Статията „Помощта, която оказва Тора в работата „от книгата „Шамати“: Казано е от мъдреците: „Заповедта спасява и защитава, когато я изпълняват, а Тора спасява и защитава, и когато се занимават с нея, и когато не се занимават“.

Ние се намираме във висшата светлина, в която не стават абсолютно никакви изменения, а всички изменения са само вътре в нас. Доколкото на човек му се удаде с помощта на всевъзможни фактори да пробуди себе си за среща с висшата светлина – от това и зависи цялото му напредване.

Тоест, напредването е възможно за сметка на обкръжението. Ако той успее да почувства това, което чувства другарят му, то ще може през цялото време да усеща доброто. Както е казано: „Възлюби ближния си, както самия себе си – това е голямото правило в Тора“, защото с помощта на това се постига Тора, тоест висшата светлина. И тогава не е важно, изпълнява ли самия той някакви действия или не – тази светлина ще го осветява и поддържа.

Съществуват две състояния на човека, относно светлината: 1) Тора и 2) Заповедта.

Тора е състоянието, което той в настоящото време е достигнал в общото, относно цялата система на душите, получавайки светлината чрез тях.

Заповед се нарича, когато той се занимава с поправянето на своето лично състояние, изяснявайки го и молейки светлината да обърне своето желание от егоистично в отдаващо.

От съчетанието на тези две състояния се получават четири възможности, когато той изпълнява или не изпълнява „заповедта“ и се занимава или не се занимава с Тора.

Възможно е сега той да не изпълнява „заповедта“ – тоест, не е способен да получи своята лична светлина: не се намира във въодушевление, в подем, не се стреми към поправянето, към Твореца. Но на него му свети общото светене, което се нарича Тора и тогава то, разбира се, е по-важно от „заповедта“, която сега не му свети.

А може би обратно, той сега „изпълнява заповедта“ – работи със своята лична светлина. И тогава не е много важно, има ли в него светлината на Тора или няма – така силно му свети заповедта, напълвайки го с всичко.

Тоест, в човека има две опори – или Тора, или заповедта. Ако в него няма нито Тора, нито заповедта, нито едно от тези два светения не свети на човека, то той съвършено се откъсва от усещането за духовното.

В това време, когато в него няма „заповед“, но има малко светлина, която се нарича Тора, той счита себе си за грешник. Когато в него се появява собствено желание да достигне поправянето, тоест той „изпълнява заповедта“, той оправдава Твореца даже за лошите състояния и ги поправя – и тогава се нарича праведник.

От това трябва да разберем най-основният принцип на науката кабала: всичко се оценява само относно самия човек, относно творението, а светлината се намира в абсолютен покой. И тъй като, ние сме включени в общата система, то получаваме от нея общото светене, благодарение на нашето пасивно присъединяване към останалите. Това общо светене се нарича Тора.

А също така, има лична светлина – за сметка на това, че аз активно се съединявам със системата и обменям с нея вътрешните състояния и поправяния, което се нарича заповед. Благодарение на тези два процеса, в които човек през цялото време се старае да участва, той напредва в духовното – и затова те се наричат помощ, поддръжка, която оказва Тора (светлината) в работата.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 02.05.2011

[42005]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Тора - Няма коментари→

Баал а-Сулам, Трудове за последното поколение: „Няма никаква надежда, че с победата на съюзниците нацистите ще изчезнат, тъй като утре нацизма могат да приемат англо-саксонците например, защото и тето мъттаевныйще са пред нас.и. фашизмът бяха само малкъ илюстрациявсъщност,очи са далеч от това, него разбират и чувстват, н живеят в свят на демократи и нацисти.”

Нито един развит народ няма шансове да избегне нацисткия режим, ако не предотвратим болестта с действащо лекарство – ако егоизмът, интегрално затварящ се в себе си, не получи поправяне.

