Tрябва да разбираме: в нашия живот, в реалността има всичко на всичко две състояния: или тъмнина, сянка, или светлина, единство, разкриване на Добрия и Творящ добро. И ако чуе това, човек постоянно ще прави анализ на състоянията, през които преминава – сянка ли е това или разкриване на Твореца – тогава ще напредва, придържайки се през цялото време за средната линия.

Баал а-Сулам, „Шамати”, 8-ма статия: „Разликата между святата сянка и сянката на клипот”: Всички промени се извършват само в получаващите. А в сянката, т.е. в скриването, могат да се видят два вида…

Първият – когато човек все още е способен да се обедини с другарите си, преодолявайки мислите за разединение и за „размътеното” усещане. Той все още може да се справи с тъмата и със скритието, още осъзнава, че е загубил целта, пътя и Твореца.

Но като правило, никой не провежда самоанализ: „Защо изпитвам такова усещане? Откъде се е взело то?” Не съм психолог сам на себе си, на мен просто ми е лошо или добре, като на дете. Не си давам сметка кой ми изпраща тези усещания и тези мисли – аз се „варя” в тях, оцапал съм се, оцапал съм тялото си, като малко дете.

А би трябвало Човек да умее да се самопроверява: „От какво са предизвикани моите усещания и мисли? Как да се издигна над себе си, над текущото състояние? Как да се издърпам за косите и да изляза от блатото?” Човек винаги гледа на себе си отстрани: „Да, потопен съм в егоистичното си желание. Да, то властва над мен. Вярно, то не ми позволява да се обединя, не ми дава мира по време на урока, кара ме да се откъсвам, повишава важността на всекидневието и делничната работа в моите очи. Но виждам, че пребивавам в това състояние и че то противоречи на целта.”

Кога и в какъв случай мога да осъзная това? Ако имам връзка с нещо външно – с група, например. Тук е време вече за истината: Мога да проверя имал ли съм връзка с групата наистина или не? Ако не съм имал, то усещам единствено само себе си: на мен ми е зле, нищо не искам и т.н. Не стига това, но дори не си давам отчет, а просто плувам в потока, без особени мисли и желания.

А ако бях съединен с групата, ако бях сключил с другарите си съюз, съгласно който те ще ми помогнат дори когато падна и пропадна – тогава между нас се съхранява вътрешната връзка. И за мен все пак ще бъде важно как те ще погледнат на мен, няма напълно да забравя своите задължения, те ще ме подкрепят – накратко казано – ще имам възможността да се погледна отстрани и да анализирам усещанията си.

По такъв начин, ще бъда разделен на две: моето Аз и неговото отношение към групата. Едва тогава, поддържайки връзка с другарите, ще мога да анализирам себе си и благодарение на това да започна издигане след поредното падане. Иначе няма шансове – просто пропадам и толкова…

И така, човек може да преодолее първия вид сенки, оправдавайки сегашното си състояние и разбирайки, че то е изпратено от Твореца. И тогава да призове Твореца на помощ.

За какво се обръщам към Него? Не за да се почувствам по-добре. Защото в такъв случай моля за анулиране на моето зло начало, което Той сам е създал, добавяйки към него Тора като подправка. И затова трябва да моля именно за тази подправка – за да дойде свише силата на отдаване и любовта, силата на обединението, която ще ми позволи да напредна към втората линия.

Човек има възможността да се справи с тази тъма и с това скриване, да оправдае Твореца и да Му се помоли. Нека Той отвори очите на човека и му даде да разбере, че Той му изпраща всичките тези скривания.

Оставайки безпомощен, нямайки друг изход, проклинайки Твореца, другарите и своя живот, човек все пак следи за своето състояние отстрани и изведнъж намира изхода – може да поиска от Твореца спасение. Защо? Защото не е съгласен с тази ситуация, когато управлението на Твореца му се струва глупаво, когато няма възможността да Го оправдае. На човек му е болно, че мисли лошо за Добрия и Творящ добро, бидейки противоположен на Него. Така че, ако животът ми се струва съмнителен, това е признак, че съм противоположен на Твореца.

Над всички тези глупави състояния трябва да строим екран (масах) и отразена светлина, ОР Хозер. Дори в най-лошите състояния трябва да разкрия Твореца като техен Източник, като светлина, пълна с безкрайно изобилие, но пречупваща се в мен и превръщаща се в зло, в тъмнина и мрак, заради моите свойства, които са противоположни на Добрия и Творящ добро, противоположни на отдаването и любовта.

