Баал а–Сулам, “Науката кабала и нейнатa същност“: От Твореца са произлезли всички светове и цялото им напълване във всички детайли е само чрез една-единствена особена мисъл. Тази мисъл се е спуснала сама и е създала всички многобройни светове, творения и начини за тяхното управление. 

“Мисълта“ – това е силата, спускаща се и действаща в своята производна. Силата на мисълта формира “материала“ на желанието, а след това действа в него, т.е. отпечатва себе си в различни форми. А желанието приема тези “отпечатъци“ и съответстващият им образ се променя.

Материалът на желанието, неминуемо преминава през ред промени, в които чувства, че те идват от някакъв Помисъл. Така мисълта влиза в желанието, разумът прониква в сърцето. И тогава желанието се замисля: “Какво искам? Защо? Какво ме подбужда към това?“

Влизайки в желанието, мисълта “разваля“, променя го, докато то не осъзнае: “Съществувам аз и съществува предишен Помисъл, който ме е създал и ме променя. Означава, че е по-добре за мен да се приобщя към него. Нека да имам свой помисъл, с помощта на който ще контролирам желанието и ще го управлявам, вместо желанието да управлява моите сметки“. Тъй като, засега желанието доминира, нашият живот се определя от интересите на “тялото“. Така че, може би, е по-добре да възложим управлението на главата, на разума?

Кабалистите са разкрили това преди почти шест хиляди години, а после, в продължение на три периода по две хиляди години всеки, светлините влизали в съсъдите – помисълът влизал в желанието. И ето днес цялото човечество, цялото общо желание разкрива и осъзнава резултатите от този процес: “Какво става с нас?“ Положението е лошо: ние страдаме, живеем в лъжа, без да знаем причините, без да намираме решения…  Защо?

Така мисълта ревизира желанието и констатира: “То е виновно, за случващото се. Очевидно, то трябва да се управлява по друг начин“. И постепенно, се приближаваме към точката на това решение: мисълта ли ще управлява желанието или желанието мисълта? В това е нашия избор.

Въпрос: Но внедрените в нас мисъл и желание са противоположни на Твореца. Мислите ни са противоположни на замисъла на творението …

Отговор: Правилно, нали иначе няма да Го познаем. Трябва да познаем истината, а това е възможно само от лъжата. Всяко нещо се постига само, изхождайки от неговата противоположност. За сладостта е необходима горчивина, за тъмнината е нужна светлина, а за светлината – тъмнина. Иначе няма да успееш да разпознаеш нищо. Необходима ти е точка на замерване, намираща се извън замерваното свойство, мерило, спрямо което да направиш отчет.

Ние представляваме съсъди-желания и затова, само така, можем да измерваме, да усещаме, да разбираме, каквото и да е – винаги, сравнявайки две противоположности. Творецът усеща себе си единен, а ние – не. На нас ни трябва съпоставяне. Иначе, все едно, се реем в безвъздушното пространство, лишени от всякакви ориентири, не чувстващи насоките.

И освен това, ако в нас поставят специална течност със специални условия и с относително тегло като на нашето тяло, то ние и него ще спрем да усещаме.

И същото това, можем да направим и с нашето съзнание, ако го освободим от полярните ориентири: без усещането за противоположностите, ние губим усещането за себе си, за своето съществуване.

И така, бидейки творения, можем да измерваме, да оценяваме себе си само чрез контраста. В кабала е казано за това: “Преимуществото на светлината се познава от тъмнината“. И затова няма да достигнеш съвършенството, ако не преминеш през всичките беди в света, през цялата негова “преизподня“ – обратната страна на “райската градина“. Но ти можеш да познаеш това “царство на тъмнината“, подобно на мъдрец, който още в мрака вижда зараждащата се зора.

Но тук възниква въпросът: ако, днес виждам съвършенството отдалеч, т.е. без да го усещам в своите съсъди, то какво ще стане утре? Не съм съгласен да “гледам рая през бинокъл“, аз искам да премина през неговата врата.

Ето, защо е необходимо разбиването и неговото последващо поправяне. Достатъчно е, ако ние леко почувстваме разрива между нас и тогава, всичко останало ще получим от групата във вече готов вид.

