Поръчителството, това е общата област между нас, общите желания, където аз правя всички открития.

А без такава област няма общо желание, съществуват само отделните егоистични желания на всеки един от нас.

Според това, доколко аз се отменям и се вмъквам вътре в това общо желание, а ти отменяш себе си и също се вмъкваш вътре, и така също и третият, четвъртият – ние строим това общо място. Иначе то не съществува!

Няма съсъд за получаване на светлината – ние трябва да го съберем, трябва да се стремим към единение. Все повече развивайки нашето единение – от 0 до 125 степени, на всяка степен на единението ние усещаме друга картина, все по-голяма проява на Твореца.

Именно за това се разказва във всички „свети“ книги (Тора, Зоар и т.н.) – за степените на нашето съединение, което създаваме, изправяйки злото, отблъскването, към добро, единение. Затова цялата Тора се състои от разкази за разкриването на злото и неговото изправление.

Нашият свят, това е усещането не на Твореца, на Единственият, а на неговото отсъствие, усещането за обособяване в „мястото на единението“. Но и този свят съществува в същото това „място“ между нас, само че се разкрива и усеща степента на разбиването на връзката между нас и отсъствието на Твореца.

А единението действа като резистор, към когото са съединени плюс и минус. Вътре се крие моето его, отблъскването ми от всички. А аз извършвам над тях усилие към единение.

С това аз създавам съпротивление между отблъскването и усилието. И колкото по-голяма е разликата между тях – „вяра над разума“, тоест колкото по-голямо е съпротивлението – толкова по-голяма светлина се разкрива при тази съпротива.

И в електротехниката и в духовният свят действа един и същ закон. Защото цялата природа се състои от плюс и минус, силата на отдаването и на получаването, и да бъдат свързани те между себе си е възможно, само ако се постави по средата съпротивление – какъвто и да е потребител. Този потребител се явява Адам, който ние строим – нашата душа.

Затова, от една страна, присъства силата на разбиването, а от друга, силата на нашето усилие за създаване на съединение. Но това не отменя разбиването – ние се съединяваме именно над него!

И тогава се създава област, където светлината идваща от двете линии: плюс и минус, може да изпълни работата, да започне действието. Чрез тази работа ние строим себе си – „човешката реалност“.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 20.09.2010

[21583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да изменим своите ценности? Как да поставим, над всичко материално, животинско, телесно и даже човешко, важността на висшата сила, която постоянно определя и формира мен и моя свят?

Как посредством групата, обкръжението, да я възвися над всичко, което е важно за егоистичното желание?

Отговор: Егоистичното желание и духовното желание за отдаване се различават именно по важността. На материално ниво тя е съсредоточена в кли, а на духовно ниво –  в Твореца.

Цялата работа е в това, на какво ще фокусираш вниманието си – какво съм получил или от кого съм получил.

Важността може да се превключва. Например, за майката детето е по-важно от нея самата. Но как  да последвам примера и по отношение на чуждите за мен хора в този толкова многообразен свят? Как да убедя себе си да пренеса важността от моя живот на някаква скрита сила, която ми рисува този свят?

Заслужава да се запомни: ще направя усилие да разгледам тази сила и ще я разкрия. В мен  ще се появи съсъд за разкриване. Силата и сега е тук но аз не съм фокусиран върху нея в усещането си. Как да концентрирам върху нея своето внимание?

Всичко зависи от важността: ако важността е фокусирана върху Твореца, то аз чувствам Него, живея в Него. И накрая  мога да разпозная това, което по-рано не съм забелязал.

Самият Творец е неизменен, Той съществува в абсолютен покой и само непрестанно действащото решимо ме води в усилията. А след това аз съм длъжен сам да търся начин да концентрирам тези усилия на това, което е действително важно.

Тук на помощ ми идва обкръжението. Подобно на очилата, то фокусира моя поглед на главното.

Ние се обединяваме, повишаваме важността в своите очи и фокусираме общите усилия на мъничката точка, чрез която аз и започвам да виждам Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 20.09.2010

[21600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец - Няма коментари→

Въпрос: А за какво ми e нужна групата, съединението?

Отговор: Не се усеща Твореца. Усеща се само в създаденото от Него желание, което става подобно на Него, въпреки свойствата му. Творец наричаме не Него самият (Ацмуто), а нашето усещане  за Него, нашето подобие на Него.

Въпрос: А откъде аз знам, че моето усещане за Него и Той са едно и също?

