Конгрес в Харков. Урок №3

Въпрос: Силите, с които напредваме, получаваме от усилията, за сметка на които се повдигаме над егоизма?

Отговор: Със своите усилия даваме възможност на Твореца да ни подейства.

Само според степента на моите правилни усилия, даже по-скоро опити, а не усилия, извиквам върху себе си въздействие от Твореца. Само в този случай.

Повече от това, Творецът – това е полето на отдаване. Както съществува поле на притегляне, поле на получаване, така съществува и поле на отдаване. То запълва всичко и е постоянно  – неговото напрежение във всяка една точка е еднакво. Това означава, че Творецът се отнася към всички: и към малките, и към големите – абсолютно еднакво, с любов, със свойството отдаване. Но всеки, в степента на своите усилия, стремежи, старание, предизвиква върху себе си по-голямо въздействие от това поле.

Въпрос: Силите, които ни отблъскват от целта – това са силите, определящи на какво място и в какво качество трябва да се намира човек в тази обща система?

Отговор: Никой не ви отблъсква.

Освен, че това поле е равномерно и постоянно, то се проявява относително нас все повече и повече: расте неговото напрежение, неговото светене, неговата интензивност, неговата еманация, неговото въздействие.

Според степента на това как се увеличава неговото въздействие върху нас, ние започваме да се чувстваме по-зле, понеже се намираме в противоположни на неговите свойства. Върху човек, който прилага усилия и действително се приближава към подобие със свойството отдаване, полето въздейства още по-силно. И той се чувства още по-зле от останалите.

Тук е необходима силата на групата, за да се задържи той и да разбере, че така Творецът му действа по особен начин, по особен начин го отблъсква, за да може в крайна сметка да достигне максималното желание, при което може да се роди, т.е. да влезе в пръв контакт с полето.

Вече си влязъл в първи контакт с полето. То все пак продължава да ти въздейства, все едно ще продължава и по-нататък да те отблъсква, но вече на следващото ниво. Там вече отблъскванията носят друг характер – те са по-качествени. Не силите се увеличават, а полето ви действа по-умно, по-изострено, за да извика във вас, да възбуди качествено развитие, осъзнаване на цялата тази система – точно както преминавате от клас в клас.

Въпрос: Искането към Твореца – това е един вид огромна жажда, глад?

Отговор: Искането към Твореца – това е необходимост.

Въпрос: Огромна необходимост неясно към какво?

Отговор: Не, такова не може да бъде – „неясно към какво“. Постепенно-постепенно при приближаването към Твореца започвате да разбирате какво е това свойството отдаване, започвате да го желаете. А иначе, какво искате?

Това е постепенно прозрение. То трябва да се състои още преди да се родите. Трябва да стигнете до точката на раждането си с двете състояния:

• сам, самостоятелно нищо не мога;
• само Творецът може да ми помогне да придобия свойството отдаване.

Трябва малко или много да знаете какво желаете – доколкото можете да желаете този свят преди раждането си в него.

От 3-ти урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86043]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок  №4

Въпрос: В нашата група има “духовна комисия”. Там избират трима мъже, които през седмицата трябва да повдигат важността на целта в групата. Казвате, че присъствието на жените винаги е допълнителна помощ. Може ли да присъстват в тази духовна комисия още три жени от женската част?

Отговор: Не, не трябва. Когато мъжете говорят за своите духовни проблеми, те трябва да изяснават това отделно. Необходимо е да намерите друго място и да решавате каквито и да са въпроси заедно, но не тогава, когато те решават това в своята изключително мъжка компания.

Не трябва да правите това! Няма да се получи!

Ние, човечеството, не случайно сме разделени на две така точни части: мъжка и женска. Това разделяне и отделяне идва отгоре-надолу, както Творецът от творението. Това са два свята. Изобщо е невъзможно да ги сединиш и съпоставиш.

Обединението между мъжа и жената става само чрез Твореца, иначе обединение няма. Затова в нашия свят виждаме към какво води всичко това.

Така, както всичко ставащо наоколо можем да уравновесим само чрез Твореца, така и нашите семейства може да се уравновесят само ако приемаме като необходимо условието, че Творецът трябва да бъде между нас: както между мен и другаря, така и между мен и моята съпруга. Ако Го няма, не може да има никаква връзка между нас. Като резултат, вървим към това.

Но общи събрания на мъжете и жените наистина трябва да има, а също и отделно мъжки и женски. И жените трябва да мислят за това, как да се обединяват помежду си и как да помагат на мъжете.