С какво е привлекателен нацизмът и особено фашизмът? „Фашио“ (fascio), на италиански означава връзка, обединение. Това е отговорът на желанието на народа да бъде едно цяло. И затова той заплашва именно развитите народи, чието его расте и които започват да усещат, че трябва да се обединят, тъй като това е заложено в програмата на природата.

Но те действат със силите на егоизма: хората се отказват от личните придобивки и стават единна нация. Те искат да бъдат напълно равни, дори все още това да не е в сферата на собствеността, то да бъде в сферата на всеобщото единение. И селянинът, и премиер-министърът имат еднаква национална гордост, която извисяват над другите народи.

Именно това е един вид „народно единство”, което изисква нашето развитие – отклик на повелята на времето, който не включва поправянето на егоизма. Самият зов е разбираем, усеща се като своевременен и правилен, и за да се укрепи, хората започват да гледат с пренебрежение на другите народи, които в техните очи са далеч от това, не го разбират и чувстват, не са готови за него.

Оттук идват всички диктатори, обединяващи народа, всички нацисти и фашисти. Всъщност те отговарят на някакъв въпрос. И затова тази опасност ни застрашава отново. Човечеството още не я е преминало, а събитията от 20 век бяха само малка „илюстрация” на онова, което може да се случи. Фашизмът и нацизмът все още са пред нас.

От урок на тема „Денят в памет на Катастрофата и героизма”, 02.05.2011

[42038]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Каква трябва да бъде правилната молитва?

Отговор: Вярно е, че за се променим, на нас ни трябва в крайна сметка само молитва. Правилната молитва се определя с думите: „Исраел, Тора и Творецът са единни“.

Заедно с целия свят, с всички другари, с всички ближни аз искам да достигна такова състояние, в което всички ние сме обединени и посредством това единство доставяме удоволствие на Твореца. Той по отношение на нас е добър и твори добро. Няма никой освен Него. Така и ние по отношение на Него сме добри и творим само добро. Няма никого, освен нас.

Тогава, както е казано, Той и името Му ще станат единни. Иначе казано, светлината и съсъда, Творецът и ние, стигаме до единение, до сливане.

Въпрос: Това обща молитва ли е?

Отговор: Да. Защото ти се молиш за всички. Това е тази същата молитва, това същото намерение, което Авраам така е искал да разгори във Вавилон. Той се е стремял веднага да предизвика поправянето: „Хайде да се помолим, хайде да направим това!“

„Да се молиш“ означава да съдиш себе си: колко  е изкривено моето състояние и какво не ми достига, за да го поправя? Тоест молитвата – това е по-скоро анализ на ситуацията, отколкото молба към Твореца. Защото е да молим, не у кого, висшата светлина пребивава в абсолютен покой. Тя съдържа в себе си помисъл и чувство, но молейки се, ти сякаш искаш да я надариш със своите качества и усещания.

В това е и проблемът – ние трябва да пренесем всичко към самоанализ. Молитва означава, че аз проверявам себе си: какво не ми достига, върху какво в себе си аз искам да излея светлината. Където аз разкривам недостатък – там и тя пада, там тя и действа. А значи, на мен ми е необходимо да разкрия своите недостатъци, своите потребности.

Аз стоя пред неизменния Абсолют, и всичко в него е към доброто. След като е така, за какво аз мога да моля? Защото, Той и без това изначално дарява изобилие. Излиза, че на мен ми трябва само да разкрия в самия себе си тези места, които е необходимо сега да поправя. Това е и молитвата. Тя, цялата е обърната към мен, към търсене на това, което не ми достига, за да се уподобя на отдаването, на светлината.

От урока по статията „Свобода на волята“, 29.04.2011

[41783]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №8

Единственото средство да се удържим в осъзнаването на единствеността на Твореца, в „Няма никой освен Него“, без да гледаме подемите и паденията – това е групата. „Няма никой освен Него“ е това място, в което ние трябва да се съединим и между нас да разкрием Твореца.

Ние достигаме това, за сметка на паденията от това място, отделянето ни от него и един от друг, а след това по-тясното съединяване между нас, приближаването към центъра – и отново отделяне, и отново съединяване, подобно пулсациите на сърцето.

