Въпрос: Какво е това практическа кабала?

Отговор: Практическата кабала е, когато започваш да усещаш Висшата светлина, която преминава през теб към останалите.

Когато се опитваш да се съединиш с другарите си, ти усещаш, как между вас се включва егоистичното поле, в което започва да действа светлината, как тя влиза, излиза и взаимодейства с това поле, започва да го преобразува, извършва спрямо него съкращаване.

След това започва да работи отразената светлина и ти усещаш, как влиза в теб и излиза, и какво се случва във връзка с това. Ти чувстваш това в себе си, вътре в себе си.

Тъй като, няма нищо външно! Всичко, което виждаш, ти виждаш и усещаш вътре в себе си – в духовното нищо не се усеща отвън.

От урок на тема ”Групата и разпространението”, 21.10.2013

[120941]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Известно е, че възприемането на реалността става с помощта на петте ни сетивни  органа: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Не може да се възприеме нищо повече от това, което влиза през тези сетивни органи в желанието ни да се насладиш, стоящо зад тях. Ние се наслаждаваме в границите на възможното, стремейки се да получим повече и повече. Мярката за наслаждаване се нарича мярка на живота, жизнена сила на организма.

Ние възприемаме реалността в тази степен, доколкото сме способни да я усетим със своите пет сетивни органа. И затова тази реалност е много субективна, ”персонифицирана”. Човек не може да съпостави своите усещания, спрямо онова, което усещат другите. Дори не знае тези ”другите”, съществуват ли, някъде още освен в неговото въображение. Целият свят се намира вътре в човека. Човекът е малък свят.

Затова, ако заменим своите получаващи съсъди, органите си за възприемане, то разбира се, ще можем да усетим нещо друго. И наистина, сега вече ще видим много повече, отколкото осъзнаваме. Тоест, в нашите чувствени органи ще влиза много повече информация.

Проблемът е в това, че мозъкът ни не обработва всички тези данни, получавани от обкръжаващата ни среда. Тъй като, зад мозъка стои желанието, което ограничава мозъка, казвайки: ”На мен това не ми трябва! На мен това не ми е интересно!” Всичко, което се отхвърля от нашия егоизъм, остава за нас невидимо.

Но ако увеличим своето желание, то ще накара мозъка да обработва цялата информация, получавана чрез сетивните ни органи, тогава ще видим, в крайна сметка, картината на този свят с много повече подробности. Въпросът е само, дали ни е нужно това? Съществува такава възможност, всичко зависи само от разширяването на желанието.

Знаем, че ако другарят ни започне да се интересува от нещо, за нас това също става интересно. Завистта, честолюбието ни карат да следваме другите, за да не сме по-лоши от тях. Така се разширяват желанията на този свят.

Но кабалистите казват, че съществува друга възможност. Ако се издигнем над своите желания, то можем да придобием желанията, които се намират извън нас. Сега виждаме пред себе си огромния свят като извън нас, независимо, че се намира вътре в нас.  По такъв начин, нашето възприятие се разделя: на мен самия и на света. Независимо от това, че всичко се намира вътре в мен и само моят егоизъм го разделя на мен самия и на целия останал свят. До такава степен, че не ме вълнува, случващото се в света и дори обратно, колкото повече страда светът, толкова по-добре се чувствам.

Но има и друга възможност: вместо това да бъда ”Аз срещу целия свят”, да стана: „С целия свят срещу самия себе си“. Все едно, подменям едното с другото, преминавам от едните желания към другите: моите външни желания стават вътрешни, а вътрешните – външни.

Ако използвам желанията на света, в качество на свои собствени, то получавам големи възможности. Аз получавам напълване в тези огромни желания и се наслаждавам в тях, излизайки зад всички   ограничения. Този преход от наслаждаване, от възприятие, от усещане в предишните към новите желания, от вътрешните към външните, се нарича разкриване на Твореца или преминаване на махсом, границата на висшия свят.

Аз продължавам да се наслаждавам от онова, което получавам, само заменяйки едното желание с другото. Това става постепенно, тъй като не е просто да се реализира. Така, както съм обичал самия себе си, сега започвам да обичам другите, чуждите хора. Това се нарича ”да направиш своето желание такова, като желанието на Твореца”.

