Променяйки себе си, ние постигаме световете, вечността и съвършенството, намиращи се вътре в нас, в нашата душа. Разкриването на своето „Аз“ е най-естественото занятие на човека, това е връщане в своя корен, в своя „бащин дом“, възвръщане в точката на своето създаване, което се явява най-комфортното състояние.
[154079]
Въпрос: Кабала детайлно описва издигането на човека по степените на постигане, с множество схеми и графики. Но и източните духовни учения също сдържат схеми и графики, защо вие считате кабала единствения научен метод?
Отговор: Източните духовни методики изискват от човека да изпълнява много упражнения със своето физическо тяло. Само кабала предлага на човека своего рода духовна „реанимация“, когато той постоянно нещо чете, изучава.
Това е интензивен процес на работа над себе си в група, където всички се съединяват според принципа: „Помогни на ближния“, достигайки съединение и любов.
Духовното развитие се осъществява в група, където ние практически отменяме себе си един пред друг и се съединяваме. Човек има възможност през цялото време да проверява себе си и да вижда своето напредване, сверявайки с написаното в кабалистичните статии.
Само науката кабала предлага съвършено ясна методика, обясняваща целия процес на напредване, всичките състояния. Така ние строим структура, подобна на строежа на висшия свят, следващите над нас стъпала, на които трябва да се изкачим.
Въпрос: Как се променя отношението на човек към хората, след като вече е усетил светлината?
Отговор: Той вижда, че всички хора се намират вътре в светлината, но те не знаят това, а той го знае. Светлината им въздейства, но те не са готови да я разкрият заради своя непоправен егоизъм. И затова вместо светлина, те усещат тъмнина, беди, страдания.
А човек, поел от светлината любов към хората, желае да се приближи към тях и да им обясни, защо страдат. Той иска да ги приведе до такова състояние, когато те също да обърнат тъмнината в светлина. В края на краищата, той не може да го направи за тях, всеки трябва да направи това поправяне за себе си. И всеки има такава възможност.
От 513-та беседа за новия живот, 29.01.2015
[153908]
Ти пребиваваш в океана на силата на любовта. И само твоето намерение не е поправено, за да се поправиш сам. Поправяйки се, ще разбереш какво представлява тази сила на любовта – от нейното начало и до края. Ти постепенно ще преминеш всички етапи, придобивайки свойство на любовта и тогава напълно ще го включиш в себе си…
[153876]
Парадокс, но индивидуалността на всеки е в усещането на себе си като единно цяло с всички останали и с Твореца, напълващ всички отвътре. И тогава всеки от нас започва да се усеща равен на Твореца…
[154550]
Желанието, женската част на творението, остава непроменено, променя се само намерението – мъжката част. След грехопадението на Адам, се развалило намерението: вместо ‘’заради Твореца“ станало ‘’заради себе си“, но това прегрешение се проявило в желанието, в жената. Затова се казва, че цялото зло идва от жената, в нея е отровата на змията, а не в мъжа…
[154068]
И говорил Бог, обръщайки се към Моисей на планината Синай, така: «Говори със синовете на Израел и им кажи: когато дойдете в страната, която Аз ви давам, в съботата, земята трябва да се посвети на Бога. Шест години сей полето и шест години режи лозата и събирай плодовете на тази земя.
А в седмата година ще бъде събота за покой за тази земя, събота за Бога: не засявай полето си и лозата не зарязвай. Това, което самичко ще израсте готово за жътва, не ожънвай и лозите със зрялото грозде не обирай, необходим е покой за земята. [Тора, „Левит“, „Бе-ар“, 25:1-25:5]
На пръв поглед ни се струва, че в главата «Бе-ар» («По хълмовете») са дадени законите, учещи как да се отнасяме със земята, да отглеждаме растения, да се занимаваме със селско стопанство.
Но от гледна точка на вътрешните ни желания, които се делят на нежива, растителна, животинска и човешка природа (четири степени на егоистични желания) то ще можем да разберем как да се настроим правилно в духовната работа.
