Въпрос: Може ли да се използва въображението, за да си представи бъдещото поправено състояние?

Отговор: Зависи от това, какво си представяме на бъдещото стъпало. За да го изобразим механично, ние рисуваме чертежи.

Можем да нанесем всички условия на бъдещото стъпало в една таблица, да опишем техническите подробности на тези състояния – желания, екран, степени на авиют, вход и изход от световете, обкръжаваща и вътрешна светлина, разделяне на стъпалото на множество вътрешни и външни системи във Второто Съкращение.

Но в крайна сметка ние преминаваме към същите тези духовни определения (авханот), които са записали кабалистите, за да опишат един на друг техническите условия, които трябва да изпълним, за да усетим това, което те желаят да предадат на другия.

Да допуснем, аз ти давам лист с нотни знаци, т.е. предавам ти данни. Можеш ли да направиш нещо с тях? Не. Длъжен си да ги възприемеш като външна информация, а след това да ги изпълниш вътре. Ако умееш да четеш нотите, можеш да ги изпееш и тогава ще разбереш, какво съм имал предвид.

Същото правят и кабалистите. Те ти предават технически данни. Изпълни ги в душата си и ще получиш това, което те подразбират. Тогава ще разбереш за какво са говорили.

Така предаваме информация по интернет. Аз рисувам на екрана на компютъра или получавам снимка от камерата, съхранявайки изображението в определен формат и ти изпращам тази информация по линията на връзката. Ти получаваш тези технически данни и с помощта на декодер наново ги превръщаш в изображение на екрана.

Така кабалистите се намират във връзка един с друг. Те са постигнали духовната картина, записали са я и са ни я предали. Но ние нямаме «декодер» и не можем да обърнем тази информация в същата тази картина. Четем и нямаме никаква представа за какво говорят. Струва ни се, че това е просто фантазия.

Нито един от четирите езика, на които кабалистите са ни описали духовния свят (на езика на Танаха, Алахот, Агадот и Кабала) ние не можем да разшифроваме и да извлечем посланието.

Но какво казват кабалистите? Използвайте тези текстове като «чудодейно средство» (сгула). Какво е това «сгула»? Ако искаш да достигнеш до разкриване и по някакъв начин да разбереш , че разкриване може да има само в свойството отдаване, когато видиш себе си и целия свят в любов и отдаване един на друг, във взаимно поръчителство, като един човек с едно сърце – ако се устремиш към тази картина, то започваш да се приближаваш към правилното разшифроване на тези текстове. Това ще ти подейства и в крайна сметка ще се случи, в теб ще се разкрие същият този духовен «декодер». Затова и четем книгата „Зоар“.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 28.12.2010

[31013]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз седя на урока, чета „Зоар“ и заедно с всички полагам усилия, това ли се нарича „да жертвам желанието”?

Отговор: Не. Аз откъде да знам, че вие четете? Може би вие просто се наслаждавате от това, че „Зоар“ се обяснява на такъв лек, красив  и вълнуващ език.

Но с какво ни вълнува той, какво иска да обясни? „Зоар“ обяснява, че ако искам да постигна връзка с теб, то ще премина през такива състояния. Много е просто!

Какво пишат авторите на „Зоар“? – „Ние се събираме заедно, изпитвайки ненавист един към друг, между нас съществува пълен разрив. И тогава ние се опитваме да се съединим”.

Тогава пред тях не е стояла книгата „Зоар2, те самите са се канели да я напишат. И какво пишат? Те започват да работят помедду си и да търсят: „Как да се приближим един към друг? Какво да направим, за да възникне поне някаква близост?

Как да разкрием връзката между нас, свързващата ни мрежа, която вече съществува? Какви са отношенията в тази връзка, какви са нейните етапи? Какви сили действат от съществуващите в нас – завист, страст, ненавист, стремеж към почести, дясна, средна, лява линия?

Ако ние поправим това, започваме да правим съкращение, след това екран, издигаме се над нашето желание да се насладим, как постигаме нещо? Аз се отказвам от това и от онова, действам така или иначе…”.

И тогава те започват да пишат книгата „Зоар“ – от това, което преминават във връзката помежду си. Докато не постигнат такива високи степени, че всяка от тях е десет пъти по-висока от предишната: от единици в десетици, след това стотици, хиляди и десетки хиляди (рибо).