Така напредваме, всеки път извършвайки съответния анализ. Главното е постоянно да излагаме тази точка: „Какво усещам? От кого е това усещане? За какво изпитвам това?” Принципно, в това се състои нашата работа, която разделя човечеството на 1% и на 99%.

От урок по книга ”Шамати”, 03.05.2012

[76939]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Каквито и препятствия да ни се разкриват по пътя, безсилие, отчаяние, злобни егоистически мнения, мисли и чувства, ненавист, неприязън, безразличие – всичко това постепенно се натрупва и създава едно огромно желание, което се нарича усещане за Египетското изгнание. Само когато го разкрием напълно, от неговите тъмни дълбини ще можем да си представим освобождението.

Така към усещането за изгнание се прибавя мечтата за освобождение, която ни извежда на свобода. Тъмнината, която усещаме, стоейки срещу Фараона и бягството от тази тъмнина – всичко това е голямо изясняване в светлината, разкриваща се пред човека, който работи за да излезе от изгнанието.

Светлината му донася все по-голяма тъмнина и ужаса на неговото състояние, на онова място, на което тя се намира, в неговите собствени свойства. И тук най-важното е да не започнеш да се самообвиняваш, да не се отпуснеш, а да разбереш, че задължително трябва да преминем през усещането за изгнание през всичките му детайли. Тъй като това е разкриването на природата на творението, за което е казано: ”Аз създадох злото начало”. А сега нашата задача е единствено да молим светлината, възвръщаща ни при източника.

Когато във възприятието си човек натрупва правилно всички тези състояния, му става ясно, че промените не стават на физическо ниво – а на нивото на свойствата, които разкриват своите отношения помежду си. Съществува обща система, всички части на която са свързани помежду си в тотална зависимост. Такова е създадено изначално творението.

Но доколкото това съединениe идва свише, в него едва се разкрива най-слабата светлина Нефеш. А после между отделните частици се проявява и израства силата на откъсване, отблъскване, на ненавистта, на егоизма. Това вече е истинското творение (Брия), създадено „извън” (бар) предходното съвършено състояние. Творението е разбито и сега трябва да работим за неговото съединяване.

Във физическия свят нищо не се променя. Трябва да си въобразим такава картина, в която се променят вътрешните свойства на нещата, отношенията, максимално откъснати от материалните координати: време, движение, пространство. Това помага много.

Разберете, че човек няма нищо общо със светлината, вътре в която той се намира, ако не се стреми да се обедини с останалите. Само ако се поражда негово собствено налягане, тенденция за обединение с останалите, независимо от естественото изолиране, само тогава и в тази степен той пробужда и привлича светлината, която го обкръжава към себе си.

И обратно, може да се каже, че човек се свързва с Твореца само чрез общата система. Защото Творецът е общата светлина, усещащ цялата система. Доколкото човек е способен да се свърже с нея, дотолкова той установява контакт с висшата светлина.

Няма друг начин, по който да се подходи към Твореца, към светлината – само с помощта на общата система. А ако човек е свързан частично със системата на душата, то и неговата връзка със светлината няма да е пълна. Именно от тази мяра се определя редът на духовните стъпала. Ако се свързвам на 20% с другите, то на 20% се съединявам с Твореца и се издигам на 20% по духовната стълба.

Всичко се измерва относно желанията. Затова нашата работа се състои в това, да укрепим връзките между цялото човечество, вътре в цялата реалност, и тогава в същата степен ще установим връзка с Твореца.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 26.04.2012

[76824]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Към духовните заповеди и престъпления се отнася само това, което влияе на общата система, на разкриването на висшата светлина, на способността да се уподобим на Твореца. Разбира се, че това предполага и нормални отношения в материалния свят към ближния, към света и човечеството, природата, екологията. Тъй като към твоето отношение се включват всички твои усещания. Но заповедите и престъпленията съществуват само относно съединенията, подобията или разликите с Твореца.

В това има неживо, растително и животинско стъпало, а последното стъпало, човек – именно той извършва всички престъпления. Ако желанието за наслаждаване на човешко ниво, готвещо се да се съедини и стане подобно на Твореца, прави нещо обратно на това – то се нарича престъпление.

