Всъщност, не е толкова важно, за каква помощ моли човек Твореца. Главното е, да моли –  във всеки миг!

Нека никога не забравя, че няма никой, освен Него – добрия и творящ добро. Нека всяка дреболия, която се случва с него, да я свързва с Твореца.

Тъй като обикновено човек си мисли, че не е дошъл още подходящият момент да се обърне за помощ, а той сам трябва да направи нещо, със собствени сили да постигне успех, да изпълни някакви определени действия, и само след това да се обърне за помощ към Твореца. Но това е неправилно! Не са необходими никакви действия. Цялата методика е предназначена само за да разкрием Твореца!

И затова, колкото повече се обръщаш към Него, колкото повече се усещаш зависим от Него, колкото по-силно се притискаш към Него, постепенно прехвърляш върху му цялата отговорност за онова което се случва с теб – толкова по-малко можеш да се вълнуваш. Съгласно със своята програма, той ще те отблъсне, ще се скрие, ще постави пред теб най-различни препятствия и скрития. А ти, независимо от всичко това, привиквай да го търсиш през цялото време, за да общуваш с Него.

Това е най-краткият и надежден път. От нас, не се иска кой знай какъв разум, а само издръжливост. Ако човек така се организира и не забравя за това (с напомняне от групата), то със своето постоянно обръщение към Твореца, към висшата сила, към природата, той точно открива как да общува, за какво, защо? Той опознава характера на Твореца – на какви молби Той отговаря, и на кои не. Благодарение на постоянното си желание за връзка и диалог с Твореца, човек започва да Го опознава.

Затова е казано: ”Направи всичко, което е по силите ти – само, не си отивай!” Т.е. трябва да се молиш за всичко, дори без да се замисляш. Да молиш, както моли малкото дете, хващащо всичко до което се докопа викайки на майка си: „Дай- дай- дай!”.А след тези обръщения, следват поясненията: какво всъщност си струва да се иска, къде тук е ”заповедта”, къде е ”престъплението”, а къде ми е дадена свободата на избор, колко различни отгласи предизвикват моите действия. Така човек се учи.

Добре че това няма да те обърка, и ти няма да си мислиш, че всичко зависи само от теб или от обкръжението. Ти ще съединиш тези три съставни: ти, групата, Твореца и ще се устремиш в правилната посока – към висшата сила, към зависимостта от Него. А след това ще започнеш да си изясняваш как ти се обръщаш – отправено ли е твоето обръщение в твоя полза, на полза на ближния или Твореца? Това се изяснява постепенно, пътьом.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Мрежата за връзка на великите кабалисти от миналото работи ли също и над душите, които още не са се пробудили за духовното?

Отговор: Не. Тези хора, не търсят от тях помощ. Ти можеш да изучаваш Тора, да прочетеш хиляди книги – и това няма да промени нищо в теб.

Ако четеш кабалистически текстове, дори с намерение да напреднеш, въпросът е в това, намиращ ли се в група, желаеш ли такава форма за връзка между вас, каквато съществува между кабалистите.

Желаем ли между нас да бъде създадена такава мрежа за връзка, както при тях? Искаме ли ние да преминем от връзка между разбитите души, които мислят само как да се насладят с всевъзможни земни наслаждения, – към връзка с нашите свети Праотци – великите кабалисти от всички поколения, да преминем от разбита система между душите – към поправена система? Ние молим от тях помощ, за да се уподобим на тях, за да ни приемат в тяхното събрание.

От урока от Книгата „Зоар”, 17.05.2011

[43271]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как да свържа всичко написано в Книгата „Зоар” със себе си и с обкръжението? Как мога чрез обкръжението да се отнасям към този текст?

Отговор: Всичко, което чета в „Зоар”, трябва да се разкрие във връзката между нас. В цялата реалност няма нищо освен състоянието, наречено „една душа“. Тази душа е напълнена със свойството за отдаване, висшата светлина, светлината на любовта.

