От статията на Рабаш „Това са поколенията на Ной”: Човек, който се намира в състояние на негативни желания и мисли, трябва да положи големи усилия, за да преодолее аргументите на злото начало, което го мъчи с добре познатите въпроси за „кой?” и „какво?” („Кой е Творецът, че да слушам гласа му?” и „Какво ми дава тази работа?”). И само чрез силата „с вяра над разума”, човек може да ги преодолее.

С други думи, човек не работи спрямо своя егоистичен разум, определен от неговите настоящи желания. А действа спрямо разума на по-високата степен, която е отдаване.

Наистина, ако се подчиня на моето желание и  разум, на които им служа, тогава съм наречен животно, на което главата (разума) и тялото (желанията) са на едно и също ниво. Ако искам да стана „човек”, тогава главата ми трябва да се намира над тялото, тоест над желанията ми.  Това означава, че разумът трябва да служи на по-висшето желание, тоест отдаване, което е извън мен, а не на желанието, което сега е в мен.

Днес желание за отдаване се намира извън мен („днес” показва моята сегашна степен), но утре (следващата степен) то вече ще бъде в мен. Ето защо, се опитвам през цялото време да служа на моя ближен с главата си. Това е, как работя за следващата степен и благодарение на това съм наречен „човек”, чиято глава е над неговото тяло.

Това е структурата на духовните обекти: ГЕ (горната част) на нисшия Парцуф се облича в Ахап (долната част) на висшия  и прави разчет спрямо висшия, като се свързва с него и като се опитва да му бъде подобен. Тоест, аз се свързвам с групата, която се явява Ахап на висшия за мен и използвам моя разум, за да и служа, вместо да служа на моите егоистични желания (Ахап), които са на по-ниска степен.

Висшият духовен обект се разделя на две част: неговото желание и светлината в него. Желанието на висшият е групата и духовното обкръжение. С други думи, това са все части от общата душа, които все още не съм съединил със себе си и поради това те са извън мен.

В последствие, всичко ще се съедини в едно желание и светлината в него, както е написано „Той и Неговото име са едно.”

От ежедневния Кабала урок – 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Много хора се оплакват след Мегаконгреса от усещане на тежест и „натоварване на сърцето”. В нас се пробужда Фараона – нашето его!

Ако сега използваме тази сила, която получихме по време на Конгреса, за да поправим изпратената ни тежест, то ще спечелим!

Цялата действителност трябва да се разглежда като едно единно цяло. И подемите, и паденията са етапи от един и същ път. Невъзможно е напредване, ако не действат две сили и едната не работи над другата.

Когато се намираме във въодушевление – това още не се нарича напредване! Това още не е крачка напред, а само получаване на сила свише! А после трябва да я реализираме долу.

Но ако ти получиш тази сила и не искаш да я реализираш, това прилича на запушена тръба, в която е създадено налягане, а тръбата не иска да го пропуска по-нататък.

И тогава следващия път няма да получиш нищо! Ще се наложи да оставиш този път и свише ще изберат друг за тази мисия…

Трябва да разберем, че сме получили сила и тя не се реализира сама – длъжни сме самите ние да работим с нея.

Ако не използваш това, което ти е било дадено, то повече няма да ти дадат нови сили и ти ще започнеш да ставаш все по-пасивен.

И обратно, всеки, който сега бързо вложи всички получени сили в разпространение на кабала, ще почувства как получава свише все повече и повече! Трябва да отпушим тази тръба, за да може през нея свободно да тече енергията!

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 04.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да си кажем, когато въпросите на Фараона ни завладеят?

Отговор: Религиозният човек не страда от тези въпроси. Той е доволен от това, че получава знание, изучавайки Тора. Изучаващият Кабала, обаче, постоянно проверява: защо правя това, къде съм аз, кога ще постигна целта на творението? Човек се намира в състояние на постоянен вътрешен анализ.

