В света има пълно изобилие, но ние не можем да наредим живота си, както е в семейство, където има  пълно материално благополучие, но такива лоши отношения един с друг, че е невъзможно да се живее. Няма изход, или трябва да се разведем или, както е в нашия случай – остава ни само да се обединим. Не можем да си тръгнем и да се разделим един с друг, нали природата, все едно, ще ни застави да достигнем до взаимната връзка.

Развива се тук Макавейската война за това, как да продължаваме по-нататък: вътре в знанието или над него, тоест със силите на получаване или със силите на отдаване. Виждаме, че вече е невъзможно да живеем, действайки със силите на получаване. Дори в света да има пълно изобилие, правим своя живот непоносим заради ужасните отношения между нас. Каквито и прекрасни условия да създадем, ако между нас има ненавист и отхвърляне, то нищо няма да помогне – ще развалим живота си до такава степен, че няма да можем да го търпим.

И затова осъзнаваме злото на човешката природа, разбирайки, че трябва да поправим само себе си от ненавистта към любовта. Иначе, нямаме никакви шансове за съществуване. Колкото по-бързо разгледаме тази единствена възможност, толкова повече ще спечелим. Вместо страдания и проблеми, помрачаващи съществуването на нашето голямо семейство, на цялото човечество, можем да достигнем прекрасен, поправен живот.

Тук се разгаря войната на всеки със самия себе си и всички срещу всички, за да си помогнем заедно да излезем от ненавистта и стигнем до любовта. Чувстваме, че това не е по-нашите сили и ни е необходим още един участник, който се нарича ”висша сила”.

И дори повече от това, в този процес започваме да разбираме, че всичко това е било запланувано по-рано. Проблемът не е в това, просто да ни примири и да ни застави да забравим нашата минала ненавист. Всичко е направено нарочно, за да сме неспособни сами да направим тази стъпка от нашето разделение, от егоизма, от ненавистта към съединението, към отдаването, към любовта. Тогава ще се нуждаем от помощта на висшата сила и ще се прилепим към Нея до съвсем пълното сливане. По такъв начин разкриваме висшата сила – единствената сила, действаща в мирозданието.

Целият този процес е възможен само за сметка на приближаването до висшата сила, която управлява цялата реалност, проявява я в нашето съзнание и се изменя, при условие, че се обръщаме към нея с такава молба, сближаваме се с нея, започваме да зависим все повече от тази сила. Така се включваме в своя корен.

Всички тези битки се разделят на две основни войни: война на отдаващите желания, а след това на получаващите желания, за да се използват заради отдаване. Първата война се нарича Макавейска. Тя идва, за да се освободим от своето сегашно възприятие на реалността и да преминем към истинското възприятие, позволяващо ни да видим духовния свят. Разрешено ни е само да гледаме светлината на Ханукалните свещи, но не да я използваме. А след това, след победата на Макавеите, започва втората война, за използването на получаващите желания заради отдаване.

Празникът Ханука символизира края на първата половина на нашата работа. И в действителност, тази половина е най-трудната. За този празник никъде, пряко не е написано в Тора, само с намеци, защото е празник на светлината, на отдаването. Невъзможно е на нашия земен език правилно да се изрази и ясно да се опише тази война.

От урок по статия на Рабаш, 01.12.2013

[122054]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовният съсъд не е обикновената сума на всички сърца, а нова същност, която трябва да изградим от нашите общи устремления, усилия, работа спрямо някакво ново, не съществувало досега качество.

Наричаме го център на групата: сумата на всичките усилия, мястото, към което са устремени всички очи и всички намерения, наричани «Шхина». Това е област, която развиваме, увеличаваме, постоянно се грижим за нея като за най-скъпото.

Особената област, Шхина, не съществува, докато не обединим всичките си намерения в едно. Само тогава ще се роди, ще се образува такова място и в него ще се разкрие Творецът. А дотогава, Шхина ще се намира в изгнание.

Тези понятия: «Шхина в изгнание» и «Святата Шхина» са две стъпала, които по никакъв начин не са свързани едно с друго. Затова  във всяко действие трябва да видим само центъра на групата – обединяването на всичките ни очаквания и намерения, за да построим от тях святата Шхина. Всеки се стреми да отдава на другите и когато всички тези  намерения се събират заедно, те изграждат тази особена област.

