Въпрос: Как по време на конгреса да не забравяме за това, че светлината действа в нас ако работим правилно? Че тъмнината е интегрална част от работата, а групата е това, което ни държи в периода на тъмнина?

Отговор: И преди такъв голям конгрес като този, който ни предстои след няколко дни да преминем и по време и след него – човек преминава всевъзможни състояния: подеми и падения.

И той трябва да се радва, че в него протичат изменения. И колкото са по-бързи и мощни тези изменения, толкова по-добре.

Трябва само да се грижим как да се съединим с останалите, а не да дълбаем вътре в себе си, анализирайки своите усещания.

През цялото време да се стараем да бъдем съединени в едно поле без излишни разсъждения и да поставим себе си под влияние на групата.

Оставете тези умни изяснявания, на конгреса няма време да се седи в ъгъла и да се проверява към какво се отнася това или друго състояние.

Иначе се получава, че „по-големи разсъжденията, отколкото работата”. Главното е работата, както се казва: „Да направим и да чуем”.

Всичко ще зависи от това, доколко ти се включваш в групата, като малко дете, което се намира сред възрастни и не разсъждава със своята глава, желаейки всичко от тях да приеме: те се смеят и то се смее, те плачат и то плаче, те слушат и то слуша, защото аз искам от тях да получа вдъхновение!

И тогава, няма да е важно кой е начинаещ и кой е знаещ и опитен, кой е малък и кой голям, просто постарай се да се включиш в обществото и тогава ще почувстваш как над своя разум ти получаваш силата на отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 21.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да отменя себе си пред обкръжението, ако в мен няма никакво желание да го правя?

Отговор: Разбери, че няма избор, ти стоиш пред стена. Има група, отмени себе си пред нея и ще получиш от нея важността на целта.

Това е като бензиностанция, ти си се заредил от обкръжението, значи можеш да пропътуваш няколко километра. И пак се зареждаш и пътуваш още малко. И така през цялото време.

А ти казваш: аз не искам да се зареждам, трудно ми е да излизам да се зареждам, какво да правя? Но няма избор, тук действат твърдите закони на движението.

Моли другарите, за да ти помогнат, както е казано:”Човек да помогне на ближния”. След това, когато са изяснени всички условия, вече няма за какво да се пита, а е време да се действа. Не се надявайте да намерите в духовното вход от задната врата – такава няма!

Има един принцип: „Ние сме под властта на обкръжението, което избираме”. Така е създадено от Твореца, защото ние сме част от една душа и всеки зависи от всички.

Даже след разбиването тази зависимост остава, като добро влияние или като лошо, във всеки случай човек във всичко зависи от обкръжението.

На теб ти е дадена възможност да влезеш в общество, стремящо се към духовното. Но сега от теб самия зависи как в него да се укрепиш. Творецът поставя твоята ръка на добрата съдба и ти казва „Вземи я!”

По нататък всичко зависи от теб, вземаш ли я или не я вземаш. Той повече в нищо не може да ти помогне, защото иначе Той ще те лиши от свобода на избора.

Твоята личност ще престане да съществува, ако Той сега започне да работи вместо тебе.

Но ако човек иска да продължава все по старому, т. е. така както действа животното в него, съгласно своята природа, това е неговият избор.

А как да стана човек? Да станеш по-висш от животното и да разбереш, какво е необходимо, за да се надскочиш и да анулираш себе си пред групата.

И всяко действие, от най-първия момент, е само в това да се усети важността на останалите и да се съединя с тях. Сам ти нищо не можеш да направиш.

Само заедно можем нещо да изменим и нещо да достигнем. Не сме ли заедно нищо няма да се получи. Ти не реализираш себе си като човек, а си оставаш животно.

Човек се нарича този, който се ражда от отмяната за себе си пред това особено обкръжение! Дори и това да ни се струва парадоксално.

От урока по статията на Рабаш, 30.05.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако действията на човек са насочени към съединение с другарите, то той много бързо разбира необходимостта от пряка връзка с Твореца, който трябва да помогне за това съединение.

Всяко действие трябва да доведе до поправка на разбитото, единството е между нас и тогава в него се проявява необходимостта oт действията на Твореца, свойствата на отдаване и любов.

Тогава се разкриват трите съставящи части на нашето състояние – Тора, Израел и Творец.

Защото Тора е тази сила създаваща желание (С Тора е създаден света), сила поправяща намерението в желанието (Светлината, възвръщаща към добро), сила напълваща желанието (наслаждение и мъдрост, целта на творението).

Възлюби ближния като себе си – това е общо правило в Тора. Израел (стремящата се към Твореца душа), това е общото кли (съединението на душите, шхина). Тора – това е светлина, поправящата сила. Творецът – това е вътрешният източник на тази сила.