От урок по статията „Науката кабала и нейната същност „, 25.11.2013

[121371]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо в статията на Рабаш ”Да отидем при Фараона” не се споменава за съединяването с другарите?

Отговор: Никъде в статиите от ”Шамати” и в другите статии, в цялата Тора, не се обясняват груповите действия. Единственото място в Тора, където се казва за това са събитията при планината Синай, при даряване на Тора. Никъде повече не се споменава за това, защото е съвсем очевидно, необходимо условие. Няма друго място, в което може да се разкрие Творецът.

Ние се намираме в този свят, където сме способни да се сближим на физическо ниво, събирайки се на едно географско място и изпълнявайки общи материални задачи. По такъв начин, можем да създадем условия за осъзнаване на необходимостта от обединение, от съвместни занятия, от разпространение. Целта на всички тези действия е да се достигне единството, вътре в което ще се разкрие сливането с Твореца.

Това са толкова изначално очевидни действия, че за тях дори не си струва да се споменава. Ако не влезеш в група, то изобщо нямаш условия, в които да започнеш да четеш някакъв кабалистичен текст. Изобщо няма да разбереш, какво четеш, за кого и за какво, как да реализираш това. Нищо няма да ти е ясно.

Само Рабаш ни е описал, методично и последователно, методиката за груповата работа в десетките си статии, посветени на групата. Даже, не е обсъждал това на уроците, а само е написал статиите. Не е говорил с нас за любовта към другарите и за обединението, а само за Фараона, за Моисей и т.н. в онзи стил, в който са написани всички негови статии. Статиите за групата са нещо, напълно уникално сред всички кабалистични книги, започвайки от Адам Ришон и до днешен ден.

Никъде, така ясно не се обяснява какво трябва да правим, целия устав на групата. Нали, се е смятало, че тези принципи, отпреди са били известни – без тях дори няма смисъл да се започва да се учи. Преди всичко, трябва да организираш за себе си мястото за работа, а след това вече да привличаш към него светлината, възвръщаща към източника. Иначе, къде ще я притеглиш?

Въпрос: Написано е, че Творецът казва на Моисей: ”Да отидем при Фараона!” Кой отива: аз, сам или заедно, с другарите?

Отговор: Моисей се развива от всичките ти другари. Това не е един човек, а центърът на групата, в който има контакт с Твореца. Никога не става дума за един човек – той за духовния свят не съществува. Един, това е само парченце от разбития съд, в който няма нищо. Творецът довежда това късче на необходимото място и казва: ”Избери това!”

Тъй като, тук можеш да намериш сили, с помощта на които да поставиш себе си, обратно в огромния пъзел, в общата мозайка на предназначеното ти място и ще запълниш съсъда. А поставяйки, своето парченце от пъзела, ти помагаш на всички останали парченца, по-добре да узнаят, как да намерят своето място и да запълнят пъзела.

Ако някъде просто се учиш сам, без да изграждаш никаква връзка с останалите, дори виртуална, то нямаш никакви шансове за успех. Ще изучиш текстовете теоретично и толкова. Няма да имаш никаква възможност да разкриеш доброто и злото, няма да се осъществят необходимите условия.

От урок по статия на Рабаш. 25.11.2013

[121445]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Например, ако цялата централна група, напълно премине махсом, как ще се провежда сутрешният урок?

Отговор: Сутрешният урок ще премине над махсом. Аз и сега ви давам енергията, знанията за онова, което произлиза след махсом.

„Учението за Десетте Сфирот“ и другите първоизточници са написани от духовното ниво. Но вие ги възприемате, за сега, на ниво на материалния свят, а след махсом вие ще усещате всичко това вече на друго ниво.

Да допуснем, разглеждам заедно с художник някаква картина и той казва: „Ето тук е можело да се добави малко охра, а тук повече светло синьо“. Той се отнася към това чисто технически, а аз се възхищавам на цветовата гама, на картината и на нейното въздействие върху мен.

Обикновено, преди да започне да рисува картината, художникът разчертава нейното поле, нахвърля с молив скица и след това вече започва да рисува. А аз не виждам това.

