Въпрос: Ако цялата ни реалност и целия наш свят се нарича въобръжаема реалност, тогава това, че сега четем книгата „Зоар” също ли е илюзия?

Отговор: Разбира се! „Зоар” не е книга, а по-висше осветяване. Това е светлината, която идва до нас от системата на душите, светлината, напълваща душите ни.

Също така, кой е Раби Амнона Саба, за когото четем в „Зоар”? Това е особена, голяма светлина и много високо съпало. Как да го постигна?

Ако аз постигам определена степен на връзката между душите, тогава степента на тяхната връзка, взаимното отдаване между тях се разкрива като светлината, наречена „раби Амнона Саба” или на по-ниското стъпало – неговият син. Светлината е степента на отдаване между душите.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 23.01.2011

[33485]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Въпрос: Как да ускорим нашето напредване?

Отговор: Това е много тежко. Зная по себе си. Мисля, че единствената възможност е късметът. Никакъв ум не помага, тук нищо не помага. Необходима е, както се казва, „карта в живота”, късмет – на иврит е „мазал”.

Или по-просто: да потисна себе си, да стана малък винт, механизъм вътре в групата. Аз изпълнявам всичко, каквото казват другарите. Правя всичко, което те искат. И по-малко свои мисли. Хванал съм се с такава работа и като автомат, без да включвам  чувствата си, без да включвам мислите си, просто влагайки себе си, да се сгуша в другарите. Това помага.

Но като цяло, това е много тежко. Да се включа правилно в група е залог за успех. Нищо повече и не трябва. Щом като се включиш в група, ти откриваш, че тя е абсолютно поправена, че вътре в нея съществуват всички светове и там вътре се намира Творецът.

Те и самите другари не чувстват това, а ти, ако си се анулирал по отношение на тях, започваш да откриваш това сред тях.

И изведнъж виждаш: „Къде само се намирам!? Оказва се, че целият наш свят – това е свят на Безкрайността!? Къде се дяна целият негатив? Нищо няма! Всичко е прекрасно, самото съвършенство!”.

Ако си се поправил – виждаш света такъв. Затова „свят” на иврит се нарича „олам ” – от думата „неелам”, „изчезващ”. Той е относителен. Както в теорията за относителността, тук всичко зависи от „ползвателя”, от наблюдателя.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33199]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

В началото на нашия път, в продължение на хиляди години развитие, съгласно времето на нашия свят, ние напредваме под въздействието на пробуждащите се в нас гени, решимот, заставящи ни да ги реализираме.

Тъй като по отношение на природата ние се намираме в състояние, което се нарича „този свят”, трябва да преминем стъпалата на този свят. Всеки път в нас се събужда ново, по-голямо желание за наслаждение – по-високо решимо, което ние трябва да реализираме, като се стараем колкото може повече да го напълним.

Когато се завършват всички информационни гени, решимот, от тази част на пътя, която се нарича „този свят”, ние започваме да усещаме гени – решимо от нов тип. Първото ново решимо се нарича „точка в сърцето”.

И тогава трябва да започнем да въплъщаваме това решимо на основата на новите условия, по ново сходство – не съгласно желанието за наслаждение на този свят, а съгласно желанието за отдаване, което сега се пробужда в нас. Така ние напредваме – винаги не по своята воля, а под натиска на пробуждащите се в нас гени – решимот.

Човек не може да направи нищо освен това, което изисква неговата душа, защото в решимот вече е заложена информация за всичко. А ние сме само желание, което напълно се управлява с помощта на тези гени – решимот. Като компютър, в който е заложена програма и данни.

Но стъпаловидната природа в нас винаги остава неизменна – нашето желание за наслаждение се дели на 125 порции – стъпала, по които ние се издигаме. И докато не завършим поправянето на предишната порция желание за наслаждение, като напълно направим всички необходими поправяния на това стъпало, невъзможно е да напреднем на следващото стъпало.

Природата на стъпалата – това е непоклатим закон и никакви уловки не ни помагат да го избегнем и да се скрием или да допуснем в него някакви снизхождения. Всичко зависи само от това, как се стараем да изпълним неговите условия.

От урок по статията „Характер на науката кабала”, 20.01.2011

[33258]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок №2, Москва

Кабала разказва за усещането на желанията и напълващата ги светлина. Тяхното постепенно проявяване, по отношение на нас, изгражда духовните светове. Първият от тях е светът Асия, който е все още мъничко усещане – не възприемаме нашето взаимно състояние като динамично. То е доста статично и затова се нарича „нежива природа“.

