Какво се случва с нас след смъртта?  Какво се случва  с душата? Боите ли се от смъртта?

[168634]

Filed under: Интервюта, Клипове - Няма коментари→

Ървин Ласло, основател и ръководител на Будапещенския клуб, инициатор на създаването на Международната академия за системни изследвания многократно ме е канил да говоря на конференции на Световния съвет на мъдреците, посветени на оформянето на картината на бъдещия свят.

Той често казваше: „Китайска поговорка предупреждава: “ Ако не променим посоката, най-вероятно ще завършим пътя си там, където отиваме. „

По отношение на съвременното човечество, това би било катастрофа. Така че, ако не променим посоката, ще се окажем на пътя към хаоса. И днес е настъпил решаващият период, когато е необходимо да се формира нов начин на мислене и актуализиране на модел на поведение, без тях нашата глобална система ще бъде погълната от хаос.

Всеки път, говорейки пред световната научна общност с предложение за решаване на кризата, се надявах, че ще ме чуят.

Говорех, че формирането на ново мислене изисква радикална промяна в образованието и възпитанието на човека. Тъй като, намирайки се само в усещанията на нашия свят, вътре в нашия егоизъм и не разбирайки целта на развитието на цялото човечество, никой не може да мисли за нищо.

За да се разработи наистина ефективна програма за развитие на човека, трябва да се тръгне от смисъла на неговото съществуване в този свят, от по-висшия смисъл.

Ние ще трябва да се издигнем над този живот, над този фрагмент, който се нарича наш живот, на друго ниво. Да се издигнем над егоизма. Егоистичните цели вече не ни удовлетворяват, и колкото по-далеч отиваме, те са повече.

Трябва да разберем системата, в която се намираме. Взаимосвързаната система, в която всеки от нас трябва да намери своето място, за да стане неразделна, хармонична част от нея.

Трябва да разберем основния Закон на Природата, в който съществуваме, да го приемем, да го приложим и да възстановим отношенията между хората в съответствие с него.

За да го направим, ще трябва да се движим един към друг.

Прилагането трябва да се извършва в няколко канала. Трябва да вземем предвид манталитета, диференцирания подход към всяка група от населението, да вземем предвид вида на професията, възрастта и т.н.

Да включим всички медии, постепенно да ги развиваме, да провеждаме ежедневни семинари на работните места.

Неработещите хора трябва да присъстват на специални събития, клубове, където и да се обучават. Като Световен университет, в който всеки землянин е длъжен да премине този курс „нов човек“.

И това няма да е залепване на раните с лейкопласт, когато хората се събират в клубове, където просто общуват, за да не се изгубят от самотата. Това ще бъдат други „клубове“, където хората ще се обединяват на основата на Закона за Единството, осъзнавайки, че са вътре в него и е необходимо да му съответстват. Ние също се нуждаем от всякакви практически занимания.

Половината от учебните часове трябва да бъдат за такива занимания. Това трябва да стане най-важното в обществото. От всички страни човекът трябва да бъде проникнат от тази идея, общуване, връзка, взаимодействие, взаимопомощ. На първо място, той трябва да е вътрешно настроен към нея. Трябва постепенно да възстановим цялата система.

Промишлеността трябва да бъде реформирана, защото ние не сме в съответствие с природата не само в мислите си, но и на материалното ниво. Необходимо е да се премине към разумно потребление, като се взима от земята само това, което е необходимо за съществуването. Не в ограничен вид, а на нивото на консумация на нормалния човек. Но не и над това, съхранявайки нашата „майка земя“.

Трябва да научим хората на това. И постепенно, чрез училището, работата, телевизията, интернет, всеки ще започне да разбира какво означава да живееш в съответствие с основния Закон на Природата, закона на любовта и отдаването.

И тогава ще се открие добрата сила, която е скрита в природата, която ни чака само да се обърнем към нея. И тя, тази добра сила, ще ни издигне на друго ниво на свързване. И тогава наистина ще разберем, че сме родени, за да бъдем щастливи. Да започнем да живеем в хармония с всичко, което ни заобикаля.

