Въпрос: Как да разберем, че между нас съществуват различни форми на връзка? Как връзката между нас може да се измени?

Отговор: Представи си, изведнъж разкриваш, че всеки познат човек, седящ до теб, името на когото дори не можеш да си спомниш, се оказва твой роден брат. Твоята майка ти изпраща писмо: „Аз видях как вие седите заедно и се поразих как е възможно, изведнъж моите синове да се срещнат! Аз нищо не знаех за неговата съдба, откраднаха го от мен, като малко дете. И изведнъж, намери се и се оказа, редом с теб. Какво щастие!“

Неочаквано си изяснявате, че сте родни братя и всичките ви отношения се преобръщат. Именно това и изясняваме. Внезапно откриваш, че другият човек се намира вътре в теб – даже не редом, не кръвно свързани с обща майка или баща, а непосредствено вътре. Сливане се нарича такова състояние, когато другият човек става за теб по-важен от самия теб. Ако от теб отделят тази част, която се нарича „ближен“ – ти умираш. Не можеш с това да се съгласиш! Твоят живот не струва нищо без съединяването.

Само за това говори науката кабала: за липсата на връзка и за нейното създаване. Няма нищо друго. Ние имаме желанието да се насладим, в което не разбираме нищо, изучавайки него и напълващата го светлина от разбиването и от поправянето, тоест от съединяването. Няма никакви други действия, освен това. Ако става дума за възприемането на цветовете, музиката и звуците – ние само ги усещаме като движение: по-далече или по-близо едно от друго.

Ние не чувстваме самото това, което се намира далече или близо, не постигаме същността, а усещаме само изменението. На такъв принцип са построени всички прибори. Можем само да сравняваме едното спрямо другото, във всички техни свойства, на всички нива. Не ни е известна същността на желанието да се насладим – това е „нещо от нищото“. А така също и не знаем какво е това „желание да отдава“ – „съществуващо от съществуващото“.  Съществуваме в условията на изменящи се отношения между тях и само това възприемаме.

Ако желанието да се насладим и желанието за отдаване не се преместваха едно спрямо друго, то щяхме да се лишим от всички усещания в своето желание да се насладим и бихме престанали да съществуваме. Всичко зависи от измененията на нашите отношения един към друг: повече или по-малко любов. Именно това усещаме. Не се намираме вътре в самите свойства: желание да се  насладим и желание за отдаване, а вътре в производната,  определяща изменението на техните отношения. Тоест, измерваме не „скоростта“, а „ускорението“, долавяйки само измененията.

Ако има движение с постоянна скорост, то нищо не ще чувстваме, сякаш стоим на едно място (както и следва от принципа на относителността в механиката). Само, ако скоростта се изменя, т.е. има производна, то ще започнем да я усещаме. Излиза, че живеем вътре в „производната“ и никога няма да узнаем същността: „нещо от нищото“ и „същинско от същинското“. Нали, ние сме следствието от тяхната среща.

От урок  по  Книгата Зоар, 01.12.2013  

[122080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата работа е в това, как се пробуждаме. Основното за нас е да се обединяваме при всякакви обстоятелства, постоянни добавки сплотяване при всякакви състояния. И особено по време на паденията. По своя потенциал тези периоди са истинска съкровищница.

Защото при подема, при въодушевлението ”отработвам” горивото, с което са ме снабдили. Свише идва светлината и аз ”скачам” на тази вълна,  „яхам я“ за известно време.

Затова при падение, дори малкото усилие струва скъпо.

Изобщо, трябва да се стараем да се виждаме в развитие, в последователен напредък. Така закрепването на колелата в старите локомотиви,  постоянно се движи напред-назад, отново и отново. Ето и човекът по духовния път, дори да се отдръпва, все пак отива напред.

Така по време на падение, ако сме способни да сплотим силите си, това ни дава много по-голяма яснота, отколкото при подем, тъй като, осветява мрака на ”животинската” природа, в която сега съм поместен и тогава, тъкмо от тази ”дебелина” идвам до разкриването. Това във висша степен е желателно. Даже, ако виждам, че едва ли ще преуспея, дори отново да падам след миг, все пак съм постигнал много…

От урок по статия на Рабаш, 03.12.2013

[122075]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Свобода на волята“: Независимо, че всеки има ”своя основа” – на практика, във всеки един случай силите се разкриват само посредством обкръжението. Само с избора на обкръжение се определя властта на човека над самия себе си, за която е достоен за възнаграждение или за наказание. Но след като е избрал обкръжението, той е отдаден в ръцете му, като глина в ръцете на грънчаря.

