Световен конгрес”We!”, Ню Джърси, урок N 8

Въпрос: В последно време в нашата група не постъпват нови членове. Какво ние, като група, можем да направим за решаване на този проблем: може би да се преместим на ново място, близо до центъра на града, да увеличим разпространението или пък някакви необходими вътрешни изменения?

Отговор: Струва ми се, че ние все повече и повече се придвижваме към виртуално общуване. На човек му е трудно да дойде в групата, когато пътя в двете посоки е 3-4 часа, – той просто напразно губи своето време. Обаче ние живеем в този свят и човек трябва да работи, да прекарва време със семейството си, да прави още куп необходими неща и в добавка още да идва в групата- това е много сложно.

Това отнема много време, и при това трябват не малко парични разходи, нали на някои хора им се налага да се придвижват от далече.

Ето защо аз не мисля, че за в бъдеще нашите групи ще растат – аз мисля, че трябва да развиваме виртуална система на обучение, да създаваме виртуални групи и да се съединяваме виртуално. Но това виртуално обединение трябва да ни дава пълната илюзия и усещане за това, че ние сме заедно. И аз виждам, че целият свят се издига към такава форма на общуване.

Веднъж на няколко месеца, когато ние организираме конгрес, човек може да дойде даже от далече, за да се съедини с останалите, но да се изисква той да идва всеки ден и да участва в занятията- това е просто нереално. Той няма време за това. Ние губим този човек, и той престава да се занимава.

По-добре да си седи в къщи и да се свързва с нас виртуално. А ние ще го виждаме на екрана, ще почувстваме, че той е с нас, и всички заедно ще участваме в урока. Нали все едно по време на урока ние не се гледаме един друг, а на екрана. А, освен това можем да си пишем на електронната поща, да изпълняваме някакви съвместни действия.

Аз не съм за това, всеки ден да се ходи до групата. Това е нереално. Ние трябва да развием система на духовна виртуална връзка. В миналото ние няколко пъти се опитвахме да направим това, но нищо не излезе. Обаче не трябва да отпускаме ръце, нужно е да се продължи. Трябва да построим такава мрежа от връзки между нас, в която действително ще успеем да живеем, усещайки, че се намираме заедно един до друг.

Из 8-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[43453]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се използват всички пречки и земните дела, с които съм длъжен да се занимавам в течението на деня,  за подготовка за сутрешния урок?

Отговор: Въпреки всички препятствия, възникващи в мен през целия ден – сякаш в резултат от въздействията на външния свят, новини и различни объркващи обстоятелства  – аз подготвям себе си, за да усетя жизнена необходимост да дойда на урок, от който съм длъжен да получа сила, вяра, отдаване, надежда и  да  укрепна по пътя.

Трябва да видя, че всичко, което се случва  е предназначено само за да напредвам и да се приближавам към Твореца, защото “няма жестокости в дома на Царя”, а всичко се случва, за да може вярно да ме насочи към целта.

Аз трябва да се съединя с висшето управление, доколкото  е възможно, а също да изисквам от другарите да ми помогнат в това.

Аз трябва да подготвя себе си и постоянно да мисля за това в течение на денонощието.

Из урока по  книгата “ Зоар“, 18.05.2011

[43367]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Оказва се, че човек може да полага усилия без никаква полза. И как тогава да проверя, че усилията ми са правилни?

Отговор: Ти си готов да прилагаш усилия и разбираш, че без тях не можеш да постигнеш нищо и искаш да провериш дали си в правилната посока. Усилията трябва да бъдат насочени към построяване на духовно желание – съсъд за разкриване на светлината. А светлината притежава свойството отдаване. Затова трябва да работя над егоизма си, за да го преодолея и за да го приведа към действие по отдаване, към свойството отдаване – да се приближа по някакъв начин към него.

Когато се опитам да се приближа към отдаване, аз разкривам съпротивление – от себе си и от другите. Виждам, че забравям за това, че не се стремя достатъчно към него – не е мое естестествено, природно желание.

