Баал а-Сулам, Шамати, статия 59, „Тояга и змия“: Човек анализира дали напредва в Кдуша (Святостта) или напротив, защото другият бог е безплоден и не ражда плодове.

Само една сила действа в природата. Можем да я наречем Бог или да и дадем друго име, но най-главното е, че това е една сила, управляваща всичко, сътворяваща всичко, проверяваща и поправяща всичко. Няма друга сила, която действа в творението.

Всичко се намира под нейно управление, на неживото, растителното, животинското и човешкото ниво. От една страна, ни е предоставена възможност да анализираме и проверим, че тази сила е единствена, а от друга, имаме възможност въпреки тази сила да мислим, че с помощта на различните усилия, които прилагаме, правим така, че да се съгласим с нея.

Всъщност тези мисли, насочени срещу единствената сила, срещу Твореца, се наричат „зло начало“.

Ние всъщност нищо не правим, а само показваме своите чувства и мисли, които са противоположни на Твореца, т.е. състоянието, което е противоположно на Него. Това състояние се нарича „наш свят“.

Да предположим, че мисля отрицателно за някой друг, което означава, че в моето въображение този човек е лош. В неговия образ, който се намира вътре в мен, чувствам, че го мразя и се отнасям лошо с него – това ме измъчва и в следствие на това аз се чувствам зле. Но ако обичам някого, аз се чувствам добре.

Това означава, че злото начало изначално ни е било дадено, за да почувстваме състояние, противоположно на Твореца. Доколкото поправяме своето зло начало, т.е. нашия егоизъм, в отдаване и любов, в уподобяване на Твореца, чувстваме в това поправено желание какво усеща Творецът. Така се свързваме с Него, приближаваме се до Него, прилепваме се и се сливаме с Него. Затова всичко, което ни е дадено, е само да проверим своите усещания.

Всъщност всичко е наред. Ние се намираме в напълно поправено състояние, но ни е дадена възможност да поправим себе си и да се уподобим на Твореца със своята свобода на волята.

Какво означава това? Творецът можеше да ни сътвори като неживата, растителната или животинската природа, извършваща автоматично всички действия на общата природа. На тези нива действително се усеща, че няма друга сила освен тази, която управлява всичко! Но човекът има определени чувства и мисли, които не са част от нашето материално съществуване, а под някаква форма принадлежат на Твореца.

Това са мисли и чувства за нашето предназначение, за нашата съдба, за това кой ни управлява, за това какво се случва отвъд нашето материално състояние, отвъд физическия ни живот. Едно животно няма такива мисли – то не разбира и не възприема това. То инстинктивно се плаши от смъртта и болката и не може да мисли за нищо по-висше.

Това произхожда именно защото нашите решимот (духовни гени) се намират на едно ниво по-високо от нас. Когато се издигнем от долу нагоре и реализираме решимо 1/0, то единицата представлява решимо от следващото ниво. Тя се явява точката в сърцето и ни води напред.

Всеки един има точка в сърцето, но в повечето тя все още не е разкрита. Тези, в които е била разкрита, се превърнали във велики кабалисти в предишните поколения, които постигнали творението и Твореца. Днес решимо 1/0 се проявява в нас самите – 1:0 в наша полза.

В другите, решимото все още се намира на нулева позиция 0/0 – тяхното противопоставяне е 0.

Но тази нула непрекъснато набира обороти. Противостоенето работи и непрекъснато обръща числата (решимо в този свят), докато нулата стане единица и човек започне да усеща точката в сърцето, и тогава трябва да напредва.

От урока на руски език по статията „Тояга и змия“, 21.07.2013

[113268]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На всеки от нас е дадена точка в сърцето – решимо (1/0) за следващата степен и затова ние започваме да я реализираме. Но в какво може да бъде реализирана? Тъй като единицата е желание, което насочва към Твореца, но от обратната страна, и на нас ни се струва, че съществуват множество различни сили и всякакви такива: влече ни нанякъде, а не знаем какво и как да го направим.

И така на всяко стъпало ние избираме, без да разбираме накъде ни влече, какво става с нас, откъде всички тези свойства, нови желания и т.н. се появяват в мен.