Заедно ние ще създадем условие за съединение и поръчителство, подготвяме място за разкриване на Твореца. Нагоре до „извикаха синовете на Израел в работата”, когато се нуждаем от Неговата помощ.

Почти във всички описания в Тора ние виждаме съпоставяне на обществото с Твореца. Без общество ние не можем да достигнем до Твореца.

Затова групата е това средство. Това е Шхина, Кнесет Израел, събранието на душите, които просят, за да не живеят в прах (егоизъм). Всички статии говорят за това.

Човек забравя за необходимостта от връзка с Твореца, доколкото това е против неговата природа, но тази връзка ще се появи в нашата природа ако ние се обединим в група.

Ако аз не съм съединен с група, аз не съм ориентиран и не ще намеря посоката към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 19.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Може ли един човек при четене на Зоар, който е с правилно намерение, да повлияе на  групата, на която такова и липсва?

Отговор: Четейки Зоар, ние се стремим да се обединим всички заедно, за да няма никакво различие между старите ученици и начинаещите. Малки и големи всички са се събрали в една група. Групата е само тогава, когато всички са равни!

Всеки от нас може да се намира в своето състояние: някой изведнъж е пристигнал и още не разбира къде е попаднал. А има такива, които отдавна се занимават и в тях е започнала да се оформя определена картина при четене на Зоар, но и те преминават различни състояния.

Възможно е днес човек да чувства себе си по-особено, по-чувствително и вдъхновено, а се случва, че той въобще не може да се включи, намира се в „безсъзнание”. Още повече той вчера така добре всичко е разбирал, а днес не може да си събере мислите.

Затова всичко зависи от хората, които се занимават заедно. Доколко те със съвместни усилия изясняват целта и способността им да почувстват, че включват всички вътре в себе си. Получава се, че тези, които днес са много чувствителни помагат на тези, които са „мъртви”. И едните и другите печелят.

Защото на този, който днес усеща вдъхновение не достига сила на егоистичното желание (авиют), но той получава това от тях, от тези които са в мъртво състояние. И обратно!

Така, помагайки си един на друг, в нас има възможност за придвижване –  когато сме събрани всички,  по едно и също време и в групата и лично в нас, има голямо вдъхновение и авиют! Това работи и дава резултат, когато свързваме и двете заедно.

А ако ние днес оставим да се учат само тези, които горят вдъхновено, а усещащите себе си мъртви, останат да спят в своите постели, то ние нищо не бихме заработили. На нас не би ни достигала силата на егоистичното желание за придвижване.

Ти привличаш със своя огромен стремеж светлината връщаща към източника, гориш с желанието да я получиш и тя идва, но къде да влезе?! Къде е в теб егоистичното желание, на което тя може да повлияе?

А когато заедно с теб седят още няколко другари, дори съвсем умиращи, то светлината въздейства на тях и ги възвръща към живота! А утре вие променяте местата си и всичко протича по обратния ред.

Вие не разбирате какъв уникален патент е заключен в групата. Без нея духовното развитие е съвършено невъзможно!

От урока по книгата Зоар, 16.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В статията „В себе си съзирам Твореца”, Баал Сулам пише, че „човек извършва кръгообороти да тогава, докато напълно не постигне науката Кабала”.

Какво означава „напълно да постигне науката Кабала”?

Отговор: Напълно да се постигне науката Кабала означава, че аз постигам изграждане на своята душа и в общото и в частното, във всички вътрешни различия и действия, които само могат да произтичат в мен, с всички напълвания, причини и следствия.

Има постижение в самото изграждане на душата и има постижение в действията в нея , а вече от това и постижението в съвършено състояние. Всичко това влиза в понятието основателно, пълно знание.

Може да се каже иначе: пълното знание се нарича постижение на Твореца, което идва в резултат на сливане с Него.

Защото душа или Творец, душа или всички души това е едно и също. Всяка душа достига всички души, защото те са нейните части. А Творецът, това е сила, съединяваща ги и включваща ги в Себе си.

Ето кой се е разбил – Творецът. Ние мислим, че се е разбило кли (общото желание, единната душа). Но в действителност в нас се е разбил Творецът – екранът, силата, която ни съединява заедно.

Той се е разбил до такава степен, че ние сме престанали да Го разпознаваме и вече не Го усещаме. Какво правим, съединявайки разбитите части заедно?

Ние съединяваме нашите впечатления, въодушевления, усещания. Това са и тези съставящи, които в резултат ни дават усещането за Твореца.

Какво означава: предишната любов към ближния се е превърнала в безпричинна ненавист? Същият този Творец, тази висша сила, сила на любовта, напълваща ни, се е превърнала в безпричинна ненавист.

И сега сме длъжни да върнем тази сила в правилното състояние. Това не означава, че тя се променя, променят се отношенията между нас.