Вие виждате ли какви нива постигат те?! Това е мощта на съединението между тях. И за това пишат те.

Затова, ако искаш да си се представиш в същото състояние – тогава всичко написано от тях ще ти въздейства, за да се приближиш по същия начин до другите и във връзката с тях да разкриеш същите състояния – докато не постигнеш такова състояние, където съвършеното кли/желание е напълнено с безкрайна светлина.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 27.12.2010

[30913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да твърдим, че обновяването е знак за човешкия напредък? И ако той не се обновява, тогава не напредва?

Отговор: Разбира се! Новото небе е новата степен на Бина, отдаване, а новата земя е желанието, Малхут. Новият небосвод е новият екран. Така човек оценя себе си. В края на краищата ние не можем да оценяваме усилията си. Ние оценяваме себе си само чрез скоростта на обновяване на решимот (информационни данни).

Написано е, че във всеки момент Нуква (Малхут в света Ацилут) стават на ново девствена, т.е. ново желание или кли. Това определя скоростта на твоето предвижване. Ново решимо се разкрива всеки път, ново кли или желание и ти трябва да започнеш да го поправяш и да напредваш.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 27.12.2010

[30888]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Ние трябва да изпълняваме Тора и заповедите, тъй като (точно заради това, затова) това трябва да ни “пречисти“ (а не заради получаване на възнаграждение в този или онзи свят, или пък защото така е указано от Твореца).

„Чистота” означава очистване от “желанието да получаваш заради себе си“, което се нарича “мръсотия“ (нечистота), защото то е противоположно по свойства на Твореца, който е изцяло – (свойството) отдаване.

Затова, докато ние не очистим своите съсъди, е невъзможно да дадем в тях доброто (висшето) напълване (усещането за вечност и съвършенство), тъй като всичко, което се намира в мръсен съсъд – (по закона за подобие на свойствата) се омърсява.

Затова са ни необходими правилните съвети (на кабалистите, които вече са преминали сами пътя на поправянето), които биха ни помогнали да почистим своите съсъди (егоистичните ни желания), което се нарича кашероване (пригодност) и подготовка, за да можем ние да получим цялото добро и наслаждение (приготвено за нас при разкриване на Твореца).

И затова са ни дадени 613-те заповеди (указания), наричани на езика на „Зоар“ “613 съвети“, които ни съветват, как да очистим своя съсъд (своите желания, а човекът сам по себе си представлява именно съсъд за желание) от нечистотиите на егоистичното получаване.

Както е написано в предисловието на книгата „Зоар“ (стр. 242): Заповедите на Тора на езика на „Зоар“ се наричат “пкудин“ (вноски), а освен това също се наричат и “613 ейтин“ (съвети, указания). И разликата между тях е в това, че във всяко поправяне съществува лицева и обратна страна.

Времето на подготовка се нарича “обратна страна“, а времето на постигането (получаване) се нарича – “лицева страна“. Съгласно това, в Тора и заповедите има разделяне на “да направим“ и “ще чуем“.

И когато човек изпълнява Тора и заповедите като “изпълняващ Неговото слово“ (поправящ своя егоизъм) до тогава, когато се удостои да чуе, заповедите се наричат 613 ейтин (светлини), и това е обратната страна. А когато се удостоява да чуе “гласът на думите Му“ (свойството отдаване в себе си), то 613-те заповеди стават пкудин, от думата пикадон (внасяне, усещане на светлината в себе си).

Рабаш. Шлавей Сулам. „Святост и чистота в работата“. Статия 28, 1991 г.

[30799]

Filed under: Зоар, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - Няма коментари→

Книга „Зоар“. Предисловие. Статия „Видението на раби Хия”: „В този час, когато се явява Машиах на събранието на раби Шимон, той е увенчан с висши украшения от главата на събранието.

Но сега, след като всички тези членове на събранието се удостоиха със стъпалото „глави на събранието”, Машиах е украсен с Тора от главите на събранието. По такъв начин, той се овенчава с най-висши украшения от главите на събранието.“

Става въпрос за стъпалата вътре в човека, който разкрива своя вътрешен строеж. Целият негов вътрешен строеж – това е общото желание, разделено и подредено по нива, възможности за отдаване.

