Въпрос: Какво чувства висшия, когато се принизява, умалявайки себе си заради нисшия? Страда ли той от това?

Отговор: Не, той не страда, а обратно, готов е да се спусне, за да помогне на нисшия. Висшият се прониква от неговите беди – това е и спускането.

В нашия свят аз влизам в асансьора и слизам на първия етаж. А в духовния получавам съвсем друг разум, друго чувство – в съответствие с ниския етаж. Както се казва, променяш мястото – променяш облика.

Всяко духовно движение – това е смяна на формата: променя се екранът (масах), променя се желанието. Затова, спускайки се към нисшия, висшият става подобен на него. Той се облича в нисшия, изглежда като нисшия и само вътрешно съхранява своето истинско ниво – степента, на която може да се издигне.

Да умалиш себе си в духовното съвсем не е просто. За това е необходимо да си много силен, тъй като ти ”разваляш” себе си, приемаш допълнителни дефекти, голямо желание, към което се простират клипот.

Оправдано е само с това, че ти си способен на това заради спасението на нисшия. Целта освещава твоите действия и ти прибавя сили. Само подготвен, набрал сили, ти си достоен да изпълниш своята мисия.

Тогава се спускаш и установяваш връзка с нисшия, който е повреден и опетнен от егоизъм. Ти също се натоварваш с тази мръсотия и повреждане, затруднявайки себе си с голяма добавка от тъмнина и долни сили – само за да му помогнеш.

Сега вие двамата сте повредени, но ти освен външните повреди, имаш вътрешен запас от сили. Вътрешно ти си поправен и затова, съединявайки се с нисшия, можеш да  издигнеш и себе си, и него.

Представи си, че се спускаш на нивото на наркоман, когото искаш да спасиш.

Подобно на него, ти започваш да употребяваш наркотици, спогаждаш се с него, вживяваш се в него. Сега вие двамата страдате от наркотичната зависимост.

А после ти активираш своите сили, започваш да го поправяш и да измъкваш от блатото и двамата. Той вече е включен в твоето желание и сега го издигаш на своята степен.

Тук ти поправяш тази част от себе си, която се е включила в него, и него самия, включен в теб. Това е двойно поправяне, изискващо двоен екран. При това неговата повреда е много по-силна от твоята.

Излиза, че отдаването, разпространяването, поправянето на нисшите е много по-трудно, отколкото самопоправянето. Обаче по такъв начин ти получаваш възможността да привлечеш светлината за сметка на нисшия, както се казва, да го породиш, да проявиш в него новото възприятие.

Това може да се осъществи само ако ти притегляш от Безкрайността новата светлина, напълваща всички светове. Именно тази нова ”порция”, използвана заради нисшия, и  доставя удоволствие на Безкрайността, на Твореца. Благодарение на това действие ти се сливаш с Него.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 20.12.2010

[30273]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→

Книга „Зоар“. Предисловие, Статия „Ключалка и ключ”, п.42: Този печат е бил утвърден и скрит в Бина, подобно на това, както някой крие всичко, заключвайки го под ключ.

И този ключ е напълно скрит в един от чертозите. И макар че всичко е скрито в този чертог, основата на всичко  е ключа, защото този ключ както заключва, така и отключва.

Голям въпрос и голяма загадка: как е устроена духовната система, за да поправя егоистичното желание, противоположно на Твореца във всичко.

Две абсолютно противоположни една на друга сили – Бина и Малхут са се  обединили  под властта на трети фактор – намерението. Те са построили система, която действително е способна да служи на поправянето с помощта на силите за получаване и отдаване, пораждайки намерение в нисшите.

Самият механизъм се намира в трите горни сфирот на света Ацилут, докато в седемте долни сфирот действат ключалката и ключът. Системата е вече готова за прилагане: ако я активираме, тя ще ни въздейства. Ние не чувстваме как ни променят нейните светлини, а между впрочем, те се спускат вече изградени в правилно съчетание. Те и изменят нашето желание така, че то да дойде до подобие с намерението.