От 4-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86362]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №7

Въпрос: За сметка на какво расте точката в сърцето? От какво се състои тя? От какво се образува Човек в човека?

Отговор: Точката в сърцето е наша отправна точка, от която започва раждането на Човека както от капка семе. Всичко останало се присъединява към тази точка в сърцето от онова, което човек избере от обкръжението, от своите другари.

Въпрос: Какво прихващаме от обкръжението?

Отговор: Струва си да се вземат само положителните свойства от обкръжението. Защото поръчителството е създадено, за да се вземе всичко положително от обкръжението.

Въпрос: Как може човек да измери, че това е неговата точка, и че в нея той вече е микроскопичен Човек и че расте?

Отговор: Въз основа на това, доколко той се съединява с групата и работи заедно с нея над обединението. В резултат, всичко, случващо се в обединението, се присъединява към неговата точка в сърцето.

Въпрос: Вие говорихте за това, че Творецът дава и отнема силите, а човек се чувства като парцал, развяван от вятъра…

Отговор: Светлината дава и отнема силите в съответствие с човешките действия. А ако човек се чувства като парцал – това вече е добре. Това означава, че от този момент нататък той вече може да не бъде като парцал.

Отначало идва осъзнаване на злото, ръководено от егото. След това преминава следващият етап на осъзнаване на злото, когато разбира, че ако той е егоист, то с него си играят отгоре и го друсат до тогава, докато не изтупат от парцала всичкото зло.

А след това, когато той започне да разбира кое за какво е, тогава вече придобива свободна воля и се опитва заедно с колектива да реши този проблем.

От 7-ми урок на конгреса в Харков, 19.08.2012

[86972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №6

Има молитва, има и молба. Молитва е, когато човек се обръща към Твореца с вече готовото си намерение. А молба е, когато отначало моли Твореца да му формулира молитвата.

Например, преди две и половина хиляди години цар Давид е написал в Псалма: ”ле-маан ахай ве–реай”. Това означава: заради моите другари Те моля и заради цялото Ти творение (то се нарича ”домът на Твореца”, защото Той го изпълва). Заради Твоята къща аз Те моля да събереш всичко това заедно, защото Твоят дом трябва да помести всички народи на света, както е казано: ”Тъй като Моят дом е дом за молитва на всички народи”.

Ние с вас търсихме с какви думи да се обърнем към Твореца. А всъщност трябва да получим тези думи отгоре. Светлината трябва да ни научи на своя език, наречен ”светия език”, който е изграден въз основа на свойството отдаване и любов, в противовес на нашите днешни усещания и тяхното изразяване. Така че, всъщност, нашето обръщение започва с молба за поправяне, за промяна на нашата молба.

В нашето движение към Твореца е много важно да се опитваме да намерим, да усетим взаимността. Няма Творец без творение и няма творение без Творец. ”Творец се нарича онова, което се образува вътре в нас – свойството отдаване, което се облича в нас. Това е поле, което се усеща на някакъв материал. А материалът – това сме ние. Затова само ако има подготвена такава ”подложка”, такова място, ще започнем да проявяваме, да разкриваме, да усещаме онова, което ще се нарича ”Творец”. Става дума само за усещане на Него в нас. Затова Творец на иврит означава ”Боре”:  от сричките ”Бо” и ”Ре“ – т.е. ”ела и виж”.

Човек трябва да контролира своя стремеж към Твореца. Ако той е правилен, в него човек усеща стремежа на Твореца към него. Взаимност има винаги: ако намерението е правилно, в него веднага започва да се проявява светлината. Понякога се случва обратно, когато Творецът ни поправя, показвайки ни, че не сме се устремили съвсем точно към Него, че това е необходимо да се прави от доста по-дълбока точка на сърцето. Но винаги трябва да се стремим да усетим взаимност.

Всяка случайна молба, всяко правилно обръщение – ако желаем то да бъде в свойството отдаване, задължително трябва да започва с благодарност. В противен случай това е просто егоистично обръщение. Дори ако мислим за молитвата, която искаме да получим от Него, или дори ако искаме да се обърнем към Него заради вашите другари, без значение дали това обръщение е правилно, то трябва да започва с благодарност. Едва след това, на висотата на тази благодарност, може да се моли – и тогава тази молба ще бъде насочена по-нататък, към разрешение за отдаване.

Често ме питат: ”Какво да правя, ако не мога да намеря в себе си нищо, за което да благодаря?”. Защото по правило, когато човек е в състояние наистина да се моли, на него му е лошо, тежко.

