Баал Сулам, Рабаш, както и другите велики кабалисти ни разказват, че ако желаем да напредваме, за нас няма по-лек начин, освен през цялото време да мислим и да си представяме, че всички сме заедно.

Тъй като те описват духовната реалност, намирайки се вече в нея. А как и ние можем да се окажем в нея?

За тази цел ни е дадено спомагателно средство: да си представяме, че сме свързани с другарите си чрез любов и поръчителство, желаещи да достигнем същата реалност.

Тоест, със своята вътрешна работа аз влизам в скритото от мен състояние, което засега не виждам, не мога да си го представя и не го разбирам.

Затова – дайте да си го представяме заедно. Това със сигурност ще ни доближи до разкриването на онази реалност, за която ни разказва Зоар.

От урока по книгата Зоар, 16.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

На единия полюс се намира света на Безкрайността – това съвършено наслаждение във всякакъв смисъл: постижение, разбиране, усещане, вечност, съвършенство. А на другия полюс – този свят, в който трябва да се усеща недостатък във всичко.

Но за да ни дадат възможност да съществуваме някак в него, се прави скриване на света на Безкрайността и ние не усещаме  толкова трагично неговия недостиг в този свят  – именно защото Безкрайното изобилие е скрито от нас.

Светът на Безкрайността сякаш се смалява, стъпало по стъпало, създавайки си пет нива на скриване – пет свята. А ние се намираме под всички тези светове и затова не чувстваме колко много не ни достига!

Но, според степента на своето развитие, ние растем и се издигаме в егоизма си и постепенно все повече ни се разкрива светлината, от което чувстваме все по-голям недостатък, все по-голямо зло.

Затова, ако не направим себе си подобни на светлината, ще се чувстваме все по-зле през цялото време! Защо се учудваме , че в съвременния свят се случват такива катаклизми?  Егото расте и ни прави все по-противоположни на светлината.

Разликата (делта) между желанието и светлината става все по-осезаема и в резултат страдаме все повече. Ако не бяха скриванията на всичките тези светове, ние не бихме могли да се понасяме, тъй като бихме усещали себе си по отношение на Безкрайността.

Разликата би била толкова огромна, че такова страшно усещане не би могло да се понесе.

Може би вие вече сте преживели такова усещане, а ако не, то ще го усетите, тъй като всеки е длъжен поне веднъж в живота да премине през него – това се нарича «Светене на Малхут», усещане пред себе си на абсолютно непрогледна черна тъмнина, нещо ужасно страшно. Разкрива ни се делта между точката от нашия свят и Безкрайността, давайки ни малко да почувстваме тази ужасна тъмнина.

Но всички 125 степени на скриване, отделящи ни от Безкрайността, са създадени именно за да можем да понесем това свое състояние. Зад всички тези екрани-скривания ние се чувстваме уверени, като новородено с майка си, което само не е в състояние нищо да направи, но се чувства под нейна закрила. Така и ние усещаме себе си под защитата на  всички тези скриващи екрани. Иначе не бихме могли да изтърпим натиска на висшата светлина.

Светлината би се усещала като тъмнина! Така наречената «пулса де нура» – удар на светлината, когато светлината е повече, отколкото кли е в състояние да приеме. Това е много неприятно усещане, тъй като трябва да се намираме винаги в равновесие по отношение на всички въздействия – и добри и лоши. Дори ако доброто ни се дава в изобилие, превишаващо възможностите на нашето кли, ние не можем да го понесем.

Известно е, че всички предпочитат топлината пред студа, но когато е прекалено горещо – това вече не е хубаво и с нищо не е по-добро от студа.

Из урок по статия на книгата „Шамати“, 13.08.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

По време на четенето на книгата Зоар. Всички книги, написани от кабалисти, могат да ми донесат светлината, възвръщаща към източника. Но с най-голяма сила светлината идва към мен при четенето на книгата Зоар.