По такъв начин ние все повече напредваме, сближавайки се един с друг, но съответно и повече се отделяме един от друг в паденията – и отново още повече се сближаваме и напредваме в подемите.

Но всичко това става само относно нас, в нашите усещания. И ако повишаваме нашата чувствителност, то и най-малките подеми и падения започваме да виждаме големи, и тогава вече не е нужно да ни хвърлят в различни трагически състояния.

Затова нашите действия в групата се заключават в това, да извършим тези упражнения заедно. Ние трябва да се държим колкото се може по-близо към центъра. На мен не ми е необходимо да се отделям, не ми трябва да падам. Ако в своето предишно състояние аз разкривам недостатък и има какво да добавя, – това състояние вече се нарича за мен падение, и аз мога да напредвам по-нататък.

Аз съм се придвижил напред: „Забележително! Ние сме достигнали нова степен!“. Провеждаме разясненията – и откриваме, че има още възможност за напредък. И тогава на нас не ни трябват падения, ние можем всеки път да се движим напред, като не се удовлетворяваме с достигнатото.

От 8-я урока на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[41830]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, Трудове за последното поколение:…Какво е станало с немците, считащи се за един от най-цивилизованите народи, и изведнъж, само за някакъв си час са се превърнали в дивашки народ, най-ужасния сред примитивните народи, които някога са съществували на земята. Нещо повече, Хитлер е бил избран от болшинството.

Въпросът се отнася до човешкото общество: как се движим напред? Струва ни се, че от поколение на поколение ние ставаме все по-развити. Но в какво се развиваме? В науката и техниката? В общественото устройство? Или растем в своите човешки ценности? Точно това, последното, не е вярно.

Егоизмът нараства в продължение на цялата история, но ние не го поправяме и според степента на натрупването му, ставаме все по-лоши. Вместо истинското поправяне, ние покриваме, прикриваме своя егоизъм, за да не изплува и да не ни пречи да живеем. Иначе бихме се унищожили един друг. По същество, от поколение на поколение ние все по-изкусно скриваме егото си, а през това време ненавистта расте.

Помага ни това, че съществува възможност да се „разбягаме“, да се скрием зад телефона, компютъра и прочие разни екрани. Всеки си има стая или даже квартира, всеки се вози в своята си кола, не качва никой друг, хората престанаха да се женят и омъжват, разкъсват близките връзки. Накратко, ние издигаме защита, завеса между огнищата на човешкия егоизъм и благодарение на това живеем сякаш всичко е наред.

Това ни се изплъзва, но услугите, които развиваме в съвременното общество, са призвани основно да разчистят на всеки място в живота, за да не му се налага да влиза в конфронтация с другите хора. Националната застраховка, болничните каси, пенсиите, отпуските – с годините ние се стараем да предоставим на човек все повече възможности да почувстват себе си независими от обществото, да се отделим от чуждото его. Стремим се да позволим на всеки и да научим всеки да остава затворен в себе си, да не излиза на показ до края на живота си.

В крайна сметка, нашият характер няма поправяне и е станал много по-жесток, отколкото е бил в миналите хилядолетия. Просто ние се научихме да пазим характера си в тайник и като следствие, в плен на илюзията за прогрес на цивилизацията.

Всъщност, не би трябвало да бъде такъв проблем да разбудим нашия егоизъм, да проявим злото по най-явен начин. Защото то бушува отвътре, трябва само да отворим клапана и то ще избухне на повърхността.

При това така ще изригне, че човек ще бъде готов на всичко, без всякакво съпреживяване – той и не чувства другите в черупката на собственото си его. Той може да убива, да коли възрастни и деца, семейства и цели народи. Той ще сортира за себе си хората: този е черен, този е бял, този е евреин, а този – циганин и т.н. Може да изнамери хиляди критерии – поводи за убийства: старците вече са изживели своето, новородените с недъг и т.н.