А ние се намираме в объркано, мъгливо, неясно състояние, зад всички скрития – светове и трябва да разкрием единствено съществуващото, съвършеното състояние. А всички останали състояния само се бленуват в нашето безсъзнателно състояние, където не осъзнаваме духовното. Сякаш са ме зашеметили с удар по главата, загубил съм съзнание и сега постепенно идвам на себе си със своите собствени усилия.

Кабалистите ме обучават, с помощта на какви усилия мога да се върна в осъзнаването на духовното. В това се и заключава цялата наука кабала – разкриването на единственото, съществуващо състояние.

Затова „Зоар” ни разказва за състоянията в нашия духовен път – по-поправени, отколкото тези, в които пребиваваме. Разказва ми за стъпалата, по които ще се разкрие цялото съвършенство, защото авторите на „Зоар” са преминали всички 125 стъпала, от нашия свят до света на Безкрайността, и от височината на всички тези стъпала са написали това произведение, в което са ни разкрили единението между нас.

Ние четем – и в степента нашия стремеж към това високо състояние на нас ни свети оттам светлината, и така ние се поправяме, приближаваме се към него. Затова по време на четенето на Книгата „Зоар” от човек се изисква само да се стреми към това високо състояние, да го цени.

И така, ако ние заедно се стремим да разкрием това духовно състояние, за което разказва  „Зоар”, макар разбира се, да не го разбираме, защото нямаме никаква връзка с духовното, но тъй като желаем да разкрием – пробуждаме обкръжаващата светлина, която ни поправя и която ни приближава към разкриването.

От урок по Книгата „Зоар”, 16.05.2011

[43205]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Глава „Мишпатим“, п.511: Творецът казал: „Народ на светостта ще бъдете за Мен” – и затова Исраел се удостоили да се наричат „братя” на Твореца, както е казано: „Заради братята и Моите близки”.

Четейки „Зоар”, ние се стараем да тълкуваме всичко като ставащо вътре в един човек, който се старае да се съедини с обкръжението и да намери свойството отдаване в своята връзка с него.

Само при условие че желае чрез обкръжението да разкрие свойството отдаване, насочено от него към другите, това ще се осъществи и ще се нарича образ на Твореца, който човекът разкрива.

Тогава този човек се нарича „Исраел”, а разкрилото му се свойство отдаване, излизащо от него към другите, се нарича „Творец” – образът, който се изгражда между него и ближните („Творец”/„Бо-ре” означава „Иди и Виж”).

От урока по  книгата „Зоар”, 16.05.2011

[43209]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какви поправяния са направили за нас кабалистите от миналите поколения?

Отговор: В „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот, п.11, Баал а-Сулам пише: „Мъдреците на Талмуда са облекчили за нас пътя на Тора повече, отколкото мъдреците на Мишна, тъй като… са ни предоставили ново средство, вместо описания в Мишна аскетизъм – „светлината, заключена в Тора”, в която има сила, достатъчна да върне човека към Източника”.

Защо Мъдреците на Талмуда са заменили пътя на аскетизма („изяж само къшей хляб със сол, пийни напръстник вода, спи на земята, живей оскъден живот и полагай усилия в Тора”) само със заниманията с Тора? Защото те са поправили мрежата от връзки между тях и в същата обща система от души, вече се намират души, които действат вътре в нея, а ние можем да се възползваме от тяхната помощ.

След разбиването, в общата система от души се намират разбитите души. И макар на рисунката да ги изобразяваме като разпръснати по сферата, всъщност там съществува точна йерархия – онази, която е била в света Некудим преди разбиването. Според тази йерархия, душите се разбиват и падат долу – всяка душа, съгласно нивото на своя авиют/дебелина на желанието, тоест душите с по-голям авиют падат по-ниско.

В цялата тази мрежа има особени души – хиляди кабалисти, свързани помежду си с особена връзка. Това е като скелет на духовната система.

Четейки техните ръкописи, ние привличаме светене от мрежата от връзки, която са изградили помежду си. Това светене ни поправя – вместо пътя на страданията и лишенията, по който са вървели хората в миналото, които не са пробуждали светлината, а  са се подлагали на страдания, за да им помогнат да разбият своето его.