Трябва да се сравните с другите и да видите, че сте особени, че Творецът ви е избрал. Виждате какво се случва с другите хора, на които Той не е дал малкото усещане за себе си, наречено „точка в сърцето“.

Това е само точка, защото в нея все още нищо не усещаме, освен определена принадлежност към Висшето. Затова тя ни устремява някъде напред. Ако тя се разшири, в нея ще се образува усещане, осъзнаване, разкриване. За сега това е само точка, но тя ни води напред. А на хората, които не я притежават, за голямо съжаление им е още по-зле.

Значи тук има възможност за благодарност. Не егоистична – затова, че Творецът ме е създал особен, а заради това, че ме насочва да мисля за другите. Самият той се намира в Своето свойство отдаване и не може да се доближи още по-близко до творенията, защото тогава те просто ще се ”залепят” за Него, ще бъдат вързани към светлината, към насладите и няма да могат да преминат към свойството отдаване. Затова с помощта на такива хора като нас, Той ни дава възможност да се доближим към останалите и постепенно да им обясним какво е това контакт с Висшата сила.

Но все едно, каквото и да е, на нас ни е много тежко да напредваме, независимо, че знаем, че всичко идва от Твореца и всичко се поправя от Твореца, от светлината. Но обръщението ни към Него трябва да се формира в нас, а то се формира под въздействието на молбата ни към Него. Това се нарича молитва, предхождаща молитвата: ”Дай ни възможност правилно да се обърнем, правилно да се молим. Дай ни възможност да молим не за себе си – доколкото това е възможно, да усетя останалите, да моля от тяхно име.”

От 6-ти урок на конгреса в Харков, 18.08.2012

[86598]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №4

Въпрос: В групата провеждаме женски събрания, но понякога ни се струва, че някои жени се ангажират повече с някакви свои въпроси. И мъжете просто казват, че не чувстват потребност от нас. Имаше опити за общи събрания, но те някак си не се получават. Въз основа на какво трябва да се събираме с мъжката част на групата? Как трябва да става това?

Отговор: Трябва да се събирате, за да обсъждате предимно организационни въпроси, като в семейство: какво ще правим с помещението, със занятията, с децата и т.н. Задължително трябва да се обсъжда. Трябва да се провеждат общи събрания.

Всичко останало е вътрешна работа. Тя трябва да бъде отделна за мъжете, отделна за жените. Жените трябва да създават вътре в себе си вектор, насочвайки своите желания през мъжете към Твореца. Това е най-доброто от всичко.

След това ще видите как те се променят, ще станат по-сериозни. Към тях трябва да се отнасяте и като към майстор, и като към роб. Като нашите деца: от една страна, те са по-малки от нас, но пък ни дърпат напред. Така е и тук. Групата на жените расте според помощта си към мъжете и чрез мъжете тя получава светлина, или по-скоро получава я във връзката между двете групи – цялата работа обикновено е вътре.

От 4-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86360]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №4

Въпрос: Има групова работа и има разпространение. Какво е необходимо да се изясни, за да няма отклонения нито на едната, нито на друга страна, така, че в мен да се получи хармонично съчетаване?

Отговор: Хармонично съчетаване е, когато чувствате, че външният свят, групата, Творецът – сте едно и също нещо. Само тогава ще има хармонично съчетаване, т.е. някъде в края на поправянето. А засега, винаги ще имате трудности с какво да се занимавате. Трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата.

Разбира се, най-важното е групата и състоянието в нея, тъй ката без нея, няма да има с какво да се обръщаме към хората, да се обръщаме към Твореца – няма откъде. Аз сам не мога да се обърна към Него.

Така, връзката с групата е от ключово значение. След това идва отношението – т.е. аз и групата като едно общо проявление, изясняване на Твореца като Онзи, Който създава, поправя ни и ни допълва.

И след това, когато вече започнете да схващате този модел, тогава се обръщате към света, защото да се обърнеш именно към Твореца е желателно, когато вие свързвате с това целия свят.

От 4-тия урок на конгреса в Харков, 18.08.12

[86263]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №3

Въпрос: На семинара вчера някои от кръговете не са били в състояние да постигнат взаимно съгласие. Как да достигнем до взаимно съгласие по време на семинара днес. Къде грешим?

Отговор: Не мисля, че допускате каквато и да е грешка, както не може да се каже, че детето е допуснало грешка. Това е естествен растеж и се нарича възпитание на народа (ерата).

Мисля, че се получиха отлични резултати на семинара вчера, независимо от факта, че не всички групи говориха. Може би те са твърде срамежливи, за да споделят своите заключения. Необходимо е да разберем, че въпреки еднаквите фрази на групите, все още мислим по различен начин и си представяме тези думи по свой собствен начин.