Книгата „Зоар“ обяснява тайната на висшата система, която свързва силите на Твореца и творението, за да ни направи подобни на Него. Ние не знаем как протича в нас процеса на промените и изучаваме неговия механизъм като „чудотворно свойство” (сгула).

Ние все по-добре разбираме, че нищо не разбираме, все повече се отчайваме от собствените си сили и, не виждайки изход, се уповаваме на висшата система – а после, напротив, се радваме на тази зависимост.

И накрая, ние постепенно започваме да се включваме в системата, ние сме готови, тя да извърши  върху нас всички необходими действия и да ни измени в подобие на себе си. Ако човек прояви готовност за това, системата започва да му въздейства .

Така че, първото действие от наша страна  е да склоним глава. Тогава висшата система буквално „отпечатва” в човека своята форма и той става подобен на висшето.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 21.12.2010

[30374]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Кабалистите пишат за различни състояния на нашите души – състояния, които те самите са преминали .

Важно е до каква степен ние искаме да си представим тези състояния, да ги отъждествим със себе си.

Всички те са свидетелства за това, как ние доставяме ответно удоволствие на Твореца и благодарение на този стремеж, разкриваме същото действие от Негова страна. Така ние встъпваме в сливане с Твореца: Той към човека, а човека към Него.

За тези състояния ни разказват кабалистите. Колкото повече ние се стремим към тях, толкова по-силно въздейства оттам силата на светлината, която ни приближава към състоянията на сливане и ни въвежда в тях.

И така през целия път. Не само сега, когато ние само се готвим за реално влизане в тези състояния на взаимовръзки, но и после, когато ние по-добре ще усещаме духовните действия.

Така или иначе, само нашият стремеж, само издигането на МАН, молитвата за все по-високи състояния на взаимно отдаване, за разкриване на любовта, ще ни помогне стъпка по стъпка да се изкачим на новите стъпала.

До края на поправянето душата трябва да се ръководи от този подход. Само такава работа ще ни придвижва напред.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 21.12.2010

[30378]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга «Зоар». Предисловие, Статия „Ключалка и ключ“, п.44: „На тези порти има ключалка  и едно тясно място, за да се постави ключ в него …”

Преди всичко, ние трябва да открием  ключа и ключалката. Какво представляват? Къде се намират? Какво да направим, за да си „паснат”? Защото „да сложиш ключа в ключалката“, значи да създадеш връзка между противоположности, постигайки подобие на свойствата.

И накрая, как да отворим ключалката? Как да завъртим ключа в нея? „Завъртаме“ ли себе си във висшето, за да се уподобим на него? Или всичко това изобщо не са наши действия, а негови? Дали трябва само да ги предизвикаме, да ги инициираме?

Човек постепенно си изяснява тези въпроси. Ключалката и ключът са защитен механизъм, който ни приспособява към системата на света Ацилут, към Арих Анпин.

Той се дели на две части: горна и долна. Горната е скрита, а долната се открива на нисшия. Ние нямаме пряка връзка с него и се обръщаме към Бина, която е излязла навън, ставайки проводник на висшето управление.

«Зоар» много разказва за това, защото ние трябва да пробуждаме върху себе си светлините, които да проявят в нас механизъм, съответстващ на долната част на Арих Анпин.

Нашата задача е отново и отново да предоставяме возможност на висшето, за да работи над нас и да ни придава все по-съвършени форми.

В крайна сметка, трябва да приемем  законите на системата, която е свързана с нас, да се снишим и постигнем съответствие с нея.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 21.12.2010

[30371]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга „Зоар“. Предисловие. Статия „Мъдростта, на която се държи светът„, п.40: Този, скритият, който е неизвестен, той е Арих Анпин. Тъй като думата създал (ברא), се намира в самата дума берешит (בראשית – първата дума на Тора), в такъв случай – кой е Той, който е създал това?