Възможността да избере правилно обкръжение е дадена единствено на онези хора, които имат точка в сърцето. Тъй като, сега им предстои да се развият на стъпалото Човек (Адам), подобен (доме) на Твореца. Тъкмо хората, в които се е пробудила тази точка, коренът на тяхната душа, получават импулс да встъпят в правилно обкръжение. И тогава, те трябва да решат за себе си: ще направят ли това или не.

И това е свободният избор – между получаващото желание и точката, ”зачатието” на отдаващото желание, не от него самото, а неговата обратна страна. При наличие на тези ”полюси” аз мога да избирам. Как? Като се закрепвам в правилното обкръжение. С това искам да засиля единия фактор, в противовес на другия.

А ако нямам такава втора точка, ако целият аз съм само едно получаващо желание, то и ще движи моя ”избор”. В такъв случай, като куче, душещо нещо на улицата, преследвам собствената си изгода – и това е всичко.

Въпрос: Но в същото време, в рамките на интегралното образование ние предлагаме ли, на хората, сами да си създават по-доброто обкръжение.

Отговор: Вярно, да се създава по-добро обкръжение за тяхното желание за получаване, а не за точката в сърцето. Така, че човек да знае: в общия кръг, в единението можем да подобрим своя материален живот.

Но всъщност, точка в сърцето има всеки, тя е заложена във всяко желание, на една или друга дълбочина. За това е казано: ”Всички ще Ме познаят, и мало и голямо”. И затова, организирайки и събирайки хората, провеждайки към тях светлината, възвръщаща към Източника, ние форсираме пробуждането на тази точка, за да започне тя да ”изплува” нагоре. И един път човек, преминал през курса по интегралната методика, ще ни каже, че иска да изучава науката кабала. Защо? И той самият не знае – изведнъж му се е приискало…

Така или иначе, интегралните групи не са кабалистично обкръжение, тъй като те нямат лява линия. Ние се грижим за тях, като за свои питомци, обучавайки ги на добри взаимоотношения, на отзивчивост и обединение, но без вътрешни препятствия от страна на егоизма, ”усещащ”, накъде вървят работите. А за по-сериозната работа ние говорим в своята среда.

От урок по статията ”Свобода на волята”,04.12.2013

[122183]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос:  На хартия проектът по МИВО и вашите рекомендации са изложени много добре. Какво да направим, ако на практика не се осъществяват така, както е написано и не съответстват на вашите препоръки?

Отговор:  Работата е в това, че ние растем и групата преминава всевъзможни състояния. Това са така наречените недостатъци при растежа. Нали, детето, развивайки се, трябва да преболедува детските болести, иначе неговият организъм няма да натрупа в себе си специалните защитни свойства, не може да мобилизира вътрешната схема на противодействие на външната среда.

През цялото време се намираме под вредното влияние на обкръжаващата среда и нашите вътрешни системи, постоянно работят над това да не възприемаме нейното вредно въздействие или някак да го неутрализираме. Така работи всеки жив организъм.

Например, колко може да възприеме камъкът отвън? – Много малко, затова той съхранява през цялото време една и съща структура. Растението възприема и отдава повече. Животното – още повече. А човекът възприема огромно количество информация, маса всевъзможни психологически въздействия. И на всичко това трябва да реагираме, иначе нашият организъм няма да издържи! По такъв начин се стабилизираме.

Затова, преминаваме през недостатъците на растежа: извършваме нещо правилно, неправилно, изказваме се, замълчаваме, крещим, ругаем се. Дайте, всичко това на хората да го преживеят! Трябва да преминем такива състояния. В резултат, много ще отпаднат, ще дойдат нови и така, постепенно ще се организира това, което трябва.

От урок на тема ” Група и разпространение”, 22.10.2013

[121156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как, в продължение на деня, при цялата сложност на съвременния живот, при всичките проблеми и чуждото обкръжение да съхраним намерението, получено на урока, за да ни съпровожда през целия ден?