Ако нямаме  намерение да отдаваме на другите, а имаме съвсем друга цел – да ги използваме за свое удоволствие, тогава всеки от нас тъне в обич към себе си, в егоистично намерение. В този случай няма, дори Шхина в изгнание – изобщо няма Шхина, не съществува такова място. То започва да се образува само тогава, когато се събират няколко  човека, способни да мислят «извън себе си».

Ако се обединят много на брой слаби хора с нестабилни намерения, които ту ги има, ту ги няма, или по-малко количество хора, обаче силни, с по-качествени намерения, тогава бихме могли да говорим за построяване на  Шхина. Събираме стремежите си към взаимно отдаване, откъдето ще  можем да отдаваме на Твореца.

Приготвяме мястото за Неговото разкриване, не заради удоволствието си, а желаем да Му предоставим възможност да се разкрие, за да получи наслаждение от това, според принципа: «Исраел, Тора и Творец са едно цяло». От тази взаимна загриженост,  «Да помогне човек на ближния», ще можем да почувстваме ден след ден, как се изгражда поправения съсъд, наречен Шхина.

Шхина се изгражда от Малхут, поправена чрез свойствата на  Бина. Малхут – това е желанието за наслаждение, а свойството на Бина е намерението за отдаване. Шхина се получава тогава, когато всички се съединяваме взаимно над личните си желания и се насочваме към взаимното отдаване, а чрез него – към Твореца, който представлява целта ни, защото сме се съединили само заради отдаването към Него.

В групите по интегрално образование поставяме желаната цел – обединението. Само това. Но в кабалистичната група трябва да вървим до самия край, както е казано: «Върни се, Исраел, към своя Творец». С такова намерение трябва да напредваме към целта.

Можем да я достигнем само при условие, че ще я извисим така, че да ни се струва важна и свети на нас. Или ще я преживеем като някакъв критичен момент, решаващ съдбата ни, или ще я ценим толкова силно, че тя ще ни зове напред. И едното, и другото обслужва една и съща цел.

Нужно е постоянно да проверяваме дали усещаме, с всеки изминал ден, все по-голямо притегляне към целта и да се оценяваме според това. Нямаме други критерии за проверка. Грижим ли се за обединението си във взаимно отдаване, заради това да изградим съвместно система за отдаване, насочена към Твореца, за да Му позволим да се разкрие и да се наслади от намеренията ни?

Системата на нашето отдаване се нарича Шхина. В алтруистичните  намерения се разкрива висшата сила, наричана Творец, ако изпълняваме първото минимално условие за Неговото разкриване, тоест постигаме стъпалото «Нефеш де-Нефеш де-Нефеш». Тогава изкачваме първото духовно стъпало: «зародиш» (ибур) и започваме съществуването си във висшия свят.

От подготовка към урока 06.12.2013

[122436]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам „Науката кабала и нейната същност“: Реалността на този свят се представя еднакво пред всички, но я разбираме различно: някои се развиват от поколение към поколение, а други отстъпват назад.

Въпрос: С какво това отстъпване, този регрес се различава от паденията?

Отговор: Нашият напредък може да се представи във вид на „кардиограма“ с нейните скокове нагоре-надолу. Не е важно, падам ли сега или се повдигам – главното е, че отивам напред.

Паденията са част от пътя. Те също са устремени в посоката на целта. Сърцето ми бие, начертавайки начупена крива и това е нормално. Такъв е нашият живот – поредица от неразделни подеми и падения. Засега, аз държа намерението и възходите, и паденията се натрупват в общото течение напред.

Така се върти и колелото: всяка негова част, достигайки върха, започва да се спуска. Нещо повече, в някакъв момент, сякаш се отмества назад, към началото, вместо да се движи напред, към целта.

Откривайки това, човек вика за помощ, тъй като в неговите очи движението се е обърнало назад. И тогава му е нужна голяма поддръжка от групата.

Като цяло, тя отива напред. И съответно, ако се намирам на „обратната навивка“, а другарите ми водят постъпателното движение, то, бидейки със сърце и душа с тях, ще чувствам себе си част от цялото, което напредва все по-нататък.

Ако се изключа от другарите, това вече не е ниската част на навивката на общото „колело“, а моето излизане, моето лично отместване, отстъплението. Аз повече не принадлежа на общия процес.

