Въпрос: На какво ме учи науката кабала? Как тя ме обучава на практика?

Отговор: Във всеки момент от живот си аз избирам какво е важно за мен и какво – не. Затова трябва да придобия мъдрост, да зная как да проправям пътя си, преди да дойде висшата сила и започне да ме притиска.

Тогава нейното въздействие ще бъде за мое благо, по мое и по нейно желание, когато ще бъдем слети в едно. В тази степен ще я усещам, ще почувствам как тя ми въздейства. Няма да усещам внезапен удар, а ще разкрия, че тази сила ме развива, че ние вървим заедно и буквално плувам по течението ѝ.

Да кажем, че трябва да отида на интервю в някаква фирма, където да представя себе си така че да получа работата. Преди това, обаче, откривам, че имам приятел, добре запознат с това кой ще ми взима интервю и дори още повече – той е негов началник.

Затова той казва на своя подчинен: „При теб ще дойде еди-какъв си човек, приеми го добре, направи за него всичко, за да получи тази работа и да напредва по-нататък“.

Тогава отивам на интервюто с усещане на пълна увереност, че ще ме приемат добре и животът ми се струва прекрасен.

Всъщност, така ще се чувства човек във всеки момент от живота си, ако върви заедно със силата на късмета.

Реплика: Пред него буквално са открити всички врати?

Отговор: И даже още повече. В нашия свят ни се струва, че има още някакви власти, че това зависи от едни или други хора.

А по духовния път силата на късмета, която се облича в мен, просто ме съпровожда и пред мен няма никакви препятствия, аз плувам в лека лодчица над водата.

Но това е трудна работа – да подготвим себе си за силата на късмета, така че да приемам нейното желание като свое. Защото силата е разликата между два потенциала: аз се намирам в определено състояние, в една точка и с помощта на тази сила трябва да премина в друго състояние, във втора точка. Силата въздейства така, че да ме доведе там, т.е. тя трябва да ме промени, моя поглед на случващото се, свойствата ми, осъзнаването ми.

Егоистичното ми желание трябва да се обърне в желание за отдаване и любов, макар и малко. Тази сила трябва да ме „форматира“ в по-духовен човек, в по-отдаващ, любящ, действащ за отдаване извън себе си. Тези изменения са против предишната ми природа, не ги искам. Искам всичко да се устрои според моите представи.

Излиза, че трябва да променя себе си и тогава виждам, че светът вече е станал по-добър. Защото всеки път, когато виждам света лош, то е заради това, че не съответствам на света, а не защото светът трябва да се промени по отношение на мен. Напротив, аз трябва да се променя, съотнасяйки се към света и изведнъж, вместо този свят, ще видя бъдещия. Още

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Казано е: „Вземете на заем от Мен, а после ще върнете“. Творецът иска да ни даде знания, сили, възможности, при едно условие: да Му се доверим, като малките деца, да Го хванем за ръката и да тръгнем след Него към Великата цел…

[153730]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Клипове, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Да допуснем, че мога да си представя, че всичко, което се случва с мен идва от Твореца. Но как да се съглася, че всичко изхождащо от Него е добро, защото в основата на живота ми възникват неприятности?

Отговор: Това е доказателство, че ти не си подобен на висшата сила и се отличаваш от нея по свойства. Очевидно онова, което ти изглежда лошо, Творецът счита за добро. Цялото зло, което ти донася, Той смята за добро.

Творецът не може да ти направи нищо лошо, защото Той е изначално добър и дарява добро. Очевидно ти просто не разбираш какво прави Той с теб.

Купувам на сина си цяла библиотека всевъзможни сериозни, класически книги. А той ми казва:”Аз не искам това! Защо не си ми купил компютър? Искам да играя в интернет”: По този начин съм му направил лошо от негова гледна точка.

От моя страна това е хубаво, а от негова – лошо. От него се изисква да се поправи и да види, че за него е хубаво това, което е подарено от баща му. Ето така и ние, ако се променим, ще почувстваме, че животът ни е пълен с добро.

