Баал а-Сулам, ”Науката кабала и философията”: В действителност ”силата” сама по себе си се явява материя – не по-малко, отколкото цялата материя от нашия свят.

Казваме, че духовното е ”сила”. Това означава ли, че нашият свят е материя? Не, силата това е материята. Няма нищо, освен сила. До това достигна и съвременната физика: зад атомите, частиците и квантите, материята, като усещана от нас субстанция, ”изчезва”. Задълбочавайки се, дори с традиционните методи, откриваме, че в основата, във фундамента на Вселената, материята се ”разсейва” и остава единствено само силата. Свикнали сме с материалната картина на света, но всъщност, това е само нашето възприятие, а в основите на материята е същността на силата, и нищо повече.

Тази сила се подразделя на две категории, на две желания: получаващо и отдаващо. Като цяло, множество от частни сили ни изобразяват някаква реалност, която кабалистите наричат въображаема, илюзорна. Тя е реалистична, но ефимерна, с една дума, като обемна картина, начертана във въздуха с лазерен лъч. И ние живеем в нея, сами явявайки се плод на този ”лъч”. Всички ние сме ”нарисувани” в някакво пространство, а всъщност, нашата същност е силата: двете желания и изравняващият ги екран.

Тези сили на получаващото и отдаващото желание трябва да достигнат до кръстосване, до съчетаване, съединяване, интегриране. Но не така, че едната да властва над другата, а така, че получаващото желание също да има ”достъп до властта”, за да цари между тях сътрудничество, взаимно разбирателство, взаимопомощ, общо усещане, та чак до любов, когато всяка от тях е готова да отстъпи на другата, да приеме всичко от другата.

Накрая, силата на получаване трябва да достигне до онази мощ на битието, както и силата за отдаване, да усети това, да се развие съответно и да придобие подобието на Твореца. И затова тя трябва да премине през особени състояния, които и позволяват да почувства, че тя съществува, властва, решава, планира, осъществява замисленото. И тук не може да се разминем без въображаемата картина, в която всичко си е така и го има. Ето откъде произлиза илюзията на нашия свят, в който управлява получаването.

Баал а-Сулам ни дава пример с кочияша, който живеел с жена си и децата си, изкарвал достатъчно пари, имал си къща и бил напълно доволен, докато не започнали бедите: конят осакатял, къщата му изгоряла, жената и децата умрели при поредната епидемия. И в крайна сметка, кочияшът се отправил към висшия съд, където било решено да го възмездят за несгодите, защото той наистина много изстрадал.

И какво всъщност му дали? Кон, каруца, жена, деца и къща – същото онова усещане, което се явява щастието за него. В тази ”картинка” той живее прекрасно: работи, донася в къщи отработеното, радва се заедно с останалите и всичко му е наред. Неговото желание е малко и за него това е истинският рай, в който всичко е добре и не се нуждае от повече. Идеалната илюзия.

Ние също понякога имаме такива сънища. С какво те се отличават от реалността? Какво, ако след две минути се събудиш от звъна на будилника и разбереш, че всичко видяно е сън? Тъй като всъщност, то си е така. В какво се състои разликата между съня и явното? Как да различим едното от другото?

Тук е важно да се разбере, че нашата реалност е ”нарисувана” от някаква сила и ни е дадена, за да се обезпечи илюзията на желанието за получаване за самостоятелност, власт, собствена концепция, независимост, откъсването от онзи, който управлява. Само така може да се стигне до подобие по свойства с Твореца. А иначе, какво е това подобие, ако напълно ме контролират?

Но всъщност откъсването от Твореца е илюзия, и затова нашият свят се нарича въображаем. От друга страна, духовните светове не са мними, защото там ние осъзнаваме илюзията, съгласни сме с нея и се издигаме над знанието. Там работя над своя разум, знаейки, че няма никого освен Него, все повече съгласявам се с това, все повече го приемам. Вече реално работя със силата, при това, самият аз съм ”всичко на всичко“ сила.

