Въпрос: Не веднъж съм чувала от вас, че всичко, което ми причинява някакви неприятности, засяга или обижда, всъщност се намира вътре в мен. Как да почувствам и разбера това?

Отговор: Когато истинската реалност ми се открие, аз разбирам, че всичко се усеща вътре в мен, а отвън няма нищо.

Такова понятие – “извън мен“ не съществува изобщо. Защото всичко се усеща вътре в мен, става в моето възприятие. И струващата ми се сега реалност: просторите на този свят, безкрайната Вселена, Земното кълбо с всички многочислени детайли, – всичко това аз усещам вътре.

Затова спрямо това, как аз поправям своето общо егоистично желание, – се променя цялата тази картина.

Само в нашия свят ние не усещаме това, защото я възприемаме в желанието, което качествено не се променя: то може единствено да стане по-голямо или по-малко.

Но ако ние бихме променили основното му свойство – от поглъщане навътре, към отдаване, то вече бихме усетили от страни нашето предишно възприятие и бихме успели да съдим правилно за случващото се.

Това не е просто – трудно е да се разбере, невъзможно да се почувства. Само благодарение на Висшата светлина, която постепенно, капка по капка, добавя своето въздействие на нас, – и внезапно ни преобръща.

И човек, в допълнение към своите обикновени свойства/келим, придобива нови. Този свят не изчезва, само че освен него, човек започва да усеща допълнителната реалност – нейната вътрешна част. И само тогава разбира къде се намира той всъщност, чувствайки, че нашия свят е просто илюзия.

От лекцията в Натания, 12.12.2010

[32989]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Човечеството все още недостатъчно осъзнава какво трябва да разбере и разкрие. Ние сме объркани и не разбираме как да действаме.

Но науката кабала не е предназначена да урегулира нашия живот в този свят. Напротив, тя говори за това, че от този свят ние сме длъжни да започнем да се издигаме, встъпвайки във висшия свят, който постепенно ни се разкрива.

В него има съвсем друго битие – не вътре в нас, а между нас. В пространството между елементарните частици на мирозданието ние ще започнем да усещаме абсолютно нови явления и ще чувстваме себе си по друг начин – интегрално, глобално взаимосвързани, съществуващи заедно в една система. Вместо само себе си, ще започна да усещам тази система като едно цяло. Тогава в човека ще изчезне усещането за отделно Аз. Неговото аз ще стане общност, целия свят.

Този преход, както казва кабала, трябва да се случи в наше време. Затова ние откриваме глобалната криза във всичко, което сме създали за хилядите години развитие. Трябва да осъзнаем, че не е възможно повече да се съществува в миналата парадигма, че е дошло време да се излезе в ново отношение към себе си и към света. Ние трябва да пристъпим към изследването на „пустотата” между нас, която е запълнена с огромни сили. Те всъщност, управляват всички.

Тогава ще разберем кои сме и какво е предназначението ни и ще можем да достигнем съвършено друг живот. От една страна към това ни тласкат страданията, а от друга страна, към това ни притегля някаква друга вътрешна сила, тяга. Във всеки съществува тази „точка в сърцето” – началото на новия свят, който се разкрива в пустотата.

Цялата наука кабала е изградена на това, да ни разкрие този нов свят, този допълнителен обем, в който ние съществуваме и да ни разкаже за средствата, благодарение на които ние ще можем да го усетим и да го изследваме, а също така и да взаимодействаме с него.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32960]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследвайки мирозданието виждаме, че и нашата природа, и светът са скрити от нас. В продължение на хилядолетия, поетапно, поколение след поколение, ние разкриваме света и все повече го опознаваме.

Творецът се явява общата сила на природата, и за да Го постигнем се нуждаем от още време. Но защо реалността е скрита от нас? И защо е скрит от нас Творецът?

Нима не е като подчиняващите Му се закони на природата – като неживото, растително, животинско ниво на развитие или човека? Той се явява общ закон, в който се намира мисълта, а също така началото и края на мирозданието. След като всичко е включено в Него, тогава защо Го е сътворил така, че Той да е скрит от нас?

