Защо творението е създадено егоистично? Защо човекът непрекъснато мисли за себе си? Защо природата не ни е създала така, че всички да се чувстваме един друг, да се обичаме един друг, както децата си, които са още по-близки към нас, отколкото сме самите ние? Защо не са ни дали такива свойства? Защо ние, както кукувиците, подхвърляме своите яйца в чужди гнезда?

Науката кабала обяснява, че това е направено нарочно, че неслучайно не желаем да чувстваме другия близък, а обратно, чувстваме го отблъскващ, непознат, чужд. Казано е: „Възлюби ближния като самия себе си”, – а какъв ближен ми е той!? Той е възможно най-далечен, най-омразен! Добре ще е, ако в целия свят останат двама души, за да обслужват моите потребности, а останалите ако ще да погинат, да потънат в дън земята. Ние бихме били само доволни от това, не е ли така? Всички ние така сме устроени.

А ето, кабала казва, че тази взаимна ненавист ни е дадена специално, за да можем да се насочим към обединение чрез връзките на любовта. А „любовта” – това е, че ние чувстваме другия, чувстваме неговите потребности преди своите, по-важни от своите, и ги обслужваме от все сили.

Между нас остава отблъскващата сила във формата на ненавист, подобно на резистор – елемент за съпротивление, който се намира между точките на електронна схема. А ние, въпреки това съпротивление между нас, полагаме път над него и го преминаваме с нашия стремеж, с нашия „ток“, влечението един към друг. И тогава проявяваме в това съпротивление енергия – енегрията на любовта, енергията на участие.

Тази енергия ще се отдели в нас, ще се усвои от нас, ще се осъзнае като постижение на цялата сила на природата, на всички нейни части, в нейната вечна хармония. В това състояние ще живеем не поотделно, всеки в своето елементче, а между тези елементи, израствайки върху това съпротивление, издигайки се над него. Взаимната ненавист и взаимната любов заедно ще създадат помежду ни мрежа от такива взаимоотношения, които ще са в порядък по-високи, отколкото сегашните.

Сега, помежду си, ние се намираме в състояние на отблъскване, като отделни разединени, счупени елементи. От друга страна, издигайки се, ние създаваме помежду си единание, сплотеност, единство и започваме да усещаме тази мрежа като висша, като ново висше измерение, в което от сега нататък протича нашия живот. И това е висшият живот – вечното, съвършено същестуване, което се намира над сегашното, ограничено от смъртта, всъщност умъртвяващо ни всеки ден.

Ето за това ни е необходимо егоистичното съпротивление от една страна и неговото поправяне със свойството на любовта от друга. Тук е необходимо именно съединение в себе си на тези две противоположни свойства – но свойството на любовта има превес пред свойството на ненависта и ни дава духовно извисяване, за да се изтръгнем от този свят нагоре, във вечността и съвършенството.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43582]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес ”NOI”, Рим, урок № 1

Въпрос: Кабала ни учи, че Творецът е добър и твори добро, но как да съвместим това с живота, който е изпълнен с всякакви проблеми и болка?

Отговор: Творецът е добър и твори благо, но до това трябва да се достигне, да достигнем подобие на свойствата с Него. Но ако аз съм лошо и непослушно дете и не желая да чуя онова, което ми казва мама, то тя първо вика, а след това ме наказва.

А аз казвам, че мама е лоша, както обикновено мисли наказаното дете. Нейните викове и удари са били целенасочени, понеже тя е искала аз да постъпвам добре. И как да видя зад всичко това, което се случва с мен, доброто отношение към мен – даже ако го възприемам като лошо, като дете?

Как да разбера, че именно там, където аз се усещам зле, аз трябва да се попълня и да поправя своето отношение към природата, към човека, към групата – да поправя своето его, за да усетя, че това е било доброто.

Този, който се старае това да се случи, колкото се може по-бързо и е готов да намери в себе си това място, той, нуждаещият се от поправка започва да вярва, че светът наистина е изпълнен с добро и че Творецът е добър.

Там, на онова същото място, където сега откриваме този свят – ние започваме да усешаме разкриващите се сили на природата, които пронизват всичко и съединяват всичките части на творението: неживата, растителната, животинската и човешката.

Изведнъж започваме да виждаме, че това не е този свят, а е духовния! Започваме да откриваме в него все повече и повече сили – вечни сили под управлението на които ние съществуваме.