Обкръжаващата го среда също съществува при тези условия, в същите изяснявания и му влияе. В допълнение, средата не просто се състои от хора, които физически са до него, но от хиляди по целия свят, които учат Кабала и мислят в едно направление. Те всички се придвижват в синхрон, сякаш са понесени от мощен вятър или от вълните на цунами, които приближават една след друга.

Затова тези въпроси възникват във всеки човек: кой е Творецът и защо трябва да слушам Неговия глас? За кого правя всичко това? Какво ми дава тази работа? Защо правя всичко това, за да постигна отдаване ли? Но какво ще ми донесе това?

Тези въпроси идват от Фараона, нашето его, и те са много честни и правилни. Написано е в kнигата Зоар, че Фараонът бил по-умен от всички и голяма мъдрост била натрупана в Египет. Фараонът символизира целия духовен съсъд, цялото желание създадено от Твореца. Затова, когато Творецът иска да привлече човека (Мойсей и народа на Израел) по-близо до Себе си, Той казва „Да отидем при Фараона!” Откъде другаде човек би взел сила за егоистичното желание, без което духовният напредък е невъзможен? Откъде да вземе тази мъдрост? Единствено от Фараона, от светлината на мъдростта, светлината Хохма, която се намира в тези желания.

Затова е хубаво, че въпросите на Фараона възникват в нас. Ние просто трябва да работим с тях.

От урока по статия на Рабаш, 03.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява обединението помежду ни, което искаме от Твореца, докато четем книгата Зоар?

Отговор: Истината е, че не знаем какво е обединение. Какво означава да се обединим?

Да бъдем приятели, както в нашия свят, когато ни свързват общи интереси, желания, увлечения, да ни е приятно заедно да прекарваме свободното време – да ходим на футбол, на риболов, да изпием по бира, или да посещаваме залата за тренировка?

Да сме един екип, както в подводница, психологически да сме тренирани така, че всеки да е готов да умре за другия?

Да се обединиш в духовното е нещо съвсем различно. Духовният живот, който придобиваме в това обединение е общ.

Като сиамски близнаци: умре ли единият, умира и другият. Живот може да има само за двамата. Няма разделяне на „мое” и „ твое”, дори не „по равно“. Те са едно.

Това се нарича духовно обединение – общ живот. Защото всичко, което получаваме е придобито във връзката с другите.

Имате общо тяло – духовен съсъд, наричан тяло на душата, и вътре в него – светлината на душата, която също е обща.

Ако обединението се разпадне, изчезва тялото, а заедно с него изчезва  и светлината. И няма вече душа, няма духовен живот.

От урока по книгата Зоар, 04.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Преди всичко, трябва да благодарим за това, че към нас идват въпросите на нашето его: „Кой?” и „Какво?”.

Те се пробуждат при срещата с Твореца, Моше (Моисей) и Фараона. Фараонът казва на Моше (Моисей): „Кой е Творецът, за да чуя Неговия глас?”

По този начин ти разкриваш в себе си точката „Моше” (Моисей), която идва от Твореца към Фараона. И тогава в теб се появяват тези въпроси.

Те вече не са на нивото на нашия свят, а на духовното ниво. Сега трябва да продължиш по-нататък и да ги развиваш още повече.

Помните ли какво се е случило вследствие на всички тези въпроси, както разказва Тора? Моше (Моисей) се страхува, но няма избор и отново, и отново отива заедно с Твореца при Фараона. И Фараонът – нашето егоистично желание, получава удари. Така човек напредва.

Самият Творец казва, че преднамерено ожесточава сърцето на Фараона – нашето его. И изведнъж ни завладяват всякакви егоистични сметки, отново се събужда интереса към този свят и ни се струва, че той сякаш е изпълнен с възможности.

Започваме да мислим, че можем за постигнем успех в него и не разбираме защо сме го оставили – в него са уважението, парите, властта, възможността да се утвърдим не по-малко от другите.

Ще има още много такива въпроси, а придвижването напред е възможно само с помощта на обкръжението.