Затова от ненавист към Твореца ние достигаме любов към Него – в размера на нашите усилия да променим отношенията между нас и от безпричинна ненавист да достигнем братска любов.

От урока по статията „В себе си ще позная Твореца”, 16.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако изберем един от трите периода: преди Конгреса, по време на Конгреса и след него – кой бихте препоръчали, като най-ефективен?

Отговор: Не е възможен единият период, без другия! Ако по време на конгреса не съм получил голямо въодушевление и след него не се почувствам в падение, няма над какво да се издигна и няма да имам сили за подем. А нали това е издигане на следващото стъпало.

Всяко издигане се базира на:

1) Получаване на сили от обкръжението (от величието на целта, от Твореца – по време на Конгреса).

2) Разкриване на нови егоистични желания (падение – непосредствено след Конгреса).

3) Усилия да се издигнем над получените желания, над получените сили (колкото е възможно по-бързо и интензивно да се сближаваме, да се включим в рутинната работа, да се готвим за следващия конгрес).

Преди конгреса, ние през цялото време се подготвяме за предстоящата среща. Готвим се да се обединим, да получим впечатление от толкова много хора наоколо така, че те колкото е възможно по силно да повлияят на всеки един от нас и всеки да трепти от въодушевление.

Защото единствената свобода на волята е в усвояването на сили от обкръжението. Влиянието на обкръжението е единственото средство за духовно израстване.

Колкото повече въодушевление съм поел от останалите по време на Конгреса, толкова на по-голямо стъпало ще мога след това да се издигна, реализирайки въодушевлението. И то трябва да стане мое собствено, постоянно усещане за принадлежност към общото желание (кли).

Откъс от урок по статията „Въведение в „Паним Meирот””, 28.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар, глава ”Лех леха (Върви напред)”, п. 22: Когато Авраам… дошъл и получил осветяване в лявата линия, ….в този момент паднал под властта на Нимрод, който го захвърлил в огнената пещ, която идва от силата на осветяването Шурук. И тогава му помогнал Творецът с това, че прострял светлината на средната линия върху масах де-хирик, съгласуващ и създаващ покой между двете линии, дясна и лява.

Спасението е винаги в средната линия, в масах де-хирик (екран на хирик). Защото двете сили са задължени да се проявяват в нас, с тяхна помощ се управляваме свисше.

Но така както тези две сили – дясна и лява, силата на отдаване и силата на получаване – идват от един висш корен, така и ние трябва отдолу да ги съединим в средната линия.

За това ни е дадена науката Кабала – методика, позволяваща да разберем как да съединим силите на тези две линии и да се намерим в средната линия.

Но за да придобием този разум, това разбиране, на нас ни е нужна група, обучение, разпространение – всички тези средства, с помощта на които можем да си представим правилното състояние, да го пожелаем и да помолим Твореца да осъществи.

Разбира се, че този мъдрост и разбиране как да организираме тези две сили, как да ги спомирим заедно в средната линия също идва свише. Затова е казано: „Създаващият покой във Висшето, създава и покоя в нас”.

„Създаващият покой във Висшето” – означава мястото, откъдето произлизат двете линии. Там също Творецът ги извлича от средната линия – от Себе си, Зеир Анпин, по отношение на нас. Те слизат към нас – в Малхут, и намиращите се в нея души.

„Създава покой в нас” – т.е. отгоре ни се дава знание как трябва да се организираме и тогава идва средната линия и се облича в нас. Така се спасяваме, подобно на Авраам.

От урока по книгата Зоар, 15.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Смята се, че общата молитва е тогава, когато човек издига своята молба, молитва, сред много просещи.

Духовно издигнатите смятат, че общата молитва, това е молитва за обществото.

Такава молитва веднага се приема от Твореца, в същото време, ако човек моли за себе си, егоистичната молитва не се приема.

Но и това обръщение за обществото към Твореца не се явява съвършено! Защото ако „Творецът е добър и творящ добро”, то в своята молба за обществото аз утвърждавам, че обществото е по-лошо от Твореца!

Излиза, че аз считам, че Творецът се отнася лошо с обществото и за него трябва да се моля? Ако Той е добър с всички, то за какво да го моля?

Излиза, че не мога да моля Твореца да се измени по отношение на мен (молитвата е лична) или към обществото (молитвата е обща).

Аз изхождам от това, че Творецът е абсолютно постоянно добър и в мен остава да Го помоля само за едно – да поправи мен и всички, така че да почувстваме, че от Него излиза само добро.

Ако всички, които желаят връзка с Твореца, т.е. със свойството на отдаването и любовта, и са готови с тези свойства да се съединят между себе си, то с тези стремежи те създават място, в което се разкрива Творецът – нашата взаимна любов.

Но достигат такова състояние, благодарение на поправянето в 613-те желания на всеки човек, което се нарича и „изпълнение на 613 заповеди”.

