Коронавирусът ни раздели и ни накара да почувстваме, колко сме далеч един от друг. Разкри ни истината за това, как се опитваме да се разделим и в същото време сме напълно зависими един от друг.

Това означава, че вирусът ни дава възможност да се замислим, каква трябва да бъде правилната ни връзка. Ако обединим хората, събуждайки в тях добро и силно желание за правилна цел,  ще променим нашата история, нашето състояние.

По никакъв друг начин не можем да подобрим ситуацията, няма да ни помогнат нито демонстрации, нито протести, нито искания. Защото правителствата нямат средства да дадат на народа това, което иска. Може да напечатат още пари, но с тях няма да има какво да се купи. Затова най-важното е правилно да се организира човешкото общество и преди всичко да се снабди всеки с храна, медикаменти, дрехи, подслон.

И така постепенно да се осигури на човека всичко необходимо, за да може да съществува със семейството и децата си. Ще дойдат други удари и вируси, които ще ни принудят да се защитаваме и да изградим живота си правилно. Ако всичко идва свише, то със сигурност ще доведе до добри промени.

Всеки обществен строй: социализъм или капитализъм, облечен в егоизма на човека, става разрушителен. Съветският народ пострада от социализма много повече, отколкото другите държави от капитализма. Доказателство е, че в крайна сметка те оставиха социализма и сами преминаха към капитализъм, който сам по себе си не е добър, но е по-добър от това, което беше.

Социализмът, за който пише Баал Сулам, предполага нещо съвсем различно –  социум, социален строй, който преди всичко се грижи за народа. Това не се е случило и никога няма да се случи, ако се облича в егоизма на човека. Само ако се изчисти човека от неговата егоистична природа и се сформира в него грижа за другите, за народа, тогава ще се получи.

Но не е възможно да се махне егоизма от човека, защото тази сила Творецът е сложил в него. Може само с помощта на интегралното образование и висшата светлина да се организира този егоизъм така, че да работи правилно. Затова е необходима подкрепата на цялото общество и висшата светлина.

Ние живеем в последното поколение преди поправянето, но то може да продължи още много години. Ще трябва да се научим как да реализираме методиката на поправянето в човечеството, което е родено егоистично и затова всяка форма на обществото е прекрасна теория – социализъм, капитализъм, комунизъм, на практика се превръща в егоизъм, и следователно няма да има успех.

Само за сметка на светлината, възвръщаща към източника, можем да поправим нашата природа и правилно да организираме обществото. Сами нищо не можем да направим, нашата работа е само да притеглим светлината, възвръщаща към източника, която ще го направи за нас.

Ако свържем егоистичното човечество с висшата сила, която поправя егоизма, ще получим правилен, добър резултат, над егоизма. И затова трябва да организираме голяма група първопроходци, която ще покаже на всички останали как да вървят напред.

Само по този начин можем да успеем съгласно програмата, съществуваща в природата, а не измислена на заседание на някакъв комитет. В историята вече има такъв прецедент по времето на Синедриона, между Първия и Втория храм са били такива времена, когато обществото е живяло по правилните закони.

От урока на тема „Обединение на света в последното поколение“, 20.04.2020

[263422]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Как може да се обясни от гледна точка на връзките на духовните корени с материалните клони, защо главното средство за защита срещу коронавируса е миенето на ръцете?

Вирусът се проявява в най-слабото ни място. Но не става въпрос за изцапаните с материална мръсотия ръце, а в съсъдите за получаване, които символизират ръцете.

Ние през цялото време цапаме ръцете си с това, от което искаме да заграбим повече за себе си. И затова коронавирусът се предава главно чрез мръсни ръце, слюнка, въздух, поразявайки директно органите ни за получаване.

От урока за жени “Въпроси и отговори”, 04.04.2020

[262779]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве - Няма коментари→

Коронавирусът e сила, пробуждаща човечеството да направи пълна ревизия. Цялото ни егоистично развитие, цялата еволюция на човека от времето, когато е излязъл от пещерата, слязъл от дървото и е започнал да се различава от маймуните, произлиза само от егоизма. А сега за първи път в историята, ние променяме начина си на напредване.

Егоистичният метод се е изчерпал, отвеждайки ни до Египет и правейки ни пълни роби на желанието за наслаждение. А сега човечеството е длъжно да премине към намерението за отдаване, т.е. да излезе от Египет към земята на Израел.