Какво особено има в това, че ще стигнем до Неговото разкриване самостоятелно и ще Го помолим да ни помогне да го направим? Що за игра е това: Той се крие от нас, а ние трябва да страдаме в продължение хилядолетия в своето развитие, докато стигнем до въпроса: „Защо Творецът е скрит?” И само тогава ще ни се открие науката кабала, явяваща се средство за Неговото разкриване. А каква полза имаме от това? Е добре, ще го разкрием – но какво ще стане по-нататък?

Казват, че след това ще се чувстваме добре, защото Творецът е Добър и Творящ добро, и когато стигнем до Неговото разкриване, ще живеем в любов, издигайки се над всички страдания. Но ако Творецът е силата на безкрайната любов и отдаване, тогава защо ни е създал такива нищожни и окаяни? Защо трябва да полагаме такива големи старания, за да стигнем до онзи, който ни обича?

Но ние виждаме, че и в този свят всичко е устроено по същия начин. Хората, преминаващи през различни препятствия, за да постигнат любовта, единението, разкриването, ценят това и чувстват в каква степен са спечелили и открили за себе си нещо голямо, скъпо и важно.

Също така виждаме, че всъщност в нашия свят, всеки от нас иска да го обичат такъв, какъвто е. Но такива отношения не могат да съществуват помежду ни. Такива чувства изпитва само майката към своето дете. Но това е земна, животинска любов, която идва в майката от природата и я задължава да обича детето си – да му даде живот, който да поддържа и да способства за неговото развитие.

И това е единственото изключение. А тъй като не обичаме другите хора такива, каквито са, искаме да имаме доказателства, че това е изгодно за нас. Всичко това ни помага макар и малко да разберем, защо Творецът играе тази игра (скриването).

Той иска да стигнем до любовта без каквито и да е сметки. Така, както искаме да ни обичат каквито сме, по същия начин иска да Го обичаме не с оглед на някакви наши лични интереси, а такъв, какъвто е Той. И затова, докато не се освободим от своето его, изобщо няма да можем да разберем, как да започнем да установяваме връзка с Него.

Първото, което е необходимо да направим за развиването на усещането за Твореца в нас, е да се издигнем над своята природа. Тоест да се издигнем над собствения си интерес – какво ще спечеля от това?

Това е реално, ако успея напълно да се освободя от него – сякаш не съществувам, сякаш съм абсолютно независим и обективен, и по този начин мога да видя и съдя за всички. Ето тогава, от този миг и нататък, ще мога да започна да усещам Твореца, силата на отдаването, силата на доброто.

А ако Той се разкрие, ще отида при Него само, защото ми е изгодно. Но ако почувствам, че Той излъчва само любов, увереност, здраве, щастие, тогава ще бъда принуден да Го обичам, защото се явява източник на цялото благо. Такава любов ще бъде принудителна и зависима.

Затова, за мен е нужно да се въоръжа с екран, съкращаване и със своята анти природа, да стана свободен от собственото си его. И тогава, ние двамата ще станем носители на безкрайната, чиста любов без лична изгода, и ще разберем, че не Творецът се скрива от човека, а човекът Го скрива със своя егоизъм.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[33053]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Нашето земно съществуване почти се  е изчерпало . Това, което преди е било стойностно за нас, губи предишно си очарование. Всевъзможните наслаждения, свързани с храна, секс, семейство, богатство, слава, сила и знание повече не ни задоволяват и не могат да ни бъдат цел. Дори когато сме напълнени от тях, ние чувстваме вътрешна празнота.

Затова днес се сблъскваме с много сериозно предизвикателство на природата, която ни показва, че ние изобщо не разбираме къде сме. Целият обем на мирозданието е  пред нас, но ние възприемаме само една микроскопична част от него.

В действителност цялата материя е празно пространство. Материята се състои от атоми, а всеки атом се състои от ядро и електрони. Но ако увеличим атома, така че ядрото да бъде с размера на малка монета, то разстоянието между него и електроните би било равно на цял един километър! Атомът е като слънчевата система, в която планетите (електроните) се въртят около слънцето (ядрото), а всичко останало е празно пространство. И не  космическо празно пространство, което съдържа частици от материята, а е абсолютно празно пространство.

