Entries in the 'Здраве' Category

Щастието е лекарство за всички болести

Въпрос: Счита се, че с колкото повече хора контактува човек, толкова по-голяма е опасността той да се зарази с нещо и да се разболее. Но изследванията показват, че човек, който живее изолиран от другите, има многократно по-големи шансове да умре от болести. Защо се получава такова противоречие?

Отговор: Имало е периоди в историята на човечеството, когато в Европа са свирепствали страшни епидемии. Поради компактната пренаселеност в градовете, те са довеждали до истинска катастрофа, вземайки милиони жертви. Ако човек е живеел в някакво далечно село, той е имал много повече шансове да се спаси от епидемиите.

Но днес човечеството вече е преминало  периода на големите епидемии. Последните изследвания показват, че в наше време усещането на връзка и щастие притежава такава сила, способна да победи всички проблеми и болести, защото живеем в друга епоха.

Четох за едно изследване, проведено в някакъв университет с трима подрастващи, болни от рак в крайно тежка форма. Попитали ги какво биха си пожелали в живота си и им обещали да им  изпълнят всяко желание. Едното момче поискало да полети на самолет в кабината на пилота, а момичето поискало да бъде кралица. Всички тези желания били изпълнени.

За момичето организирали в университета царски прием. Студентите се наредили в старинно облекло и й оказвали царски почести. След това било установено, че състоянието на болните се е подобрило с 80%.

Разбира се, че е невъзможно всички болести да се лекуват само по този начин. Има болести на различно ниво: неживо, растително, животинско, човешко – в зависимост от засегнатите системи на организма. Но именно ракът много силно се поддава на такова въздействие, отстъпвайки пред усещането за щастие. То може да излекува и най-безнадеждните състояния.

Лекарите съветват в такива случаи да се прави това, което се харесва на човека: да пътешества, да пие вино, да се наслаждава на живота. И най-изцеляващото е поддръжката на обкръжението, любовта, помощта, защитата. Проблемът е в това, че нерядко хората постъпват обратно и започват да съжаляват болния, да плачат вместо него. По този начин те незабавно го погребват.

Колкото по-нататък продължим да се развиваме и да придобиваме връзка с тази сила, която удържа  целия ни живот, цялата вселена, всички нива на нашето съществуване, толкова по-добре ще се научим да  лекуваме всички проблеми с помощта на усещането на щастие. И ще разберем, че щастието се постига само вътре в съединението.

Тоест, преди всичко ние се нуждаем от единство. Съединявайки се, ние разкриваме връзка между нас, в която чувстваме силата, която ни обединява и ни дава усещането за щастие, и с това усещане за щастие ще излекуваме всички проблеми.

От 242-а беседа за новия живот, 17.10.2013

[154586]

Гледането на сериали води до депресии

Съобщение: Да се гледат телевизионни сериали онлайн, през последно време, стана не просто модно. Това е възможност за улавяне вниманието на много хора и вече се отнася до нов вид зависимост.

Съвременната глобална мрежа  позволява без труд да се намерят много филми и други развлекателни програми.

Хората сега прекарват почивните дни, гледайки сериалите в интернет, без да се отделят от екрана.

Тази тенденция заплашва с развиване на депресии и сериозни психологични и психични разстройства. Изследванията показват, че между депресиите и предаванията, които гледат хората по телевизията, съществува пряка връзка.

Такова прекарване на времето поражда в индивида усещане за самотност. Колкото повече анкетираните са гледали телепредаванията, толкова по-склонни са се оказвали към депресии и самотност. Сериалите са породили зависимостта.

Реплика: А в близко бъдеще, когато в хората се появи още повече свободно време, този начин за прекарване на времето ще стане единствено приет. Докато страданията не повдигнат човека от дивана и не го хвърлят в обятията на околните! С разпространяване на методиката за интегрално сближаване, ще подготвим средата, в която всички „от дивана“ ще могат да дойдат.

[154637]

Кой е венецът на творението?

Изследване: Ние се състоим 90% от бактерии. Разглеждайки кожата под микроскоп, лесно можем да открием цели съобщества от микроорганизми. Това се отнася и до вътрешните ни органи.

Представата за стерилността на хората е остаряла, а животът ни протича в симбиоза с различни биологични видове.

Дебелото ни черво съдържа множество микроби, общото тегло на които достига до 3 килограма. Бактериалните съобщества и човекът наброяват трилиони клетки и едва 10% от тях са човешки клетки.

