„Предговор към книгата „Паним меирот“, п.5: И оттук разбери казаното в „Зоар”: „Благодарение на тази книга ще излязат синовете на Израел от изгнание“.

И това се среща още в много източници, в които се говори, че само чрез разпространение на науката Кабала сред масите, ще бъдем удостоени с пълно освобождение.

И е казано от мъдреците: „Нейната светлина връща към източника“… Така че всеки поотделно и всички заедно не ще могат да изпълнят своето предназначение, заради което са били създадени, освен чрез постигане вътрешната част на Тора и нейните тайни.

… И в съответствие с това, разпространението на науката Кабала и идването на Машиаха зависят едно от друго.

С други думи, нашето поправяне е невъзможно без разпространението на науката Кабала. Човек е устроен така, че сам не може да се свърже с висшия свят, тъй като е противоположен на него. Той може да направи това само по „изкуствен“ начин.

Ние се намираме в този свят, в това егоистично желание, за себе си. В това желание може да се пробуди малко егоистично желание към висшия свят – точката в сърцето.

В сърцето, желанията на този свят, усещаме празнота, разочарование. И в допълнение към това усещане за празнота в нашия свят, в нас се събужда точката в сърцето – неразбираем стремеж, тъга за нещо по-висше.

Тези две желания заедно: празнотата по отношение на този свят и стремежът към висшия свят, са подготовка към усвояване на висшия свят.

Това е максималното, което човек получава вътре в себе си, в нашия свят, за своя духовен напредък.

Останалото получава отвън – изкуственото средство в този свят – кабалистична група, книги и учител.Това са средства, приготвени за нас свише – в нашия свят тази възможност не съществува.

Излиза, че вътре в човека се намира зародишът на бъдещето – точката в сърцето. И извън него възниква зародишът на бъдещото обкръжение – книги+учител+група – чрез това обкръжение той се съединява с духовния свят.

Авраам е разкрил възникването в човека на:

(.) на душата + обкръжението (книги+учител+група),

даващи възможност да се привлича светлина от духовния свят, развиваща от (.) на душата, за да може чрез развитата душа, човек да се издигне в духовното.

(.) и нейното обкръжение – нашето 1. най – малко и 2. разбито (станало егоистично) духовно състояние.

Използвайки го, ние можем да поправим (.) – разбития (егоистичен) зародиш на душата (.).

Затова разпространението на науката Кабала е абсолютно необходимо – без това никой от нас няма да знае какво трябва да правим: как с помощта на обкръжението (книги+учител+група) да развием зародиша на душата (.) и да усетим в него поправения и развил се духовен свят.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот“, 30.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно да се стремим към отдаване, ако ние не усещаме духовното, не виждаме пред себе си ясна целта, някакви си духовни обекти и форми?

Как мога да се ориентирам сред тях, да направя поне някаква крачка в тяхна посока, без да сгреша?

Отговор: Всичко това е вярно, ако говорим за външното. Но духовно се нарича вътрешният свят и трябва вътрешно придвижване, което се случва за сметка на нашите вътрешни изменения.

Избирайки обкръжението, което ще ми влияе, всеки път избирам какви ще бъдат моите следващи желания, промени. И постоянна проверка: придвижвам ли се или не, основана на това, за сметка на какво аз се придвижвам.

Получил ли съм егоистично напълване и удовлетворение от това, че нещо съм извършил, чул съм одобрение, почувствал съм гордост от самия себе си, повече усетил, повече разбрал – или се придвижвам, без да гледам на пустотата, във всичките тези егоистични желания, и готов да вървя, без да получавам в тях напълване, а за сметка на друга сила.

Каква е тази друга сила – аз не знам! Това е силата на отдаването, любовта, която изисквам да ми се даде. Тази сила е невъзможно да се получи от групата – групата може само да ми внуши важността от нейното получаване. Но самата тази сила е длъжна да дойде от Твореца.

И тогава изведнъж започвам да усещам в себе си цялата вътрешна лаборатория – и не се нуждая от никакви външни образи.

Аз започвам да виждам, че всичките тези градации на свойствата и тяхното изясняване се осъществяват вътре в мен. А какво се случва отвън, за мен не е важно.

Също виждам духовната цел вътре в мен – в това да работя само с горивото на любовта и отдаването! Аз искам, моите желания да се напълват от обкръжаващата ни светлина, а не пряко напълване – усещане на отдаване, а не насищане със светлина.