В измерването на такива поправки ние се доближаваме един до друг, тъй като поправката на желанията е в тяхното съединение.

Затова е казано, че „любовта към ближния това е велик закон на Тора”, а всички заповеди са нужни, за да достигнат в резултат последната, всеобемна заповед –заповедта на любовта.

Тогава ние ще почувстваме в тези частни и общи поправки силата на отдаване и любов, която ни напълва.

Но ако ние не сме поправени, не сме обединени, и всеки иска да получи за себе си – излиза, че нашата молитва е само за материални придобивки (материалното е това, което е получено егоистически, духовното е заради отдаване).

И тогава ние не се наричаме Израел, а „народите на света” и тези определения не се отнасят към определен народ или националност, а към състоянието, през което преминава човекът.

Съгласно това се получава нашата молитва, а именно, за да увеличи своето частно състояние, или да поправи своето отношение към ближния и към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 12.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ние „всички като един идваме в града на Царя”, в този свят. И тeзи, които вярно работят за Твореца, обръщат Неговия „вълшебен прах” в сладки и изискани подправки.

А тези, които не работят, вкусват горчивия прах и не могат да се насладят на Неговата трапеза.

Всичко зависи само от правилните усилия на човека. Ние виждаме колко хора идват, за да изучават кабала и влагат много сили, но след това захвърлят…

Защото в резултат виждат, че тази трапеза не е по желания им вкус. Но те не обвиняват в това самите себе си, а казват, че е виновен Царя и методиката кабала, носеща горчивия вкус, лоша е групата, приятелите.

И си отиват! На тях им се струва, че могат да намерят по-големи наслаждения или просто, за да си починат, или се заемат с някаква друга методика.

Всичко зависи от това дава ли си човек отчет, що за „месторабота” е това, където е попаднал и какво му е възложено, как трябва да насочи себе си в работата, за да усети сладкия вкус.

Трапезата е подредена пред нас! Написано е: „Вкусете и се убедете колко добър е Твореца!” и трябва да усетим само вкусът за Него, т. е. да подготвим своя съсъд за Неговата светлина, за да получим тази добавка като сладка подправка.

А хората не влагат своите сили на правилното място, а след това гледат в часовника колко време са загубили в усилие.

Но те не са вложили във важното – в съединението на душите и затова не усещат приятния вкус в работата! Защото вкус може да се почувства само чрез съединение, то е и този съсъд, в които се разкрива светлината.

А те напразно са се трудили на друго място. Както ти да си работил целият месец в компанията, а в края на месеца си се преместил в друга компания и да искаш заплата. Дали там ще ти заплатят?!

Ти не си заработил нужното „кли”, съсъда на полученото възнаграждение. Награда се получава само в общия съсъд, тъй като именно в него се разкрива Твореца, Неговата трапеза, Неговата светлина. А ако човек не вложи в това сила, то неговата работа нищо не струва.

Трябва да сме внимателни и чувствителни в това, и всеки е длъжен да проверява себе си: разбира ли той в каква единствена точка трябва да съсредоточи всичките си усилия, а то е само в достигане на вътрешната връзка, обединяваща в една цел, в едно желание, за да се разкрие в това съединение Творецът.

Ако човек е насочен в това, то с времето започва да усеща в „трапезата” сладък вкус. А ако ли не, то постепенно се уморява и разочарова, тъй като вместо приятен вкус, усеща вкус на прах, „горчив прах” и го изхвърля.

Колко сили може да се влагат и нищо да не се получава в замяна? И да не се види, че се работи, но не на това място, където трябва…

Това веднага става ясно по отношение на групата и другарите, намира ли се той в групата или не и работи ли в нея.

Това усилие с нищо не може да се замени, нито с пари, нито с професионални способности.

Само ако ти работиш над съединението на душите, тогава този „ горчив прах”, това скриване изчезва и ти разкриваш духовния свят, който се намира направо тук, заедно с теб.

Просто в теб не е бил вътрешния инструмент (кли), в който може да го приемеш, както нужната вълна за радиоприемника.

От урока по писмо на Баал Сулам, 09.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Страхотно е, когато човек е обграден от голяма група, където го подкрепят и се грижат за него по време на падение. Но какво остава за онези, които са отделени и живеят далеч от най-близката кабала група, в чужда на духовното среда, както е например в Европа?

Отговор: Мислим, че физическата близост има позитивно влияние върху духовното, но не е задължително да е така. Ако човек напряга големи усилия да напредва и да постига контакт където и да е, то той винаги печели повече, отколкото ако се премести по-бързо и лесно при другите. Винаги е по-полезно да се опиташ да се свържеш с другите след поне шест месеца. Не трябва да се фокусираме върху телата, които ни обграждат, а да се опитаме да видим духовните степени чрез тях.

От урока по статията „Паним Меирот”, 28.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→