Висшият чака от нас само реакция. От висшето към нисшето (към всеки от нас) идват порции светлина и изискват от нас правилна ответна реакция.

Висшият знае точно какво става с нисшия – в какво състояние се намира, тъй като Той формира това състояние за него.

Разбира се, висшият знае, за какво е  готов нисшият. Той организира за него  всички външни и вътрешни условия за свободен избор и оставя на нисшия само едно нещо, което е неразбано и неизвестно за него  – средната третина на тиферет  (клипат Нога). Именно в това състояние, нисшият трябва сам да формира средната линия.

Ако нисшият, в отговор на въздействието на висшия, правилно изгради средната линия – значи е удостоен. Тогава, той наистина е склонил себе си и целия свят (цялото обкръжение, което висшият е формирал за него в дадения момент) към доброто.

Затова всичко, което се изисква от нисшия е, когато усеща липса (хисарон), да се обърне към висшия и да получи от него тази съставна част, която му липсва, за да склони себе си и целия свят към доброто.

Тъй като на нисшия не му достига знание, усещане, а впоследствие и способност да вземе решение – всичко това, той трябва да получи от висшия.

Высшият му оставя клипат Нога, за да пожелае нисшият да се обърне към Него и да получи онова, което му липсва. Ако нисшият е готов да получи това допълване за клипат Нога, тогава го получава – и това е допълнителна сила на отдаване, която той придобива на настоящото стъпало и благодарение на нея се издига  на следващото стъпало.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 10.12.2010

[29815]

Тема :Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво са „буквите” в духовен смисъл?

Отговор: Буквите са сили, свойства на висшето въздействие на Малхут. Сама по себе си Малхут е събиране на всички души. Тяхното обединение трябва да поеме всичките 22 букви и 5 от техните крайни форми (МАНЦЕПАХ), включително техните всевъзможни форми в Тора: започвайки с първата дума „в началото (Берешит)” и завършвайки с последната дума „Исраел”.

Въпросът е: каква е основната буква, основният „сигнал”, която, получавайки я, човек със сигурност ще достигне поправяне? Дори свойствата, интегрирани в структурата на Бина, която управлява цялото поправяне, и дори формите на общуване с Твореца и връзката с Него, която е включена в Бина, като самех (ס) и мем (מ), не ни гарантират успех.

Буквата самех обозначава горната част на Бина. На пръв поглед, какво може да е по-възвишено от това? Тя не желае нищо за себе си и се нуждае само от отдаване, желае само да бъде включена в Отдаващия, да съществува над своите желания, без значение от вътрешните изригвания.

Буквата мем съдържа в себе си самех, а освен това е напълнена с желанията на другите да може да им отдава. Какво повече може да има, ако вече нищо не желая и особено, ако аз се грижа за всички останали, подобно на майка?

Свойствата на самех и мем отговарят на всички условия на отдаване: те съответно съответстват на съжаление от страх и съжаление от любов. Защо не можем да бъдем поправени чрез тях? Какво липсва?

Това, което не достига, е буквата бет (ב) символизираща благословение, т.е. чудотворното свойство, особена сила от висшето. Тя ни показва, че нищо не е от значение: нито разума, нито сърцето, нито времето прекарано в учение, нито, честно говорейки, нещо, на което можем да му направим разчет. Нито едно от тези неща не ни вкарва в духовния свят.

Това е главната идея на статията за буквите от „Предисловие към книгата „Зоар“”: ние се нуждаем само от благословия.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 14.12.2010

[29723]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Опасно е да се изучава книгата „Зоар“ с желание, все още не достигнало своята зрялост – все още не изчерпало се в този свят и не разбрало, че в него няма какво да се прави – освен, това да се издигнеш от него в света на изправлението.

Само ако човек търси смисъла на живота и трябва да намери, заради какво живее, тогава той може да открие за себе си кабала.

А ако в него засега  този въпрос не съществува, той ще започне да я тълкува егоистично и да я приспособява за своя полза, заблуждавайки се, че се поправя. Той ще започне да търгува с нея и да я използва като оръжие за своето его – не против егоизма, а заради неговите завоевания, и вместо жизнен еликсир, ще я превърне в смъртна отрова за себе си и за другите.