В крайна сметка, се получава, че в мен възниква проблем с единствеността на Висшата сила. Светът около мен, т.е. струващите ми се всевъзможни източници за въздействие върху мен: хора, животни, растителна, нежива природа – всичко, което си пожелая – това не са материални обекти, а сили, които ни въздействат. И аз трябва да ги отнеса към Твореца, разбирайки, че зад тях стои Той самият – главният управляващ, режисьор и изпълнител. И така на всяко стъпало, във всяко едно състояние.

Затова в мен възниква само един проблем: как да постигна разкриване на Твореца? Да разкрия Твореца означава да установя, че само Той управлява целия свят.

Той е създал сферичен екран около мен, на който постоянно ми показва филм с название „Нашият свят“, „Моят свят“. И аз трябва да разгадая, да узная Киномеханика, който ми прожектира този филм. Именно затова филмът ми се демонстрира на екран, вътре в който се намирам самият аз. И всеки път ми показват различни хора, различни събития, различни усещания, само за да мога над тях да разкрия Управляващия, че няма никой освен Него, прицелвайки се в Него през всички проблеми.

Но всичко, което ми въздейства, отрича единствеността на Твореца и ми дава усещания, сведения и т.н., които са абсолютно противоположни на Него. Затова се намирам в раздвоено състояние. От една страна, в мен съществува усещането за този свят – многопричинност или многобожие (няма значение как ще го наречем). От друга страна, съществува само една сила.

Моята задача е да изляза от състоянието на многопричинност, раздвоеност, тъй като не разбирам откъде се сипят толкова различни проблеми върху главата ми. Нещо повече, изведнъж се оказвам в състояние на криза. По-рано такова не е било, затова не е ставало и дума за разкриване на тази система – не е имало за кого.

Кризата ме тласка към въпроса за многопричинността: „Какво става в тоя свят?“. Завладява ме животински страх за бъдещето: как да оцелея, какво да правя?

Проблемът се усилва. Възникващите в мен въпроси и кризата се допълват едни с други и поставят пред мен дилемата (∆): „Какво да правя в този свят? Каква е причината за това, което става?“. Аз трябва да знам причината за кризата.

Веднага щом я узная, ще мога по някакъв начин да се боря с нея. Това ме тласка към търсене, което може да продължи с години и дори да премине през трета и четвърта световна война. Всичко това са исторически процеси, които могат да бъдат много продължителни, траейки десетки години.

Накрая, достигам до това, че съществува Творец – сила, която предизвиква всичко това, която управлява и определя всичко.

Човек започва да се пита: защо, за какво, с каква цел Творецът прави всичко това? Но той вече се пита като нас – хората с точки в сърцата. Веднага щом в човек възникне усещане, че има някаква причина, която трябва да постигне, това вече е точката в сърцето.

След това човек идва в кабалистична група, занимава се с интегрално образование и възпитание и след това става поправянето.

Ние с вас вече се намираме в състояние, когато, достигнали до правилно съединение в групата (това всъщност е интегрално възпитание и образование – включително и за нас), реализираме духовната методика („реализиране на групата“) и достигаме до поправяне.

Затова главната ни задача, както се казва в статията на Баал а-Сулам „Няма никой освен Него“, е въпреки усещаната от нас многопричинност да определим, че съществува само една причина на всичко, което се случва. В това се заключава нашата работа, анализ и всичко друго.

Творецът ни изпраща огромно количество проблеми, които ни раздират на различни страни, а ние трябва да ги насочим само към една причина. Тъй като това, което ни се струва като множество от проблеми, в действителност представлява само един проблем – нашето неразбиране, противостоене на Него. А тъй като сме много сложни, тъй като се състоим от различни свойства, то противопоставянето ни на Него се разкрива като огромно количество уж различни противоречия.

От урока на руски език по статията „Тояга и змия“, 21.07.2013

[113265]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се отнасяме към това, че при разпространението се сблъскваме с негативни реакции, с избухвания и с ненавист?

Отговор: При разпространение сред широката публика, трябва да се действа така, както е прието в този свят, т.е. както би постъпил обикновеният човек при екстремални условия, викайки полиция, обръщайки се към съда. А в повечето случаи, не си струва изобщо да се реагира.

Трябва да се разбере, че всички тези прояви са изпратени от висшето управление, но ние трябва да реагираме на тях по обичайния начин. Независимо от това, че знаем, че това е дошло от Твореца, освен когото няма никой друг, и Той ни създава всички тези ситуации, но нашата реакция трябва да се основава върху това, че ”без Тора няма хляб, а без хляб няма Тора”. Затова е задължително да има реакция и в плоскостта на този свят, и в областта на висшия свят. Тоест ние трябва да укрепим връзката между нас и с това безусловно неутрализираме цялата ненавист и лошото отношение към нас.