[237880]

Filed under: Интервюта, Криза, глобализация - Няма коментари→

Filed under: Въпрос-отговор, Интервюта, Клипове, Творец, Учител и ученик - Няма коментари→

Filed under: Интегрално възпитание, Интервюта, Клипове - Няма коментари→

Интервю на руски журналисти с ръководителя на Международната академия по кабала, професор Михаел Лайтман

Украйна днес е свързващо звено, като мост между Европа и Русия. Но обединението на Русия и Европа не се харесва на  Америка, и тя прави всичко, за да не се случи това.

Части от интервюто

Украинският процес  няма да бъде спрян и той много прилича на ”Арабската пролет”. Става дума за управляван, подготвен предварително процес, вписващ се в общата тенденция на егоистичното развитие на човечеството.

***

Като цяло действат две сили: Едната е устремена към обединение, другата – към разединение. Първата сила се опитва да създаде общ пояс Европа – Русия – Китай, също и Япония. Но това с нещо противоречи на желанията и бляновете на американското правителство. То е против. При реализиране на по-лошия сценарий, това противопоставяне може да завърши с война.

***

Текущите тенденции няма да дадат добри резултати. Нито в една държава това не е довело до нещо добро. Простите граждани се оказват роби. И силата, която ги управлява, ги води на първо място към хаос. Същото беше подготвено и проведено в Близкия Изток.

***

Нищо не се случва от само себе си. Америка действа срещу Европа. Тъй като Европа се обедини, за да може да противостои на Америка, не като напълно независима, но като някакво самоопределение.

Днес има нужда Европа да се обедини с Русия посредством Украйна. По такъв начин, Украйна се оказа горещата точка – без нея обединение няма да има. Съставена от две части – прозападна и проруска – тя може да стане нужният ”мост”.

И тъкмо от това американците се страхуват много. Защото тогава ще изникне единно геополитическо пространство, включващо и арабските държави, тогава Америка ще изгуби целия свят. Затова за нея най-важното е да не позволи на Украйна да стане свързващото звено между Европа и Русия.

***

На това поприще се сблъскват много егоистични сили от различни държави и местният егоизъм, подгряван отвън, върви към разрив на връзките.

Ако силите, управляващи процеса, вдигнат народа, то Украйна ще тръгне към разединение. Неслучайно днес се оголват тези големи исторически противоречия, които не са били поправени и са дремели вътре, докато ”циреят” не се спука…

***

В крайна сметка, трябва да осъзнаем, че егоизмът е основният ни враг. Заради него не можем да достигнем до съглашателство, не можем да се избавим от кризите. Егоизмът е нашата природа и той ни ”погребва”.

Днес светът не намира нужната точка на съединение, независимо от горчивия опит на отминалите войни на миналия век.  ”Златният век” приключи, а решение няма. На всички им е ясно, че трябва да бъдат интегрални, подобно на Природата, че спасението е само в единството, в съвместното решаване на проблемите, но на практика дори Европа не е способна на това, независимо, че е създала единно пространство.

***

Трябва да се издигнем над егоистичната си природа и наистина ние имаме нужните инструменти за това. Само тогава ще можем да решаваме глобалните, интегралните проблеми във правилна посока, сближавайки се, във взаимна връзка. Така или иначе, в това е нашето бъдеще.

А днес нашето противопоставяне на силите на единната Природата се изразява в разпада на семейството, в конфликтите с различен произход. Проблемът е в това, че ние позволяваме на нашия егоизъм да ни управлява.

И в това се крие историческата необходимост – защото ние трябва да осъзнаем злото на егоизма. Само тогава ще достигнем до извода, че трябва да поправяме себе си, че проблемът е във всеки от нас, във всичките седем милиарда, и никъде другаде.

Затова само издигане над проблема, над нашата обща беда, само обявявайки война на егото, като на най-злия ни враг, ще ни позволи да се обединим и да създадем съвършено нов свят.

