Ако аз нямам подкрепата на приятелите си в групата, тогава не мога духовно да напредна. В краен случай  трябва да имам пасивна подкрепа от групата дотолкова, доколкото всеки е способен да я предостави.

Затова великият Кабалист Раби Йоси Бен Кисма е бил в малка група, в която учениците му се стремели като бебета към него – това е било достатъчно за него, за да напредва. Ако той се е стремял съгласно своята степен, а те са се стремели съгласно тяхната степен, тогава това е било достатъчно за него да привлече през тях светлината на Безкрайността.

Светлината е в пълен покой. Тя е еднаква навсякъде и всичко зависи от човека, който я използва. Затова няма разлика между малка група от начинаещи и голяма група от напреднали ученици. Всичко зависи от човека и до колкото той действително се стреми към поръчителство. Според усилията, които влага в групата, той получава това, от което се нуждае – от висшата светлина. Затова той напредва  и помага на другите да напреднат.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.09.2010г.

[#21484]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Написано е: „Ще направим и ще чуем”, което означава, че имаме възможност да работим върху нашето обединение, колкото може повече в  този материален свят, действайки така „сякаш” искаме да се обединим. Затова сме в този илюзорен, фалшив свят. Той ни е даден,  за да ни помогне, не за да ни наказва!

Ние сме в група, която върви към Твореца и лъжем себе си като „играем” на игра на духовност, така както децата играят, че са възрастни. Ние се правим, че сме привлечени един към друг и че се обичаме. Но дори тези външни усилия привличат Поправящата светлина върху нас и ни приближават към Твореца.

Като резултат, достигаме състояние на „взаимно поръчителство”, в което всеки човек гарантира, че неговият приятел ще има необходимото вдъхновение и сили да пробуди върху себе си Светлината на Поправянето („Даряването на Тора“ – вижте статията на Баал Сулам „Матан Тора”). Това не означава, че аз съм щастлив, защото съм освободен от моите проблеми и се намирам в общество, което се грижи за мен. А по-скоро взаимното поръчителство ни дава защита от злото начало, защото ни дава възможност да заменим грижата за себе си с грижа за обществото. До степента, до която се грижа за другите, до толкова аз спирам да се грижа за себе си.

Междувременно, ние сме под контрол на „египтяните” – това в Кабала е нашия глобален егоизъм. Доколкото ние достигаме взаимно поръчителство, до толкова ще можем да излезем от властта на „Египет”. Тогава ще спрем да се тревожим за себе си, и ще мислим за обществото.

Когато излезем от нашия малък, вътрешен, егоистичен свят, ще започнем да усещаме нова реалност. Желанието определя всичко, защото то е същността на творението.  Ако се стремим към общото желание чрез взаимно поръчителство, тогава,  преминаваме от нашето лично желание към общото, ще разкрием ново място, нова вселена. Ето така се придвижваме от един свят в друг.

От урока по статията „Поръчителство”, 17.09.2010

[#21476]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

За да постигна ново ниво трябва да придобия допълнително желание – тежест в сърцето. Тогава мога да го анализирам и да се обърна със завършена молитва, разбирайки че не мога да остана в този егоизъм, че онова, което ми липсва е качеството на отдаване. Не казвам на Твореца, че се чувствам зле, за да подобри живота ми. Моята молитва може да бъда само такава: „Добро е, че си ми дал това зло, за да разбера по този начин как да пожелая да отдавам и да се издигна на нивото на любовта към ближния”.

Не моля злото да бъде отнето, защото това е единствената основа, която мога да използвам, за да се пробудя. Иначе ще остана просто едно животно. Вместо това трябва да изследвам това зло, това усещане за празнота, за да го разпозная като помощ срещу егоизма ми, задължаваща ме да се свържа с другите.