Тъй като ние искаме да разкрием Твореца във връзката между нас и всичко е за да се възцари Той между нас, и да Му доставим удоволствие. И съответно с това, Той ни помага, разкривайки ни още по-яростни ненавистници, които при това са многобройни. Това са непоправените желания, които е задължително да бъдат разкрити и да ни помогнат да се свържем още по-силно с Твореца.

Затова трябва да възприемаме всички негативни реакции и разбирания. Групата трябва да бъде готова за това. Във всеки един момент има такива, които падат, но някои се издигат и затова цялата световна група напредва като цяло, помагайки си взаимно един на друг. Сега трябва да изградим още по-здрави връзки помежду си и между групите, и ще видим, доколко това ще помогне на всички.

Анализирайте всички пречки, прояви на ненавист и решете как да реагираме на всеки конкретен случай. Но основното в поправянето е това, че по възможност трябва да премълчим и още по-силно да се обединим със световната група, заедно с Твореца, като място за общото спасение.

И тогава ще видим, че всички ненавистници изведнъж ще се превърнат в приятели. Сякаш чукаш на чужда врата, и отначало не искат да ти отворят, не желаят да говорят с теб, пренебрегват те. А след това виждаш, че можеш да подобриш отношенията си с тях, това да е като урок, как със същото търпение да се отнесеш по-късно към целия свят.

Трябва да виждащ, че зад всеки човек, зад всяка затворена врата, се крие Творецът и си играе с теб. Отнасяй се към него като към посланик на Твореца. Творецът желае да проявиш участието си, да поговориш. Ако идваш с висшата сила в себе си и виждаш човека пред себе си като посланик на Твореца, като ”помощ от противоположната страна”, то при теб всичко ще се получи. Така ще постигнем успех в целия свят.

Тази работа е много важна, тъй като тя ни изгражда. В крайна сметка, можем да се обръщаме към широката публика, към другите народи и страни. Ние сме започнали тази работа в Израел и тук ще е най-трудно, тъй като народът на Израел е най-упорит. А ако се научим да работим с тях, то после методиката, силата за поправяне ”ще изригне и ще се разлее от народа на Израел върху останалите народи”. Ако създадем вътре в народа на Израел източник за поправяне, то той ще окъпе със своите води целия свят. Дори няма да се наложи останалите да бъдат агитирани, те инстинктивно ще се присъединят.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 07.08.2013

[114122]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Санкт Петербург. Урок №4

Най-страшното за нашето земно и духовно състояние е лекомислието. Няма нищо по-лошо от това. Някаква си малка усмивчица, пренебрежителен жест или действие – и това е всичко: в мен всичко пада. Трябва много да се страхуваш, че така можеш да навредиш на другаря си, но на себе си вредиш хиляди пъти повече.

Трябва да бъдем в постоянно ”сериозно веселие”, но от сърце. Дори ако твоето състояние е лошо, но ентусиазмът ти идва от сърцето – това ще ти помогне. В никакъв случай не трябва да има каквато и да е показност, освен ако не се разигравате специално, за да може другарят ви да добие смелост. Трябва много да пазим нивото си и постоянно да се грижим, за да се издигаме още и още. Да не забравяме, че най-важното е подготовката.

Аз съветвам онези, които имат възможност, да се присъединят към нашия сутрешен урок, излъчван в ефир. Независимо, че казвам, че няма значение кога го гледаш, може и по-късно – това все пак е живо време. Това има психологическо значение за човека. Духовната енергия съществува в света, тя се намира тук.

Но ако човек чувства, че сега не може да улови това състояние, не се страхува, че то ще си отиде, т.е. той се намира в отпуснато състояние: става, спира компютъра, пие кафе и така нататък – не е залепен към екрана.

Затова много ви моля, съветвам ви: ако може поне част от урока да гледате в ефирно време и да не пропускате нашите обединителни срещи в неделя вечер.

Вие виждате сами, какво означава подготовка: ние всички се подготвяме за състоянието на пълно поправяне, пълно сливане на всички заедно със светлината. Целият ни живот, цялото ни духовно извисяване се нарича ”подготовка” и затова тя трябва да предшества всяко едно наше действие. Преди урок аз трябва да стана най-малко 15 минути по-рано, за да прочета нещо – трябва да направя нещо със себе си, трябва по пътя към урока нещо да послушам.