Отговор: Човек се намира под влияние на обкръжението и не може да се измъкне от него. Естествената обкръжаваща среда, цялото огромно човешко общество оказват влияние върху нас. Но, ако около него изградим свое собствено, неголямо, но много силно обкръжение, група, то ще можем да противостоим на външното влияние. Мощността на влиянието на групата ще бъде по-голяма, от мощността на света.

Докато се намирам сред приятелите, те силно ще ми въздействат. И, щом изляза в открития свят, то той започва да ми влияе.  А честно казано, на нас ни въздейства не групата и не светът, а светлината. Ние винаги се намираме под въздействието на светлината. Всички действия, които извършваме по отношение на групата, на поръчителството, на съединението, на единството са, за да осъзнаем потребността от светлината, от помощта на висшата сила, от отчаянието, за да закрещим „Спаси!“

Затова, човекът забравя, чувства себе си изпаднал, губещ се. Изведнъж, в края на деня ще се опомниш, че за целия ден, нито веднъж, не си споменал за духовното. И ще се ужасиш, че са изминали вече няколко години, безрезултатно и така може да отмине целият живот. Засега, това са егоистични сметки, но какво да се прави. Трябва да се види, доколко това те води до молитвата.

И дори, ако не си дадеш сметка, сърцето преживява. Молитвата е работата в сърцето. Ако сърцето чувства желание, то това вече е молитва. Но, все пак, молитвата трябва да бъде по-насочена, концентрирана, заедно с цялата група и тогава тя ще донесе измененията.

Да не се забравя за намерението е възможно, само при условие, че те удържа висшата светлина. Това е като парчето желязо и магнита. Ако магнитът удържа желязната пластина във въздуха – тя се държи. Веднага щом магнитът я пусне, тя пада. Няма друга възможност. Ние сме желанието за наслаждаване, върху което въздейства висшата сила. И по степента на въздействието, ние се издигаме или се спускаме.

Всичките средства, които имаме: групата, човечеството, разбитата душa са нужни, за да разкрием зависимостта си от този магнит, от светлината. Постарай се да направиш всичко, което е по силите ти, но в крайна сметка, главното е да расте в теб зависимостта от светлината, от Твореца, заедно с всичките средства: групата, другарите, обучението. В края на краищата, всичко се фокусира в едно цяло: „Исраел, Тора и Творец!“

От урок по статия на Рабаш, 29.11.2013

[121790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Съсъдите за отдаване – това също е получаващо желание, но то още не получава, за това да отдава.

Да допуснем, като гост, седя пред Стопанина. Виждайки, беззаветно доброто Му отношение към мен, в горния ”пласт” на своето желание съм готов да се отнеса към Него, също така. Неговото отдаване, обърнато към мен, ме насочва към съответстваща реакция.

При това, се намирам под Неговото въздействие: Той е толкова прекрасен, толкова добър, толкова великодушен към мен, че само това отдаване, вече ме поправя и съм готов за съответното отдаване към Него.

Такъв е моят отклик към светлината в съсъдите на Галгалта ве – Ейнаим, устремени към отдаване, заради самото отдаване. В тях също има някаква ”дебелина”, авиют, но като цяло, достатъчно ми е да не се съпротивлявам на Стопанина. Прониквайки се, от Неговата любов към мен, в своето желание вече не мога да Му причинявам зло.

Това е трудно да се разбере, защото в аналогична ситуация бихме били готови за вреда: ”Щом като, ме обича, тази любов го прави беззащитен, а това означава, че мога да му навредя…”

Но, тук говорим за стъпалото на истината: ако виждам, че човек ми помага с цялото си сърце, то нека, това не е лесно и изисква много усилия, все пак, формирам в себе си такова ответно отношение. Все още, не действам в отдаване като него, но поне не му причинявам онова, което е ненавистно на мен.

По такъв начин, независимо, че става дума само за горните пластове на авиюта, аз работя с всичките си съсъди-желания. Но, ще ги задействам, дотолкова да не използвам своята ”дебелина”. Аз я прилагам само при условие, че усещам Неговото отношение като велика любов. И съм способен да и отговоря, засега само със съпричастност, с принадлежност към Него – не повече.

Става дума за ”животинското” стъпало. Аз съм като кученце в краката на стопанина. Работя с всичките си желания, но така, че само да се прилепя към Него. Аз съм вторичен пред Него.