Виждаме, че докато не преминат всички тези „египетски беди”, „народът на Израел” няма да се обедини в нас. Това се случва само пред самия изход. А засега трябва да се крепим…

И цялата сила, цялата светлина на Твореца, висшата помощ, ние можем да получим само чрез обкръжението и от никъде другаде.

Светлината идва от кабалистичните книги, но ако не си свързан с обкръжение, те няма да ти подействат.

За да намериш Твореца и заедно с Него да тръгнеш към Фараона, на теб ти е необходимо обкръжение и първоизточници.

Така че трябва да си отговорим на тези въпроси още преди да са се събудили в нас. Не чакай докато отгоре забие часовника и дойдат египетските беди – започни веднага да влагаш в групата и си приготви силна опора.

И ако групата ти даде сила, ти ще напредваш, без да усещаш паденията. Твоята кола винаги ще се носи напред, заредена с това гориво.

От урок по статия на Рабаш, 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трудно е да се отделим от своето текущо състояние и да се предадем в ръцете на обкръжението, за да се повдигнем на следващата степен. Как можем да направим това?

Отговор: Но това е единствения начин да се повдигнем по духовната стълба! Струва ви се, че духовният свят е нещо противоположно на природата. Но това не е така!

Ние се намираме вътре в природата! И изпълнявайки съветите на кабалистите, ние действаме съгласно съществуващите в нея закони.

С всяка по-висока степен, излъчваща светлина и пораждаща тъмнина, се разкриват тези две противоположности: светлина и желание.

И оттам идват и се развиват, съгласно природата си: едната – отдаваща, другата – получаваща.

Така това отдаване и получаване се разпространяват отгоре надолу, преплетени помежду си – докато не достигнат до нас.

А ние изучаваме как сме устроени съгласно тази двойна природа (двойна спирала на духовната ДНК) и как може да се повдигнем по тези естествени степени.

Затова не търси някакви друг пътища. Кабалистите ни разказват за неоспорими факти, които съществуват в природата.

Дали ни харесва ли не, ние сме длъжни да ги приемем. Защото, който не спазва законите на природата ще бъде наказан със страдание.

Животното, в противоположност на човека, никога не греши, защото не може да върви срещу природата – то е нейна естествена част.

А човекът е единственото създание, в което има егоизъм, който ни повдига над природата.

Неживото, растителното и животинското ниво се сливат с природата. Те не могат да мислят, желаят или действат по друг начин.

Над тях има допълнително ниво – човешкото. Това ниво е противоположно на природата, т.е. на Твореца.

И там се коренят всички грешки и прегрешения, създадени именно за това – да ни покажат нашата противоположност на Твореца.

Целият ни проблем е какво да правим с тази степен „човек” в нас? В нея е заложен целият потенциал на нашето развитие – над естественото ниво.

От урока по статията на Рабаш, 02.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Създадени сме от «желание за наслаждение» и за да направим каквото и да е действие, физическо или ментално, ни е необходима енергия под формата на «наслаждение».

С други думи, в нашия свят нищо не се движи без егоистичен стимул.

Осъзнато или не, всичко измерваме в «желанието си за наслаждение» и, според оценката на това желание, всяка вещ придобива «свои» качества: цвят, тегло, височина, отдалеченост.

За да действаме успешно в този свят е нужно да имаме правилна скала за ценностите, с други думи – настройка на «желанието за наслаждение » – на това учим и децата си: да се стремят към добро и да избягват лошото. Да избягваме злото – това означава да нямаме енергия да работим за него.

Но в «желанието за наслаждение» няма никаква мотивация за постигане на духовното – «желанието за отдаване»! Тъй като духовният свят  е  противоположен на мен – това е желание да отдавам, а не да получавам.

В мен такова свойство изобщо няма и затова не усещам духовния свят. Мога да «видя» само това, което се оценява в «желанието за наслаждение» като повече или по-малко ценно, определяйки го като близко, важно за мен или далечно, не толкова важно.

А в духовното, в «свойството отдаване» всички критерии, мисли, действия са основани само на отдаването. Но моето «желание за наслаждение» не разбира какво е това.