Прочетете псалми или просто някакви откъсчета от нашата литература – нещо индиферентно, истинско, необходимо. Нали цигуларят или виолончелистът настройва своя инструмент независимо от това, каква мелодия ще изпълнява по-късно. Така и ние трябва да настроим нашия инструмент, а след това на урока той ще свири. Аз не си представям как бих дошъл на урок, без да се настроя за него. За мен не е важно какво ще правим с вас. Повярвайте ми, аз сега седнах, погледнах темата на урока и го започнах. За мен това няма значение. Но съм длъжен предварително да се настроя за това!

Преди нощния урок в продължение на половин час Рабаш се разхождаше по улицата. Аз ставам час и половина преди урока, независимо, че имам да измина само 50 метра, даже и по-малко. Трябва да взема горещ душ, да се ободря, да прочета нещо от своите материали, които да не ме отвличат от урока, а тъкмо обратното, да ми дадат нужната насока.

Случва се така, че се вглъбяваш в някой материал и след това ти е трудно да се пренастроиш, идваш – а са ти дали съвсем друга тема. Това е отговорност, защото пред мен седят десетки хиляди от цял свят!

И така трябва да се чувства всеки един от нас, защото работим над създаването на общо кли/ съсъд. Не съм настроен на някого конкретно, а съм настроен на онова съединение, което можете да ми дадете всеки момент. А ако не можете, то и урокът понякога остава с пожелание за повече.

А понякога вашето състояние, вашето съединение дотолкова ме разкрива, че речта ми се лее като свободен поток. При това, не зависи от количеството хора, това зависи от качеството на обединението. Понякога вие преуспявате и тогава се появява прекрасен материал. Така че всичко трябва да се има предвид и трябва да бъдем добри деца.

От 4-ти урок на конгреса в С. Петербург, 12.07.2013

[114029]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всички творения се намират под управлението на Твореца, на Висшата сила. Творецът е създал едно – желанието за получаване, което се подразделя на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. Тези стадии се спускат от връзката с Твореца, от ”света на безкрайността” към състоянието ”този свят”, в който те са напълно откъсната от Твореца. Спускат се единствено защото участват в създаване на връзката с Твореца, творението ще усети, ще разбере, ще постигне и ще направи живота си такъв, в такова състояние , като Неговото.

Затова цялото желание за получаване трябва да приеме формата на желанието за отдаване, присъщо на Твореца. По пътя, творенията постигат висшето управление и придобиват способността да действат също като Твореца. Това означава „да бъдеш като Него“.

За да преведе всички творения до такова състояние, отнасящи се до всички четири нива, първо, най-развитото желание от четвъртия стадий – човек, Адам, трябва да установи връзка с Твореца. Защото само четвъртото ниво е способно на такава връзка осъзнато и целенасочено, започващо да усеща собствената реалност противоположна на Твореца, да вижда себе си противоположно на Него, съгласно или несъгласно с Него, работещо за собствено благо или за благото на Твореца и т.н.

По такъв начин, четвъртият стадий, по своята същност е център на творението. От друга страна, предходните три стадия се присъединяват към него, без да притежават свобода на волята. А точно четвъртият стадий определя как тези негови компоненти ще участват в процеса. Сам по себе си той представлява намерение, направление, тъй като останалите просто действат в това направление, без всякакъв свободен избор.

И така ние говорим за хората от този свят, които преди всичко, трябва да усетят, че се намират в скритие, а след това да пристъпят към работа, за да осъществят контакт с Твореца от състоянието на пълно откъсване от Него, от най-отдалечена точка от Безкрайността.

Схематично това изглежда така: Творецът се намира в света на Безкрайността, а ние – в този свят, и разстоянието помежду ни се раздела на 125 стъпала.

От тук, от този свят, ние трябва да установим връзка с Него.

И тя започва с това, че Творецът ни пробужда – свети ни все повече и повече. Благодарение на Неговата светлина в нашия свят започват да се преповдигат желанията от четвърто ниво, което се подразделя на различни видове, съгласно същите тези четири стадия. Първи се пробуждат ”най-чистите” желания, а след тях следват ”по-грубите”. Така върви процесът на поправянето – от лекото към по-трудното. С други думи, ”леките” части, които поправяме в началото, по-късно ни помагат при поправянето на ”по-грубите”, по-твърдите части.