И така, общо казано по отношение на нас, материята се състои от празно пространство. Но може да го погледнем различно: това не е празно пространство, а изпълнено пространство, но ние не чувстваме това напълване. А напълването е най-важната част. То е невидимото напълване между ядрото и електроните, или между всички нас. Не материалните части са важни, а това, което е между тях.

Ние ще можем да усетим това само ако възприемаме заобикалящата ни природа не като предмет на егоистично получаване, а в обратното свойство – отдаване.

Природата се състои от две свойства: получаване и отдаване. Всичко се крепи на равновесието между тях. Но ние – всички заедно и всеки един поотделно – сме получаващи елементи, които се стремят да напълнят себе си. Ние използваме само петте си сетива и своя малък „резервоар” – получаващото желание, и затова възприемаме само малък обем, много ограничено по своето качество късче от съществуващия свят.

Именно тук на помощ идва науката кабала, науката за получаване, за възприемане на истинското състояние. Нейната същност е да развие в човека противоположно чувство, освен получаване – чувството отдаване. Тогава ти излизаш извън себе си, извън своя вътрешен, затворен обем и започваш да усещаш света извън себе си и независимо от себе си.

В предишното празно пространство, в неговите безкрайни простори, където частта от материя е минимална, ти изведнъж ще откриеш обем, запълнен от силата на отдаване – различен, външен свят. Той е изцяло свързан с нашия свят, допълва го, и е негов корен и източник.

Тогава ще започнем да разбираме защо съществуваме, от къде  произхожда всичко и как функционира. Вместо жалки трохи, които нямат начало или край, ние ще видим общата, затворената картина на цялото мироздание. Тя ще ни разкаже за причините и целите, и за това, което се случва с нас.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32968]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Излизайки във външния свят ние откриваме общата Сила, която включва в себе си и отдаването и получаването. Тя е източник на всичко случващо се и на цялото напълване. Това е Силата на разума, мислите, замисъла, общата сила на Природата.

Наричаме я Творец, защото откриваме, че по отношение на нас тя се явява създател. Но всъщност става дума за всеобемната Сила, включваща в себе си всички останали.

Изучавайки я, ние изучаваме нейните съставни части – законите на Природата, духовния закон на природата – отдаване, който е над обичайното ни, земно състояние. И едновременно с това, започваме да разбираме как е устроена нашата земна същност, видимите източници на законите, действащи в нашия свят.

В резултат, човек разбира защо той съществува и как да излезе от положението, в което се е „прогонил” в едностранно виждане на света. Той започва да преустройва себе си и обкръжаващото общество – не силово, а стихийно. Изхождайки от същия този егоизъм, той разбира, че не трябва да постъпва по друг начин.

Днес ние действаме автоматично, с оптимална изгода за себе си. Така автоматично ще действаме и по-късно, но вече с отчет на общата част: ние зависим един от друг и представляваме едно общо цяло. Виждаме цялата картина, цялата глобална затворена система и затова постъпваме абсолютно по различен начин.

Най-главното за нас е да открием тази обща картина и тогава естествено, че няма да грешим. Към това ни води кабала.

Според степента на развитие ни се разкрива и егоистичната ни природа. Но днес ние най-общо я усвоихме, изчерпвайки всички егоистични инструменти за постижение на света в науката и техниката, в човешкото съжителство и семейните взаимоотношения. Ние виждаме, че сме дошли до задънена улица.

Тук и възниква необходимата потребност от допълнителни знания. Намираме се на границата, на прехода към осъществяване на следващите части на мирозданието. Тя вече е тук, между нас. Понякога я наричаме друго измерение, тъй като въпросът е в това, как измерваш: изменяйки гледната точка, ти виждаш в същия този обем съвършено други явления.

Така ние с вас откриваме новия свят.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[32965]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да увеличим дори повече желанието за обединение?

