Получих писмо от човек, който се оплаква, че не разбира нищо от уроците по „Талмуд на Десетте Сфирот” (ТЕС) и се възмущава, защо ние изведнъж сме „прескочили” в средата – в 7 част и изучаваме разбиването на келим (както е прието за кабалистите в навечерието на 9 Ав, денят на разрушаването на Храма), вместо да говорим за изправянето.

И въобще той е чувал, че ТЕС е предназначен за имащите вече духовно постижение и такива текстове кабалистите са писали само един за друг.

Действително Баал Сулам казва (в Предисловието към ТЕС, п. 154) че кабалистите пишат тези текстове за тези, които се намират в духовно постижение и разбират това, което е написано. Тъй като в противен случай не ще разбереш и една дума, ако не я усещаш в себе си, като действие в себе си.

Можем да разберем само със сърцето си – желанието, в което всичко това се случва. А ако в човек все още няма такова желание, способно да изпълни такива действия по отдаване, то, разбира се, той не разбира нито една дума от написаното.

Но Баал Сулам е създал ТЕС, за да действа като лекарство – но при условие, че ние желаем да достигнем до състояние, в което да усетим всичко това в себе си, когато «душата на човек ще го учи».

Невъзможно е да изучим духовния свят теоритически, с разума. Може само да се дава съвет как да се повдигнем в него – и тогава ученика сам ще разкрие висшия свят, душата му ще го научи. Само тогава човек достига тази степен, той започва да усеща, да разбира за какво се говори!

Няма учене без усещания, тъй като човек живее в усещанията – в желанията. Трябва да изуча какво се случва вътре в желанието ми, за да усетя това в себе си, да чета книгата и тя да ми обясни това, което чувствам. А също така да ме научи как да различа в себе си множеството оттенъци в усещанията.

Науката кабала е наука за постигане на самия себе си. Затова, естествено е че човек нищо не разбира – постарай се да постигнеш усещане!

Нали не учим, за да зазубрим наизуст или да разберем теоретически – а само с цел да привлечем към себе си светлината, връщаща към източника.

От урока по „Учението Десет Сфирот““, 13.07.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че да се привлече Светлината, възвръщаща към източника, е възможно само по време на урок.

Тогава, в какво е смисълът на песните, танците и събранията на другарите на предстоящия мега конгрес?

Отговор: Всички системи на природата произлизат от четири стадия на разпространение на пряката светлина, в които става съчетание винаги на две сили – на получаване и на отдаване или, съответно, светлината Хасадим и светлината Хохма.

Те работят като бутало – едната част се напълва, другата се изпразва и така, редувайки се една след друга. Става поредно напълване и изпразване в стадии алеф (1), бет (2), гимел (3) и далет (4).

По този начин, работят всички системи в нашия свят, подобно на пулсациите на сърцето. Няма движение без поредно напълване и изпразване.

Tака е и в нашето духовно придвижване: ние се учим – това е един период, ние се обединяваме, танцуваме, пеем – това е другия период. Те трябва да се редуват.

Нашият свят е устроен така, че човек трябва да работи, да се храни, да растат децата. Всъщност, какво правим във всички тези действия?

Общувайки по между си и с Твореца, несъзнателно, ние преминаваме от свойство в свойство на тези две сили – на получаване и на отдаване. Кетер – Хохма – Бина – ЗА – Малхут, светлината Хохма – Светлината Хасадим, едното се пълни, другото се изпразва (виж ТЕС ч.5. ”Мати ве ло мати” – ”Вход и изход на Светлината в душата”).

Затова, има време за обединение и време за учене. Така са определили кабалистите.

И затова, един път в седмицата ние правим събрание на другарите, един път в месеца – регионални вечери на единството, а един път на няколко месеца – световни конгреси.

От урок по Книгата Зоар, 11.07.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок - Няма коментари→

С помощта на какъв прибор мога да установя връзка с тази вълна, която идва, към мен, от Твореца, да настроя своята ”радио антена” на Неговия предавател? – Само с помощта на група. Иначе няма да имам никакъв контакт с Неговия диапазон на вълните на отдаването. Необходимо е да се вместя в нужния диапазон на улавяните честоти, а той съществува само сред другарите – само там се предава тази вълна. Щом като само изляза от пределите на групата, аз не улавям никакви вълни. Както в нашия свят, ако изляза от зоната на приемане на сигнала.

А какво Творецът ми предава на тази вълна? – Напълнение за моята душа! Основната, носеща вълна (вълната на отдаването) е нужна само затова аз да достигна подобието на свойствата с Него. А малката, допълнителна вълна, която се наслагва върху нея, носи напълнение за моята душа – сигнал, от който получавам разум и усещания, разбирания на Неговия замисъл, умение и сила да изпълнявам Неговия замисъл.