И тогава сякаш този свят изчезва – той става съвсем прозрачен, неустойчив.Той и сега е виртуален и целият се намира в моя мозък и на мен само ми се струва, че го виждам отвън. Така ние поправяме своето възприятие.

Получава се, че всички проблеми и неприятности са индикации за твоята непоправеност, и посочват направо мястото на повредата, казвайки: «Ето тук поправи» «И още ето тука», и ако направиш това бързо, то ще поправиш несъвършенното.

И ако не знаеш към какво да се обърнеш, веднага се ориентирай към групата. Ако ти се свързваш с тях и си готов да дадеш онова, което им трябва за вашето съединение, и да приемеш тяхното влияние, ти никога няма да сгрешиш.

От 1-я урок на конгреса ”NOI”, Рим, урок № 1

[43666]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Цялата криза идва от там, че светът се съединява егоистически и става сблъсък на свойствата на интегралната природа и взаимната ненавист между всички страни и народи.

Затова, ако се изправим между тях, като някаква сила създаваща буфер и амортизираща това стълкновение, това ще отслаби кризата. Когато тези две противоположности се сблъскат, те вече не се удрят една друга с всичка сила, а се омекотяват чрез буфера, амортисьора, който поглъща удара.

Затова нашето място е почетно и се намира в самия център – между положителните и отрицателните сили на природата. И намирайки се в центъра, ние трябва да присъединим към нас цялата негативна природа на човечеството и да я свържем с цялата положителна природа на системата на мирозданието. Нашата световна група – това е този амортизатор, свързващата сила.

По света вече проговориха за близкия край на света, но ние трябва да изпълним възложената ни работа. От една страна, ние трябва да установим връзка с общата природа, цялото мироздание, посредством това съединяване между нас. А от друга страна, ние трябва да излезем в света чрез разпространение на знанието за Кабала за всички. Тези две части трябва да ги свържем.

Нашата група се намира по средата, вляво от нас – цялата останала част на човечеството, а вдясно – цялата природа, която се намира в равновесие. Затова, от една страна ние трябва да се съединим заедно и тогава да се присъединим към цялата природа, към цялото мироздание. А от друга страна ние трябва да разпространяваме кабала по света.

В това се заключава нашето предназначение и без него света не ще тръгне към поправяне. Силата на съвършената природа не може да премине в този ”обратен свят” – в неизправеното човечество, ако ние не стоим между тях, като буфер.

Тази част, която ние свързващи се между нас, искаме да присъединим към съвършената природа, се нарича Галгалта ве Ейнаим (Г‘‘Е), ГАР де-Бина. Тази част, която ние се свързваме с цялото човечество, се нарича АХА“П, ЗАТ де-Бина.

И по такъв начин ние всички се обединяваме в една система и съживяваме всичко.

Равновесната част на природата – това са Кетер и Хохма. Ние се намираме по средата, в средната третина на Тиферет. А под нас се намират АХА‘‘П – Нецах, Ход, Есод, Малхут. Само при нас, в средната част на Тиферет имаме свобода на избора. И по този начин ние свързваме заедно цялото мироздание в 10 сфирот.

Затова, всичко зависи от нас! Не е нужно да се чака, докато светът разбере и почувства. Със силата на нашата любов, ние трябва да му помогнем да осъзнае доколко това е възможно. И не някаква шумна акция в средствата за масова информация (СМИ), а чрез все по-дълбоко проникване във вътрешната система на света, във връзката между всички души. Затова, всичко зависи не от президентите и от премиер-министрите – а само от нас.

Из 1-го урока конгресса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43678]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→

Вопрос: Какво значи, че всеки от деветте ученика на раби Шимон представлява отделна сфира?

Отговор: Десетте кабалиста, които са написали книгата Зоар са 10 основни сфирот. Всеки от тях, постигайки корена на своята душа, разбира, че се отнася към една от техните основни 10 сфирот, и тогава тяхното вътрешно съединение дава такава огромна сила, че те могат напълно да разкрият висшата светлина и да я предадат на нас. Затова тази книга се нарича «Зоар» – по името на светлината, която свети в горната част на света Ацилут (ГА“Р де-Ацилут).

Аз не мисля, че днес са ни нужни такива висши кабалисти. Те вече са разкрили всичко, осветили са системата от душите, а след това към същата тази система са присъединили към себе си и останалите кабалисти. Получило се е цялостното поправяне на мрежата вътре в общата система от души, които засега са все още непоправени.