Творецът през цялото време разговаря с мен, обгрижва ме, изпраща ми само добро. Но аз не виждам нито това, че Той устройва всичко, нито това, което е добро. Над тези две точки трябва да работя, за да усетя, че няма никого освен Него, добрия и творящ благо, че съм потънал в добрия облак през целия си живот.

Изобщо няма никого повече: само аз и Творецът, напълващ мен и всичко наоколо – целия свят.

Въпрос: Това самовнушение ли е? Тъй като засега аз се усещам в злия облак.

Отговор: Това не е самовнушение, а формиране на себе си. Необходимо ми е да достигна същите свойства, като у Твореца и тогава ще почувствам Неговото въздействие като добро и благоприятно.

Неговото свойство е отдаване и любов, а моето, обратно – получаване. Ако достигна отдаване и любов извън своя егоизъм и бъда готов да отдам на целия свят каквото мога, означава в крайна сметка, че отдавам на Твореца. Защото вече разбирам, че този свят не съществува, а е само видимата за мен външна обвивка на Твореца.

Ако отдавам на света и се старая да го приведа в същата тази добра форма, с това връщам на Твореца доброто, което Той ми дава. По такъв начин ние с Него сме равни и започваме да се усещаме един друг. Творецът ме е усещал и по-рано, но сега и аз Го усещам.

Започвам да Го забелязвам във всички действия, във всичко, което получавам и чувствам. Виждам, че във всичко действа Той; една сила, една мисъл, която през цялото време работи над мен и постепенно ме приближава към себе си все повече и повече. Така напредвам. В света оставаме аз и Творецът, и няма никого освен нас.

Въпрос: Творецът мисъл ли е?

Отговор: Творецът е мисъл и желание, но само за това, че аз Го разкривам и възприемам в такъв вид според свойствата си. А какво още има в Него освен това, ще поговорим после…

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[154167]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Творецът говори с мен сякаш на китайски език, а аз се уча как да преведа Неговите думи ли?

Отговор: Ако е на китайски език, ние поне чуваме казаното. А Творецът дори не го чуваме. Не ни се струва, че целият свят – това е езикът на Твореца.

Мислим, че светът си се върти от само-себе си, по своите си закони. Някой ни е обидил, развикал ни се е, а друг е направил нещо добро за нас – всичко това не го възприемаме като въздействие на висшата сила, освен която нищо друго не съществува.

Целият свят се занимава с проблемите в политиката като малчугани, които играят в пясъчника и вечно се карат едни с други. Но ако искам да разбера за какво говори Творецът, трябва да си представя, че всичко случващо се в живота ми идва от Твореца. Съществуваме само двамата: аз и Творецът.

Това ще бъде началото на правилното ми възприемане на реалността. Все още не я долавям, но именно така мога да се удържа за края на нишката, водеща към истината. Освен тази точка на единственост на Твореца, за която сега се държа, няма нищо друго – няма никой друг, освен Него.

Това е най-първата точка, от която започвам да Го разбирам: извън мен съществува само Творецът, една сила, една власт, едно желание. А вътре в мен всичко е създадено също от Твореца, освен желанието да Го позная.

А дори и това желание да позная Твореца също е създадено от Него. Но вътре в него Той ми е оставил свобода на избора, която трябва да развия. И тогава ще стана свободен човек, т.е. създание с име Адам, което означава „подобен“ (доме) на Твореца.

Въпрос: Как така – а всички тези хора около мен?

Отговор: Няма никакви хора – всичко това е само Творецът. Това е изходна точка за правилно възприемане на реалността, чрез която мога да видя пътя. А след това ще ми се наложи да превъзмогна различни препятствия и проблеми, фокусирайки погледа си все повече върху Твореца, строейки с Него все по-дълбоки взаимоотношения, за да разбера как Той говори с мен.

Той нарочно ме обърква, за да мога по-дълбоко да проникна в Него и да разбера Неговите свойства, метода Му. Впивам всичко това от Него и по този начин изграждам себе си по подобие на Него.