Например, желанията на неживо ниво не се развиват или се развиват, толкова бавно, че за периода на съществуване, т.е. пълния кръгооборот на живот, аз не чувствам тяхното развитие.
Към «неживото» се отнасят желанията за самосъхранение на постоянно ниво. Аз не искам те да се променят, но за това трябва да положа усилия.
Да предположим, че трябва да се удържам в постоянна любов и грижа към приятеля си. Тоест моето ниво на взаимодействие с него е постоянно и то се отнася до неживия стадий, тъй като не го развивам. Но самото ниво се развива.
Тъй като през цялото време работя над него постоянно, благодарение на това, то прогресира и взаимоотношенията с приятлите ни се променят. Оставайки неживи, непроменящи се по характер помежду си, те се издигат на все по-високо ниво. И затова взаимната ни любов, взаиммното включване един в друг, разбирането, съдействието през цялото време стават други.
Въпрос: Ако взаимоотношенията между приятелите се издигат на все по-високо ниво, това означава ли, че те стават по-здрави?
Отговор: Те укрепват, но благодарение на това, че ние насочваме всички действия да поддържаме постоянството на нашите взаимоотношения. Представете си, доколко неживото ниво в действителност е живо, защото то се отнася не към обкръжаващата външна природа, а към мен.
Въпрос: Какво тогава представляват растителните желания в нас? Казано е, че шест години трябва да засявам полето, а на седмата да събирам реколтата?
Отговор: Това означава, че преработвам растителното ниво на желанията, т.е включвам собствените си действия, мисли и желания в максимално съхраняване на отношенията с приятелите в двустранното единение, във взаимно поръчителство.
Развивам ги на следващите нива – издигайки ги от неживото стъпало към растителното, а след това на животинско и човешко. И през цялото време на тези нива аз следя, всички мои действия да бъдат неживи, съхранявайки постоянно ниво на взаимоотношения.
А на седмата година – има особено действие, когато благодарение на това, че съм извършил работа над всички свои шест параметъра (хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод) получавам свише следващото ниво на подем на поредното стъпало.
Аз прескачам на него, като цифра в измервателен уред, без да прилагам каквито и да е допълнителни усилия от своя страна. На седмата година не правя нищо, всичко достига до мен свише.
С други думи, неживото ниво само ни се струва неживо, тъй като от него произлизат всички останали степени. За да напредваме отначало трябва да работя именно с неживото ниво, което символизира земята.
След това с растителното ниво в земята, за да израсте определен продукт със собствено хранене. За това аз разоравам и засявам полето с помощта на особен вид от животинското ниво (животни). И всичко това го правя с цел да бъде в полза на човека.
Получавайки плодовете на земята, аз трябва да ги превърна в храна за земята под формата на торене. Това се извършва или чрез животните или чрез растителното ниво. След това ги превръщам в храна за растенията, за животните и за човека.
Излиза че, неживото ниво дава чрез себе си храна за целия цикъл. Затова, когато достигам до седмата година, аз не работя сам, тъй като тогава се включва малхут, която действа на отразената светлина и пронизва надолу всичко, което съм направил. Така, сумирайки цялата извършена работа, човек встъпва в контакт с Твореца.
Затова седмата година се нарича „годнина на Твореца“. Всичко, което съм направил със свои усилия, се излива в тази година в получаване на силата на светлината, която ме издига на следващото стъпало.
Аз не мога да се издигна на нея сам. Реализирайки в себе си всички усилия над четирите вида желания, аз завършвам работата и тогава сработва щракването (седмата година) която ме довежда до следващото стъпало. А на него се случва същото нещо, но под друго качество и преживяването е съвсем различно.
От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 16.07.2014
[155165]
Авраам e бил въплъщение на Адам Ришон. Разкаял се Авраам и разбил идолите, на които се покланяли хората и цялата храна, която поставяли пред тях.