Геномът на човек се състои от 22000 вериги, кодиращи белтъчини, а микробите участват още и в 8 милиона бактериални вериги, всяка от които е уникална.

Ролята на бактериите в организма на човека се заключава в изпълнение на основната работа по извличане на енергия от хранителните продукти, а в случаи на външна инфекция, и човекът и бактериите противодействат заедно на пораженията.

Всеки сантиметър от кожата ни съдържа около милион микроорганизми, които противодействат на проникването на нежелани гости. Вътре в човека, бактериалната флора не само нараства заедно с организма, но е също така и основен защитник на въздействието на токсините, на вирусите и болестотворните организми.

Геномът на човек, както е известно, се предава от родителите в момента на зачатието и не подлежи на изменения, а бактериите и микроорганизмите се придобиват и техният състав може да се променя. Това дава основание да се мисли, че управляването на флората ще позволи на човек да съхрани здравето си. Новият вид лечение, което учените предлагат се състои в разшифроване на комуникационните връзки между бактериите , част от които вече е проучена.

РепликаТелесно – ние сме животни, а за човека можем да говорим само в духовен смисъл, ако го постигнем. А докато не се издигнем от ЖИВОТИНСКОТО ниво на нивото АДАМ, то и в телесен, и в морален,и във всякакъв вид смисъл ние сме – животни.

[154245]

Невроните си взаимодействат като приятели в социалната мрежа


Изследване: Съединението между невроните прилича на социална мрежа – всяка нервна клетка е свързана с много други. Най-тясна връзка се образува между тези клетки, които са най-сходни една с друга.

Сайтове като Facebook позволяват да се поддържат контакти с много познати. В мозъка има голям брой слаби съединения, но тяхното влияние едно на друго е незначително. Слабите връзки обезпечават пластичност на мозъка. Ако обстоятелствата рязко се променят, те могат да се усилият.

При това при повечето хора съществува много по-малък кръг от близки приятели. С такива приятели ние имаме повече общо и тяхното мнение е по-важно за нас, отколкото мнението на останалите. Няколко неврона със сходни функции оказват най-силно въздействие един на друг. Работейки заедно, те разпространяват информация за външния свят.

Реплика: Както са устроени връзките между нервните клетки чрез невроните в мозъка, така трябва да бъдат устроени и връзките между нас – и едните и другите трябва да приведем към добра връзка и уравновесено взаимодействие. Тогава ще можем да възприемем съвършеното творение на Твореца

[153749]

Таблетка от любов

Изследване: Любовта не  винаги е добра, тя може да причини болка и загуба, да провокира насилие. От гледна точка на физиологията на мозъка любовта е хормонален процес, който може и е желателно да бъде контролиран.

Желанието за спасение от любовта възниква, когато това чувство е подобно на болест.

Любовта, която събира хората и ги държи заедно за раждането и отглеждането на потомство е в основата на оцеляване на вида. Тя включва: 1) сексуално привличане, 2) симпатия и 3) привързаност.

1) Сексуалното привличане ни тласка към среща с потенциалните партньори, 2) симпатията ни позволява да изберем най-подходящия между тях, 3) привързаността ни помага да създадем дълга връзка и ни дава сили да си сътрудничим, докато не бъде изпълнен родителският дълг.

Работата на всяка една от тези системи е основана на хормоните, които се изработват в организма. Сексуалното влечение е свързано с естрогена и тестостерона – половите хормони на мъжете и жените.

Способността да се оцени привлекателността се определя от хормоните на удоволствието и стреса (допамин, серотонин, адреналин), които ни насочват към обекта на увлечението, предизвиквайки приятно оживление в негово присъствие.

Привързаността се поражда от действието на невромодулаторите (окситоцин и вазопресин) – те ни вдъхват чувство на спокойствие и увереност, които са благоприятни за отношенията.

Но тъй като тези системи се задействат едновременно ние може да желаем един партньор, да считаме за привлекателен друг, да поддържаме постоянни отношения с трети.

Тестостеронът формира привързаността, а окситоцинът свързва привързаността с привлекателността, така че най-любимият се оказва този, който е най-близо.

В първите месеци любовта напомня на обсесивно-компулсивно разстройство. Но след година нивото на серотонина се връща в норма и идеализацията на партньора изчезва.

Отговорните за привързаността и намаляването на стреса хормони (вазопресин, окситоцин и допамин) се произвеждат по време на докосването, гушкането, секса, кърменето. Те задържат заедно двойките, майките и тяхното потомство.

