Нито един човек в нашия свят не притежава душа. Душата е една за всички. Тя е това пространство между нас, което е запълнено с алтруистични отношения един към друг, изградени над предишните егоистични. Това е полето на взаимно привличане, в което ние усещаме Твореца, висшия свят…
[146962]
Въпрос: Ако променя себе си, така че да „се настроя на вълната“ на духовния свят, каква информация мога да получа от там?
Отговор: Там получавам информация за реалността, намираща се извън мен.
Контактувайки с нея, на принципа на отдаването, откривам колко съм ограничен в своята предишна материална действителност. Tук, в крайна сметка, аз получавам мизерна информация в много тесен спектър, който в допълнение, се занулява със смъртта на материалното тяло.
От друга страна, в духовното излизам извън себе си, не завися от тялото си, и усещам вечния, неограничен, съвършен живот.
Преди всичко, цялата реалност, включвайки нашия свят, за мен става „кръгла“, интегрална, глобално взаимосвързана във всички свои части, без каквито и да е отклонения. От тук започвам движение към единството на света, покоя, съвършенството на цялата действителност, на всички хора.
По такъв начин, именно постигането на духовния свят ни води към мира на Земята.
Въпрос: Какво разбирате под „духовен свят“?
Отговор: Системата от нашите взаимовръзки, в която всички ние сме съединени помежду си. Духовният свят е общата мрежа, проникната от абсолютна взаимност. Всички хора се намират в нея, във възловите ѝ точки, и всеки зависи от всички, и всички – от всеки. Това откритие създава в мен съвсем друго отношение към живота.
От 514- та беседа за новия живот, 29.01.2015
[150634]
Началото е в постинга: Връзката между съдбата и звездите
Въпрос: Съдбата, това е пътят, който предварително ми е предначертан, по който трябва да стигна от точка А до точка Б?
Отговор: Ти си длъжен! Дори ако поискаш да тръгнеш в друго направление, съдбата ще те тласка към нужното място. Ако ти не се отправяш натам, получаваш удар. Тогава казваш, че това е „зла съдба“. Всъщност, самият ти не се насочваш в нужната посока.
А може би не разбираш случващото се, хвърляш се от една страна на друга и отново при теб идват „признаците на успеха“ един след друг, и отново си подложен на удари – тъй като не разбираш как да установиш отношения с тази сила, която те тласка и развива, и е задължена да те преведе към поставената пред тебе цел – към тази форма, която трябва да приемеш в края на развитието. Защото това са силите на нашето развитие във всичките еволюционни процеси, през които преминаваме.
Сега се намираме в много особена точка на нашата еволюция, когато тези въздействащи ни „признаци на успеха“ се отнасят вече към човешкото ниво, към степента Човек.
Днес всеки от нас и всички заедно можем да се въоръжим със знание, в кое направление да се обърнем, за какво идват тези сили, на какво иска да ни научи всеки детайл от живота ни, как мога да се организирам по отношение на заобикалящото ме общество, във всеки миг, когато нещо ме притиска, принуждава ме да действам, нещо ми пречи или помага. Мога да събера всички тези сили заедно и да изградя от тях карта на моя живот.
Съществувайки в природата и поемайки въздействието на различните сили – на топлината и студа, налягането, дъжда и слънцето, различните пречки от неживото, растителното и животинско ниво, аз мога да използвам тези сили, за да напредвам. Но най-важното е да се задействат силите, които нормално не усещам – тези същите „капки на успеха“.
Можем ли да изменим съдбата?
Въпрос: Не мога да променя съдбата, а успеха – да?
Отговор: Съдбата също може да се промени. Съдбата това е качеството на моето развитие: как виждам пътя. Могат да бъдат страдания, войни, живот и смърт и отново живот и смърт – и така стотици години. Или пък мога да премина всичко това много бързо.
Само трябва да зная към каква крайна форма, към какъв образ да се развивам, какво да променя в себе си и какво – не, в какво да влагам сили и в какво – не, какво обкръжение да организирам, което е в ръцете ми, а кое – не. Защото „ капките на успеха“ действат на човека целеустремено.
Какво е това съдба?
Въпрос: Какво е това съдба?
Отговор: Обикновено възприемаме съдбата като нещо предопределено, на което е невъзможно да се повлияе. В този смисъл съдбата е това, как бих преминал пътя, ако сам не съм взел участие в това.
Това е пътя „беито“ – „в своето време“, когато не участвам в него, просто живея – хвърлят ме от една страна на друга, аз съм болен или здрав, хващат ме, бият ме или убиват, и изведнъж печеля милион или го губя, живея, умирам и отново се раждам. Така от кръгооборот в кръгооборот, се намирам в ръцете на сляпата съдба.
