Зоар, глава „Лех-леха“, п. 153:

НР (нефеш, руах)- това не са две отделни една от друга степени, а една степен.

Има две степени, съединяващи се заедно и още една, висша, господстваща над тях и сливаща се с тях, a те – с нея, наречена „нешама”.

Зоар ни разказва как след достигане на първия духовен контакт усилваме тази връзка и виждаме в нея следващите проявления.

Ние вече усещаме в нея не само първата степен на съединение – „нефеш”, състоянието на покоя (нефиша), способността да се задържи в тази връзка, а общия, голям живот, разкриващ се в дълбочина от тази точка на нашия контакт в друго по- високо измерение – „руах”.

Ако ние дойдем към първия контакт, мястото на нашето съединение, то ние не ще открием входа във висшето пространство (свойството на отдаване).

А когато установяваме този контакт между нас, на него започва да въздейства висшата светлина, разкривайки го и ние влизаме през него в съвършено различно измерение – в духовния свят.

Всичко, което става вътре в тези връзки се нарича – духовен свят.

Отначало ни се струва, че достигането на тази всеобща връзка между хората ни обещава хубав живот, безопасност, приятно усещане.

Но това далеч не е всичко! Вътре в тази обща точка се открива входа в духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 27.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Главното изискване към човека е неговата правилна реакция спрямо насочването на Твореца към него.

Творецът е първичен, Той винаги започва, а човекът се явява следствие, реакция на въздействието на Твореца върху желанието. Аз – това е реакцията на желанието, породена от въздействието на светлината върху него.

Висшата светлина идва към нас свише чрез четирите стадия 1-2-3-4, АВАЯ (юд-хей-вав-хей). Творението няма друга връзка с Твореца.

Затова ние трябва да се стараем правилно да реагираме на насочването на Твореца към нас – т.е. на усещането за себе си и света във всеки миг.

В нашето съществуване трябва да различаваме постоянния диалог с Твореца. Той е създал връзка между изходната точка на насочване към нас, с началото на буквата „юд” (куцо шел юд) и последната буква на АВАЯ – „хей”, в която се намираме ние, нашият свят.

Връзката между началната точка на буквата „юд” и последната „хей” може да включи в себе си всичките 5 свята, 125 стъпала, и тогава ние не усещаме връзката с Твореца.

Връзката се разкрива веднага след издигането на първото стъпало, № 125 – малхут на света Асия. А след това – на стъпала 124, 123 е т.н., до издигането в света на Безкрайността, на най-високото стъпало.

И всичко това е вътре в АВАЯ, между началото на буквата „юд” и долната буква „хей”. Тази АВАЯ – моята връзка с Твореца започва да ми се изяснява все повече, сякаш появявайки се от мъгла, от скриване, става все по-ясна.

Аз постигам разкриването на връзката, непрекъснато насочвайки себе си към Твореца, в отговор на Неговото въздействие върху мен, опитвайки се да свържа всичко с Него според принципа „Няма никой, освен Него”.

Как да реагираме максимално правилно и ефективно? Най-ефективната реакция при всички случаи е устремена точно към Твореца – да се стараем заедно с другарите да извършим общото действие „обръщане към Твореца”.

Но обръщането е ефективно, ако е насочено обратно на АВАЯ. Това се постига чрез четенето на истински кабалистични източници.

Четейки за случващото се в АВАЯ, ти насочваш малхут към кетер, вашето единение с източника.

Ако ние се обединяваме, в степента на обединението се намираме в Малхут – само ако се съединим помежду си.

И всички заедно, чрез четенето на Книгата „Зоар”, желаем да пуснем АВАЯ обратно – отразената светлина до нейното начало, буквата „юд”.

Защото кабалистичните книги говорят само за връзката кетер, „юд” и Малхут, долната буква „хей”.

Затова (Б. С. „Предговор към ТЕС”, п.155), четейки без разкриване и разбиране за връзките, ние пробуждаме в себе си тази връзка и водим системата към разкриване.

От урока по книгата „Зоар”, 28.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Лех леха”, п.146-150: Казал раби Шимон: „Когато човек се запътва към своето ложе да спи, душата му (нефеш) излиза от него и се отправя нагоре, както е казано: „С душата си съм се стремил към Теб през нощта” …

Тя се стреми да се издигне, на много стъпала, едно над друго, издига се тя …

Душа, удостоена да се издигне, се показва пред лика на царя, съединява се с желанието да бъде видяна, във висше устремление  вижда очарованието на царя и  постоява в Неговия чертог. И това е човек , който винаги има дял в бъдещия свят.

