Въпрос: Да предположим, че сме достигнали състоянието, когато седемте милиарда души в света изучават и реализират кабала.

И в този свят се ражда дете. Какво ще стане с него? То ще трябва ли да разбере какво е това зло, за да достигне до доброто? Но нали в това време този свят вече ще се поправи. Как то ще усети злото, посредством какво?

Отговор: В този свят става обновяване само на физическите тела, а не на душите. Затова децата, които се раждат, това са стари души, придобиващи нови тела. По тази причина ние не обръщаме внимание на възрастта на човека. И независимо от това дали физическото тяло е умряло или се е родило за живот в този свят, – душата продължава своите кръгообороти.

Ти питаш, ако всички хора поправят своето его, ще трябва ли още да се раждат хора? Не, на душите повече няма да им е необходимо да се раждат. Но биологически ние няма да живеем вечно. Ние ще започнем да чувстваме как се променя нашият свят и постепенно придобива свойствата на висшия свят.

Защото според степента на поправяне на всеки от нас и на всички заедно в една система ще се изменят и нашите усещания за света. Когато се издигнем от първото стъпало на духовния свят на второто, а след това на третото, – ние ще преминаваме от свят в свят. А когато достигнем състояние на пълно поправяне и обща взаимовръзка, нашия свят ще бъде разрушен.

Казано е: „Шест хиляди години скритие и една година разрушаване”. Ще настъпи седмото хилядолетие. „Ще бъде разрушен” означава, че този свят ще изчезне от нашето усещане, защото ние го усещаме в своят общ егоизъм. И в момента, в който той се превърне в отдаване и любов, вместо него ще усетим висшия свят.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 11.01.2011

[34231]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Защо в духовното трябва да образуваме желание за всяко ново наслаждение?

Отговор: Това е така, тъй като в духовното няма наслаждение без желание. Без да желаете, вие няма нищо да постигнете. И желанията трябва да бъдат всеки път нови. Това не са желанията, с които сте били родени в този свят.

Когато сме родени тук, нашите сетива все още не работят. Едно бебе на практика нищо не възприема. То има само някакви реакции на животинско ниво. И тогава ние веднага започваме да го помпаме и пълним с нашите програми на възприятие.

Ако снабдим това създание, което току що е дошло от утробата на майката, с други програми, тогава ние бихме го формирали в нещо съвършено различно. Ние бихме могли да го развием духовно. Това зависи от образованието, възпитанието и методите на развитие.

С нашето отношение още от първия ден отглеждаме детето да бъде егоист. А между другото, бебето е отворено за всичко: то може различно да чува и вижда, то може да възприема света по различен начин. В края на краищата, всичко зависи от обкръжението.

Сега с помощта на обкръжението, по същите принципи, ние трябва да преобразуваме нашето виждане за света, нашето отношение към живота.

От урока по писмата на Рабаш, 24.12.2010

[34178]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От лекция в Берлин

Живеем в доста неразбираем свят. И човек се пита къде живее, къде съществува. В продължение на хиляди години, не сме си задавали този въпрос. Мислeхме си, че света, в който живеем е този свят. Такава концепция се нарича „светоусещане според Нютон”.

После, напредвайки в изучаването на природата установихме, че другите същества, различни от хората, усещат света по различен начин: топлинни петна, като змиите или ароматни облаци, като кучетата или разделен на множество сектори, като пчелите и т.н. Тоест всяко същество усеща света различно и се ориентира съгласно своите усещания. И това изобщо не ни пречи за съществуваме в един обем, но абсолютно различно да възприемаме света.

А после възникна друга парадигма. Появи се Айнщайн и доказа, че всичко е относително: времето, пространството, движението и няма нищо абсолютно. Тоест нашето възприятие за света, са просто навиците ни и ние бихме могли да го възприемаме напълно различно.

Ако се движехме с големи скорости, ако се въртяхме около големи небесни маси, то пространство и времето щяха да се изкривят – и тогава щяхме да чувстваме, виждаме и усещаме себе си различно. Това е постигане на реалността по Айнщайн, т.е. теорията на относителността: всичко спрямо човека.

Друг учен, Хю Еверет е доказал, че светът, който възприемаме по отношение на себе си, т.е. зависещ от нас, практически не съществува – ние го изграждаме в своите усещания.

А после се появила науката кабала, която била скрита почти 6000 г. и в нейните книги винаги е пишело, че нито ние, нито светът като такъв, възприеман от нас, не съществува, а всичко това е само по отношение на нашите сетивни органи. Ако променим тези сетивни органи, то и светът ще се промени.

Тоест съгласно теорията на Айнщайн, има наблюдател и обект на наблюдението. Съгласно теорията на Хю Еверет има обект и наблюдател, които през цялото време се променят и ние можем да усещаме нещо средно между тях. А можем да усещаме и по поръчка, в зависимост от нашите вътрешни свойства – науката кабала говори и за това.