И тогава моите усилия приемат определен характер – да не забравям за духовната цел и през цялото време да се намирам в правилното обкръжение, да си го представям пред себе си. Аз се опитвам чрез външното въздействие върху другарите ми да използвам всяка хитрост, за да намерим общото желание, да го чувствам, да въодушевявам останалите външно и вътрешно – със своята мисъл, с желание.

И ако полагам такива усилия и виждам, че нямам сили и че нищо не помага, то аз по неволя започвам да мисля за Твореца. Просто така, от само себе си няма да ми дойде на ум. Но ако приложа достатъчно усилия, то в крайна сметка ще си спомня, че имам нужда от помощ свише. Аз съм готов да моля: нека ми помогне и да бъде с мен!

Това се нарича: «Да отидем при фараона!» Съгласен съм Той да се присъедини към мен или аз към Него. И тогава ние вървим заедно, за да разбие егоизма ми, който ми пречи да се съединя с другите.

Така човек започва да работи, а в работата вече се разкрива какво трябва да направи по – нататък. Но правилността на усилията винаги се проверяват по това, дали са насочени към групата.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 18.05.2011

[43381]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да ускорим нашето развитие, на нас ни дават всевъзможни препятствия, отблъскват ни, объркват ни, сякаш няма смисъл да прилагаме усилия и можем просто да почакаме, докато не се промени нещо от само себе си.

Или започвам да си мисля, че съм приложил вече достатъчно усилия, но  така и не съм намерил духовното разкритие. А може би Творецът  е изоставил творението, или това сега не ми се полага и трябва да почакам някой друг удобен момент, възможно в друг живот? Човек си намира всякакви оправдания само и само да си намери някакво оправдание и да не приложи нужните усилия.

Но е казано, че ”Законът е даден и не може да се нарушава”. Висшата светлина си остава в абсолютен покой, и ние се намираме вътре в нея. И само за сметка на своите усилия можем да развием своите желания. От приложените усилия зависи поправянето на желанията, а значи и разкриващата се в него светлина. Това е обикновен закон.

Не трябва да се забравя това и през цялото време трябва да си напомняме, за да живее този принцип в групата, неоставящ място за спорове и съмнения: ”защо аз нищо не получавам?” Къде е заплатата за моята работа, къде е разкритието, къде е очакваната награда?” Ти питаш, къде е всичко това? – Ето го, то е пред теб – вземай! А ако ти все още не го виждаш, не може да го вземеш – това означава, че още не си готов. Тогава продължавай да прилагаш усилия – какво да се направи, ако ти не можеш да съзреш онова което стои редом с теб.

Затова, не си струва да мислим, че можем да постигнем духовното с помощта на някакви вълшебни средства, съхранявани в тайна. Нищо няма да ни помогне освен работа. Недостиг на чувствителност – това скрива от нас Твореца и висшата светлина. А, чувствителността можем да увеличим само с падения и подеми, само за сметка на приложените усилия и търсения.

Забранено е да се слушат разговори за умора и разочарования. Разказват, че някога на урок на Баал а-Сулам някой си тежко въздъхнал, Баал а-Сулам много се разсърдил и му казал, никога повече да не чува такова нещо . Човек може физически да бъде изморен, но не може да има умора в духовната работа, във вътрешните усилия! Недопустимо е да се показва такова настроение навън.

Разбираемо е, че човек може да преминава през различни състояния – той не е техен господар. Но той не трябва да показва това на обкръжаващите го – тъкмо обратното, колкото и тежко да се чувства, той винаги трябва да изглежда пълен с въодушевление и готов да приложи усилие във всякаква работа. Такова е изискването на нашето взаимно поръчителство.

От урока от писмо на Баал а-Сулам, 18.05.2011

[43383]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Дори намерението ми да е егоистично, ако започна да мисля за ползата за другите, за благото на света, може ли да се каже, че това вече е действие?

Отговор: Разбира се. А може би смяташ, че раздаването на хляб на бедните е действие? От това в света ще се появят още повече бедни.