Не е така просто. Нали, при това, Той може да ме използва, както Му е угодно. Тук от мен се изисква преданост, самоотверженост – стъпалото на вярата, на отдаването, но не повече. ”Аз се отричам от себе си – използвай ме, както искаш. Аз съм инструмент в Твоите ръце”.

Обаче, не съм способен още да се задействам в качеството на Човек – абсолютно срещу природата си, за да съм като Него. Това вече е следващо стъпало, към което, на работа ще се включи АХАП, получаване заради отдаване, избавление, не само над желанието, но и в него.

А засега, отменям себе си и именно, това състояние символизира празник Ханука. Аз вървя след Твореца, без да се замислям. Разбира се, водя войната, убивам ненавистниците, но само онези, които отхвърлят духовното. ”Живей – казват те – но си нямай работа със светлината, не се занимавай с отдаването”.

Въпрос: Аз не разбирам, какво означава това във вътрешната работа…?

Отговор: Опитай да се настроиш така, че да не изпитваш ненавист към никого, да не желаеш успех за ничия сметка. ”Аз съм съгласен с това, на всички да им е добре. Дори и нищо да не правя за това, но и не преча”. Опитай да достигнеш до такова отношение над всичките си желания.

Представи си, че с теб сме намерили съкровище, струващо неизброими милиарди долари. Хайде сега, дай да го разделим на всеки по равно. На всички, включително и на нас, двамата. Сега, може би, си съгласен, но ако богатството вече ти принадлежеше? Вярвай ми, щеше да ти е болно да се разделиш с всеки грош. Такава е нашата природа.

Затова, не е лесно да излезеш на стъпалото за отдаване, заради самото отдаване. Това изисква ”четиридесет години бродене в пустинята”. И в крайна сметка, става чудото, натрупвано капчица по капчица на малки ”дози”, ден след ден…

От урок по писмо на Рабаш, 02.12.2013

[122062]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Условията, които човекът трябва да изпълни по отношение на групата са:

1. Да принизи себе си пред групата и да покаже, че е готов на всичко за нея: на пълна самоотмяна.

2. Да възвеличава групата и да въодушевява за това другарите.

3. Да увеличава важността на целта: на отдаването, на Твореца, както на нашия поправен алтруистичен образ и дух, напълващ нас, всички заедно, сякаш на един човек с едно сърце, в който се изтриват всички граници между нас и изчезват всички различия.

4. «Да следваш съветите на мъдреците», тоест на учителя и книгите, да повишаваш важността на учителя и на ученето. Не трябва без наставник, който посочва пътя, тъй като иначе, винаги ще тръгнем в посоката, която сочи егоизмът ни и дори няма да разберем, че вървим в грешната посока. Ще бъдем сигурни, че вървим правилно, но може да не се съмняваме, че това ще бъде противоположното  направление.

5. Цялата ни работа и усилията, всъщност се състоят в това да достигнем молитвата за желанието, което не можем да реализираме – за стремежа към отдаването, към сливането с висшия чрез другарите. Това желание ще притегли към себе си светлината, връщаща към източника, който ще ни поправи. Молитвата – това е най-крайното действие.

6. Допълнителното и необходимото условие – това е разпространението! Само за негова сметка, може да се постигне истинското желание за отдаване. Ако искам да донасям радост на   Твореца, то това е личното ми желание, в което вече е примесен егоистичният ми интерес. Затова ми е нужно да се съединя с тези, които са по-долу от мен, за да получа, именно техните желания и да издигна тези молби към висшето, с цел да насладя висшето, като му дам възможност да напълни нисшите. Оставам по средата, напълно чист от всякаква корист. Моля, само да ми дадат да изпълня това действие. Това означава да си тръбата, предавателният канал.

7. И последното условие – от всичко това да си в огромна радост, препълваща мен и всички светове!
Тези условия определят състоянието, което трябва да въплътим и в него да получим цялата полагаща ни се награда.

От урок по статия на Рабаш 29.11.2013

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представя формата на висшето стъпало?

Отговор: Трябва да си представиш своето висше състояние и да се постараеш да живееш в него, доколкото е възможно това. В този свят, при тези условия аз изграждам висшата степен. Поправеното отношение между мен и останалите се нарича висш свят. И тогава аз откривам, че той се намира направо тук, и други места няма.