Въпрос: Ако целият ни живот е един дълъг сън, какви изводи можем да направим, на практика?

Отговор: В Псалмите е казано: ”Ние бяхме като в сън”. Всъщност трябва да приемам този живот с цялата му сериозност. Дали са ми го, за да се издигна над него, а не и да го отхвърля настрана. Нищо не трябва да се пренебрегва. Настоящата ”картинка” ми я ”рисува” Висшата сила и за сега, докато не премина тази подготовка, не мога да се избавя от нея. Трябва да усещам този живот до самия край на поправянето, всеки път връщайки се обратно в него за нови поправяния. Дори да съм се издигнал до 124 стъпало, и да ми е останало последното 125–то, пак се връщам тук.

Друг изход няма. Базовата ”инфраструктура” е извънредно важна – тъй като опирайки се на нея, осъществявам всичко по собствен избор. Благодарение на нея, първоначално на всяко стъпало ми се струва, че действам самостоятелно, че съм равен на Твореца и че може би дори властвам сам. Без това усещане за независимост няма никакъв шанс да се постигне сливане. Иначе аз просто не съществувам – онзи, който е способен да се слее с Него.

Ето така работим в този свят. Нека да е въображаем – аз осъзнавам това после и приемам, съгласявам се с него. Започвам реално, осъзнато да играя със своята ”самостоятелност” и тогава повече не крият от мен, че всъщност съм управляван.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 18.12.2012 

[95771]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо, поправяйки отношението си към ближния в любов, придобивам ново знание за света?

Отговор: Това винаги е твоето желание. Има само съсъд и светлина – желанието и това, което се случва в него. Работата е в това, как аз, от своето желание, се отнасям към теб, т.е. към „чужд“. С други думи, в мен е нарисуван някакъв странен образ, а аз трябва да поправя своето желание по отношение на този образ, да превърна желанието в противоположност – и в съответствие с това да разкрия новото състояние.

Аз никога не излизам извън себе си. Трябва само да променя себе си, своето лошо отношение, омразата си, да я превърна в любов. И тогава в нашите отношения с теб ще разкрия духовния свят.

Така или иначе, всичко е вътре. Пред нас е един огромен свят, но всички знаят, че тази картина е очертана в нас. Баал а-Сулам пише за това във Въведението към книгата Зоар.

Но от къде в мен възниква твоят образ?

Той е резултат от въздействието на Твореца. Всички нива на природата – нежива, растителна, животинска и човешка – всички нива на развитие на желанието, от нулево до четвърто, ме водят към Твореца, към постигане на Висшата сила. Така че всичко, което чувствам като нещо извън мен,  е Творецът. И затова Рабаш пише, че в другаря или поне зад другаря си, трябва да видя Твореца.

Така че, външният образ в моето възприятие е искрата, част от светлината, от Твореца. Така, благодарение на разбиването на съсъдите, изведнъж извън себе си откривам други, непознати за мен хора. В мен възниква „дипол“: аз и някой друг. Този някой засега заема мястото на Твореца, за да правя упражнения по самоусъвършенстване  с него. Но в действителност освен човекът и Творецът няма нищо повече.

И затова трябва да разберем, че чрез своето поправяне в кръга на другарите, помагаме за поправянето на целия свят. И оттук е ясно това, което Баал а-Сулам пише в края на Предисловието към книгата Зоар: ако Исраел поправя себе си, светлината от него ще се излива върху цялата останала реалност. И нищо повече не е необходимо. Това е достатъчно, за да поправим себе си.

Така че, моят другар – не е другар, а Творецът, който  е внесъл този образ в мен на фона на всички останали нива на реалността. На четвъртия етап от развитието, творението е изпитало срам пред Твореца – и именно затова мразя другаря, когото виждам пред себе си. Това е резултат от същия този срам.