Необходими са двете вълни, за да достигна отдаването и после да се напълня, т.е. тръба вътре в тръба са двата свята: свят Хасадим и свят Хохма. Ако дойде една светлина Хохма, тя би анулирала моето желание да се насладя. Но ако се стремя само към отдаване, Творецът може да ме напълни безкрайно. Това е условието за разкриване на духовния съсъд за безкрайно получаване на светлина.

Носещата вълна, това е светлината Хасадим, а допълнителната – ”полезният сигнал” – е светът Хохма, а диапазонът на приемника обезпечава групата. Ти излизаш от нея и преставаш да възприемаш духовните вълни, тъй като не можеш сам да настроиш себе се на отдаване, както би се постарал. На теб ти е нужно да влезеш в такова място, където това отдаване съществува.

От урок по статията ”Предисловие към ”Паним Меирот””, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистичните книги ни разказват за бъдещите ни състояния, които сме длъжни да рзкрием в себе си, назовавйки ги с имената на световете, парцуфите…

Ако съединим желанията си към това, то ще получим нуждата от поправяне, което ще предизвика въздействието на светлината, тя ще предаде на желанието ни намерение за отдаване и ние ще постигнем тези усещания, които се описват от кабалистите.

Всички тези бъдещи състояния, които искаме да достигнем и почувстваме:АБ, САГ, Аба ве-Има, зивугим, парцуфим – се отнасят само към връзката между нас, към разни видове отдаване.

Говори се само за връзка между душите – започвайки от този свят, както се нарича нашата сегашна връзка и през всички степени на световете до такава връзка, която се нарича Безкрайност, т.е. връзка между всички, без никаква граница.

Безкрайността е отсъствие на ограничение, когато всички души са дотолкова поправени, че се съединяват в едно цяло.

И макар, ние, все още да не се намираме в такова състояние, на нас ни е нужно да го видим като цел още сега: «като един човек с едно сърце» и да чакаме то да се случи между нас.

Много е важно да преминем от външно възприятие към вътрешно, т.е. когато всички светове и всичко, което съществува се намира вътре в човека.

И ние не разбираме какво означава «вътре в човека» – започваме да си представяме геометрично пространство.

Нужно е да работим над правилната картина през цялото време. В началото на пътя човек си представя вътрешната работа, духовното, работата в група  много своеобразно.

Но според степента на придвижване трябва да се грижи всички картини, форми и подходи да си подхождат в една точка и там да се съвместят и целта, и всички измерения – в нея самата. Освен тази точка, няма никакво друго пространство.

Така, ти започваш да си представяш всичко само в точката на твоето усещане и се връщаш в точката на творението «еш ми айн» (нещо от нищото).

И това не е фантазия! Тъй като ние през цялото време живеем в тази фантазия. Във всеки от нас съществува собствен въображаем свят..

От урока от 04.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Понякога човек чувства, че е умoрен, че се нуждае от почивка, и че пътят не е за него. Въпреки че, е знаел предварително, че тези състояния ще дойдат, той изведнъж забравя какво да прави. Всички статии говорят за това. Те описват вътрешната борба, препятствията и как праведникът се издига, там, където грешникът пада. Така човек стига до състояние, където наистина му се дава свобода на избора.

Това изисква голям успех, където „успех” означава, че той е успял да създаде връзка с обкръжението, групата, учителя и книгите, които не му позволяват да се откаже. Той поема различни задължения и участва във всички действия на групата, за да постигне това, да стане навикът втора природа. Това не му позволява да се откаже от тези действия, тъй като иначе хората около него ще започнат да го презират.

Ако осъзнава колко слаба е неговата природа и създава тези връзки, тогава е способен да се задържи и да остане. Това е подобно на това как моряците на палубата на кораба връзват себе си към кораба с въжета, така че вълните да не ги отнесат в открито море. Те знаят, че няма да имат силата да се задържат в бурното море и затова се връзват с въжета.

Не можеш да се завържеш, когато вече си бил отнесен. Всичко трябва да е готово предварително. Моряците разбират, че нямат силите да преодолеят изключителната сила на бурното море, което ги захвърля във всяка посока.

Това е, как човек трябва да се подготви и групата трябва да предлага сигурна подкрепа, че той няма да напусне пътя, дори и при най-бурни условия. Човек трябва също и да използва всичките си свойства като гордост, основния егоизъм и всякакви видове разчети, за да осигури това да не избяга от пътя и да постигне целта.