За нас, такъв път е невъзможен – ние сме слаби и не сме способни да се борим пряко със своето его. Можем да направим това, пробуждайки мрежата от връзки, която вече съществува. Сякаш се намираме в ръцете на същите онези кабалисти от миналото – като бебе в ръцете на грижлива майка – и те се грижат за нас.

Ние се съединяваме чрез техните ръкописи – особено чрез книгата „Зоар”, чрез текстовете на Ари и Баал а-Сулам – и получаваме оттам светлината, виждането и грижата на тези велики души.

От урок по книгата „Зоар”, 17.05.2011

[43274]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В нашата работа, както  и във всичко останало, има четири стадия АВАЯ. Отначало човек иска да използва Твореца егоистично, дори без да знае  какво е това, и по всякакъв начин и групата.

Затова му се иска съвсем малко да отдава. Такова желание му дава висшата светлина, която му въздейства постоянно и го води през четирите стадия на развитие, по стъпалата на разбирането и усещанията.

И макар той все още да не разкрива своето състояние по отношение на светлината, неговите усещания вече започват да се изменят. Така достига до състояние, че започва да иска поправяне. Разбира се, то все още е егоистично и той иска на него самият да му е добре, мисли си че сам ще спечели нещо от това, че ще постигне отдаването. Тоест за сега всичко е все още „Аз, аз, аз“. Но сянката, която скрива Творецът от него, вече е започнала да се изменя – по дебелина или по качество.

По-рано му се е струвало, че тази сянка просто е скривала Твореца. Но сега вижда, че е било като игра на дете, на което дават да направи нещо само, за да може  то да порасне. И тогава започва да обича това скриване.

Това съвсем не означава, че той иска да остане в него, но е готов да го използва правилно. Той вижда в това скриване проявата на любов, с която се отнася към него светлината, Творецът, природата. Така увеличава своето съзнателно участие в групата и започва внимателно да се отнася към всеки един миг.

Започва да вижда, че цялата тази система „диша“: ту се отдалечава, ту се приближава, в зависимост от отношението на висшата светлина – по-малко или по-голямо скриване. Той встъпва с нея във взаимни действия, работи с тези прикрития, с висшите светлини, с желанията, като че ли сякаш „случайни“ събития, които му се случват. Той започва да свързва всичко към един корен – към „Няма никой освен Него“.

Сянката, която е скривала светлината и му се е струвала като сянка на нечистата сила, се превръща в свята сянка. А самият той иска да работи над нея.

Тази сянка става за него необходима и се превръща в анти-егоистичен екран, под който той удържа егоистичното си желание. Сега сам управлява тази сянка и я използва само за отдаване.

В това също има четири стадия (пълна АВАЯ): отдаване заради отдаването, а след това получаване заради получаването. Но вече на всички предишни преминати етапи, той се е учил от висшата светлина, която ще му разкрие кой е той, неговото отношение към светлината – като девет сфирот на пряката светлина (от Твореца към него), за да може  да разкрие девет сфирот на обратната светлина (от себе си към Твореца).

Тоест той се учи при тези скривания, как трябва да скрие себе си, своето грубо, егоистично желание и да го превърне в светло, в отдаващо! Така човек постепенно приема върху себе си цялото скриване, превръщайки го в скриване на егоистичните желания в екран и отразена светлина, в отдаващо намерение. Цялата дебелина на желанието, което е било скрито, той превръща в сила на отдаване, сила на любов към ближния.

И благодарение на това, започва да усеща, че тук няма никакъв ближен! Изведнъж по чудесен начин открива, започва да вижда в излизащото от него, в отразената светлина, че този, който му се е струвал чужд, друг, ненавистен, се оказва любим и най-близък.