В него е строежа на света Ацилут, а вътре в този вътрешен строеж се намират по-вътрешни структури, съгласно нивата „шореш” (корен), „нешама” (душа), „гуф” (тяло), „левуш” (облекло), „ейхал” (чертог) – отвътре навън. Както и в нашия свят, в него има  неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Няма разлика между материалния и духовния строеж, това са само проекции на нашите вътрешни свойства, рисуващи в нас такава картина. Така, както сега  виждаме пред себе си нашия свят, но това е наше вътрешно изображение.

Разкривайки своя вътрешен духовен строеж, аз виждам как с помощта на поправянията, получени от светлината, всички мои свойства се издигат – от „членове на събранието”, към „глави на събранието”, от Машиах, идващ от определено ниво, към Машиах на по-високото стъпало. Изведнъж виждам раби Шимон – стъпало, което по-рано не се е разкривало в мен.

Всичко това са нива в душата на човека – всички праотци и синове: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут.

Става въпрос за това, как човек разкрива вътрешния строеж на своята душа във все по-подробни детайли и вътре в тях разкрива по-голямата степен на отдаване във всевъзможни форми. И това се нарича разкриване на Твореца.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 26.12.2010

[30796]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Буквите“ в духовното – представляват система за поправяне, шаблон, който трябва постепенно да се вмъкне в нас, придавайки ни своята форма.

Както в типографията – те отпечатват в нас своите контури, в правилният порядък, и с вярното съчетаване на нужните елементи.

Накрая и ние ще приемем точно тази форма, която притежава и висшата светлина на Безкрайността. Духовният отпечатък на буквата се налага върху нашето желание, докато то не стане подобно на светлината.

Системата за поправяне се е сформирала в резултат на разбиването на световете, и  затова в нея се съдържат всички възможни форми на съчетаване между Бина и Малхут, които ние трябва да приемем. Тази система е била построена специално, за да могат да се адаптират душите към поправянето.

А след това душата Адам Ришон се е разбила, така че буквите, т.е. нашите поправени форми, са придобили съответствие с нашия покварен материал. И сега светлината може чрез буквите да премине и да се облече в различните форми, които ние сме в състояние да приемем.

Този механизъм се явява универсалната основа за всички поправяния в световете, включително и в нашия свят.

Ако ние искаме да действаме правилно, и се потопим надълбоко, стремейки се да намерим верния път – накрая  ще достигнем именно до такава система,  която в нещо е подобна на висшата система за поправяне.

Така сме устроени и в нас няма възможност да измислим нещо друго.

Оттук е видно дали ние действаме в правилната посока, разбираме ли истинската си грешка и способа за нейното поправяне. Дори и от първите стъпки можем да проверим себе си по тази система.

От урока по книгата “ Зоар“. Предисловие, 16.12.2010

[29928]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, глава “Видението на раби Хия”, п.56: … „В този час Той удря 390 небосвода и всички са потресени и изплашени от Него”… Това е загатването в Масах, наречено “небосвод” … Те не са 400, а 390 – и недостигат десетте от Малхут де Малхут. И затова се нарича този небосвод „390 небосвода”.

Съсъдът на нашата душа се характеризира с величината на желанието. Тази величина се нарича „авиют”. Ако направим първото съкращаване (Цимцум Алеф), тогава до нас достига пряката светлина (Ор Яшар) и ние я отблъскваме, издигайки отразената светлина (Ор Хозер).

Пряката светлина е равна на желанието, защото нашето желание разкрива степента на светлината или съответстващото ѝ наслаждение. Затова, в действителност светлината не трябва да „дойде”. Сега, когато все още не съм направил съкращаване, аз не чувствам, че съм в светлината, Твореца. Но, изпълнявайки условието на първото съкращаване,  веднага започвам да чувствам, че съм в светлината.

Това е пряката светлина, която „идва” при мен. Тя оказва натиск върху мен, почуквайки, за да влезе вътре, и първото нещо, което правя, е да я отблъсна, издигайки отразената светлина. Отразената светлина показва грубостта на екрана (кашиют), а пряката светлина свидетелства за нейния авиют. Говорим за екрана, защото той е свързващото звено между душата и Твореца, намиращ се по средата между тях.

Желанието, т.е. Малхут, се разделя на четири части, всяка, от които съдържа десет сфирот, а всяка от тях също се състои от десет. Общо са 400. Ние не можем да поправим най-нисшата част, Малхут де Малхут, „каменното сърце”. Нейните десет сфирот са изключение от общия разчет и така остават 390 сфирот или екрана, които „Зоар“ нарича „небосводи”.