Да престъпи заповед може само Исраел, ”стремящият се към Твореца”. А при ”народите на света” има само седем заповеди от синовете на Ной. Човек, който не е излязъл на правия път, изкачвайки се към Твореца, наричащ се Исраел (яшар – кел), също трябва да се отнася добре към останалите: да пази природата, нейното равновесие и екологията, да има законен съд, да има справедливост на земно ниво, да не яде месото на още живо животно и т.н.

Но духовните заповеди и престъпления се отнасят само към духовните стъпала – към лявата и дясната страна. Без усещането за престъпление не можеш да разкриеш своето зло начало и да усетиш, че се нуждаеш от светлината, възвръщаща те към Източника. Така достигаш до средната линия.

Затова е казано, че няма такъв праведник на земята, който да извършва добри дела и никога да не е грешил. Трябва да разкрием всичките престъпления на своя егоизъм, тъй като без това, няма да изпитваме нужда от поправяне. Ако е написано, че праведникът е пълен със заповеди, като нар със зърна, това означава, че отначало той е разкрил в себе си толкова престъпления.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 02.04.2012

[76525]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

За престъпление се смята единствено нежеланието ми да се обединя с другарите. Други престъпления няма. Ясно е, че не трябва да причинявам на другите зло, но ние не обсъждаме отнасящото се към животинското тяло и неговите природни желания: храна, секс, продължаване на рода, а също така желание за богатство, власт, слава, знание. Как може да попречи на духовното ти издигане това, дали ще си богат или завистлив? Тъкмо обратното е казано: ”завистта на мъдреците умножава мъдростта”.

Не трябва да съкращаваш желанията си – остави ги намира, те сами ще се съкратят. А насила нищо не можеш да направиш с тях. Само увеличавай важността на обединението чрез ближния с Твореца. И ако там усетиш, че вместо обединение и стремеж за връзка, изведнъж се появява тежест в сърцето, изхвърля те и те кара да пренебрегваш единството – това означава престъпление.

Разбираемо е, че не си го извършил ти. Човек не извършва престъпления, а ги получава свише. Свише ти дават желанието, мисълта, и ти се отделяш от обкръжението, започваш да го пренебрегваш, не искаш да бъдеш с него. Само за такива престъпления става дума.

Става дума единствено за различните връзки между нас. Вътре, във всеки един от нас се крие животното, а помежду си се обединяваме чрез различни видове връзки.

Това, което става вътре в животинското тяло, не ни интересува – за нас е важно какво се случва между нас. Между нас има светлина и ние искаме да разберем как да изградим такава мрежа, в която да можем да Го разкрием.

Ако излизам от своето животно и се издигам над себе си – това се нарича с вяра над знанието, защото знанието се намира вътре в животинския ми разум. Именно такъв подем желая и се стремя към централната точка между нас.

В тази централна точка разкриваме общото желание, общата мисъл, и там ще разкрием нашето общо и взаимно желание да отдаваме, което се нарича взаимно поръчителство. Това усещане за взаимност е в такава точка, където не е никой от нас, а има нещо, което наново се е родило, намиращо се извън нас.

А след това изобщо ще престанем да усещаме тези животински тела – този свят ще изчезне от нашето възприятие и ще остане единствено едно усещане на светлината, изпълващо пространството между нас.

Ако съм устремен само към себе си – се получава обикновен човек от нашия свят. Ако се устремявам към другарите, но искам да използвам нашата връзка заради себе си – това е престъпление, клипа. Тъй като използвам силата на групата и излизам извън себе си за собственна изгода.

А заповед се нарича, ако предавам и използвам всичките си желания и способности, целия си потенциал в полза на нашата обща точка.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот“, 02.04.2012

[76527]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Наблюдавайки този свят, не разбираме неговата връзка с висшия свят – т.е. връзката между състоянието, в което се чувстваме сега, и истинското, където сме в сливане и съединение с висшата сила. Всичко зависи от правилното определение, т.е. от нашата интерпретация на това, което се случва в сърцето и разума, от разбирането на тази реалност, в която съществуваме.

Ако си представяме реалността правилно и се опитваме през цялото време да развиваме тази истинска картина и да я разширяваме, да я изграждаме все повече и педантично да я поправяме според нивото на разбирането ни, то нашата работа ще стане по-стабилна, ще ни позволи да вървим и напредваме постоянно в една посока.