От 516 беседа за новия живот, 05.02.2015

[154031]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Да не допускат на главата си плешивост, да не бръснат края на своята брада, да не правят прорези по своето тяло. [Тора, „Левит“, „Емор“, 21:05]

Човек не трябва да променя своите желания, трябва само правилно да ги насочва. Казано с други думи, аз не трябва да се ограничавам в своите желания, да ги прекършвам и потискам, а само точно да ги направлявам посредством тяхната съвместимост към единната цел.

Преди всичко, взимам две желания и анализирам, как мога да ги обединя, така че те заедно да стигнат до следващото стъпало и на него да се обединят в едно цяло, а на следващото стъпало да намерят още желания с които могат също да се обединят, така че в своето единство да достигнат на по-следващото стъпало. И така по йерархията до най-висшето единно желание, което съединява в себе си всички останали така, че в него може да се прояви Твореца.

Независимо че желанията са свързани помежду си и са устремени към единство, то те са различни. Получава се мозайка от допълващи се едно друго до съвършенство желания. От една страна, в нея се проявява целостта, а от друга страна виждаме различните части, цветове, форми.

Можем да четем тази мозайка, разбирайки нейното единство, защото тя се състои от множество части. Ако това беше просто проява на единение, да допуснем само бял цвят, щеше да ни е много по-трудно. А когато мозайката на желанията проблясва в цялата палитра на цветовете, ние я възприемаме като мелодия.

Въпрос:  А нима това разноцветие не преминава по-нататък в един цвят?

Отговор: Възприема се като единно цяло, но именно защото се състои от много нюанси. В противен случай ние нищо няма да усещаме.

Ние усещаме хармонията в музиката, независимо че тя се състои от различни тонове и преходи. Но това се възприема от нас като обща хармония, като единство. А ако разкъсаме цялата партитура на съставните ѝ части, то няма да имаме никакво единство.

Именно затова хора от различни националности, с различни професии и различна менталност, събирайки се заедно, могат да достигнат единна цел, единно желание. И колкото по-високо се издигаме към обединението, толкова по-голямо разнообразие ще се проявява у нас, така че да го реализираме.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 21.05.2014

[153718]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към Книгата Зоар“, п.8 Когато хората се обичат е защото притежават подобие на свойствата. Ако единият обича всичко, което обича другият и ненавижда всичко, което ненавижда другият, те са слети в едно и се обичат.

Но, ако между тях има някакво различие на свойствата, когато един обича нещо, макар че другият го мрази, в степента на различие по свойства, те се ненавиждат и са разделени, отдалечени един от друг. Ако те са противоположни дотолкова, че всичко, което обича единият, е омразно на другият, то те са разделени и далечни един от друг, както далечни са изтока от запада.

Въпрос: За каква любов и омраза става въпрос тук?

Отговор: Това е присъщо и при взаимоотношенията с любими хора, с приятели, с жена и т.н. Доколкото сте подобни по желания и възгледи, дотолкова се обичате или се ненавиждате един друг.

Но тук имаме предвид не физиологичните, вродени прояви на привързаност и не простата, естествена връзка, базираща се на общи навици и интереси. Не, говорим за двама души, които работят заедно, за да подготвят съвместен съюз, „място“, за разкриване на Твореца.

Това „място“ създаваме от общите, единни намерения. В крайна сметка желанията и мислите ни са различни, всеки е индивидуален и е настроен на своята „честота“.

Някога за комуникация се използвали дългите вълни, а по-късно, когато е била необходима допълнителна точност и по-голяма пропускателна способност, сме преминали към по-висок диапазон, където може да се предава много повече информация. По-рано, всички тънкости и детайли се поглъщали, потискали от „вала“ на дългата вълна, а сега на високите честоти се разкри, че всички са уникални, неприличащи един на друг. Същество от друга планета не би забелязало в нас различия: всички имаме ръце, крака, очи, уши и т.н. Обаче, прониквайки в дълбочина, в характера на човека, в неговата природа, ние намираме по-големи разлики. Всеки човек е неповторим, той се променя всеки миг.