Да се върнем към знанията, които човек придобива при поправянето. Без тези знания няма да се размине. Как в противен случай ще повиши любовта си? Всяка степен се състои от чувства и разум – и не е възможно да напредваме само с едно от тях. В крайна сметка,  наслаждението е в разбирането действията на Твореца. Той иска да Го разкрием като вършещ за благо и творящ добро. И за това трябва да знаеш как Той прави това, с каква мъдрост, в каква форма, с каква грижа. Тук е необходима мъдрост, при това дълбока мъдрост – ти сякаш се обличаш в Твореца.

В нашия свят, докато сам не пораснеш и не станеш баща – няма да разбереш родителите си. И в духовното сливане това е задължително – без него няма как да разбереш Твореца: кой е Той, какъв е той. И като резултат идва любовта.

Докато не постигнеш Твореца, няма да можеш да Го обикнеш. Ние, възрастните си спомняме различни случаи от детството – всичко, което са правили родителите ни, което са вложили в нас, което са жертвали заради нас – и започваме да ги разбираме, да ги обичаме много повече, отколкото в детството. Така е и с Твореца.

От урока по статията „Кабала и философия“, 17.12.2012

[95685]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Поправянията се случват, благодарение на светлината, идваща от учителя. Липсата идва от обкръжението, групата. Но само ако човек се присъедини към групата, споделя живота си и работи, учейки се, следвайки целта на групата, само тогава се изпращат непоправени желания.

Тези непоправени, специални желания не са просто гордост, както другите примитивни желания, а непоправени желания, които могат да привлекат светлината за тяхното поправяне. Това означава, че човек трябва да е абсолютно противоположен на поправеното състояние. Той получава всички тези състояния от групата.

Тук се говори за човек, който прави всичко, което е по силите му, за да израсне духовно. И тогава той получава „червена светлина“ от групата, както вътре в утробата на майката. Групата е майка за него. Той получава „бяла светлина“ от бащата –  учителят. Тази белота са неговите сфирот – свойства.

Сега човек вече има две линии и трябва да работи в средната. Той не може да я получи автоматично, без да положи усилие. Човек трябва да се потруди, за да бъде включен в този вид работа. И така, до колкото се отменя пред групата, учителя, учението на Твореца, всички тези фактори работят върху него и така достига ново ниво.

 От 1-ва част на урока, 12.12.12

[95362]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това ”душа” според науката кабала?

Отговор: ”Душа” (нешама) е съсъд, напълнен със светлина от стъпалото Бина. Ако над своето материално, ”животинско”, получаващо желание аз развивам отношение към ближния и искам да съм привързан към него, то усещам изолиране, неприязън. Продължавайки тази връзка по-нататък, започвам да презирам ближния, а след това – и да го ненавиждам.

Всичко се започва от нулевото, неутрално ниво. Всеки път, стремейки се да се отнеса добре към ближния (+), вместо това аз проявявам своя негатив (-). И колкото са по-големи моите страдания (>), толкова по-голям негатив ми се разкрива (>).

Така изминавам петте стадия – от нулевия до четвъртия, където откривам ненавистта – при това, тя се разкрива тъкмо тогава, когато искам да достигна любов. Това се случва като цяло при подема, и в частност на всяко стъпало. Докато не достигна до ”дъното”, докато не проникна в желанието през цялата му дълбочина (авиют) – ненавистта няма да ми се разкрие. И на всеки етап има по пет такива стадия, съставящи конструкцията АВАЯ.

И така, душата е същност на духовния съсъд за отдаване на ближния или на Твореца. На нулевия, първия и втория стадий този съсъд е постоянен, и неговото напълване се нарича ”светлината нешама”. А на третия и четвъртия стадий, до края на поправянето аз го разкривам на непостоянна основа и затова тя се нарича ”нешама” – според вече достигнатото постоянно състояние.

По такъв начин, всичко се случва в нашите взаимоотношения, в разкриването на ненавистта и любовта, между тях. През цялото време се стремя да проявя, да съградя тези отношения, вървя като бик в ярем, като магаре със самар, защорен, ”зациклил” в тази посока, и тогава придобивам душа.