Затова кабалистите са се опасявали да разкрият науката кабала и са измислили множество забрани: възраст 40 години и необходимост предварително да се изучи цялата Тора, и пълното съблюдаване на заповедите, и въобще заплашвали, че може от нея да се полудее, за да могат окончателно да уплашат човека. Защото егоизмът е бил в процеса на своето развитие.

Написано е в самата книга „Зоар“, че ѝ е писано да се разкрие само в края на дните, когато се отвори нейната мъдрост за поправяне на света, вече готов за поправянето. И тогава ще дойдат кабалистите, които ще ни кажат, че е дошло това време!

Затова раби Шимон е плакал за това, как да напише книгата „Зоар“, така че , дори ако се открие ненавреме – да не нанесе вреда. И затова той я пише с помощта на раби Аба – като особен секретен шифър. Ние четем книгата „Зоар“ и не разбираме, къде тук зад раби Аба е скрит раби Шимон, който е плакал за разкриването на великата тайна?

Раби Шимон е използвал раби Аба като „щит”, външно обличане, възможност да пише скрито. Човек ще може да разкрие тайната, скрита от раби Шимон, само при условие, че проникне през защитната одежда на раби Аба. Тогава той ще може да приеме тайното послание на раби Шимон, а дотогава той няма да го прочете.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 14.12.2010

[29762]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че раби Шимон е плакал, когато е писал книгата „Зоар“, опасявайки се да разкрие тайната: „Мъка, ако кажа и мъка, ако не кажа.

Ако кажа, ще се научат виновните да работят за своя господар. А ако не кажа, ще загубят другарите това достояние”. За каква велика тайна, скрита в книгата „Зоар“ е плакал раби Шимон?

Отговор: Тайната на книгата „Зоар“ е в това, че ако се отнесеш правилно към нея, то можеш да извлечеш от нея висшата светлина, възвръщаща към източника. И тази светлина може да стане за нас като еликсир на живота, така и смъртна отрова – в зависимост от нашето отношение към „Зоар“ и въобще към Тора.

Но ние виждаме, че не е имало забрана за изучаване на Петокнижието на Тора или на Талмуд, макар че те също са били написани от кабалистите. Само „Зоар“ толкова години се е скривал и е бил защитен – защото в него е скрита много силна светлина, която ние можем да привлечем. Разбира се в Тора също има светлина, но тя за нас е почти недостъпна, толкова е висока тя.

Ако аз искам да постигна отдаването – тази светлина ще бъде за мен еликсир на живота и ще ми помогне да отида при нея. Но ако се изучава Тора без намерение да се постигне отдаване, човек става по-егоистичен и започва да се смята особен, повече от другите, праведник. Тора става за него отрова и нараства неговото его. Вместо да принизи себе си и да се чувства по-малък от другите, той напротив – започва да се гордее.

И всичко това основно се случва сега, в последното столетие, при новото ниво на егоизма. Затова кабалистите са се опасявали, че така егоистично ще започнат да изучават кабала, да се гордеят с нея и да я превърнат в търговия с „чудодейни средства”: червени конци, светена вода и благословии.

И това ще обърква хората и ще ги отблъсне от тяхното поправяне, докато чрез много загубени кръгообороти на живота, те накрая ще разкрият, че такъв подход – това е блъф и лъжа. Но колко време ще потрябва за това и колко страдания!

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29759]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: За какво трябва да се грижи всеки на урока: за чистотата на своята духовна работа или просто за единството?

Отговор: Не е достатъчна схематичната грижа за единството въобще. Както пише Баал а-Сулам, ние трябва да строим единството на Исраел, Тора и Твореца.

Ние се намираме в такова състояние, когато решава всеки и всички заедно. Всеки внася своята лепта в общото желание на групата и получава от нея правилния стремеж към молитва. А след това неговата лична молитва отново се влива в единството на общата молитва.

Личната работа винаги се съчетава с общата: човек напълва общността, а също така напълва себе си от нея. В крайна сметка ние формираме единна молитва, за която е казано: „застенаха синовете на Исраел от работа”.