Какво е това душа (нефеш)? Когато желая да се обединя с другите и да чувствам как с това устремяване се обединявам с подобните желания на всички останали, то мястото на нашето обединяване се нарича за мен „нефеш” (душа).

Всеки от своя страна може да усети това по много начини, но за мен това е моето първо стъпало, нефеш.

Ако след това, аз засилвам тази връзка без да забелязвам своят нарастващ егоизъм и препятствията, то достигам следващата степен: руах, нешама, хая, ехида.

Но мястото на моя най-първи контакт – моето желание, за да се осъществи тази връзка, тя се нарича нефеш.

Ако след това аз усилвам тази връзка, пренебрегвайки своя нарастващ егоизъм и затруднения, то ще достигна следващите степени: руах, нешама, хая, ехида.

Но мястото на първия контакт е моето желание да се осъществи тази връзка и то се нарича нефеш.

Аз трябва да създам място за тази среща на всичките ни желания! И когато всички вече се намират там, аз също ще дойда, когато ги обединявам със своите усилия, а те ми дадат възможност да вляза и да се присъединя към тях – там, на мястото на моето усилие, в обединяването със всички останали, аз преминавам през всички духовни състояния, за които разказва книга Зоар.

Аз трябва само да поискам тази връзка и да почувствам, че вече се намирам в нея – това ще означава, че аз навлизам в състоянието „нефеш”. А Зоар ми разказва за това, какво се случва по-нататък в това обединяване.

Има само една такава връзка, която преживява подеми и падения, всевъзможни приключения и състояния – в Зоар не се говори за нищо друго! Та нали Зоар говори само за духовния свят, а духовното е само в обединението.

От урока по книгата Зоар, 27.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпроси към постинга „Кабалистите – за целта на творението, част 7

Въпрос: Нашата молитва (груповата) към Твореца за пробуждане в душите на въпроса за смисъла на живота, , докато дойдат огромни страдания (войни, катастрофи и т.н.), имат ли силата на молитва от сърцето?

И как да повлияя на другарите, които не се намират физически в групата: с молитва, с мисъл, обръщайки се към Твореца?

Отговор: С всичко възможно, с писма и разговори с тях, с мисли и молитви към тях и към Твореца.

Въпрос: Цитат: „Всички народи (в бъдеще, по неволя, по пътя на страданието, или съзнателно по пътя на светлината) ще се обединят и ще бъдат готови да работа за Твореца (съвместно отдаване на Твореца: получават от Твореца безкрайно напълване заради Него)”.

Ако ние искаме да се обединим, но не чувстваме в себе си възвишени вътрешни усещания, ще се обединим ли?

Отговор: Трябва да се стремим, докато стремежите ни не достигнат определена граница „Сеа” – тогава ще усетим в себе си това свойство и напълването със светлина в него.

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа в група, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е този наш „висш” в духовното?

Отговор: Ние не знаем това. Намираме се в утробата на Висшия само като една точка, капка семенце, нашето духовно решимо (запис, ген). Освен това решимо, в нас няма нищо повече!

Понеже земното ни тяло, разум и чувства не се отнасят към духовния свят, там не са видими.

В духовния свят има само утробата на Висшето (Малхут в света на Безкрайността) и ние сме вътре в нея. А всеки от нас е решимо (0,1-шореш авиют/алеф итлабшут ) или точка в сърцето. И сега нашата задача е да се постараем да се прикрепим към стената на утробата!

Всичко започва с трите дни на абсорбация на семето. Първият проблем на зародиша (на нас) е да се прилепим към стената на утробата, т. е. да установим първия контакт с Висшето, а за да се прилепим към него, трябва да отменим себе си пред него.

Но къде е този Висш, тази стена на утроба, какво е това? Висшето е кабалистичната група, моето обкръжение! В такъв вид Висшият представя пред мен Твореца.

И така, има обкръжение и аз, който се прилепвам към него, въпреки всичките трудности приемам цялата сила на желанията в групата и съм готов всичко да приема от тях в себе си, и да се отменя пред тях.

Когато аз се прилепя към групата, авиют, силата на желанието започва да расте и да предизвиква в мен неприятни усещания: разочарование, ръст на егоизма, отегчение. Но аз трябва само дълбоко да проникна вътре като пиявица, да се внедря в групата, „към стената на утробата”.

И тогава между нас възниква първата връзка не чрез точката, а чрез тръбичка, по която в мен потича кръв и връзката все още е на неживо ниво (дам/кръв от домем – неживо), но аз вече получавам духовна храна от Висшия.

И всичко това става чрез моята връзка с групата. Няма за мен друга стена в духовния свят, чрез която мога да попадна там !