Сега, ако искаме да поправим себе си, то за нас е достатъчно да четем книгата «Зоар» с всички сили, колкото е възможно, да се статаем да се присъединим към нейните автори, към техните души, а също и към тези кабалисти, които са тръгнали след тях.

Те са станали поправени части в общата система от души и, ако ние поискаме да се присъединим към тях, то ще можем да се възползваме от светлината и силата, които действат в тяхното взаимно съединение. Така можем да използваме светлината на Книгата «Зоар».

Ние всъщност вече сме получили всичко! Вече съществува поправената система от души вътре в системата от още не поправили себе си, на наше разположение е самата книга, и въобще цялата наука кабала, изучавана по метода на Баал а-Сулам. Това ни е достатъчно!

Ясно е, че ще има още нови разкрития и ние все повече ще си я обясняваме и по-добре ще разбираме, написаното в нея. Но свише ние вече сме получили всичко за да завършим своето поправяне.

Кабала се изучава в група. И всеки човек в света, усещащ, че трябва да поправи душата си и стремящ се да разкрие това, което съществува, да разкрие корена на живота си и неговата причина, в крайна сметка ще попадне в тази мрежа – в една от нашите групи.

Там той ще започне да разкрива с какво се занимаваме и как да разкрие корена на душата, да разкрие духовната система, в която се намираме, но засега се намира в безсъзнателно състояние. Как да се достигне до тази система?

Когато идваме в група и започнем да се учим, то отначало виждаме пред себе си хора. А след това, когато се учим известно време, ние започваме да разбираме, че това не са хора, а вътрешно свързана мрежа, която ни съединява.

Тази система засега не е поправена, а ние се стремим да открием в нея някаква връзка, търсим сила, която би ни поправила, би ни направила един човек, с едно сърце, би ни довела до любовта към ближния, към поръчителството, към взаимно съединение.

Този взаимен стремеж един към друг е за да се съединят сърцата ни и да разкрием връзката между нас, да ни доведе до усещане за мрежата. Ние чувстваме, че тя съществува. Изведнъж започваме да усещаме нейното присъствие. И тогава виждаме вътре в тази свързваща ни система и себе си и всички тези велики кабалисти, които влизат в тази система като поправени нейни елементи и я поддържат, прокарват светлина в тази система, подхранват я със светлината на единението, на любовта, на взаимното участие на всички нейни елементи.

Не е важно как седим заедно: физически или виртуално. Главното е, че се усещаме заедно и искаме да се включим в същата тази система, искаме да се присъединим към кабалистите. А ако четем Книгата «Зоар», то извличаме от тези души, от техните поправени решетки – храна, сила, разбиране, духовно усещане, какато деца от възрастни. Това ни дава възможност самите ние да се включим в същата тази система и да постигнем взаимност, връзка, отстъпки, отмяна от самите себе си и съединение между всички.

От телевизионната програма, посветена на празника Лаг ба-Омер, 17.05.2011

[43614]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Нашата задача е да изведем всяко събуждащо се в нас желание на пътя на поправянето, за да работи към отдаване на ближния. Вместо това, да усещам желанието като място за получаване на наслаждение за себе си, аз разглеждам желанието и усещаното вътре в него наслаждение като средство за предаване на друг самото това наслаждение и напълване.

Аз мога да се наслаждавам от почивката, лежейки на възглавницата или седейки на стола, но мога ли да ги отдам на някой друг, за да се наслаждава той от това? Тоест вместо това, да извлека жизнена енергия от своето желание и усещаното в него наслаждение, аз го използвам, за да давам живот на друг човек.

В такова действие аз усещам вместо материалния живот духовен живот.

Мога да се наслаждавам от това, че почивам, седейки на стола. Тоест това е наслаждение от съединението със стола. Но ако използвам това желание за съединение с приятеля и отдам този стол на него, се получава, че вместо, да се съединя със стола, аз съм се съединил с приятеля!

Наслаждението, което съм искал да получа, съединявайки се със стола, сега го прехвърлям към действие на отдаване. Аз използвам това наслаждение в качеството на светлина. Всяко наслаждение – това е светлина, дори това, което съм получил, почивайки на стола.

И самото това наслаждение сега  го предавам на друг.