От ежедневния урок – 08/07/2010, Рабаш

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Егоизъм - Няма коментари→

Светлината въздейства на нашето желание, подобно на него. Степента на подобие на желанието със светлината, се нарича вяра.

Ако аз чета кабалистични източници с чисто егоистично желание и цел – те няма да ми подействат.

Точката в сърцето – това е разбита точка, тя дърпа човека към духовното, но засега само поради това, че на него му е зле. Той още не се стреми към „Добрият, творящ добро”, към отдаване и любов.

Просто земния живот не носи удовлетворение, бъдещето е тъмно, животът е обезсмислен – всичко това го кара да търси егоистично напълване в „духовното”.

Но светлината не може да подейства на такова желание даже от разстояние. Тя действа на желанието със степента на вярата в него, т.е. стремежът за отдаване.

Вярата се проверява с предаността на човека по пътя и целта, със себепроверка за чистотата на намерението да достигне свойството за отдаване.

Самата вяра, свойството за отдаване, човекът получава свисше, като награда за усилията към това – тогава „нощта” ще изчезне и ще се удостои да види „светлината на деня ”.

Ако човек използва Тората за свое егоистично напълване, тя става за него смъртоносен наркотик.

Т.е. той не е просто „духовно мъртъв ”, но в наркотична смърт – защото си мисли, че това е духовен живот! Той още повече подхранва своя егоизъм и не може да повярва, че живее в лъжа.

Пътят към правдата: ако ние правим всичко заедно, то всеки получава от всички останали такива сили, че може с лекота да изисква въздействието на светлината О”М – и пътят ще стане за него увлекателно приключение. Само да се държим заедно!

Ако ти останеш сам, тутакси пред теб изниква стена! Обединяваш се с другите, за да вървите заедно – стената тутакси пада, и се отваря широк път.

Има или стена, или път, а изборът е – всеки миг да бъдеш сред другарите, или не. Всичко ще направи висшата светлина, ние трябва да изпълним единствено това условие.

От урока по статията „Предисловие към ТЕС ”, 27.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо отначало казахте, че забелязваме само това, което се различава от нас по свойства – т.е. не равното, а това, което  е над или под  нас.

А след това казахте, че равенството по свойства е необходимо условие за да приемем чрез своите „приемници” духовната вълна?

Отговор: Нашият егоизъм не забелязва това, което е равно на него! А ако искаме да възприемем равенството, то трябва да се повдигнем над своето его!

Нужна ми е група, за да постигна равенство с Твореца по свойството отдаване. Настройвайки се на равенство с другарите, по този начин се изравнявам с Твореца.

Иначе не мога да бъда равен на Него. Аз ще се прекланям пред Него от корист, или от желание да се прилепя като малко дете, за да властва Той над мен. Т.е. поставям Го над или под себе си, но не и равен на мен.

Равен мога да стана само чрез групата. Групата – това е този преобразовател, с помощта на който достигам равенство и подобие на свойствата с Отдаващия.

Групата в действителност съществува само в моето въображение, за да мога да постигна равенство с Твореца, равенство, което не съществува в природата!

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казват, че е забранено да се изучава Тора без намерение. Тъй като самият ти, не привличаш светлината, възвръщаща към източника и в същия миг превръщаш ”еликсира на живота” в ”смъртоносна отрова”. Тази точка на избора е единствения твой избор в живота.

Затова, ако имаме работа с единственото оръжие против злото и егоизма – Книгата Зоар, то трябва да се стараем да я използваме правилно.

Ясно е, че не можем да натиснем ”червения бутон” и да доведем света към вредни, непоправими последствия, но има възможност да влезем в състояние на страдания, което вече е ставало в миналото (виж ”Предисловие към Книгата Зоар”, пп. 70, 71).

И затова, преди четенето на Книгата Зоар, човек трябва да си подготви някакви ”крилати фрази”, които го впечатляват и с помощта, на които да започне да се пробужда от ниво животно (желание за себе си) към ниво човек (стремеж към единство, отдаване и любов).

Нивото човек, това е желанието да се съедини с другите. Нали изправената система от души се нарича ”Адам” (Човек).

Когато тази система се разбива, се разсипва на голямо количество парчета и всяко от тях се превръща, изключително, в животинска част.

Човешкото ниво (подобие на Твореца, Адам – от ”подобен на Твореца”) се появява в нас тогава, когато разбитите части (души) започнат да се съединяват и между тях възниква единно желание.

Получава се, че душите живеят не вътре в себе си, а във връзката между тях, във взаимното отдаване и това се нарича живот ”по-високо от разума”.