Благодаря за „злото” и се надявам, че то ще остане, защото иначе бих паднал отново в своя егоизъм. Но над злото, аз желая да изградя отношение на отдаване по отношение на всички останали. Затова разглеждам злото като помощник, който ме освобождава от егоистичните ми желания, тъй като неприятното усещане ми позволява да се откъсна от тях.

Ако човек се изгори, той повече не би искал да докосва предмета, който го е изгорил. Подобно на това, аз повече не искам тези желания и над тях градя отношение на отдаване. Това изисква ново начало, Рош аШана (Нова година), състояние, в което аз повече не искам предишните напълнения, защото сега ги чувствам като зло. Сега желая да изградя отношение на отдаване към другите. Тази трансформация, този преход от едното към другото се нарича Начало на Новата година.

И тогава, след като потвърдя, че не съм способен да го направя сам, аз идвам в Йом Кипур, имайки единствено желание, но чувствайки, че ми липсва сила. Така достигам до молитвата, и това се нарича Ден на изкуплението. В такова състояние аз не съдя Твореца, а самия себе си, затова, че нямам сила да отдавам – това е моят грях.

Затова крещя на Йом Кипур, когато изкупувам всичките си „грехове”. Истинското значение на Деня на изкуплението е разкриването на кли, което е готово за поправяне. Това е повратната точка на Рош аШана, когато аз решавам да отхвърля старите желания, стария подход и съм длъжен да се стремя да отдавам. Но в десетте дни от Рош аШана до Йом Кипур, аз съм проверил, че не съм способен на това. И сега за пръв път се обръщам към Твореца с истинска молба и постигам контакт с Него.

Тази молба накрая достига до Него, защото аз не изисквам напълване, а само сила за поправяне. Така аз пристигам до портата на молитвата.

От урока по статия на Рабаш, 15.09.2010 г.

[#21236]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Има вътрешно разпространение – нашето сплотяване, в което ще се разгори огън, светлина.

В близко бъдеще ще достигнем до поръчителство и в него ще се разкрие светлината, възвръщаща към източника. Тогава всеки ще усеща това, което изучаваме сега.

Едновременно с това е нужно и външно разпространение, за да доставим известие за възможността да изменим себе си и света, всички хора в света.

Разпространението вътре в нас зависи от външното разпространение, и обратно. Вътрешното разпространение – е силата на светлината, която се запалва в нас и въздейства на всички души.

В бъдеще разпространението ще се води основно по пътя на вътрешното, а не на външното въздействие. Разбира се, нужни са нови филми и книги, необходим е международен ТВ канал, многоезично радио, но главното е нашата вътрешна сила.

Длъжни сме да стигнем до състояние, в което в нашето послание ще има много от висшата сила на светлината.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[#21489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава постоянна вяра?

Отговор: Вяра – това е силата, която съм получил от Твореца, която свети в мен, удържайки ме над моите желания, над природата ми – така, както магнита държи къс желязо във въздуха, в противовес на силата на притегляне.

Има две сили: силата на притеглянето (желанието за наслаждение) и силата на отдаването (сила на вярата, магнит), който притегля къс желязо нагоре. Тези две сили са противоположни една на друга.

Ако силата на вярата, която Творецът излъчва в мен, ме удържа на върха, над желанията ми да се наслаждавам, то аз съм праведник. Ако Творецът ме остави – незабавно падам в егоизъм, и аз съм – грешник.

Какво означава постоянна вяра? – Достигнал съм състояние, в което връзката ми с групата ми обезпечава постоянен стремеж към отдаване, аз сякаш сключвам съюз с групата за взаимна поддръжка, а Творецът става свидетел с това, че обещава винаги да ни свети, удържайки ни в отдаване над получаване (вяра над знанието).

От урока по статия на Рабаш, 17.09.2010

[#21409]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Необходимо ни е да стигнем до състояние, когато усещаме себе си между Египет и свободата, и ще разберем, че ако се обединим, то заедно ще се издигнем над своята днешна природа и ще можем да избягаме от всяко предишно състояние.