Твоето действие се състои в това да привлечеш светлината. Именно тя връща към Източника – и нищо друго. Така че, за какво още има да мислим? Още повече, когато целият свят се намира в беда и положението му става опасно. Необходима ни е само светлината. Нейният недостиг е причината за всички войни, кризи, катастрофи и за останалите проблеми.

Именно недостигът от добрите действия на светлината предизвиква беди в четирите стадия на развитие – нежив, растителен, животински и човешки. Злото, с което се сблъскваме, е проекция на недостига от светлина.

Наказанието не идва свише. Ако трябва да стигна до определената награда – до разкриването на Твореца, до подобието, до сливането с Него – и не го правя, тогава създалият се разрив се усеща от мен като наказание, като недостиг на добро. И обратно – постигайки това, аз чувствам наградата.

По този начин усещам наградата и наказанието в едни и същи желания. Ако съм поправил и напълнил своето желание – това е и наградата, а ако не съм успял да го поправя и напълня – това е наказание. Няма никакво възмездие свише – не ми изпращат и троха повече от онова, което сам си причинявам. Аз създавам сам своето наказание. Затова имаме само една работа – да привличаме светлината. Още повече днес, отчитайки всичко, което се случва и акумулира в света. Няма други средства.

Аз поддържам постоянни контакти с компетентни хора, чета различни статии, посещавам сайтове, следя пресата – никъде няма решение. Те не могат да предложат нищо и дори не искат да мислят за това, защото са лишени от каквато и да е връзка с поправянето.

Вчера разговарях с известен писател – той не каза нищо, изплъзна се от отговора. Това свидетелства за нечувствителността, за неразбирането на поправянето.

– Светът е кръгъл – казах аз – и трябва да се обединим.

– Да, да, ние също действаме в тази посока…

Хората не осъзнават, че всъщност вървят противоположно. Защото всеки в крайна сметка само укрепва своята партия, своето движение и т.н. Няма с кого да се говори.

И затова в нашата среда трябва да създадем условия за възникване на позитивната сила. Само тогава нейните вълни ще се разлеят по целия свят. Нищо друго няма да помогне. Ние не зависим от другите, но трябва да им помогнем, за да могат след това хората да уловят тези вълни, да разберат тяхното послание и да почувстват, че идват от нас.

Необходимо е материалите да се разпространяват предварително, но всъщност, източникът на тези вълни сме ние самите. И затова най-важно е да се обединяваме, да се спояваме един с друг – още и още.

Възлагам големи надежди на предстоящите конгреси, посредством които трябва да дадем живот на единството, сплотяването, взаимната грижа за света, на нашето поправяне, което ще помогне на света.

Дойде време Творецът да се разкрие в творенията. Средството е просто – и то е в нашите ръце. Необходимо е само да се възползваме от него. Искаме от света да се пробуди – а дали самите ние се пробуждаме?

От урока по статията „Мир в света“, 17.05.2011

[43306]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: ”Има ли някаква връзка между мрежата от отношения между нас и мрежата от връзки между великите кабалисти, чиито трудове изучаваме?”

Отговор: ”Ние сме длъжни колкото е възможно повече да се уподобим на тази мрежа от връзки, която съединява тези велики кабалисти помежду си. Малкият расте за сметка на това, че иска да прилича на големия.

Този ”големият”- това е мрежата от връзки, която са създали помежду си кабалистите. ”Малкият” – това сме ние, желаещите да се включат в нея, да бъдем в нея, да станем подобни на нея.

От урока по книгата „Зоар“, 17.05.2011

[43268]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато четем „Зоар“, трябва постоянно да се стараем да си представяме вместо думи, формата на връзките между нас. В същност именно това и само това се описва с думите. Защото няма нищо друго освен Малхут, свързваща в себе си всички души. Тази връзка сме длъжни да видим чрез думите в книгата „Зоар“.

Тогава всички образи, възникващи в нашето въображение, всички наши усещания под Малхут, под тези връзки, се наричат или разделящи светове (БЕ”А де пруда), скривания или въобще нашите светове, съществуваващи само в нашето въображение- измислени светове.