Затова целта трябва да бъде безкрайно важна в очите ни. Ние не я заменяме за никакви „постижения”, за никакви теоретични познания. Нас не ни устройва приспивният режим на ежедневието, защото с такива темпове можем да напредваме още хиляда години.

Ние не се задоволяваме с успеха от разпространението – защото това, естествено, е само средство. Каквито и да са нашите постижения, не трябва да ги считаме за цел в живота – даже временна, промеждутъчна.

Не трябва да успокояваме себе си с резултатите от работата и усилията, надявайки се, че с времето те ще свършат своята работа. Не, човек трябва незабавно да обръща поглед върху главното и да поставя пред себе си истинската цел – разкриване свойствата на Твореца, свойството отдаване в самия себе си. И без умора непреклонно да изисква това.

Всяка пауза вреди на него самия и на неговата връзка с Твореца. Затова тук се изисква обща молитва, която може да бъде постоянна.

Трябва да разбираме, че встъпването в духовния свят изисква много големи усилия, но в групата те не са толкова тежки и зависят от съгласието.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 14.12.2010

[29727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Аз винаги трябва да търся най-удобните средства, които ще ми помогнат да се вдъхновя възможно най-бързо от важността на целта. Това ще ми позволи да се стремя към „мястото” или „капката обединение”, в която се надявам да разкрия Твореца. По отношение на това, всичко зависи от моето сегашно състояние. Различни решимот непрекъснато се проявяват в мен. Като правило, аз започвам да изграждам намерение от неосъзнато, неясно и „сухо” състояние, без капчица чувство и разум.

Така аз трябва да се пробудя от тази „дрямка” и да се заредя с толкова силно желание, че ако не разкрия точно в този момент за какво пишат кабалистичните книги, то „ по-добре – смърт” отколкото този живот без висше постижение.

Ние трябва да търсим и използваме всичко, което може да ни вдъхнови и да ни докосне. Понякога групата ни помага, напомняйки ни за обединението, взаимното поръчителство и отговорностите. Понякога аз съм вдъхновен от мисли за Твореца като прекрасна, възвишена цел. Понякога съм развълнуван от самото действие и работата по обединение с другарите, въпреки пречките. Необходимо е да търсим средства, които ще породят в мен неразрушима духовна потребност, докато чета кабалистичните текстове по време на урока.

Подходът към тези текстове трябва да бъде балансиран. По принцип аз имам повод да се оплача. От една страна, ако не разбирам нищо, тогава няма за какво да се захвана. От друга страна, когато започна да обръщам внимание на съдържанието, аз подхранвам разума си и изгубвам намерението.

Затова Баал а-Сулам пише следното в „писмо 17”: „Най-добре е да се държиш за целта и да се стремиш по посока на Твореца. В крайна сметка, човек, който не познава пътищата на Твореца и пътя към Него, т.е. тайните на Тора, как той ще Му служи? Това е най-сигурната гаранция на средната от трите линии”.

Ние се стремим да разберем, какво трябва да направим: „Дай ни разума, дай ни силите, насочи ни, обясни ни, покажи ни чрез примери, така че да постъпим правилно.” Всичко това ти можеш да поискаш от Твореца, по начина, по който едно дете иска от своите родители. Отстрана на детето е нужно само желание, докато възрастният му предоставя всичко, от което то се нуждае. Аз набирам това желание в групата, от моите другари. Там лежи моята свобода на избора.

От висшето аз получавам всичко, от което се нуждая по духовния път, освен искането, което трябва сам да развия. То ще дойде единствено, когато се вдъхновя от обкръжението, от величието на целта. Тогава вдъхновението ще избухне от сърцето и аз ще се стремя по посока на Твореца с всичките си сили, за да се науча да Му служа.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 13.12.2010

[29620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Когато се обръщаме към кабалистичен текст, особено книгата „Зоар“, трябва да осъзнаем важността на духовното постижение. В крайна сметка, това е единственото нещо, което искаме: не знание или схоластика, и не общо знание за материалното, а само чисто постижение, което означава, че човек е разкрил Твореца. Това е критерият, по който оценяваме нещата.