Накратко, без никакво съжаление и угризение на съвестта, а напротив – горделиво и хладнокръвно, човек ще прави с другите това, което му дойде на ум, тъй като не чувства, че те са също хора, имащи право на съществуване, като него самия.

Става дума не за немците, а за всички нас, докато сме непоправени. Ако нашето егоистично желание се пробуди открито, всички ще станем такива. С немците то се е случило, тъкмо защото са били най-развити, а днес може да се случи с всеки друг народ. Много народи в света са се развили вече достатъчно, за да се прояви просто и естествено нацизма в тях. Те няма да се засрамят от нищо и ще действат също така пресметливо, както немците са искали да унищожат евреите и другите народи. Днес голяма част от света вече е готова за това.

Ако не поправим егоизма си, достатъчен е и най-малкият повод, най-малката искра, за да избухне пламъка на повърхността като от вулкан. И тогава никой няма да търси оправдания – хората ще реализират егоизма си научно и безпристрастно, грижовно и пресметливо  ще дойдат и ще изтребват.

От урока на тема „Ден в памет на Катастрофата и героизма“, 02.05.2011

[42042]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот“, част 1, п.5. Тъй като светлината на Безкрайността е напълно равномерна, тя трябва да направи равномерно съкращаване от всички страни…

Както е известно от геометрията, няма по-равномерна фигура от окръжността, тъй като в правоъгълника има изпъкнали ъгли, както и в триъгълника и в другите фигури. И затова трябва да има съкращаване в Безкрайността във вид на кръг.

Пояснение. Ако имаше различие като: горе–долу, дясно-ляво, то би се изразило във вид на правоъгълник, в който 4-те стени изразяват 4-те стадия. А триъгълникът – указва за степен, в която има само три стадия, а 4-ят стадий отсъства. Т.е. има само три страни: горе, дясно и ляво, а отсъства долната страна (последния 4-ти стадий, „далет“).

Никакви други „фигури“ няма – всички останали форми са вече „букви“.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 02.05.2011

[42011]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как ужасите от Катастрофата на европейското еврейство се съчетават с принципите: „Няма никой освен Него” и „Добър и творящ добро”?

Отговор: Няма никой освен Твореца. Той е неизменно добър и твори добро, а ние сме противоположни на Него.

Ето защо, като не поправяме себе си, предизвикваме проявяването и усилването на негативните сили. В света, само ние притежаваме свобода на избора. В реалността съществува баланс на силите, в  изследване то на който човек е склонен да привнесе в картината собственото негодувание,  собствените преживявания и впечатления, безпокойства и страхове, а също цялата тежест на своята история.

Пристъпвайки към работа със своите инструменти, трябва да изучаваме природните явления, а не субективните фактори, принуждаващи ни да се смеем или да плачем. Аз разглеждам силите на природата, които са формирали  нацизма в нашия свят като истински учен. Кой може да предотврати това? Защо всичко се е случило точно по този начин?

Изследванията показват: свише действа добра, творяща добро Сила и няма никой, освен нея. Висшата светлина се намира в абсолютен покой, тя е неизменна, а нейните закони са неоспорими. Могат да се приведат още много цитати, които свидетелстват за едно: силата на Твореца, програмата на творението, не се променят от нашите викове. Те са постоянни и в тях действа двигател, водещ ни към края на поправянето.

Колкото повече съответстваме на този процес, толкова по-добро е нашето състояние. Колкото по-малко съответстваме на него, толкова по-големи беди ще се сипят върху нас, толкова по-зле ще ни бъде. Всичко зависи от нашия избор.

Ударите, които получаваме, всъщност ни помагат да се поправим, но по тежкия път на страдание, който ще ни доведе до целта според своя срок. Ако изучаваме системата и търсим възможност да се адаптираме към нея, ще можем да напреднем заедно със системата, в съответствие с нея и вместо с удари, да се развиваме по приятния път на ускорението.

Така или иначе, всичко зависи от нас – от това, как се вграждаме в механизма, който движи  напред нас и цялото човечество.