Това е този скрит, който е неизвестен – скритата Хохма на  Арих Анпин. Защото Той е извел Бина от своя рош и я е направил ВАК, т.е. създал е тези шест висши по-големи окончания, косвено указани в думата берешит.

Бина се отнася към главата на парцуфа (рош). А освен това тя представлява хафец хесед – буквално: иска милост, т.е. никога от нищо не изпитва недостиг. Милост винаги има предостатъчно и, ако я искаш, моля, получавай. Върху нея няма ограничения, никой не ти поставя условия или забрани.

Затова Бина се нарича „свободна страна”, „свободно желание”. Тя може безпрепятствено да присъства навсякъде, а също снабдява със собствените си свойства Малхут, егоистичното желание. Тогава,  това желание става даващо и също преминава в категорията хафец хесед. По такъв начин, Бина е способна да служи като средство за поправяне на Малхут, за поправяне на душите.

Самите души не могат да се издигнат при нея, в рош на парцуфа.  Не искайки нищо за себе си, тя се намира там в съвършенство. Но без никаква загуба, тя може да се намира и извън главата, в мястото на обитаване на нисшите, предоставяйки им своето съвършенство.

Там, където те са нещастни, където страдат, неспособни да напълнят себе си заради недостиг на поправяне, там, където светлината не може да се появи, докато не бъдат изпълнени условията на Първото съкращаване (Цимцум Алеф) – там Бина им обезпечава светлината хасадим и показва колко е хубаво да се намираш в свойството хесед.

И наистина, тя няма никакви ограничения, никакви проблеми –  не се разделя със съвършенството дори на най-ниското стъпало.

Ето защо „бащата”, т.е. Хохма, който не може да се появява никъде, извежда „майката”, т.е. Бина, навън, за да бъде тя там, където страдат децата, и на първо място да им обезпечи поправяне на милосърдието (хасадим).

Тогава, те постигат съвършенство на отдаването,  вече не са подкупени, не са заробени от своето желание за наслаждаване – и започват да се замислят не само за отдаването заради отдаване, но и за получаването заради отдаване. Защото в тях има желание да получат светлината хохма и сега, осигурили си свойството Бина, те могат да пробуждат своето желание.

Но да го пробуждат само в онази степен, в която са способни да го подчинят на властта на Бина. По този начин, Малхут постепенно се включва в Бина – с други думи, получаващото желание на душите се включва в даващото желание Бина, което са получили. Тогава, те получават светене на хохма отдолу нагоре – „екранизирайки” го в отдаване.

Така душите поправят себе си чак до окончателното поправяне (гмар тикун). Затова е и казано: „берешит” – бара шит, т.е. създал шест окончания, ВАК на светенето на хохма. Това вече са големите поправяния по пътя към целта.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 20.12.2010

[30276]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предговор. „Буквите на раби Амнон Саба“, п.34: „Буквата заин се пише във вид на юд над вав.“

Казано е: „Доблестната жена  е  венец  за своя мъж“, защото тя се включва в мъжкия свят, тоест вав, и тогава става венец на главата му.““

Всяка буква е сбор от множество свойства и състояния, през които преминава човек, докато не прояви буквата в себе си и не започне да работи с нея. Заин (ז) е седмата буква от азбуката, „венецът на главата на праведника“, „доблестната жена“, юд (י) над вав (ו).

Представете си, че сте на мястото на царската дъщеря, която наблюдава двама герои, сражаващи се за правото да станат неин съпруг. Какво ще почувства тя, наблюдавайки ги? В този момент, всъщност, се решава нейната съдба. Някой интересува ли се, кого от тях тя обича, и дали въобще обича някого? Не. Победителят ще стане неин мъж за цял живот – това е.