Сега се намираме в повратна точка, пред пълно преобръщане. Това е исторически момент, тече духовна революция в човечеството. Трябва да работим, за да привлечем светлината, връщаща към източника, която ще измени лицето на човечеството. Ние сме длъжни да бъдем тази група, този инструмент, който дърпа тази нишка, благодарение на която човечеството ще напредне.

Нека ние, стремящите се към Твореца, не сме толкова много. Но главното е да положим началото на връзката, както е казано: „Направете за мен отвор колкото иглено ухо „. Нищо повече. От страна на човека е нужно да се направи за Твореца в цялото пространство между нас само мъничък отвор, като убождане с върха на игличка и чрез него да започнат и да се разкриват, и развиват всякакяи връзки, и ще влезем в духовната система на отдаването.

Ние вече няма да се върнем към предишното. Старият свят умря, той не съществува! Ще влезем в новия свят и ще бъдем новите хора. Разбира се, това ще се случи не в един момент, а поетапно. Както е описано в историята за изхода от Египет: колко пъти Мойсей отивал при Фараона и се връщал.

Това не е прост процес, но той вече започна. И няма да спре, докато коронавирусът не се превърне в истинска корона, в Кетер и не ни свърже с Твореца в различни форми и на всички нива. Той непременно ще го направи.

Затова е нужно да ценим времето, в което се намираме. Човечеството не е способно да възприеме това, в крайна сметка не разглежда този процес в мащабите на цялата човешка история, от сътворението на света до края на неговото развитие. Но ние виждаме, че всичко се развива, както е описано в кабалистичните книги.

Баал Сулам още преди сто години е написал, че навлизаме в дните на Машиаха, тоест във времето, когато над нас започва да действа огромна притегляща ни духовна сила и ни придвижва.

От сутрешния урок 03.04.2020

[262587]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

От прозореца на карантината можете да видите много повече, отколкото от шаблонното ежедневие.

И така, първият етап е извървян – отлъчиха ни от познатия свят и ни сложиха по ъглите. Свикнахме, устроихме се, кой както може, разбрахме, в какво трудно положение се оказахме. Да общуваме можем както преди, но да живеем както преди – не. Това не се е случвало никога досега.

През втория етап започваме да свикваме с новото. Още ни се струва, че само временно са сменени рамките, а в действителност бавно се променя нашето отношение към живота и един към друг. Ние наистина осъзнаваме кое е важно, кое е ценно, кое е скъпо. По друг начин съдим за себе си и за другите. Отсъствието на ясна перспектива ни кара да мислим. А мнозина преди само мислеха, че мислят.

Във филма „Обикновен фашизъм“ Михаил Ром гениално е показал този момент – срив в съзнанието, когато светлото бъдеще предателски  изчезва от хоризонта. Съвсем скоро хората с празни очи предано се вслушваха в речи и комюникета и изведнъж нещо се променя в тези същите лица. Какво е то?

„Те започнаха да мислят“ – казва Ром.

Късничко са започнали.

Добре, че аналогията не е пълна. Първо, ние просто избегнахме войната, а второ, именно сега, в това висящо състояние, имаме време спокойно да обмислим ситуацията. Какво имаме?

Сякаш цунами премина през  нашия бит, измивайки всичко натрупано и в същото време, оставяйки необходимото. Едва вчера човечеството въртеше педалите на потребителската машина, живееше „на ръба“, пъплеше опиянено от съвършено налудничави идеали и цели. Но дойде бедата и нашите стимули се оказаха пластмасови играчки, нашите замъци се оказаха от пясък, нашият живот – пясъчник.

Затова сега се появи възможност да намерим истинската обща цел, висока и непреходна. За това вече говорят,  това се чува. Вярно е, че ако вирусът отстъпи – всичко ще се върне постарому. Така че, в известен смисъл е добре, че вирусът е още тук. Неговото влияние изчиства, освобождава, издига ни над вчерашната инфантилност. Парадоксално, но неговата неопределеност е полезна. Ние външно вече се отказахме от потреблението – сега можем да се откажем и вътрешно.

Вече ясно се вижда, че може и иначе, че откъсването от „зърното“ – съвсем не е краят на света,  че не е задължително за всичко да се съглсяваме със своя егоизъм, дори ако неговата „правота“ е узаконена от социалния ред.

Сега, веднага можем да си представим живота без неговия диктат, да очертаем контурите на света, на отношенията, в които основното ще бъде не това, което купуваме, а това, към което колективно се стремим, да се издигнем над алчността.

Да, вирусът направи невъзможното: спря безкрайната надпревара, прахта се слегна, юздата се разхлаби и ние получихме шанс да се огледаме с отворени очи. Погледнете за какво прахосвахме живота си, с какво се тъпчехме, със злоба дъвчейки мундщука, колко изпускахме всеки ден. Защо? За какво?