И се получава така, че аз отстранявам всички тези съмнения : къде е тази висша цел и как мога да я постигна?! Понеже сега чувствам, че тя се намира вътре в мен и аз проверявам и я  оценявам по онова, от какво се напълва моя духовен съд, от какво той получава жизнена енергия, какво чака – преситено напълване или само гориво за работа?

И в такъв случай аз вече не чувствам, че ми липсва каквото и да било зрение и външни признаци по пътя на духовното – а всичко това се намира вътре в мен.

Когато човек постепенно премества своето внимание от външните параметри към вътрешните – това е онзи същия преход, по който можем да проверим себе си, доколко ти си се приближил до махсома – границата, отделяща ни от духовния свят (ниво).

Понеже човек започва да се управлява (манипулира) отвън, с помощта на Твореца, с помощта на групата така, че може да работи не заради това, за да израсте съгласно своите егоистични критерии, а по-високо от знанието.

Той започва да работи с някаква чужда енергия, която не е имал по рано. Неговото тяло, машина, започва да работи от само себе си, като ”вечен двигател”- това означава, че той вече е започнал да получава енергия за отдаване, която му служи за гориво.

От урока по статия на Рабаш. 28.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В книгите винаги има главен герой, около когото се развива цялата история.

Ако аз чета кабалистична книга и се опитвам да си представя всички тези сили вътре в себе си, там също ли има някаква централна сила и второстепенни, по-маловажни?

Отговор: Когато ти четеш кабалистична книга, не е важно до колко я разбираш, а твоето усилие.

В доховното разкриване има противоречие: от една страна разкриването става интимно, лично, в мен, но силите необходими за това разкриване съм длъжен да получа от другите, чрез съединението ми с останалите души.

Излиза, че едното противоречи на другото. На мен ми се иска да остана само с Твореца, с моето духовно желание, светлината, която се връща към източника.

Но ако аз искам да разкрия духовното, аз мога да го видя само в светлината на отдаването, а светлината на отдаването може да дойде при мен само чрез групата.

Получава се, че аз с точката в сърцето, духовното желание, чета книга и искам да изградя в себе си картина, каквато описва книгата. Но как мога да осъществявам своите изменения?

За тази практическа работа ми е дадено само обкръжението, групата. Само при нашата взаимна връзка, ако аз правилно се отнасям към тях, а те правилно се отнасят към мен, от нашето съединение ние издигаме молбата, МАН.

И вече в отговор аз получавам светлина свише, връщащата се към източника – правилното отношение, което ми позволява да видя това, което е написано в книгата.

Ето тогава започвам да се пренастройвам и виждам своята истинска връзка с останалите. Тогава вече нямам проблем да се съединя с тях.

Те всички се превръщат в мой свят, в който аз реализирам това, за което съм чел – аз чувствам свойството на отдаването във връзката с другите, връзката за която разказва книгата.

А за сега, все още, чувствам конфликт, който не мога да разреша. Аз съм съгласен с такива отношения: аз и Творецът, аз и книгата, аз и светлината, аз със самия себе се, аз и света, аз и групата. Но всичко трябва да започва с мен.

А тук е необходимо съединение между мен и останалите, за да мога да им служа, само за тяхно благо… това е нещо напълно неразбираемо за мен.

Как аз мога да превключа от себе си към другите и да не чувствам разлика между тях, разкривайки, отдавайки им своето сърце?

В началото аз се отнасям към книгата егоисточно, но после разбирам, че ми е необходима силата на отдаването.

А когато осъзнавам, че в мен няма и не може да има такова свойство, разбирам, че ни е необходима светлина, връщаща се към източника, за да мога да се пренастроя по книгата. 

Затова от нашето общо желание, получено от групата, ние издигаме МАН и в отговор получаваме светлината на поправянето и се отнасям към книгата по нов начин, мога се построя по нейните указания, т.е. сглобявам своето „лего”.

От урока по Книгата Зоар, 24.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Не трябва да се забравя, че главното е въздействието на висшата светлина върху нас! Това е най-важният компонент, за който ние винаги забравяме.

Когато светлината въздейства върху нас, тя ни позволява да почувстваме малко и от другата страна – природата на отдаване и нейна малка искра, която е в нас, започва да расте.

Аз целият се намирам вътре в своя голям егоизъм, с тази единствена дадена ми искра на отдаване – точката в сърцето. И ако изучавам кабалистични книги и работя с другарите, желаейки да ги присъединя към себе си, с това аз привличам обкръжаващата светлина, която ме връща към източника.