Така и Творецът, преди да нарисува пред нас цялата картина в цветове, прави скица с молив. И постепенно, ще започнете да виждате в тази обща картина вътрешните връзки, вътрешните сили. Ще започнете да чувствате, как Той добавя в нея някакви свежи бои, нещо осветява, нещо премахва, въвежда нови контрасти.

И всичко това чувствено ще се прелива  пред вас. Вие ще определяте нивото на взаимодействие чрез авиюта (дълбочината на желанието), чрез екрана, чрез силите, които ни рисуват нашия свят. Ще ви стане ясно, че всички те произхождат само от една сила, от едно намерение: да ви направят така съвършени, както е техният източник.

Въпрос: Какви състояния сте усещали малко преди, преминаването през махсом?

Отговор: Ония състояния, които се усещат при изхода от Египет: страшен натиск от всички страни, пълен устрем напред, страх пред неизвестността, която е напред и заедно с това страх да не излезеш от духовното постижение.

Всичко това се случва не тогава, когато изкуствено се стремиш напред, а когато реално действаш, устремяваш се към центъра на групата и едновременно се настройваш чрез разпространението на интегралната методика, както подгонват с камшик коня, за да галопира напред. Едва тогава ще преминеш!

От урок на тема „Група и разпространение“, 22.10.2013

[121243]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Молитвата, трябва да бъде насочена направо към целта, а не да се съпровожда от специални условия, при които мога повече да преодолявам, да стана по-силен, по-съсредоточен. Ако започвам така да се пазаря, означава, че помислите ми вече, по отношение на целта, не са чисти, защото поставям някакви условия. Всъщност, ми трябва само едно: да отменя самия себе си, да достигна степента на зародиш, когато повече го няма  старото ми ”аз”.

Превръщам се в капка семе, подобна на онази, от която някога съм се развил. Искам да достигна такова състояние, че от мен да не остане нищо освен този духовен ген, спуснат от висшето стъпало. Само от него искам да се развивам – от точката в сърцето, от корена на моята душа, който вече ще бъде не, егоистичен, какъвто е сега, а неразбит.

Днес, дори точката в сърцето ми е разбита, а нали се стремя към Твореца, за да постигна, да спечеля, да разбера, да усетя. Но аз искам моят подход да се преобърне и моята точка в сърцето да придобие обратния характер, работейки само на отдаване. За това се моля аз.

Тоест, аз не се стремя към някаква определена форма: не изисквам   да ми добавят ум, сили, разбиране, чувствителност. Моля, само за едно: за минимално сливане! Благодаря, на висшето за моето сътворяване и за дадения ми устрем и моля, за да може този духовен ген (решимо), тази точка, тази капка да се прилепи за Него и да започне да се развива.

Всички останали молби над това, се отнасят към излишъците и никога няма да бъдат правилни.

От подготовка към урока, 25.11.2013

[121368]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Вече много пъти се говори, че напредъкът зависи от усещането за важността на целта. Проблемът е в това, че нашият егоизъм през цялото време принизява тази важност, поради неговата противоположност спрямо нея. Но е противоположна, дори не самата цел, а и средствата за нейното достигане. Тъй като, целта на творението е да наслади сътворените. Нашият егоизъм желае да се наслади, а целта е в това да получи максимално наслаждение и по количество, и по качество.

И така, какво ни пречи да реализираме тази цел? Пречат средствата, с помощта на които се достига това максимално наслаждение. Тъй като, то е възможно да се получи, единствено в неограничените съсъди, а такъв съсъд не може да бъде получаващ. Получаващият съсъд е ограничен, по определeние и получава само според своя обем.

Само ако съсъдът пропуска напълването през себе си, получавайки заради отдаване на ближния, или на Твореца, което по същността си е едно и също, при това условие той отваря себе си за безграничното наслаждение и може да достигне целта на творението, усещането за безкрайната доброта на Твореца.

В получаващия съсъд, който оставя цялото напълване в себе си, светлината не може да влезе по първоначалните условия. Няма изход – няма вход. Затова, задачата не е да престанем да се стремим към наслаждаване. Трябва просто да променим характера на напълването: „С какво точно се наслаждавам?“ Или, казано по-точно: “Именно, кого наслаждавам?“ Удоволствие трябва да се получава от наслаждаването на другите, от отдаването. В такъв случай, моите съсъди ще станат неограничени и аз ще достигна целта.