***

Правилният метод за търсене на бъдещата форма на държавата, народа, света е взаимното обсъждане, без да се страхуваме от обиди и претенции, без да се връщаме обратно в миналото. Против този общ подем към взаимно разбирателство ще са безсилни всякакви щурмоваци. Тъй като истинското обединение ни придава сила, която се намира на едно ниво над обичайния егоизъм.

Тъкмо по такъв начин ние действахме в Израел през 2011 година, когато американците се опитваха да инициират подобен процес, въвличайки в него масите.

Добрата народо-освободителна, анти-егоистична армия  прибягва не до оръжие, а до кръгли маси, зад които седят всички страни без изключение и решават проблемите си съгласно анти-егоистичната методика.

***

Ние сме тотално свързани помежду си в единен свят. И колкото да си ”играем” на поли-технологии и всякакви други игри, нашата връзка единствено расте, проявявайки все по-голяма взаимна зависимост между хората, народите, държавите, а така също и нашата зависимост от обкръжаващата ни среда.

По същество, ние се намираме в затворена сфера, която ни въздейства от всички страни на принципа на единството. Но нашият егоизъм се противопоставя на това. Тъкмо обратното, той ни разединява, разкъсва ни на части. По такъв начин днес е налице антагонизмът на Природата и нашето естество.

И затова Природата ни води към интегриране с жестоки методи. Цялата история на 20-ти век свидетелства за това.

***

Днес, искаме това или не, вече не може да играем в протекционизъм. Добрата взаимовръзка не е само красив лозунг, а насъщна необходимост, произтичаща от всички изследвания, факти. Светът е интегрален, а ние не. Това означава, че трябва да ни променят.

[128304]

Filed under: Интервюта, Криза, глобализация - Няма коментари→

Най-големият портал в прибалтийските държави www.DELFI.lt публикува интервю, което дадох на кореспондента на портала Инга Саукене по време на европейския конгрес.

Превод:

Кабалистът М. Лайтман: Единственият изход от кризата е утопичният модел за равенство в обществото

Инга Саукене (Inga Saukienė)

2012 m. март 24 d. 23:58

Известният изследовател на науката кабала М. Лайтман е убеден, че излизането от обхваналата целия свят глобална икономическа криза е възможно единствено в случай, че човечеството радикално промени начина, по който гледа на себе си и на света.

По негово мнение, днес вече сме узрели за утопичния модел на обществото, който преди не е бил оправдан. Модел, при който хората ще произвеждат стоки само в количества, необходими за задоволяване на основните им нужди, а произведените блага ще се разпределят по равно. Това не означава връщане назад към природата – хората ще имат възможност да работят само по 2 часа дневно, а останалото време да използват за самовъзпитание и усещане на пълнотата на живота.

На гости в Литва се намира доктор на философските науки, биокибернетик, известен професор по онтология и теория на познанието, който е основал и ръководи международната академия по кабала и института за изследвания на кабала на името на Й. Ашлаг, имащ филиали в много страни по света. Последователите на кабала наричат възгледите си за света наука, която няма нищо общо с религията. Тя е ориентирана към самоконтрола, самовъзпитанието и промяната.

М. Лайтман е написал повече от 30 книги, в които подробно е коментирал истинските кабалистични източници, адаптирайки ги към днешно време. Той участва в световния Съвет на мъдреците, който обединява учени и обществени деятели, обсъждащи глобалните проблеми на съвременната цивилизация.

Ако днес не излезем от кризата, то човечеството може да изчезне до 20 години.

– В беседата споменахте, че човечеството може да загине много скоро – в течение на близките 20 години. Защо му отреждате толкова кратък срок?

Това не е само моя идея. В института ни работят десетки учени, които сътрудничат с няколко хиляди учени от целия свят. Природата действително ни съобщава, че ако искаме да оцелеем, трябва да станем глобални, трябва да се обединим. В природата всичко е взаимосвързано, обаче човек се противопоставя на природата. Днес се оказваме в такава противостоене със собствената си природа, че ни заплашва унищожение. Не напразно се говори за възможността от световна война.

– Подкрепяте ли идеята за случващата се в света глобализация? Често я обвиняват в това, че светът се изравнява (различията се изглаждат).