Как тогава да се обединим един с друг?

Ние се обединяваме в намеренията. Аз възнамерявам с всички свои качества и свойства да нося благо на теб, а ти имаш намерение с всички свои качества, свойства, желания и способности да носиш благо на мен. Тогава сме равни, подобни, съединени. Съединени не в самите желания, а в намеренията, обърнати към взаимно отдаване.

Аз не те карам да слушаш музиката на Моцарт, ако я обичам, а ти не ми налагаш, например, своя любим Макаревич. Не, аз изключвам Моцарт, поставям се на твое място и проверявам, какво в теб съответства на тази честота, какво обичаш ти в своето аналогично желание. Аха, Макаревич. И макар в моите очи той да е несравним с Моцарт, въпреки това, започвам да го издигам, защото благодарение на това се съединявам с теб и достигам Твореца. Така внезапно Макаревич става за мен много важен и аз сменям своето желание с твоето желание. Моцарт е бил мое наслаждение на „животинско“ равнище, а Макаревич става за мен възможност да опъна нишката на връзка с ближния и да построя духовен съсъд.

Казано е за това: „Направи своето желание като неговото желание“. Аз не мога да изкореня в себе си влечението ми към Моцарт, само съм го „съкратил“, „покрил“ с новопридобитото влечение към Макаревич и по този начин съм се свързал с теб. И това правя с всеки – уподобявам своето желание с неговото желание. В крайна сметка, придобивам желанията от целия свят и се включвам към всички.

Всъщност, не трябва всеки път да правите поредната проверка – на мен ми помага светлината и аз се включвам към увлеченията на ближния, към неговите разбирания и усещания. Това не натоварва, то е леко и забавно.

От урока по „Предисловие към Книгата Зоар“, 04.03.2013

[101946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

М. Вайсман, „Бешалах“: Творецът заповядал на Мойсей: „Кажи на децата на Израел, че трябва да се обърнат назад и да се върнат в Египет.“

Заповедта да се обърнат назад към Египет е било изпитание за децата на Израел. Те се радвали на всяка крачка, отдалечаваща ги от техните мъчители. По-слабите късали косите и дрехите си, но Мойсей ги успокоил и казал: „Получих Божествено обещание, че ще останете свободни!“

Те тръгнали по обратния път и достигнали до място наречено Питом.

Ние сме се отделили от Египет и сме последвали Моисей (точката в сърцето) и изведнъж сме се върнали обратно. Това е необходимо, за да си изясним скритата форма на Фараона (егоизма), която ни помага да напреднем.

Човек, започващ да работи духовно, първо напредва и тогава изведнъж разкрива още по-големи вътрешни падения и негативни свойства, които преди не е забелязвал.

Но това не спира напредъка му, защото той се придвижва един сантиметър напред и два назад и тогава добавя още един сантиметър и напредва с три, но е отхвърлен на четири сантиметра назад. Той напредва зигзаговидно, но с постоянно нарастваща амплитуда.

Движението назад е много неприятно, защото човек започва да разкрива такива свойства в себе си, които преди не е подозирал. Когато излиза от Египет с желанието да стане по-общителен, по-дружелюбен и по-свързан с другите според принципа „не прави това, което е ненавистно на теб“ и „обичай ближния както себе си“, той изведнъж попада в ужасни усещания на омраза и злоба към другите.

Отначало всичко е добре и последователно вървиш по пътя, водещ към Твореца, но изведнъж настъпва такъв поврат! Човек не разбира какво се случва: нима тази методика е толкова жестока, че иска целенасочено да го обърка и да се възползва от него? А може би той не е готов за духовната работа или може би тя не е за него? Той може също да си мисли, че учителят му иска да го подведе и тогава започва да го мрази.

Той вижда, че нищо не се получава, че е отблъснат назад, където е бил и че сякаш политайки назад той не просто се връща в Египет, а се връща в много по-лошо състояние от преди.