Тази работа включва много компоненти, от които в крайна сметка се формира едно състояние. Но за нас сега те изглеждат несвързани едно с друго, далечни. Как мога да видя връзката между възприемането на реалността и любовта към ближния? Как да съчетая обучението си, изучаването на висшите науки – с групата? Как да свържа поправянето на този свят с подема си по духовните степени?

На човек му изглежда, че това не е едно и също. Той смята, че дори и да съществува връзка между тези неща – то тя не е пряка. Следователно, цялата ни работа е да формираме в себе си правилната картина.

Първо трябва да разкрием всички недостатъци на сегашното си възпримане на реалността и да разберем какви са неговите грешки, с какво то се различава и противоречи на  истинската картина – и през цялото време да се опитваме да го поправим. Така човек ще може да види, че в него могат едновременно да съществуват две представи: истинската картина на реалността и усещането за този свят.

Ясно е, че тук има известна двойственост и двойно виждане, но човек постепенно свиква с това. Това го кара да се промени, да се усъвършенства, така че тези две картини постепенно да се сближат и да се изравнят, сякаш в рамките на погледа или при изместване на фокуса, се превръщат в една картина.

В тази форма трябва да се работи. И не само защото не сме в състояние да си представим духовния свят, състоящ се изцяло от сили. Самите ние също не сме материални тела, а сила или свойство, желание и разум, качествени понятия, същности.

Най-малкото, трябва да се опитаме да си представим това като силово поле, вълни, силови вектори, насочени в различни посоки. Макар и да е неточна представа, защото духовният свят се състои само от качествени същности, а не от физически сили, които ние си представяме. Но това вече ще бъде прогресивна форма на възприятие.

От урока по писмо Баал а-Сулам, 26.04.2012

[76410]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В света се натрупва гняв, ескалиращ в ярост, което, от своя страна, създава взривоопасна ситуация…

Отговор: Вярно. Говорят за посткризисния етап, а в същия момент се усеща огромно напрежение, което е на прага да избухне. Нали кризата не е изчезнала и натискът продължава да расте.

В тези условия от нас се изисква непрестанна работа за разясняване на случващото се. Трябва да обясним на хората причините и че решенията са съвсем не това, което те си представят.

Всъщност нямаме толкова много алтернативи. Никакъв прогрес няма да направят всички богати – за това просто не достигат природните ресурси. Напротив, работата върви към обедняване на масите, въпреки че искаме да го избегнем. Остава третият път – да се изравни общото ниво на живот в приемливи рамки. Към това трябва да се стремим! Тогава ще бъдем повече или по-малко равни помежду си, както и в унисон с природата.

Днес просто не мислим за това, което ще се случи след десет-двайсет години. Човечеството сякаш е ослепяло: всички ресурси са към края, всичко се изчерпва, а ние си даваме вид, че нищо не се случва. Това е наистина особено време: подобно на дете с увреждания, ние безразсъдно режем клона, на който седим, и сами се лишаваме от бъдещето. И на края просто ще останем без нищо.

В същото време, никой не може да предвиди хода на събитията – напротив, върхушката, която взима решения, първа бяга напред, развяла знамето на консуматорството. Всъщност, ангелът на смъртта ни поднася капка отрова на острието на меча и ние си отваряме устата, закривайки очи…

Остава ни само един начин – да обясняваме и пропагандираме. Разбира се, той изглежда много безсилен на фона на глобалния пир, разоряващ и замърсяващ планетата. И все пак, такъв е пътят! Трябва да се направи всичко възможно! Напрежението расте и ние преминаваме през „инкубационен период“ на болестта, а след това ще се разрази епидемия. Именно в този опасен период трябва колкото може повече да работим със света, използвайки всички достъпни канали. Винаги има какво да се добави и нашата работа обезателно ще донесе плодове!

А що се касае до растящия взрив – трудно е да се каже какво ще стане. Един от вариантите е  война, призвана да отвлече вниманието на публиката от истинските проблеми. Надявам се това да не се случи, но такива планове безусловно се кроят. Наистина, ситуацията се очертава много зле и това, което може да се очаква на края, са немислими дългове и чудовищен дисбаланс…

Трябва със всички сили да разпространяваме нашите материали на масите и колкото може по-здраво да се обединяваме вътрешно, един с друг. Само тогава общата система ще започне да разкрива светлината – източникът на всичко.