Тоест, виждаме, че целта на нашето развитие е да получим наслаждаване. Наричаме това любов и отдаване, спрямо онзи егоизъм, в който се намираме сега. Всъщност, желанията се разкриват, напълват се и ни водят към съвършеното възприемане на реалността. Ние трябва само да изучим с какви средства да достигнем това чудесно състояние: за сметка на работата в групата, учението, разпространението.

Всичко това е, за да усетим огромното външно желание и да придобием силата, която ни позволява да работим с тях. Трябва да се издигнем над самите себе си и да работим с желанията на света. Така достигаме възприемането на истинската реалност: не ограничената, не зависимата от нашия мозък или желание, а на истинската реалност, в която се намираме в действителност.

Това е съвсем друго възприятие. Вече не съм аз това, наблюдаващият реалността от самия себе си, а аз, намиращ се в самата тази реалност и отъждествяващ себе си с нея, разтворен в нея. Такъв живот се нарича вечен, съвършен, духовно съществуване.

От урок по статия на Рабаш, 20.11.2013

[121069]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как усещаме Твореца – това е чувство на благодарност за нашето създаване или нещо друго?

Отговор: Ако нямаш духовни съсъди, то няма никакво усещане за Твореца и е невъзможно да ти се обясни.

Усещането на Твореца е чувство за докосване до абсолютната истина, която е над всякакви съмнения, проблеми, над теб самия, отделено от всичките ти дребни разчети! Ти разкриваш ”Абсолюта”, съвършенството. И това съвършенство е над всичките ти досегашни ценности.

Въпрос: Излиза, че това чувство е отделено от моята връзка с другарите?

Отговор: От една страна, то е отделено, а от друга страна, във връзката с другарите ти, все пак, малко се докосваш до усещането на Твореца. Както е казано: ”Ще Ме видиш отзад, но Лицето Ми няма да видиш”. Но ти вече можеш да оцениш, че това е нещо много по-високо, отколкото твоите свойства. Пита се, как е възможно да се оцени нещо над самия, себе си? Но така се проявява обкръжаващата светлина, ”обратната страна на висшето стъпало”.

Главното е средната линия, без която, без това, дори мимолетно докосване до Твореца, цялото твое достижение нищо не струва. Дори, ако установим пълен мир и рай на земята, и всичко да ни се струва забележително – цялата тази идилия няма да струва нито грош. Тъй като, в крайна сметка, трябва да достигнем някаква принадлежност към висшата сила, която е над нас.

Това е все едно, че електрическият проводник, който е нужен, е единствено за това да разкрие електричеството. Токът, изобщо не ”тече” по проводника, а се предава около него, като енергия на електромагнитното поле (съгласно вектора на Пойнтинг), тоест редом с проводника, а не вътре в него. А проводникът е само за това да може, редом с него, да се прояви тази енергия. Така и другарите са този материал, с помощта на който трябва да се прояви Творецът.

От урок по Книгата Зоар, 21.11.2013

[121146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Допуска ли се самотна жена от групата да си търси половинка сред женените другари ?

Отговор: Не, нима може да си позволи да разбива семейни двойки, та нали жените идват в групата, не за това да отнемат чуждия мъж! Аз считам това за такъв егоизъм, с който никой няма право да се съгласи! Такива опити трябва да бъдат незабавно пресичани или дори човекът да се отстранява от групата, независимо дали е мъж или жена!

Става дума не само за разрушаването на семейството, а за онзи егоизъм, който се проявява в това. За него няма място в групата. Имайте предвид, че нашият общ егоизъм си взаимодейства, затова такива постъпки внасят много голямо разногласие в групата.

Има случаи, при които човек се развежда, защото жена му не е съгласна с неговия духовен път. Тогава неомъжена жена може да му оказва знак на внимание. Но тя не трябва да бъде причина за развода му, не трябва да му дава надежди за бъдещето. Ние не можем да си позволим това!

От урока на тема „Група и разпространение“, 22.10.2013

[121101]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - 1 коментар →

Въпрос: По какви признаци можем да определим дали едно желание е поправено?

Отговор: Поправеното желание е способно да се съедини с другите желания. По такъв начин може да го проверим. Ако няколко желания се съединят помежду си, значи те в някаква степен са поправени и имат общ екран.