Много е важно да се осъзнае тази тънка разлика, която разделя желанието и намерението. Желанията могат да растат, колкото им е угодно! Ние не трябва да ги сподавяме, да се държим на диета и да се самоизтезаваме. Обратно, трябва да се наслаждаваме на живота! Иначе, все едно, пренебрегваш това, което ти е приготвил Творецът. Въпросът е, единствено в това, желаеш ли ти, всичко това, за да доставиш удоволствие на Твореца? За това трябва да се разкрият нови желания.

От урок по статията на Рабаш, 20.11.2013

[121076] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Правилно ли съм разбрал, че съществува външна страна на разпространението ни и обяснение, което може да изглежда чисто материално. Вътре в него минава канал, чрез който протича висшата светлина и създава усещането, че в него се съдържа някаква особена сила?

Отговор: Това е така. Даже не трябва да се притесняваме и да крием това! Не сме дошли, за да възпитаваме хората или да играем с тях на някакви игри. Известно ни е как да уредим живота си и това умение произтича от разбирането на природата. Научили сме се да използваме съзидателната сила, която се крие вътре в съединяването на хората помежду им.

Знаем, как да изградим такава връзка между хората, за да се разкрие вътре в нея, изграждащата и поправяща сила, променяща всичко. И това не са само думи – трябва да излъчваш от себе си светлината, сякаш Пророкът Моше, слязъл от планината Синай със скрижалите на завета в ръцете, силата, способна всичко да промени и да поправи. Хората трябва да усетят това в теб.

Другите също могат да произнасят подобни думи, но в тях няма да има повече от вътрешното, чувственото напълване, което определя всичко. И това не са само емоции, а светлината, която трябва да действа. Светлината въздейства на хората по време на обяснението ти и също така светлината след това ще ги поправи и ще ги свърже с теб, така че работейки с техните желания да намериш вътре в групата Твореца. Светлината реализира цялата тази верига.

Затова, когато излизаш на разпространение, трябва от една страна да обясняваш с думи, тоест да действаш на обичайното земно ниво, но преди всичко, напълно да се концентрираш върху вътрешното съдържание, за да предадеш на хората светлината и да предизвикаш в тях усещането. Ако го няма това, няма защо да отиваш.

В противен случай правиш по-лошо. Тази светлина, която е трябвало да дойде, заедно с обяснението ти и не е дошла, поради недостига на вътрешните ти усилия, ще се разкрие с обратната си страна и ще предизвика пренебрежение към теб и разединение. Така че, чрез метода за осъзнаване на злото, по този заобикалящ, дълъг път на страдания, някога, но не много скоро, в крайна сметка, ще достигнеш до правилната реализация.

Вътрешните усилия, които притеглят светлината, това е поръчителството. За да се разкрие Тора в нас, помежду ни, задължително трябва да действа поръчителството: взаимната грижа, съединението, всеобщото равенство, където всичките другари, всичките, са като един човек, едно тяло. Това е преди всичко! Според степента, с която това се случва, ние тръгваме на разпространение и тогава ни чака успех.

Трябва да действаме само в съответствие с подготовката си. И тогава ще се обръщаш към публиката, заедно със светлината, която задържаш в правилния си съсъд. В твоето правилно обединение с групата се разкрива духовната светлина – нека, все още да не е много явно, но като обкръжаваща светлина, която вече се намира в теб.

С нея вече можеш да се обърнеш към хората по начина, по който това вече е действието на светлината, а не просто разговори, с които днес никого не можеш да убедиш. Самите думи не са толкова от значение. Главното е – ти да излъчваш светлината. Известно е, че Моше е бил „некрасноречив“, но това не му е попречило да се превърне в  народен водач. Хората трябва да почувстват, че в теб има някаква светлина и също да я поискат.

Това е възможно само при условие, че се съединяваш с всички другари и водиш живот в поръчителство или поне се стремиш към него, което за теб е по-важно от всичко. Преди всичко, проверяваш и изграждаш това условие и всъщност, тръгваш да разпространяваш именно него. Не е важно, как именно говориш – външната форма зависи от човека, към когото се обръщаш. Но важното е, тази вътрешна светлина, която действа и гори в теб, и хората чувстват това. Защото в тях има желание, отчаяло се да получи напълване, което жадува, именно тази светлина.