Отговор: Човек никога нищо не прави освен ако то не идва от усещането за необходимост. Ти трябва да си зададеш въпроса и пред очите си да имаш ясно следната картина „Къде разкриваме висшия свят? Кога го разкриваме? В какво го разкриваме? Какво е Творецът?”

Ако отговориш на тези въпроси, то ти ще достигнеш до факта, че вътрешната връзка между нас е общата душа, в която се разкрива Творецът, и Той е общата сила на природата, която вече и сега ни събира заедно, тласкайки ни да се обединим, докато ние се противопоставяме.

Всички хора в света се чувстват така. Погледнете зависимостта, която съществува, нещата, случващи се в света, и непредсказуемите, внезапни събития в природата. Всичко това е за да ни принуди да мислим за това, да се приближим един към друг и да отговорим на въпроса „Какво трябва да направим?”

Повече и повече хора в света питат „Защо се случва това?” И в последствие това „Защо?” ще ни отведе до правилният отговор: че не сме подобни на природата, а всъщност сме ѝ противоположни.

Ако усещаме това, ако обрисуваме тази ясна картина за себе си и постоянно я виждаме, ако говорим за нея, различавайки повече и повече от нейните аспекти, детайли и зависимости, тогава постепенно ще станем част от нея и тя ще живее в нас. Ще искаме тя да се осъществи в нас.

Това е стремежът към това тя да бъде реализирана в теб, тази вътрешна връзка между всички нас да стане истинска. Това е разкриването на общата душа.

Когато човек започне да усеща тази необходимост, неговият стремеж е наречен „МАН” и той пробужда поправящата светлина (Ор Макиф).

Но ако не можем правилно да си представим системата на вселената като единна, единствена, затворена, интегрална схема, в която ние всички сме малки елементи, като напълно взаимосвързани малки колелца, ако този факт не ти е кристално ясен, тогава, разбира се, въпросът за обединение ти изглежда напълно теоретичен и ти звучи глупаво, като мото на скаути.

Трябва да се усеща като необходимост. Иначе не постигаме целта. Иначе всичко е напразно.

Ние просто трябва да видим тази картина в света днес, защото той не се променя. Когато мислим за висшия свят, ние си мислим, че той е отделен от този свят, но не е! Той е по-вътрешната негова част, мястото, където ние всички сме обединени. Това е като няколко екрана на компютър, където на първия екран ние не сме свързани и виждаме нашия свят. На по-вътрешен екран вече виждаме нашия съюз и т.н., разкривайки все по-вътрешни екрани.

Затова ние трябва сега вече да си представяме, че всичко зависи от това, как се отнасяме към света. Ако наистина си представим тази картина и искаме да преминем от първия екран на втория, тогава издигаме МАН. Това е стремежът и прогресът напред. Това вече е движението, което пробужда в отговор осветяване от втория екран, което ме привлича и ме поправя. Така работи това.

От беседа на трапезата, Москва, 14.01.2011

[32905]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Проблемът с усещането на духовния свят, т.е. пълния обем, в който съществуваме днес, е проблемът на неговото възприемане. Сега също се намираме вътре в този обем, заедно с нашата природа, която все още е скрита от нас. Но ние със своите земни, телесни усещания чувстваме една малка част от него.

Ние трябва да настроим себе си, така че да усещаме не само това, което влиза в нашето малко егоистично желание. В крайна сметка, за егоизма е достатъчно да желае нещо и изведнъж ние възприемаме това, което по-рано не сме забелязали.

Например, когато започна нова работа, аз започвам да работя с нови материали и нови явления, и по някое време започвам да усещам с какво работя. Ние настройваме себе си към по-фино възприятие, създаваме вътрешни модели на тези явления и обекти, с които се занимаваме. Например този, който работи с метал, чувства метала по неговия звук и по движението на резеца. А хората, свързани с природата, я разбират чрез знаци, които са непознати за нас.

Ние сме създадени така, че заобикалящият ни свят обрисува за нас триизмерна координатна система. Но действително ли е така? Други същества възприемат света по напълно различен начин: посредством обонянието, температурните вълни, ултравиолетовите вълни и т.н. Но без значение колко разширяваме обхвата на възприятие на този свят, ние винаги достигаме до едно и също съкращение: себе си, със своята способност да получаваме или да поемаме вътре.