Връзката между звездите, съдбата и „признаците на успеха“.
Въпрос: Каква е връзката между звездите, съдбата и „признаците на съдбата“?
Отговор: Това са символи. Всъщност, ние трябва да знаем каква е крайната ни цел и как постоянно да се движим към нея. Тогава силите на нашето развитие ще дойдат за наше добро. Затова трябва да изучаваме науката кабала, която ни обяснява какво да правим, за да напредваме по добрия път.
Следва продължение……
От 484- та беседа за новия живот, 08.01.2015
[152323]
Въпрос: Защо са необходими различни сили, чрез които една висша сила въздейства на човека под всевъзможни форми?
Отговор: Нужни са за нашето развитие. Трябва да се развиваме, в противен случай няма да можем да опознаем Твореца, тъй като Той се намира в друго измерение: над пространството, времето, над усещанията ни, над цялото възприятие, спектър, навици.
Трябва да се издигнем над тях и вместо тях да придобием съвършено друго възприятие, друго разбиране. Сякаш приемаме нов морал, друго отношение и тогава започваме да разбираме, да постигаме, да виждаме, да различаваме Твореца. Иначе не Го забелязваме.
Въпрос: Очевидно, това е ужасно трудно и сложно?
Отговор: Изобщо не е сложно. Висшата природа, която ни ръководи, е устроена така, че да ни помогне да напредваме. И ако искаме, ще се развиваме постепенно, последователно, без да правим резки движения, докато не започнем да разкриваме Твореца, да Го опознаваме, да чувстваме неговата работа вътре в нас.
Изведнъж започвам да чувствам как Той действа вътре в мен и иска да ми каже нещо, да ми обясни, да привлече вниманието ми към определени неща. Така се пробуждам и се устремявам след Него, за да може Той да извърши още някакви действия с мен. Аз искам да се уча от Него!
Въпрос: На какъв език Творецът разговаря с нас? Изразява ли се това чрез обичайните неща, които ни се случват всеки ден?
Отговор: Творецът разговаря всеки миг с нас. И обикновено Той ни напомня за Себе си в такива моменти, които по-рано изобщо не бихме сметнали като подходящи.
Не винаги осъзнаваме, че Творецът разговаря с нас. Но за да се ускори развитието на тези взаимоотношения: от нас към Твореца и от Твореца към нас, ние изучаваме Танаха и други книги, които специално ни обясняват как се прави това. Такива книги се наричат кабалистични .
От 508-а беседа за новия живот, 22.01.2015
[153433]
За да стане първосвещеник, коенът трябва да притежава пет качества.
Какви качества трябва да притежава коенът, за да има право да изпълнява службата на първосвещеник?
1. Мъдростта е най-главното изискване.
Извършвайки служба, първосвещеникът представлявал целия народ. За изпълнението на тази задача, той трябва да бъде голям в Тора. [„Да бъде светлина“, Книга Ваикра, „Емор“]
Да бъдеш голям в Тора, означава да умееш да използваш висшата светлина за поправяне на егоизма. Когато човек получава светлината хохма (светлината на мъдростта) не за себе си, а за поправянето на всички останали души, тогава той се нарича мъдър.
2. Приятен външен вид
Независимо, че външната красота не се явява съществено и важно качество, подобава на първосвещеника, от уважение към Твореца и Храма, да бъде приятен на външен вид. [„Да бъде светлина“, Книга Ваикра, „Емор“]
„На външен вид“ се има предвид, всички външни свойства на човека, намиращи се на определено ниво, да са насочени за доброто на другите.
От духовна гледна точка „красив човек„ е човекът от когото сияе светлина. При това се има предвид не тялото, а свойството. Тъй като в Кабала се говори само за свойства, поправени или непоправени желания, както и за нивото, на което са направени подправянията.
От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“
[153416]
Между мен и Твореца има някакъв екран, изобразяващ нашите съвместни свойства, които през цялото време се менят в зависимост от измененията в мен. На мен ми е необходимо постоянно да търся, по какъв начин мога все повече и повече да се уподобя на Него, и в това се заключва цялото мое съществуване…
[151676]
Освен това, за защита на синовете на Израел, Облак покри с тъмнина египетския лагер. Наказанието с тъмнина в Египет продължило само шест дни (а не седем, както останалите Наказания). Всевишният запазил седмия ден Тъмнина именно за този случай.