И има Творец, съединяващ нас по между ни – съвкупност от всичките тези отдаващи връзки. Тази свързваща ни сила, пробуждаща се отдалече, се нарича ”обкръжаваща светлина”.

Тоест Творецът, това е силата, действително съединяваща нас по между ни. Обкръжаващата светлина, това е Неговото проявление отдалече.

Тук няма нищо, освен светлина и желание (кли). Ние им даваме множество имена, но в крайна сметка те са само две.

От урока по Книгата Зоар, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът запълва със себе си връзката между душите ни. И колкото по-близо си до душите – толкова по-близо си до Твореца и можеш да започнеш да Го усещаш както (светлина, отдаване, любов) запълваща връзката между нас.

Това желание да се съединим с другите души трябва да бъде в нас не ежеминутно, а постоянно и да се усилва през цялото време.

Ако то се възпламенява по някакъв повод и веднага след това се успокоява – това все още не е достатъчно. Нужно е да се стремим тези състояния да бъдат продължителни и да се натрупват.

Ясно е, че със свои сили човек е неспособен да направи това – затова му е дадена групата. Тъй като човекът не властва над желанията си.

В него те се обновяват по зададена верига от информационни записи (решимот) и под влияние на обкръжението – и по двата пътя едновременно. А сам за себе си той нищо не решава.

Грешката ни е в това, че слушаме егоизма си, който ни отклонява, действа ни силово и ни тласка в неправилна посока.

Правилната посока – това е действие върху себе си, но само чрез обкръжението. Само чрез групата, аз мога да въздействам на душата си, а сам не съм в състояние да достигна пряко до нея.

Тя е заключена във връзката с останалите и само чрез тази връзка мога по такъв косвен път да влияя на себе си.

Мога ли да влияя на гените си или на хромозомите си и с ръцете си да изменя нещо в себе си? Разбира се, че не! Но има прибор – група, с помощта на която аз мога да направя това.

И аз регулирам този прибор чрез своите действия, с прости материални действия въздействам на обкръжението си.

А то от своя страна може да въздейства на мен на духовно ниво! В това се състои чудото – възможността да изменим себе си до подобие на Твореца!

Аз влияя на другите тела чрез физическите си действия в този свят– а те, чрез тези тела, са способни да въздействат на мен, на духовните ми качества, т.е. на душата ми!

А сам аз дори с цялото си желание, не мога да подействам на душата си. Това е много прост механизъм. Неговият принцип е: връзката между нас води до разкриване на Твореца!

От урока по статия на Рабаш, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок - Няма коментари→

Най-важно по време на четенето на Книгата „Зоар” е да мислим за връзката между нас, за да станем „като един човек с едно сърце“.

Тъй като светлината, връщаща ни към източника се намира наоколо, всичко зависи от нашите усилия да се съединим един с друг в системата Адам Ришон.

Светлината въздейства точно на разпадналите се връзки между нас. Ако се опитваме да се обединим и не сме способни на това, светлината ни свързва.

В 155-ти пункт от „Въведение към Учението за Десетте Сфирот“ е написано, че обкръжаващата светлина въздейства според силата на желанието да се познае изучаваното.

Какво значи „да се познае изучаваното“? Да познаеш не означава да придобиеш знание, както е в нашия свят.

Тъй като в духовното всичко се постига от връзката, то „да познаеш“ означава да се съединиш, както е казано: „И Адам познал Ева“.

Затова, колкото повече се стремим да се съединим един с друг в желанието за отдаване и любов, толкова повече пробуждаме обкръжаващата светлина, а след това – светлината на мъдростта (ор хохма).

Тази светлина се появява и въздейства само там, където желаем да се съединим и не сме способни на това.

Затова няма смисъл да се опитваме да изучаваме Книгата „Зоар” като наука или мъдрост, защото не разбираме нейния език и за какво се говори в нея. За да разберем, трябва да се намираме в същия свят.

И поради това, трябва да се стремим да се съединим един с друг. Тогава обкръжаващата светлина ще дойде именно в тези места, където липсва връзка между нас, за да ни съедини помежду ни, и в тези възстановени връзки ще усетим свойството отдаване – Твореца, светлината Хасадим, а след това ще разкрием в нея – светлината Хохма.

Затова, желанието да се съединим трябва да предшества нашето учене, и по време на изучаването на „Зоар“ това не трябва да се забравя.

Както казва Баал аСулам в 17-ти пункт от „Предговор към Учението за Десетте Сфирот“: „И затова изучаващият се задължава преди учене да укрепи вярата си“ – в свойството отдаване, което той желае да постигне като резултат от учебните занимания, за да стане то негов живот.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→