В крайна сметка, съединявайки се в групата, стигаме такова състояние, което се нарича ,,Обща молитва“, когато всички общи фрази, които са така различни за всеки човек, се обединяват в общото интегрално желание. Това е необходимо да достигнем.

От 3-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.12

[86167]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Практическо обединение - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №4

Чувал съм от жените да си гояорят: „Как можем да окажем натиск върху мъжете?“. А аз мисля, че жените не би трябвало да притискат, а да помагат – не с думи, а чрез желанията си, със заплашително мълчание.

Като цяло, силната женска група е ключът към успеха. Тя стабилизира мъжката група. Така както жената, домът стабилизират мъжа и той няма къде да се „дърпа“, вече знаейки как да мине през живота. Това е добро „тегло“ на крака му: то е полезно, нужно, необходимо е.

Тази добавка е много ефективна при всички случаи. Нямаме никаква представа колко е необходима тя на кабалиста. Затова съветвам неженените бързо да решат този проблем. На жените не им пречи ако не са женени – въпреки че ако имат възможност… Обаче за мъжа – това е задължение.

Казвам това с цялата си сериозност. Желателно е, много е желателно за тези, които искат да напредват, да създадат семейство. Това стабилизира мъжа, помага му. Да, той получава допълнително натоварване, но това натоварване е необходимо. Това е една от тези тежести, които вземаш върху себе си, за да можеш благодарение на нея да напредваш. Така че, вземете го на сериозно.

Сега няколко думи за взаимодействието на мъжките и женските групи. Женската група помага, женската група може да провежда едни и същи мероприятия заедно с мъжете. Жените могат да участват практически във всички събития по такъв начин, че да не пречат на мъжете и и те да не получават пречки от тях. Тоест, по-добре да не се смесват. Намирайки се в едно помещение и обединявайки се в кръгове, ние не се интересуваме какво се случва зад гърба ни.

Женското обединение трябва да бъде женско. В женската група, освен обичайните въпроси, трябва да се повдигат и по-конкретни въпроси: „Как можем все пак да помагаме на нашите мъже така, че те да чувстват по-голяма отговорност във връзката им един с друг?“.

Спомням си думите на жена ми, тя ми е казвала за това и аз бях изумен: откъде е това в нея! У мен в този момент такава мисъл нямаше. Аз и разказвах за текущите проблеми и тя каза: „Вие трябва да се обедините помежду си с нова сила“. Аз нямам такова решение и изведнъж чувам направо като глас свише. Това идва от Твореца именно чрез женската част и затова всъщност си струва да се вслушваме в жените.

Много важно е да се построят отношения към света и правилна комутация между мъжката и женската част във всяка група: семейство, група на жените, група на мъжете и човечеството.

От 4-ти урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86364]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Семинар №3

В нашето състояние искането към Твореца (молитвата) може да бъде само колективнo. В противен случай, Творецът не ни чува. Той чува само когато хората се обединят и достигнат до единно мнение, като един човек с едно сърце, разум, защото те създават групово желание.

Какво искат те? Той да ги поправи, издигне, удовлетвори и т. н.

Сам никой не е достатъчен, такава молитва не означава нищо. Можеш да крещиш колкото си искаш, но това ще бъде гласът на викащия в пустинята. Ако десет човека се съберат, без значение как те крещят, дори и лъжливо, молитвата им ще бъде взета под внимание, тъй като те се опитват да се свържат един с друг.

От 3-тия семинар на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86185]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Практическо обединение - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №5

В „Шамати“ има малка статия: „Три условия за молитва“. Ето какво казва Баал а-Сулам:

Има три условия за молитва:

1. Да вярвам, че Творецът може да ме спаси, независимо от това, че в мен са най-лошите качества и навици – дори по-лоши, отколкото във всеки друг.

В края на краищата, ако не вярваме в това, се оказва, че Творецът няма сили да ни спаси? Така че трябва да вярваме, че Творецът може да спаси и да поправи всеки човек от каквото и да е състояние – от най-трагичното, най-невероятното, независимо от каквито и да е свойства.

2. Необходимо е да вярваме, че молитвата може да помогне във всеки един случай – дори ако съм направил всичко възможно до сега и нищо не е помогнало.  Опитах всичко и никога нищо не ми помогна. И сега, гледайки на всичко, си правя сметка и виждам: невероятно, че се случи нещо добро. Именно в такъв случай, според едно от условията за молитва, трябва да вярвам, че това все едно трябва да помогне, че Творецът може да ме спаси, въпреки че проверявайки себе си, виждам, че това е невъзможно.