Значи, душа нямам нито аз, нито ти – но между нас можем да достигнем такива отношения, които да се нарекат ”нешама”. И с това завършваме своето поправяне, доколкото оставащите две нива – хая и йехида – се проявяват по друг начин, на други нива, в онези измерения, където мнимият свят изчезва…

И затова Баал а-Сулам казва, че всички ние сме с една душа. Онова поле, онази връзка, която лежи между нас, се нарича ”душа” и тя е единна. Сега тя се нарича нешама, а в края на поправянето ще се нарича за нас ”йехида”.

Самата дума ”нешама” е дошла от кабала: тя означава разновидност на светлината, напълваща поправения съсъд на етап, предхождащ края на поправянето. През този период ние отчасти прибавяме светлините хая и йехида на непостоянна основа и в Бина се лее само слаба светлина от светлината хохма – отдолу нагоре.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 17.12.2012   

[95681]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

От писмо на Баал a-Сулам (№1): Разликата между злото и доброто е абсолютно неразличима, и в  истинските работници на Твореца се появява знание, че всички действия и мисли, както добрите така и лошите, са носители на съсъда на Твореца и Той ги е подготвил, и от Неговите уста са произлезли, и това ще стане ясно във виждането на всеки при Окончателното Поправяне.

А засега продължава дългото и страшно изгнание и основната беда е в това, че когато човек вижда разкриването на някакво неподобаващо деяние, той пада от своето стъпало и забравя, че е подобен на брадвата в ръцете на дърваря. Тъй като си мисли, че той извършва тези деяния, и забравя за Причиняващия тези причини, и че всичко е от Него, и няма никой друг, който да действа в света, освен Него.

Можем да припишем хубавите събития на Твореца. Но за лошите постъпки човек трябва да кори себе си, да съжалява за действията си и да се разкайва за онова, което му се е случило. На него му е тежко да отнесе всичко това към Твореца. Той преживява своето минало, своите неуспехи, смятайки себе си за причина за всичките си неуспехи и неприятности, или за онова, че не се е предвижил напред или нещо е пропуснал. Само с пот на чело той ще може да поправи своите ”грешки и престъпления” от своето минало и да ги превърне в ”заслуги”.

А също така относно настоящето и бъдещето: ако той смята нещо за лошо, значи не го съпоставя с Твореца, а го приписва на други причини. Така е уредено във висшето управление. И ако той мисли, че съществуват други причини, освен Творецът, или той самият е виновен за случващото се – това се нарича да работиш за чужди богове, идолопоклонство.

Тъй като човек нарушава най-първия закон: ”Няма никого освен Него”, се отклонява от пътя и върви настрани. Той вече не е насочен към целта на творението, към разкриване на Твореца, не се намира в равновесие на силите, водещи го към истината.

Затова нашата работа се състои в това, да разкрием частното висше управление, идващо от единствения Управляващ във формата на абсолютното добро, в който и да е момент от миналото, настоящето и бъдещето и на всички хора.

Човек се нарича онази точка, от която той установява, че ”Няма никого освен Твореца”, от който изхожда само добро. Тази Точка, от която човек така определя характера на висшето управление, постепенно израства до мащабите на Твореца. Тъкмо в това се състоят 125–те стъпала на нашия духовен ръст.

От подготовка към урока, 16.12.2012

[95598]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съвременните научни виждания се доближават до това, което науката кабала говори за възприемането на реалността. Преди сто години тези концепции биха изглеждали нереални. Преди петдесет години по този повод заговори физикът Хю Еверет. Днес това вече е пълноправна ”теория”. Учените разбраха, че реалността е много по-сложна от това, как си я представяха по-рано и тя съвсем не е такава, каквато ние я възприемаме. Нашето възприятие е относително и не отразява действителността. Тя зависи от наблюдателя. За нас, тази картина на света е истинска, а за някое друго създание тя ще изглежда по друг начин.