Поправянето се извършва посредством това, че Творецът пробужда своето излъчване на светлина, своето отношение към нас, и то започва да се разкрива не просто като добро към ”материала” на желанието, както при неживото, растителното и животинското ниво, а целенасочено към доброто. Казано по друг начин, посредством проблясванията на Твореца ще ни се наложи да се сближим с Него.

За това трябва да променим намерението си. Тоест вместо неживото, растителното и животинското ниво, ние трябва да формираме в себе си човешкия стадий. А човешкият стадий е същността на намерението над материята.

Знаем това от четирите стадия на разпространение на пряката светлината: четвъртият стадий в крайна сметка решава да направи съкращение (цимцум) и да отговори на Хазяина точно с такова отношение, което той проявява към него. Това се нарича намерение.

Тъй като четвъртият стадий няма какво да даде в отговор на Твореца – той може само да продължи да получава от Неговото благо с такова намерение, което обръща цялото получаване в отдаване на Него. Тогава всички мисли на човека, цялото му сърце – са в Твореца. Вече му е все едно какво получава – човекът, подобно на гостенина, гледа Хазяина и иска единствено да Му достави удоволствие.

Ето какво е промяната на намерението, смяната на отношението: от собствена изгода превключвам на благото на Хазяина, което става определящ фактор. Хазяинът за мен е на първо място, Неговото състояние е моя първа и основна задача. Съобразно с това аз правя със себе си всичко, което трябва.

По такъв начин, на госта му е все едно през какви състояния преминава той. Само и само да са за благото на Хазяина – в такъв случай той ги приема като задължение, радва им се и неговото намерение изцяло съвпадат с тях.

От урока по статия от книгата Шамати, 06.08.2013

[113993]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата Зоар, статия „Нощта на невестата“, п. 145: Шест пъти тук е написано ”АВАЯ”. Шест стиха има между стиха ”Небесата разказват” и ”Тора на Твореца е съвършена”. И за тази тайна е написано: ”Берешит” (В началото) – в което има шест букви – сътворил Творецът небето и земята” – това са шест думи. 

Зоар ни обяснява програмата: ”Пред вас е програма. Четете я, разказвайте за нея, обсъждайте я. Който може, нека да я запомни, който не може – да я забрави, това не е толкова важно. Работете с нея. Във всеки случай нищо няма да разберете. Но ако се занимавате с тази програма, четете я, и желаете да разберете какво представлява тя и за какво се говори в нея – с това вие я изграждате в себе си, в желанията си, в свойствата на възприятия.”

И така, ние четем програмата за управление. Тя се облича на нас дотолкова, доколкото ние желаем това. А самият текст ни помага някак си да се свържем с тази програма.

Има различни души. На първите поколения им е било достатъчно описанието на тази програма във вид на Тора, на следващите поколения им е била необходима добавка – Пророци, Писания, Мишна, Гмара, след това – все нови и нови книги. Но всички те разясняват вечната програма – Петокнижието на Тора, помагайки ни да пожелаем да я изградим в нас, за да започнем да я прилагаме на дело.

Въпрос: Ако следваме аналогията с компютъра, то апаратната част – това е нашето желание да се насладим. Какво прави тази програма с желанието за наслаждение, как тя ще го задейства иначе?

Отговор: В нашия случай ”апаратната част” – желанието за наслаждение не се променя, остава си същото. Съгласно „апартната част“ компютърът е съвршен. Цялата разлика между програмите е във взаимната връзка, в тяхното количество, във възможността да се осъществи връзка.

Тъй като програмата само свързва частите на компютъра, дава на всяка клетка от паметта числово значение съгласно нейната значимост и ги свързва помежду им. Съгласно това всяка клетка от паметта съдържа определена информация и всички те се съединяват помежду си в определен ред. Този ред също може да се променя, но всичко това е заложено в същата тази програма.

Това е всичко, което имаме. Да речем, че всички клетки съдържат единици и нули, и сега всичко зависи от това, как тези клетки ще се свържат помежду си. Това е целият живот, цялата програма, цялото управление, всичко съществуващо. Ние не се съобразяваме нито с клетките на паметта, нито с единиците и нулите във всяка една от тях. А най-важна и определяща се явява връзката между тях и динамиката на постоянно променящата се взаимна връзка и съединението, защото това определя информационния поток, който се осъществява в нас, като потока на живота. Същото се случва сега и в нашия организъм.