И означава, че главното за мен е да се прилепя към другарите. С тях, заедно се движим напред и разбирам, че дори паденията са полезни, че са нужни за подемите. Когато съм долу, другите са на върха, а след това, още неведнъж си разменяме местата.

Ние сме като клапан, като бутало. Всички движения имат такъв, редуващ се характер. Не може да има изменение, ако не включва в себе си това „двуходово“ движение – назад-напред, назад-напред. Няма движение само напред – контрастът е необходим и въпросът е само в амплитудата.

Ето защо, толкова е важна връзката ми с групата. Само, ако съм включен във всички, на мен ще ми е ясен общият вектор.

Въпрос: Казано е, че в духовното нищо не се губи. Но на обратната навивка от теб, сякаш взимат това, което си успял да придобиеш…

Отговор: Не. „Отдръпването назад“ оначава да се прояви новото ниво на разбиването. Ние не се връщаме отново, а разкриваме новия съсъд, засега непоправен.

От урок по статията „Науката кабала и нейната същност“ 10.12.2013

[122732]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Случва се така, че физически човек остава в групата, ходи на уроци, участва в различни мероприятия, а всъщност той вече се е отделил от пътя и сърцето му е някъде там, на друго място.

Въпрос: Как да се опазим от това?

Отговор: Само прекланяйки глава. Във всеки гори егоизъм и затова първото ми действие е преклонение пред учителя, учебния процес, групата. Преди всичко, аз съвсем не съм най-умният между другарите, тъкмо обратното, искам те да определят моя жизнен път. Тъй като, определяйки го сам, аз ще изпълнявам точно заповедите на егоизма. И тогава, вече не съм в групата. Слизайки от нейния ”влак”, веднага се оказвам във властта на себелюбието.

Въобще, има всичко две владения:

• групата, в която учителят, другарите, първоизточниците и Творецът образуват единно цяло;
• аз и обкръжаващия свят

Въпрос: Аз мога външно да ”свеждам глава”. Но вътрешно как да се съглася? Какво да правя със своите мисли и чувства? Може ли човек да ги подчини на групата?

Отговор: Има две „чаши на везните“: от едната страна, групата, привличаща обкръжаващата светлина (ор макиф – О”М), а от другата страна, егоизмът и външният свят. Кое е по-важно за мен?

Разбира се, аз не мога да гарантирам своето утре, но ако използвам всички възможности, с които разполагам, то ще мога да наклоня чашите на везните надясно. Иначе няма как.

Въпрос: Ако виждам, че моята група, недостатъчно съответства на Бней Барух, как да се прекланям пред другарите?

Отговор: Старай се да ”прекланяш” глава пред тях във всичко, освен онова, което си задължен да им добавяш.

Родителите се прекланят пред децата, не заради това, че започват да се вслушват в тяхното мнение. Тяхното преклонение също е грижа. Майката обслужва малкото дете в онова, което му е необходимо, а не в онова, което то иска. То може да крещи: „Дай ми!“, но тя няма да му даде и това ще бъде преданото служене от нейна страна.

От урок по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 10.12.2013

[122770]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос:Искам да разбера, какво е това ”Бней Барух”?

Отговор: „Бней Барух“ е особена група от хора, призвана за първи път в историята на човечеството да извърши поправянето на целия свят и да достигне сливането с Твореца.

За първи път това се случва, не защото Творецът е избрал, някаква определена личност, както по-рано е избирал от всяко поколение кабалист, който е трябвало да продължава тази верига. Тук става въпрос за истинското поправяне, за голяма маса от хора, теглещи след себе си цялото човечество. Това е първата вълна, която се издига и се устремява към Твореца.

Най-напредналият отряд, вървящ в авангарда на поправянето – това е групата ”Бней Барух”, която аз възглавявам. Няма за какво да се притесняваме от това, а следва да усетим възложената ни отговорност и поддръжката, която получаваме. Не трябва да се страхуваме от нищо. Задължени сме да се научим да стоим между двете сили и да умеем да противодействаме на своите вътрешни и външни врагове, на световния Фараон.

Такава е нашата задача. Невъзможно е да напредваме по друг начин, освен между двете сили. Ние стоим по средата и организираме тяхната борба помежду им. Не само целият свят е срещу нас, но и самите ние вътре, също сме против! И все пак, трябва да се отъждествим с нашити точки в сърцето и да ги съединим, и тогава ще победим.