Реплика: Главното е да не се намесваме с таблетки в природния процес. Възпитанието в руслото на глобалните, добри взаимоотношения, както ни учи науката кабала, предизвиква баланс в секрецията на хормоните и ни води към съвършени взаимовръзки – приятелски, любовни и семейни.

[153632]

Умни или изроди…

Съобщение:Съществува възможност за промяна на гените на човека още на зародишно ниво, като се вземе най-доброто от бащата и майката и се добавят необходимите качества интелект. В крайна сметка такива генетически модифицирани хора ще имат IQ от 1000 и над него – с показател за умствено развитие 100 пъти по-силно от средното.

Но някои държави могат да узаконят генно модифицираните деца по-рано от други държави. Очевидно е, че достъп до технологията първи ще получи елитът, който ще може да дари себе си и децата си със свръх разум. Но да се надяваме, че всеки желаещ ще може да се възползва от плодовете на инженерната генетика. В противен случай нас ни очаква такова неравенство, каквото не е имало до сега в човешката история.

Реплика: На човека му трябва малко щастие, иначе както е казано в Тора „Допълващият знанията си,  увеличава и страданията си”  (мосиф даат, мосиф маков). Освен това, изпреварвайки природата,  ние предизвикваме страданията. Тъй като ако не уравновесяваме знанията с възпитание, с грижа за хората и природата, то IQ, способностите и знанията ще се превърнат в зло!

Ние сме интегрална част от света и трябва да следим нашите знания да не бъдат над нравственото ни ниво – в противен случай падаме до нивото на съществуване, изпълнено със  страдание. Знанията трябва да се уравновесяват с възпитание! Иначе ще се наплодим с умни уроди!

[153547]

Причина за наркоманията е самотата

Съобщение: Изминали са сто години, откакто наркотиците са били забранени и в продължение на тази дълга война с тях, правителствата създали история за наркоманията, която сме приели за истина. Правдивата истина ще ни задължи да променим себе си.

Експеримент 1: Поставили в самостоятелна клетка плъх, в която има две бутилки: вода и вода с хероин (кокаин). Плъхът, опитал водата с наркотици, ще се връща към нея, докато се самоубие. Това се случва само когато плъхът е сам в клетката.

Експеримент 2: Построили парк за плъхове: със шарени балони, най-добрата храна за тях, тунели, по които да бягат и няколко приятели – всичко, за което плъхът може само да мечтае. Всички опитали вода и от двете бутилки. На плъховете с хубав живот водата с наркотици не се харесала!

Списание Time: сред американските войници, воювали във Виетнам, хероинът бил използван толкова често, колкото и дъвката. По данни на Archives of GeneralPsychiatry, през Втората световна война 20% от немските войници станали хероинови наркомани. Но при 95% от наркозависимите войници се установило, че сменяйки военния живот с приятен, наркотиците станали излишни.

Експеримент3: Плъхове, поставени самостоятелно, на които насилствено са им давани наркотици в продължение на 2 месеца, докато напълно били пристрастени и мозъкът им бил изцяло зависим от химията. След това ги преместили в парка на плъховете. Малко се дърпали, но скоро прекратили употребата на наркотици и се върнали към нормалния живот. Хубавата клетка ги спасила.

Много хора приемат диаморфин (медицинското название на хероина) за облекчаване на болка. Те спират, независимо от използването им месеци наред, когато се връщат към нормалния живот.

Уличните наркомани, както плъховете, са изолирани, самотни, с единствения източник на утешение – наркотика. Пациента от болницата, както плъховете от втората клетка, се връща в къщи, в добро обкръжение.

Противовес на наркоманията е не въздържаността, а връзката с хората. Борбата с наркотиците увеличава броя на наркоманите. След затвора, те ще бъдат признати за нетрудоспособни, което ще им гарантира още по-голяма изолация…

Има алтернатива. Вие можете да построите система, в помощ на наркоманите, за възстановяване на връзката им със света и преодоляване на зависимостта.

Португалия е била на първо място по употреба на наркотици в ЕС – 1% от населението е било хероинозависимо. Опитали война с наркотиците, но проблема само се задълбочил. Тогава отменили престъплението като углавно и насочили пари към социализацията на наркоманите, за да имат цел в живота, заради която да стават сутрин.

Това не се отнася само за наркоманите. Касае всички нас, защото ни заставя да мислим по друг начин за самите себе си. Човешките същества са свързани помежду си животни. На нас ни е нужна връзка и любов. Най-мъдрото изречение на двайсети век звучи така: „само връзката“. Създали сме обкръжаваща обстановка и култура, които ни отрязват от съединение и предлагат само пародия на това под названието „Интернет“.