Получава се, че аз се превръщам за него в източник на светлина, и в това действие съм подобен на Твореца. Означава, че аз чувствам, че изпълнявам действието отдаване, приемам свойството отдаване. И в това действие, в което чувствам себе си подобен на Твореца, защото искам да се оприлича с Него, аз усещам светлината Хасадим- тоест усещам себе си като Творец.

Аз мога да имам живот (тоест наслаждение), в който да усещам почивката на стола – така наречения живот в този свят. Но предавайки живота в този свят на приятеля, достигам живот в бъдещия свят.

От урок  по “Учение за Десетте Сфирот “ , 19.05.2011

[43462]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес”WE!”, Ню Джърси, урок N: 8

Въпрос: Как практически мога да помогна на другарите си в групата, които ме ненавиждат, да се издигнат над тази ненавист?

Отговор: Те те обичат повече от твоята майка. На теб само ти се струва, че те ненавиждат. За това е написано ”всеки, отричащ, отрича според силата на собствения си недостатък”. Ти можеш да промениш възгледа си спрямо тях за един миг и неочаквано ще ти се разкрие, че няма по-голяма сила на любовта освен тая, която изхожда от тях към теб. Това аз го усещам така.

Oт 8-я урок от конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[43538]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как се подготвяте за обясненията по време на уроците или преподаването на лекции на конгресите?

Отговор: Да ви кажа истината, аз по-скоро бих дошъл на сцената и бих мълчал за час и половина, и това е. Междувременно вие бихте работили върху изграждане на намерение за обединение в един единствен стремеж, да разкриете помежду си свойството отдаване и любов. В момента, когато се обедините, вие ще се удостоите с разкриване, поправящата светлина и общото разкритие.

Защо трябва да „бърборя” за час и половина? Може би така ви разсейвам от изграждане на правилното намерение за светлината? Речта е нужна само за да бъдете свързани заедно все повече и повече, да добави още няколко думи за пробуждане.

Ключът е обединение, в което вие получавате всичко друго. Ако се разкрие, то вие не се нуждаете от уроците. Тогава душата работи в друг вид връзка…

[43320]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

За да получим светлината, връщаща към източника – силата, която ще ни направи подобни на висшата сила, Творецът да ни върне към източника на доброто и благото, за да станем също такива добри, отдаващи и любящи – трябва да се поставим в правилните условия.

С какво мога да докажа на себе си и да се подготвя за правилната молба към висшата светлина, за да ми подейства? Само чрез обкръжението. Нямам никаква възможност да докажа в нашия свят, че моля да стана отдаващ и добър, ако не организирам своята правилна връзка с обкръжението – доколкото съм способен.

Затова, всеки от нас и преди урок, и по време на урок, особено при четенето на книгата „Зоар”, трябва постоянно да усеща, че се намира в непрекъсната връзка с другите, в такава мрежа на връзката, където губи себе си и чувства само всички заедно. Трябва с всички сили да се старае да усеща, че го няма собственото му „АЗ”, а има „НИЕ”. Това се нарича събрание на душите на Израел (Кнесет Исраел) – съединението на всички, които се стремят да разкрият Твореца.

Ако те се обединят заедно, за да Го разкрият – това означава, че разбитите души желаят да се съединят и издигнат помежду си в своята молба за съединяване, към Малхут на света Ацилут. Малхут на света Ацилут взема желанията, които се стремят да се съединят и полагат взаимни усилия за единение, и издига тази молба към Зеир Анпин.

А той, вече работи над тази молба, поправя ги и тогава всички участващи в нея получават силата на взаимното отдаване, започват да се чувстват по-близки, повече свързани заедно – и постепенно, стъпаловидно, много бавно, на тях им се разкрива мрежата на връзката между тях. Когато тази мрежа постигне своята първа реализация, тогава започваме да усещаме, че се намираме на първото стъпало от духовната стълба.

Ето защо, по време на четенето на книгата „Зоар”, трябва постоянно да се стремим само към единението между нас, за да се разкрие вътре в него формата на нашата връзка, наречена „Творец”. Защото Творецът – това е формата на връзката между нас.

От урок по книгата „Зоар”, 17.05.2011

[43468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Във всички кабалистични книги е описано само едно; как  се обединяваме заедно, за да станем едно цяло, един съсъд, едно желание, и с това да разкрием светлината, както е било в Малхут на света на Безкрайността.