Само светлината въздейства, ако искаме заедно да достигнем поръчителство, единство, любов, да станем като «един човек с едно сърце», да се уподобим на висшето.

Доколко разбираме – не е важно. А ако не съм способен да се съединя, ще дойде сила свише и ще направи това.

Веднага щом се почувствам макар и малко свързан с всички останали, в тази връзка ще разкрия духовния свят. Това се случва вътре в нас, като човек, намиращ се в безсъзнание, който започва да идва на себе си и да усеща къде се намира в действителност.

Скриването изчезва – чувствам, че тук винаги е била и е съществувала реалност, която по-рано не съм усещал. И всичко зависи само от това, че искам да бъда свързан с останалите нейни части. В правилната връзка между нас аз разкривам истинската реалност.

От урока по kнигата Зоар, 13.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава казаното в „Зоар” (глава „Лех леха” п.359): „В часа, когато човек лежи и спи, душата излиза от него”?

Отговор: Душа се нарича светлината в желанието. Тъй като ние можем да поправим нашето желание само в сфирот Кетер, Хохма и Бина, а в сфирот Зеир Анпин и Малхут – само частично, то пълната, голямата светлина, която зaсега може да се появи у нас е светлината „нешама”, а светлините „хая” и „ехида” са само  малки допълнителни светлинки отдолу нагоре.

Затова нашето общо желание се нарича „душа” (нешама) – по името на най-голямата светлина, която то може да побере в себе си до края на нашето поправяне.

Ако желанието се намира в такова състояние, в което е способно да достигне светлината „нешама”, то се нарича душа (нешама), защото ние наричаме желанията с имената на светлините, които могат да ги напълнят.

Ако желанията не могат да поберат в себе си тези светлини, да се напълнят с тях, поради отсъствието на екран, то няма душа. Защото   екран и отразена светлина се нарича напълване, т.е. свойството отдаване.

Душа се нарича не моето получаване на светлина свише. Душата (нешама), както и цялата вътрешна светлина в желанията, се образува от това, че аз отдавам тази светлина някому, пропускам я през себе – и с това се напълвам.

Това се нарича моята светлина, която получавам. Аз получавам възможността да отдавам и това ме напълва.

Затова през „нощта”, когато още не мога да поправя своите желания, да ги овладея с помощта на екрана и свойството отдаване, получавам отрицателно впечатление в желанието – тъмнина.

Какво означава „тъмнина”? – Аз не мога да отдавам и затова определям това състояние като „нощ”, липса на отдаване от моя страна. Съжалявам за това и се подготвям за поправяне на своите желания.

А през „деня”, който съм постигнал чрез своята работа през „нощта” – станал съм  на разсъмване за урок, съединил съм се с другарите, направил съм поправяния и съм придобил нови желания и екрани – във всичките тези екрани и желания аз създавам нова форма на отдаване, която ме напълва. Това означава, че за мен е настъпил „ден”.

Затова „нощ” – това също е духовно състояние, подготовка на желанията. А ако човек няма желание да постигне отдаване, за него няма и „нощ”, защото „ден” и „нощ” аз определям според своите състояния.

От урока по книгата „Зоар“, 05.08.2010г.

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

За да ни подготви към духовно развитие, Твореца пробужда в нас две усещания. Първото е пустотата на този свят, а второто – стремежът да постигнем източника на живота – пробуждането на  „точката в сърцето”.

Точката в сърцето ни води като заряд, движещ се в електрическо поле към място, в което можем да я усетим и напълним. Тава място е групата.

И действително можем да видим, че хората, в които се пробужда точката в сърцето по естествен начин се привличат един към друг, както се случва обикновено и в човешкото общество: притежаващите сходни желания се сближават един с друг и се събират в групи.

Групата – това е мястото, където хората на практика реализират връзката с ближния на основата на новите принципи на любовта и обединението, вместо ненавистта и разединението.

