Въпрос: Как да видим около себе си свойства, сфирот, а не хора?

Отговор: А за какво ти е да виждаш хората, в нашия земен смисъл на тази дума? За какво са ти лицата? Нима, плътта означава нещо? Тя не ни казва нищо за човека.

А честно казано, скоро ще престанем да обръщаме внимание и на свойствата на характера. Тъй като, човек ги получава с раждането или ги приема от обкръжението. Това не е той самият.

На света са го създали родителите, обучава ли са го в тези или в други учреждения, които той не е избирал и цял живот го е обкръжавала тази или друга среда. Като резултат, днес виждаме в негово лице някакво същество, създадено по определен модел. Такъв са го ”създали” и такъв ще преживее живота от началото до края.

Това не е истинският той, тук нищо не е за негова сметка. В него няма зрънце от което и да е исконно, свое – нито в свойствата на тялото му, нито в чертите на характера му. Всичко, същността е следствие на това, което той, така или иначе, е получил от другите…

Човекът в мен започва от онова, което получавам свише. Ако влизам в група и прилагам в нея усилия, то и те са предизвикани от съответстващото обучение. Това също е само възпитание. Но, ако аз започвам да получавам ”просветване” свише, благодарение на което, в мен се раждат нови свойства, противоположни на досегашните, това вече е зачатък на ново творение и то няма отношение към моето тяло или характер. Затова и душата се нарича ”Божествена част, свише”.

Ето, излиза, че външният вид и поведението на човека, абсолютно за нищо не говорят. Значение има само неговото влагане в групата, неговото старание за тях, възможно е да получи отклик, свише и ще придобие онова, което се нарича Човек (Адам).

А дотогава, той не е Човек, в него няма нищо от истинския себе си. Ако в продължение на целия си живот, не е поправил нито едно свое желание, с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, то като че, не е живял. Тъй като, неговата духовна сметка е празна, той участва само в историческия еволюционен процес, наред с всички. Тук нищо не измерваш, не оценяваш, не претегляш на духовните „везни“…

Има само една уговорка: човекът е живял ненапразно живота си, дори да не се е поправил, ако е спомогнал за поправянето на другите, ако ги е доближил до истината. Върху това, във всеки случай, си струва да се работи, колкото се може повече. ”Задачата на живота, пише Баал а-Сулам в ”Трудове за последното поколение” се състои в това да се удостоим със сливането с Твореца, точно съблюдавайки условието да се действа само в Негова полза или да се удостои множеството, за да отидат към сливането с Него”.

От урок по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 26.11.2013

[121570]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал а-Сулам. „Науката кабала и нейната същност“: Важно чудо на науката кабала, това е свойственото и взаимно включване. Иначе казано, всичките детайли от широката реалност я следват, взаимно включвайки се, съвместяват се и се съединяват, докато не станат едно единно цяло. Всемогъщи и всички заедно.

Цялата красота, цялото богатство от разбиране, постижение и чувство произтича от съчетаването на детайлите. В самотност, нищо не може да ни предаде истинско въодушевление. Едва, когато съединявам далечни, противоположни неща и внезапно те се изпълват едно-друго – това взаимно допълване на полярните явления ме въодушевява.

Всичко започва от разединяването, от ненавистта, от отчуждението, от пълната неспособност за съществуване и изведнъж виждам, че именно, благодарение на това става напълването, че никой не струва  без другите. Всички се обединяват и тъкмо тогава, съгласно мощта на разбиването, аз усещам мощта на сплотеността, мощта на единството.

Разбиването доведе до разцепване, разпръсване, ненавист, антагонизъм на различни нива. Ние взаимно се отхвърляме, готови сме да се погълнем, да се убием едни-други. А в духовното – още повече действат силите на дясната и лявата линия в неизмеримо големи мащаби и всеки път, човек е задължен да изгражда средната линия, за да събира и да обединява всичките части помежду си. Това донася във всички светове светлина, 620 пъти по-голяма и от това Творецът получава удоволствие.

Така, от една страна творенията проявяват тъмнина, а от друга, от тъмнината отиват към светлината. Но това е особена светлина, тъй като те сами я генерират, разкривайки разрива и разпада, а след това разкривайки единството и напълването.

