След Първото Съкращаване (Цимцум Алеф) и решението, взето от творението, че може да приема светлина само с помощта на анти-егоистичния екран, ние съществуваме в природата на реалност, където действа не само простият закон за получаване в зависимост от големината на желанието, както е било в Малхут на Безкрайността до Съкращаването.
След Съкращаването, не е възможно да бъде получено нищо в отвореното желание. Тази забрана работи над нас и ако под Малхут на Безкрайността има желание за наслаждаване, светлината не може да свети в него, тъй като трябва да премине през този закон, през това условие, което е заложено в природата.
Освен това, дори ако приемеш съкращаването, това е все още недостатъчно. Въпросът е, какво желаеш от това съкращаване и по-нататък? В степента, в която искаш да се уподобиш в действията си на Твореца, желаейки да станеш отдаващ, ти получаваш светлина, мъничко наслаждение, наречено „светлина Хасадим”, която те напълва.
В тази светлина Хасадим, има също НАРАНХАЙ, всички нива на Бина, докато не постигнеш такова стъпало, че всички твои желания да започнат да се напълват със светлината Хасадим, тъй като твоето намерение е да бъдеш „хафец хесед”: „Аз не искам нищо за себе си! Наслаждавам се от това, че не получавам, че съм подобен на Твореца”.
Ето такова е нивото на праведника. Той вижда, че Творецът не получава и също не желае да получава. Тоест гледа не Неговото намерение, а действие. Творецът не получава, и аз искам само едно – към мен да дойде такава сила, че и аз да не желая да получавам.
Тогава, при мен идва светлината и ми дава такава способност, която ми позволява да не получавам, независимо колко ми дават.
Но в следващия миг, отгоре ще ми дадат още по-голямо желание за наслаждаване, светлината ще го разгърне в мен – и аз пак ще поискам да получавам. И отново моля: „Дай ми сила да не получавам!” И ми дават тази сила. Тогава, аз се напълвам с наслажденията, наречени „”Хасадим” и съм доволен от това, че като не получавам, съм подобен на Твореца.
И така, всеки път увеличават в мен празното желание за наслаждаване и вместо да моля за неговото напълване, аз го преодолявам и моля за сили да не пожелавам да се напълня, а да бъда подобен на Твореца. Искам да се задоволявам с Хасадим, като ГАР на Бина.
Когато постигна ГАР на Бина, това означава, че съм придобил желанието за отдаване. Сега, аз съм „хафец хесед” – извършил съм „връщане заради трепета”. Какво значи „заради трепета”? Да не получавам нищо за себе си и единствено да бъда подобен на Твореца – по това, че не получавам.
С това, аз не съм изцяло равен на Твореца, но съгласно келим, ние сме подобни. Той няма получаващи желания, а аз имам, но съм ги поправил така, че сега, те не ми пречат. Придобил съм такава сила, че макар да имам безкрайно кли/желание да получа наслаждение, то е изцяло запълнено от светлината Хасадим, и аз не искам нищо, освен това. Защо? Защото ми свети величието на Твореца – искам да съм като Него и да се наслаждавам от подобието си с Него.
След това, по естествен начин, ми се разкрива ново празно желание. А до този момент, не разбирам какво е това, както е в четирите стадия на разпространение на светлината – след като нищо не съм получил в ГАР стадий бет/2, аз започвам да разбирам: „Но Творецът отдава, Той е Даващ. Как мога да отдавам – чрез действие, подобно на Него?”.
Така и сега, развивайки се отдолу нагоре, започвам да разбирам, че ако мога да получавам заради отдаване, тогава ще стана напълно подобен на Него. За мен, това е целта, а средството е да получавам заради отдаване.
Как да го направя? Тогава, аз искам от светлината допълнителни сили, за да ме поправи и да мога да получа в тези келим/желания така, че наслаждението, което усещам да бъде изцяло, за да отдавам на Стопанина.
Аз усещам наслаждението – наслаждавам се на всички негови вкусове, както е казано: „Вкусете и се убедете, колко добър е Творецът”. Извличам от това огромни наслаждения, и всичко, което усещам не ме обърква, защото непрекъснато внимавам, да усещам всички тези наслаждения само при условие, че ги давам на Него.
Тогава чувствам, колко съм Му дал и как се наслаждава Той. От това, моите келим нарастват повече, защото разбирам Кого наслаждавам – сега съм станал като Него и дори повече от Него, защото аз Му давам наслаждение!
Моите келим се разширяват още повече – зад пределите на желанието за наслаждаване, създадено в мен от Твореца. Освен това, съединявайки се с групата, вместо една духовна искра, аз ставам собственик на седем милиарда искри. Така, сега се съединявам с Твореца и ставам притежател на огромно кли/желание – в мащабите на Твореца, на Когото отдавам.
Усещам Неговото кли, в което Той се наслаждава, като свое – защото го напълвам аз. Можете ли да си представите за какво става дума?! Тук, ние излизаме в още едно, следващо измерение. Но за него, вече е невъзможно да се говори…
И всичко това е поетапен процес на развитие, в който всеки път се стига до разбирането, какво трябва да се направи по-нататък.
От урока по книгата „Зоар”, 03.12.2010
[28588]
Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар -
Няма коментари→
Въпрос: Докато четем Зоар, с кого мога да се отъждествя в текста вместо да си представям някакви абстрактни сили?
Бина представлява чистото отдаване, хафец хесед. Тя може да се намира и в главата на парцуфа, и извън нея.
Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Кълнове”, п. 5:
Въпрос: В началото на урока, вие обикновено ни давате обща за всички посока, помагате ни да се фокусираме върху общото намерение. Доколко е важно това?
Въпрос: Можем ли да създадем общо намерение преди урока? Ако можем, тогава как да го направим?
В статията „Тяло и душа“ Баал Сулам обяснява, че нием живеем в единен свят, но за всеки от нас той се дели на две части: явен и скрит.