По пътя на  постижението, действащият закон е законът за подобие на формата, който не прави никакви компромиси. От една страна, човек изцяло зависи от висшата сила. Нищо друго не може да му помогне – той се нуждае само от помощ свише. Който разбере това, изгражда правилното отношение.

Тора говори за това, когато описва египетското изгнание: „Синовете на Исраел заплакаха от работата и техният вик се вдигна до Твореца”. С други думи, те са знаели, че никога няма да постигнат нищо сами.

От друга страна, духовният прогрес винаги се изгражда от комбинация от две противоположности. Затова ние самите също трябва да участваме в процеса. В резултат, ние полагаме големи усилия, знаейки, че само „чудо от небесата” ще ни изведе от земята на Египет в земята на Израел.

Нужно е да достигнем отчаяние от собствените си способности, и човек не трябва да бяга от това усещане. Още повече, той трябва да бъде убеден, че ще му се помогне свише и неспирно да го изисква с цялата си сила.

Човек трябва да се намира в състоянието на синовете на Исраел, които заплакали от работата. Това е, когато всичко в него, заедно с външната среда, се слива в едно цяло и създава тези условия, довеждайки го значително по-близо до изхода от Египет.

Затова трябва да се опитаме да си се представим правилно в това състояние. Тук извършваме всички необходими действия и след това не бягаме от отчаянието, а напротив – превръщаме цялата сила на нашето отчаяние във вик, искане за поправяне.

От урока по книгата „Зоар“, Предисловие, 14.12.2010

[29730]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Светлината е определено явление в съсъдите (келим), тяхната реакция. Светлината сама по себе си не съществува, както Баал  а-Сулам обяснява в статията „Същността на мъдростта Кабала”. Ние усещаме само реакцията на кли (съсъда) към нещо. Реакцията на съсъда към стимулиращия фактор се нарича „светлина”. Тя е именно реакция.

Ние не постигаме самата светлина. Нейната същност е недостижима. Ние опознаваме само формите, които кли добива под въздействието на светлината. Ние се възприемаме един друг по еднакъв начин. Ти наистина ли ме познаваш и разбираш? Знаеш ли кой съм аз? Всъщност аз самият не те познавам; невъзможно е.

Само следното е възможно: всеки човек възприема другия по собствен начин, като изгражда неговия образ от вътрешните си реакции. Затова, както е написано „Всеки съди според собствените си недостатъци”. Основано на това, ние можем да разберем, че най-доброто, което можем да направим, е да дойдем „до мястото”. Но какво е мястото?

На нашите непоправени желания се представя пример, визуална илюстрация на поправеното кли. То се нарича Елоким (Господ) или ЗАТ де Бина (седемте долни сфирот на бина). Говорим за желанието за наслаждение, което се проявява във втората фаза, бина, и желае да отдава, да стане подобно на Кетер.

Това наричаме начало на творението, „презентацията на Твореца”, която демонстрира какво означава да бъдеш в отдаване, да получаваш заради отдаване. Това прави долната част на бина, генерирайки отдаване по отношение на другите. Ние искаме да я достигнем, да се учим от нея как да получаваме наслаждение от Твореца и да го предаваме.

Можем да отдадем само това, което получим от Твореца. На кого отдаваме? Отдаваме на другите. Така, от любов към другите ние постигаме любов към Твореца чрез това „място”, ЗАТ де Бина.

Всичките ни действия по пътя към него представляват Мицвот (заповеди), които определят взаимоотношенията между човека и Твореца („маком” на Иврит, буквално „място”). Това е мястото на разкриване, отдаване, единство и поръчителство.

От урока по книгата „Зоар“, Предисловие, 09.12.2010

[29234]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Всеки нисш парцуф от света Ацилут, както и от света Адам Кадмон се облича във висшия. Какво означава „облича се”?

Отговор: Облича се, означава постига. Аз се обличам в твоя разум, в твоите действия. Това означава, че ги постигам.