Моята точка в сърцето се разширява и става по-голяма, и в този допълнителен обем аз започвам да усещам, какво е отдаване – в противоположност на получаването, което е егоистично свойство. И така, изучавайки едното в контраст с другото, мога да проверявам тези качества – плюс срещу минус.

Както е във физиката и химията – за да оценя, винаги е необходимо да сравня противоположностите, в противен случай, няма да мога да направя разлика. Трябва да има светлина срещу тъмнината, само тогава ще започна нещо да разбирам.

Затова, сядам и уча, и макар че нищо не разбирам,  постепенно привличам към себе си обкръжаващата светлина, благодарение на това, че се намирам в група и в близост до оригиналните първоизточници.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За правилното възприемане на реалността е необходимо да се съвместят всички форми които ни се разкриват.

Съществува само вътрешният свят на човека.

Безкрайността, това не са безкрайни разстояния – това е безгранично съединение!

А после, в този свят на Безкрайността, възниква граница, която определя доколко близко до мен можеш да бъдеш ти.

Вътре в тази Безкрайност се разкрива егоистичното желание, и то създава разстоянието между различните части.

Тя е въобръжаема, тази дистанция между желанията, между Егото.

В резултат на това, започват да се разпространяват световете от Безкрайността надолу, т.е. на същото място възникват усещания за дистанция между различните части.

Това се нарича, спускане на световете или усилване на скриването помежду ни.

Понеже това не е физическо разстояние – то е чувствено. Ние трябва да преминем към по-вътрешно възприемане.

Аз мога да бъда физически близък или далечен с някакви хора и да ги чувствам близки или далечни, но едното изобщо не зависи от другото.

В духовното този въобръжаем свят не същствува, има само чувство.

А чувственото усещане ние измерваме в сфери, парцуфи, светове – съгласно подобието на свойствата между духовните обекти, желанията.

От една страна между желанията, разбира се, има разлика, та това са различни желания!

Но от друга страна, те са подобни, защото искат да бъдат заедно, независимо от естествената разлика на всеки, която не се променя.

Само това „разстояние” се измерва в духовното и такава близост ние искаме да постигнем.

Колкото и да се различават нашите първоначални желания, колкото и безкрайно отдалечени едно от друго да са те, чрез екрана и отразената светлина (взаимното отдаване), т.е. общият стремеж да станем близки, ние постигаме чувствено съзнание за безкрайното и безграничното.

В самите свои желания ще усетим безкрайна, като че ли физическа дистанция, а в нашия чувствен стремеж да бъдем заедно, ще прекрачим тази граница и ще почувстваме своето безкрайно, безгранично съединение, когато всички ние се намираме в една точка.

И тези две форми на измерване: безкрайната дистанция, разделяща нашите желания, противоположни едно на друго и съединението в една точка на всички, без край и граници, в общо намерение, стремеж, трябва да съществуват заедно и да осигурят мощността на нашето съединение и сливане.

От урока, 04.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Обкръжаващата светлина влияе на човека според степента на желанието му към духовното, което той получава от кабалистичната група.

Това е заобикалящата го среда, която се намира на едно ниво с него, и той поема всичко от нея, както посаденото в земята зърно.

Самото зърно е мъртво. Само, когато го посадят в земята, то оживява благодарение на околната среда.

Без тази среда зърното не е живо – то е само информационен ген. Но, когато оживее благодарение на обкръжението, започва да му въздейства слънцето и всички останали природни сили.

Зърното трябва да има връзка с околната среда, за да започне общата висша сила да работи върху него.

Така е и с човека! Този, който не се поставя в правилното обкръжение, подобно на зърното, посадено в почвата, той не може да очаква духовен напредък. Това трябва да е ясно на всеки.

В зависимост от това, колко човек може да поема от обкръжението, той получава слънце и кислород, които започват да отглеждат от него „дърво“.

И тогава, тази сила ще усещат в него дори онези, които не могат да я видят със своите „материални” очи.

И тъй като всички заедно се намираме в единна обща система, те ще почувстват, че в нас е заложен истински и ясно усещащ се духовен заряд – светлината вътре в съсъда.

От урока по статия на Рабаш, 14.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Висшият винаги се намира в съвършенство – нищо не му е необходимо, освен да отдава.

Това не е нещо, което чувства и променя своето настроение, а система, установен, постоянен закон.

Ако приведеш себе си в съответствие с този закон, той ще има положително въздействие върху теб в степента, в която си го направил.

А, ако не се подчиниш на този закон, не си подобен на него –той ти действа отрицателно.

Защото вече са определени нашето начално и крайно състояния в творението, и те трябва изцяло да се реализират – независимо дали съдействаш за това или се съпротивяваш, разбираш или не разбираш.