Човек натрупва всички тези изменения от степените на прикритие (световете), през които преминава и строи от тях новите си отношения на любов и отдаване. Така нечистата сянка на егоистичните желания се превръща в свята сянка. А всички тези скривания се превръщат в разкриване на любовта.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 16.05.2011

[43191]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Висшата светлина пребивава в абсолютен покой и нищо не пречи на творението да усеща, че то се намира във властта на една единствена и единна сила, изпълваща цялото сътворение. Само че свойствата на самото творение не му дават да усети това поради неговата противоположност на Твореца и на светлината.

Тъй като според условието на първото съкращение (цимцум алеф), е необходимо свойствата на творението да съответстват на свойствата на светлината – на нейното отдаване. Това условие съществува, защото Творецът иска да доведе творението до най-доброто състояние, в което се намира самият Той.

Излиза, че желанието на самото творение, в което няма намерение за отдаване – то и закрива Твореца от него, не му дава да усети Неговата светлина и напълване. Поправянето, което трябва да направим, за да се усетим вътре във висшата светлината – се нарича екран (масах) или намерение ”за отдаване”.

Затова съществува система на скриване на световете, скриващи от творението светлината (свят – олам, скриване – алама), зад които то разкрива своето егоистично желание. А след това в него се събужда искра от екрана и отразената светлина, която се нарича „точка в сърцето”. И ако творението я осъществява, то през цялото време се намира в такъв процес, че на него по малко му откриват нова дълбочина на желанието от страна на системата на световете, все повече и повече, започвайки от нулата, а то съгласно това, трябва да бъде готово да придобие намерение за отдаване за това желание.

И тогава системата за скриване ще му донесе поправяне – анти-егоистичен екран, намерение за отдаване. На цялата дебелина на желанието (авиют), което му разкрива системата на световете от лявата страна, творението изисква поправяне чрез екрана, отдаващ намерение от дясната страна. И съединявайки заедно тези две сили: желание и намерение, творението гради само себе си, по подобие на висшата светлина.

Според степента на своето развитие, творението усеща себе си различно под впечатлението на висшата светлина. На него може да му се струва, че то е свободно да се разпорежда само със себе си, а освен това може да се замисля за това или не. То може повече или по-малко да се стреми към свобода или да не схваща това – т.е. да се намира по-далече или по-близо до животинското или човешкото ниво.

А когато в човек започва да се разтваря точката в сърцето, искрата на разбития екран и отразената светлина, това му дават възможност да отгледа тази искра и да измоли за нея светлината, възвръщаща го към източника. Отначало тази искра, разбитият екран, го кара да желае духовното егоистично и да се наслаждава от Твореца и духовния свят за себе си – а сега иска всичко това да превърне в отдаване.

Така той идва в кабалистична група и започва там да се упражнява в отдаване. Няма значение дали това му се отдава или не, но всичко това е необходима съставна част за раждането на молитвата, молбата. Ако в него узрее правилна потребност, то висшата светлина, която му донася усещането за отделяне – ще му даде усещане за близост.

От урок по книгата ”Шамати”, 16.05.2011

[43195]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички изменения са само за сметка на светлината и всеки път трябва да извършваме действия, съответстващи на нея, за да покажем на себе си, доколко сме подобни на нея. Тоест, трябва да извършвам такива действия, както и Той – и тогава ще видя, доколко в степента, на която се намирам, се различавам от Него.

Това е като малко дете, което се опитва да подражава на възрастните.Само когато опита само, се убеждава, доколко са правилни или неправилни действия му. Като упражнение, при което то учи, събирайки малки къщички от лего или прави домашните си за училище.

Всичко това е нужно, за да проверим себе си и да сравним резултатите. На разкрилите се граници между «желано и действително» се основава напредъка – между това на какво съм способен и какъв е трябвало вече да бъда.

Тоест, трябва да се старая през цялото време да изпълнявам действие по отдаване и по него да проверявам, да изяснявам, в какво още не съм постигнал успех. И да не се отчайвам на всяка крачка, а да обичам това състояние на изясняване.