Ръстът на наркоманията е симптом за начина ни на живот, когато отделяме повече внимание на привлекателни предмети, отколкото на живите хора около нас. Нашият 21-ви век е век на самотата. Всички ние трябва да говорим за социалната реабилитация, да се излекуваме от болестта изолация, в която сме като в гъста мъгла.

Реплика: Възстановяване на добрите връзки между хората, въпреки нашия егоизъм е абсолютната панацея от всичките ни беди. По-нататък, постигането на единство, ни води към висшия свят, към съвършено, вечно съществуване.

[153133]

Да отида ли на психолог?

Въпрос: Счита се, че депресивните хора в повечето случаи са реалисти. А оптимистите психологията разглежда като хора живеещи в илюзии. Защо лъжем сами себе си?

Отговор: Защото нашата същност е желанието да получаваме наслаждение. Защо да виждам истината и да страдам? По-добре да се залъгвам и да се наслаждавам на живота.

Въпрос: Има данни, че само 2% от цялото население на земята виждат действителността такава, каквато е всъщност, не украсявайки я. Всички те са пациенти на психиатрични клиники. Защо действителността е такава, че на мен постоянно ми се налага да защитавам себе си и своето желание да наслаждение? Защо непрекъснато се усеща някаква заплаха?

Отговор: В своята същност твоят въпрос е: „ Защо не съм животно?“ „Защо съм човек?“ Животните не задават въпроси. Те са задължени да знаят всичко за своя живот, в противен случай не могат да оцелеят. Ние усещаме заплахата и имаме възможност да се поддържаме на повърхността само за сметка на правилните взаимоотношения помежду ни.

И за разлика от животните, ни е дадена възможността за избор. Днес сме достигнали такова развитие, където трябва да построим общество, което ще изпълни това от което ни е лишила природата. Тогава ще напълним своето желание за наслаждение, което се явява същността на нашата природа. В нас друго няма.

Въпрос: А защо да не отида на психолог?

Отговор: Ако твоят психолог знае какво е това интегрално образование и може да ти помогне да изградиш правилни взаимоотношения с обкръжаващата действителност, то разбира се отиди. Сега действително ни е необходимо за създадем такава професия, която да се нарича „интегрален психолог“.

Въпрос: И този човек срещу мен ще ми помогне да разбера себе си? Отговор: Психолога не може да работи с теб сам, очи в очи. Интегралното образование изисква работа в група. Твоят психолог трябва да ти дава упражнения за работа вътре в твоето обкръжение, под чието влияние в теб ще се проявят изменения, благодарение на които ти ще се научиш правилно да взаимодействаш с целия свят.

[152397]

Човекът не може да живее без сън

Началото е в постинга: От къде идват сънищата?

Въпрос: Има ли някакво особено значение в нашите сънища?

Отговор: Обикновено сънищата са свързани с наши преживявания в миналото или с тайните ни, неосъзнати желания и цели, за които самите ние не се досещаме. Но има и такива сънища, които ни открехват бъдещето.

Помня, как преди един от изпитите ми се присъни в пълни детайли ситуация, която след това се случи. И по-рано ми се е отдавало понякога да пробуждам в себе си такива предвиждания на бъдещето. Но такова пасивно разкриване с нищо не помага, тъй като не си способен да използваш тази информация и не можеш никому да разкажеш за нея.

Нямаш каквито и да е сили и желание да говориш за нея, сякаш тя е заключена вътре в тебе. Някога знаех какво ще се случи с хората, които са близо до мен, все едно че това е сценарий на пиеса, но не можех на никого да кажа. След това точно така се случи.

Но кабала не се занимава с разгадаване на сънища, тъй като те се отнасят до материалния живот на човека. Тялото ни – е просто животно. Всички животни също сънуват. На малките деца през цялото време нещо им се присънва – това помага на човека да се развива.

Обикновено животът ни се състои от доста повърхностни, ясни, обичайни ситуации, в които няма нищо ново. Всички дни си приличат. И затова човекът вижда такива сънища, които го насочват към неговата истинска, възвишена, бъдеща роля, развиват неговите чувства и разум и го подготвят за следващия етап.