Оттук виждаме, че за да се задържим за  нишка, която ни свързва, е желателно да преведем все още непонятния  за нас език на „Зоар” на езика на кабалистичните термини.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 23.12.2010

[30603]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да намерим сили да напредваме? Тъй като с течение на времето усещаме все повече съпротивлениe и все по-малко сили…

Отговор: Това е прекрасно! Ако чувстваш всe по-малко сили – това е помощ свише, за да не си мислиш, че можеш да направиш каквото и да било.

Ако усещаш все по-силно съпротивление – това също е помощ свише, за да видиш, че никога няма да можеш да преодолееш преградите сам.

Това е помощ! Фараонът, египетският Цар, егото, злото начало – това е противоположността на Твореца, Неговата обратна страна – Творецът, специално ти създава този образ.

Защото твоята природа, твоят егоизъм – това е обратният отпечатък на Твореца.Творецът се въплътява в теб и действа, за да те спре. Всичко е от Него! Няма нищо освен Твореца.

Когато говорим, че „Няма никой друг освен Него”, това не означава, че аз съществувам и някой съществува срещу мен. Аз също не съществувам!

Тъй като всички сили в мен, действащи „за” и „срещу”, злите и добрите – всичко това е Той. А кой съм аз? Аз съм точката на изясняването, аз само изяснявам, кое е за и кое е против. От двете Негови форми аз изяснявам с кого желая да бъда.

Творецът – актьор, играещ всички роли, последователно се преобразява ту в добро, ту в зло. Така ти играеш по различен начин с малкото дете, за се научи то да различава едното от другото, да разбере какво си заслужава да бъде. Защото то ще се запознае с доброто само в степента, в която ще опознае злото.

Затова, ако сега усещаш тежест, това го прави Творецът. Ако чувстваш, че не си способен да направиш нищо сам – Той ти дава това усещане. Защо? За да се обърнеш към Него.

Ако искам да науча малкото дете, че трябва да се объща за помощ към мен, аз специално ще правя  нещо да не му се отдава и да се нуждае от мен. Така ние постъпваме във  взаимоотношенията помежду ни.

Да приемем, че искам да ми станеш приятел, да ме уважаваш. Тогава предприемам нещо зад гърба ти, за да почувстваш, че дори и да не искаш, без връзката с мен не можеш да успееш.

Изведнъж разбираш, че аз съм велик, че си длъжен да ме уважаваш, да ме молиш, вече знаеш, че съм велик и че ти зависиш от мен. Аз съм ти създал такъв живот, че ти нямаш избор – идваш при мен и молиш.

Така Творецът постъпва с нас. Разбира се, Той се ръководи не от егоистичното намерение да ни накаже, а от желанието да ни научи и да ни издигне на Своето ниво, в най-доброто състояние, защото Той е наречен „Добър, Творящ добро”.

Но Той действа именно по този начин, създавайки ти всевъзможни беди и проблеми, безпорядък и объркване – постоянно, в света, във всички сфери на живота и във всички светове – за да може накрая ти да поискаш да отидеш при Него, да поискаш помощ и по този начин да се сближиш с Него.

Тогава ще пожелаеш да станеш такъв, какъвто е Той. Защото, когато виждаш че някой е велик, мъдър или притежаващ власт, ти искаш да станеш като него. Не ти е достатъчно просто да получаваш от Него – ти искаш  да си на Неговото място. Именно това прави Творецът с нас.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2010

[26698]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Видението на раби Хия”, п. 52: „Щастлив е този, който идва тук без срам”.

И видял той раби Елазар и останалите опори на света, неизпитващи срам. Но самият раби Хия изпитвал срам.

Въпрос: Какво е срамът в духовната работа? Каква е неговата функция?

Отговор: Именно в духовния свят се проявява истинския срам. Той е приготвен само за висшите души, които се сравняват по свойства с Твореца.

В нашия свят, аз се срамувам да не узнаят за моя егоизъм. Страхувам се да не получа вреда за себе си, страхувам се да не ме унизят, да не ме отхвърлят.

От друга страна, духовният срам е страха от това, дали съм направил всичко възможно, за да доставя удоволствие на Твореца. Страхувам се, че не съм реализирал напълно всички предоставени ми шансове.