Преодолявайки разбиването, ние се стараем, колкото е възможно, въпреки трудностите, въпреки егото промъкнало се между нас по времето на разбиването и което ни разделя сега, да се издигнем над него и да се обединим над него.

Ние прилагаме усилия да преодолеем нашето его, създаващо съпротивление между нас, подобно на съпротивлението в електрическата мрежа. Ние се обединяваме въпреки това съпротивление, със собствени усилия препятствайки онова, което ни разделя помежду ни. Тъкмо обратното, ние ”даваме накъсо” връзките между нас, и всеки се включва в другия като в своя интегрална част.

С това ние поглъщаме в себе си това съпротивление, и то се превръща в източник на нашата сила, в способност да работим с любовта. Тъй като без ненавист и отхвърляне ние не можем да постигнем любовта. Ние използваме същата сила, само че в обратен вариант.

Затова, по време на четенето на книгата „Зоар“, ние сме длъжни постоянно да си представяме, че сме обединени в изправна система, като Малхут на Безкрайността. И само за този вид връзка се разказва в „Зоар“ – за нашата поправена система на душите.

От урока по книгата „Зоар“, 18.05.2011

[43374]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Защо четем кабалистичните текстове? Нима не е достатъчно да мислим, че се съединяваме в мрежа от връзки между нас, че желаем и настояваме за това от силата, скрита в мрежата, но трябва и да се разкрие, и ние чакаме разкриването ú вътре в нашата връзка, когато тази мрежа приеме форма, наричана «Творец» – «Ела и Виж»?

Така че защо четем? Защо да не се занимаваме с такава медитация, без да четем? Тук има няколко аспекта. Преди всичко така ние не се свързваме с кабалистите, които вече са в мрежата, свързваща всички души, както учителят в системата за възпитание, и ни помагат да се приближим към тях, работят над нас.

Ние все още не сме разкрили това, но ще открием, че всички тези поправени души вече работят вътре в тази мрежа – нашите духовни праотци ни помагат. Само чрез тях можем да привлечем към себе си висшата светлина. Директно от мрежата, без изучаване на първоизточниците е много трудно да я разкрием – това се е случвало с единици – с избрани души, изпратени със специална мисия. Затова четем книгите на великите кабалисти.

Освен това трябва да разберем особения аспект на писменния текст: какво представлява самият текст, какво представляват буквите, каква е нашата връзка с езика, по какъв начин е скрит този писмен текст, защото в него се намират нивата пшат, рамез, друш, сод (простото тълкование, намека, иносказанието, тайната), а зад текста са четирите нива на скриващите екрани, световете АБЕ“А (пшат е светът Ацилут, ремез – Брия, друш – Ецира, сод – Асия).

Затова четем Зоар с намерението – във връзката между нас да се разкрие формата на нашата свързаност, наречена «Творец». Ако постигнем връзка между нас на нивото «не прави на другия, това което е нанвистно за тебе», ще ни се разкрие нивото Бина. А след това, постигайки връзка на ниво «възлюби ближния както себе си», разкриваме свойството Хохма.

Но всичко това се разкрива във връзката между нас – отначало в отдаване заради отдаването, а след това в получаване заради отдаване, в нашата взаимна грижа един за друг в тази мрежа. А формата на връзката между нас е самата висша сила, тъй като тя няма в какво друго да се облече и къде другаде да се прояви пред нас.

Това означава, че ако се отнасям към другите с добро, разкривам и Твореца – силата на доброто, царяща между нас.

Необходимо е да разберем, че текстът, който четем, достига до нас по две направления – в скриване и разкриване. И затова всеки път трябва да проверяваме: не скрива ли той от мене онова състояние, в което трябва да се намирам – във връзката между нас се намира формата на нашата връзка – Твореца.

Текстът трябва да бъде на фона на тази картина. Той трябва да ми донесе светлината, скрита вътре. Тоест отначало пред мен трябва да е представата за мрежата между нас, а зад нея – същият този текст, който внася светлината в мрежата и възвръща към нейния източник – придава ù формата на отдаване. Тогава тази форма става подобна на Твореца.

Затова тази връзка между нас в Малхут, наричана образ на Твореца, постепенно приема всички форми на разкриването. И всички 125 стъпала, които сме длъжни да изкачим, се разкриват само в Малхут. Ние се извсияваме над нея, а заедно с нея се издигаме в света на Безкрайността.

От урока по книгата Зоар, 17.05.2011

[43471]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→