По-рано го е нямало. Едно нещо е светлината, поправяща творението и друго е целта на творението. Тя се пробужда, единствено в онзи, който усеща целия този процес върху себе си. И затова без желание, без необходимост е невъзможно да се постигне разкриване. Ние просто, трябва да преминем през всички детайли на възприятието, да разтворим всяка врата.

Ето какво чудо е заложено в науката кабала – ние разкриваме тези противоречия и тяхното взаимно напълване. И това е най-великият подарък, приготвен ни от Твореца. А ние, от своя страна, проявяваме този подарък, осъзнаваме го, благодарим за него на Твореца и по този начин Му доставяме удоволствие.

Да, Той, сякаш ни е затворил в тъмния зимник, но в същото време, именно, от тук разкриваме цялата красота на вселената.

От урок по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 26.11.2013

[121575]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Нима, безбройните кръговрати на човечеството, в продължение на хилядолетията не са оказали никакъв духовен ефект?

Отговор: Всичко се отчита, за всичко има своя сметка, но нашето поколение, безусловно, е по-важно от всички предишни. Нали, всички те са били подготовката за съвременността. Нищо не се е случило просто така, но все още, хората не са имали, ни най-малката самостоятелност в истинския, духовен смисъл.

Всъщност, не става дума за тела, а за едни и същи души. Точката в сърцето е преминавала през кръговратите, проявявала се е все повече и днес, най-накрая можем да я изведем до светлината.

А освен това, чрез нас, към външната аудитория преминава въздействие, което приближава хората към това, по-бързо сами да станат самостоятелни. Тъй като, е казано: „Всички ще Ме познаят, от малко до големо.“ С други думи, всеки е задължен да израсне духовно, да изяви корена на своята душа и да свърже своята „клетка“ с общия „организъм“, осъзнато, осмислено, действено и ефективно.

Означава, че за всеки има място в обществото и различията произхождат само от реда за влизането в него. А този ред се определя от системни параметри.

Въпрос: Но не всички ще влязат в групата?

Отговор: В крайна сметка – безусловно, всички. Нали, нашето крайно състояние е единството, такова, каквото е било до разбиването. Само се връщаме към него поетапно, по желание, със своите усилия.

На този път ще почувстваш и това, което е над теб, и това, което е долу. На върха ще откриеш кабалистите от всички поколения, активната част от системата. А долу се намират тези, които още не са достигнали до правилната реализация и на които си задължен да помогнеш.

В резултат, всеки от нас е като канал за връзка, като капиляр, предаващ на другите клетки живителните сили.

От урок по статията „Науката кабала и нейната същност“, 26.11.2013

[121562]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Има две реалности. Едната е стъпалото, на което се намирам сега, усещайки този свят, себе си в него и всичко, което ме обкръжава. Това е моята реалност, моят живот, даден ми в усещанията.

Но науката кабала учи, че има още едно стъпало, намиращо се по-високо от мен и различаващо се от мен по свойства. Моето свойство е егоистичното желание, а свойството на висшето стъпало, на висшето измерение – това е желанието да отдава.

Ако от своя живот гледам веднага тези две стъпала, то напредвам към целта на творението. Аз всеки път отчитам, че над мен има по-високо състояние, което трябва да постигна и затова, целият ми живот е посветен на тази висша цел.

Но тогава, усещам някакво раздвояване в своето усещане, във възприятието, в разбирането, в оценката на ситуацията. Или трябва всичко да приемам така, както чувствам, съгласно своите желания и свойства, разум и усещания и по такъв начин да оценяваме своето състояние отвътре, както правят това всички, или отнасям себе си, вече към висшата степен и се оценявам от гледната точка на това, как бих погледнал на себе си оттам, от страната на Твореца, който ме наблюдава.

Висшето стъпало властва и определя всичко, което се случва с мен сега. Тогава, как да си въобразя, че се намирам на следващото стъпало? Аз трябва да си представя, че съм достигнал свойствата на висшето стъпало, изцяло насочено към отдаване, че съм обикнал ближния, другарите, че съм обикнал самото свойство отдаване, т.е. обикнал съм Твореца. Въобразявам си, че съм престанал да ненавиждам това свойство за отдаване и любов и съм се изпълнил с тях, и това е станало за мен наслаждаване.

