Въпрос: Ако десятката е недостатъчно обединена, как да и прибавим единство?

Отговор: Единството ще се прибави, ако използвам десятката, за да се отменя пред нея.

За целта, аз трябва да използвам целия свят. Тъй като светът е създаден за мен: другарите, десятката, човечеството, всичко, случващо се, възприеманата от мен картина, разделяща се в съзнанието на нежива, растителна, животинска природа и хората. Цялата действителност, възприемана от мен, е предназначена за мен – за да я превърна в една Сила,  в Твореца, освен когото няма нищо друго.

Сега картината на реалността в моите очи се подразделя на четири нива и милиарди детайли – защото моето желание за получаване е разбито. Тъкмо това разбиване дроби света на отделни части, скривайки единната Сила. И най-полезното средство, позволяващо да се доберем до възприемането на тази Сила, е групата.

Групата трябва да се обедини и да прави определени действия, за да се предостави възможност всеки да усети какво е това единство, сплотеност. Обединявайки се все повече, ние преминаваме от стъпало на стъпало. Първоначално възприемаме всяко стъпало в ”разсеяно”, раздробено състояние, а след това го приобщаваме към понятието единно цяло.

Така аз завършвам сегашното стъпало и преминавам към следващото, където ще получа добавяне на егоизъм, добавка към желанието за получаване. Тогава отново ще видя фрагментираната картина на света, хаотичен и разбит от единия до другия край – и отново ще ми се наложи да събирам всичките му детайли, приобщавайки ги към единната Сила по принципа на ”Исраел, Тора и Творецът са единни”, ”Няма никой освен Твореца, Добър и Творящ добро”.

Така ние напредваме крачка след крачка. И за да си помогнем, си намираме малка група – десятка. Тъй като нашата група наброява няколко стотин човека, и в нея не е възможно да се обединиш с всички – това е все едно да се опитваме да се обединим с целия свят. Човек не възприема реално повече от десет ”персонажа” – такава ни е нагласата. Не случайно в някои примитивни езици броенето е до 10, след което следва определението ”много”.

Всъщност това не е примитивност, а следствие на нашето естество. Реално, всичко, което е повече от десет – без значение дали е петнадесет или милион – концептуално за мен няма никаква разлика, защото превишава прага на моето възприятие. Например, ако налеем в чаша вода повече отколкото тя може да побере, то е без значение, колко повече. Дали са няколко капки или няколко кубически метра вода – няма значение.

И затова ние разделихме нашата група на десятки, в които човек по-лесно да се включва в обкръжението, за да отдава на другарите, подготвяйки се за преданост към целия свят – а това означава към Висшата сила, Твореца. За това е казано ”В народа свой живея Аз” – така ние подготвяме своите съсъди- желания, така това се проявява от тяхна страна.

Обаче, това съвсем не означава, че аз възнамерявам да се затворя в своята десетка, да се капсулирам в нея и да игнорирам всички останали. Такъв подход се нарича скверна, мръсотия, клипа. Ако по-рано съм бил обикновен егоист, то сега искам да извлека максимум полза за своя егоизъм от обединението с останалите, от своята преданост към тях. Тъкмо така силите на скверната ”изсмукват” соковете на отдаването. В такъв случай, както е казано ”разпръскването на грешниците е добро за тях и е добро за света”. За тях е по-добре да не пребивават в скверната, а за света е по-добре, защото те няма да вложат в него своите ”натрупвания”.

От беседа за десятките, 20.08.2013

[115063]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовното се постига не с разума, защото е казано, че ”народите на света притежават голяма мъдрост, но нямат Тора”, т.е. светлината, възвръщаща към Източника. Затова засега се наричат ”другите народи”, а не Израел. Около това се върти и спорът: ”Кой постига Твореца, а кой не? Какво е това постигане?”.

Според това, доколко придобиваме желание за отдаване и получаваме усещания в него ние можем да постигнем Твореца, т.е. явленията, протичащи в нашите съсъди за отдаване. Не е възможно да постигнем каквото и да било, освен усещанията в желанията ни. Нашето минало е примитивното желание за наслаждение – то се разширява и придобива ново устройство. По-рано то е било раздробено на много противопоставящи се частици, усещащи се като Израел и народите на света, роднини и чужди, далечни.

