Entries in the 'Здраве' Category

Живот в епохата на стрес, ч. 3

Въпрос: Ние се намираме в огромната система на каббалист Михаэль Лайтманприродата, която все повече подхранва в нас желанието за наслаждение, имайки скрита цел да ни доведе до отчаяние . Отчаяние от какво точно?

Отговор: Ние стигаме до отчаяние от собствената си същност, от егоизма си, от желанието да се насладим. Защото, ако използваме това желание директно, то ни води до стрес, до пълна безнадежност, до големи глобални проблеми и войни.
Самата човешка природа е лоша, защото през цялото време ни тласка към постигане на недостижимото. Затова всеки е принуден постоянно да се съревновава с всички, а това причинява стрес.

Въпрос: Защо тези цели са недостижими?

Отговор: Защото егоизмът иска всичко, което виждат очите ми. И ако всички искат да получат желаното, то всеки изгражда своя успех върху поражението на ближния. По друг начин е невъзможно да се направи.

Всеки иска да бъде над всички, цар на света, така че останалите да са негови поданици. Но той не е сам в света , има още осем милиарда такива егоисти, всеки от които иска същото. Излиза, че аз съм принуден през цялото време непрекъснато да защитавам моето място под слънцето. Такъв е нашият живот.

Въпрос: Това означава, че стресът вече е програмиран от системата на природата?

Отговор: Нашата егоистична природа е единствената причина за всички наши нещастия и страдания. Ами ако ние можем да успокоим своето желание за наслаждение… Но е невъзможно да го успокоим, освен с наркотици. Обаче, в такъв случай човекът се откъсва от този живот.

Затова възниква въпросът: Защо всичко е устроено така? И тук науката кабала ни обяснява, че за стреса има причина: да доведе човека до осъзнаване на злото на неговата природа, която ни тласка само към наслаждения. Стремежът на човека да се наслаждава не познава никакви граници и желае да погълне целия свят. А ако има няколко свята, то всичките.

Затова и той се намира в стрес. Защото неговите сили са ограничени, животът е кратък и нищо не му помага…

На практика се получава, че егоизмът ни вреди: заради него се разболяваме и дори умираме. Ужасно страдаме заради него. Затова е написано, че „враговете на човека живеят в неговия собствен дом“, тоест в неговото тяло. Егоизмът, затворен в моето тяло е моят главен ненавистник.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

Живот в епохата на стрес, ч. 2

Следва продължение…

От 888-а беседа за новия живот, 27.07.2017

[214860]

Живот в епохата на стрес, ч. 2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има ли някакво решение как да избегнем стреса, който е толкова разпространен в наши дни?

Отговор: Решения как да се избавим от стреса не може да има, защото целият ни живот се управлява от егоизма, който през цялото време изисква от нас максимален успех и не ни дава никаква възможност да живеем спокойно дори за миг.

Общото, общественото его предизвиква постоянен стрес, който расте от поколение на поколение. Човешкото общество подрежда всички по стъпалата на стълбата, отделяйки за всеки неговата порция слава и успех, така че да не му се иска да се чувства по-долу от другите, презрян в техните очи.

Всеки иска да се покаже успешен и изключителен, природата ни е такава. Затова от стреса няма спасение и според степента на придвижване нас ни очакват все повече свързани с него проблеми, сърдечни болести, нервни сривове и т.н.

Въпрос: Има ли хора, които са по-малко подложени на стрес, хора със спокоен характер?

Отговор: Това не означава, че тези хора са спокойни. Те само изглеждат така отвън и може дори самите те да се смятат за спокойни, но това не означава, че в тях по-малко се проявява стрес. Просто неговите прояви са скрити.

Лекарите казват, че вътрешното стресово състояние почти не зависи от характера на човека: меланхолик, сангвиник, холерик, флегматик. Стресът все още действа вътре, само по-интровертно.

Въпрос: Защо нашето желание за все по-голямо наслаждение никога не се удовлетворява и стресът постоянно расте?

Отговор: Така е планирано от природата, за да ни доведе до отчаяние, до чувство на безпомощност, до пълно разочарование от нашия егоизъм, който ни тласка да постигаме недостижим успех. Всеки път евентуалният успех изглежда все по-голям и по-голям: той все едно се приближава и изчезва, приближава и изчезва…

И всичко е, за да разберем тази игра и да се убедим, че нашият егоизъм няма да ни донесе никакъв успех, а само проблеми, болести, смърт.