И тук на сцената излиза науката кабала, занимаваща се с основите на Вселената и обясняваща ни ги извън контекста на нашето желание за получаване. С това тя заема най-обективната позиция, без да се отнася към когото и да било.

Да допуснем, че извънземните съществуват, те виждат онова, което ние не улавяме с нашите пет сетивни органа. Но науката кабала не ни говори за тях, тя се изявява от много по-общи позиции, издига се по-високо, над творението и разглежда само формите, подобни на Твореца. Това наистина е „чиста наука“, изучаваща основите на всичко, неизменно до края на поправянето.

Кабала ни обяснява, че в основата на творението са светлината и съсъдът, че всичко се състои от тях. ”Съсъдът” е ”материалът”, а ”светлината” –  неговата форма. Казано по друг начин, ”съсъдът” е желанието за получаване, приемащо различна външност, а ”светлината” е обличащата се в него форма, усещането, което то изпитва при напълване.

Например, аз получавам огромно удоволствие, виждайки любимия човек. Съответно, тук има съсъд и напълване – желание, напълнено с усещания. Кой ми е дал това усещане? Нито аз, нито той, а моето отношение към него. Ето такова нещо е ”светлината”. И ако се отнасям към всичко така, то ще напълня съсъдите си, своите желания. Следователно трябва да обичам всеки и всичко: неживата, растителната, животинската, човешката природа, и Твореца. За това поправям своя съсъд, т.е. работя върху желанията, а след това се самонапълвам, т.е. проявявам светлината в него.

В това е разликата между кабала и традиционната наука, която ни обяснява как по-добре да използваме егоизма си. За жалост, науката не служи за благото на човечеството. Не случайно кабалистите, а също така и древните учени, такива като Платон и Аристотел, са смятали, че не трябва науката да се дава за ”общо ползване”. Тъй като в човек властва злото начало. А това означава, че първо, то трябва да бъде поправено – защото иначе науката ще се използва за нуждите на егоизма и за разрушителни цели. Което всъщност се случва през цялата ни история.

Но проблемът не е в това, а в това, че традиционната наука не е точна. На нея не може да се разчита напълно. Тя е вярна единствено в рамките на материята в нашия свят, в границите на нашия егоизъм. Но ако се приповдигнем над него – тя вече няма да отговаря на действителността, т.е. не описва онова, което се случва с душата. Законите на душата се изучават именно от науката кабала, която има всеобемен подход и затова е правдива във всеки един случай, в това число и в нашия свят.

Нима светът ще стане по-добър, ако всеки има телевизор, вграден в очилата или мобифон в ухото? Напротив, тъкмо днес разбираме, че науката се е оказала в криза, която е започнала преди повече от 30-40 години. Кризата не е в това, че отдавна не сме правили велики открития, а в това, че вече няма какво да откриваме. Това се случва в педагогиката и в останалите сфери: повече няма накъде да вървим. Колкото и да се стараем – не се получава, а и желанието го няма.

Тук е важно да се направи ревизия, да се прегледат базовите принципи. Опрели сме се в стена, а кабала ни предлага да разберем, че там, зад стената, се предлага помощ, и трябва да минем през нея. Така или иначе, ще ни се наложи да направим това:

• или под натиска на бедствията, пресилвайки се, без да имаме възможността дори да умрем ”някъде настрана” – това ще бъде много тежко;
• или с добро, по краткия път.

Въпрос: Какво има там, зад стената?

Отговор: Там ще използваме своята природа, своето получаващо желание, своя егоизъм по противоположен начин. По-рано сме развивали всичко онова, което го е подкрепяло и напълвало. Науката, образованието, културата – всичките ни „разработки” произлизаха от егоистичните желания. Изключение представляват само насъщните потребности ”от животинско ниво” – рационалният минимум. Почти всичко, което виждаме в стоковите магазини, излиза от тези рамки. Голяма част от съвременните стоки са разработени не за подсигуряване на нормален и здравословен живот, а за да печели някой за наша сметка. Такова е разваленото стъпало на човешките взаимоотношения, използващо науката за свои цели.