Така ние ограничаваме своето възприятие и не усещаме огромния свят, който е около нас. Постепенно се приближаваме към разбирането на това явление или поне до усещането, че това наистина е така. Но на нас ни е трудно да се справим с това и да работим с този труден проблем, защото по този начин са създадени нашите тела.

Така, в резултат на своето земно развитие, става ясно, че ние просто сме слепи. Ние не виждаме къде сме и как да живеем. Това ни води до огромни страдания, които се натрупват все повече и повече. От една страна, ние се развиваме, но от друга, не знаем къде и как или какво да направим със себе си.

В резултат, за нас просто става необходимо да разрушим бариерата, разделяща ни от действителния свят. Необходимо е да го разберем, защото не можем да продължаваме да съществуваме по този начин. Ние вече виждаме, че тук има някаква психологическа бариера. Било то в нас или извън нас, ние трябва да я преодолеем.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32971]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Кабалистичната методика се основава на груповата работа, на връзката между нас, на стремежа към това да се съберем всички заедно, да съберем всички общи сили и с общи усилия да помогнем на всеки да излезе от самия себе си към другите.

Всъщност методиката е построена много реално и просто. За да възприемем висшия свят, трябва да престанем да обръщаме внимание на „атомите” на нашите тела и да се прехвърлим на пустотата в „междуатомното пространство”. Това можем да направим в човешкото общество или в негова малка група, която ще ни позволи да се изменим.

Ние трябва да се събираме заедно, взаимно помагайки си един на друг, и да започнем да пренасяме вниманието от себе си на това, което е между нас. Работата е неприятна, неразбираема, много неестествена за нас, но за това кабалистите са написали огромно количество материали. Прилагайки върху себе си кабалистичната методика, ние я доработваме, дописваме я, материализираме я, започваме да я прилагаме, да я усещаме вътре в нас. Като цяло, ние я приспособяваме към себе си, към настоящето, към днешната реализация.

И затова ние се явяваме и изпълнители, и изследователи, и разработчици на етапите на практическата реализация на цялата Природа. Методиката се прилага днес към нас, към тези, които желаят да допълнят към своето усещане на мирозданието още една висша част. При това, това не е просто допълнение, а най-важната част.

Ние с вас започваме да усещаме силите, явленията, действията в „междуатомното пространство”, т.е. реалността в 99%. Този огромен обем е запълнен, първо с мисъл, замисъл, сили, тяхното взаимодействие – всичко това, което ни привежда в движение, малки микрочастици.

Това постижение на корена ни извежда от състоянието на временност, неведение, подчиненост – по същността на нещата, от състояние на небитие в състояние на яснота, вечност, съвършенство. Ето какво ни дава правилната реализация на науката кабала.

Всичко това се реализира в групата, където започваме да усещаме по какъв начин да излезем навън към възприемане на останалите. От усещането на „света в мен”, ние преминаваме към усещането „света в света”. Защото ако вместо мен съществуват милиарди хора, или души, то, излизайки от себе си, аз започвам да възприемам силите, които действат между нас, и всички души като едно цяло, като една затворена система.

Днес даже на материално ниво нещо ни подсказва, че светът е глобален и интегрален, че в него всичко е взаимосвързано. Така аз започвам да възприемам всички външни както себе си. По този начин получавам на свое разположение огромно желание, огромна сила, огромно напълване – и всичко става мое Аз. Това вече не са хора, а просто сили, съществуващи в такъв вид.

Така човек започва да разкрива истинския обем, истинското виждане на света.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32953]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Днес трябва да признаем, че всички ние: човечеството, неживото, растителното, животинското ниво и Творецът сме части от една система. Колкото повече съответстваме на тази система, толкова ще се подобряват нашите условия. Но ако не се съгласим с нея или не можем да се съгласуваме с нея на степента, която отговаря на нашето развитие, в тази същата степен ще усетим страдание, включително и нашата смърт.