А докато няма осъзнаване на злото и човекът все още желае да остане в Египет, с него е безполезно да се разговаря. Необходимо е да почувства изгнанието в цялата му горчивина, с всичките му проблеми и страдания, за да приеме накрая решението да напусне.

Нашата точка в сърцето, ”Моше”, ни изтегля (мошех) от сегашното състояние – напред. Тогава ставаме готови да приемем поръчителството –  не по-рано.

И в това състояние в човека се съвмещават заедно много желания. Разбира се, в него все още остават всичките негови ”египтяни” и Фараонът, но вече се разкрива Моше, Творецът, народът на Израел – всички свойства на човека, старите, егоистичните и новите, алтруистичните.

Човекът се намира в съмнения дали излиза от егоизма, от Египет. Дори след като е излязъл, в него още дълго време има съмнения, правилно ли е направил или е по-добре  да се върне – докато не поправи целия свой егоизъм.

От урока по статията ”Поръчителство”, 17.09.2010

[#21474]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Получавайки духовно пробуждане свише, ние не трябва да чакаме, докато се разбудят и другите.

Първата ”редица” разбудени и стремящи се към Твореца се нарича ”Исраел” и на тях е възложено задължението да водят целия свят към това състояние, без да чакат светът да се пробуди сам, подобно на тях.

Това изглежда странно: ако съм се пробудил в далечна страна, ако аз сам не съм знаел какво търся, и сам все още не разбирам, какво съм намерил, то защо другите трябва да получат това ”на чинийка”: чрез вестник, телеканал, интернет?

И, при това, тук е заложен причинно-следствен ред: едни ги пробуждат свише, а след това те са задължени да предадат своето пробуждане на другите.

Хората, наричащи се ”Исраел”, тоест устремените ”направо към Твореца”, към отдаване, са задължени да разпространяват по целия свят науката кабала – това е апелът на Машиах. ”Машиах” – това е светлината на отдаването и на любовта, разкриваща се в света. Благодарение на нея, хората се пробуждат. А ние трябва да сме посланици на Машиах.

Исраел, вече разкривайки целта на творението и средството за достигането й, е отговорен за това да устремява към Твореца себе си и всички останали. Това е част от нашето поръчителство.

Ние сме задължени да работим заради всеки, който не може да се пробуди сам. Ние поправяме себе си, за да поправим света, за да доставим удоволствие на Твореца. Без тази единна последователност няма напредък.

От урока по статията ”Поръчителство”,19.09.2010

[#21495]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво ме заставя да съблюдавам съюза, сключен с Твореца?

Отговор: Нищо не ме заставя! Например, влюбил съм се в момиче. Но след месец вече не я желая. Какво да правя? Казват ми: „ Трябва да изживееш целия си живот с нея”. Как така?! Това е лъжа, а не повеля на сърцето.

Ако сега я ненавиждам, как мога да живея с нея цял живот?!..Как ще сключим брачен съюз? Ясно е, че по любов няма да изживееш целия си живот, любовта – това е абсолютна лъжа!

Брачният съюз има висш корен – съюза на творението с Твореца, който е основан не на телесната любов, а на постигане на висшата цел. А любов се нарича взаимната помощ в постигането на тази цел.

Разбирайки този принцип, аз трябва да се издигна над желанието да се насладя и да изживея живота си в отдаване. Аз се подписвам не за това, че ще я обичам цял живот – не е възможно и изобщо не зависи от мен, за това даже и не става въпрос. Аз се подписвам за това, че винаги ще се отнасям към Твореца като към Великия, когото желая да разкрия посредством сключения съюз. Затова е казано: Мъжът и жената и Творецът между тях. Иначе брак няма да има!

За мен е важен Стопанина, а не масата с угощения, стояща между нас. Угощението ни служи само като първа стъпка помежду ни, само докато все още не съм построил по-висока връзка със Стопанина , – за да достигна впоследствие тази висока връзка.