От урока по Книгата Зоар, Предилсовие, 29.07.2013

[113298]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Единствената причина за присъствието ни в този свят, задължението за нашето съществуване тук е да разкрием Твореца. Това е определението на науката кабала – методика за разкриване на Твореца от творенията в този свят. И докато всички творения не разкрият Твореца, този свят ще съществува. Тъй като всеки от нас усеща такава реалност, докато не разкрие Твореца във всичките си желания. Тъкмо затова съществува този свят.

Затова в крайна сметка ние стигаме до работа с Твореца, т.е. до Неговото разкриване. Разкриването на Твореца е разкриване на свойствата любов и отдаване, противоположни на нашата природа – онова, което виждаме около себе си и откриваме вътре в нас.

Разкриване на природата на Твореца е възможно единствено по собствено желание, необходимост, потребност. Затова, според знанията, получени от науката кабала, човек започва да усеща, че не му достига разкриването на Твореца, силата на любовта и отдаването. А може ли да се случи такова нещо, че изведнъж да ми се прииска да обикна ближния, да му отдавам?

Възможно ли е да очаквам, че в крайна сметка, в следствие на цялата ми работа, на всички приложени старания, да мога да обикна всички: неживата природа, растенията, животните, хората! Мога ли да достигна до такова желание, да обичам всички и то безкористно, независимо от себе си и да получавам от това наслаждение? Какви условия, или каква ситуация трябва да създаде Творецът за мен, за да пожелая това?

Не мога да си представя това да се случи. Тъй като аз мога да обичам само онова, което ми носи наслаждение: риба или бонбони, храна, секс, пари, власт, знания. Невъзможно е да си представя, че мога да обикна нещо, което ни ми доставя наслаждение.

Аз чувствам своето желание напълно празно, без да получавам в него никакво наслаждение и дори да усещам страдание от празнотата, нищожност, разочарование. Моето его е пострадало, чувствам се опустошен, всичките ми планове, изхождащи от моята предишна природа, рухнаха. Чувствам, че няма бъдеще в моето желание  за наслаждение. Това състояние е по-лошо от смъртта – крушение на всичките ми надежди, просто някакви нечовешки страдания, като страданията на Йов.

Ясно ми е, че от това не мога да извлека никакво удоволствие. Но ако независимо от това, над всичко, все пак се стремя към отдаване и любов, към действия за благото на ближния, то тези действия наистина ще са за отдаване! В такъв случай аз мога да бъда уверен, че на моето егоистично желание нищо няма да му се случи. Тъй като не разчитам на бъдещо възнаграждение, а мисля само за самите действия, които завършват на някакво друго ниво и там се реализират.

И моята суета не трябва да се подхранва от това, което съм направил, с една дума като герой, гордеещ се с жертвата, която е направил. Защото това също е възнаграждение и то не малко. Тоест никой да не знае какво съм направил и дори на мен самия това да не ми е известно. Лишават ме от всяка и от най-малката възможност да получа компенсация в своя егоизъм. Ето това се нарича отдаване, до такова състояние трябва да достигнем и ние.

Това става постепенно, за сметка на случващите се в нас промени. Сега това крайно състояние ни се струва безкрайно абстрактно и невероятно, но всъщност то е доста вдъхновяващо. В зависимост от това, как напредва човек и разкрива условията, необходими за духовно действие, той открива в тях възможността да се уподоби на Твореца, намирайки се в такова състояние, в такава мисъл, желание. Тъкмо с тази сила той властва и обхваща цялото творение.

Ако човек произведе вътре в себе си такава психологическа промяна и предпочита насладата от отдаването, то разкрива това състояние. А всичко останало ще научим на място. Във всеки случай, целият този живот и целият този свят вече придобива смисъл.

От подготовка към урока, 02.08.2013

[113753]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В сегашната реалност аз усещам себе си, моите близки, своята група, другите групи, държавата и накрая света, което съответства на петте нива на авиют, на ”дълбочина на желанието” – от нулево до 4-то ниво. Като цяло, тази реалност е душата, или с други думи, желанието за получаване, но поправено. Сега то е разбито на части, но поправяйки връзките между тях, аз ги връщам към една структура,  в едно единно желание – Малхут на света на Безкрайността (∞). И тогава тази душа се напълва от светлината на Безкрайността, или Твореца (НаРаНХаЙ).