Как се чувства човек с непоправени свойства в такава ситуация? Как се отнася към ставащото? А едновременно с това, той трябва да се поправи до такава степен, че накрая изцяло да заобича победителя. Как да го направи? Как да се „влюби” в своя избранник само, защото той е победил?

Затова трябва да се издигнем във вяра над знанието, над егоистичните чувства, над личното отношение и безрезервно да заобичаме този, който е по близо до Твореца. Ето какво трябва да постигне Малхут.  С други думи, човек  трябва така да се поправи, че да се съгласи с изхода на сражението.

Вероятно, този пример ще ни помогне да си представим, да почувстваме, как поправяме себе си в свойството на буквата зайн. Човек трябва до такава степен да се издигне над своите лични усещания, че неговата любов към победителя да бъде абсолютна.

От една страна, царската дъщеря не си избира мъж, а от друга – той ще стане за нея любим съпруг за цял живот.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 19.12.2010

[30175]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Струва ли си да се четат кабалистичните текстове на иврит, дори когато не се разбира езикът?

Отговор: Тук, преди всичко, е важно доколко човек се въодушевява от самата идея.

Затова си струва да чете книгите на разбираем език. Той трябва да е с нас чувствено, а не граматически.

Геометричните форми на изписване на буквите съществуват само в нашия свят. На малко по-високото, духовно стъпало, това вече не е геометрия, а свойства, които по никакъв начин не са свързани с очертанията, които виждаме сега. Там контурите на буквите се сливат с усещането.

Така че, ако човек не знае иврит, нека слуша урока на който и да е език, който ще му позволи да вникне в същността, в идеята.

А всъщност, тези букви не принадлежат на езика иврит, а са символи на две сили – хасадим и хохма, получаването и отдаването, свързващи се помежду си по различни начини.

На иврит буква (от, אות) –  също така е и символ. Пред нас имаме не буквите на иврит, а геометрични форми, обозначаващи различни съотношения, съчетания на две свойства.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 19.12.2010

[30165]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Преди да започна да уча, „да се занимавам с Тора”, ключът е да знам какво и защо уча, и какво ще получа от това. Тора е единственото средство, което може да ни помогне да постигнем целта. Към това има вероятно множество условия, но всички те са нужни единствено, за да изградят правилна връзка с Тора за нас.

„Тора” е висшата светлина, която ни влияе и ни променя, така че да опознаем Твореца, висшата сила, и да Го оценим като Даващ, като самата любов, която е над нашата същност: желанието за получаване на наслаждение.

Затова молитвената книга започва със специални благословии преди учението: благодарим за възможността да учим Тора. Човек усеща, че си заслужава да учи Тора, която е предназначена само за поправяне на злото начало. Това е описано като „Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора за поправянето му”.

Ако тя не беше написана за злото начало, Творецът нямаше да е създал тази специална светлина, особената система за поправяне. И сега, виждайки вътрешното его да се разгръща, човек наистина се нуждае от Тора. Но в противен случай, човек не учи Тора, тъй като той не е свързан със системата, която го учи на вътрешни промени.

Аз трябва да осъзная моя егоизъм и да пожелая да се избавя от него; трябва да разбера, че няма изход от него и само висшата светлина може да ме промени. Тогава ще се обърна към Твореца по правилен начин.

Пътят може да е дълъг. Повечето си нямат и представа, докато други мислят, че участват в Тора, въпреки че това не е наистина така; за тях Тора не е инструмент за поправяне и издигане към Твореца.

Първо човек трябва да открие коя негова вътрешна част трябва да бъде поправена. Аз мисля не за това, какво ще получа от Тора, а за това, какво трябва да се промени в мен. В крайна сметка, Тора е „подправка”, която скрива поправящата светлина. Тогава какво е неправилно? Какво трябва да бъде поправено?

Аз трябва да видя тези две форми, неправилната и поправената, възможно най-ясно, и да очаквам освобождение, силата, която ще ми помогне да премина от първото на второто духовно стъпало. След като съм съставил тази напълно ясна, точна система, аз очаквам и изисквам помощ свише, така че всичко това да се случи.