Две желания, съединени заедно, могат да образуват духовен парцуф. По същия начин две клетки се сливат заедно и дават началото на нов организъм. Всяка от тези клетки е егоистична, затова тяхното съединение става за сметка на висшата сила на природата. Въпреки че всяка клетка по своята егоистична природа е призвана да охранява своите граници, но силата на инстинкта се проявява и ги заставя да се съединят.

Силата на природа съединява клетките, разбива техният егоистичен екран, обвивката, не позволяваща им да се слеят. Въпреки че в природата всичко се случва автоматично, съгласно инстинкта, ние трябва да помолим за това, защото не сме обичайна част от природата, а желание за уподобяване на Твореца. Следователно ние ползваме Неговата сила, но сами строим творението. Както е казано, Творецът е подготвил всичко и е разбил творението, а праведниците го поправят и възстановяват.

От урока по статия на Рабаш, 30.10.2013

[119597]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Месец по-късно – на 1 ноември започва нашия конгрес в България, за който имам големи надежди. Конгресът е сравнително евтин и се провежда на приятно място. Отправям покана за участие към всички, които имат такава възможност. Необходимата подготовка e, че ще пристигна ден преди откриването – заповядайте и вие, ако можете! Ще проведем екскурзия и изобщо, “тренировка” преди началото.

Като цяло, този конгрес е предназначен не само за страните от балканския регион. Разбира се, на него ще има много участници от Източна Европа, а също от Русия, Украйна, Турция, Прибалтика, да и въобще от целия свят. В програмата на нашата среща е  и интегралното възпитание, и науката кабала. С групите участници ще обсъдим множество теми, ще съгласуваме въпросите по разпространение и обучение , за да ги включим към общия процес.

Много чакам това събитие. Предполагам, всеки човек в тази или друга степен разбира, че именно така той по най-краткия и надежден път се придвижва към целта на творението, към самореализацията. И затова всеки трябва от цялото си сърце да участва в престоящия конгрес. Нали няма средство по-мощно, от участието на конгрес заради другите. Това е най-ефективното средство в придвижването към разкритие на Твореца.

Въпрос:  Как да се издигнем над всички национални различия, над езиковите препятствия, и да се обединим още по-силно?

Отговор: Това е нашата задача – да се издигнем над всички различия, над всички завеси, всички стени между нас. Ако не бяха те, ние бихме били една душа. Разбиването на съсъдите е поставило всеки в своята ”черупка”, и като резултат всички ние, сме като орехи в торба, свързани само от външни обстоятелства, а не от вътрешна връзка…

От урока по статия на Бал а-Сулам ”Една заповед”, 30.09.2013

[117618]   

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Не е възможно да се изобрети нещо, което не е съществувало досега в природата. Възможно е аналог да не съществува в този материал, от който строим, и да не е на същото ниво, но той задължително съществува. Ние вземаме всички примери, аналози от вече съществуващото в природата, тъй като не можем да изобретим нищо съвършено ново.

Това принципно е невъзможно. Има само една нова точка в цялото мироздание, „създадена от нищото”(еш ми аин). Но всичко останало, освен този „Първоначален акт на сътворението” (Маасе Берешит) e следствие от срещата на свойствата на светлината и съсъда, от разнообразните видове връзки между тях. Затова можем да взимаме примери само от тези вече съществуващи свойства и да създаваме техни аналози.

Всичко, построено от нас в нашия свят, тоест в нашите егоистични усещания, които се наричат „този свят”, има някакви аналози в природата. И ако искаме да продължим да се развиваме и да се учим от мъдростта на природата, ние сме длъжни да разкрием у себе си ново зрение, съсредоточено върху отдаването. Тогава ще можем сами да реализираме и примери за отдаване.

Ние не можем да вземем примери за висшите светове от този материален свят, затова цялото научно развитие завършва на границата между нашия свят и висшите светове. А още преди науката да се изчерпи – нашето материално желание за наслаждение зацикля. Цялото ни развитие завършва на определен етап, защото повече не намираме нови примери, които бихме могли да вземем от този свят.

Но важното е, че загубваме всякакво желание да ги търсим, за да ги използваме за нови изобретения и с тяхна помощ да напредваме в материалното си развитие. Намираме се в преход – на прага на разкриването на ново духовно желание.