Всичко това е принадлежало на моето желание за наслаждение, но ми се е струвало, че това е целият свят, намиращ се около мен във всевъзможни форми. А моята задача е да обединя всичко това заедно, да събера всички частици и да ги присъединя към себе си, отнасяйки се с любов към тях. Аз трябва да разбера, че всичко това ми е дадено, за да се поправя – това е точката в сърцето, от която аз създавам правилното намерение към всички врагове и страничните хора, започвайки да ги възприемам като части от моята душа.

Тъкмо вътре в себе си трябва да намеря правилното отношение към тях и тогава ще ги поправя. Ако извършвам такова поправяне във вътрешното си отношение, то ще видя как всичко се подрежда. Всички ненавистници и проблеми, които са дори в излишък – това е само проекция на моето вътрешно състояние. Защото тъкмо със своето отношение аз разделям цялата Вселена на земята на Израел, Ливан, Сирия, Йордания, Вавилон, различните далечни страни и населяващите ги народи, т.е. всички нива на своето желание: на неживо, растително, животинско, човешко ниво.

Някога това е било едно желание – Светът на Безкрайността, а сега то се е раздробило на много частици, усещащи се далечни една от друга и ненавиждащи се. Но всичко ни е дадено, за да ги съберем в една форма – в това се състои цялото поправяне на човека и света, като едно цяло.

Всичко това може да се осъществи само при условие, че аз искам това поправяне. В това е разликата: да философстваме върху това умозрително, съгласно разума си,  или срещу своите виждания и откъсването на останалите части, да работим над своя разум, като над частите на своята душа, независимо, че си ги представям такива отдалечени и ненавистни. Така аз започвам да се приближавам към духовното постигане – работя в група над своето желание и все повече и повече се пробуждам.

От урок от книгата Зоар, Предговор, 18.08.2013

[115028]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да се постигне правилно желание към духовното, без проблеми в материалния свят?

Отговор: Няма чисто ”материални проблеми”. Материалният свят не съществува отделно от духовния. Всичко принадлежи на духовното. А материалната форма, която усещаме сега, само ни се струва такава, тъй като я възприемаме без правилно намерение, което трябва да бъде създадено с наши усилия. Ние просто сме се родили такива, с разбити желания.

Усещанията в разбития съсъд без всякакво собствено намерение, а само съгласно действащата в него програма – се нарича материален свят. Тоест материалното е това, което усещам, без да прилагам някакви усилия. А за духовно усещане ми е нужна определена настройка и само тогава ще мога до го усетя. Тези мои действия се наричат поправяне.

Но всъщност, нашият свят е базова точка, върху която е изградена цялата система на духовния свят. Системата на висшите светове се разкрива във вид на допълнителни връзки между всички елементи на този свят. Тази форма, тази картина от светове се запазва, и в допълнение на нея се разкрива свързващата мрежа между частиците на Вселената. Тази мрежа се нарича висши светове.

От урока по статията ”Тайните на сътворението”, 12.08.2013

[114963]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Желанието за наслаждаване може да се промени по своята величина (авиют): от нулево ниво до четвърто. А всяко от тях се подразделя на поднива и така в крайна сметка се получават 125-те стъпала. В нашия свят всичко се измерва със съответната величина, по количество, а количеството влияе на качеството.

Ако вземем някакъв материал, то всъщност, неговите свойства, се определят от броя на електроните, протоните, неутроните в атома. От тяхното количество зависи качеството на материала. Ако добавяме електрони, то ще се получи нов материал.

Това се случва в неживата материя, но същото се отнася и за растенията, животните и човека. Трудно ни е да забележим това относно нашите усещания, но това е така. Всичко зависи от количеството приложени усилия, от количеството детайли, които имаме. За това е казано: ”няма по-умен от опитния”, защото той постоянно добавя тези детайли, докато не достигне до ново качество на възприемане, на усещания.

Всичко зависи от най-простите действия. В цялата реалност няма нищо, освен получаване и отдаване. И дори отдаването не съществува като такова, а има само получаване в такава форма, която се превръща в отдаване, благодарение на намерението. Всичко е изградено от ”плюс” и ”минус”.

Затова, работата се състои в това, през цялото време да прибавяме количество. А образувалото се количество започва да изисква ново качество, разбиране, защо и за какво правя всичко това. Започват да се обособяват въпроси, които ни довеждат до по- качествени действия, на ново ниво. Но и тогава ще трябва да добавяме количество, докато не постигнем нови качества.