В такъв случай, аз гледам на реалността от гледната точка на висшия, от страната на Твореца. Тоест, моето възприятие се раздвоява. Ако се потапям в състоянието си и решавам, изхождайки от свойствата си, от чувствата си, от пресмятанията си, на принципа: ”Съдията няма нищо освен онова, което виждат очите му”, то това се нарича истина, моето мнение, съгласно моето реално състояние и усещания. Или гледам от по-високото състояние, сякаш вече съм се издигнал в него: тогава, как бих виждал, чувствал и съдил случващото се, ако се намирах в свойството отдаване и любов към ближния, в съкращаване на своя егоизъм?

Такова състояние се нарича вяра. Тоест, това са две стъпала: истина и вяра. На стъпалото на днешната истина аз чувствам неудовлетвореност, недостиг на съвършенство, не ми е удобно и не ми е добре, като на всички в този свят и дори ми е по-зле, защото искам да се издигна от него. А в състоянието вяра цари съвършенство и пълна достатъчност, покой и почивка. Намирам се в сливане с висшата сила, виждам цялата Вселена, от край до край, препълнен от благодарност към Твореца.

Аз трябва да се намирам, едновременно в тези две състояния! И тогава определям за себе си посоката към двете точки: от едното състояние към другото. Струва ми се, че в такава форма не е трудно да си го представя и е възможно да се задържа в такова ”двойно” възприемане, всеки път, стараейки се да приближа бъдещето, за да може свойството за отдаване и любов, с помощта на групата, наистина да ни доведе до подем на висшето стъпало.

Пътьом ще дойде осъзнаването на злото, на невъзможността от такъв подем и ще се роди ”молитвата на обществото”. Ще трябва, за своя сметка да натрупам вложените усилия, всеки път, издигайки се и падайки, загубвайки отново всичко и така, изпълвайки морето на нечистите сили. Засега, това море поглъща всичките ни усилия по време на падането, но в крайна сметка, то ще ни върне всичко обратно, както е казано: ”Ще го глътне чудовището и ще го изригне” и тогава ще се удостоим да се издигнем на новото стъпало.

Трябва да приучим себе си на такава работа. Струва ми се, че е напълно възможно да се задържаме, едновременно на тези две стъпала: истина и вяра.

От подготовка към урока, 28.11.2013

[121694]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да видя своята злина и да разпаля омраза към нея?

Отговор: Не е възможно да видиш злината в себе си, ако не се намираш в група, в точката на единството, в съединението. Нужно е да се прилепиш към това съединение и постоянно да се задълбочаваш в него, да изследваш, да изучаваш, да проверяваш, да се стараеш да вникнеш във вътрешната му същност.

В дълбочината на нашето обединение разкривам вътрешната духовна система. Когато разединените части започват правилно да се съединяват, в тях постепенно се проявява духовната конструкция, която е изградена от две противоположни, но допълващи се една-друга сили. По този начин, вече сам изграждам обединението и така сглобявам душата си, залепвам, възстановявам съсъда. Всичките му части се състоят от желанието да се наслади, но те се свързват заради това да се запълнят една-друга, тоест заради отдаване.

Според степента на това, как влизам и се задълбочавам в това изясняване, в анализа (разпределяне на частите) и синтеза (съединяване) на такава конструкция, сглобена от противоречиви елементи, постепенно намирам всичките отговори. Затова: да бъдеш постоянно целенасочен за съединение на всеки човек с човек, стараейки се да ги видиш свързани, заедно — това означава да се стремиш да разкриеш духовния свят. Защото цялото човечество е свързано вътрешно, само ние не виждаме това.

Желанието да разкрием тази връзка, да се намираме и да живеем в нея, да я усещаме – това е стремежът към Твореца. Защото силата, съединяваща всичките части отвътре – това е висшата сила.

Вътре в нашето съединение разкривам, че «Няма никого освен Твореца». Аз не просто така, събирам всичките ни части заедно, събирайки пъзела на общата душа, а се опитвам да разкрия в него Твореца. Той е раздробил за мен цялото мироздание на части, за да ги събера, обратно в една картина и да видя Него. Сглобявайки, този пъзел, аз пресъздавам  образа на Твореца.