От урока по писмо на Рабаш, 16.04.2012

[75409]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представим идеалното състояние – общия съсъд-желание, обединението?

Отговор: Ние всички сме свързани помежду си. Когато между нас се разкрива най-първото обединение, това означава, че ние всички, колкото и да сме – милиарди или милиони, разкриваме помежду си 10- те сфирот. Такъв е строежът на системата.

А след това, тези 10 сфирот започват да вибрират и да пораждат звуци, наподобяващи струните на китара. Те постоянно се намират в движение, хармонични помежду си. Няма нито един звук, който да се отделя от общата хармония.

Така тази система ни разкрива все повече и повече съвършенството на 10 – те сфирот. А освен това, те все повече ни се представят в своите всевъзможни разновидности. Тези разнообразни разкриващи ни се форми ни се появяват, защото всяка отделна сфира се проявява в своите 10 сфирот.

И когато всичките тези 10 вътрешни сфирот, съдържащи се в 10 – те главни сфирот, също започват да си взаимодействат помежду си, генериращи висшата хармония на основните вълни, с една дума както в музиката така и в гласа, те създават цялото впечатление, предавайки вътре цялата информация за съсъда и напълващата го светлина.

Различни светлини – това в същност, са впечатленията вътре във всички тези желания, преживявани от съединението на всичките пеещи струни, от образуващите се акорди.  Цялата тази музика – това всъщност е разкриването.

Всичко е заключено вътре в съсъда. Звукът се усеща вътре в нашите желания, в органите за възприятие, а не съществува сам по себе си във въздуха. Музиката на светлината винаги се разкрива като вътрешно напълване на буквите ( матрицата на желанията), намиращи се във вътрешността на другите букви. Светлината се проявява само вътре в съсъда, на желанието, в резултат на неговата промяна.

От урока по книгата „Зоар“, 24.04.2012

[76322]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Задачата ни е да достигнем до истинската молитва, т.е. да разберем какво наистина не ни достига. И тя е истинска, защото се приема отгоре. Тоест желанието на нисшия трябва да съвпадне с желанието на Висшия: нисшият трябва да помоли за това, което желае да му даде висшия.

Това означава, че трябва да усетя, че не ми достига единствено отдаването и разбирането, че само Творецът може да ми даде това напълване – силата на отдаване, възможността да отдавам, всички условия. Творецът трябва да отвори желанието за отдаване и пътя към него, показвайки ми на кого и какво мога да отдавам.

Цялата тази система за връзка се нарича ”Тора”, в която се включва и идващата светлината, и нашата способност за отдаване. Но преди това, трябва да работя и преди всичко да проверя: какво искам, какви желания има в мен, доколко всички те са егоистични и са за мое собствено удовлетворяване.

А след това се включвам в правилното обкръжение и с негова помощ започвам по малко да се променям. Вече започвам да чувам, че духовният свят е предназначен не за собствено наслаждаване, а за благото на ближния. Това знание ми се дава с голям труд и идва постепенно. Аз чувам за това, но трябва много време, за да го приема наистина с разума си и да го усетя със сърцето си.

От обикновеното осведомяване до реалното изпълнение предстои дълъг път. Тъй като трябва да приложим усилия и намирайки се в своето естествено природно его, да извършваме съвършено противоположни действия, насочени към обединение и отдаване. Нека да бъде изкуствено, а не по желание – това, което се нарича, ”над знанието”. Но с какво гориво ще работи моята кола, т.е. поради какво възнаграждение? Тъй като не мога да работя така, че на другите да им бъде добре – в това не усещам никаква изгода и поради това дори не мога да си мръдна пръста, да извърша дори и най-малкото действие. Моята природа не работи с енергията за отдаване. Аз не усещам чуждото желание като свое, така, че да го напълня, сякаш сам се самонапълвам.

За сега такова нещо не усещам, затова другите сякаш не съществуват. Да напълвам ближния – е против моите интереси. Затова действам механически, сякаш отдавам на другите и се съединявам с тях. Но всъщност преследвам своята изгода. Но разбирам, че пътят е такъв, за което е казано: ”Прилагай усилия – и ще намериш”! Аз прилагам усилия, а през това време ми въздейства светлината и променя нещо вътре, в моята душа. Постепенно започвам да усещам величието на Твореца и важността на обкръжението, но за формирането на такова отношение в човека са нужни години.