По степента на нашето напредване, войната ще става все по-широка, по-ожесточена, по-дълбока, по-заплашителна. От една страна, светът ще разбира, че няма изход, получавайки удар след удар, а от друга страна, все пак ще се съпротивлява. Творецът ще ожесточава, все повече сърцето на Фараона.

Би ни се сторило, че е време вече да престанем да протестираме, тъй като светът пада в пропастта. Но сърцето е така ожесточено, че човекът не разбира и не усеща опасността. Може да помислим, че след тежките удари, хората ще се съгласят, ще се опомнят и ще хукнат към нас за методиката на спасението. Но всичко ще е,  обратно.

Трябва да разберем този процес. Това е война, която зависи от нас. Творецът не може сам да воюва срещу Фараона, ако не използваме Неговата сила. Моисей трябва да стои по средата между тези великани, тези две сили: Творецът и Фараонът. Тъкмо Моисей със своята гега определя  точно, каква ще бъде тази война.

Затова ни е необходимо да растем и възмъжаваме, за да разбираме повече и да усещаме повече. Няма от какво да се страхуваме, трябва просто да знаем, че върви война за поправянето и да се наслаждаваме на този процес! Да не се наслаждаваме егоистично, а да се радваме на това, че е започнал процесът, в който се явяваме най-авангардната сила, приближаваща цялата Малхут от света на Безкрайността към поправянето.

От урок по статия на Рабаш, 06.12.2013

[122616]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От статията „Смисълът на самопожертването“ („Шамати“ №219): В малкото състояние (катнут), човек не усеща полза за себе си, не чувствайки никакво наслаждение в робството за Твореца…

И колкото повече усилия полага, толкова повече се увеличават неговите страдания, докато не се натрупат в определената степен страдания и усилия, така че Творецът се смили над него и му даде да усети вкуса в робството, както е казано: „Докато не се излее над него светлината свише“.

Въпрос: Какво означава, че Творецът се смилява над човека?

Отговор: Всъщност Творецът нищо не е задължен да прави за нас. Това го изискваме ние и мислим, че Той е длъжен да ни помогне. Но на какво основание? Той с нищо не ни е задължен.

В миналите векове е съществувала традиция, при която осъденият на смъртно наказание падал на колене пред царя и благодарил за оказаната му милост. Царят е такава висока персона, че дори неговият съд, това е милосърдие. Малхут (царство) означава съд, правосъдие. Понеже, Царят е удостоил човека с внимание от своята безгранична висота, то каквито и да са, неговите заповеди се превръщат в милост и е необходимо да ги приемат като най-добрите. Така е прието, съгласно законите на истинското царство.

Човек работи и като резултат, получава сили, позволяващи да се повдигне на следващата степен. Но той разкрива, че не се е повдигнал със своите сили, а просто е изпълнил условие, след като е получил помощ свише. Творецът му дава екран, благодарение на който той разкрива висшата степен. От страна на Твореца това винаги е милост, тъй като човекът още не е работил над тази степен.

Ние никога не работим над висшата степен и въобще не знаем, какво правим. Нашата задача е да изпълним няколко условия, след които Творецът се смилява и ни помага. Важно е нашето усилие. Свише, поставеното условие, което човек получава за своите усилия е такова, което сам не е способен да достигне.

Това идва като дар от висшето милосърдие. От целия огромен кръг на света, ние постигаме едва тънка линия. Всичко останало се присъединява към нас по-късно, извлечено от безкрайното море нечисти сили, по висша милост. Но не трябва да кажем, че всичко това получаваме даром, защото наградата идва, в зависимост от нашите усилия да поправим отношенията един с друг.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 08.12.2013

[122470]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Заповед се нарича, действието по поправяне на желанието да се насладиш, очистването му от егоистичното намерение. Опитите на човек да се издигне над егоизма си и да се съедини с другарите се счита, като изпълнение на заповедите, като поправяне на разбитата душа, като съединяване на частите й.