При това, именно ние можем да го направим, за разлика от всички останали народи. Преди всичко, Исраел трябва да даде пример на новото интегрално, глобално човечество, на „алтруистичния комунизъм”, по определението на Баал а-Сулам.

Само като подготвим за това себе си, ще оправдаем своето съществуване. Защото, единствено за това сме избрани. Само чрез малка група може да се внесе в света методиката за поправяне.

Така че, друг изход няма: или ще изпълним онова, което ни е възложено и тогава за целия свят ще бъде добре; или, не дай бог, ще тръгнем по неприятния път, както вече се е случвало в историята. Излишно е да седим и да плачем, трябва да проверим, да премерим всички фактори и да се отнесем към тях с цялата сериозност – както е свойствено за хората, които са възприемчиви и разумни, а не като малките деца, които могат единствено да ридаят – с което народът засега се  занимава.

От урок на тема „Денят в памет на Катастрофата и героизма”, 02.05.2011

[42026]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо на Баал а-Сулам, от стр. 70 на книгата „Плодовете на мъдростта”: „Казано е: „Познай своя Творец и Му служи”… тъй като, не ѝ е добре на душата без знанията за Твореца. Защото човек се стреми и тъгува по работата заради Твореца, тъй като има в него душа, но все още не е усетил Твореца – на него не му е добре.

Но независимо от това, че има душа, той, сам не е в състояние да се устреми към разкриване на Твореца, докато не се спусне върху него „дух” свише – тогава, това ще го задължи да се вслуша, да следва указанията на мъдрите и напълно да им вярва.

В Писанието вече е казано: „Само добро и милосърдие ме преследва през всички дни на моя живот”. Както обяснява великият Баал Шем Тов: „Творецът е твоята сянка!” Тоест както сянката следва движенията на човека и всичките ѝ стремежи се съгласуват със стремежите на човека, така и всеки човек следва движенията на Твореца и при пробуждането на любовта към Него трябва да разбере, че Творецът се е пробудил за него в огромна мъка…”

Дори ако в човека се пробуди точката в сърцето, той не знае как да се пробужда и не може да направи това сам, отделен. Пробужда го висшата светлина, Творецът – а човекът, от тези различни пробуждания: приятни и неприятни, трябва да разбере и да изучи, как се обръща чрез тях към него Творецът. Трябва да се научи да говори на езика, на който да се свързва с Твореца.

Трябва да стигнем до такова желание, напрежение, тъга, което съответства на следващото, т.е. на първото намиращо се над нас духовно стъпало или на последното, най-долно стъпало на слизащата надолу към нас стълба, по която някога се е спуснала нашата душа от света на Безкрайността. На нея, все още сме били съединени с Твореца – и същият твърд стремеж, напрежение, желание, което ни е свързвало там с Него, трябва да постигнем сега.

Постигаме такъв стремеж с помощта на упражненията, които ни дава Творецът по времето, което се нарича „въртене в кръг” (офаним). Той ни предоставя различни възможности да се свързваме с Него и ние не знаем защо точно в такъв вид и в такива ситуации Той изведнъж ни напомня за Себе си – и ние започваме да чувстваме, че Той не ни достига.

И тук трябва да се разбере с кого е свързано това пробуждане: сам ли съм се пробудил или Творецът ме е пробудил? И какво трябва да правя с това: да благодаря ли за пробуждането или да се оплаквам от това, че Той не ме вика и аз нямам нищо?

Доколкото човек осъзнава целия този процес и през цялото време се стреми към това да получи желание за съединение – в тази степен ще постигне успех.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41891]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Баал а-Сулам. „Плодовете на Мъдростта. Послания“, стр.70, писмо 19: Не веднага  човекът става готов за висшето сливане с Твореца, а постепенно, както е казано: „Само доброто и милостта ме преследват“.

И затова създава стремеж, явяващ се началото на сливането, както е казано: „Праведник е и му е зле“. Зле му е от това, че Творецът не желае сливането с него.