Творецът ми дава наслаждения, Творецът ми дава сили, за да ги преодолявам, Творецът създава за мен всички условия. Създал ли съм аз в отговор стопроцентова отразена светлина? Не съм ли изпуснал нещо? Не съм ли проявил слабост в нещо?

В нашия свят, срамът може да бъде ужасно усещане, ако човек е достатъчно развит. Но в духовното – това е просто истина, от която никъде не можеш да се скриеш, която не можеш да прикриеш.

Тук, ние оправдаваме себе си, крием се зад уговорки: „Всички крадат и аз крада”. Понякога, можем някак си да уредим ситуацията на място, а с времето забравяме първоначалната острота на момента. В този смисъл, нашият свят е много „лек”, в сравнение с духовния. Там срамът е съд на истината.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.12.2010

[30610]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Четенето на „Зоар” е много особено четене. Ние сме желанието за получаване на наслаждение. Творецът развива желанието в нас и ни отвежда в група – говорим за хора, които според тяхното вътрешно развитие, очакват да започнат да разкриват духовното.

От групата получавам допълнително желание, наречено “стремеж”, което придобивам благодарение на моята работа в групата, докато полагам усилия да се обединя с приятелите. Въпреки моето нежелание да стана едно с тях, аз работя над това, прилагайки всички възможни способи да получа пробуждане от тях.

Така аз получавам от групата: 1) допълнително пробуждане или стремеж за духовното; 2) осъзнаване на злото, на моята егоистична природа и нежелание да се обединя с другите; 3) важността на целта – да стана подобен на Твореца, постигане на отдаване.

Знаейки всички тези условия, аз започвам да чета книгата „Зоар”. Сега – докато чета „Зоар” с желание да постигна отдаване, със съзнанието за моето съществуване в желанието да получа наслада, полагайки допълнителни желания, които получавам от групата – аз изисквам изменение.

Но какво означава да “изисквам изменение”? Ако аз вече се намирам в тези желания и силите вече работят върху мен, то аз със сигурност ще се изменя, тъй като „Зоар” сама по себе си е светлината.

Какво означава “аз притеглям светлината, привличам я”? Моето отношение към учението трябва да бъде такова, че сега, докато чета „Зоар”, аз се докосвам до силата на светлината, така че тя да ми въздейства, измени и поправи.

Сама по себе си светлината не прави нищо. Желанието нараства и се изменя поради непрекъснатата светлина, която пребивава в пълен покой. Затова когато изисквам изменение от светлината, аз в действителност не го искам направо от светлината. Аз искам моите желания да се променят и да станат по-мощни в изискването на светлината.

Докато четем „Зоар”, трябва да мислим по такъв начин. В резултат ще разберем, че всичко зависи от нас и ние се намирам срещу неизменимата сила, която е готова да ни помогне и измени за добро.

Затова аз започвам да чета „Зоар” с всичките мои изисквания за поправяне, по-голямо егоистично желание, което е противоположно на светлината, желанието да се изменя и уподобява поне малко на светлината. Аз трябва да почувствам това централно искане да бъда променен в желанието за получаване като трън, който продължава да ме дразни.

Такъв трябва да бъде моят подход към четенето на „Зоар”. Аз трябва да почувствам този “трън”. В края на краищата, ако имах треска в пръста си, тогава колкото и да се старая, няма да мога да се съсредоточа над учението, четенето и слушането, защото силната и остра болка би ме разсейвала.

Ние трябва да почувстваме тази “остра болка” докато четем „Зоар” по такъв начин, че да не ни остави. В момента, в който престана да чувствам това, то аз не уча Тора, а  някаква премъдрост, както е написано: “Вярвай, че народите притежават мъдростта”.

“Народите” са тези, които не искат да се изменят. Ако човек желае да се промени, това означава, че той “учи Тора”, тъй като светлината, съдържаща се в нея променя и връща към източника, Твореца. Имено тук е разликата.

Човек може да бъде в един момент “народите”, а в друг “Исраел” (стремящ се към Твореца). Ако той не желание да се промени, той се смята за “народите на света”. Тогава той се занимава с премъдрост. В момента, в който той поиска да се промени и да стане подобен на Твореца, то той “учи Тора”, т.е. изисква поправящата светлина.

От урокa по книгата Зоар, 17.12.2010

[30044]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→