Всъщност, ние съществуваме в една интегрална система, която ни се разкрива все повече. Самата система е постоянна; но тъй като нашият егоизъм се развива, ние възприемаме нейните по-рано скрити форми. Мислим си, че природата се променя, но ние сме тези, които се променят. Това е сякаш да гледаме през прозореца на влака: не се движи платформата, а влакът.

До скоро, ние сме се развивали на нивото на неживото, растителното и животинското и не сме усещали нашата противоположност на природата. Това са били моите вътрешни желания, които са се развивали (Шореш, Нешама и Гуф) и всичко е било насочено към задоволяване на моите егоистични нужди.

Но сега към тези желания са добавени два допълнителни типа желания, които аз усещам като външни: „одежди” (Левуш) и „палати” (Ейхал). Аз трябва да ги приема като мои собствени вътрешни желания, което значи, че трябва да приема, че целият свят е мой, че той е аз, докато аз само го възприемам като съществуваш извън мен.

Следва, че целият този свят, вселената, цялата природа, е моя, нали? И е моя отговорността да се грижа за всичко това, както се грижа за себе си, нали? Така че не трябва да го използвам за лична полза, а точно за да се грижа за него „както правя за себе си”, тъй като всичко това накрая се разкрива като моя интегрална част.

Това наричаме нов глобален свят. „Одеждите” и „палатите” (Авиют 3 и 4 от моите желания), които съм виждал като външни, стават вътрешни в моето възприятие и се развиват като мои собствени желания, докато аз, поради моята егоистична природа (в моя ГЕ, Авиют 0, 1, 2), ги отхвърлям, виждам ги като извън мен и затова им вредя, като по този начин вредя на себе си.

И когато започна да ги прикрепям към себе си, ще мога да усетя висшата реалност в тях. Това е защото реалността, която се усеща в „одеждите” и „палатите”, които са станали мои части, ще се окаже духовния свят. С други думи, аз трябва да прикрепя цялата природа към себе си и да чувствам вътре в себе си всичко съществуващо, до последния атом. В крайна сметка, вселената е светът на Безкрайността, който ще ми се разкрие, когато почувствам, че всичко около мен е мое.

Именно така ще го възприемам. Вместо материалния свят, който се развива в моите егоистични желания, ще започна да усещам духовния.

От урока по статията „Характер на науката Кабала”, 12.01.2011

[32718]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Пред човек стои голям проблем: как да разбере в какъв свят се намира? С какви очи да гледа на реалността, каква гледна точка да избере?

Как да се отдели от вътрешната лъжа и да види не онова, което му се иска да види в собствения му егоизъм, а обективната картина, независима от неговите свойства, желания и настроения?

Ние знаем, че всеки съди според степента на собствената си изкривеност и гледа пристрастно с подкупен поглед, който напълно изкривява неговото виждане за живота. И така действа целият свят. Ние виждаме от историята как хората от всички поколения са грешали в своето възприемане на реалността, в подхода към живота, не разбирайки в какъв свят се намират и защо живеят.

Изучаващият кабала вече притежава някаква възможност да види истината. Но човек, затворен във вътрешната сфера на нашия свят, само в пределите на този малък кръг, не може да види нищо, излизащо извън неговите граници. А тук, вътре в него, той вижда всичко съгласно своето его, в схемата на собствената си изгода и за нищо друго не е способен да мисли.

Тъй като всичките му стремежи са насочени само навътре, към неговата вътрешна точка,  е невъзможно в него да възникне каквото и да било желание или мисъл да види нещо извън своя най-непосредствен интерес. Той изначално е създаден такъв, че да не вижда и чувства онова, което не се докосва до неговата вътрешна точка.

Човек не е способен дори да помисли за това, то съвършено излиза извън рамките на неговото възприятие. До него може да съществува друга реалност, милиард пъти по-голяма и по-силна от тази, която той усеща в своята вътрешна егоистична точка, но той не се интересува от нея и затова не вижда.

Неговите информационни гени (решимо) му диктуват, че той трябва да се интересува само от това, което касае лично него – и той така и прави.

От урока по статията „Кабала и философия“, 10.01.2011

[32427]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→