Не се свързваме един с друг чрез разговорите, а само за сметка на тази светлина, която има в единия за другия. Благодарение на това, желанията ни се съединяват. И ако в теб има светлина, която чака другият, който вече напълно се е отчаял, то той ще се прилепи към теб. Той само и ще чака, кога пак ще се свържеш с него.

Oт урок по статия от книгата „Шамати“, 01.10.2013

[121313]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава ”център на групата”? Това вътрешна съставна, ли е на човека или, в това число са и нашите впечатления от съвместната ни дейност, от семинарите?

Отговор: Център на групата е това, което постоянно анализираме, изследвайки, какво е това в нашите свойства, в представата ни: къде се намира той, с какво се характеризира, към какво трябва да се устремя? Аз трябва вътрешно да усетя, каква е тази категория ”център на групата”?

Тя е много размита, както по време на прицела, когато целта през цялото време се движи и не съвпада с кръстчето за стрелба. А ако я определям точно, означава, че съм намерил контакт със свойството отдаване и любов.

Въпрос: В какви конкретни действия се появява връзката с центъра на групата?

Отговор: Такава връзка се определя от потребността на човека от нея, за да се съедини с Твореца и да носи Неговото проявяване в обкръжаващия свят. В статията ”Рогът на Машиаха” и в другите е казано, че Исраел – устремяващите се направо към Твореца – няма да излязат от изгнание и няма да достигнат връзката с Твореца дотогава, докато не привлекат към това света.

Сега, накрая, настъпи времето, когато можем да усвоим външния егоизъм на масите и сме задължени да поискаме от Твореца да го напълни. При това, самите ние не можем да бъдем нищо друго освен проводници, като точката на сливане между Твореца и целия останал свят. Проявяването на Твореца в света, се явява нашата мисия.

Въпрос: Как да определя, излизам ли на разпространението от центъра на групата или не?

Отговор: Трябва сам да усетиш това. Ако излизаш на разпространение и при това се страхуваш през цялото време да не изпаднеш от центъра на групата, тогава всичко е наред.

От урок на тема ”Групата и разпространението”, 22.10.2013

[121246]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Към Твореца се отнасям с уважение и страх. Той е велик и грандиозен в моята представа. А другарите, „ближните“, между които Той се разкрива, напротив, сякаш „свалят летвата“ и ми изглеждат, по-малко важни. Как да разреша този проблем?  Как да издигна в очите си ценността, на вече течащия в световното кли „ток“ на единението, на фона на величието на неговия Източник?

Отговор: Както казват мъдреците, не трябва да показваме на децата, че нашата любов към тях е абсолютна и безразсъдна. Това само ще им навреди. Родителите, проявяващи пред децата безгранична любов, ги водят към „кръга“, вместо към „правата линия“, вместо съд и милосърдие, вместо справедливост. А това не е добре.

Затова не трябва просто да си представяме, че Творецът е добър и твори добро. Защото, Той се скрива зад напълно конкретни и много строги видове отношения, които ни се представят от съвсем неласкави до много жестоки.

Тук е необходимо да вземем под внимание двата „края“, двете страни на медала. От една страна, Той е добър и твори добро, а от другата страна, Той ми изглежда лош. Как да съединя тези противоположности?

Целта на творението е да достави благо на Неговите създания. Тя се достига, съгласно с техните поправяния и само в резултат на развитието. Баал а-Сулам пише за това в статията „Същност на религията и нейната цел“. Ако взема този подход, ако го реализирам в процеса на своето изследване, то разбирам защо всичко е така устроено. Аз разбирам Твореца: подобно на любещ баща, Той трябва да оказва натиск на детето, за да го доведе до добро.

Въпросът тук е, как по-ясно да отделим проблема, противоречието между добрия Творец и бедите на нашия свят. Тъй като виждам, че те се усилват, обострят се и все по-силно оказват натиск на човечеството. Неотдавна ние, сякаш бихме преминали през един успешен период и бихме се надявали на светлото бъдеще в „Американската мечта“, но днес тя вече не ни служи за ориентир, а скоро ще се радваме, че сме я избегнали…

За какво е нужен този конфликт? Той е нужен именно затова, за да създава в мен вътрешен дисонанс: как може да бъде така, че Силата на самата природа, добра и творяща добро, абсолютна и намираща се над всички ограничения, ни затваря в такива тежки бедствия?