Със своите действия ние привличаме светлината, възвръщаща към Източника, която постоянно действа и всеки път добавя още една капка промяна. В крайна сметка ”грош по грош се събират и стават капитал”, и ние постигаме способността да извършваме осъзнати действия с намерение, които се измерват не по самото действие, а по намерението.

От подготовка към урока, 13.08.2013

[114873]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако организираме живота си така, че да живеем и да си помагаме един на друг, както в едно голямо семейство, то бихме увеличили стандарта си на живот двойно при същите ресурси. Ще се появи такава разлика, сякаш съм получил двойна заплата – и всичко това зависи само от връзката между нас.

Хората ще се убедят от двойната изгода, от двойното напълване в АХА” П. Но ние знаем, че това не е най-важното. Творецът ни пробужда не за това, да получим двойно напълване, а за да поправим връзката между нас и тъкмо в нея да разкрием висшата сила. Творецът се разкрива не във всеки от нас, а помежду ни.

Засега, това се нарича ”ло лишма”. Ние привличаме човек с помощта на материалната изгода, и не го лъжем! Той наистина ще се почувства по-добре: ще заживее без недостатъци, ще стане по-уверен и спокоен.

В това ние влагаме своето намерение, т.е. намираме връзка с тази обща кристална решетка, а останалите хора са в самите и възли, в елементите, за сега всеки е в желанието си. Но това е временно, а след това те ще започнат да ценят връзката между всички, разбирайки, че тъкмо в тази връзка е спасението. Човек започва да пази тази връзка, да я възвишава. Той разбира, че тя сама по себе си вече има висока цена, и си струва да се държи за нея, отколкото за своя джоб.

Тъй като тази връзка дава душевно, вътрешно удовлетворение, повдига настроението, дава усещането за голяма свобода и по-малко грижи. За сега това са егоистични мотиви, позволяващи на човек да се издигне над своите проблеми. Но след това той ще види, че дори и без натиска на проблемите иска да принадлежи към това високо усещане за единство. А след това той дотолкова се пропива от това, че е съгласен на всякакви проблеми, само и само да запази това възвишено чувство.

Тоест той вече започва да разкрива голямото зло на егоизма, отделяйки го от доброто и правейки между тях разрез, бариера (махсом), екран (масах), правейки съкращаване и организирайки се по принципите на духовното.

Главното за нас е да се намираме във връзките на решетката, а не да се струпваме във възлите, в проблемите. Ние говорим с хората за техните проблеми, но мислим как да разкрием добрата, вярната връзка в системата и постоянно да я укрепваме.

От подготовка към урока, 14.08.2013

[114730]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако от „сладко – горчиво“ трябва да преминем към изясняване на ”истина – лъжа”, то в крайна сметка се получава, че всичко горчиво е истина?

Отговор: На неживото, растителното и животинското ниво сладкото е истина, а горчивото е лъжа. В такова изясняване хората се намират във всеки един момент от живота си. Това е много забележимо при малките деца, а с израстването им става по-скрито. Лъжата маскира изясненията, правейки ги не толкова очевидни.

Излиза, че аз мога да се трудя и да изглеждам безкористен борец за правда, предан на някаква абстрактна идея, но всичко това да е лъжа. Просто тази абсурдна идея, тази висока цел ми се струва сладка, и затова съм готов да вложа силите си в нея. Всичките ни изяснения са насочени само към това да получим сладкото. А за правдата не сме готови дори пръста си да помръднем – докато, висшата светлина не ни даде такава способност, която се нарича вяра над знанието, сила за отдаване.

Дотогава нямаме никаква възможност да извършим дори и най-незначителното действие, което да не е изгодно за нашето желание за наслаждение, което се нарича сладко. Мога да сменя една изгода с друга, благодарение на своето разбиране, на осъзнаване, завист, стремеж за власт, слава, под влияние на обкръжението, общоприетото мнение, страха как ще погледнат на мен, ще ме одобрят ли другарите?

Всичко това променя поведението ми, но само защото са се променили приоритетите ми и онова, което преди ми се е струвало горчиво, вече не ми се струва такова. Тъй като знам, че ако се възползвам от тази горчивина, то ще заслужа одобрението на обкръжаващите ме. И затова, тя вече не ми се струва горчива, а става сладка.

Към такъв горчив вкус, който съм усещал в себе си, се прибавя сладостта на обкръжението, което ми казва какъв велик герой съм аз, с каква сила, и как всички искат да са ми другари. Излиза, че ми става сладко на съвсем друго ниво на вкуса. Но това все пак е сладко, за което си струва да се трудя – и затова се променям.