Целият наш „прогрес“ е построен  на разточителство, на преразход, на пилеене. Цялата наша икономика – безцелно изгаряне на ресурси, природни и човешки. Тази парадигма има за цел не да разрешава, а да затваря, не да решава проблеми, а да ги затяга, да изстисква максимума от тях. Абсолютно разрушителен подход.

Как да се измъкнем от лудата надпревара? Затова трябва да се сближим истински със сърцата си.

Глобализацията не ни сближаваше, а ни оковаваше един с друг. Тя ни оплете всички с мрежа от връзки, но без човешко участие тези връзки са мъртви. По-рано те гърмяха с общите си окови на пазарните отношения и неолибералните догми, а днес ни вкараха в карантинните камери.

Но е добре, че се събудихме и започнахме да разбираме: проблемът не е в това, че сме взаимосвързани, а в това как сме взаимосвързани.

Преди това външното преплитане само ни объркваше, сближавайки ни по форма и разединявайки ни по същност. Затова сега ние можем да вдъхнем живот в тези възли. Предписаната от Министерството на здравеопазването дистанция съвсем не пречи на истинското сближаване. Което ни е разделило външно, ще ни събере вътрешно. Преди бяхме нужни един на друг, за да вземаме, сега – за да даваме. Физическата връзка се преражда в духовна.

И всичко това става ясно, благодарение на „коронафилтъра“,  оставящ ни от предишния свят само гръбнака на необходимите стоки и услуги. Всичко останало изведнъж се оказа „наднормено тегло“ – тлъст егоистичен придатък, който претоварва системата.

Човечеството сега е като един шишко, който се е погледнал в огледалото на утрешния ден и се видял строен и стегнат. Въпросът сега е на каква цена шишкото ще отслабне? Възможно е да прояви воля и сам да се подложи на диета? Или…

Впрочем, защо „или“, ако точно сега са създадени всички необходими условия? Ние можем да извлечем урок от световната карантина и да построим нормален, здрав, пълноценен живот без излишества. Можем да въведем достатъчен за преживяване не минимум, а максимум. Можем да поставим нашите взаимовръзки на преден план. Можем да се свържем и всичко да направим правилно.

Тогава от своите домове, от общия ни дом по нов начин ще погледнем света, всички тези призрачни постижения, всички пясъчни замъци. Ще сме готови да се откажем от токсичните “урбанистични“, „железобетонни“ отношения с техния фалш и лицемерие заради добрата, естествена, „екологична“ човешка среда. Ние ще се излекуваме вътрешно, ще научим главния урок на епидемията и ще го предадем на децата.

И тогава вирусът ще си отиде.

[262623]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Какво е необходимо, за да се победи вируса?

Въпрос: Вие, като кабалист, виждате ли ударите, които ни  очакват? Имам в предвид десетте египетски наказания, т.е. десетте удара по егоизма на цялото човечество. Какво ни чака?

Отговор: Ние не сме задължени да понесем всичките десет удара. Ние вече сме ги понесли в миналото и затова днес те не могат да бъдат толкова мощни, както в Египет.

Затова са ни достатъчни само няколко сериозни намеци, когато ни мушкат, както мушка магарето с остра пръчица, наречена „стимул”, за да върви напред. Този стимул ни е нужен, за да се движим правилно напред.

Аз се надявам, че, може би, този вирус ще бъде достатъчен. Плюс нашите обяснения. Напълно е възможно, че човечеството вече е способно по някакъв начин да направи правилните изводи.

Тук много зависи от правителствата. Те, на първо място, започват сериозно да мислят за това, защото вирусът поразява цялата икономика.

Въпрос: Какво бихте посъветвали правителствата?

Отговор: Бих ги посъветвал да поумнеят. Просто да разберат, че развитието на човечеството не е в техните ръце и затова те са задължени да се вслушат в това, което говорят кабалистите.

Въпрос: А хората, които сега седят в къщи в изолация? Те какво трябва да правят?

Отговор: Искам хората да разберат, че нашите добри взаимоотношения са най-доброто, вярното и единственото лекарство, което може да ни доведе до благо, до добро и до всичко хубаво.

Въпрос: Тоест, хората, които си седят вкъщи, просто трябва  да разберат, че идеята за развитие на Природата е в правилните взаимоотношения между нас. Именно природата генерира проблемите и катаклизмите на всички нива. А от нас се изисква само взаимна реакция. Ако има реакция, проблемите намаляват, ако няма реакция, проблемите и налягането се увеличават. Правилно ли съм разбрал?

