Въпрос: На урока ние трябва да се стремим към едно място и да обединим всичко в едно. Но през годините в мен са се развили различни представи за духовните явления. Когато чета за бина и малхут, аз ги възприемам по различен начин. Възможно ли е да ги намаля до една точка?

Отговор: Те наистина трябва да станат едно цяло. По същество, бина и малхут са свойствата на Твореца и на творението. Не знаем точно какво е това, но въпреки това, тяхната взаимна връзка и взаимоотношения свидетелстват за съюз.

Бина спуска част от себе си в малхут, буквите „ЕЛЕ” от името Елоким.  Малхут се издига в бина, променяйки името МА на МИ. Зад описанията на тези процеси в книгата Зоар ние различаваме връзките, които ги свързват.

В съответствие с тях, ние трябва да изградим нашето намерение. Свързвайки се с групата, аз я виждам като мястото, фокусната точка, където свойството бина, отдаване или Елоким се разкрива. Тук издигам моите желания и копнежи, тук искам да се свържа като поправена част на малхут.

Надявам се, че бина ще ми помогне посредством нейните съсъди ЕЛЕ, които са се спуснали целенасочено, за да се грижат за мен, да са като майчина утроба за мен и да ме отгледат духовно. Така аз трябва да се отнасям към групата.

Групата е система, която има силата да ми представи Елоким, АВАЯ. От нея аз получавам препитание, и от нея идват към мен светлината и промените.

Моята представа за групата зависи само от това, колко аз съм способен да отрека себе си пред нея. Висшият може да приема много форми, но това се случва само до степента, до която нисшият се издига по степените на себеотричане, и става подобен на Него като преминава през етапите на зародиш, кърмене, съзряване.

Това е, което аз искам, когато се излагам на въздействието на групата, мястото, което ме храни. Това трябва да бъде моето намерение на урока: постоянно да търся моето място в разказа за взаимната връзка на бина и малхут.

Те се свързват чрез Зеир анпин, чрез АВАЯ, свойството милосърдие, светлината. Това е цялата система, която ни развива. Нашата територия е долната част на бина, зеир анпин и самата малхут. Тук е целият ни живот – и материалният, и духовният.

Това е така, защото реалността е една. Въпреки че сега виждаме въображаема картина, това е само недостатък в нашето възприятие, илюзия, причинена от оскъдно разбиране и усещане. Когато мъглата започне да се изяснява, висшият свят ще дойде, нашата връзка с групата, с другите души, които идват от АХАП, тоест от долната част на бина (ЗАТ), зеир анпин и малхут.

За това говори цялата наука кабала. Това е изразът на 4-те връзки с Твореца, със съюза на АВАЯ и Елоким, който трябва да постигнем.

Затова трябва да разберем, че ЗАТ де бина е поправената група, в която се намираме. Никога няма да разкрием нещо повече. Ние различаваме само степента на нашата способност да се свържем в долната част на бина,  групата. Това е нашето място. Като се отдадем на неговата сила, ние ще разкрием нашата истинска реалност, която за сега е скрита от нас от мъгливо възприятие.

От урока по книгата Зоар, Предисловие, 09.12.2010

[29237]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Защо в Тора всичко като че ли съществува поотделно: отделно Ейсав, отделно Яаков, Яаков се страхува от Ейсав…

Отговор: Някога се занимавах с музика. Какво виждаш, когато гледаш в нотите? Ти виждаш това, което трябва да възпроизведеш. Там са изобразени знаци: тактове, ноти, паузи, пиано, форте… Всичко това е насочено към този, който трябва да изпълни това.

Аз отварям Тора. В нея е написано: Яаков, Ейсав, Исраел, Шхем, Бенямин, Дина… За какво става дума? Става дума за нотите, които трябва да изсвиря. Тези ноти са моите вътрешни свойства, силите, съществуващи в мен, които се наричат ангели.