Когато египтяните продължили своя път в тъмнината, ругаейки и пускайки стрели, на тях им се явил във видение еврейският лагер, осветен от Облака на Твореца, и синовете на Израел, които ядели, пиели и възхвалявали Твореца. [„Мидраш разказва“, седмична глава „Бешалах“]
Целият този театър се намира вътре в човека. Всичко зависи от каква гледна точка той гледа: ако е от гледната точка на своите егоистични свойства, то той е крайно раздразнен; а ако е от гледна точка на алтруистичните свойства – то той яде, пие и всичко напред е нормално.
Но движението напред е основано именно на обединението на тези две противоположни начала – егоизма и алтруизма, не може да съществува едното без другото. И даже влизането в мъртво море (Ям Суф) все едно става под въздействието и на двете сили.
По същество, ние никога не се откъсваме от своите егоистични свойства, няма значение как ги наричаме: Египет, египтяни, фараон. И те, и другите свойства паралелно преминават всевъзможни метаморфози, както беше казано по горе: едни пируват, други беснеят. И двете свойства се намират в човека едното срещу другото.
Да избягаш от египтяните – означава да желаеш над теб да властват алтруистичните сили. Но те не могат да властват така, че ти да им се отдадеш и повече нищо да не искаш да знаеш. Не! Над всяко алтруистично свойство ти трябва да се намираш в своето егоистично свойство.
Те никога не се разделят. И даже ако се говори, че едни побягнали, а други потънали, то те остават, само в „мъртъв“ вид, докато отново не започнат да се възбуждат в теб и да теглят на своя страна. Но те не могат да изчезнат и винаги са готови към действие.
Егоистичните желания не пропадат до последното крайно поправяне. А после те напълно се изменят, как е казано: „Ангелът на смъртта става ангел на живота“.
По такъв начин, израелтяните не съществуват без египтяните, тъй като едното не може без другото.
От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 30.04.2014
[152376]
Към разкриване на Твореца
Науката кабала описва същността на разкриването на Твореца във връзката между нас. В действителност, още древните вавилонци са искали да го разкрият, а Вавилонската кула е символ на техния опит и усилия да го направят. Но още тогава, по-голямата част са се стремели да се сдобият с успех в рамките на своя егоизъм и само една малка част са разбирали, че трябва да се издигнат над себелюбието.
Когато говорим за „разкриването на Твореца“, имаме предвид висшата сила, която управлява цялата ни реалност и ни води до най-възвишеното състояние, наричащо се „разкриване на Твореца пред Неговите творения в този свят“. Това е целта на науката кабала.
Целият еволюционен процес, развитието на нашата реалност, е само с цел разкриването на Твореца и достигането до пълно сливане и подобие с Него, когато цялото човечество, целият свят, цялата нежива, растителна, животинска и човешка природа се обединят с Него.
Въпрос: Какво именно означава това подобие?
Отговор: Значи, че човек постепенно достига пълното свойство на отдаване, което се разкрива чрез любовта. Тогава човек чувства любов към всички.
Пример за човечеството
Адам, който е живял двайсет поколения преди Авраам, първи е говорил за Твореца. Той е бил първият човек в нашия свят, който е открил методиката за разкриване на Твореца и я е осъществил.
Що се отнася до Авраам, той е реализирал методиката с голяма група от хора. Според Рамбам, десетки хиляди са последвали Авраам от Вавилон до Ханаан.
Те са тези, които са поставили основите на еврейската нация, учейки се да формират свойството любов вътре в себе си, и по този начин постигайки подобие с единната сила, действаща в природата. Затова народът на Израел се нарича „избран“ – те са били избрани да служат на другите, т.е. да водят останалите до възвишеното състояние на любов.
Въпрос: Всички по света ли са способни да се уподобят на Твореца?
Отговор: В крайна сметка, да. Въпросът е кога и при какви условия, но по един или по друг начин, във всекиго има скрита искра, която трябва да бъде запалена, за да доведе човек до разкриване на Твореца.
Въпрос: Какво точно означава, че еврейският народ е „избран“?
Отговор: Означава, че трябва да разкрие Твореца пред целия свят, да повлече всички към Твореца, да даде пример и да покаже как да живеем с Твореца в нашата среда.
Не вярвай, а разкрий
Въпрос: Какво да правим с тези, които въобще не вярват в Бог?
Отговор: Ние говорим за неща, които не се отнасят до религиозните хора или до атеистите. Може в детството да са ме научили, че има Бог. Дори това може да е било част от възпитанието ми, което е било вкоренено в мен още докато съм бил дете и което съм възприел като аксиома за целия си живот. Но нито учителите ми, нито аз в действителност сме разкрили Твореца.