Отговор: Ние можем да усетим само 1. материята и 2. формата на материята, но не и 3. форма извън материята и 4. нейната същност. Затова можем да говорим само за вижданото и усещаното от нас, на принципа  „От Твоите действия (на мен), ще Те позная”

От урока по „Учението за десетте Сфирот”, 20.09.2010

[21581]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовният свят ще се разкрие само, ако ти по време на обучение чрез групата, поискаш това разкриване.

Ти искаш да усетиш Даващия, Основата, единствения Корен на всичко.

Но това може да стане само чрез групата, чрез отдаване, съгласно закона за подобието на свойствата и когато си готов за това.

Нищо, че ти още не разбираш, какво търсиш, – независимо от това светлината върши своята работа. Благодарение на твоята потребност тя действа все по-силно, докато в тебе не се влее духовно усещане и не започне да става все по-ясно.

Тогава ще видиш, че духовната реалност съществува. Недостатъчна концентрация към важността – ето кое се явява причина за скриването.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[#21594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Разпространението на науката Кабала и смяната на всеобщия мироглед зависи от нашите усилия по осъществяване на поръчителството между нас.

Ключът към успеха се крие в силата на поръчителството, а не в това, колко знаем и колко разбираме и дори не в това колко работим.

Защото силата на поръчителството пробужда криещата се вътре в нас висша светлина. И тогава тя започва да струи между душите, да пробужда хората.

Да се повика тази светлина може само с помощта на поръчителството. Поръчителството между нас – това е средство, за да привлечем светлината възвръщаща към Източника. Светлината е единствената сила, която променя нашите желания.

В нас е заложено голямо желание и искри, посредством които можем да запалим светлина, ако ги обединим.

Когато ние оставяме егоистичните си желания долу, а над тях съединяваме искрите си – в тях се разкрива светлината, която върши всичко.

Ако не я пробудим – няма сила, която да ни действа. Единственото, което ни помага е светлината. Желанията са само неин резултат.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[#21492]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Участието в ноемврийския конгрес през 2010 година ще струва 800 шекела или (200 долара) на човек. Не е ли скъпо това?

Освен това, аз като мъж и член на групата ще бъда на работа през всичките три дни на конгреса – ще работя в кухнята и при другите съпътстващи дейности. Защо трябва да плащам за участие?

Отговор: Аз вече дадох указания, да не ви допускат до никаква работа. Вие можете три дни да седите в залата на конгреса, като гост. Ние смятаме работата по обслужването не като задължение, а като награда.

И другарите плащат за конгреса, нищо, че са на работа по обслужването – те плащат точно за това. Между другото, попитайте ги, те сами ще ви кажат, че истинският конгрес става точно в кухнята, където те готвят обяд за 6000 възрастни и 1600 деца!

Просто те имат други мозъци !Както например може да се види на конгреса обява: „Внимание! Разпродажба! Специално предложение! Книга, която струва 30 шекела се продава за 40 шекела!”

Всички знаят, че нашата световна организация не получава средства от странични източници, а съществува само от вноските на другарите.

[#21440]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ти не си насочен към целта, ако не гледаш на нея чрез групата.

Групата – образно казано, е като лещи, които събира всички лъчи, и ги насочва към целта, без тях ти не можеш да фокусираш своя поглед на целта.

Единствено в групата, в единната връзка между приятелите, аз бих успял да разкрия действията на Твореца.

Ако ние не градим помежду си такава обща област, „общо място”, където има само отдаване в нашето обединение, то ние няма къде да разкрием Твореца. Най-малко, на мен ми трябва поне още един човек, защото минималната група – се състои от двама.

Аз се решавам да се обединя с групата – и сега през цялото време мисля само за това. В нашето обединение, което създаваме, в това „общо място”, се случва всичко, за което разказват Зоар и Тора. И ако аз не съм свързан с другите, то няма къде да разкрия това, за което говори Зоар.

Ако аз се съединявам с останалите, то всички разкази на Тора и Зоар, ТЕС и Талмуд – са само за вида на нашата връзка и за това, какво се разкрива в нея. Аз, с действията си към по-силна връзка, предизвиквам разкритието на Твореца.

Това се нарича Исраел (аз), Тора (книги, учение, група) и Творец (цел) – са едно цяло” – и аз ги обединявам от началото на моето поправяне  до неговия край.