От урока по статията „Въведение в коментарите Сулам”, 24.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваикра”, п.324:

„Щастливи  са праведниците, които Творецът обучава в дълбоките тайни на висшите и нисшите степени и всичко заради Тора, защото всеки, който се занимава с Тора се увенчава с короната на Неговото свято име.

Защото Тора е свято име и който се занимава с нея, това се отпечатва и увенчава със светите имена, и знае тогава за скритите пътища и дълбоките тайни на висшите и нисшите степени и никога не се плаши.“

Тъй като в нас няма друга връзка с Твореца, с истинската висша реалност, за да съумее да я разкрие, да влезе в нея и да живее в нея, това може само с помощта на светлината, която ни свети, ако изразим желание към това.

А желание може да се развие само с помощта на групата, тъй като в човека има само точка в сърцето, а за да притегли светлината възвръщаща към източника са му нужни допълнителни сили, които може да получи само от обкръжението.

Тогава в човека ще има връзка с висшата светлина, доколкото желанието получено от обкръжението е вече с намерение за отдаване.

Тъй като, за да намери връзка с обкръжението, човек трябва да принизи себе си пред него, да даде важност на целта, т. е. да работи против своето желание за наслаждение, против своето его.

Затова, при работа с групата, човек има с какво да се обърне към светлината, възвръщаща към източника, за да му бъде дадена връзката със свойството на отдаване, с духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 27.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако се казва, че главното – това е скоростта на придвижването и количеството изяснения, то не става ясно какво трябва да се прави: как може по-дълбоко да се изясни всяко състояние или да се стараем колкото се  може по-бързо да го сменим с ново?

Отговор: Но ти не можеш да преминеш в следващото състояние, ако не си завършил изясняването на предходното.

Трябва подробно да се изясни състоянието, в което се намираш, и в онзи миг, когато завършваш този анализ – състоянието се сменя.

Ние не можем принудително да променяме своите състояния. Всяко едно съществува до онзи момент, докато не почувстваш, че не си способен повече да оставаш в него и трябва да се придвижиш. Така върви материалното, еволюционно развитие, и точно така и духовното.

Когато ние започнем да ненавиждаме своето състояние и нямаме сили повече да го търпим, тогава това отношение ни кара да излезем от него. Та нали ненавист означава отделяне в духовното, и затова ние попадаме в ново състояние.

Но тук е важно правилното изясняване, за да не се получи, че „глупавия седи скръстил ръце и гризе сам себе си”.

Трябва да се използват  всички дадени ни средства: учение, група, разпространение – а не някакви си други ефимерни възможности, които също ни се струват реални.

Ако ти работиш, за да се обединиш с другарите и да разкриеш между вас отдаването, взаимното поръчителство, и в него да разкриеш общата сила за отдаване, Твореца – то това е правилната посока за работа.

А ако се разхвърляш в още хиляда различни направления и действия – ти само хабиш сили и в случая слизаш от онези релси, по които върви твоето развитие.

От урока по статията на Рабаш, 21.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Написано е: „Създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне”. Привикнали сме към всички тези изказвания и мислим, че това са просто красиви думи около Тора.

Но в действителност, това е много стойностно и сериозно. Тъй като ако не започнем да изучаваме Тора по правилен начин, то ще страдаме от нея, тъй като това е светлина – мощна сила, която ни въздейства, с помощта на която можем да постигнем благо или точно обратното.

Това «обратно» е същия този път, т.е. с помощта на разкриването на злото сме длъжни да постигнем добро. Виждаме това с примера по последното изгнание.

Изгнание означава, че ти си откъснат от духовното и нямаш шанс да достигнеш връзка с Твореца до завършване на изгнанието.

Но когато сме откъснати от духовното и пребиваваме в намерение за себе си, как можем да се занимаваме с Тора?

Нали цялото твое занятие е заради самонаслаждение, получаване на награда, дори не «ло лишма», т.е. без каквото и да е правилно намерение.

Но сега ние разбираме, че за сметка на това, че по време на изгнанието ние също се занимаваме с Тора (външна, не кабала), ние привличаме обкръжаващата светлина, но тази светлина, вместо да ни приближи към поправяне, ни отделя от нея. Това означава, че използваме Тора като «Смъртоносна отрова».

Но за сметка на това откриваме, че пребиваваме в злото и с падението на нивото на поколението, когато «лицето на поколението става като «кучешка морда» ние достигаме до състояние за което е казано: «…и изнемогнаха синовете на Израел от тази работа».

Т.е. през цялото време, в постижение или в изгнание, винаги използваме светлината, заключена в Тора – с отрицателна страна или с положителна. Без това никога не бихме успели да постигнем усещането за изгнание и необходимостта от избавление.