Нямам предвид, че светът трябва да се изравни, че трябва да изчезнат различните нации и държави. Запазвайки всичките си различия, трябва да се обединим, трябва да разберем, че представляваме части на единно цяло. Трябва да го направим не само защото това искат някакви си партии или групи от хора, а защото разкриваме този закон, изследвайки природата.

Много години егоизмът е нараствал и с него израствахме и ние, защото егоизмът ни кара постоянно да се развиваме, да се усъвършенстваме, да изобретяваме нови технологии, обществени форми. Обаче вече от средата на миналия век егоизмът е престанал да расте и човечеството е станало депресивно. Хората спряха да желаят, станаха апатични, дори не искат да имат семейство и деца. Основна причина за съвременната криза е в това, че абсолютно не разбираме как трябва да взаимодействаме един с друг.

Вижте, главите на световните организации се събират заедно, за да обсъдят какво да правят, но в резултат нищо не решават, защото просто не знаят какво да правят. Такива решения могат да бъдат взети само при промяната на мисленето, когато човек започва да се осъзнава като част от цялото. Само в резултат на съществена промяна на мисленето ще разберем как правилно да живеем. В противен случай, светът ще продължава да се руши. В течение на няколко години расте безработицата, предприятията банкрутират – и този процес няма да спре, докато не започнем да гледаме на света и на себе си по друг начин, да създаваме нова система на човешкото общество и производство.

(още…)

Filed under: Интервюта, Криза, глобализация, Преса - Няма коментари→

ТВ програма „Нов живот”

Предаване №39

25 юли 2012 г.

Въпрос: Да допуснем, че съпружески двойки са решили да преминат нашия курс по интегрална методика. Двойките са най-различни, някои са се оженили наскоро, други са женени вече 20-30 години. Едни имат деца, други още не. Някои преживяват конфликт, а други искат просто да подобрят своите взаимоотношения. Всички те сякаш влизат в лунапарк и виждат на входа карта на маршрута. На нея е отбелязана изходната точка, в която се намират, финалната точка и всички „аткракциони” по пътя. Какъв е този път?

Отговор: Преди всичко трябва да се разбере, че съпружеството е същностният източник на обединиие между хората и на цялото човешко общество. Адам и Ева – това са своеобразни прототипи, те олицетворяват базата, основата на човечеството. И ако ние започнем оздравявянето именно от тази основа, ще обезпечим всеобщото поправяне. Та в крайна сметка става дума не за това просто да подобрим нечий семеен живот. Ако разберем методиката, по която съпружеската двойка се поправя, ще разберем и това, как може да се поправи целия свят. Независимо от икономическите проблеми, различните култури и възпитание, в крайна сметка всичко започва, израства от взаимоотношенията между съпрузите – и там приключва.

Трябва да се осъзнае също, че съвременната криза, обхващаща икономиката, финансите, психологията, културата, възпитанието и останалите сфери, произтича от същата тази криза в семейството. Изглежда, че семейната институция е далече от много външни проблеми, но егоизмът, подтикващ съпрузите към борба, към противопоставяне, не остава „недокоснат”, а се излива и разпространява над всичко останало. Това е фундаменталният и най-важен момент.

Тук, разбира се, изниква въпросът: как е бил устроен семейният живот в предишните времена?

По-рано егоизмът още не е бил толкова развит, колкото днес. Освен това, социалните догми са оказвали силен натиск върху всички: „Нима е възможно да не встъпиш в брак? Може ли да се разведеш? Нима е възможно да не пазиш семейството?” Освен това хората са разбирали, че поотделно живеят много тежко, – така, както сега, точно обратното, да живееш сам е понякога много по-лесно. Даже майката може да отгледа детето си без баща, благодарение на социалната подкрепа. А главното – това е нашият егоизъм, на който му е трудно да понесе, някой да го подтиска, да се съобразява с още някого.