И затова  работата в групата е необходима и задължителна, за да достигнем разкриването на Твореца. Тя позволява на човек истински да оцени своето отношение към ближния и да не изпада в илюзии относно духовното и неговата лична връзка с Твореца. Понеже Творец – това е свойство на любов и отдаване, царящи в поправените връзки между нас.

По време на цялата човешка история винаги са се създавали такива групи. Променяйки отношенията помежду си в групата на взаимно отдаване и любов, хората създавали условия, необходими за усещането на висшата, истинска реалност.

Четенето на книги, които те са написали за разкрилия се пред тях свят, ни позволява да използваме натрупания опит като най-кратък и ефективен път за достигането на новия живот.

Такава група се нарича група от кабалисти. Тяхната цел е да се обединят помежду си, както е написано в Тора „като един човек с едно сърце”, „не прави на другия това, което е ненавистно за теб”, „възлюби ближния като самия себе си”. С това те поправят себе си и достигат подобие с Твореца.

Filed under: Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: По време на урок аз си казвам, че искам да усетя за какво говори Зоар, но виждам, че в мен няма истинско желания за това. Как мога да постигна такова желание?

Отговор: Това е проблем на общите ни мисли. Възможно е да не осъзнаваме напълно какво казва Зоар за нашите извисени състояния, но най-важното при четенето на тази книга е моето желание да ги постигна.

Какво представляват всъщност нашите извисени състояния? – Когато всички се съединим заедно и във връзката между нас разкриваме духовното, общото свойство на отдаване – Твореца.

Именно такъв стремеж съм длъжен да усещам при четене на книгата Зоар. Иначе цялото това четене е напразно и няма да ни ни помогне в нищо.

Обратното, ще получим от него усещане за тъмнина, отрицателно пробуждане. Тъй като нямаме избор, във всички случаи трябва да  напредваме – така ще напредваме принудително.

Всичко зависи от това, доколко можем, при четене на книгата Зоар, да си представим в себе си напредналото състояние по-правилно – като връзка между нас, в която разкриваме отдаването, любовта, поръчителството, съединението, царящо в цялата реалност, във всички светове.

Тъй като всичко се разкрива само във връзката между нас – цялата реалност, всички светове до безкрайността.

Колкото желаем да разкрием това състояние при четене на книгата Зоар, толкова притегляме към нас светлината на поправянето.

От урока по книгата Зоар, 12.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Поправеното желание работи по формулата: ”Исраел, Творецът и Тората са единни”.

„Исраел” – това съм аз, или по-точно казано, моето вътрешно желание да достигна до Твореца и да се уподобя с Него (Исра-ел на иврит означава „право към Твореца”).

Творецът – това е целта, към която се стремя.

„Тора” е поправеният механизъм на връзките между душите, в любовта между тях.

За да илюстрирам това, ще разгледаме човешкия организъм. Всички негови органи взаимодействат правилно помежду си, помагат си взаимно, във връзка на  поръчителство и единство.

Така трябва да действат и душите. Системата за връзки в любовта (пълното взаимодействие) между тях се нарича „Тора”.

Тя включва в себе си 613 (таряг) правилни връзки между всяка душа и останалите души, и между всички души като цяло (последната връзка, заповед, свързва  всички  в едно цяло, чрез любовта).

Ако между душите няма връзки на любов, а обратно – свързва ги ненавистта, това означава, че Тора е изкривена и скрита.

Душите, които не усещат връзката помежду си, се определят като намиращи се в изгнание от Тора и Твореца – неподобни по свойства,  откъснати от правилната връзка (Тора) между тях и светлината (Твореца), напълваща тяхната правилна връзка.

Това наподобява разликата между здравия организъм и болния, който се разрушава и неговите системи спират да функционират.

Вътрешните поправяния, които извършваме в  желанието си да го приведем от изкривено към поправено състояние, се наричат „заповеди”.