Това съвсем не е сложно – да се концентрираш в една точка. А ако не можеш – то тук целта изчезва и трябва да се фокусираш наново. Съществуват пречки – и в това се състои работата – да се фокусираш върху целта чрез обединение.

Преди всичко останало е необходимо да създадем такава обща област между нас – а за това, което се случва там ни разказва Зоар: как да променим себе си, така че да доведем връзката ни до пълно поправяне и в следствие на това, по закона на подобие на свойствата да разкрием в себе си Твореца.

От урока „Учение за Десетте сфирот”, 20.09.2010

[21591]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко се постига в резултат на усилия. Не очаквай нещо да се измени само. С усилията си за съединение  привличаме към себе си светлината.

Колкото повече са усилията, толкова по-силно тя ни действа, и обратно. Светлината се намира в постоянен покой, и ако заедно се стремим към единение, тогава Го принуждаваме да ни съедини.

Приближаваме се един към друг – приближаваме се към светлината. Отделяме се един от друг – отделяме се от светлината. Но нито едно от усилията не се губят, „стотинка по стотинка се натрупват и образуват голямо богатство“.

Всеки път, когато желаем да се съединим, светлината ни въздейства , и дори, ако се отделяме един от друг, светлината вече е успяла да ни поправи, нищо не се губи, а ние извършваме следващото поправяне.

Тези процеси на „свиване“ и „разтягане“, са като вход-изход или като работата на сърцето. Съединяваме се, светлината ни въздейства, поправя съединението ни, и веднага причинява появата на следващата неизправна степен.

И отново трябва да положим усилия – даваме на светлината възможност да ни обедини и отново поправяйки се предизвикваме следващото неизправно състояние – докато не свършат всичките 125 поправяния.

Всеки път аз се издигам над моето неизправно желание, и след това го привличам към поправяне. Първата степен – точката в сърцето ми преминава махсом, а след това привлича към себе си през махсом част от желанията. Тази част, над която тя може да бъде (вяра над разума, бина над малхут).

И така постепенно, докато не пренеса на части през махсом цялото си желание, да бъда над него, след като съм усвоил свойството на отдаване над получаването. Това е степента Х“Х (Хафец Хесед), бина, отдаване заради отдаване. Всичките ми грешки са се превърнали в заслуги, а престъпленията – в грешки.

Сега преминавам на следващия етап – през малка дупчица в следващата преграда, аз се прокрадвам в областта на любовта към ближния.

Отначало само точката в сърцето си, а след това прехвърляйки на части на това ниво желанията си, според степента, доколко мога да ги използвам за любов (напълване) към ближния, превръщам егото в желание за получаване заради Твореца.

Всеки път ние работим със своя егоизъм за все по-голямо единение, привличайки към себе си светлината, със стремежа си към подобие на свойствата. Аз желая, а Творецът, в отговор на желанието ми, изпълнява всички действия.

От урока по статията „600 хиляди души““, 20.09.2010

[21610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Дайте ни съвет, как да вървим по пътя и методиката на Баал аСулам, за да достигнем целта по най-бърз начин?

Отговор: Вече сме изучили като цяло всичко написано от Баал аСулам и методиката му. Необходимо е само да я реализираме. Удостоени сме да се запознаем с този човек, с тази душа, с трудовете на живота му. Ние живеем с мислите му, намираме се вътре в построеното от него „здание”.

Науката кабала се развива, защото се развиват душите. Все повече и повече души достигат до заключителния етап на поправяне, приближават се до своето реализиране.

Завършило е последното изгнание, и сега ние сме първите, които преминават от това последно изгнание, към пълно освобождение -разкриването на Твореца. И тук действително ни е необходима поддръжка, помощ, голяма светлина, учението, което ни е предал Баал аСулам.

Виждаме по самите нас, колко ни помага това, че го използваме – ако следваме точно методиката му, тогава се сдобиваме с успех, пробуждайки светлината, възвръщаща към източника.

Тази светлина засега действа в нас скрито и резултатите също не са особено видни отвън, но с всеки ден тази сила расте все повече, става по-забележима  и се усеща по-силно. Много се надявам, че скоро ще започнем да чувстваме това, което четем, да усещаме вътре в себе си същите тези форми, свойства и образи.

Всичко, за което четем в книгата Зоар и в Учението на Десетте Сфирот, всички тези картини ще преминат вътре в нас, и ще ни стане ясно, че това не е филм.