Напредвам и отначало разбирам, че отдаването е полезно заради собствената ми изгода, но постепенно започвам да усещам величието на това свойство. По този път има и възход и падения. Или ценя повече самото отдаване или искам да използвам това за собствена полза, да се насладя от това, че вървя по този път. А понякога изобщо не мисля за него, а само за това, което ще получа и тогава недоумявам за какво си губя времето и подлагам на съмнение целия изминат път. Така напредвам, изминавайки всичките тези състояния.

Целта на напредването е да ме доведе до истинската молитва. Всичко съставящо тази молитва получавам от обкръжението. В самия човек няма нищо, което би могло да ни доведе до духовно постижение. На него му трябва учител, който да го води през цялото време. Трябва му група, в която се реализира целият този процес. Трябват книги, от които той да получава светлина, връщаща го към източника.

Тези три компонента абсолютно не се отнасят към нашето егоистическо желание и земния ни живот. Тях трябва да организираме така, че с тяхна помощ да се постигне важността на духовното свойство от само себе си.

Това е възможно само благодарение на светлината – как иначе да оценя онова, което не ми носи никаква лична изгода, а иска само да прилагам усилия, а още и да се радвам на такава възможност. Но светлината постоянно ме пречиства, дава ми такава способност и аз започвам да ценя връзката с духовното, т.е. с Твореца.

Така постигам истинското желание, огромно по своята сила – толкова, колкото трябва. А освен това, неговата истинност се потвърждава от това, че Творецът го приема и изпълнява моята молба. Така за първи път се срещаме с Него ”лице в лице” – желанието на Твореца се съединява с желанието на творението.

Това означава, че Творецът се разкрива, и тогава човек се издига над своето его и започва да работи за самото отдаване. И целият този процес се разделя на два етапа. Първият – това е подготовка за истинската молитва. А само като я постигнем, тръгваме с нея и напредваме, разкривайки все по-голямото желание. Но вече от този момент, когато придобиваме това желание, се започва постигането на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 24.04.2012

[76157]

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Каква точно е работата ни върху връзката?

Отговор: Трябва да опитам да се свържа с изучавания текст и да искам, това което той казва, да се реализира вътре в моята връзка с всички общи съсъди, с желанието. Искам да открия всички явления, за които Зоар говори, в моята връзка с групата.

Зоар разказва за неживото, растително, животинско и човешко нива на желанията – нищо друго няма. Затова, там става дума за мъдреци, пръст, дървета, животни, магарета – всичко това се отнася до четирите стадия на желанията. Не трябва да се разсейваме от този вътрешен смисъл и да мислим извън картината.

Както и да ни изхвърля, трябва с всички сили да се придържаме към вътрешното и нека в нас постоянно да е тази борба с променлив успех. Главното е да се опитва – това означава, че ти вече правиш поправяне и издигаш вътрешното над външното, издигайки го все по-високо и по-високо.

Това са най-големите поправяния, които можем да направим само ние, като най-ниския слой на системата! До сега никой не беше способен на това, дори най-великите кабалисти от миналото. Именно ние, в нашето поколение, изпълняваме тази най-важна работа, повдигайки вътрешното над външното в самата основа на системата.

От урока по  книгата Зоар, 24.04.2012

[76319]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверя, че моето действие е действително отдаване, а не илюзия?

Отговор: Ако това действително е действие на отдаване, то в теб няма да възникне никакво съмнение, защото в него се разкрива Творецът, който участва в това дотолкова, доколкото ти искаш да Му отдаваш.

Целта на действието по отдаване – това е отдаването на Твореца. Невъзможно е да го изпълниш без краен адрес. Ако се случи такова действие, то ще разкриеш, доколко в действителност отдаваш на Хазяина – тоест Го разкриваш.

Отначало ще разкриеш това в скриването, в отдаването заради отдаване. Макар да ни е трудно да разберем какво означава, защото отдаване заради отдаване – това е Бина, действие, отделено от нашето желание да се насладим. Получаване заради отдаване можем някак да си го представим, като нещо напълно противоположно на нас. А ако само отдаваш, то сега е непонятно как ще живееш в този случай, независимо от своето желание, висящо сякаш във въздуха.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75329]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→