Отдаването преминава покрай мен като невидимо излъчване, което изобщо не усещам. Цели светове и действия се случват редом с мен, а аз в своето «желание за наслаждение» не ги забелязвам, като животно, което не разбира усещанията на човека.

Какво мога да направя, ако аз съм създаден такъв? За мен остават незабележими всички светове и главно този, който ме управлява -самия Творец!

За да почувствам това, ми е нужно да започна да ценя «свойството отдаване». Затова ни е дадено и оръжие: книги, учител и другари – за да ми внушат важността на отдаването.

Макар на мен и да не ми се струва така! Но те така говорят, а за мен е важно тяхното мнение. Така съм създаден, че попивам влиянието на обкръжението и за мен става важно това, което е важно за обкръжението.

Затова дори отдаването, което за мен няма никаква ценност, започва да става важно, ако говорят за това – важно в моето «желание за наслаждение»! Като добра придобивка!

И съм готов да прилагам усилие, за да привлека висшата светлина, носеща ми «желание за отдаване», защото това е важно за моето «желание за получаване». В кабала това се нарича духовна работа за себе си – «ло ли шма».

Но привлечената от мен висша светлина ме изменя и заменя «желанието да се насладя» на «желание да насладя» (от ло ли шма към ли шма) – и аз влизам в усещане на висшия свят!

От урока по статията от книгата „Шамати“, 30.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек действа по силата на навика, усеща и приема само това, към което е привикнал. А всичко необичайно минава незабелязано и остава неуловимо.

Неосъзнато пренебрегваме всичко ново, докато не почнем да го усещаме. Затова ни е толкова сложно да се срещнем с духовното!

Живеем в свят, който избираме от обкръжаващия ни Свят на Безкрайността. От него избираме обичайното и познатото.

За да разширим нашия свят със света на отдаване, трябва да не отблъскваме „вярата във висшето знание”, а да приемем състоянието  на отдаване, свойствата, желанията, мислите и действията на “антисвета”.

За това е нужно да съвместяваме в себе си две противоположни степени: да осъзнаем своето текущо егоистично състояние, нисшата степен, и свойството отдаване – висшата степен.

И намирайки се между тези степени, да се радваме на усещането за нисшата пустота и възможността да намерим сила и да се издигнем над нея.

Такива сили идват към мен чрез групата от висшата светлина, задържайки ме над земята, както магнита.

Истината и вярата (отдаването) трябва да ме притеглят силно нагоре, докато животинският егоизъм ме дърпа надолу към земята.

Но истината е в усещането едновременно в двете степени, а всяко поотделно е лъжа.

Истинното състояние е винаги между двете степени, които едновременно носят и усещането за съвършенство и недостатък, благодарност и молитва.

Аз трябва да се радвам, че изпитвам двете усещания заедно и постоянно се намирам в преходното състояние, усещайки трудности и задържайки се над тях със сила, както човек, който се изкачва на планината и чувства, че отслаби ли напрежението, той веднага ще падне.

Само такова състояние е истинско и трябва да научим себе си да се намираме в него постоянно и да му се радваме.

Така ние можем да проверяваме себе си способни ли сме, въпреки недоволството и вечната борба, през цялото време, колебаейки се между въодушевлението и пълното отчаяние, именно тогава да оставаме в радостта!

От урока по статията на Рабаш, 02.08.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава ”Лех-леха (Върви напред)”, п. 237: Когато възникнало в желанието на Твореца, Бина, да създаде света, т.е. Зеир Анпин, извлякъл Той пламък един от твърдата искра и вдъхнал един дух в друг и потъмнял пламъкът, но всичко се запалва.

И извлякъл той от страни на бездната една капка и ги съединил в едно цяло, капката с пламъка. И създал за тях свят, Зеир Анпин.

Висшето управление идва от система, която се нарича ГАР (Гимел ришонот, ивр. – „първите три“) на света Ацилут. Под нея се намира Зеир Анпин, който наричаме Творец, защото той е висш за Малхут на света Ацилут, място на събранието на душите.