3. А ако Творецът не ме спаси, по-добре да умра, отколкото такъв живот.

По принцип, без тези условия по-добре да не отправяме молитва. Да не се молим, ако все още не сме загубили напълно всяка надежда, ако все още не виждаме, че в светлината няма шансове да ни въздейства и да ни измени, да ни даде други свойства, за да се свържем помежду си. Все още не сме почувствали, че това е невъзможно. А между другото, това е едно от условията за правилно обръщение – когато нямам повече никакви сили, когато не виждам никаква възможност, нищо напред.

Молитвата идва от чувството на загуба в сърцето. Колкото по-силно е чувство за липса на желаното, толкова по-силна е молитвата. Ако тя не идва от изключително налагащи се действия, промени, тогава, разбира се, тя не оказва влияние на светлината.

Това трябва да е молитва за спасение. В най-отчаяното положение, когато нищо не може да помогне, тогава човек разкрива в най-крайното си състояние контакта с Твореца.

Как можем да постигнем такова състояние? Това е невероятно. Подсъзнателно ни въздейства светът, нашият егоизъм, всичко около нас.

Представете си колко трябва да се концентрираме заедно и да пожелаем да имаме точно това желание? То може да бъде само общо. И тогава достигаме да такава молба, която със сигурност ще получи отговор от светлината.

Свойството отдаване – светлината – е в постоянен покой. И достигайки първото, номинално ниво, на което тя може да въздейства, ние незабавно го включваме. От нейна страна няма никакви действия – ние през цялото време молим за изменения в самите себе си. В превод от иврит „молитва“ е самоосъждане, самоанализ. Тъй като се намираме срещу сила, която е постоянна, неизменна – а молитвата е нужна на нас самите.

В действителност ние никого не молим. Макар и да се обръщаме към някого, в действителност няма към кого да се обърнем. Обръщаме се, за да разгърнем в себе си истинско желание, което ще проработи, ще ни доведе тази светлина. И когато желанието ни достигне прагово ниво, то задейства. Следващото прагово ниво – и отново задейства. А светлината се намира в покой.

Затова е добре през цялото време да си обясняваме какво е това молитва. Това трябва да правим през цялото време. И сред народа е прието, и ние също говорим за „обръщение към Твореца“, а в действителност това е обръщение към самите себе си.

Но как мога през цялото време да се обръщам към себе си и сам да се насърчавам? Невъзможно е. Ето защо призовавам другарите си, техните искания, пропивам се от всичките им състояния, включвам ги в себе си и тогава чувствам техните желания. И желанието ми се губи сред тях – то ми е необходимо само за да събера в себе си техните желания.

Ако го направя, тогава определено ще бъда в контакт със светлината. И тя ще ме поправи, защото в крайна сметка, ще събера в себе си желанията на другарите, и ние ще се окажем в общ съсъд заедно със светлината. В същото време, идва състояние, когато всички ние сме заедно и светлината е с нас – на първата степен от висшия свят.

Молитвата трябва да произлиза от всяко едно състояние. Като контролирам постоянно желанията си, намеренията си във всеки един момент, ще мога бързо да достигна до нужното състояние, до нужното вътрешно напрежение, до тези три условия, за които говорихме. Тоест, от една страна, достигам до отчаяние, а от друга страна, до пълна увереност. В мен се съчетават противоположни свойства.

Как могат те да съществуват в един човек?

Затова се събираме заедно. Затова е невъзможно сам човек да постигне каквото и да е. Тъй като самият аз се намирам в някакво неопределено състояние, а когато се събираме заедно, се получава, че всички ние сме точно подбрани. Светлината през цялото време ни държи по такъв начин, че ако можем в определен момент от времето да се събираме, то ще съберем в себе си цялата необходима гама от състояния. Точно тя ще бъде истинското ни желание – такова, на което светлината ще отговори. В това е смисълът на всичките ни усилия.

Като използвам известния пример с госта и хазяина, може да се каже така: в госта има само една възможност – да пожелае светлината да го измени.

За да достигнем до такова състояние, е нужна последователност. Поръчителството е за това, занятията са за това, конгресите са за това. Всичко е заради това, заради създаването у нас на едно единно желание, което веднага ще предизвика светлината.

Лягаме да спим – мислим за това. Когато ставаме, първата ни мисъл е за това, за обединение, за да може това общо желание да стане равно на светлината. И тогава то ще се случи.

От 5-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86377]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→