И затова, преди всичко, сме длъжни да отговорим на въпроса: „Защо си струва?” Да отговорим посредством общественото мнение, което е необходимо да сформираме. То не може да остане такова, каквото е сега. Само ако обкръжението поощрява правилно, благоприятствайки съпружеския живот, у партньорите се появяват сили да продължат съвместния път и да изградят правилно семейство.

(още…)

Filed under: Възпитание на децата, Интервюта, Мъжът и жената - Няма коментари→

Интегрално възпитание

Цикъл беседи с Михаел Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа № 6

14 декември 2012

Контакт на емоционално ниво

Въпрос: Целта на психологическата част на курса по интегрално възпитание е да обучи хората да комуникират един с друг, да се изслушват един друг и да развиват смислен и дълбок контакт помежду си. Как може това да бъде постигнато?

Отговор: Трябва да разберем какви са междуличностните контакти.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Да предположим, че днес двойката се харесват един друг физически, доволни са един от друг психически, чувстват се комфортно заедно. Комфортно за сега… Детето до известна степен е средната основа, нещо общо, което ги свързва заедно.

Когато човек се опитва да установи контакт с някой друг, той трябва ясно да види какво общо имат помежду си, какво ги свързва взаимно. Това не е просто някакво съединение, а обща емоционална, физиологична, физическа, социална и културна сфера, където те не просто се докосват, а като че ли се препокриват един друг.

Всеки човек представлява „кръг” и това, доколко той може да се препокрие с „кръга” на друг човек, определя неговите способности да установява дълбок и многоизмерен контакт.

На първо място, трябва да разберем, че в наше време, контактът между двама души е такъв, че техните индивидуални кръгове не се докосват един друг, защото егоизмът им е нараснал до крайна степен и каквото обхваща моя кръг, не се покрива в никой друг. Чувствам се толкова изключителен – индивидуалист, егоист – че не мога да приема никой друг като индивид, който има свои собствени интереси и потребности. За мен другите хора са просто обект на консумация. Ако това ме интересува, влизам в контакт с него, но не се отнасям към него като към човек, индивид със свой собствен вътрешен свят и кръг от интереси, а взаимодействам с него като консуматор с източник на удоволствие и нищо повече.

И това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така е удобно: всеки има свой мобилен телефон, компютър и имейл. Крием се зад тях и по този начин замаскираме нашето абсолютно отделение един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности и се крием зад мониторите, на пръв поглед се социализираме, докато междувременно изобретяваме нови стандарти на правила и поведение. Но всичко това се случва виртуално, без емоционално да се включваме към никакви други кръгове. Изобретяваме нов език, скрит зад някакви други форми, други черупки, представяме себе си онлайн по напълно различен начин от това, което сме действително, използваме емотикони вместо нашите собствени лица или се регистрираме с различни имена. С други думи, хората играят без да разкриват себе си при никакви обстоятелства. И егоизмът е съгласен с това, той се чувства добре и комфортно.

Нашата основна задача е да разкрием дали хората имат нещо общо, и не само двама души, а всички. Това е, защото говорим за интегрално общество, към което природата ни тласка, чрез страдания или чрез нашата доброволна реализация и стремеж към това светло състояние на човечеството. Това е, защото след като разкрием какво общо имаме помежду си, ще можем да направим контакт на емоционално ниво; няма да се скрием един от друг, а напротив, ще се опитваме да отворим себе си.

Всеки ще разкрие своето вътрешно „Аз” и ще го постави над външното, над този образ, над своето първо и последно име, над своята професия и всякакви видове навици, обичаи, езици и всичко останало. Емоционалният свят на човек ще се издигне над неговите обикновени състояния, дадени му по природа. Това е, което трябва да развием в човек.

За това е нужно да покажем на хората, че чрез обединение между нас, чрез наслагване на нашите индивидуални кръгове един върху друг, чрез свързване един с друг в общ механизъм, ние няма да се превърнем в роботи или да станем уязвими, като в руската поговорка: „Отвори душата си, за да може някой да се изплюе в нея.” Правим го така, че в нашето обединено, интегрално движение, когато сме като единен, обединен, аналогов механизъм, да достигнем специална цел и да дадем живот на нещо ново, точно както двойка, която се обединява, за да роди поколение.