Ние действаме вътре в законите на природата и сме нейно следствие. Природата ни придвижва и развива в нас желание за наслаждение. И ако ние не можем да го напълним, означава, че в природата съществува програма да ни доведе до отчаяние.

Въпрос: Програмата не изглежда много добра…

Отговор: Това е много мъдра програма, която ни дава да се запознаем със своята природа и да осъзнаем нейното зло. За сметка на егоизма ние не можем да постигнем никакви успехи, това вече е очевидно за цялото човешко общество. Ние достигнахме до големи постижения във всички науки, в културата, образованието, но до какво ни доведе това, освен до глобалната криза?

Вместо просперитет, ние напротив, чувстваме се нищожни неудачници, по-нещастни от всички предишни поколения.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

 

Следва продължение…

От 888-а беседа за нов живот, 27.07.2017

[214831]

Живот в епохата на стрес, ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Стресът, напрежението, психическият натиск са станали обикновени явления, които всеки е изпитал върху себе си. Нашата епоха дори и така се нарича: „епоха на стреса“. Съвременната епоха вкарва човека в хроничен, ежедневен стрес, превръщайки го от епизодично състояние в продължително.

Но е известно, че продължителният стрес е причина за всички най-разпространени болести: инфаркт, диабет, инсулт, депресия и т. н. С какво се обяснява този страшен натиск, под който живеем днес?

Отговор: Човекът е желание за наслаждение и ако се наслаждава, е спокоен. Това се наблюдава и при животните. Но желанието за наслаждение на човека от поколение на поколение расте и затова той иска все по-големи наслаждения, за да напълни своите желания.

И тъй като всички искат да се насладят, ние трябва да споделяме помежду си, от което се оказва, че няма на какво да се наслаждаваме в живота . С всяко следващо поколение животът става все по-напрегнат.

В наши дни стресът става все по-целенасочен, за което свидетелстват многобройните инфаркти и депресии, увеличаването на употребата на наркотици и антидепресанти от всички, включително и от домашните животни.

Всички ние сме под постоянен стрес, който увеличава вероятността от сърдечни пристъпи и други болести. Не всички болести се проявяват като пряко свързани със стреса, но всъщност той е главната причина. Няма нито една болест в тялото, която да не е следствие от него: кожни заболявания, заболявания на вътрешните органи и най-важното, на сърцето и белите дробове.

Стресът ни съпътства от момента, когато детето се отделя от ръцете на майката и не ни напуска до края на живота ни. Детето е принудено да отиде в детска градина, където вече получава стрес, защото не иска да бъде там. Преди децата са се възпитавали у дома от майките и бабите си, а след това са приемали професията на баща си и са продължавали неговото дело. Човекът не е излизал извън своя кръг.

Днес той е длъжен да отиде някъде, да избяга, да лети, да търси къде да получи професия и напълване на живота си. Неговият егоизъм расте. Той получава информация от интернет и от другите и не иска да бъде по-малко успешен от тях. Затова той се намира постоянно под напрежение. В резултат на това, се намира под непрекъснат стрес.

Освен това, човекът работи денонощно. Но защо работи толкова много? Елитът иска да спечели повече пари и ни въвлича в съревнования и всевъзможна конкуренция. И мъжът работи, и жената, а бедните деца са захвърлени от ранно утро в детската градина или в училището, където също попадат под стрес. Ако поговориш с децата, ти се поразяваш под какво душевно напрежение им се налага да бъдат.

Малкото дете не трябва да се откъсва от майката. Детето, според неговата природа, трябва да расте само в рамките на семейството или в по-широка родна среда, която възприема като свое семейство. След като го откъснат от дома му и го сложат в детската градина, то веднага се оказва в стресово състояние, защото там не се чувства в безопасност.

Детето иска да бъде като всички, това е най-успокояващо. Това не е гордост, а липса на увереност, която го принуждава да се крие между останалите.

След като мине първия етап и стане като останалите, т.е. обществото го приеме, тогава егото вече го подтиква да се отличи от другите. Той прави постоянни сметки между безопасността и стремежа за власт, гордее се и може дори да се изложи на опасност в известна степен.

Но и търсенето на максимално безопасно състояние, и желанието да изпъкнем, ни поставят под силен стрес, в който преминава целия ни живот. Ако ние живеем в общество, което изцяло се управлява от егоизма, няма да можем да се скрием от стреса и ни остават само антидепресантите и наркотиците. Това и виждаме в днешното общество.