В този процес за поправяне на душата преминаваме през различни състояния, създадени за нас от обкръжаващата светлина. От време на време, човек се усеща в подем, във възбуда, чувства се добре. Това се нарича материален подем. Той може да усеща подем също и от това, че е вдъхновен от духовната цел, цени отдаването, съединението, Твореца. Той изведнъж се пробужда и започва да се стреми към всички тези ценности. Той съди за състоянието си, не по настроението си, а по степента на важност, която придава на единството и на разкриването на Твореца. Тъкмо това той смята за свой подем.

Въпросът е в това, как използваме всички тези ситуации, които ни се дават в живота от обкръжаващата светлина – ще извлечем ли от тях полза за своя духовен напредък? Затова трябва да погледнем, кое е по-ефективно – времето, когато се чувстваме добре или не много добре? Времето, когато се измъчваме от отчаяние и безсилие или времето на пробуждане, когато се устремяваме напред?

В това е цялата сложност, тъй като следвайки разума, може да решим, че тъкмо, когато духовната цел губи всякаква важност, у нас възниква възможността да приложим усилия и да преодолеем тези пречки. Но и това не е точно така. Има определена работа, която трябва да се изпълни в приятните  състояния на пробуждане и на духовно въодушевление, изобщо при добро настроение. А има работа, която се провежда, обратно, при такива състояния, когато духовната цел ни се струва не така важна или въобще, нямаме настроение за нищо.

Ние не знаем, какво възнаграждение ще получим за изпълнението на ”заповедите”, т.е. не можем да определим, кога си струва да се прилагат усилия и кога не, върху какво да ги съсредоточим. Всяко състояние е организирано от обкръжаващата светлина, в която всички ние живеем, цялото човечество. Светлината някога е напуснала нашия разбит съсъд и сега ни присветва отвън, обкръжавайки ни. Как във всяко състояние да я използваме в най-добрата, в най-оптималната и форма?

За целта трябва да влагаме сили в обкръжението. Обкръжението, групата, подобно на обкръжаващата светлина, идваща при нас отвън и обгръщаща ни от всички страни, също се намира около нас и ни поддържа отвън. И тогава на всички изменения, идващи от страна на обкръжаващата светлина, ние ще можем да противопоставим влиянието на групата върху нас.

Групата също оказва ”обкръжаващо въздействие”, но то зависи от нас – от нашето вложение в групата, от поръчителството и единството, от съюза за взаимната помощ,  който сме сключили помежду си. Затова ние сами променяме времената и ги управляваме, вместо да отдадем всичко във властта на обкръжаващата светлина.

Това нарочно е създадено, за да може влияейки на своето материално обкръжение, с помощта на групата, човек да оказва влияние на своята духовна среда. Благодарение на това, ние излизаме от властта на времето и постигаме вечния ден, вечната светлина. Ако групата е свързана правилно, то в нея винаги една част ще е във възход, а другата в падение. Падащата част добавя на всички дълбочина на желанието (авиют), а издигащата се може да повдигне цялата група.

Тъй като, това не се случва на едно място, а в различни желания. Един се намира по-ниско, друг – по-високо и се получава като някакъв танц, в който ние скачаме. А в крайна сметка, ние напредваме, с една дума като колело, на което части се въртят напред, а други – назад, но цялата машина винаги върви напред.

От подготовка към урока, 04.12.2013

[122290]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно мъдреци да спорят и да не могат да се съгласят един с друг?

Отговор: Ако аз не съм съгласен с другите – това означава, че ние не сме достигнали до съединението, до единството. И за това не е виновен разумът ми или неговият разум. Разумът само ни помага да изясним степента на разединяването ни, един от друг, в желанията.

Естествено е, винаги да сме отделени, един от друг и да сме разделени в нашите желания. Между нас съществува разрив, който не ни позволява да се сближим един с друг. И аз не моля другия да измени своето мнение с моето! Ние искаме, всеки един да остане на своето мнение, да се опита да се съедини, за да достави удоволствие на Твореца.

Другарят си остава със своите свойства и мнения, а аз със своите, но ние се издигаме над нашите желания и мнения и се съединяваме, т.е. Творецът ни помирява. В нашия свят не съществува това и ние не можем да разберем за какво става дума. Затова ни се струват странни и невероятни споровете и войните между мъдреците, ненавистта, която усещат един към друг.

Истинската ненавист избухва от това, че си изясняваме, че не се съотнасяме един с друг. Разкриваме нечистата сила, наричаща се „Клипат Еймори“ и виждаме, че тя не се отнася към земята на Израел. И тогава разбиваме тази клипа и влизаме на святата земя. Всеки, разбира се, остава на своето мнение, но целта е обща и затова споровете се прекратяват.