Той е поправил това, което е нарушил Адам и Терах и съкрушил греха и изграждането на злото, издигнато от тях, т.е. изграждането на клипот, възникнало в резултат от прегрешенията на Адам, и установил господството на Твореца и Неговата Шхина над целия свят. [Книга Зоар. Глава „Бе – ар”]
Адам Ришон – това е структурата на единствената сътворена душа, която след разбиването е претърпяла огромни изменения. Отначало тя е съществувала в състоянието „хафец хесед”, т.е. нищо не е получавала и не е изисквала за себе си. Такова състояние се нарича „райска градина” или „ангел”.
Ангелът е сила, в която няма абсолютно никакъв егоизъм. Той изпълнява всякаква работа, необходима на общата сила на Природата. Казано е, че ангелът е част от Твореца. Той се управлява от висшата сила, която движи цялото мироздание към целта – към постигането на свойството на отдаването и любовта.
Въпрос: Има ли в нас запис на състоянието „Адам Ришон”?
Отговор: В нас има запис („решимот” – духовни гени) на всички състояния. Тъй като сме се спуснали в нашия свят от духовното ниво на абсолютното съвършенство, и сега, използвайки миналите записи, съхранили се в нас, трябва сами да се издигнем нагоре, но съзнателно, привличайки към себе си висшата сила и поправяйки се с нейна помощ. Тази сила се нарича „Тора” от думата „ор” – „светлина”.
Ние получаваме висшата светлина стъпаловидно, тя идва към нас постепенно, според мярата на нашия подем. Системата на висшето излъчване, въздействайки ни, ни формира, издига и поправя, съвместявайки отново всичко в една обща структура, която се явява същата обща душа, първоначално създадена в мирозданието.
И в това се заключава историята на нашето слизане отгоре надолу. Издигането отдолу нагоре започва с това, че общата душа „Адам” се е разбила и открила себе си като абсолютно егоистична, непригодна за контакт със светлината – с Твореца. Това се нарича „грехопадение и изгнание от райската градина”.
Творецът изчезнал от усещанията на хората и те останали да блуждаят в земната тъмнина. Затова сега се намираме в нашия свят абсолютно разбити, разединени, отдалечени един от друг.
Двадесет поколения кабалисти след Адам са се опитвали да поправят това състояние. Но десетте първи поколения, осъзнавайки своите проблеми, не могли нищо да направят докато не се появил Ноах. Той се спасил по време на Световния потоп на Земята, докато мнозинството от хората загинали.
Но това не е гибел, а почистване. Защото гибелта като такава не съществува. Загиналите хора олицетворяват егоистичните желания, които ние сега не можем да използваме. Затова се счита, че те умират. Но след това те се възраждат в правилния си вид и се появяват уж следващите поколения.
Това са същите тези желания, които са преминали стадия на своето почистване чрез гибелта в предишния си егоистичен вид, и сега се възраждат в алтруистичен. По този начин следващите десет поколения след Ноах – това са вече поколенията, доближаващи се до Авраам, към осъзнаване на правилното духовно движение.
Последното стъпало преди Авраам е неговият баща Терах. Терах – това е усещането на егоизма, който ние искаме да използваме и да се наслаждаваме чрез него, а Авраам – е осъзнаването на злото на този егоизъм, т.е. неговата обратна страна.
Авраам и Терах представляват едно единно цяло, но само частта „Терах” желае да работи с егоизма, а частта „Авраам” вече разбира, че не трябва да работи с него, че това е гибел.
И затова те се откъсват един от друг. Авраам променя отношението си към живота, към света, което се нарича Терах, и става Авраам [„ав” – „баща”, „ам” – „народ”], което означава „баща на народа”. Тоест, той става праотец на всички тези желания, които в крайна сметка ще се поправят.
[154969]
Тора, „Левит“, 23:01 – 23:02: И заговорил Бог, обръщайки се към Моше: „Говори със синовете на Израел и им кажи: Божиите празници, които трябва да нарекат свещени събрания, това са Моите празници…“
Свещени събрания на различни нива – това са празниците.
Преди да се съберат заедно, хората трябва сериозно да се занимават с духовна работа, опитвайки да се обединят. Този период се нарича разстояние между празниците. А периодът на обединяване на масите към ново по-високо ниво на единство между себе си олицетворява празника.