Ангелите – това са силите на природата, които ми е дал Творецът, за да мога с тяхна помощ да организирам себе си и да стана равен на Него. Защо трябва да направя това? Защото благодарение на това, аз ставам независим, действително придобивам статуса на Твореца.

Ето защо Тора се нарича и светлина, и инструкция. Аз чета тази инструкция и в съответствие с нея, работя. Яаков, Ейсав, Дина, Шхем, магаре – всичко това са силите на моята душа, а Тора ми разказва, че аз съм длъжен да работя с тях.

Тя ми описва именно тези процеси, които съм длъжен да изпълня, взаимодействието на нейните персонажи – това съотношение на нашите вътрешни свойства, нашите желания.

Когато чета, аз буквално чувствам, как тези свойства се преплитат в мен, преминават всевъзможни изменения, как работя с тях, как съм длъжен да ги съединя и до какво, в крайна сметка, трябва да стигна.

Аз гледам на текста така, както ти гледаш нотите, по които можеш да пееш или да свириш даже сега, без инструмента на своите вътрешни струни. Само така ние трябва да възприемаме Тора и само за това е дадена тя.

От програмата ”Седмична глава”, 18.11.2010

[29343]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на Книга Зоар

В бъдеще ще излязат синовете на Израел (всеки човек с желание: Иср – право, ел – към Твореца) от (духовното) изгнание (от егоизма, и поради това и от скриването на Твореца) чрез силата на книгата Зоар (която поправя човек и по този начин му разкрива вечния и съвършен свят).

Книга Зоар, глава „Насо“, п.90.

Избавянето на Израел (от егоизма и от усещанията чрез него само на този свят) и цялото негово величие (в свойството на любов към ближния) зависи само от изучаването на Зоар и вътрешната част на Тора (науката Кабала).

Баал Сулам. Предисловие към Книгата Зоар, п.69.

Известно е, че изучаването на Зоар обладава с могъща сила (поправяне и разкриване на висшият свят), и знай, че благодарение на изучаването на Зоар идва желанието (да се обединиш, да отдаваш, да обичаш – т.е. да се поправя разбиването на душите), и светият език (святост – отдаване, свойството Бина) на Зоар пробужда към духовна работа (поправяне).

Раби Нахман от Бреслав. Сихот аРан. Беседа 108.

[29245]

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Науката Кабала не говори за нашия материален свят

Горко на тези грешници (невежи), които казват, че Тора – това не е нищо повече от обикновени разкази (за земни неща), и  обръщат внимание на одеждите (външния смисъл на Тора), и на нищо повече. А са щастливи  праведниците, вглеждащи се в Тора (във вътрешното ѝ съдържание), както и трябва.

Виното не престоява в нищо друго така добре, както в стомната. Така и Тора – не пребъдва в нищо друго тъй добре, както в тази (външната одежда, разкази прилични на случващото се в нашия свят) одежда. Ето защо е необходимо да търсим това, което се намира под одеждата (вътрешния смисъл).

Затова всичките разкази – това са въплъщения (а истинския смисъл на Тора, онова което Творецът желае да ни разкаже, вече е разказано в Кабала. Затова и Кабала се нарича вътрешната Тора).

Книга Зоар с комментарите „Сулам“. Глава Беаалотха, 64.

[21289]

Filed under: Зоар, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Раби Шимон бар Йохай и неговата група

Рашби (авторът на Книга Зоар) и неговото поколение (последното поколение на падането на Храма), са постигнали всичките 125 степени (на поправяне, от нашия свят до света на Безкрайността), въпреки факта, че това е било преди идването на Машиаха (периодът на поправяне, е започнал развитието си едва в наше време, след 2000 години).

За него и учениците му е казано: “Мъдрецът е за предпочитане пред пророка“ (защото пророкът казва това, което е заложено в природата, дори страданията, а мъдрецът предлага път за поправяне, лек и мирен, и затова е за предпочитане пред пророка).