Научните достижения за последните 200 години (втория чертеж) отразяват експоненциалният ръст на егоизма, и всъщност са ни във вреда. Развиваме само онези области от науката, които ни помагат да забогатяваме, да властваме над другите със съвременни, хитри методи. Карат човек да работи по десет часа на ден, за да подсигурява нечии доходи и да купува всевъзможни стоки. И науката работи за нуждите на тази система.

Но сега настана време да я зачеркнем и да пристъпим към науката кабала. Тъй като човешката част на желанието се отнася към душата, а ние я използвахме за удовлетворяване на материалните си потребности.

Днес настъпва крах на стария подход. Да се надяваме, че ще ни останат ресурси за насъщните ни нужди и над тях ще изградим нова, великолепна конструкция – духовния живот.

Защото аз живея, за да мога, над рационалното обезпечаване на базовите нужди, да развия душа. Трябва да поправя целия излишък от моето егоистично желание, а оптималното ”животинско” – нека си остане, тъй като то е нито добро, нито зло, то е просто необходимо.

До сега науката стимулираше онази моя част, която трябваше да посветя на поправянето на душата. Науката буквално открадна от нас тази област от желанията и я тъпчеше с ненужни изделия, докато не започна кризата. Тази криза е признак за това, че е дошло времето за поправяне. След като ”научният прогрес” безмерно разшири и разду нашите материални претенции, трябва да се заемем с духовно развитие. Старият подход завършва с осъзнаването на криещото се в него зло. Скоро това ще се случи. Днес хората вече започват да разбират, че не може вечно да се произвеждат стоки и да се употребяват до безкрай. Обществото на потребителите е към своя край – заради вътрешни противоречия и по причини от външен характер. Нашето желание се е преситило и приема нова форма, ”закръгля се”. На него повече не му трябват излишъци. Скоро хората ще усетят това – когато влязат в супермаркета и няма да искат да си избират кашкавал измежду 200-тата вида. На човек ще му е достатъчен и най-обикновеният кашкавал, или проста извара. Няколко вида са повече от достатъчни.

Ето в какво се състои истинската криза – когато вътре желанието се изменя. Днес лавинообразната себестойност на стоките отива за тяхното рекламиране – но новото желание ще разкъса тази система. Науката и промишлеността, изградени от нас, просто трябва да завършат своето съществуване в сегашния си вид и да приемат интегралната форма. Дори насъщните ни покупки ще станат интегрални – ще се обърнат в полза на човека.

Представете си какъв банкрут очаква света. От тук става ясно, че ако не пристъпим към вътрешно поправяне, неминуемо ще избухне световна война. Защото това е единствената надежда на властимащите да запазят поне нещичко в ръцете си. Така че, работата е за интегралното възпитание. На хората ще им се наложи да работят много по-малко и ще имат много свободно време – за развиване на душите и сливането с Твореца. Без да започват нова крачка към научно-техническия ”безкрай”…

Като цяло, по всички признаци виждаме, че стоим, както пише Баал а-Сулам, на прага на епохата на Месията.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 13.12.2012

[95477]

Filed under: Възприемане на реалността, Душа и тяло, Ежедневен урок, Кабала и другите науки, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако духовният път се усещаше като приятен и полезен за нашата природа, за нашия егоизъм, кой щеше да го отхвърли? Целият свят щеше да дотича, за да седне зад чиновете и да учи. Целият свят щеше да дойде, ако това се усещаше като радост и наслада.

Никой не би отказал примамливата възможност да разкрие всички знания. Нашето его би ни дърпало напред, без да ни даде и миг почивка. Завист, богатства и почести ще горят в човека, обещавайки всякакъв вид напълване в този свят и във Висшия свят, Райската градина. Всичко това би го привличало и вдъхновявало все повече и повече.