Започвам да изследвам този конфликт в търсене на решение. Да допуснем, че Творецът не съществува и тогава всичко е в ръцете на сляпата природа и с нея трябва да се боря.

Но в действителност такъв подход не решава проблема. Защото, Творецът и природата, по същество са едно и също. Излиза, че съм „заменил слон за муха“, направил съм словесно преместване и съм останал пред същия неразрешен въпрос. Ситуацията, както преди  се влошава и все пак, трябва да търся изход.

Следователно, в крайна сметка, ще мога да разреша конфликта, само ако разбера, че не трябва да променям нищо, а самия себе си. И това е ключовият момент: трябва ли да се поправим или не? Или се преклоняваме чрез физически действия, които са предписани от Негово име и очакване на доброто, което те ще ни донесат, или самопоправяне и  добро в нашите поправени желания.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 12.11.2013

[120349]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо понякога върху човек се изсипва порой от материални проблеми и удари? Каква е причината? Как това може да преодолеем чрез  обединяването в групата?

Отговор: Има хора, които наистина попадат в урагана на материални, физически и семейни проблеми. А има такива, които преминават всичко леко. Това зависи от структурата на душата на човека, от ориентирането и относно другите души, от онова, което той трябва да поправи.

Единственото, което ни остава е да възприемем всичко като необходимо за нашето движение напред. И ако, наред с решаването на проблемите се задълбочим, доколкото е възможно в учението, в центъра на групата, в разпространението, то тогава всичко ще преодолеем леко, независимо, поначало да ни се струва, че това е  сложно.

Но ние трябва да решаваме всички тези проблеми и в никакъв случай да не ги отбягваме!

От урок на тема ”Групата и разпространението”, 22.11.2013 

[121154]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каквo е това истински трепет пред Твореца и как да го постигнем?

Отговор: Трепетът, това е най-важното. Засега, нямаме нищо друго освен него. И дори любовта, която се появява по-късно, също е изградена изцяло на трепета. Това може да е страх за своя живот, опасение, че ще го пропилеем безцелно, безсмислено и той ще завърши, без какъвто и да е положителен резултат. Такъв страх кара хората да се насочат към Кабала и се нарича страх от този свят и от света в бъдеще .

Страхът, причинен от това, че започваме да мислим вече не за себе си, а извън себе си, може да се сформира само, за сметка на правилното обкръжение. Защото иначе, мога да се излъжа и да не разбера, притеснявам ли се за това, как да доставя наслаждение на Твореца,   напредвам ли към това. Но това вече е страх за действието, чийто резултат се намира извън мен: не е в моя джоб и не е в моята душа, в този свят, или в бъдещето, а вече някъде навън, тоест свързан е с действието отдaване.

В този случай, не мога да бъда сигурен, че оценката ми е вярна. И затова, не се намирам сам в този свят, а в обкръжение от особена илюзия, даваща ми усещането, че съществуват още много други същества: нежива, растителна, животинска природа и хората. И всички тях, трябва да ги възприемам  като част от моята душа. Докато не достигна до страха, да се грижа за тях повече, отколкото за себе си, не мога да се считам за направил съкращение на своя егоизъм и за мислещ, за каквото и да е действие, подобно  на Твореца.

Затова, преди всичко, в нашата работа е необходимо да се преценят, да се измерят и да се коригират всички отношения с обкръжението. Само чрез обкръжението реализираме своята свобода на волята. И Творецът също се намира вътре в обкръжението. Ако установя правилно отношение към групата, към другарите, то ще ми се разкрият по-големи желания, сякаш преминавам в по-вътрешно измерение и там намирам връзката с Твореца. Едното се намира вътре в другото – вътре в групата се скрива връзката с Твореца.

По друг път е невъзможно да се разкрие. В резултат на това, аз трябва да видя как целият свят постига взаимното поръчителство, тъй като той целият се отнася към мен, целият е мой.

От урок по статия от книгата „Шамати“ 01.10.2013

[121095]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→