Изплъзвайки се от егоистичните си желания и напредвайки към състояния на някакво озарение и предчувствие за изход от егоистичната тъмнина на затворения свят на малкото си желание към откритото пространство, той изведнъж се проваля, намирайки се на върха на най-добрите си усещания.

За това е написано: „Хиляди влизат в тъмната стая и само един излиза към светлината“, т.е. въпреки дълбоките падения, той продължава да напредва. Това означава, че се отдалечаваме от Египет и се връщаме обратно назад, за да напреднем.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 23.04.2014

[151637]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Занимавайки се с кабала продължително време, постепенно човек променя своите определения за подеми и падения, за добро и зло. Преди е оценявал всичко спрямо своето желание да се наслади, спрямо егоизма, стремежът да преуспее.

Но сега вижда, че духовния успех се оценява не така, както материалния в нашия свят. Не по това да е пред всички, да разбира повече от другите, да е по-силен духовно, да е по-близо от всички до висшата сила.

Неговото отношение се изменя напълно. За духовен подем смята това състояние, когато нищо не иска за себе си, а повече обича другите и се грижи за тях. Той иска да достави радост на висшата сила безкористно до такава степен, че дори не иска тази сила да знае за него.

Стреми се да прави добро. И тогава започва да проверява себе си, дали е способен да отдава само на висшата сила, защото тя е над него или е готов на такова отношение към всеки човек на този свят? Така изяснява отношението си към хората, нали е казано, че от любовта към хората идва любовта към Твореца.

Човекът преминава през много състояния, процес, който отнема няколко години. Задължен е да го премине, докато не бъдат поправени всичките му основни вътрешни качества. И тогава чувства, че в него се появява такова осветяване, което вече не идва и не изчезва, а е повече или по-малко постоянно.

Това светене му помага да осъществи отдавна замисленото, да отмени себе си във всяко състояние, което би се случило с него, да види, че всяко състояние идва от единствената висша сила. Затова то е съвършено и вечно, като в Рая.

Само като анулираме своя егоизъм, можем да направим така, че да усещаме себе си в света на доброто, независимо от това какво се случва с нас. И човек иска да чувства доброто не защото е приятно, а защото така се отъждествява с висшата сила.

Наистина, сега разбира, че от самото начало се е намирал постоянно само в едно състояние, което е напълно съвършено. И само непоправените ни желания, разбити в началото на творението, по време на прегрешението при Дървото на Познанието, развалят цялата картина за нас. Ние гледаме на всичко чрез своя егоизъм и затова виждаме толкова непоправен целия свят. Ако се издигнем над своя егоизъм и го отменим, ще видим истинския свят, безкраен, съвършен и вечен.

Въпрос: Понякога човекът преживява необикновено чувство, като че ли сърцето му се разширява и целия свят се съединява в обща хармония и в едно течение. Защо не можем през цялото време да виждаме света такъв?

Отговор: Не виждаме истинската картина на света, защото егоизмът ни преобръща всичко, точно обратно. В резултат, вместо доброто, виждаме злото.

Всички престъпления, които виждаме в нашия свят, ни се представят поради непоправените ни свойства. Ако можехме да поправим тези свойства, то бихме видели, че светът е пълен с добро и в него няма нищо освен добра сила.

От 513-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153799]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Всички духовни практики говорят за някаква особена точка в духовното развитие на човека, работещ над себе си, когато той изведнъж получава озарение, сякаш пред него се разкрива нова реалност, по-съвършена и просторна.

Това е състояние на висшето, възвишено осъзнаване, както го наричат, „просветление”. Изглежда човек преминава някакво радикално вътрешно изменение, което му позволява да преживее състояние на озарение. Каква е тази преломна точка? Преживява ли нещо подобно човек, който се занимава с кабала?

Отговор: Науката кабала е методика, предназначена за такова „просветление”. Човекът изучава условията, които подпомагат духовното развитие според науката кабала и влиза в такова обкръжение, което му помага правилно да се организира. Той започва да проверява върху себе си методите, които дотогава е изучавал на теория.