И затова много пъти се говори в Зоар, че няма да има поколение, подобно на поколението на Рашби (по висота на духовното постижение), чак до поколението на Машиаха (започвайки с нашето поколение и нататък).

Затова великата книга на Рашби е направила на света такова голямо впечатление (известна в целия свят като особената книга за тайните на мирозданието), тъй като тайните на Тора (висшето управление и неговата цел), заключени в нея (по начина , по който се разкриват на човек спрямо степента на неговото поправяне), обхващат висотата на всичките 125 степени.

Баал аСулам. Статия при завършване на Книгата Зоар.

[29025]

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници - Няма коментари→

Напиши и научи какво трябва да бъде намерението по време на урока: да се слеем помежду си като един човек с едно сърце, вътре в системата на нашата взаимовръзка, наречена „взаимно поръчителство”. От една страна, всеки човек усеща себе си, а от друга, над това усещане той чувства такава силна връзка с другите, че не може да извърши дори едно свободно действие. Дотолкова човек трябва да бъде отдаден на групата.

Това е сякаш съм оплетен в паяжина, чрез която преминават всичките мои входящи и изходящи сигнали. Аз нямам нищо свое в разума и сърцето. Има останала само една точка, която непрестанно с всички сили се стреми към мрежата, желаейки да й се отдаде.

Това е себеотричане. До степента, до която отдавам себе си на другите, висшата светлина ми влияе и ме прави част от общата мрежа. Тогава усещам как, от една страна, аз съм предан на нея, а от друга, че тя е моя.

Това е също както майката дава всичко от себе си на детето и те двамата чувстват, че детето е нейно. Единият не съществува без другия. За това е написано в „Песен на песните“: „Аз – на моя любим, а моят любим – на мен”. Така трябва да работим.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 09.12.2010

[29231]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: От самото начало на урока аз усещам, че се боря със себе си, за да остана в намерение, но постоянно търпя неуспех. Как мога да се надявам, че един ден ще спечеля битката?

Отговор: След като ме питаш, ще ти кажа само едно нещо: ако човек не се свърже с групата, учителя и учението, използвайки всички възможни средства, то той не ще оцелее. Само търпение и упоритост могат да помогнат… „Държейки се със зъби”, човек трябва да определи своето място и да напредва – против егото си.

Ако си тук и си непрекъснато недоволен, всяка минута искаш да избягаш и си още тук, то бъди благодарен поне за това – в крайна сметка това е някакъв вид връзка. Важно е ти да си „гол и лишен от всичко”, както е написано за Цар Давид – въпреки всичко ти имаш някаква връзка с Тора.

Нищо не можеш да направиш. Ние не разбираме до каква степен трябва да извършваме вътрешна работа. Ние не можем да видим това. Човек непрекъснато съди себе си. Той забравя, че си има работа с Твореца.

В крайна сметка, Творецът ти дава всичко това. Той желае да изкара цялата упоритост, цялата гордост, безразсъдство и глупост от разума и сърцето ти. Той те дърпа в различни посоки, без да те оставя за минута в покой.

Позволи Му да работи върху теб. Какво можеш да направиш? Колко ще продължи това? Колкото повече можеш да изтърпиш, толкова по-бързо Той ще извърши тази работа. Но ако не можеш да изтърпиш и всяка минута крещиш: „Оо, не! Само не това!”, то Той смекчава Своето влияние, тъй като Той работи заедно с теб. Излиза, че ти напредваш много бавно.

Подготви се да търпиш – това е всичко. Той разкрива пред теб кой си ти, до степента на търпение, която имаш, когато ти просто не го виждаш, но си способен да положиш повече усилия,  за да подредиш правилно всичко това. За какво са те? Защо? От къде? За кого? Какво точно трябва да направя с тях сега?

Ако действително влагаш цялата си сила в това, то ти ще напреднеш. Ако не – ще напредваш по-малко. Но при всички случаи всеки един, който съществува в тези граници, напредва. Отнема години, но такъв е пътят. Понякога отнема от 10 до 20 години, но какво от това? Какво е това в сравнение с Вселената, която съществува 15 милиарда години?