След това, постепенно започваме да усещаме, че състоянията са променливи. Оказва се, че те имат своя диалектика, свое развитие. Така преминаваме на растителното ниво, където има поглъщане, отделяне и растеж. Започваме да усещаме динамиката и своето участие в процеса. Намирайки се в пространството с останалите желания, т.е. с душите и със светлината, която ги напълва, вече можем да оказваме своето влияние.

След това чувстваме състоянието вътре в това пространство – на животинско ниво. Сега можем да действаме самостоятелно, като се местим от място на място. Растението, макар и да расте, стои на едно място, а животното, освен че расте се мести, ражда и живо потомство. С това, практически стигаме до състояние, което е  аналогично на нашия свят. Изведнъж започваме да усещаме, че живеем, че съществуваме в нашия свят само в свойството отдаване.

А после идва ред на следващото свойство, когато дотолкова усвояваме цялото това пространство, че започваме да усещаме неговия цялостен замисъл, плана на природата отначало докрай и се включваме в този план. Именно тогава се запознаваме с основната мисъл, наречена Творец.

Всичко това изучаваме в науката кабала. Световете Асия, Брия, Ецира,  Ацилут, Адам Кадмон, светът на Безкрайността – всички те представляват постигане на пространството, в което ние с вас съществуваме.

При това, нашият свят, със земните му дела, остава в нашето възприятие. Той существува, докато не постигнем пълното абсолютно знание, познанието, единството с всички желания и напълващата ги сила.

А след това, когато постигнем последното ниво – света на Безкрайността, всичко в него сякаш започва взаимно да се включва, да се съединява, да се подрежда – и пространството се свива.

И всичко това е изградено върху молитвата на обществото. Това означава, че никога не се спирам на личното отношении към това, което става с мен. Установявайки, че правя първичен, егоистичен анализ, трябва да се приведа в ред – да поставя себе си в правилното положение.

Затова правя предварителен анализ на всяко духовно действие: разбирам, че се намирам вътре в другите и Творецът специално възбужда в мен, в групата, ненавист към другите, за да мога да се издигна над нея и с Негова помощ да изградя всичко правилно и добре. Аз си правя сметка: за какво ми е всичко да бъде уредено добре?

Привличам Твореца и предизвиквам Неговото явяване, разкриване – състоянието,  при което между нас възниква пълен комфорт, когато сме като един човек в едно сърце.

Ние имаме нужда от Твореца не, за да установи мир между нас, като майката, която трябва да се появи, за да не се карат децата помежду си. Той пробужда разногласия в нас, за да Го повикаме и да Го накараме да се разкрие сред нас.

И когато постигнем мир помежду си, това е просто индикация, че Творецът наистина се разкрива между нас. И ако още съществуват някакви търкания помежду ни, това означава, че все още недостатъчно сме Го разкрили. Така се издигаме по 125-те съпала, докато напълно не постигнем това.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33211]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да реализираш информационните гени/решимот вътре в групата?

Отговор: Няма друга реализация на частното решимо на всеки човек, освен изпълнението на своето включване в групата до абсолютно съвършено състояние. Така се реализира решимо.

Няма друго място и друга реализация – с всички разкриващи ми се желания, свойства и данни аз трябва да дойда в групата, и докато не я видя при тези условия като съвършена, до тогава, не се счита че аз съм реализирал това решимо.

В този миг, когато аз видя всички другари съвършени – съединени, свързани, обичащи (съгласно своето стъпало), това означава, че аз съм завършил обработката на даденото решимо, реализирал съм се напълно.

И на мен тутакси ми се разкрива следващото стъпало – отново ненавист, отблъскване, завист, сладострастие, честолюбие. И отново ми е необходимо да приведа към съвършенство това свое състояние. Само в такава форма аз мога да реализирам своите решимот и да постигна съвършеното състояние, докато не останат повече решимот, които трябва да поправя с любовта към ближния и постигането на съединение, вечно и съвършено.

А на всяко по-високо стъпало, разбира се, те чака по-силна ненавист и отблъскване, такива сметки, от които не можеш да се освободиш. Увлича те неспирния поток на ненавистта и егоистичните сметки по отношение на останалите, и ти мислиш само как да излъжеш другия, да го ограбиш и да се издигнеш над него.