Следва продължение…

От 888-а беседа за новия живот, 27.07.2017

[214649]

Тайната на здравето, според кабалистите (уебинар)

Новото разбиране за единството на човека и природата в откритията на учените през последното десетилетие разкри, че взаимодействието на наследствеността, начина на живот и обкръжаващата среда е много по-сложно, отколкото беше прието да се смята до сега. Учените вече дават съвсем ново определение за здравето. То е състоянието, когато здравите клетки в правилна геометрична форма, отговарящи на правилото за „златната“ пропорция, са синхронизирани в своите вълнови взаимодействия една с друга на всички нива (клетка – орган – система от органи – организъм); и чрез собствено биологично поле формите хармонично взаимодействат с другите организми.

А какво е „вътрешна хармония“? – баланс на чувствата и мислите. Ние сме обкръжаваща среда един за друг. Днес лекарите от академичната медицина приемат чувството за обида за „снежната кралица на онкологията“. Негативното отношение един към друг: безразличието, завистта, омразата, – са вълнови процеси, които могат да доведат до дисхармония. А нарушаването на пространството на вътрешната среда на организма, от своя страна, води до тежки хронични болести, изяждащи човечеството днес.

Всичко се основава на взаимното влияние. Където и да ходим и каквото и да правим, нашите мисли създават обкръжаващата реалност.

Ние убиваме спермата

Реплика: След проведено изследване, учените установили, че количеството сперматозоиди при мъжете в развитите страни се е съкратило двойно за последните 40 години. Изследователите са на мнение, че „обеднялата сперма заплашва човечеството с изчезване“.

Отговор: Каква заплаха е това? През ХVIII век човечеството е наброявало един милиард души, днес, след два века, на Земята живеят осем милиарда. Защо? Вместо осем милиарда души могат отново да станат един милиард или дори по-малко.

Въпрос: Считате ли, че по този начин природата регулира количеството хора?

Отговор: Всичко това зависи само от нас, от нашето състояние. Ние сами убиваме себе си и, естествено, убиваме и живота, убиваме спермата.

Реплика: Говори се, че причината за това са химикалите, съставът на торове, затлъстяването, тютюнопушенето…

Отговор: Не, това е вече следствието. Всичко идва от факта, че ние сами се убиваме. Не искаме да живеем, не желаем да съществуваме. Съгласяваме се със собствената си негативна сила, с отрицателната си природа и ѝ позволяваме да ни върне обратно в небитието.

Реплика: Може ли внезапно да стане промяна?

Отговор: Не, нищо „внезапно“ не може да се случи! Това може да стане само, ако осъзнаем злото на нашата природа и разберем откъде можем да вземем положителна сила за неговата корекция.

Въпрос: Смятате ли, че всичко, което се случва, включително и отслабването на спермата, става с някаква цел?

Отговор: Само за да ни доведе до осъзнаване злото на нашата природа, на собствения ни егоизъм и да ни застави да привлечем положителната сила на Природата, която съществува и очаква от нас да я използваме.

От Тв програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 27.07.2017
[211752]

Мисли и разум

Мисълта е най-голямата сила. Променяйки своите мисли, човек променя реалността, защото мислите и разумът са първични по отношение на материята и я формират. Колкото човек е по-високо духовно, толкова и силата на мисълта му е по-голяма. Затова няма никакво поправяне, освен поправянето на мислите на човека: какво мисли за себе си, за света, как да се отнася към света.

Каква е природата на мисълта и разума? Къде се раждат мисълта на човека? Как с помощта на мислите да промени себе си и света?

Мит за щастието, убиващ щастието

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Тичаме след щастието, сякаш то може да бъде „намерено“, вместо да го създадем вътре в себе си. Можем да създаваме щастие, независимо от това, което става около нас.

Производителите убеждават потребителите, че определени неща, като автомобили, часовници, дамски чанти, козметични операции, ще им донесат щастие.

Тази стратегия от последните 70 години е довела до това, че всяко поколение все по-дълбоко се е оказвало в депресии и тревожни състояния, в зависимост от това, доколко хората са вярвали на тази лъжа.

Психолозите са въвели „формула за щастие“: при оптимално съчетание на удоволствие + увлечение + цел = дава усещане за щастие.