Разбира се, това съвсем не е така и ни е трудно да разберем и приемем факта, че цялата реалност, освен собствената ни,  е точно обратната на това, което виждаме. Тя е изпълнена с радост и удоволствие от  разкриването на Висшата сила. Всичко това се разкрива на човек, придобил свойството да отдава.

Не е възможно постигане на духовното, степента на Твореца по друг начин. Така истинският път е скрит зад другата си форма, а ние не сме способни да го оценим и да разберем какво значи намерението за отдаване. Ние нямаме инструмент, за да се насладим на отдаването.

Моля, дайте на който и да било! Но ние няма да усетим удоволствие от това, защото желанията ни са противоположни. И единствено у когото е запалена искрата в мрака на егоизма, принуждавайки го да търси отдаденост,  и който се грижи за тази искра, напредва. В действителност малцина са избрани от всички хиляди хора.

1–ва част на Сутрешния урок по Кабала 02-12-12 въведени в ТЕС

[94523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да се съединим с искрите на другарите?

Отговор: Да се съединим с искрите на другарите означава да обединим желанията ни към Твореца. Тъй като другарите са дошли тук, защото вътре в огромното им желание има една малка искрица, теглеща ги към духовното, към подобие и обединение с Твореца. Аз също се намирам тук заради това желание. То ни е довело всички в групата.

С тези си желания ние трябва да се обединим – да обединим единствено причините, заради които се намираме тук. Ако от цялата тази гъста каша извлечем само тези желания, които са ни довели до тук, а всички останали изхвърлим на боклука като пакет с рядка помия и съединим всички тези искри, то от това ще се получи нашият духовен съсъд.

И това ще бъде само неговата горна част, а всичко останало ще се образува от онази помия, която сме плиснали долу, отменяйки тези желания. Никак не е лесно да ги изхвърлим, защото по ред трябва да се откажем от всяко желание.

А когато се опитваме да се съединим и искаме да обичаме, изведнъж се разкрива ненавистта, за да ни покаже, че в нас няма природна любов. Засега ти се струва, че обичаш всички по природа и че към всички се отнасяш добре, както казват обикновено във външния свят. Те не са работили върху любовта и затова не са разкрили ненавистта.

За да достигнеш до любовта, трябва първо да разкриеш противоположното ú – ненавистта. Но ние не работим над тази ненавист, ние се стремим към любовта. Колкото повече се стремиш да достигнеш любовта и наистина работиш правилно над това, толкова по-бързо ще разкриеш, че не обичаш, а ненавиждаш. Свише ще ти покажат истината.

А да работиш над любовта – това означава, да виждаш другаря си като велик човек от поколението, да търсиш в него само положителните качества, да се стараеш да усетиш, че неговите желания за теб са по-важни, отколкото твоите собствени, както отношението на майката към новороденото.

От урока по книга „Зоар“, 12.12,2012

[95365]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ако искам да се насоча към Твореца, трябва да чувствам топлота по отношение на другаря, гореща „пурпурна топка“, такова отношение, чрез което продължавам връзката си по-нататък – с Твореца. Нали обичам другаря си именно защото в него се намира Творецът.

Творецът ми се представя във формата на творението, този свят – във формата на Своето скритие. Ако мога да постигна любов към този свят – това означава, че в крайна сметка съм постигнал любов към Твореца – към този, който е създал този свят и се скрива в него.

Въпросът е: „Защо Творецът се скрива в света, а не в Тора?“ Защото светът – това е Неговото скритие и ако  използвам светлината на Тора, то отначало разкривам, че Творецът е скрит в света, а след това Го разкривам.

Етапите на напредък към другаря са етапи на напредване към Твореца и нищо повече. Всичко това се нарича път на любовта, в съответствие с крайната цел и това, което постигаме през целия път. Дори на първата малка стъпка ни се разкрива омразата, а след това срещу нея – любовта. И така през цялото време, на всяка степен: омраза и любов.