Oт урока по статията „Тайната на зараждането“, 21.08.2013

[115226]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо на Твореца е било нужно преходно звено – Исраел между Него и творението Му?

Отговор: Самият материал е Малхут, желанието за наслаждение, което умее само да реагира на приятно или неприятно праволинейно въздействие и по зададен образ. Това не може да допринесе за обновяването на природата.

Ако аз съм изградил някаква механична, електрическа система, която реагира на моите въздействия – това не се нарича ново творение. Тъй като тази система е изградена за сметка на моя замисъл, на моето чувство, разум и отношение. И ако съм построил всичко точно, ако аз съм нейният творец и тя изцяло е в моите ръце, то тази система е част от мен самия, в нея няма нищо ново. Както съм искал, така и съм го направил.

Затова неживата, растителната, животинската природа и хората, водещи особено материално съществуване, директно управлявани отгоре, не се наричат творения. Ако ги убодат – те викат „Ой!“, ако ги помилват – наслаждават се: ”Ах…” И освен ”Ой“ и „Ах” нищо друго не могат да направят: или страдат, или се наслаждават.

Реакцията на наслаждение или страдание е очевидна и предопределена предварително за всеки. Но къде е тук творението?

Творение е онзи, който носи частица от Твореца и затова в нея се появява вече някакво противопоставяне, противоречие, разрив, делта между свойствата на Твореца и творението. Ако можем да работим правилно с тези две части, то между тях възниква област на свободна воля – това е такова особено място, където не зависим от Твореца и не зависим от  направения от Него материал, намиращ се на границата с Него.

Тази неутрална зона се нарича ”средната третина на Тиферет”. Тъкмо тя се смята за истинското творение. До такова състояние трябва да достигнем и ние, но в крайна сметка вече разбираме къде трябва да го търсим, как да се настройваме към него. Някъде по средата, между Твореца и творението (т.е. не от самото творение, а от материала), има такова състояние, което включва тези две противоположности и в същото време, не зависи нито от едната, нито от другата.

Не ни е ясно, как може такова нещо да съществува, но постепенно достигаме това състояние. Работейки с широка част от хора, ние работим с материала на творението. А Творецът е онази сила, с помощта на която искаме да изпълним действие. Затова, за сметка на такива действия, ние правим от себе си ”творения”. Такова нещо още не се е случвало в историята, този процес започна в наши дни. Само тогава ще можем да се наречем човек, истински Адам, подобен (доме) на Твореца.

От подготовка към урока, 26.08.2013

[116084]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Вече започваме да се запознаваме със състоянията на духовната работа, независимо, че ни е трудно да се съгласим и да свикнем с тях. Всеки път се затрудняваме в това, да ги оправдаем, тъй като духовните състояния идват така, сякаш отново се раждаш. С тях изведнъж нещо се случва и човек повече не познава самия себе си, не познава света, в който се намира, не разбира неговата реакция, въздействията, приятелите и враговете, помагат ли му или не.

Човек се обърква. Иска му се да разбере вътрешната реалност, в която се е озовал, но няма сили за това. Сякаш е получил нова вътрешна програма и затова не разпознава себе си и света. Всички негови реакции му се струват нови и неестествени. Той губи предишната увереност, предишното отношение към всичко, озовавайки се в нов свят.

Трябва да се свиква с това! Независимо, че е невъзможно да се свикне с това, защото всеки път попадаш в съвършено ново състояние. И колкото повече напредва човек, толкова повече състоянията се различават едно от друго, сменят се едно след друго. Независимо от честотата на промените, самите състояния стават все по-контрастни и откъснати едно от друго.

Състояние, случило се преди няколко дена, може кардинално да се отличава от днешното и човек се чувства много объркан, загубил равновесие в света, сякаш напълно пропада. Неговите състояния стават все по-полярни и скоростта, с която се променят, все повече нараства. Всеки път при смяна на състоянието настъпва такъв момент, когато човек съвсем не разбира какво се случва, независимо, че вече притежава голям опит.