Отговор: Да. Трябва просто чувствено да се сближават един с друг по добрия път, и това е! Успех на всички нас!

От ТВ програмата „Коронавирусът изменя реалността, 12.03.2020

[262430]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Световната здравна организация е включила в своя списък от болести и разстройства зависимостта от видео игрите. Човекът се счита за зависим от игра, ако отделя голяма част от своето време „до такава степен че игрите преобладават над останалите жизнени интереси.“

Каква е основата на това, човек толкова да се прилепва към играта, че тя да стане за него живот?

Отговор: А какво е нашият свят? – Също е игра.

Когато няма нищо друго, човекът сменя едното за другото.  А играта, в която влиза, го подчинява, той е в нея, получава отдаване от нея, въздейства върху нея. За него това е най-близкия спектър от връзки, събития, взаимност.

Той участва активно! Хората харчат много пари и са готови просто да живеят в това.

Въпрос: Смятате ли, че това е болест?

Отговор: Вярвам, че всяко хоби, ако не отклонява от целта на творението, може да има място в свободното време, но извън това вече е болест.

Въпрос: Може ли да се победи тази болест?

Отговор: Не мисля, че човек доброволно ще се откаже от нея. Защото да замениш приказния свят с реалния, е просто да крадеш от себе си живота.

Реплика: А за него животът е игра…

Отговор: Всъщност не е игра, а е неговия живот! А нашият живот е глупава игра.

Реплика: Вие през цялото време говорите само за едно: само когато човекът стигне до истинския смисъл на живота, всичко това за него ще стане като детски игри.

Отговор: Това ще изчезне от само себе си. Защото перспективата за разкриване на истинският свят, вечността, съвършенството ще засенчи всички игри, всичко, което той има днес.

Въпрос: Може би затова игрите днес съществуват, за да го подтикнат към това?

Отговор: Няма да го подтикнат, а просто ще облекчат времето, докато човечеството осъзнае в какво безнадеждно, крайно състояние се намира.

Въпрос: И кога ще дойде това време?

Отговор: Това зависи от два фактора: когато човечеството ще се настрада и когато кабалистите могат да се доближат до него и да обяснят, в какво се състои проблема.

От Тв. Програмата “Новини с Михаел Лайтман“, 20.06.2018

[231630]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Съобщение: В САЩ има таблетки, които дават спокойствие и щастие на милиони хора. Това е “Ксанакс”.

През 2010г. заема дванайсто място в списъка на най-често предписваните лекарства. От тогава е едно от най-назначаваните психоактивни вещества от класа на бензодиазепамите.

Стивън Хейс, психолог от университета в Невада, вярва, че бензодиазепамите изпълняват интересна функция – компенсират недостатъците в еволюцията на homo sapiens.

Реплика: Светът се развива прекалено бързо и човек просто не е способен да се справи с всички предизвикателства. Тук на помощ идват постиженията на съвременната фармацевтика.

Ако при обикновените антидепресанти трябва да проведеш курс на лечение, за да усетиш действието им след седмица-две, то с “Ксанакс” ефекта е моментален: разстроен си – взимаш таблетка – успокоен си. Това лекарство е сравнимо с чашка кафе и по цена също.

“Ксанакс” отдалечава човека от проблемите. И ако животът го “държи за гърлото”, то подобни средства са спасение за него. И това ще работи, докато човек не осъзнае, че трябва да постигне истината, смисъла на съществуването. Само тогава ще изостави “успокоителните”, ще изхвърли “Ксанакс”-а и ще вземе в ръка книга по Кабала.

От ТВ програмата “Новости с Михаел Лайтман “, 08.02.2018

[224054]

Filed under: Здраве - Няма коментари→

Реплика: Според професорът от Калифорнийския университет Робърт Ластиг, щастието и удоволствието, всъщност не са идентични.

„Преброих седем съществени разлики между щастие и удоволствие, лесно разбираеми от всеки:

Удоволствието е краткосрочно – щастието е дългосрочно.

Удоволствието е интуитивно – щастието е духовно.

Удоволствие достигаш, когато вземаш, а щастие – по-скоро, когато отдаваш.

Удоволствие можеш да получиш сам – щастие, като цяло, се постига вътре в социалната група“.

Отговор: Действително, удоволствието е „животинско“ състояние, когато се наслаждава тялото ми. А щастието вечно, съвършено. За него се изисква излизане от себе си, подем над себе си. То е свързано с висока цел, с вечността, с истинско постижение.