От урока по „Предисловие към ТЕС“, 13.12.2012

[95468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да се ”поправят минали грешки и прегрешения”, след което ставаш ”съвършен праведник”?

Отговор: Поправяме желания, които са достигнали до нас разбити. На човек му се разкрива неговото зло и той го възприема като зло, което е в самия него, т.е. смята, че той самият е виновен. Той още не се отъждествява с точката в сърцето и не може да гледа на своето желание отстрани, като на материал, даден му за поправяне. Той за сега се обединява, но не с Твореца, който е създал това зло начало, а се отъждествява със самото зло начало.

Светлината все още не е изяснила неговото желание и не го е отделила от човека, по този начин пренасяйки човека на страната на Твореца. И затова на човек му се струва, че той самият е лош, а не злото начало.

Светлината все още не е поработила достатъчно над него, не е осветила желанието му и затова човек не забелязва източникът на цялото зло, а след това и на цялото добро. Тоест той не се отнася към единствената власт, освен която друго няма, и не разбира, че винаги му въздейства само един източник, от който зависят както лошите желания, така и тяхното поправяне.

За сега той не разбира, че трябва да се моли и за разкриването на егоистичните желания, и за тяхното поправяне. Тъй като всичко се случва за сметка на светлината, възвръщаща към източника, която първо ни разкрива лявата линия. В стремежа си да постигне общо поправяне и отдаване, в количеството приложени усилия, светлината идва до човек и му разкрива злото.

Той трябва да се моли Творецът да му покаже какво още не му достига до съвършенството. Молитвата е разкриване на желанието да стане човек, да стане съвършен, предан на Твореца, отдаващ. А разкриването на онова, което не ми достига до съвършенството, това означава разкриване на недостатъците, които трябва да поправя, за да достигна доброто.

Но аз не се моля за разкриването на тези недостатъци, човека не може да направи това. По силата на природата си, ние сме способни да молим само за хубави състояния.

Нашата работа се състои в това, да достигнем до такова разбиране, че всички желания: поправени и не поправени – се намират в ръцете на Твореца. А човек е онова малко и умно дете, което може да иска от Твореца правилно. И тогава ще се разкрие цялото това чудовище: злото начало, егоизмът, Фараонът, а след това ще се промени и измени в добро начало, благодарение на съкращаването, екрана и отразената светлина.

Всичко това се спуска свише, както е казано: ”Аз създадох злото начало, и Тора за неговото поправяне, тъй като заключената в нея светлина възвръща към източника”. И къде тук се намира човекът, ако Творецът веднага казва, че всичко идва от Него? От страна на човека се иска осъзнаване, молба за добро състояние.

Но той не иска да моли за добро, тъй като природата му – това е злото начало. И затова той трябва да използва влиянието на обкръжението, което му внушава тези добри ценности, въпреки че е възможно самото то да не ги усеща. Излиза, че те организират някаква игра – играят на по-добро състояние и с това си въздействат един на друг. Така човек постига все по-голямо и по-голямо истинско желание, докато светлината не го поправи окончателно.

Всичко това е подготвено така, за да не бъде открадната свободната воля на човек. Той трябва да знае, че играе, въпреки че не желае това, и е противоположен на истинското, правилното състояние. А колкото по-близко се доближава до истинското състояние, толкова по-голяма свобода на избор получава и толкова по-бързо се разкрива в него грешника и съмнението за необходимостта от този път. Той е длъжен да си изясни всичко това, съпоставяйки се с противоположната страна, сравнявайки злото с доброто.

Затова цялата работа се основава на нашия свободен избор и се състои единствено в това, да се поставя под влиянието на обкръжаващата среда, която ние самите сме изградили съгласно нашето разбиране за духовния свят. Трябва да играем по такъв начин, че обкръжението да повлияе на всеки така, сякаш всичко това е истина. И тогава всеки ще достигне до истинската молитва.

От урока по ”Предисловие към ТЕС”, 06.12.2012 

[94855]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→