А всичко, което е над Малхут в света Ацилут, т.е. форми на връзки между нас- съществуват от Малхут в света Ацилут до Малхут на Безкрайността, и всичките те се разкриват в Малхут.

Затова зад всичките думи, сме длъжни да виждаме само тази картина, стараем се да я разпознаваме, каква форма, какъв вид, какъв израз имат връзките между нас, описани в „Зоар“. Защото самите кабалисти, автори на книгата „Зоар“, също не виждат нищо друго.

От урока по книгата „Зоар“, 17.05.2011

[43279]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Чувството на омраза и разделение е лоста за напредване. Ако човек не разкрива в себе си злото, значи той още не е дошъл до истината.

Хората идват и изучават кабала, но се намират на такъв етап, че все още не откриват колко са далече от желаното свойство отдаване. А отвън нищо не е ясно, какво всъщност чувства той и колко е близко до истината и на всички им се струва, че всичко е наред.

Всичко се измерва относно желанието за свързване. От този миг, когато човек започва да си представя  желанието към свързване като ключова точка, хващайки се за която, ще открие началото на своя духовен съсъд (кли), той вече започва да работи с правилните понятия. Тъй като именно от гледната точка на съединението той разглежда себе си, другите, своите състояния, групата- всичко!

А дотогава, докато достигне усещането, че цялото духовно напълване се намира вътре в съединението между другарите, той дори не се приближил до подножието на духовната стълба.

И е възможно човек да е активен и да работи много, но всичко е още толкова егоистично и основано на  егото му, че той дори да не вижда, че работи само заради него и в тези усилия няма грам развитие по посока на отдаването.  Макар, че се казва: „ Стотинка по стотинка се превръща в голям капитал”, и по малко човек все пак напредва и достига до следващия етап.

Подемът и падението се измерват само относно единството в групата, защото само в него се разкрива духовния съсъд. В началото трябва да се почувства силата на единството като една сила, състояща се от множество сили, създаващи нейната мощност.

Тук, като че ли се получава обратна зависимост: колкото повече се срещат разни странични сили, толкова по-голяма мощ  достигат, обединявайки се заедно в една сила. И ако чуждите една на друга сили правилно са се присъединили към тази единна сила,  в нея се изниква потребност от разкриване на отдаването, силата на Твореца- и то се случва.

Не е нужно сега да се опитваме да си представим, какъв е Той- Творецът, който ще се разкрие между нас. Но ако тези отношения по някакъв начин, се трансформират в своя истински вид, към истинско чувство за връзка, то ние започваме да усещаме в нея недостатък от напълването, както в празен съд.

Ще поискам да усетя истинското отдаване и любов, а не това, което съм смятал за любов в този свят! И тогава ще се разкрие желанието, което ще привлече духовното напълване. И то няма да прилича на нищо, което сега бихме могли да си представим!

От урока по статия от  книгата „Шамати“, 11.05.2011

[42844]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има много групи и общности в света, които са с различни цели. Помага ли такава връзка без „точка в сърцето” да се издигнат над егоистичните желания?

Отговор: „Точката в сърцето” е желание за разкриване на корена; това е част от Твореца, от Висшия. Имам черна точка, нужда от нещо, което дори не мога да определя. В този живот се нуждая от усещането, от разбирането: За какво живея? За какво съществуваме? От къде идваме? Каква е целта? Кой ме управлява?

Започвам да си задавам въпроси за смисъла на живота. Това е все едно,че отгоре има конец, свързан към мен, канал на сили и висше управление, и аз искам да го постигна, да знам причината за живота. Задавам въпроси, които обикновен човек се страхува да попита, неудобно му е да ги повдигне.

Тези въпроси в крайна сметка се свеждат до един – „Какъв е смисълът на живота?”. Без отговорана този въпрос, не виждам смисъл  да живея. Трябва да отворя това „ковчеже ”. И ако моят въпрос стига до същността, до източника на живот, това означава, че имам „точка в сърцето”.