Но сега нашите души са разбити и се намират под този Малхут. Когато разбитите души поискат да се поправят, те издигат към нея своята молба.

Но откъде те знаят как трябва да се поправят? Те искат да бъдат заедно! Те казват „Ние сме готови да поръчителстваме един за друг и да се съединим!”

Защото Малхут се нарича събранието на всички души стремящи се към Твореца (Исра-ел). Този, който иска да бъде заедно с всички, без всякакви различия, той може да влезе в нея. А който не иска да бъде заедно с всички, не ще влезе!

Това е много просто условие и входът е открит за всички. Искаш ли – влез! Но на входа действа това условие, това свойство: ако ти отидеш към него – ще влезеш, а ако не – тогава няма да влезеш.

Всички души влизащи в Малхут се съединяват заедно и се издигат към Твореца, към Зеир Анпин, със своята молба да станат такива, какъвто е Той.

Отначало ние издигаме своята първа молба в Малхут с помощта на групата. От нея с помощта на МАН, с молитва, издигаме молбата по-нататък в Зеир Анпин.

ЗА взима нашата молба и я издига в Бина (Има Илаа) и там получава за нас сила, светлина, анти–егоистични екрани, спускат се долу, отдава тази сила на Малхут и тя я предава на включените в нея души. Така всеки, който влиза в Малхут, се удостоява с цялата светлина приготвена му свише.

За това говори цялата книга Зоар и това е единствената система, съществуваща в мирозданието.

От урока по книгата Зоар, 30.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако няколко човека създадат група и се съединят  между себе си как след това те могат да разпространят това усещане за единение на целия свят?

Отговор: Достатъчно е чрез моята малка група да достигна свойствата на единение, отдаване, любов. И тогава, вече притежаващ тези свойства, обръщайки се към големия свят, аз го виждам обединен.

И ако мога да изляза от себе си дори към един човек, така мога да изляза от себе си и  по отношение на приятелите, и към Твореца. В мен се появява орган на усещане за външния свят (екран и О”Х), благодарение на който светът попада в диапазона на моя фокус на зрение.

Затова ако сега аз притежавам определен егоизъм, то аз забелязвам само толкова, колкото съответства на моето его. А това, което не се харесва на моя егоизъм или не му е интересно,  не го  виждам.

В света има много неща, които аз не различавам. Има цяло мироздание, огромно и високо, духовен свят, но аз не го разпознавам.

В мен просто няма такъв орган на усещане, аз не го чувствам, то протича незабелязано около мен! То е тук сега, но аз него не го забелязвам.

Нужно ми е да придобия нов орган на усещане, чувството на любов и отдаване, и тогава ще почувствам отдаването и любовта, с които е изпълнен света.

Когато получа дори и най-малкото усещане, в такава степен аз ще почувствам частица от духовната реалност.

Това означава, че съм се повдигнал на първата духовна степен. С това разширявам своето възприятие, придобивам способност за голямо отдаване и любов и ще почувствам повече.

Колкото по-голям е моят духовен съсъд, инструментът на възприятие, толкова повече чувствам духовния свят. И така аз преминавам 125-те степени, постоянно достигайки пълно усещане за свойствата на отдаване.

Това означава, че аз достигам общата поправка на своя духовен съсъд и възприемам в него цялата реалност, целия Творец, цялата сила на отдаване и любов, които единствено съществуват.

Аз усещам тази сила и тя ме изпълва. Ние сега сме заедно – аз и Той. И с тези нови получени свойства, органи на чувствата, аз действам.

Затова ние не можем сега, не притежавайки тези свойства на отдаване и любов, да се оплакваме, че не усещаме духовната реалност.

Тази реалност се намира тук и сега! Тя не е скрита някъде далече, на друго място, просто аз не я усещам, не я разкривам, не я виждам.

Все едно да сваля очилата си и да загубя възможността да различавам образи, целият свят за мен изчезва, егото относно мен, не съществува.

От урока по книгата „Шамати (Чуто)”, 25.06.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→