Друго няма, и само за това ни разказва науката кабала – за поправените желания, които ни се струват отделени в една или друга степен. За мен е създадена измамната външна картина, групата с другарите и аз трябва да приближа всеки към себе си. Това е работата.

Става дума за моята душа, за моя вечен духовен съд, в който живея. Та нима и по-нататък се надявам да усещам само материалното битие в своето днешно ”аз”? Ако желая да изляза по-нататък навън и да започна поправянето на своята душа, да я приобщя, да я присъединя към себе си, да живея в нея, тогава трябва да споя в едно всичките и части. И тези части са заложени във всеки. Така работя, преодолявайки своя егоизъм, за да се съединя с другарите – с частите на своята душа.

При това интегрирам техния външен облик, т.е. виждам не лица, а тъкмо частите на душата. Всичко външно се неутрализира, благодарение на това, че работя над любовта, вместо над ненавистта.

От урок по статията ”Мир в Света“, 25.07.2013

[113625]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Необходимо е да достигнем такова състояние, в което целият ти живот е в другарите, заедно с тях в общо обединение, където няма различния между нас. Нашите тела изчезват и остава само желанието, усещащо наслаждение от връзката, а не от разделението на частиците.  Всички частици искат не само да се съединят, а вече са се слели помежду си и са се разтворили в общото съединение, ставайки напълно еднородна, хомогенна материя.

В нея изчезват всички наши особености и различия, защото до такава степен се допълваме един друг, че ставаме едно цяло, не ме е грижа на кого са тези ръце, крака, мозък, гръб – всичко е общо като образа на един човек. В това съединение започваме да чувстваме силата, оживяваща този общ образ, който сме изградили, наречен човек, Адам. Тази оживяваща сила се нарича Творец.

Непрекъснато трябва да се стремим към това. Всеки един миг трябва да търсим как да усилим тази форма, в която започваме да обичаме Твореца, чрез любовта към другарите. Ако за момент оставя това търсене и не усиля това състояние, то падам. Няма веднага да го почувствам, но няма съмнение, че съм паднал. В духовното няма постоянно състояние. Не си мислете, че може да спрете и да си почините. Искате или не, в духовния свят е нужно всяка секунда да знаете накъде се устремявате: да се обедините всички заедно или напротив – или едното, или другото.

Тук е необходим трепетен страх, който се явява първата заповед, и без който не може дори да се надяваме на някакъв напредък. Ако някаква материална цел в този свят изисква от мен да изменя насоката – да мисля за групата, за връзката с Твореца, за да ни помогне да извършим тези материални действия – то това вече е хубаво, защото изменя моята насока.

Поне не съм насочен към лични интереси, а към нещо колективно, заедно с всички. Това вече ни принуждава да запомним, че се нуждаем от Твореца, защото без Него няма да успеем.

Ако това не се случи, тогава ще трябва да ни изпратят силни удари, за да почувстваме своята безпомощност, както ние, така и светът, и да бъдем принудени да си спомним, че само Творецът може да ни помогне – никой друг не може. Най-важното е да променим насоката. Веднага след като го направим и започнем да работим в правилното направление за обединение, изяснявайки защо ни е нужно това съединение, веднага ще изменим целта и средствата.

Преди всичко се нуждаем от Твореца, за да успеем да постигнем различните външни цели, и сега разбираме, че външните цели са били целенасочено поставени пред нас, за да ни изплашат и принудят да си спомним за Твореца. Така, на основата на простия психологически егоизъм, се пробуждаме.

Засега това е чисто егоистичен подход, но той ни учи как да не излизаме от „светостта“. В крайна сметка, дори в такова съединение вече има святост.

От урока по статия на Рабаш, 18.07.2013

[112816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че се спира цялата система, ако някой от нас не взима правилно участие в нея?

Отговор: Получава се, че изведнъж в двигателя задържа един клапан и се спира цялата машина. Или прегаря някой елемент в електронната платка на компютъра. Но там има значение и доколко е важен този блок, “майчинска” ли е тази платка или е нещо второстепенно. Докато в интегралната система няма по-важни или по-маловажни елементи, защото тя е кръгла и затова всеки е толкова важен, колкото всички останали. Ако той изчезне, то цялата система ще се спре.

Достатъчно е един елемент да изгори и всички изгарят, тъй като той е включен във всички. Сякаш сме скачени зъбни колелца в часовников механизъм. Ако едно колелце се повреди и не сработва, блокират всички и часовникът спира.