Човек с „точка в сърцето” достига до групата, в която се изучава този специфичен въпрос: „Как да открия смисъла на живота, неговия източник? Как да разкрия висшето управление и да се присъединя към него? Човек не може да се откаже по средата на пътя, тъй като неговото желание е към самата същност на творението и нищо не може да го спре. Той е готов да се изправи срещу Твореца и не се спира пред никакви ограничения. Както и да се опитватда го задържат, каквото и да му говорят  те, все му е едно.

Такива хора достигат до науката кабала.

Има също и друг тип – тези, които все още размишляват. Техните „точки в сърцето” са пробудени, но все още са „увити” в различни видове обвивки. Така че, те се задоволяват от мистицизъм, холистична практика, източна философия, медитация, вегетарианство, естествознание и т. н. Всички тези тенденции започват със същия въпрос и затова са толкова популярни в наши времена. На подсъзнателно ниво човек усеща, че е време да се издигне някак, време е за промяна…

Така постепенно ние напредваме. Трябва да чакаме, докато хората изследват тези насоки. В същото време, тяхното желание нараства, така че малко по малко те ще се откажат от техните търсения и ще достигнат до източника, до метода, който може да им разкрие това. Такъв е пътят.

От урок по статията „Свобода на волята“, 13.05.2011

[42964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да се учим от скритото, обръщайки своето егоистично желание в светло алтруистично?

Отговор: Отначало светлината се скрива, и от това скриване човек се учи, как да се скрива (своят егоизъм) от светлината, а самият той да се издигне над него – към светлината. Това означава, че ”скриващият” екрана се превръща в ”разкриващ”. Но какво разкрива той? – количеството на моето отдаване!

Идва светлината и въздейства на моята точка в сърцето, на искрата от счупения екран. В тази светлина аз постепенно започвам да разкривам необходимостта от възстановяването на екрана. Аз наистина искам да постигна отдаването – доколкото това ми желание може да бъде истинско. Защото нашето поправяне винаги започва с ”ло лишма”, с егоизъм – а след това достига ”лишма”, отдаване.

И ако аз все още не съм поправен и се намирам в ”ло лишма”, то не мога да помоля за истинско отдаване, за ”лишма”, както детето, не може да помоли да стане голямо, без да знае какво е това. Но той е задължен да приложи усилие съгласно своето ниво, и тогава висшата светлина ще направи за него това, съгласно реда на стъпалата. Независимо, че тази молба, не е истинска на всичките 100%.

Съществува огромна разлика между стъпалата, и аз не мога да моля за нещо от 30-то стъпало, ако се намирам на 29-то. Но на своето 29-то стъпало аз искам да достигна 30-то, и как това да стане, ако аз не се намирам там и не знам, какво е то?

Ако аз отменя себе си относно АХАПа на следващото 30-то стъпало (на неговото долно ниво, спуснато вътре в мен), то това е достатъчно, за да постигна това стъпало. Та нали АХАПа на висшето, спускайки се към мен ми свети съгласно силата на моето желание, ”авиюта”. И ако аз го отменям относно АХАПа на висшия – неговата тъмнина, степента на неговото отдаване, с която той ми свети, – то това е достатъчно.

Ненавиждам висшия, заради високата му степен на отдаване, и аз не мога да го оправдая, но обкръжението ми дава сили, внушавайки ми важността на такава само отмяна пред висшия. И с помощта на тази сила аз отменям себе си и се прилепям към него, като капка семе в майчината утроба. Обкръжението ме издига на много по-високо стъпало, като ме убеждава в неговата важност. То е способно да стане по-силно от моята природа, то и сега със своята реклама ме принуждава да купувам хиляди неща, от които аз нямам нужда.

Обкръжението променя моите ценности – а съгласно тях, върху мен работи висшата светлина. Всеки път аз получаван от обкръжението желание и потребност към нещата, от които никога не съм имал нужда. Никога не би ми дошло на ум да отменя себе си пред АХАПа на висшия…

От урока от книга ”Шамати”, 16.05.2011

[43177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→