То съвсем не означава, че съм направил нещо неправилно и че съм виновен за нещо – напротив, сдобил съм се с успех! Именно затова ми показват сега, в какво мога да напредна. Светлината винаги ми показва възможността да направя следващата стъпка. А ако не съм способен на нея, то светлината няма да ми я разкрие и аз ще попадна в мъгла, в неосъзнато състояние, няма да усещам нищо и ще се чувствам добре. Тъй като светлината няма да осветява недостатъците ми, няма да ми показва действията, които трябва да извърша.

Тя няма да има с кого да разговаря, ако не съм се подготвил за работа в групата, сериозно учене, с всички възможни средства. Затова светлината не ще ми позволи да изпълнявам следващи действия, за които нямам никаква опора. И тогава ще ми се струва, че всичко е наред и че нищо не трябва да правя. Аз навлизам в някаква илюзия, която може да продължи дълго – дори години!

Тъй като всичко зависи от подготовката, а тя зависи от обкръжението. Затова от нас се иска да изпълняваме редица материални действия: да се организираме в обучението, групата, връзката с другарите, всички изяснения, които се опитваме да направим заедно.

И ако се стремя да се съединя с останалите и да разкрия там свойството отдаване, то ще ми се наложи постепенно да определя отношението си към това вътрешно понятие: «група», «място» за разкриване на духовното пространство, общо желание, в което да се прояви свойството за взаимно отдаване между всички.

Светлината ни разкрива отдаването и когато това разкриване достигне до определена, пълна мяра на минималеното ниво, ще ни даде напълване. Ще почувстваме и самото отдаване и неговия корен, т.е. присъствието на висшата сила, която поддържа това свойство – ще разкрием и светлината и източника на светлината.

Както завършва Рабаш писмото си: «Да ни помогне Твореца да приемем властта на висшето управление над пространството и времето и да се прилепим към Него навеки..»

От урока по писмо на Рабаш, 15.05.2011

[43068]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да си изясняваме нещата по отношение на групата – да разговаряме с приятелите, да действаме заедно, или физически да сме на едно място?

Отговор: „Всичко се проявява в мислите“, а отвън нище не трябва да се вижда. Може да ни се струва, че външно човек е безразличен, дори груб, нетърпелив, не показващ с нищо доброто си отношение към останалите. Може такъв да му е характера, или нарочно да се преструва на такъв, за да не отслабне вътрешното му усилие.

Трябва да търсим вътрешния образ на групата – това място, където се намират нашите желания, мисли, цел, общи надежди и към тях да се прикрепим. Защото може на тебе да ти е трудно да приемеш групата, съдейки по това как тя се проявява. Това ще дойде по-късно, когато престанеш да обръщаш внимание на външното, защото «любовта ще покрие всички престъпления».

Дошъл си на това место, защото тук са се събрали хора, в които има точка в сърцето – така че се сближи с тези вътрешни точки.

От урока по писмо на Рабаш, 15.05.2011

[43065]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №8

Въпрос: Какви сили препятстват подема на моята молитва към Вратата на сълзите?

Отговор: Преди всичко, ние няма към кого да се обръщаме, освен към общата сила на групата – там се намира Творецът. ”Вратата на сълзите” означава, че ние разбиваме своя егоизъм и се обединяваме заедно.

Това състояние се нарича ”Врата на сълзите” затова защото, когато го достигнем, не усещаме нито сили, нито желание, нито способност за обединяване. Чак тогава, – ако наистина достигнем такова състояние, ние придобиваме сили да плачем и да се молим, защото сме обединени като съсъди в едно общо желание. От слабостта и безсилието се поражда вик, който се нарича ”сълзи”, и тогава” Вратата” се отваря.

Това се случва само по време на обединение, а обединението изхожда от центъра на групата. Затова не е важно, къде се намирате – в Детройт или някъде на друго място. Състоянието, когато вие искате да се слеете в едно цяло, за да постигнете любовта, но не сте способни на това, се нарича Врата на сълзите.

От 8- мия урок на конгреса ”Wе”, Ню-Джърси, 03.04.2011

[43036]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→