Само че в този случай всички раждаме заедно, създавайки напълно ново състояние в човечеството, където не трябва да се крием, да се страхуваме или стремим да се отскубнем далеч един от друг, за да се издигнем. Напротив, нашето изкачване ще бъде взаимно, именно чрез това общо наше „поколение”, което ще отглеждаме и за което ще се грижим, постоянно да расте и да се развива.

(още…)

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Интегрално възпитание, Интервюта, Образование - Няма коментари→

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи между проф. М. Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа 8

15 декември 2011 г.

Светене от бъдещето

Въпрос: В общия курс по интегрално възпитание се твърди, че всяко действие трябва да започва с обща интегрална картина, която да бъде цел за човека. Вероятно един курс по психология също не би бил изключение. От тук следва, че трябва да започваме всяко едно занятие именно така ли? Какъв е най-правилният начин да го направим?

Отговор: Важно е да отбележим, че това не е просто съвет, а основна необходимост. Човек трябва непрекъснато да следва дадена цел и да бъде съсредоточен върху нея, за да може всяко негово движение, изражение, занимание с игри или участие в дадено обсъждане да бъде насочено към същата цел.

Тогава той действително ще се стреми към нея и ще развие силно желания за тази цел. Ще види, че всичко трябва да бъде насочено към нейното постигане. Това е от една страна.

От друга страна, тъй като в природата съществува едно единно поле, в което всички сме взаимосвързани, когато поставим пред себе си определена задача и умозрително си представим своето бъдеще, сякаш започваме да привличаме върху себе си „притегателните“ сили, които ни устремяват напред. Те сякаш произлизат от обекта, към който се стремим, и така ни въздействат.

Това е чисто психологическо явление: общо взето, разбираме, че това не съществува. Дори е възможно нашето твърдение за бъдещето да не съответства на действителната картина – в процеса на напредък ние постепенно се изменяме и съответно се изменя и нашият мироглед за бъдещето.

По същия начин казваме на едно дете: „Ще пораснеш и ще станеш това или това – просто продължи да учиш. Ще видиш, че ще стане.” То постепенно расте и започва да разбира, че ако по-рано си е представяло, че е шофьор на огромен самосвал, сега в него са се зародили други цели. Ние му представяме определени картини на бъдещето, за да може то по-нататък да ги развие в различни, по-високи цели.

Така и ние трябва непрекъснато да си представяме картината, която, подобно на децата, сме длъжни да развием, за да може да ни води напред. Тогава няма да бъдем притискани отзад от отрицателните сили на природата, от кризите, а напротив, ще напредваме, увлечени от положителните сили. Така ще съкратим пътя и той ще бъде приятен за нас.

Затова трябва да си представим едно светло и добро бъдеще, подкрепяно от нашето обкръжение, издигано в очите на обществото чрез медиите и т.н. Тогава човек ще придобие огромна сила и вдъхновение. Междувременно обществото ще поощрява всеки, който се стреми към целта.

Трябва да развием такава широка психологическа основа, която ще тегли и носи човек като поток, а той с удоволствие ще плува по течението.

Въпрос: Когато водя курс по интегрално възпитание, трябва ли във всяка закономерност, която обяснявам, да въведа елемент на интегралност?

Отговор: Да, защото всяко движение към целта предполага, че на всяка част от пътя вие постепенно ще я постигате и ще се приближавате по-близо до нея. Тоест, ако целта представлява определен набор от някакви нови качества, тогава всяка стъпка към нея предполага усвояване на тези качества – трябва да контролирате това. Трябва да направите анализ и наблюдение: приближил ли съм се към целта или изведнъж съм се отклонил.

Едно отклонение в страни е много опасно. Ако не забележете това още в началото, малкото отклонение ще прерасне в огромна грешка и никога няма да достигнете целта, защото ще продължите да се отклонявате от нея.