Както сега, нашите желания ни рисуват картината на този свят, така след това – желанията ни, само че вече желания за отдаване, – ще ни нарисуват картината на втората природа, на висшият свят. И тогава ще разберем, какво Баал аСулам е направил за нас!

Той пише, че всъщност, Тора започва да се изучава чак след разкриване на постижението. Защото когато ти се разкриват картините на бъдещият свят, ти си длъжен да знаеш за какво е всичко това! Както едно малко дете, което се нуждае от възрастните.

И тогава ще почувстваш, че Баал аСулам и Рабаш се грижат за теб, като за малко дете, и ти обясняват целия този свят.

С тяхна помощ, ти започваш да проникваш все по-дълбоко в него, да разбираш и да извършваш самостоятелни действия.

И всеки път ти се въодушевяваш все повече, а тези велики учители се намират до теб, тези два възпитатели, които през цялото време се грижат за теб и те поддържат през всеки миг и на всяка крачка.

Все още ни предстои да оценим значението на това предприятие, което е създал Баал аСулам, тази огромна подготовка, която е направил: „детска градина”, и „училище”, и целият „университет” на духовният живот, които е приготвил за нас. Ако не беше той, то никакви кабалистични училища не биха могли да ни помогнат.

Защото те само могат да добавят по нещо към това разкриване, което ние извършваме по методиката на Баал аСулам и постигаме духовният свят.

Аз много се надявам, че всички ние ще стигнем до такова разкритие, и тогава ще започнем да разкриваме неговото истинско величие и любов към нас. След това ще можем да общуваме на друго ниво и да се разбираме един друг.

Много се надявам да се срещна с вас в света на истината, където ще можем да обсъждаме всичко произтичащо, поглеждайки го с истински поглед, и ще се разбираме един друг.

Всичко това ще го направим заедно с Рабаш и Баал аСулам, с тяхна помощ, и ще почувствате как те през цялото време ни поддържат, постоянно ни обгръщат с грижа . Нека да се постараем да бъдем достойни за тях!

[21472]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Да се издигнем над усещането горчиво-сладко, без да го вземаме предвид, и да преминем към изясняването истина-лъжа ни помага силата на обкръжението, в степента на стремежа ни да се съединим, въпреки взаимното отблъскване.

Но всички състояния си остават, нищо не изчезва, ние само все повече се издигаме над предишните състояния, и така растем.

И затова всичките проблеми си остават, но ние получаваме антиегоистичен екран, и се издигаме над тях. Предишният опит се превръща в създавана от нас система.

И когато достигнем пълното поправяне – съединението между нас, то в крайното състояние ще присъстват всички лоши и добри свойства. Нищо не изчезва, ще останат всички престъпления и грешки, но те ще се превърнат в заслуги!

Защото само ако те съществуват, ще можем да действаме противоположно „над тях”. На основата на тези две противоположни форми, поради тяхната разлика и напрежението между тях, ние постигаме истинската реалност, „620 пъти” по-голяма, отколкото първоначалната точка, в която не сме усещали нито себе си, нито Твореца.

От това ще направим следните изводи:

Всичко, което сме преминали досега, именно така е трябвало да се случи. „Няма никой, освен Него.”

Всички състояния, които ни очакват в бъдеще, вече включват в себе си записи (решимо) за етапите, през които трябва да преминем.

Но в каква форма ще преминем тези етапи – зависи от нас. Можем предварително да положим усилия, да си направим изяснения и под нашият натиск следващите етапи ще бъдат в подобие на Твореца.

Или пък, не в подобие на Него, но и в този случай, въпреки всичко ще стигнем до добро, но само разтягайки времето, така че светлината ще пробужда в нас страдания, според степента на противоположността ни на Него. Тоест, ние ще загубим във времето и в усещането на страдания.

Затова: миналото е било такова, каквото е трябвало да бъде,  в бъдещето – всичко зависи от мен, а в настоящето трябва през цялото време да се задържам в едно състояние, което се нарича „поръчителство”. Това е степента на връзката между нас, която се пробужда от „светлината, възвръщаща ни към източника”.

Има желание, има точка в това желание – решимо, има и светлина – всички компоненти. А връзката, която трябва да създам между тях, се нарича поръчителство.

Ако го достигна, аз напредвам леко и бързо, с въодушевление и радост, и от този момент и нататък, чувствам себе си така, като че ли съм влязъл в Райска градина!

От урока по статията „Поръчителство““, 17.09.2010

[21479]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→