Затова е казано: „Възлюби ближния като самия себе си” – основно правило в Тора, включващо в себе си цялата система на правилни връзки между душите.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Творец, Тора - Няма коментари→

През ноември в Тел Авив ще се проведе международен кабалистичен конгрес, на който ще се съберат всички изучаващи Кабала, както в рамките на нашата Академия в Израел, така и по целия свят. Това ще бъдат три дни, посветени на обединението!

Ние организираме такива конгреси преди всичко защото има указание, оставено ни от кабалистите, съгласно което трябва да провеждаме срещи и събирания, за да се обединим.

За това пишат Рабаш и Баал Сулам, можем да го прочетем в произведенията на Ари и Рамхал, та дори и в написаното от раби Шимон и Авраам.

Защото поправянето става само благодарение на съединяването на душите, а то започва от общуването.

Но в същността на общуването има една идея: да се постигне такова съединяване, което ще се нарича „Творец”, отдаване, духовен свят.

Вътре в това съединяване се разкриват световете (оламот), тоест от „скриване” (аламот) преминават в разкриване. И все повече и повече се разкрива Творецът, вместо да се крие зад световете/скриванията.

С други думи, във връзката между нас все повече се разкрива отдаването, любовта. И това се нарича разкриване на Твореца.

И когато това свойство се разкрие между нас, ние започваме да чувстваме, че живеем и съществуваме вътре в него, издигайки се над усещането за този свят.

Разкриването на Твореца може да се реализира при условие, че изпълняваме действия в рамките на този свят, започвайки оттук и продължавайки ги в духовното пространство, което се разкрива във връзките между нас.

Затова е необходимо да се срещаме и обединяваме, използвайки всички възможности, които позволява този свят: физически или виртуално – за да установим по-тесни връзки.

Ние искаме да дадем широка гласност на това събитие и да присъединим към него колкото се може повече хора, без каквито и да е ограничения.

Всеки човек от всяко ъгълче на света може да дойде и да вземе участие, ако се чувства привлечен от тази идея.

Задачата на тези, които учат в Академията е да подготвят Конгреса, а самият Конгрес е предназначен за всички желаещи!

От урока на тема „Въпроси за ролята на народа”, 12.08.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Какво е „вяра над разума”? „Вяра” е отдаване, а „над разума” означава, че отдаването е по-важно от получаването. В нашето състояние, това свойства се проявява чрез моето отношение към групата, защото само в група наистина мога да видя в моите действия и мисли, че предпочитам благополучието на групата пред моето собствено.

От ежедневния Кабала урок – 08/08/2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Висшите светове не съществуват във физическото пространство, те са подобни на свойствата, които нямат места, обем, тегло и размер.

Човек, пребиваващ в егоистично желание, дадено му по рождение, чрез своите свойства образува в усещанията си „този свят”. Ако в него се разкрие „точката в сърцето”, то той започва да  се стреми към постигане на висшето измерение.

Работейки върху себе си в група от хора, изучаващи кабала, човек започва да привлича върху си свише, през всичките светове светлина от нивото на „Безкрайността”.

Тази светлина създава в него потребност от взаимно постигане с групата на свойството отдаване – Малхут на света Ацилут. Достигайки нейното стъпало, той започва да усеща Твореца, да му отдава така, както Творецът на него.

Общото желание на обединените в света Ацилут души, се издига към Зеир Анпин, и по-нататък, към Аба ве Има,  и по-нагоре, до света на Безкрайността. Тогава от света на Безкрайността се спуска светлината, минава през всичките стъпала обратно до душите и ги изпълва.

Получавайки напъването, душите растат и се свързват с Зеир Анпин, който им отдава. И това се нарича обединение между ЗА и Малхут, на Твореца (Кадош Бар Ху) с Шхина, сливането на душите с Твореца.

Необходимо е да бъдат извършени много такива действия, докато всички желания вътре в душата се реализират и постигнат сливане с Твореца. Когато всички желания се поправят и започнат да отдават на Твореца, така както Твореца им отдава, ще настъпи пълното поправяне (Гмар Тикун).

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→