Когато настъпва ново състояние, то дотолкова се отличава от предходното, че изтрива всичко, което е било преди. А в следващото състояние на човек нищо не му е познато, и затова не разбира, какво се случва с него, сякаш му се случва за първи път. И наистина, такова състояние се поражда за първи път, тъй като се разкрива нов информационен ген (решимот), нова реалност. Това не може да се обясни на страничните хора, тъй като те няма да разберат нищо. На тях не им е ясно, как изведнъж човек може да стане нищо незнаещ, объркан – как е възможно това, голям кабалист изведнъж да не е способен да взема решения, да разбира, усеща и най-простичките неща, които са достъпни за всеки земен, обикновен човек. Но такъв е нашият живот, и така извоюваме всяко следващо стъпало от духовната стълба.

Главното е да обичаш тези състояния и да разбереш, че те все повече ни приближават към разбирането на Твореца, към Неговото подобие. Няма по-добро състояние от това, човек да усеща неразборията, тъмнината, безпомощността, разбирайки, че се разкриват същите онези съсъди, с които той скоро ще може да работи и в тях да придобие свойството отдаване, доста по-вярно отношение към своето състояние.

Всъщност, по такъв начин от него махат скритието. Някога, в детството си четох разказ за конете, теглещи колички с въглища под земята. Те никога не излизали на повърхността и затова не били привикнали към светлина. Затова, когато остареели и не били пригодни за работа, преди да ги издигнат от шахтата, на главите им надявали по няколко чувала. А горе постепенно махали чувал след чувал – за да могат конете да привикнат постепенно към светлината.

Ето, че и ние се намираме в същото положение. Всеки път, когато се променя състоянието ни – сякаш от нас смъкват още един чувал. И така ще бъде дотогава, докато не привикнем към истинската светлина.

Ако човек разбира, че с него работят, за да привикне към светлината и да може да съгледа в своя свят Твореца и Неговите действия, то той приема тази работа с голяма благодарност. Той разбира, че тази работа в здрача, в тъмнината е много ценна, тъй като тъкмо тя формира в него новите инструменти на възприятие за разкриване на истинския духовен свят.

Цялата тази работа се нарича изпълнение на заповед, а ако човек и се радва, то тя се нарича заповед на радостта.

От подготовка към урока, 03.09.2013

[116174]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовното започва от съкращението. Съкращение означава, че човек не моли нищо за себе си. Неговото желание е затворено за собствено наслаждаване, и той се ползва от него само за отдаване. Ако има възможност да отдава, той го използва, а ако няма – няма, сякаш в него работи превключвател, пропускаш само в едната посока.

Подобно на компютъра, където може или ”0”, или ”1”, и нищо повече. Ако няма на кого да отдава – то тогава е 0, а ако има на кого – 1, т.е. аз отварям себе си, получавам желанията на ближния и ги предавам на Твореца. В такава форма работи Малхут, желаеща да се уподоби на Бина. Тя потиска, затваря собственото си желание, за да не го използва за себе си, но благодарение тъкмо на това тя може да усети желанията на другите. Това също се нарича ”да направиш желанието си подобно на Неговото” – само относно творението.

Прониквайки се с желанията на ближния, аз ги предавам на Твореца като молитва, МАН и получавам отговор  на нея на принципа: ”По-големият брат получава за двама” – за себе си и за по-малкия. На мен самия не ми трябва нищо, но аз получавам двойно, тъй като моето желание се е променило и сега включва в себе си желанието на ближния. Така аз напълвам и него, и себе си.

Аз напълвам своето желание за отдаване, а не желанието за наслаждаване. Първо, прекарвам към него светлината, възвръщаща към източника, включвайки го в себе си, т.е. присъединявайки го към себе си като АХА”П на висшия. А когато той е готов да се самоотмени пред мен, то аз му предавам сила, която да му позволи да изгради своя съсъд и да получи собствено напълване.

Излиза, че нашата работа с хората е разделена на много етапи. Преди всичко, ние трябва да работим помежду си, за да придобием желание да отдаваме на хората. И то не трябва да е желание за отдаване за собствено удоволствие, а за истинско отдаване. Аз работя със своето желание за наслаждаване само за да отдавам.

Така ние предаваме на хората пробуждане и те се вдъхновяват от това, че могат да реализират своите егоистични желания. Но за сметка на обединението си с нас и на взаимното включване, те получават сила за поправяне и поправят своите желания. И тогава ние можем да издигнем двойна молитва, МА”Н, и да получим двоен отговор: за нас и за тези, за които сме се помолили, и да напълним нашите общи получаващи желания.

От подготовка към урока, 21.08.2013

[115218]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→