Тоест, ние сключваме съюз със Стопанина не на нивото на любовта един с друг, заради наслажденията на масата, както младеж и девойка се омъжват поради животинската любов помежду си. Напротив, ние се ценим един друг, доколкото чрез връзката между нас достигаме висшия корен – високата духовна цел.

Сега възниква въпросът: как можем да удържим тази висока цел? Затова съществува групата – място на твоето поръчителство, способна да ти даде сила на вярата, която винаги ще ти служи като гориво. Сам ти не би се справил. И Творецът не би те удържал, ако ти не приложиш усилия.

От уроците по статията на Рабаш, 17.09.2010

[#21431]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Сега мислим за обединението между нас, защото открихме, че само в него можем да разкрием Твореца. Аз не искам да усещам себе си вътре във връзката между нас; аз искам да усещам всички заедно. И без значение какви проблеми се изправят пред нас – това е само, за да получа възможност да направя още по-силна връзка. Тогава проблемите се наричат „падение заради подем”, но ние трябва да се подготвим за тях.

Представете си, че вече сте постигнали усещането за „извън себе си”. Ако искаме да съществува това поле на връзка между нас, тогава – вътре в паденията, разочарованията и усилията да останем заедно – ще разкрием че единствената сила, която може да ни задържи заедно е Твореца.

Защо ни е нужен Творецът? Защо не можем сами да се свържем заедно? За да може една връзка да съществува между нас, ние трябва да разкрием вътрешната сила, която се крие вътре в нас. Тази сила въобще не ни принадлежи – полето на връзка между нас може да съществува само, ако тази сила (Творецът) се разкрие.

Ние трябва да разкрием Твореца, защото иначе нашето обединение ще бъде безжизнено. То ще бъде подобно на мъртви клетки, които са взети от различни тела и са съединени заедно – но откъде взимаме силата за живот? Как може отвън да вдъхнем живот в едно тяло? Ние не знаем как да направим това. Това е силата на Твореца, който е вътре в материята и ни оживява.

Може да вземем атоми или молекули и да ги свържем по удобен за нас начин. Но откъде ще вземем силата за живот, за да оживим своето създание? Ние не сме способни да направим това и никога няма да можем да го направим. Ние можем да свържем нещата, които вече са живи, т.е. да използваме нещо, което вече е готово.

С нас се случва същото: ние можем да се обединим и да създадем връзка, но кой ще я оживи? Затова ние ще потърсим Твореца! Ние вече започваме да чувстваме, че тази връзка не може да съществува без Него.

От урока по статия на Рабаш, 17.09.2010

[#21433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В духовния път, душите желаещи да се съединят, трябва постоянно да работят, да строят връзка помежду си. Тогава те постоянно въздействат на Малхут от света Ацилут (невестата) и тя пробужда в Зеир Анпин (З”А), връзка на ниво на вярата, а не получаване на наслаждения.

Тогава този съюз съществува, защото в него сме се подписали, че се държим един за друг само поради величието на духовната цел, независимо от това, кой колко плаща.

Например, ако твоето момиче е красиво, и ти получаваш от нея наслада, това е все едно да си продал себе си на нея. Ако живееш с жена, защото тя е красива, можеш да бъдеш наречен „продажен”, защото ти получаваш наслада от красотата й, с която тя като че ли ти плаща.

Затова подписваме съюз в това, че ще вървим с вяра над знанията, че отдаването за нас е по-важно от получаването, и затова аз постоянно търся възможност да укрепя връзката помежду ни във взаимно отдаване.

И според това, как встъпвам във връзка и във взаимно отдаване, започвам да забелязвам, доколко моята „невеста” (групата, духовният свят) е все по-безобразна, а моят партньор (Творецът) – лъжец. Тогава с кого съм сключил съюз, пред кого съм се задължил?! И тогава имаш възможност да вървиш напред с по-голяма вяра над разума (отдаване над сметката за получаване).

От урока по статията на Рабаш, 17.09.2010

[#21428]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→