Възможно ли е да се съчетаят и двете? Може, ако всички свои удоволствия издигна до нивото на щастието. Тогава, издигайки се над тялото, всичко най-хубаво ще нося на другите. Именно в това намирам за себе си истинско удоволствие и щастие.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.02.2018

[223252]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Защо преди е нямало депресия?

Отговор: Защото хората са се занимавали с духовна работа, и всякакви видове свои душевни състояния са отнасяли към духовния напредък.

Тъй като в днешно време хората трябва да се занимават с духовна работа, но не правят това, естествено, че 70% от човечеството се намират в депресивно състояние. Можем да измисляме всякакви причини, но депресията възниква само от това, и от нищо друго.

Въпрос: Помагат ли при това антидепресантите?

Отговор: Не, приемът на антидепресанти е химична компенсация, която не решава проблемите.

Въпрос: Защо помагат такива неща като плацебо ефекта, които лекуват най-различни болести. Това чрез метода на убеждаване ли става?

Отговор: Разбира се. Човекът живее и съществува с духа, а не с всевъзможни химически материали. Затова плацебото може да действа. Всяко внушаване, всеки подем, всяко повишаване на настроението влияят върху човека. Дай му увереност и той ще се избави от повечето си заболявания.

От урока на руски език, 20.08.2017

[219145]

Filed under: Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Причината за стреса се крие в нашето неудържимо желание за наслаждение. Но, в крайна сметка, в самото желание няма нищо лошо, то е в самата основа на живота. Нали без него в живота нямаше да има никакви наслаждения?

Отговор: Лошо не е самото желание за наслаждение, а желанието за наслаждение за сметка на ближния. През целия ни живот постоянно се съревноваваме помежду си, измервайки своето благополучие спрямо другите.

Ние всички сме в една система, а някога сме били толкова свързани, като един човек. В света е имало много хора, но техният егоизъм е бил толкова малък, че не са усещали никаква разлика помежду си. Така е било в първобитното общество. След това желанието за наслаждение е започнало да расте и ние сме започнали да се делим: това е моето семейство, това е твоето семейство, а това – неговото семейство.

Преди това хората са живеели в една община, както при комунизма, където всичко по равно е принадлежало на всички, както в племето. Но след това са започнали да се отдалечават от това равенство: това е моята жена, моите деца, моята пещера. Започнало е разделение по професии, както е казано: „Отидете и печелете един от друг“.

Нашият егоизъм непрекъснато е растял, затова в започнало съревнование: кой е по-успешен, и кой по-малко. Така сме се придвижвали до ден днешен, когато конкуренцията е нараснала до световни мащаби, защото средствата за масова информация ни объркват, демонстрирайки ни на екрана на телевизора или смартфона целия свят.

Те ни принуждават да се съревноваваме с целия свят, като ни показват колко по-успешни от нас са всички останали. И не е чудно, че човекът е обхванат от депресия.

Въпрос: Вие мислите, че желанието да бъдеш първи е лошо? Защото то принуждава човека да бъде успешен?

Отговор: Това желание е лошо. Човекът се нуждае от спокойствие и щастие, а не от изключителни постижения.
Стресът означава, че външното въздействие на егоистичното желание на човека, изкушението  да получи наслаждение  е повече, отколкото той може да издържи и спокойно да постигне поставените пред него цели. Разликата между желанието ми да се насладя и възможностите ми да получа за него напълване, създава стресово състояние.

Ясно е, че нормалният човек никога няма да може да получи всичко, което му показват медиите и затова той през цялото време е в скрит, вътрешен стрес за всички наслаждения, които вижда на екрана: облекло, спорт, красота. Това се отнася и за жените, и за мъжете.

Този стрес ни въздейства многообразно. В крайна сметка, когато стигнем до голямо разочарование и видим, че положението е безнадеждно, ние ще се откажем от това състезание за наслаждения и ще направим преоценка на ценностите. В края на краищата, всеки ще стигне до това. Тогава ще видим, че трябва да вървим по друг път и да търсим наслаждение на съвсем друго място.

Там ние също ще се съревноваваме за получаване на наслаждения, но добронамерено. Този, който прави повече добро на другите, ще се счита за по-успешен от всички. Наслаждението от отдаването на ближните е много по-голямо от егоистичното напълване и не води до никакъв стрес.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

Живот в епохата на стрес, ч. 2

Живот в епохата на стрес, ч. 3

От 888-а беседа за нов живот, 27.07.2017
[214887]

Filed under: Здраве, Развитие на егоизма - Няма коментари→