Затова сега, когато се намираме в такова особено състояние, за което пише Баал Сулам – в поколението на Месия, на прага на избавлението – за нас е много важно да разберем, че всичко това е условие, дадено ни свише, но още неприето от нас.

Какво означава това? – Дали са ни възможност да започнем да използваме същата тази светлина, възвръщаща ни към източника, към Твореца – но по нов път, който да ни върне към първоизточника, а не да ни отделя от него, както ни е действала по време на изгнанието.

По време на изгнание нашите намерения през цялото време са били насочени към себе си – как да заработим с помощта на Тора и в този свят и в бъдещия.

А сега сме длъжни да изменим намеренията си и за сметка на това да изменим въздействието на обкръжаващата светлина върху нас. Която действително ще ни върне към източника – пряко към нея а не към своята обратна страна.

Затова днес сме длъжни да мислим главно за намерението, с което пристъпваме към обучение.

Колкото по-ясно и желано е намерението ни, колкото по-добре се организираме така, че нашата молитва да бъде «групова молитва» и всички да се съединим в едно цяло, срещу единственния източник – толкова повече ще успеем.

От урока по Книгата Зоар, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато се обръщам към Зоар и започвам да чета – с какво аз идвам при него, какво му донасям в своите ръце за поправяне?  Пълни шепи с отломки, разбити връзки с останалите души!

И колко силно съжалявам за това, че те са разбити – дотолкова аз мога да му предам своето желание, своята потребност от обединяване.

Само в това се състои нашата свободна воля – да увеличим един в друг това желание и да се обединим.

Нито един от нас не усеща в това потребност, но свързвайки се с обществото и обкръжението, аз започвам да желая това, което по-рано не съм искал и не съм могъл да искам, докато бях сам – необходимост да се слея с другите и да моля за това обединение.

Затова преди да започнем да четем Зоар, ние трябва да се настроим за усещането за ценността на групата, за получаване на нейното влияние, „да си купим другар”, да се преклоним пред групата, за да може всеки и всички заедно да се въодушевят от необходимостта за обединяване и да помолят за поправяне – възстановяване на разбитите връзки. С това наше желание ние ще привлечем светлината, която ще ни поправи.

Светлината няма да дойде просто ей така! Човекът е длъжен да знае точно какво иска, иначе това няма да бъде молитва, а лицемерие.

Ако ние съобщавайки изявим онова единствено желание за поправяне, което ни е приготвил Твореца, то ще се молим за поправяне на разбиването – на тази молба ще дойде отговор свише и ще поправи връзката между нас. И тогава ние всички заедно ще разкрием онова, което желае да ни разкрие Зоар.

От урока по Книга Зоар. 23.06.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Свобода на волята - Няма коментари→

Казано е за зародиша: „Майката му дава червената част, бащата – бялата част, а Твореца – душата”.

Част от проблема в работата е, че ние забравяме за третата „компонента”, за Твореца, който трябва да завърши цялата работа за нас.

Човек полага много усилия, а след това недоумява, къде е все пак желания резултат?

И не разбира, че той не довежда това действие до края, понеже забравя, че всички негови действия трябва да започват и да завършват с Твореца, с висшата сила. А човекът е по средата.

По същият начин ние се издигаме от начално състояние „1” в крайното състояние „3 ” – излизаме от Безкрайността и се завръщаме Безкрайността.

А „по пътя” се развиваме и поправяме – или по пътя на страданията, или по пътя на светлината – но във всеки случай тук работи светлината, а ние само добавяме своето желание. Но не се поправяме, а само ускоряваме своето развитие.

Но обикновено човек забравя, че той е само един от компонентите на своето развитие – само малко го усилва, и от това усеща как действието се променя от лошо към добро.

Но самото действие протича за сметка на силите, които вече съществуват в природата. Главното тук е силата на Твореца.

Ако човек не призовава на помощ Твореца, за да завърши действието – този трети компонент, не присъстващ в неговата картина на природата, то нито едно действие няма да се завърши докрай, и затова човек си остава такъв, какъвто си е бил!

Това е известна грешка, която често остава незабелязана. И тук има само едно решение – да се обърнеш за помощ към групата.

Ако в групата има единно мнение, че Творецът е главната сила, определяща в случая действията, то всеки включен в групата, няма да забрави за това.

И тогава няма да му се налага да изпитва горчиво разочарование от онова, че той толкова е работил, а не е достигнал нищо.

Търсете Твореца (както е казано): „На ложето нощно търсила съм аз възлюбления на душата моя”(Песен на Песните) и помнете че не е по силите на човека сам да победи в тази битка – има още и Партньор.

А без Него човек има само празно желание, което постепенно угасва като пламък.

От урока по статия на Рабаш,19.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→