Струва ми се, че преминавам през някои поправяния, изменения, изкачвам стъпала, но всичко това се случва в същото това желание за наслаждение и по същество нищо не се променя. Качествена промяна може да се осъществи само за сметка на светлината, възвръщаща към Източника. Получавайки я, човек започва да усеща какво всъщност се нарича промяна.

Затова е казано: ”Вкусете и се убедете колко е добър Творецът”. Докато не опиташ – нищо няма да видиш. Ще си мислиш, че се променяш, но всъщност промени ще се случват само на нивото на този свят. Вероятно ще станеш по-човечен и по-малко загрижен за животното си състояние, но всичко това благодарение на все същото онова желание за наслаждение, само че по-сложно, задълбочено, егоистично, замаскирано, с по-зрял егоизъм.

В учебника всичко е просто: искам сладкото, а горчивото не искам. Но възрастният човек може да вземе горчивото, и ако го ценят и одобряват в обществото, то тази горчилка се превръща в сладост. А той вече се брои за велик, изключителен, мислейки, че е поправил своя вкус. Но всъщност, той си е все това егоистично дете, но много по-хитро и порочно.

Така преминава целият ни живот, докато накрая на този процес не достигаме до осъзнаване на злото. Всички тези промени, благодарение на които сме променяли горчивия вкус на детето в сладък при възрастния човек, нищо не са ни дали. По този път не ще постигнем правилното напълване на своето желание.

Тъкмо обратното, достигаме до там, че желанието се оказва напълно празно и не ни остават средства, за да се променим, за да усетим някакво напълване. Повече такива възможности не ни остават. И затова, в крайна сметка, човечеството се приближава до бариерата, до критичното състояние, когато е принудено да реши, че тук е необходима някаква висша сила, която да измени нашата реалност, да ни промени.

С други думи, нуждаем се от светлината, възвръщаща към Източника. Но хората не знаят за нейното съществуване и затова ние трябва да отидем при тях и да им обясним, че това е възможно, да променим реалността и да издигнем всички, благодарение на новото съзнание, позволяващо ни вместо горчивина, да постигнем сладостта вътре в обединението на хората. Там, вътре, в това обединение ние ще усетим новия живот.

От урока по статията ”Тайната на зачеването”, 13.08.2013

[114583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Основното, което не ни достига за успех в работата, е да пренесем вниманието си от външните, материални успехи непосредствено на мястото за работа – на вътрешния, духовен успех, т.е. разкриването на Твореца. Неговото разкритие трябва да стане наша единствена цел, а цялата ни работа по разпространение, обучение, усилията във всяка една секунда – да са средство за нейното осъществяване.

Но не и обратното! Не затова се молим на Твореца да ни даде успех в разпространението, в живота. Така действат всички религии, обръщайки се към Твореца, само за да им помогне в материалната работа, да уреди живота им. Ние, тъкмо обратното, имаме нужда от целия този живот, за да постигнем успех в едно: да разкрием Твореца, да се свържем с Него и да усетим, че с това Му доставяме наслаждение.

За сега не ни достига такова чисто намерение във всичките ни действия. Нека то да бъде изкуствено и да не съответства на нашето настроение, на нашите чувства, но все пак от ”ло лишма се стига към лишма”. И затова проявяваме това желание за сега външно и търсим правилните думи за изразяване на намеренията си.

Независимо от това, че за сега тези намерения не са истински и не излизат отвътре, ние искаме те да излизат отвътре, от самото ни сърце. Действаме като малки деца, повтарящи всички движения на възрастните, без каквото и да е разбиране. Постепенно, това все повече се наслоява в нас, навикът става втора натура, и ние започваме да усещаме смисъла на думите.

Да привлечем светлината, възвръщаща към Източника, за да стане тя от обкръжаваща вътрешна, за сега може и в неистинско желание. Такава възможност ни дава построяването на духовната стълба, отношението между духовните парцуфим. Всичко е подготвено специално така, че преди още да се намираме в духовния свят, все пак да можем да привлечем неиното въздействие върху нас.

Тогава давайте, когато влагате много усилия във външни действия, преди всичко, да приложим и правилното намерение към тях. Казано е, че ”заповед без намерение е като тяло без душа”. И ако искаме да изпълним ”заповедта”, т.е. заповедта на Твореца да се приближим и да се прилепим към Него, то от всяко наше действие трябва да направим ”жертвоприношение” (курбан), т.е. ”доближаване” (керув).