(още…)

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Интервюта, Образование, Поръчителство, Практическо обединение, Природа - Няма коментари→

Беседа за затворите и затворниците

26 декември 2011 година

Саар Зукер: Здравейте, доктор Лайтман. Бих искал да обсъдя с Вас една тема, която макар и да не се среща често в заглавията, е много актуална за съвременното общество. И тя е: затвори и затворници. Във вестник „а-Арец“ е публикувана статия със заглавието: „Системата на образованиeто се e провалила, затворите процъфтяват“. По-конкретно, авторът на статията пише за това, че през 80-те години бюджетът за поддържане на затворите в САЩ е нарастнал с 95%, а бюджетът за образованието е съкратен с 6%.

Михаел Лайтман: Целият проблем е в това, че подготвяйки човек за живота, въобще не отделяме внимание на неговото възпитание. Но не става дума за това, да възпитаваме човека в рамките на детската градина или на училището – там той получава образование, там му даваме знания. „Какво учихте днес?“ – питаме, когато детето се върне от училище. Освен това, в училище то се намира под много силен натиск от обкръжението. Сбивания, съперничество, гордост, завист и дори пристрастяване към наркотици – всичко това разглеждаме като един вид странични явления, с които нищо не може да се направи. Най-много от всичко ни интересува какви бележки ще донесе, дали успешно си взима изпитите. Не искаме от бебето, от малкото дете, от тийнейджъра да направим Човек. Не виждаме как в процеса на своето израстване детето става възпитано, умее правилно да се държи в обществото, знае кое е добро и кое – лошо, как трябва да постъпва и какво не трябва да прави, за да не се превърне обществото в джунгла, където оцелява по-силният. Мисля, че проблемът е именно в това. И затова, независимо колко средства ще отделяме за развитието на затворите, или дори за училищата, нищо няма да се промени, защото те „не са много далеч един от друг“: училището подготвя тези, които после лежат в затвора.

Саар Зукер: Тогава в какво е нашата грешка? Казвате, че тя е в системата на възпитанието?

Михаел Лайтман: Цялата работа е в това, че самите родители не са научени да бъдат хора, не са ги научили да решават семейните проблеми, да възпитават децата. Вижте как родители се отнасят към своите деца. Колко случаи на жестоко отношение към децата! И всичко е заради това, че не са ги възпитавали, не са им обяснявали – какво е това дете, какво е това родител, как да се отнасяме към детето. Те не са получили правилни примери на възпитание. Ние сякаш пренебрегваме най-важната част на живота: как да възпитаме добър човек, как да създадем правилно, благополучно общество, защото обществото – това е събрание на добри хора. Не обучаваме хората да бъдат съпрузи, да градят семейство и затова те не са в състояние добре и съвместно да съжителстват. Не изграждаме правилно отношение към другите. Накратко казано, не даваме на човек усещане, че той представлява част от интегрално общество, че всички се намираме на Земното кълбо, все едно сме вътре в някаква сфера, в която напълно зависим един от друг.

Затова всеки се държи в съответствие с вътрешните си егоистични подбуди, прави това, което е добре за него, дори ако това противоречи на закона, и той знае, че в следствие ще понесе наказание за това. Защото няма „спирачки“, не е получил правилните примери, които биха му показали какво ще се случи с него, не знае какво представлява наказанието, затворът. Необходимо е децата да се водят в затвор!

Когато бях студент и изучавах биокибернетика ни заведоха на различни места: болници, родилни домове. Присъствахме на раждане. Бях на 18 – буквално бях шокиран от видяното и започнах да се отнасям съвършено различно към жените. И така с всички – бяхме 30 млади момчета. Когато излязохме от родилното бяхме потресени – няколко раждания – това е тежък, трагичен процес. Започнахме по различен начин да се отнасяме към момичетата – не лекомислено, а по мъжки, отговорно. Посещавахме психиатрични болници, морги. На такива места са ни водили, където човек всеки път получава шок от житейските ситуации, които вижда. И помня тези усещания и до ден днешен. Професорът ни се казваше Свядич и той ни водеше на места от този род. Той е знаел какво прави!

(още…)

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Интервюта - Няма коментари→