Винаги ще има проблеми, тъй като всяка душа е противоположна на останалите. Дори, ако с един грам, с едно свойство се отличава от останалите души, то вече е обратна на тях. Цялата нейна работа е да бъде противоположна. Затова ние всички сме противоположни и напълно разделени. Когато се издигаме към света на Безкрайността, то няма нито един, макар и в нещо, подобен на другия. Ние достигаме такова огромно общо желание, в което нито един не прилича на останалите, всички са обхванати от страшна ненавист от своето пълно несходство.

На такова високо ниво се съединяваме един с друг, само чрез Твореца, а не чрез някакви подобни свойства в нас. Колкото по-високо се издигаме, толкова по-ясно осъзнаваме, че нямаме никава връзка с останалите. Това е, сякаш спорът между големите мъдреци. Колкото са повече мъдреци, толкова са по-яростни техните спорове, толкова повече те чувстват различията. Малките хора недоумяват, защо така те спорят за всякакви глупости? Но за мъдреците това не са глупости – това е цялата тяхна реалност, целият свят и затова не могат да се съгласят един с друг.

Всеки от тях действа в своята линия, които не се пресичат. Съединение е възможно само чрез Твореца и колкото по-високо е, толкова това условие е по-категорично. На най-пследната степен е възможно да се съединят само чрез Него, за да може „творящият мир на небесата, да го установи и между нас.“

От урок по  Книгата Зоар, 01.12.2013

[122083]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „съкращение“ (цимцум) в групата?

Отговор: Докато не започнем автоматично да възприемаме думата ”желание” като общо желание – нищо няма да помогне. Ако се говори за съсъда, веднага трябва да разбираме, какво означава това ”заедно”. Ако се говори за светлината – това е удоволствието, разкриващо се в нас, когато ние сме се съединили.

Това трябва да се случва напълно инстинктивно. Този инстинкт трябва да се вживее в сърцето, за да ни стане ясно, че това е така и иначе не може да бъде. Сякаш, чувам за нещо кисело и моментално усещам киселината в устата.

Да направя ”съкращаване” на своя егоизъм означава, че ние искаме заедно да издигнем величието на Твореца, силите за отдаване над силите за получаване във всички ситуации, които се случват с нас. Тоест, първото условие е: „Каквото и да се случва, ние се задължаваме, преди всичко да се съединим и да останем като един човек с едно сърце“.

Второ: „Да запазваме силата на взаимното поръчителство, отново и отново, укрепвайки се всеки, за сметка на останалите и всички, за сметка на всеки“. Това ще означава, че ние сме постигнали едно общо желание.

И така, ние стоим в подножието на планината Синай, около тази планина на ненавистта, съединени в едно сърце и свързани с взаимно поръчителство. Тоест, изпълнили сме тези две условия.

А освен това, на върха на планината са ни нужни Моисей и Тора. Това означава, че там, на върха сме достигнали съединението с Твореца. Моисей е нашата обща сила, намираща се над нас.

Третото условие е: „Величието на Твореца, на духовната цел“.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 05.12.2013

[122371]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Съединението е такова състояние, при което не остава нищо, отнасящо се към мен или към теб, а само „наше“. В това съединение е невъзможно нещо да се отдели, отнасящо се към едната от страните. Това вече не съществува. Сякаш са изсипали цветове във вода и са ги размесили.

И това дори не е най-точният пример, защото остават молекулите на водата и на цветовете. А тук се получава нещо, в което даже няма спомен от предишното разделяне. Възниква напълно нова същност.

Дори у детето може да се отделят черти, унаследени от бащата и от майката. Същото се случва и при спускане на световете отгоре- надолу – част идва към Зеир Ампин от Аба, а другата от Има. Но после, когато започнем да работим и започнем да се издигаме отдолу-нагоре, всичко се обединява в Твореца.

Съединението се нарича такова промеждутъчно действие или състояние, в резултат на което ние достигаме до единството. А единство означава, че има само едно – изчезва и едната, и другата страна. В нашия свят такова единство не съществува, защото една двойка днес може да се съедини, а утре да се раздели.

От урок по книгата Зоар, 01.12.2013

[122087]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→