За какво са ни необходими всички тези премъдрости? Те са необходими, за да можем да разберем къде живеем, в какъв свят съществуваме.

Появяват се филми, подобни на „Matrix“ и „What the Bleep…“, в които вече се изказват предположения и догатки, че не съществуваме в  обема, който усещаме в нашите пет телесни сетивни органа.

Ние имаме зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Усещаме онова, което попадне в областта на тези пет сетивни органа. От това се изгражда нашата картина за света.

Но ако започнем да изключваме тези сетивни органи, то картината на света ще започне да намалява и изчезва. Тоест ние усещаме не това, което в действителност се намира извън нас, а нашите реакции, нашите вътрешни въздействия, така наречените смущения от нещо неразбираемо.

А ако се освободим от петте си сетивни органа, тогава какъв свят ще усещаме?

Ето тук идва науката кабала и разказва, как да се издигнем над тези пет сетивни органа и да започнем да усещаме света друг – допълнителен. В допълнение към този свят, в който сега съществуваме в нашето тяло, като всеки жив организъм, можем да започнем да усещаме природата, света такъв, какъвто съществува извън нашето тяло, извън петте ни сетивни органа.

И в нас съществува зародиш на такова възприятие – така наречената „точка в сърцето”. Това не е сърцето и не е точка в него. Просто така се нарича рудиментарния, дремещ в нас сетивен орган. И ако пожелаем, ще успеем да го развием и чрез него ще започнем да усещаме онзи свят, който можем да си представим извън нашето тяло.

За този свят, който се намира извън нас, извън нашите пет сетивни органа, не в този информационен поток, който влиза в нас, а в този, който съществува в действителност извън нас – за това говори науката кабала. Затова, тя се нарича „кабала” – „получаване”, как да получим истинско усещане за истинската реалност.

От лекция в Берлин, 27.01.2011

[33985]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

На нас ни се струва, че всеки от нас има своите въпроси, своите проблеми. „Аз искам да постигна духовното, а спрямо останалия свят нямам никаква работа. Понякога мисля за него, но по принцип, каква е разликата? Къде е светът и къде съм аз?”

Разбира се, това е обикновено егоистично чувство. Но какво да правиш? Може да се направи само едно: много добре да се помисли за това как сме свързани един с друг. Кабала говори за това, че цялото човечество е взаимосвързано. Това го усещаме, сега сега повече или по-малко разбираме.

Вярно е, че резултати засега няма. Ние виждаме, че и правителствата, и отделните хора, дори умните, все едно не могат да се променят и все така пребивават във вътрешната си лична егоистична обвивка. А проблемът всъщност е глобален и се решава само във връзката между нас.

Науката кабала казва, че всички ние представляваме отделни личности и сме свързани помежду си чрез различни съединения. Това е огромна, сериозна, много объркана и изключително многообразна схема от седем милиарда взаимосвързани части.

В нея може да се усети собственото „Аз” вътре в себе си – и тогава аз усещам нашия свят. Или аз мога да усетя онова, което е извън мен – други части, връзки между мен и всички останали. И тогава аз ще усетя висшия свят извън мен.

Той се нарича висш, защото аз съм ръководен от това, което постъпва от всички към мен. Всичко, което се случва в мен, се случва защото към мен се протягат връзките от всички седем милиарда части. 

Как да се реши днешният проблем, който Природата поставя пред нас? Защото ние сме длъжни да намерим добрата връзка между нас, защото именно от общата система, към нас постъпват всички недобри сигнали.

За това, трябва да излезем от себе си и да започнем да усещаме околното пространство. А извън мен се намира света на Безкрайността. По такъв начин ние всички трябва да излезем навън и да усетим онова поле, което съществува между нас. Нито един човек няма да успее да го усети в себе си.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34028]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява науката кабала?

Отговор: От висшият корен (замисълът на творението), отгоре надолу, през всички светове, към нас, се спуска някакво въздействие, достигайки накрая крайната точка, този свят. То включва в себе си външната част и вътрешната: 5 висши светове и творения.

Цялото мироздание това са светове и души, които се намират вътре в световете. Науката кабала изучава всичко, с изключение на самият корен: как това се е разпространявало отгоре надолу, а после се връща отдолу нагоре – и всичко относно постигащия това човек.

Вътре в тази система се намира някой, наричащ се „човек” (ние засега не знаем кой е той) – и това, което се разкрива относно него, се нарича наука кабала.

Аз сега се намирам в реалността на този свят и усещам всичко чрез пет сензора – петте органа на осезание: зрение, слух, вкус, мириз, осезание. С тяхна помощ аз разкривам и възприемам нещо, случващо се отвън.