И затова човекът не усеща в своите желания и в тъгата любовта, необходима за сливането и се намира в страдания, които в бъдеще ще се обърнат в наслада от сливането.

Въпрос: Как да се стремим към връзка с Твореца в състоянията на страдания, които Той ни изпраща?

Отговор: Творецът не ни изпраща страдания. От Него излиза само добро, но аз в своя егоизъм усещам Неговото добро отношение като противоположно, т.е. усещам страдания. Но именно те се явяват „възбужданията“, необходими за достигането на целта, моята промяна от егоизъм към отдаване. И тогава страданията се обръщат в наслаждения.

По този начин, нищо не се променя освен моето отношение към света, както е казано: „И ще ядеш старото“. Ти си изменил себе си, своето отношение към ставащото, издигнал си се над своето желание за наслаждение и тогава, вместо страдания усещаш наслаждение.

Някога си се стремил към въображаеми напълвания, а сега твоят стремеж е към Твореца, тъгата и страданието се обръщат в напълване, защото освен това ти нищо не искаш – само да Го желаеш, и това вече е напълване.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41880]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Мишпатим“, п.31: Какво е станало с тези угнетени души? От тях произлизат праведниците на народите на света и отделилите се ученици на мъдреците.

Отделилите се ученици на мъдреците имат преимущество пред Великия свещеник, отнасящ се към народа на земята. И те са по-важни в света, макар че Великият свещеник влиза в най-вътрешните покои на „светая светих“.

Разбира се, става въпрос за вътрешните свойства и желанията на всеки човек, защото в него има и народите на света, и отделилите се ученици на мъдреците, и Великият свещеник, всички свойства, присъщи на неживото, растителното, животинското и човешкото нива – всичко е включено във всеки човек.

Ние изучаваме в раздела „Възприемане на действителността“, че цялата реалност е включена във всеки човек и се явява отпечатък на нашето вътрешно състояние в нашите желания, в нашето възприятие.

Тоест, всеки от нас вижда набора от своите желания в съвкупно общо желание. Така аз виждам света. Аз виждам милиардите хора, Вселената, Земното кълбо, всичко случващо се в света и между всички хора, ситуациите, ежесекундно сменящи се една друга и всичко това се случва вътре в това „гърне с кипящо вариво“ – моето желание. И не повече от това.

Затова Зоар описва състоянието на съвкупното общо желание – душата. Макар че, обикновено наричаме душа не това общо желание, а тази негова част, която се уподобява на светлината, „частица от Твореца свише“, част от желанието с намерение заради отдаване. Но в крайна сметка става въпрос само за желанието.

Затова, четейки Зоар, не трябва да забравяме, че ние говорим само за случващото се вътре в човека, вътре в неговите желания и няма никаква реалност извън това желание. И макар да си представяме реалността, сякаш тя съществува извън нас и се разделя на две части, наричани „този свят“ и „духовния свят“, то всичко това зависи от това, в какво намерение пребивава желанието – заради получаване или заради отдаване.

Затова, четейки Зоар, ние трябва да приложим колкото се може по-големи усилия, за да си представим, че всичко се случва само вътре в желанието и няма никаква външна форма – тя е въображаема.

Така ние гледаме екрана на компютъра. За какво ни е да виждаме този екран, ако в крайна сметка ние искаме да работим с данните, съхранени на твърдия диск? Аз искам да променя данните на диска, да ги подредя.

Моят живот – е на „диска“, а „екранът“ за мен е само за това да видя тези данни, да си ги представя, да се свържа с тях, тъй като нямам пряк достъп до „диска“, аз не мога да се вместя във всички тези „микросхеми“ и „електрически сигнали“.

Аз не съм способен на това, не притежавам такава власт над светлините и келим/ желанията. Но, всъщност, това е така.

И затова тази реалност, представяща се пред нас, е само като временна илюзия, за да ни даде засега, поне някаква възможност да се свържем с главната част на творението, с този „твърд диск“ – с точката на единение между мен и Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 28.04.2011

[41685]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→