Виждам новите линии за връзка, протягащи се от мен към другите и така ми се разкрива цялото висше стъпало и в него- Творецът, изпълващ света. Виждам, че целият свят – е святата Шхина, в която пребивава Твореца. Аз разкривам това на място. Не ми трябва да летя в някакъв друг космос.

През цялото време строя модел на този висш свят, с това което ми е под ръка – променя се само намерението. Материал за градежа ми служат всички егоистически желания, ненавистта. Аз добавям само поправената връзка между частите на реалността: проявявам я и я променям от получаване на отдаване. И нищо повече не се променя, както е казано: Светът действа по вече утвърдени закони” и ”Ще ядеш онова, което е отдавна приготвено”.

Но за сметка на новото отношение, което разкривам от себе си към другите и между тях, аз виждам че всичко се намира в края на поправянето. Те самите не се чувстват така, но аз го разкривам съответно на своето стъпало. Аз виждам, че в света изобщо няма нищо, освен напълно поправената Малхут от света на Безкрайността. А всичко онова, което ми се е струвало до сега, е било просто сън. Всичко зависи само от моето възприемане на реалността.

Затова, няма накъде да се бяга, а и не е необходимо. Трябва само да променям своето отношение към онова, което виждам, стараейки се да видя във всяко място властта на Твореца. И тогава трябва да се радвам, тъй като всеки път ще разкривам все повече истинското състояние, което вече съществува.  Не ми достига само още малко от моето усилие, за да го разкрия.

От урока по статия на Рабаш, 29.11.2013

[121801]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Книгата Зоар, сякаш говори за непознат на нас виртуален свят. Вчера гледах научно-популярния филм ”Игрите на разума. Нашият мозък ни заблуждава”. Учените са стигнали до знанието, че нашият мозък, получавайки електромагнитни сигнали, ни рисува свят, който не съществува.

В крайна сметка, те правят извод, че всички ние се намираме в някаква игра, която неизвестно кой, управлява и е неясно, с каква цел. Не бихте ли, могли да продължите този филм и да обясните, кой играе с нас?

Отговор: В раздела на Кабала ”Възприемане на реалността” изучаваме, че цялата усещана от нас реалност – се усеща в нас, ”рисува” ни я нашият мозък, във вид  на картина, уж от обкръжаващия ни свят. Извън нас няма, изобщо нищо – нито пространство, нито каквото и да е, което да го напълва. Всичко усещано, се усеща субективно от нас. Всичко произтича само в нас. Говорим за всичко, за нас и обкръжаващият ни свят, сякаш обективно, като че съществува и извън нас и без нас, но възприятието ни работи само, относно нас, за нашите органи на чувства.

Кабалистите, говорят за относителността на нашето възприятие, според Айнщайн, вече почти 6000 години. Книгата Зоар, написана преди 2000 години, разказва за Земята във вид на кълбо. Описани са еволюцията, всичките изменения в природата и обществото, кризата на нашето време и нейното решение. Остава ни, само да приложим тези знания и с тяхната помощ да излезем от кризата в новото виждане за  света.

[121358]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос : Съединяването между нас възниква тогава, когато нашите желания са еднакви, ли ?

Отговор: Галгалта Ейнаим и AХАП  не могат  да бъдат еднакви. Всички имаме различни желания, но нашият единен стремеж осъществява необходимия  контакт.

Например, розетката и щепсела, между които възниква контакт,  не са еднакви, а са взаимно допълващи се. Ето защо, за да се включим един в друг, ние трябва да станем еднакви по своята съвместна цел да се съединим с Твореца, да Го проявим в себе си – всеки, изхождайки от своята природа.

Ти провеждаш светлината на Твореца към другаря, той е съгласен да я получи от теб и вие, заедно работите върху тази връзка, за да разкриете Него. От една страна, той действа като отдаващ на теб и ти си получаващ, от друга страна – ти  си отдаващ, а той получаващ.

Но ние имаме различни желания. Нима, мъжът и жената, които зачеват детето, имат еднакви желания? Всеки от тях си представя бъдещото бебе по различен начин, но се получава един обект. Всичко върви по средната линия.

Така че, нашите желания са различни по своята природа, но са еднакви по цел: да се разкрие Твореца.

От урок на тема ,,Група и разпространение“.23.10.2013

[121532]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→