Ти мислиш за това всеки миг, просто главата ти се тресе. А ако искаш и някак да го направиш, то разбиваш и сърцето си.

И тогава разбираш, че е възможно да работиш само в групата. Човек го въвличат в такива състояния, че всички проблеми да бъдат концентрирани само върху това. И така до самия Край на поправянето.

Тези сметки не те оставят на мира, това което правиш прилича на някаква глупост и мислиш, че вече си приключил с нея, но само след миг отново ти се открива сякаш съвсем същото! И отново, и отново – това няма край! Остава само да се запасиш с търпение и да се връщаш към това до безкрайност… Докато накрая не стане пробив.

Рабаш разказваше, че лекарят му е забранил да пие уиски, но той натопявал в уискито късче пирог и така хапвал по малко. Все едно яде пирог, а едновременно уискито в чашата свършвало…

Така и ние, неспособни сме да получим светлината Хохма – можем само, капка по капка, да пийваме от нея в своето желание. И с огромно количество действия да я изпием цялата. Как работи компютъра? Той нищо не разбира, освен „0” и „1”, а всичко останало идва за сметка на множеството действия.

И така е устроена цялата природа: квантовата физика, химията, всички останали науки. Няма нищо, освен „плюс”, „минус” и огромно количество действия. Цялата премъдрост е в това умножаване на действията.

Всяко действие, каквато и формула да ни описва, може да се представи като „минус” и „плюс”, съединяване и раздяла.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 20.01.2011

[33246]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява разкриващото се решимо? Какво именно ни се разкрива?

Отговор: Невъзможно е да се обясни, защото „решимо” (информационен ген) е цялостната картина на бъдещето, която се пробужда в мен.

В края на цялата тази верига от решимо се намира най-последното решимо, което представлява света на Безкрайността.

А сега се разкрива едно от състоянията, които ме водят по пътя към този свят на Безкрайността. И в него вече са заложени всички данни, освен моето необходимо усилие и екрана.

А когато добавям свои усилия и екран, то това решимо се реализира и се превръща в истинска картина на действителността.

И доколкото в този информационен ген не достига моето усилие и моя анти-егоистичен екран, а от друга страна, то включва цялата пълна картина на реалността, с едно изключение, получава се така, сякаш в това решимо се крие Твореца, откриващ своето желание към моето участие. Той сякаш ми показва картината на реалността с празнини, с освободени за мен промеждутъци, в които аз трябва да Го напълня със своето участие.

И аз не мога да реализирам решимото отведнъж – за това се изисква цяла последователност от действия, понякога доста много. В крайна сметка, аз трябва напълно да разкрия степента на своето подобие и степента на несъответствие между нас. Затова решимо е построено и се разкрива така, че да не ме доведе до завършена картина – то трябва да ми даде това, което не ми достига!

С това, че аз напълвам картината, аз добавям към тази точка, която изначално се е разкрила в мен, целият Творец. Защото нашата цел е на всяко стъпало да се сравняваме с Твореца. Аз реализирам решимото така, сякаш работя и запълвам нещо извън самия мен и така аз издигам (допълвам) себе си до нивото на Твореца на даденото стъпало, където се намирам сега. Това е многостранен процес, който в крайна сметка ме води към съвършенство.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 20.01.2011

[33249]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние съществуваме в една единствена реалност, създадена от Твореца, но тя ни се разкрива само в степента, в която й съответстваме и можем да се уподобим на нея с нашите свойства. А самата  реалност е постоянна и неизменна, и се нарича Свят на Безкрайността.

Намираме се в желанието за наслаждение, в свойство, което е обратно на Света на Безкрайността – в намерение за получаване, вместо за отдаване. Можем да поправим себе си стъпка по стъпка, извършвайки последователни поправяния – и така 125 пъти. И всяко осъществено поправяне формулира в нас ново постижение – така напредваме.

Това стъпаловидно напредване се осъществява според закона за съответствие на свойствата и тук не може да има никакви компромиси, защото се намираме в система, която действа като жив организъм. Ако ти съответстваш на нея – съгласно това получаваш, а ако не съответстваш, тогава ще получиш съгласно несъответствието. Всеки път взаимодействаш с природата в степента на подобие и сила на онези свойства, които проявяваш спрямо нея.