Богатството не гарантира щастието: макар през последните 50 години хората да станаха значително по-богати, но те станаха и забележимо по-нещастни. Славата не гарантира щастието: достатъчно е да погледнем живота на известните личности с много семейни проблеми, със зависимост от наркотиците, необходимостта да живеят на показ пред публика. Гонитбата за щастие е илюзия. Но ние продължаваме да го търсим, сякаш то е вещ, а не състояние.

Реплика: Щастието е усещане за хармония на връзката: Аз+светът+Твореца.

[195956]

Депресията сред младежите

каббалист Михаэль ЛайтманДнес беседвах с родители, които ми се оплакаха от депресивното състояние на децата си. Притеснени, те не знаят какво да правят.

Депресията тласка младежта към глупави постъпки, с които да притъпят, да скрият своята потиснатост.

Всъщност аз не бях готов веднага да изкажа мнението си и да ги посъветвам.

Депресията сред подрастващите е международен проблем. Казват, че в такова състояние се намират до 15% от подрастващите, а в някои страни тази цифра се превишава.

Много болезнено е да виждаш децата си или внуците в такова състояние. Затова сме длъжни да се опитаме да донесем до тях смисъла на съществуването. Защото животът е толкова многообразен, така сложен и дълбок!

Ако плаваме на повърхността, значи сме подобни на мръсотиите, които изплуват от жизнения водовъртеж. Ако се гмурнем в него и, главното, достигнем дълбочината му, там ще намерим смисъла на съществуването, програмата за развитието на творението, и ще видим, че в действителност сме особени същества в цялата Вселена.

В живота ни е заложен най-огромният смисъл! Можем да бъдем над звездите, да се повдигнем над времето и пространството, да достигнем безгранично състояние!

Трябва да разкрием и разпространим това знание не заради себе си, а заради своите деца и внуци, и да се сдобием с това, те да бъдат щастливи. Хайде днес да помислим за това!

От ТВ програмата „Мъдростта на деня”, 17.07.2016

[190049]

Тънката линия между щастието и отчаянието

На най-големият портал Ynet е публикувана новата ми статия.

Превод на статията на български език:

Тънката линия между щастието и отчаянието

Всички ние се стремим към щастие. Да посрещаме всеки нов ден с радост в сърцето, да живеем пълноценен живот, да обичаме и да бъдем обичани. Не, това не е приказка и е много по-лесно, отколкото си мислим.

Какво се нарича щастие и какво се нарича депресия? Всъщност, въпросът не е детски и не е риторичен. По-скоро е въпрос за милиони долари. Професор Джордж Вайлант (George Vaillant) от Харвард му е посветил целия си живот.

Най-дългото и обширно изследване в областта на човешкото развитие, продължило75 години, обхваща огромен комплекс от психологически, антропологически и физически параметри. В полезрението на учените са се оказали 268 човека, които подобно на нас цял живот се стремят към щастие. Основният резултат от този гигантски проект е пределно ясен: най-голямо влияние на нивото на щастие и здраве оказва системата на човешките отношения. Нашите взаимоотношения решават почти всичко.

И това е само началото…

„Хората, които усещат съпричастност към местното общество са два пъти по-щастливи от другите“.

„Позитивните социални връзки влияят на нашето благосъстояние много повече, отколкото парите“.

И ето още един цитат, може би най-любопитният:

„Груповото обучение в кръг, когато хората се изслушват с взаимно уважение, с две трети повишава успеха на учениците, понижава насилието  и отчуждеността, повишава самооценката, подобрява психичното здраве“. Още…

Приятелите облекчават болката и стреса

каббалист Михаэль ЛайтманИзследване: Колкото повече са приятелите ни, толкова по-голяма болка можем да понесем.

Ендорфините, които синтезират невроните на мозъка, помагат за преодоляване на болката и стреса, влияят на емоционалното състояние.

Изследванията показват, че нивото на ендорфините е свързано със социализацията, колкото по-високо е тяхното ниво, толкова повече и по-добре си общуваме с другите. Приятелството може да бъде обезболяващо.

Реплика: Всички сме изцяло взаимосвързани в една система и затова, доколкото поддържаме междуличностните връзки, дотолкова можем да споделяме както добрите, така и лошите усещания.

Но ако се свързваме с добри връзки, тогава неприятните усещания напълно изчезват. А ако се грижим за другите, вместо за нас самите,  несъзнателно се освобождаваме от мислите за себе си, от егоизма, и  можем да усетим Твореца…

[183570]