Между двата „крувим“ (ангелите върху Скинията на Завета) – двете наши сили заедно: лява и дясна, получаване и отдаване, ще ни се разкрие гласът на Твореца. Ще чуем как Той звучи между двата ”крувим” (както е чул това Мойсей). Това е възможно да се направи, ако работим правилно със своите сили: преди всяко действие да се постараем да се концентрираме върху своето намерение за разкриване на Твореца – за да Му доставим радост, като на любим човек.

От урока по писмо на Рабаш, 09.08.2013

[114473]  

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всяка секунда от моето съществувание трябва да се разглежда като възможност за реализиране на целта на живота ми, на съществуването ми, заради което е създадена тази реалност и този живот, в който се намираме ние. Светът е устроен така, за да можем ние, творенията, да постигнем своя Създател. А за да бъде пълно това знание и постижение – такова, каквото Той иска, ние трябва да започнем своето запознаване с Него от съвършено противоположно във всичките му детайли състояние.

Ако Творецът е пожелал да го постигнем в някаква определена мярка, включваща в себе си много частни разкривания, то ние трябва да усещаме скритието във всеки един нюанс. А доколкото скритието може да бъде почувствано само на контраста на неговата противоположност, разкриването, изгнанието, отделянето от Твореца става постепенно. Колкото по-надолу се спускаме по стъпалата на скритието, толкова повече в съответствие с него можем да постигнем разкриването; стъпало след стъпало.

Ако правилно си представяме вселената, то там няма какво повече да се прави, освен да разкрием Твореца! Затова във всяко едно действие, състояние, мисъл: в цялата ни работа, в учението, в обсъжданията, връзките, акциите за външно разпространение – не ни достига само това намерение. Във всяко такова действие не ни достига само крайното решение: да разкрием Твореца, тоест силата на отдаване и любов и да се удостоим с нея.

Ние доказваме своята готовност със своите старания, упражненията, които извършваме помежду си. И единственото, което не ни достига, е правилното намерение преди всяко действие, във всеки миг от живота ни. Преди всичко, трябва да се насочим към Твореца, за Неговото разкриване. И ако сме се прицелили, ако сме се устремили към Него, то вече можем да разберем как да изградим връзката между тези два източника: между нас и Твореца.

Трябва да започнем да изграждаме тази връзка с Него, а не със себе си – със силата на отдаването и любовта. Трябва да се изясни как да изградим системите, пригодни за разкриването на тази сила на отдаване, какъв трябва да бъде моят вътрешен съсъд, за да мога да разкрия това свойство. За да мога да го настроя, аз започвам да се свързвам с останалите, да съединявам себе си с цялата световна душа: неживото, растителното, животинското ниво, хората, които се обединяват за сметка на мен. По такъв начин създавам място, където Творецът и аз можем да бъдем заедно, получавайки възможността да се разкрием един друг.

От урока по писмо на Рабаш, 09.08.2013

[114385]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Скриването започва с това, че аз възприемам важността на групата и важността на Твореца като забулени. Но постепенно започвам да чувствам, че скриването ме поддържа. Тоест, усещам в него някаква скрита сладост. Чувствам, че това изгнание, което ме отделя от висшата светлина, лишава ме от връзка с Твореца, усещане за Него – това е за моя полза!

И тогава това изгнание става сладко за мен, тъй като благодарение на него, работейки с него, аз все повече строя своите желания, формите на отношение, на разбиране на Твореца. По такъв начин обръщам святата сянка в разкритие. Скриващият екран се превръща в разкриващ.

Има още една сянка, която се нарича сянка на егоистичните сили (клипот). Намирайки се в тази сянка, аз се чувствам в скритие и не мога да се свържа с Твореца. Не мога да започна да правя каквото и да е там, тъй като не усещам целенасоченост на своето състояние. Затова такава сянка се нарича клипот (ситра ахра). Ситра ахра е всяко едно състояние, в което не чувствам връзката с Твореца, а се отдръпвам в противоположната посока – към желанието ми да се насладя.

Именно в това се състои разликата между сенките на светостта и клипот, между всички наши състояния. Трябва постоянно да сме уверени, изцяло, на 100%, че се намираме в Безкрайността и Творецът иска да се разкрие в нас в цялата своя пълнота. Но проблемът е само в усещането за скриване, което трябва да развиваме все повече, за да може накрая да се превърне в разкриване. И тогава „сенките ще се разбягат“ (Песен на песните), ще се преобразят, т.е. ще си отидат и ще се превърнат в екран, с помощта на който ще мога да се отнасям към Твореца така, както Той се отнася към мен.