Върху обикновените пъзели са нарисувани дървета, трева, слънце, а на този е картината на Твореца. Ако достигам светлината Хасадим, то с негова помощ мога да съединя този пъзел. Частите му вече няма да си противоречат и да се отблъскват една от друга. А когато, започна да работя с получаване, заради отдаване, тогава тези части ще са готови да се прилепят една към друга, като парченца от магнит.

От цялото това взаимодействие на различните части: техните отношения «за» и «против» съединението, изграждам формата на Твореца. Него можем да изградим само по този начин. Невъзможно е да Го разкрием само, с помощта на едната положителна сила на отдаване, срещу която нищо не действа. Затова, само по пътя на разбиването получаваме възможност да разкрием Твореца.

Oт урок на тема „Въпроси и отговори“, 26.11.2013

[121556]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Можем да молим само за съединение, за точка на спояване на частите една с друга. Само за нея става дума, около нея възникват всички проблеми и заради нея се водят всички войни. Тази точка на спояване между два елемента има съдбоносно значение за състоянието на света – в нея протича цялата борба и се разгръща цялата реалност.

Дори, ако моля за самия себе си, тази жалба не е за лични мои работи, а за това, че не съм съединен с обкръжението. Светът е съвършен, в него всичко е идеално освен един развален съсъд. Имало е амфора, която се е разбила. Само за нейното поправяне можем да молим, повече за нищо. А ти идваш и молиш за маса други неща.

А на теб ти казват: „Това не е правилно, грешиш! Всичко е наред! Какво не те устройва? Трябва ти само едно: да поправиш амфората. Ако я залепиш обратно като цял съсъд, то ще намериш в нея наслаждение: най-вкусните угощения, знания, усещания, топлина, здраве – всичко, каквото пожелаеш. Трябва само да поправиш този съсъд, да го залепиш, обратно.“

А ти възразяваш: „Не, аз искам нещо приятно и вкусно!“ И ти отговарят, че това задължително ще бъде, щом като съединиш съсъда. Когато го събереш от частите, то в него ще разкриеш цялото напълване. Но ние искаме всичко, що е угодно, само не и това! Това не е само твой проблем, но на всеки друг човек в света. Хората не разбират, че само по такъв начин могат да постигнат поправянето: само чрез съединение!

Всички религии, вярвания, всички проблеми и войни са съсредоточени само около този въпрос: да се съединят или да не се съединят. Дадено ни е средство, позволяващо ни да достигнем съединението и да избавим света от всички проблеми, от цялата ненавист. Тъй като, щом започнем да се обединяваме, цялата природа става свързана, цялото неживо, растително и животинско ниво. Вълкът и агънцето ще живеят мирно, едно до друго в хармония и ще слушат малкото момче, както е написано у пророците.

Всичко зависи само от нашето желание да постигнем съединението. Можем да поправим цялата действителност, целият живот за сметка на такива изменения, които сякаш нямат, абсолютно никакво отношение към проблемите – всичко зависи от нашето съединение. Само трябва да молим за такава спойка, за да може в нас да властва силата на доброто. Обръщаме се към тази сила на доброто (към Твореца, към свойството отдаване и любов), тя да ни поправи и запълни.

Няма нищо друго, освен точката на спояване, капката на единството. Целият този свят, който виждам сега е разкриването на явленията, които противоречат на единството. Именно, затова виждам около себе си: звезди, Земното кълбо, хората като явления, излизащи от рамките на единството. Поради тази причина те се наричат този свят.

Така, за какво трябва да мисля: за този свят или за единството? Ако просто ще се грижа за този свят, то както съм живял в лъжи, така и ще остана. Така и вечно ще играя в тази игра, въртейки се на въртележката на живота. Но, ако искам да изляза от тази продажна игра и да не съм съгласен да бъда в нея марионетка, то трябва да мисля само за единството.

От урок по статия на Рабаш, 25.11.2013

[121450]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът не се разкрива като добър, а като поставящ спънки?

Отговор: Творецът, не просто ти поставя спънки, Той от самото начало е създал злото в теб. Казано е: „Аз създадох злото начало“. Тоест, мой любим синко, не представляваш, сам по себе си, нищо добро освен най-голямото, отвратително зло. Така, Аз съм те породил.