Ако злото начало е наистина зло за мен, ако разбирам какво точно е поправянето и, ако съм решен да го достигна, аз привличам силата на Тора, светлината, която се спуска и ме поправя. И това е когато наистина „се занимавам с Тора”.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 16.12.2010

[29938]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Свързани ли са очертанията на ивритските букви със свойствата, които те символизират?

Отговор: Разбира се. Тези букви са били открити от Адам Ришон, когато е встъпил в духовния свят, и затова от тогава нататък кабалистичните трудове се записват с тях – на иврит или на арамейски език (буквите са еднакви), а езикът се подбира в зависимост от формата на изразяване действията на Твореца (ако трябва да се изрази действието на светлината, то се изразява на иврит, но когато се описва действието на кли, то се предава на арамейски).

Начертаването на буквите, редът им и тяхната граматика си остават неизменни, доколкото те определят двете светлини: хасадим и хохма, или двете сили – двете желания: получаване и отдаване. Екранът между тях изгражда всички начертавания на буквите.

Тук действат железни правила, абсолютните закони на десетте сфирот. Малхут и Бина се свързват помежду си, така че да достигнат Кетер, и тяхното взаимодействие поражда 22-те форми или начини на свръзка.

Те са обусловени от авиютът, трите линии, свойствата на деветте първи сфирот, на които Малхут желае да се уподоби. А след това, с помощта на всевъзможни комбинации на тези форми, Малхут намира начин да се самоизрази и изцяло се уподобява на Кетер.

Тора от първата до последната буква ни описва светлината – но от положението на съсъдите. И ако ти със своите желание, екран и сили преминеш през всички тези форми, ще поправиш себе си напълно.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 19.12.2010

[30172]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. „Буквите на раби Амнон Саба”, п.37: „Влязла буквата бет и се обърнала към Твореца: „Владико на света! Нека ти е угодно от мен да сътвориш света”. Отговорил й Творецът: „Именно с теб ще сътворя света и ти ще бъдеш онова начало, от което Аз ще сътворя света”.

Въпрос: Защо светът е бил създаден именно от буквата бет?

Отговор: Защото тя символизира благословията (брахá), светлината хасадим. В нея няма недостатъци. Освен това, няма друг закон, друго свойство, с което може да започне творението.

Как иначе да направиш разлика между желанията, които служат на Твореца и тези, които не Му служат? Как да се осъществи поправянето, ако не чрез светлината хасадим? Защото тя веднага отделя сремящите се към отдаване от стремящите се към получаване – и тогава ти е ясно как да действаш нататък.

Няма по-точен и по-прост анализ от този, който лежи в основата на последващото изграждане. Без хасадим, без стремеж към Твореца, ние нищо няма да изградим от светлината хохма.

А това свойство е безпределно. Светлината хасадим пронизва всички светове без каквато и да е разлика: от Безкрайността, до края на света Асия. Върху нея няма съкръщаване – за отдаването няма никакви ограничения.

Въпрос: Защо тогава не чувстваме благословията в света?

Отговор: Става дума не за нашия свят, а за духовната реалност. Желаейки да я постигна, аз трябва да се запася със свойството на милосърдието (Хесед). То е точно тази благословия, благодарение на която  изграждам своя свят.

Материалният свят е само една въображаема картина в нашето възприятие, предизвикана от духовно безсъзнание. В безсъзнателното състояние, мозъкът поражда илюзорно усещане за живот. Ето това е нашето битие.

За да дойдем в съзнание, ние трябва да се въоръжим със силата хасадим, свойството на буквата бет, благословията. Тази сила може да дойде само свише – тя не ни е подвластна, не е заложена в нас. Но ако полагаме големи старания, за да я придобием, тогава получаваме желаното.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 19.12.2010

[30168]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→