Ако в нас нищо не се променяше, през цялото време щяхме да се намираме в едно и също състояние. Но тъй като в нас, данните се променят през цялото време – информационните гени („решимот”), които постоянно растат – ние ставаме все по-противоположни на природата и все по-силно се различаваме от нея. Именно това усещаме като натрупване и разкриване на всевъзможни неудовлетворени желания и проблеми.

По този начин усещаме тези сили, които все по-силно ни притискат от страна на злото. Те неизбежно ще ни принудят да започнем да се движим към доброто, т.е. да търсим как да постигнем подобие с природата.

От урока по статията „Характер на науката кабала”, 20.01.2011

[33261]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато „Зоар” говори за човека, желанията ли има предвид?

Отговор: Според книгата „Зоар”, „човек” е свойството, подобно на Твореца. Разбира се, че става дума за желания. Защото образът на човека, представен пред нас, всъщност не съществува в реалността. Това е игра на въображението.

Да допуснем, че виждаш картина на екрана на компютъра. Нима тя съществува в реалността? Съществува нещо в паметта на компютъра и там се случват всички действия.

Но за да видиш случващото се в паметта, само за твое сведение и във връзка с теб, има екран, на който виждаш някаква демонстрация на това, което се намира в паметта. Но цялата истинска картина е там, вътре, във вид на електрически сигнали, във вид на сили, намиращи се във всевъзможни съчетания помежду си.

Ти виждаш външните символи на тези съчетания, които са много ограничени, строго определени, защото не си способен да ги възприемеш по друг начин. Тъй като не можеш да живееш вътре в паметта на компютъра, да разбираш и виждаш какво става там.

Същото е и в книгата „Зоар”. Нейните автори ни предават някакво духовно впечатление, което сега можем да чуем само външно и някак да си го представим в нашето непоправено, ограничено възприятие.

Но тази представа няма никакво отношение към истинската духовна картина, скрита там вътре, зад външните форми на буквите, думите или образите, възникващи в твоето въображение. Авторите на „Зоар” подразбират нещо съвсем различно.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 20.01.2011

[33234]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Колкото по-дълбоко, заедно с квантовата физика, проникваме навътре в материята, която е нежива и там няма нищо, освен напълно определен подход и механично разкритие – изведнъж разкриваме там разум и чувство.

И макар че ние самите придаваме на материята тези свойства,  там откриваме мисъл, замисъл. Ние разбираме, че се сблъскваме с нечия мисъл.

Изследователите на космоса също твърдят, че чувстват като че ли зад целия космос, отвъд звездите, стои някаква мисъл. В развитият човек възниква такова усещане.

На скорошната лекция в Москва аз разказах, че ако се увеличи атомът, ще открием празно пространство между неговото ядро и електроните. Аз вече получих възражения от свой познат, физик, който опровергава, че в атома може да съществува празно пространство, защото цялото пространство там е запълнено. Днес ние знаем, че електронът не е съсредоточена в едно място частица, а някакъв размазан облак, запълващ цялото пространство на орбитата.

Това като че ли не съответства на това, което аз представих, но кой знае какво ще говори физиката след още двадесет години? Ясно е, че всяка теория ще стане още по-абстрактна, тъй като напредвайки все повече, разбираме, че нашият свят се състои не от твърди частици и не се подчинява на обикновената механика, а все повече се приближава към духовната форма.

Когато казах, че в атома има празно пространство, имах предвид качествена празнота вътре. Колкото и нашите изследвания да потвърждават , че цялото пространство на атома е запълнено и един електрон запълва цялата област, заедно с това откриваме празно пространство, която иска  да ни каже нещо с тази си празнота. Това е и скритата там мисъл.

Също и в състоянията между стъпалата, при прехода от едно стъпало на друго, ние попадаме в някакви особени падения-празноти – падаме и се обновяваме. Затова всяко следващо стъпало е съвършено ново изграждане.

От урока по статията  „Характерът на науката кабала“, 20.01.2011

[33255]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Какво се поправя във връзката с ближния? В това, че сега аз го обичам, а буквално след секунда вече ненавиждам?

Отговор: Във връзката с ближния се унищожава този свят, усещането за него като разделен. Аз съм егоист и този свят ни разделя, а ако  постигна правилна връзка с ближния, от моето съзнание изчезва усещането за разделение.

Защото светът – това е твоето усещане, когато  чувстваш само себе си. Ако вместо него, започнеш повече да усещаш ближния, този свят постепенно изчезва. Вместо него ти започваш да усещаш Висшия свят.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 14.01.2011

[33114]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→