Това му помага да се справи със състоянията, които го очакват в бъдеще – към духовен подем. А без такива сънища, животът ни би бил твърде еднообразен, като при животните, разпределен по график: сутринта се събуждаш, отиваш на работа, връщаш се, вечеряш, гледаш за кратко някакво безсмислено предаване по телевизора и лягаш да спиш. И нищо повече от това.

Може да се каже, че в сънищата си хората се свързват с обща за тях мисъл, сила, желание, макар и на тяхното материално ниво, но именно така те се развиват.

Затова малките примитивни същества не спят и могат да бодърстват през деня и нощта, денонощно. Те имат само сезонни цикли, свързани с годишните времена. Но по-развитите и сложни животни трябва вече да спят подобно на хората.

Неслучайно човекът не може да живее без сън. След няколко безсънни нощи човекът започва да губи разсъдъка си, мозъкът не е способен да функционира без почивки за сън.

Защо?

Работата е в това, че нямаме други възможности за преминаване от състояние в състояние, без тези състояния да са разделени от сън. Ако трябва да го обясним с термините от науката кабала, то самото състояние се нарича ГА”Р (връхната част на стъпалото), в което човекът бодърства и действа активно, получава и отдава, обменя чувствителна и интелектуална информация с обкръжението.

Но за смяната на едно активно състояние с друго е необходим сън. Сънят – е подобно на долната част на стъпалото (ВА”К), изчезване на светлината хохма. Тя е част от голямото състояние. Не трябва да казваме, че докато спи, човекът става като животно – той е спящ човек. И не е важно дали сънува докато спи или не – главното е, че той – сънят преминава през него – човека.

Затова той се пробужда, готов за новия ден. По време на съня, природата е подготвила в него всички инструменти, необходими за изпълнение на новото задание.

Ненапразно хората спят по 8-10 часа в денонощие. Този, който спи по-малко от 7-8 часа, вече се чувства зле. Това може да бъде дори духовна пречка. Но самият сън и сънуването – са чисто материални явления, които се отнасят към егоизма ни. В тях няма нищо духовно.

Въпрос: Дори и по време на сън ли се намираме под властта на егоизма?

Отговор: Разбира се, а под каква друга власт бихме могли да бъдем? Цялото ни тяло и всички негови системи са егоистични. Фактът че спим, не ни премества в духовния свят. Няма как внезапно по време на сън да придобием свойството отдаване и любов към ближния. Ако това го няма в нас, значи оставаме в материалния свят. Разликата между материалния и духовния свят е само в това – дали намерението е заради себе си или за да отдаваме.

Следва продължение…

От 496 -та беседа за новия живот, 11.01.2015

152337

Нощният сън е продължение на деня

Началото е в постингаОт къде идват сънищата”?

Въпрос: Как с помощта на сънищата природата ни развива?

Отговор: Състоянието на бодърстване се нарича „ден”. В сънно състояние ние излизаме от предишното бодро състояние и можем да се свържем със следващото активно състояние. Сънят е „малкото състояние” (степента ВА”К), чрез което мога да се свържа отминалото си бодро състояние със следващото.
Подобно е на кола със стандартни скорости – трябва непрекъснато да преминаваме през неутрална предавка на скоростта: при преход от първа към втора скорост и от втора към трета. Между тях винаги има неутрална предавка – това е съня.
Едва при преминаване през неутрална предавка може да стане преминаване към втора скорост. След това отново спускане на неутрална и издигане на трета скорост. Не е възможно да се премине от едно състояние в друго по друг начин, освен чрез съня.
От това става ясно, защо сънят е толкова важен и защо заема значителна част от времето ни – цели 8 часа. Ако се намираме в нашата егоистична природа, т.е. всички природни намерения са насочени към полза за себе си, то си струва да изпълняваме потребностите на тялото. Рамбам пише, че човек е длъжен да спи достатъчно време.
Ако живеем в материалния свят, то трябва да се държим нормално и сънят остава прост физиологичен процес. Ако човек вече се намира на определено духовно стъпало и действа за да отдава, то възниква въпрос: какво е сънят за него?
Сънищата му също могат да са следствие на преживяни през деня събития. Но доколкото се стреми през деня да достигне ново духовно състояние, то по време на сън той е способен да извърши духовен подем или поне да извърши необходимите му изяснения.
Към нощния сън науката кабала се отнася като към продължение на деня – продължение на бодро състояние. Това е физиологично необходимо състояние и за хората, намиращи се единствено в рамките на материалния свят и за тези, които се намират във висшия свят, на духовните стъпала.

От 496-а беседа за новия живот, 11.01.2015

[152341]