Тора описва какви жертви са направени, т.е. над какво ниво на егоизъм хората трябва да се издигнат, за да създадат определен стил на свещено събрание, което се нарича Песах, Шавуот, Сукот и т.н.
Въпрос: От духовна гледна точка, към какво водят човека веригата от празници?
Отговор: Към достигане на пълно съвършенство.
От всички празници има два най-незабележими: Шавуот и Пурим. Струва ни се, че има нещо особено в празникът Шавуот (получаването на Тора). Той продължава само един ден, през който се четат много малки откъси от молитви и се ядат млечни храни. Но получаването на Тора е огромен празник! Какво би могло да е по-важно от това?! Обичаят да се яде млечна храна на този ден произлиза от факта, че той символизира свойството отдаване, свойството разпространение на Тора.
А към Пурим ние се отнасяме като към някакъв детски празник. Това са двата най-скрити празника, защото трябва да бъдат достигнати чрез много сериозни вътрешни усилия. Като правило, колкото по-високи, по-дълбоки и духовно по-силни са някой състояния, толкова те са по-дискретни, скрити и скромни.
Реплика: Ние винаги говорим много за празника Песах, изходът от Египет, но това е само началото…
Отговор: Това е началото на всички духовни състояния. А също е и началото на годината, началото на месеца и началото на всяко изчисление в духовната работа.
От ТВ програмата „Тайната на Вечната Книга“, 28. 05. 2014
[154327]
И казал Бог, обръщайки се към Моше: „Когато се роди бик или овца, или коза, то седем дни животното трябва да преживее под своята майка, а от осмия ден и нататък, ще бъде годно за жертвения огън към Бога. Но не колете бик или овен в един ден с потомството“. [Тора, „Левит“, „Емор“, 22:26 – 22:28]
Става дума за животинската част от желанието на човека, по какъв начин е възможно да я издигнем и поправим, във връзка с предишното стъпало.
Отначало става вътреутробно развитие, а после е периодът на отглеждане. За животното е достатъчна седмица, за да възприеме пълната степен ХАГАТ НЕХИМ, понеже животното преминава седем стъпала на развитие, а не десет като човека.
За седем дни (седем стъпала) животното възприема всичко от своята висша степен и се откъсва от нея. Неговият живот протича по инстинктивни закони, затова човек, намиращ се на „животинско“ ниво, работи инстинктивно.
Погледнете целия свят – всички се учат от другите как да живеят и повтарят същото. Животните нямат трите горни сфирот, олицетворяващи главата, затова тяхната глава се намира на нивото на тялото и не се извисява над него.
Това същото, става и със света, който сега се намира на животинско ниво на развитие. Неговата „глава“ е изпаднала преди няколко хиляди години, когато са изчезнали истински велики умове.
Човечеството се развива абсолютно автоматично, каквото и да говорят учените, философите, правителството, банкерите или народните маси. Те само прилагат своите мизерни колебания върху цялото движение на природата, но това съвсем не променя парадигмата на развитие.
Критичният момент е настъпил тогава, когато човекът е започнал да произвежда и да печели повече, отколкото му е необходимо. От тук нататък е започнал да се развива капитализмът, до възникването, на който всичко е било просто и натурално. Човекът е живял, изхождайки от необходимите потребности, не защото се е стремил към това, а защото тогава още не е имало нови технологии.
Но когато е изобретил плугът, даващ възможност дълбоко да оре земята, започнал да се занимава с грънчарство и с обработка на метали. Тогава се е появила възможност да печели повече от необходимото.
Добавената стойност е започнала да вдъхновява егоизма, а егоизмът е започнал да стимулира добавената стойност. И вместо вътрешно, морално-етично развитие на човека, светът се е обърнал по посока на технологичното развитие. Това е била и преломната точка, решаваща по какъв път да тръгне човечеството.
Но днес се намираме в края на този път, когато технологичното развитие търпи крах и ще останем с „пробито корито“. Трябва да разберем, че е нужно да намалим всички наши желания до нивото на достатъчното, но достойно съществуване, както в математиката: необходимо и достатъчно условие. Това означава, всичко да се сведе до рационалното потребление, а цялата енергия и възможности да се насочат за достигането на висшата цел – цялото човечество да формира от себе си човека.