Низшият (тоест ти) има само една добра възможност – да участва в този процес съзнателно и да предаде на Висшия своето желание за това.

Ние трябва да постигнем това желание – нищо друго не ни трябва, освен желанието! И трябва да знаем как да го издигнем, за да го предадем на Висшия.

Висшият е съвършен, но винаги е готов да даде на низшия всичко необходимо.

Низшият е съвкупност от всички души, а Висшият е един: една светлина, един замисъл, една сила.

И, ако низшият пожелае да стане подобен на Висшия, тоест също да се обедини и да стане като един, той ще може да издигне към Висшия своето желание. Висшият не чува никакви други молби, освен тази.

Именно това се нарича молитва, МАН – тоест желание да станем едно цяло.

От урока по статията „Увод към коментарите „Сулам“, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се получи от групата осъзнаване на необходимостта от любов към ближния без молитва, без вътрешно пречупване?

Отговор: В групата, ти трябва да работиш – да я задължиш да ти влияе. Как можеш да я задължиш? Като я купиш! Както е казано:  „Купи си приятел”.

Трябва да влагаш себе си в групата, за да задължиш другарите си да ти окажат влияние. Трябва да принизиш своето его спрямо тях, защото само по-малкият получава от по-големия.

Работа в групата:

1. Да окажа своето влияние върху другарите там, където съм по- високо от тях – да им дам всичко, което искат, сякаш съм над тях. Давам им, както по-големият дава на по-малкия.

2. В степента, в която съм по-малък от другарите, аз трябва да получа от тях осъзнаване за важността на целта на творението – аз се принизявам и получавам от тях.

Сякаш им казвам: „Аз ви давам колкото и каквото искате, за да получа от вас осъзнаване за важността на отдаването и любовта! Само това искам да получа от вас. Всичко останало си имам, но това не мога да получа от никъде, само от групата.”

Въпреки, че любов и отдаване, аз не получавам от другарите – от тях получавам усещането за недостиг и желание за това. И чак след това идва светлината и ми донася любов и свойството отдаване.

Желание за това свойство, аз получавам от групата. А след това светлината, връщаща към източника, вместо усещане за недостиг донася поправяне.

От урока по статията „Предговор към ТЕС”, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нека си напомняме един на друг и да се възхищаваме на величието на духовната цел, на стремящото се към нея обкръжението, на уникалната възможност за свобода на избора, която ни е предоставена.

Колко са хората по света, които имат възможност да действат свободно? Ако всички хора действат по волята на своята природа, тогава няма никой „действащ”.

Ако съм напълно управляван свише, то липсва „аз”. Казано е: „Дойдох Аз, и няма нито един човек”…

Има много хора, но тях сякаш ги няма, тъй като нито един от тях не е свободен в своите действията.

Ако го няма човекът, притежаващ свобода на волята, то няма никакви светове, няма нищо, освен света на Безкрайността.

По отношение на Твореца нищо повече не съществува. Съществува само този, който изпълнява свободно действие.

Представете си такава картина на света – пълна пустота! И в нея се виждат само няколко желания, които са се издигнали и са способни да изпълняват свободни действия.

И ти имаш възможност да бъдеш свободен и да станеш Човек!

Нека осъзнаем величието на тази уникална възможност.

От урока по статията „Предговор  към  ТЕС“, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако се издигам над своя егоизъм и приемам желанията на другите хора, аз получавам безкраен духовен съсъд, в който мога да усетя цялата светлина на Безкрайността.

Това става много лесно. Все едно има голяма тръба, по която тече светлина, а на нея кран.

И с този кран аз мога много силно да променям протичането на светлината, отваряйки тръбата напълно.

Както в нашия свят, където даже малкото дете може да върти крана и да променя налягането на водата, така и аз.

Аз имам само малка частица желание към духовното – една точка в сърцето.

Но ако се насочвам към желанията на другите хора, включвайки се в общото тяло на душата, като една от неговите клетки, то аз отдавам на това общо тяло, а в отговор то започва да се грижи за мен. И тогава аз получам всичките негови безкрайни възможности.

Тоест Кабала не само говори за това, какво струва да се излезе от своите желания и да се влезе в желанията на другите.

Тъй като ние с това получаваме “613” пъти повече възможности – духовни съсъди, желания – в сравнение с тези, които сме имали!

Имали сме само една точка, а сега ние получаваме на свое разположение цялото тяло, всеки от нас!

От урок по статията “Предговор към ТЕС”, 10.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→