Твоят предшественик преди стотици хиляди години е ловувал диви животни, за да си достави храна и не е мислил през целия свой кратък живот (20-30 години ) за разкриване на духовния свят и Твореца. Погледни през колко много прераждания си преминал и чак сега имаш възможност действително да ги реализираш. Всички предишни прераждания сега достигат своята реализация.

От урока по книгата „Зоар“, 29.11.2010

[28058]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Авраам, Исак, Яков, Йосиф, Мойсей и прочее са състояния в развитието на душата. Всеки път се разкрива нова сила в душата и започва да направлява развитието и всичко, което го съпътства.

Новата сила е винаги желание за получаване и желание за отдаване. Но развитието е постепенно – един период следва друг. Докато завърша единия етап на развитие, аз не зная какъв ще бъде следващият.

След седем сити години, аз не знам какво са седемте гладни години. Изглежда ми, че аз напредвам и че ще вляза в духовния свят по същия начин. Изведнъж вместо духовен свят – бум! – египетската тъмнина се спуска. Също така аз не знам, че внезапно излизам от египетската тъмнина – ужасната, черна като катран тъмнина, когато моите желания нямат напълване нито от обкръжаващата, нито от вътрешната светлина – и достигам до светлината.

Развитието настъпва поетапно. Ние просто трябва да знаем как да напреднем, но всяко разкритие е изненада, пълна изненада.

От програмата „Неделна глава”, 02.12.2010

[28740]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Желаейки да встъпи в група, да се обедини с нея, – точно там, във взаимовръзката с другарите човек разкрива четирите стадия на разпространение на висшата светлина, десетте сфирот, формите и степените на единството, за които кабалистите говорят.

Колкото по-силно той се споява с желанията на другарите по принципа на любовта към ближния както към самия себе си, толкова повече се проявява в него, светлината напълваща тези желания. Това е и разкриването на Твореца от творението.

Както Баал аСулам пише в предисловие към ТЕС, (п. 155), нужно е да пожелаем да се разкрие изучавания материал, да оживее в нас. Ние изучаваме поправянето на творението, за да открием в тези текстове светлината, да разкрием Твореца, като цел на творението.

Изправление на творението – означава да изправим връзката на човек с обкръжението. На пътя между мен и групата, на линията на връзката между нас лежат всичките светове. И колкото по-високо аз се издигам, толкова по-силно свързан съм с другарите.

Мощта на нашата взаимовръзка съответства на големината на моето включване в групата – и в тази мяра аз разкривам духовната реалност, придобивам съсъда на душата.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 05.12.2010 г.

[28766]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предговор. Статия „Нощта на  невестата”, п.140:

„А всички единения, извършени последователно, едно след друго, разкриващи възходите и отделните, следващи едно след друго стъпала, се събраха сега в едно стъпало на голямото единение-Единство, светещо от края на света и до края.

Затова е казано: ДЕН СЛЕД ДЕН ЩЕ ДОНЕСЕ СНОП, т.е. разкъсването между дните се обръща сега в голямо величие, защото са се превърнали в заслуги. И затова всичко става един велик ден на Твореца!”

Описаните състояния не се появяват с времето, а само в резултат на нашите поправяния. Ние четем, че всеки момент нещо ще се случи. Нищо няма да се случи, ако не го предизвикаме със своите усилия. Винаги има илюзия, че висшите състояния ще дойдат от самосебе си.

Разбирира се, ние ще разкрием всичко  написано тук, но това няма да се случи от самосебе си с времето. Новото състояние ще се разкрие от това, в което се намираме сега и ние ще го видим съвършено и напълнено със светлината на Безкрайността, както го описва Зоар.

Кога ще стане това? Когато поправим своето възприятие и открием, че и преди това сме били в това състояние, но не сме можели да си го представим правилно.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 26.11.2010

[28641]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→