Отначало просто чете и се опитва да разбере без всякаква реализация на практика. Но след това, започва практически да работи с този метод: съкращава своето егоистично желание, отдава на обществото, готов е да се съедини с приятелите си. Такова състояние не се достига изведнъж, изисква се време.

Човекът започва да усеща внезапни подеми и падения. Отначало това се изразява просто в приповдигнато настроение, въодушевление, вътрешни преживявания. Това е подобно на възторга на обикновения човек, който се е вдъхновил от победата на любимия си футболен отбор като шампион или от внезапна голяма печалба. А след това изведнъж рязко падат неговите акции на борсата и той изпада в отчаяние.

Но засега това още не е духовно озарение. Човекът напредва, учи се. Той започва да разбира от какво зависи неговото напредване: от съединяването му с другите и се отменя пред по-високото ниво, т.е. пред отдаването и любовта към ближния. А освен това, чрез обществото, в което се учи, иска да въздейства на всички останали, на целия свят.

Ако човек така организира своите занимания, обкръжението за своята вътрешна духовна работа, тогава в него ще се извършват по-съществени изменения. По време на подемите и паденията започва да преживява много необикновени събития, а не просто смяна на настроенията.

Изведнъж усеща как върху света се спуска хубав облак, целият изпълнен със силата на любовта, на съединението. А след това облакът се изпарява.

Въпрос: Това някакви особени мигове, които човекът преживява ли са?

Отговор: Такова усещане може да продължи до няколко дни, но след това изчезва. Човек няма власт над него: нито за появяването му, нито за изчезването му. Очевидно е, че никакъв облак не се спуска отгоре, а се разкрива вътре в човека на мястото, където се намира.

От 513-а беседа за новия живот, 29.01.2015

[153742]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Кабалистите разказват за духовния свят с думи от този свят и по този начин човек още повече се обърква. Той чете в текста на Тора, че Творецът е заповядал да се построи шатра и отива в магазина за строителни материали. Изпълнява всички указания в материален смисъл и се получава още по-голяма неразбория.

По-рано нищо не е знаел за духовния свят. А и сега нищо не знае за него, дори още по-лошо, защото сега той си представя материалния свят вместо духовния. Защо да се пише за него?

Но кабалистите казват, че в крайна сметка ще успеем да открием духовното, ако четем тези книги и с всички сили се опитваме да се доберем, какво всъщност се крие зад всяка дума.

Въпрос: Значи, Муше не е белобрад старец с брада и бастун?

Отговор: В никакъв случай! Моше е свойство. Става дума не за хора и предмети, а само за свойства. Не човекът е зъл, а злината, не е човекът алчен, а алчността. Духовният свят са свойства в чист вид.

Затова, четейки текста, трябва да си представям духовно състояние, висшия свят. Ако е написано, че е нужно да се построи „шатра на откровенията“, то трябва да си изясня що за духовен съсъд е това, в който се разкрива Творецът. Какви свойства в мен съответстват на това, което трябва да има в него: ковчегът на завета с херувими, свещенослужители – коени и левити, народът на Израел, стоящ наоколо.

Започвам да търся тези свойства само в себе си – всичко се случва вътре в човека. Целият свят се намира в мен, както е казано: „Човекът – това е малък свят“. Даже целият свят, който сега виждам около себе си, всъщност се намира в мен.

Нужно е през цялото време да се старая правилно да си го представя и накрая ще се извърши правилното преобръщане, когато ще започна да чувствам, че всичко действително се намира в мен. Тогава ще разбера как да построя шатрата на откровенията и в какво се заключва работата на коените и левитите и народът на Израел около тях, как да напредват моите дванайсет колена израелеви в пустинята.

Нужно ми е да изградя от своите свойства и желания всички детайли, споменати в Тора. Пред мен лежи купчина от мои желания и аз трябва да ги взема, да ги сортирам по сили и свойства, да разбера как да ги съединя помежду им, за да ги построя в тази форма, в която се говори в Тора.

От програмите „Глави от Тора с Шмуел Воложний“, 02.02.2015

[153608]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→