Всичко, което практически се иска от нас, е всеки един момент да се насочваме към Твореца. Преди всичко моята действителност зависи от Него на 100%. Всичко, което получавам – получавам от Него. От една страна, получавам усещане от Него и независимо от това, че това усещане е неприятно, съм длъжен да свържа себе си с Твореца като с добър и носещ благо. Мога да го направя само ако придобия правилно отношение към Него, което се нарича намерение за отдаване.

Макар и в много аспекти да се чувствам неприятно, но веднага след като пожелая да оправдая Твореца и да се отнеса към Него с любов, с това достигам намерението за отдаване. И това намерение за отдаване ми позволява да превърна усещането си за страдание в сладко чувство, в усещане за добро.

Намерението, благодарение на което се свързвам с Твореца, подслажда всички мои лоши усещания вътре в желанието да се насладя. Започвам да възприемам празнотата или страданията в егоистичното си желание като необходимост. Тъй като именно за сметка на тази опустошеност строя себе си в новия свят с намерение за отдаване.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.08.2013

[114040]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Проблемът е в това, че сме „хванати в белезници“, хванати в мрежа, която ни обвързва, заключва ни и определя всичките ни ценности. Принудени сме, длъжни сме да се обличаме по определен начин, да ядем определени продукти, да работим според предписанията, да се държим, както е прието, да се придържаме към стандартния начин на мислене.

Нямаме собствени вкусове, а имаме нрави, с които ни е „натъпкало“ обществото. То определя възгледите ни и делата ни, то и сега ни въздейства чрез канали, някои от които нито е възможно да разпознаем, нито да проследим. Безсилни сме да ги затапим с някакъв защитен механизм, блокиращ мислите и желанията на голямото обкръжение.

В резултат човек изобщо не знае кой е. Поставен е в система, програмирана и запълнена с послания, които изначално нямат отношение към нея. Нищо не може да се направи срещу това, то не може да се преживее, да бъде извадено от нас. Дори желанието да се изскубнеш от това менгеме също е заложено в нас от системата. Излиза, че в мен са струпани огромни напластявания от мисли и желания, които не са мои, а мен изобщо ме няма.

Една единствена точка в сърцето, ако тя въпреки всичко изпъкне в мен, без оглед на това, че съм подвластен и „направен“ от обкръжението, ми дава възможност да направя и изградя в себе си нещо, независещо от никого, нещо, обусловено от друг свят.

В моя свят съм вече „завършен“, „изпечен“: тук никога няма да постигна собствено чувство и разум, самостоятелни действия. Поначало те не могат и да бъдат мои, защото всичко, което представлявам, съм получил от другите, от света.

И все пак, тази „маймуна“ е способна да приеме различна форма – формата Човек (Адам), подобен (доме) на Твореца. Ако в сърцето ми е изпъкнала точка, мога, прилагайки собствени усилия в особено обкръжение, да я развивам. Мога в единия свят да изграждам друг съвсем различен свят. В средата на нашия свят създавам „мехур“ и в него се развивам свободно при положение, че реализирам свободната си воля.

И тогава също се подчинявам, но вече се подчинявам сам, по свое желание, според собственото си решение, прекланяйки се пред новото си, уникално обкръжение с уникалните му ценности. Такъв е единственият път. В останалото нямам нищо свое.

Съответно, подчинявайки се на въздействието на външното си обкръжение, се намирам в „изгнание“. И обратно, поставяйки се под въздействие на особеното обкръжение, се старая да избягам от изгнанието и, като резултат, се освобождавам от влиянието на външното „бюргерско“, егоистично общество.

Оттук става ясно, че за народа Израел изгнанието означава откат под въздействието на външния, широк свят и усвояване на външните нрави, външните ценности, подменящи любовта към ближния, както към себе си. От друга страна, полагайки усилия да излезем от изгнанието, изграждаме такова обкръжение, което ще бъде проникнато от ценностите на отдаването и любовта. Това е възможно посредством самата наука кабала или с помощта на интегралното образование. Така или иначе, средството е едно – обкръжението, което поставя единството над всичко.

Oт урока по статията „Изгнание и oсвобождение“, 12.08.2013

[114392]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→