Реплика: Получава се, че изход няма, както е в приказката на Пушкин „За рибаря и рибката“. След лукса и дворците е трябвало да се спре, а старицата не е могла и в резултат е останала с “пробитото корито“. Така и ние, сега се намираме в тази точка…
Отговор: Но имаме възможност за плавен преход. Можем нормално, рационално, с помощта на разпространението на кабалистичната методика да покажем на човечеството какво ще се случи, ако не приемем тази методика. Понеже тогава, все едно, ще стигнем до нейната реализация, но по тежкия път на революции, войни, проблеми.
Виждаме как изведнъж, на пусто място избухват конфликти, става само с поднасяне на клечка кибрит. В света цари огромна ненавист на всички към всички. Затова най-малката искра предизвиква пожар.
По всякакви начини трябва да се постараем светът да разбере, че Тора говори за усъвършенстването на човека, за гладкия, добър, здрав, безопасен път на неговото хармонично развитие. Нима не се настрадахме достатъчно, за да пожелаем това? Или е необходимо хубавичко още да пострадаме, за да се устремим към положителния път на развитие? В това се и състои нашият проблем.
От ТВ програма „Тайната на вечната Книга“, 28.05.2014
[154220]
Въпрос: Защо децата играят така естествено и истински, а за възрастните играта е лъжа?
Отговор: Защото ние, възрастните, сме свикнали да живеем в лъжа: нашият живот е лъжа и играта ни е лъжа. Това не е престъпление, а просто такава е нашата природа. Играта винаги е измислица, а не истина, понеже аз не играя самия себе си, а този, който искам да бъда.
Без игри не можем да се развиваме. Децата възприемат всяка игра като чиста истина и затова се развиват и растат. Ако ние с цялото си сърце се включим в играта, като деца, не бихме могли да излезем от нея и така оставаме в нея.
Именно това средство използва науката Кабала. На мен ми казват: ”Ти трябва да обичаш ближния и вътре в тази любов ще започнеш да усещаш Твореца! Ето ти група от десет човека, започнете да организирате помежду си такива отношения, в които като че ли всеки от вас обича останалите. Трябва да създадете между вас такава атмосфера, вътре в която всеки ще изчезне, ще се разтвори в любовта към другите”.
Аз играя на любов към другите отново и отново, връщайки се към нея хиляди пъти всеки ден, докато не се включа в нея в такава степен, че да се разтворя вътре в тази любов и обединение. И тогава ще стигна до разкриване на Твореца. Включвайки се в любовта, се включвам в Твореца.
Това престава да бъде просто игра, а става играта на моя живот. Но първоначално аз я играя изкуствено: преструвам се, че обичам приятелите и се отменям пред тях без никакво желание. Насилвам себе си в това, убеждавайки се, че съм длъжен да играя на любов, дори и изобщо да не я чувствам.
Но след това изведнъж идва чувството и топлото отношение. Другите ми въздействат със своя пример и предполагаема любов. Аз виждам как те са предани на тази любов и мен ме е срам, че не мога да им отвърна със същото. Упреквам се и отново и отново се заставям да обичам другите.
Но когато така отменям себе си, изведнъж започвам да виждам как постепенно изчезват всички материални предмети наоколо: масата, столовете, стените. Всичко това изчезва от моите органи на възприятие и остава само едно, усещано от мен чувство – чувството на любов. И аз сам изчезвам, продавам себе си в робство на това чувство. Нищо повече не остава, освен това усещане извън мен, понеже моето „аз” изчезва.
„Аз”- това е моят егоизъм, който престава да съществува и тогава започвам да усещам как всичко се изпълва с висшата сила, Твореца. Тъй като съм отменил себе си, сега мога да усещам Него. Анулирал съм своя егоизъм и съм получил свойството на висшата сила, свойството на отдаването. Ето това е истинската игра.
От програмата „Глави на Тора със Шмуел Виложни“, 02.02.2015
[153855]