Но, едновременно с това ти давам инструкцията и искам да разкриеш, доколко вреден, завистлив, ленив и жесток съм те направил. В теб няма нито едно добро свойство! Самото цяло зло, отвратително, презрително и омразно, всичко противоположно на Мен, съм поставил в теб.

Но, Аз ти давам една точка, с помощта на която ще можеш да се измъкнеш от тази кал – точката в сърцето и възможност да се свържеш с Мен, чрез нея.

А сега ще видим, ще поискаш ли това или не. Ако развиеш в себе си любов към Мен, ако оставиш цялата тази кал, то ще можеш да се издигнеш към Мен. И ако, правилно ще Ме молиш, ценейки Моите свойства повече, отколкото своите, Аз ще ти помагам.

Не достатъчно е това да си седял в своя гняв и страдал. Значи, ти искаш да се избавиш от тази кал, единствено, за да избягаш от страданията?! А, искам да си оценил Мен и пожелал да станеш такъв, какъвто съм Аз. Тогава, Аз ще ти помогна. Действай!

От урок на тема „Група и разпространение“, 22.10.2013

[121399]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът казва на Моисей: „Да отидем при Фараона (заедно). Аз също ще тръгна с теб, за да изменя природата ти и да я обърна от егоизъм в отдаване. Трябва само да Ме помолиш за това“. Но Творецът не добавя: „Иди да се обединиш с група, защото без това няма да ти се разкрия“, тъй като това е ясно изначално.

Ако човек не се включва в центъра на групата и не се съединява с другарите, то не може да се обърне към Твореца. Творецът се намира в центъра на групата. Сам към Него никога не се обръщат – само във връзката с другите.

Моисей – това е общият образ на групата. И затова се нарича предводител на народа, олицетворявайки общата съвкупност, единството на групата. Затова има контакт с Твореца и може да се моли, да умолява и да прави всичко за народа.

За да започне процес по поправяне на душата, трябва да си се представим, свързани с всички заедно, в един образ. Всичко започва от това, че се опитваме да се съединим и откриваме, че не можем да го направим, както е казано: „Създадох злото начало и в добавка към него създадох Тора, като средство за неговото поправяне“. Влизането в Египет започва с изясняване, че не сме способни за съединяване, не го искаме при никакви условия, готови сме да продадем брат си (Йосеф), само да не се обединим.

Така започва да се разкрива истинската природа на егоизма в човека, за който е по-добре смъртта, отколкото отдаването и любовта към ближния, грижата за другите. И това още е едва, самото начало – само встъпването на Египетска земя. След това, предстоят още 400 години работа в Египетско робство, т.е. на цялата дебелина на желанието да се наслади. Трябва да отработим всички тези пластове на егоизма, за да решим накрая, че все пак, искаме да се съединим.

Идват седем гладни години, Египетските наказания, защото искаме да се съединим и не можем, правейки все нови и нови неуспешни опити. Докато, най-накрая, не се отчаем и не завикаме към Твореца: „Спаси ни!“, усещайки огромната потребност за помощ от Твореца.

Но винаги става дума за обществото и никога не се говори за отделния човек. Ако се обсъжда някоя личност, то е само от тази гледна точка, доколкото е свързана с обществото в своята особена, присъща на нея форма. Затова възникват такива персонажи, като в книгата Зоар: раби Йоси, раби Аба, раби Елиазар, раби Шимон. Не е важно кой е това – обсъжда се само степента на връзката му с другите.

Само за това е разказът за Моисей и Итро за горящия храст. Става дума за общество, а не за човек, избягал в пустинята. И къде може да избяга от егоизма си? Говори се за човек, който се намира в група. Тора разказва само за отношенията между нас – всичко остава „вътре в семейството“, вътре в групата.

Това е като сериал, чието действие, през цялото време се развива в една и съща стая. Ето, само за тази „стая“ става дума, всичко става само там: възниква пустинята, водят се войни, разтваря се Червено море – всичко е в тази стая, в отношенията между нейните обитатели.

След това ще открием, че действително, няма нищо освен това! Цялата „реалност“, която виждаме сега, само се представя на нас – това е измама, фантазия. В действителност, ние виждаме разбитото, раздробено единство, разкъсано на части, отделени една от друга. Така се получава картината на света – множество хора, вместо един човек, растения, животни, всевъзможни форми на същества, които нямат брой. Така ни се представят 4-те стадия на едно желание – на едната АВАЯ.