Всъщност, Творецът не е нищо от това, което човечеството може да си представи в рамките на религиите и вярванията. Това е свойството отдаване, което е основата на цялата вселена, на всички хора и на цялата материя. То включва цялата реалност, управлява я и я развива, докато всички разкрият това свойство, докато бъде попито отвън. Тогава свойството отдаване ще се пробуди отвътре и всички ще се обединят с тази външна сила.
Свойството отдаване сега е скрито в цялата ни реалност и ние трябва да премахнем покривалото, за да го разкрием. Това се нарича „разкриване на Твореца“.
Затова, от своя страна, трябва да се стремим към свойството на любовта и отдаването, а нашият порив ще ни помогне да го разкрием вътре в нас, в материята на желанията ни. Така че не трябва да вярваме в Твореца, а трябва да Го разкрием.
Били сме избрани по желание
Въпрос: Кой ни е избрал, ако не е Бог по традиционното разбиране?
Отговор: Желанието ни да Го разкрием, разбира се – ако го има в нас, ни прави избрани. Това желание е мотивирало Авраам, много добре познат и образован човек, който е бил, един вид, обществен деятел, кланещ се на идоли. Но, внезапно, той започнал да говори по различен начин: защо страдаме, каква е нашата цел и т.н.
Другите, изведнъж, почувствали отклик на неговото послание, защото в тях се пробудило същото желание. По този начин се е формирала групата, която в последствие станала „избраният народ“.
Въпрос: Каква е ролята на този народ днес?
Отговор: Днес все още говорим за група от хора, чиято цел е да разкрият Твореца на цялото човечество и така да доведат човечеството до стъпалото на съвършенството, красотата, любовта, вечността и мира.
От 484-а беседа от „Нов живот“, 28.12.2014
[150728]
Всички религии и вярвания са основани на принизяване на егоизма. Но тази тенденция е съвершено противоположна на духовното развитие…
[151686]
Те – това съм аз
Въпрос: Какво са това „бесове“, „духове“ и тем подобни термини, използвани в науката кабала?
Отговор: Кабала казва нещо просто: трябва да знаеш, че съществува само една Сила. Тя е позитивна и ти трябва да я постигнеш. А всички негативни сили пробуждаш сам, обръщайки добрата Сила в зло. Причината е в това, че не работиш над себе си, за да се измениш от зло към благо.
По такъв начин, „бесовете“ и пр. са изключително силите на моята душа, които трябва да поправя. Ако не ги поправям, то те ми действат във вид на зло, а иначе казано, все пак ме водят към поправяне, но по неприятен път.
Въпрос: Какво означава „силите на моята душа“?
Отговор: Това са моите непоправени желания. Защото общото поправяне се определя на принципа на любовта към ближния, като към себе си. Ако не построявам своите егоистични желания по такъв начин, че чрез тях да се съединявам с всички, ако не се стремя към единство и любов, ако не „преправям“ желанията в нещо правилно и благотворно. То сам ги оставям в злото.
И тогава те започват да ми въздействат: внезапно идва заплашително уведомление от банката, или с мен се случва нещастие, или нещо с близките ми и т.н. Има множество варианти, като цяло те съставляват нашия живот. И те са съставени от тези самите сили, отчасти позитивни, но основно негативни – тъй като ние не се грижим за тяхното поправяне.
Разчистване на територията
Излиза, че аз сам създавам своя свят. Като цяло, в него има 620 сили – моите желания, които трябва поетапно да поправя отново и отново. Не трябва да се заема изведнъж с целия списък, но в крайна сметка, всички тях трябва да ги приложа в любовта към ближния, в единението, в доброто въздействие върху обкръжението, постепенно разширявайки кръга му.
Действайки по такъв начин, с това очиствам своята „територия“ от негативни сили и стигам до позитивните.
Това зависи също от периода, в който живеем. Условията се сменят ежесекундно и аз също трябва да действам динамично, променяйки се в съответствие с повелите на времето. Трябва ми да чувствам тези сили – така, както животните чувстват природата и отрано се спасяват от стихийните бедствия.
И това е възможно само в този случай, ако аз, по препоръките на науката кабала, се обединявам с приятелите, с близките до мен хора, и заедно с тях формирам вътрешен кръг, общество, в което започвам да реализирам съветите на науката кабала.
С това помагам на света като цяло.
Следва продължение…
От 502-та беседа за новия живот, 18.01.2015
[152355]