Висшият се спуска към нисшия, за да може нисшият да се облече в него, а после, когато нисшия се държи за него, висшият започва да го издига на по-високо стъпало, за да му помогне да го постигне.

Нисшият усеща, че висшият го ражда, дава му всичко и се грижи за него. И тъй като нисшият сам се опустошава и ражда следващия парцуф, то иска да опознае висшия: кой е той, какво представлява, за какво и защо съществува.

Защото сега, самият той чувства същата потребност да се грижи за своите нисши парцуфим. За да ги напълни, той се обръща към висшия, защото може да се напълни само от света на Безкрайността.

Излиза, че той е задължен да установи връзка с висшия. Връзката с висшия и неговото постигане се нарича „обличане”.

От една страна, нисшият има потребност да даде на още по-нисшия. От друга страна, тази потребност, продиктувана от безизходицата го довежда до връзка с висшия. От трета страна, той е подготвен за постигането на висшия, защото той и висшият си приличат като две капки вода.

Това обличане на парцуфим винаги е напълно идентично. Нисшият, обличайки се във висшия, вижда в него същия модел, който съществува в самия него. Той вижда във висшия цялата си структура, като собствено огледално отражение. Затова няма проблем да постигне висшия. И по тази причина, обличането означава постижение. Нисшият вижда себе си такъв, какъвто желае да го види висшият.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 10.12.2010

[29484]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да съчетаем объркването и въпросите, възникващи при четенето на книгата „Зоар” с намерението, насочено към целта?

Отговор: Замисляйки се първо за действието, ние трябва да си представим неговия край. Към това се отнасят и онези сведения и усещания, които получаваме от четенето на кабалистични текстове.

Те също се намират в тази окончателна, финална форма, която се стараем да разкрием – във всеобхватното свойсто отдаване. Бидейки подобни на него, те всички са включени в него.

Книгата „Зоар” разказва за действията на светлината върху нас. Като кабалисти, ние разкриваме тези действия в степента, в която се уподобяваме по свойства с нея.

Светлината е изпълнила Малхут на Безкрайността и я е превела през всички състояния, изпълнявайки в нея своята програма. Сега, ние трябва да разкрием онова, което е направила. И това е разкриването на Твореца пред творението.

За да Го разкрием, ние трябва да се уподобим на състоянието на окончателно поправяне. Там Малхут, като напълващата я светлина, пребивава в отдаване. Оттук идва и името – свят на Безкрайността (Ейн Соф). В него светлината и кли не се ограничават взаимно, а се изравняват чрез чудесно сливане.

Кабалистите постепенно разкриват това състояние и пишат за него от стъпалата на постижението. Всеки кабалистичен източник разказва за това, какво е разкрил авторът му по духовния път. Разбира се, и ние ще го разкрием, ако постигнем същото състояние.

И затова, четейки кабалистични текстове, ние се стремим да го проявим в себе си, искаме да израснем. Така ние се изтегляме, вкарваме се там. Колкото по-правилно си представяме съвършеното отдаване, абсолютната любов, толкова повече се включваме в това състояние и предизвикваме поправяне със свои усилия.

Като детето, аз искам да попадна в книгата, която чета. Дори да е неразбираема за мен, аз като омагьосан, бродя из вълшебната гора, из огромен магазин за играчки, по безкрайния свят, който се разкрива на нейните страници пред мен.

Аз целият съм там. Искам това място да ми стане по-познато, родно. Малко, по малко се сближавам с него, вписвам се там. Старая се да внеса вътре всички свои въпроси, проблеми, смущения така, че да не ги отхвърлям или затулвам, а веднага, над тях, да укрепя още повече връзката, да обновя стремежа си.

Четейки текста, аз постоянно се стремя към състоянието на единство, доколкото мога да си го представя. И дори ако текстът е абсолютно непостижим за мен, въпреки това разбирам, че става въпрос за действия, свързани с отдаването, за подобие на светлината на определено стъпало, което ми описва кабалистът.

В детството сме се зачитали в разкази за приключения, за пътешествия и удивителни открития. Ето и сега, ние сме потънали в прекрасно приключение, което разкрива пред нас духовния свят.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 12.12.2010

[29524]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→