Но ако човек иска да възприеме правилно състоянията, то трябва да знае, че само вътре в групата той има възможност да види истината. Групата е този микроскоп, прибор, гледайки през който, можем да видим какво става. Нямаме никакъв друг инструмент в цялата реалност. Сплотявайки, все повече другарите, тоест, избирайки все по-добро обкръжение, човек все по-добре фокусира този прибор и се приближава до истината.

От урок по статия на Рабаш, 25.11.2013

[121440]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако сега не чувствам срам пред Твореца, значи ли, че не изпитвам нужда да стана независим?

Ответ: Разбира се, сега все още не усещаме потребност да бъдем независими, защото не усещаме, че зависим от Твореца.

За целта трябва да се премине последователния причинно-следствен процес на развитието на творението.

Виждаме върху примера на нашите деца, които искат да се развиват, как те не искат да слушат родителите си, а се стремят да правят всичко сами. Природата ги принуждава да постъпват така, защото в противен случай няма да порастнат.

Така и ние, когато се чувстваме зависими от Твореца, когато Той прави всичко вместо нас. Не искам да си оставам в такова състояние, искам да стана независим, голям, да правя нещо сам!

Затова творението започва да усеща срама, зависимостта от Твореца, и се отблъсква от Него.

Тоест, готов е да приеме скритието, иска да го усеща и да го пази, така че да не изчезне.

А над скритието строим свое подобие на Твореца и това скритие – Първото Свиване (смаляване) не преминава, ние се съгласяваме с него. Не искам да се анулирам пред огромната сила на Твореца.

Oт урока по статия на Рабаш, 29.06.2010

[16262]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Четейки, „Въведение в коментария Сулам“…

Аз съм черна точка в океана на Висшата светлина. Цялото ми съществуване е свързано с тази светлина и спрямо нея оценявам себе си.

И откривам, че Тя е даваща и добра по отношение на мен. А, аз обратно, получаващ и желаещ да Я погълна и да използвам.

Зная, че двете наши природи, на Твореца и на творението са огледално противоположни. И сравнявайки, себе си с Него, разкривам пропастта, която ни разделя, тъй като всичко, което е в Него присъства в мен, но в обратната форма като отпечатък.

И тогава в мен възниква срам! Нали, Той е даващ и любещ, а аз съм получаващ и ненавиждащ…

Този срам е нещо такова, каквото не е било никога преди и това е самото творение. Защото, такова осъзнаване за себе си не се е усещало по-рано. Започвам да преценявам Неговото отдаване като добро, а своето получаване като Зло.

Откъде се появи у мен тази скала за измерване? Не я е имало в светлината! Това е истинското творение. То чувства себе си самостоятелно и отделено от Даващия, и затова разбира противоположността си на Него.

Докато не достигне до усещането, че не е способно да остава в такова състояние, не може да се оправдае и затова прави съкращение, като изгонва от себе си светлината.

Това е Малхут от света на Безкрайността, която страда от това, че не може да бъде такава, какъвто е Творецът и не умее да обича, както Той.

Затова, цялото развитие след Първото Съкращение (Ц“А), като резултат ни довежда до любовта, до това отношение, с което Творецът се обръща към нас. Всичко идва от действието на Първото Съкращение.

Решението да се направи съкращаване е единственото решение, чието следствие движи цялото мироздание и го води до крайното поправяне.

Поради това, усещането на срама е било самият този взрив, от който е възникнало мирозданието и е преминало целия път: надолу до този свят и обратно, нагоре.

Движещата сила на това развитие, разгръщаща реалността, отгоре-надолу и отдолу-нагоре е същото това усещане за срам, което е изпитала Малхут от света на Безкрайността. Няма нищо повече.

От Големия Взрив, от който се е образувала Вселената и досега, всичко се разширява и разширява.

Всичко това става, случва се в Малхут на света на Безкрайността. В нея са затворени всичките девет предишни сфирот, свойствата на Светлината. Няма нищо освен нея. Защото, тя е вместилището на светлината и извън нея не съществува сама светлината.

От урок по статията „Въведение в коментария Сулам“

[4846]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→