Системата работи в резултат на това, че всички нейни елементи са свързани един с друг и работят съвместно. А ако някой детайл престане да работи, то той спира цялата система. И нито едно зъбно колело не може да се откачи от другите и да се върти независимо от останалите на празен ход, както му хрумне. Така не може да се получи. В работещия двигател трябва да се въртят всички зъбни колела, а ако изведнъж някои части зациклят, то цялата машина спира.

Ти не можеш да влезеш в тази система или да излезеш от нея. Намираш се в нея, не по своята воля и нищо не можеш да направиш с това. По време на цялата история до ден днешен ние само сме израствали – цялата тази система се е разраствала, благодарение на своя егоизъм. А когато тя е пораснала, е започнала да демонстрира връзката между всичките свои части.

Днес тези връзки между нас се проявяват все повече и повече. Всеки ден се проявяват още няколко десетки или стотици нишки, които идват от мен към теб, от теб към мен и към всички останали. Ден след ден, този огромен “октопод” все повече ни оплита в пипалата си с новите връзки от всички мои мисли и желания към всеки и от всеки към мен.

Ние сме съединени с безкраен брой свързващи нишки, сливащи се в сбор, в едно цялостно поле, дотолкова много и толкова тясно те се преплитат една с друга. Сега в света се извършва именно такъв процес – във всеки миг тези връзки стават все по-тесни и по-силни, определяйки целия ни живот. Преди, те са оставали скрити, но днес тази взаимовръзка се проявява. И в действителност, не възникват никакви нови връзки, а се извършва разкриване на вече съществуващата система.

Но според степента на това разкриване започват да ни съдят и да изискват реакция. Световната криза се разраства и се усилва, разкривайки нашите взаимовръзки и ние се чувстваме все по-зле. Тази система се разкрива като вече съществуваща и иска от нас да започнем да действаме, според степента на това разкритие.

Да допуснем, че ни се разкриват 10 % връзки от 100%. 90% ние не знаем и не разбираме, но в степента на вече разкриващата ни се взаимозависимост, сме задължени да я спазваме. Ако ние се стремим да я поддържаме, значи вървим по пътя на светлината (ахишена) – съгласяваме се със системата, искаме да се присъединим към нея, да сътрудничим, да работим съвместно, искаме да се прилепим към висшата сила. Законът, действащ в тази система и свързващ всички нейни части, се наричат Творец, висшата сила, светлина.

А ако не искаме да бъдем свързани с нея, не желаем да участваме в нея, то все едно, системата работи. Но разликата между нейното работещо състояние и нашето нежелание да работим – тази делта, се усеща като криза. Системата продължава да се разкрива, защото според плана, са й определени 6000 години за това развитие.

Например, след година тя ще разкрие себе си, нашата непоправеност и неучастие в нея вече не е 10%, а е 20%. И тогава ще почувстваме двойна криза, в сравнение с днешния ден, и даже още по-лошо, та нали тази интегрална система умножава своите реакции. Затова ще ни бъде многократно по-зле, отколкото сега. Представете си, че ще бъде топло +50 градуса и студено – 50 градуса, и естествено цялата реколта, всичкият добитък ще загинат. И какво ще правим ние?

Ако не участваме в тази система, не съблюдаваме закона на природата, пред който сме задължени да отговаряме, то ще се разкрие нейната истинска форма. Това не са наказания, които някой ни изпраща нарочно. Просто се разкрива истинската картина, че не си участвал правилно в общата система и затова си навредил на себе си. Творецът не те е наказвал, Той е бил готов да ти помогне във всичко. Само не е искал да отнеме от теб свободата на волята. Ти си длъжен сам да решиш какъв искаш да бъдеш – грешник или праведник.

Ако съм запознат със системата, искам да разбера повече за нея и да участвам в нея като интегрална част – това се нарича обща молитва. И тогава мога да се моля за другите или за своето собствено участие вътре в системата – това не е важно, все едно, приема се, че се моля за обществото, за да изпълня всички свои задължения по отношение на всички. Само за това моля – да ми дадат сили правилно да участвам във всичко и за всички.

Аз ще се почувствам отговорен за всички, за целия свят и длъжен да изпълнявам своята функция. И по този начин, с това определям състоянието на всички останали.

От урок по статия на Рабаш, 05.07.2013

 [112899]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→