А какво се случва всъщност там – аз не знам. Физиците ще кажат, че ни въздействат вълни и няма нищо друго освен вълни. Химиците ще кажат, че тези реакции са между някакви вещества, молекули. Но главното е, че аз улавям някакви въздействия и реагирам на тях. Това е моето вътрешно възприятие, някой друг може да реагира по друг начин.

Ние всичките сме устроени еднакво и затова възприемаме приблизително същото. Някакво друго създание ще усеща съвсем друга реалност. Всеки усеща света в зависимост от своите свойства, характер, информационни гени – хора, животни, насекоми, растения, дори камъните – всеки по различен начин усеща себе си и своето обкръжение.

Но кабала говори само за това как човекът възприема света. Въпреки че и тук има различия, все пак имаме някакво общо възприятие. Ние все пак се разбираме един друг! На неживо, растително и животинско ниво нашите впечатления дотолкова съвпадат, че ние сме напълно солидарни един с друг относно тях.

Само на човешко ниво, там, където започва психологията, индивидуалните особености на възприятията и усещанията – там започва сложността в разбирането.

Ако се разглежда само въздействието върху петте органа на чувствата, неизкривените особености на психологичното възприятие, то всичко, което усещаме в тях се нарича възприемане на този свят – върху което още не са наложени твоите нерви и мисли. Ако по този начин постигаме всичките 5 духовни свята, то това се нарича науката кабала: цялото спускане отгоре надолу, от началото до края и от края отново към началото, всички цели и системи, причини и следствия, всичко, до последния детайл.

По такъв начин кабала обяснява: какъв е човекът, за какво е създаден, защо е било необходимо спускането отгоре надолу и какво ни чака в края на подема.

Тази наука включва в себе си всичко – включително физиката, химията и живота на човека в този свят… Всичко е там, вътре!

Кабала това е разкриването на цялата реалност вътре в постигащият я човек.

Човек се издига в световете и постига реалността в някакъв неин срез: 1-во стъпало, 2-ро, 3-то… Когато той се издигне на следващото стъпало, то е ясно, че всички предишни са вече включени вътре в него.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 23.01.2011

[33956]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Ако животът тече и в него има добри и лоши състояния, тогава цялата мъдрост е в способността да се наслаждавам и на неприятните състояния. Това наричаме мъдростта на живота: как да се отнасям към нещо лошо, така че да виждам в него или отношението ми или подготовката, или част от добро състояние.

Всъщност, това наистина е така, подобно на усещането за глад преди да се наситя или за умора преди да получа така желаната почивка. Не може да бъде иначе. Трябва да има „тъмнина” преди „утрото”, както е написано: „Имаше вечер и имаше сутрин”.

Например, аз се наслаждавам от мисълта, че скоро отивам на почивка. Тогава вече усещам част от тази почивка, точно сега, въпреки че реално тя още не е започнала за мен.

Тогава започвам да мисля: „Наистина ли ми е нужно да бъда на почивка? Или мога да започна да ѝ се наслаждавам точно тук и сега дори повече, отколкото когато тя започне?”. И наистина, когато в действителност отидем на почивка, не ѝ се наслаждаваме толкова много, защото се наслаждаваме от очакването и от подготовката за нея.

Това е мъдростта на живота. Когато я използваме, винаги живеем в красиви илюзии и се наслаждаваме на всеки момент. Това е истински подход, тъй като никога не получаваме напълване в желанието. Всичко е само над него.

От беседа с Рахел Лайтман преди заснемането на ТВ шоу, 19.01.2011

[33503]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че ние искаме да отдаваме само за забавление…

Отговор: Разбира се, сега ние искаме това забавление. Нима мога да желая нещо си толкова „свръхестествено”? Какво ми обещава то?

Например, бидейки гладен, мога ли да почувствам глада на друг? Не и ако сметката не е „завързана” за моите келим. Човек винаги действа, като изхожда от желанието. Как мога да поискам нещо извън сферата на интересите на моето желание? Това е невъзможно, не е заложено в Природата.

Дървото е дърво, камъкът е камък, желанието е желание. А до тях – разумът, който ни помага да напълним себе си с желаното. Нищо друго няма.

В крайна сметка, става дума за много прости „клетки” на мирозданието, действащи на двоичен принцип: или да, или не. Няма множества и усложнения, а всичко сложно се създава от тези двоични съставляващи, като наличие или отсъствие. По средата – нищо. Тотална тъмнина или тотална светлина.

А след това, между тях се изгражда цяла система от взаимоотношения с различни оттенъци, породена изцяло от същите двоични елементи.

Затова, ако аз искам нещо, то мисля само за това, което искам. Щом нещо, конкретно, не ми достига, например моркови, то аз не мога да поискам банан. Бананът за мен в този момент просто не съществува. Аз съм зафиксиран на своето. Това се вижда добре по децата. На този принцип работят клетките на паметта в компютъра и нашите неврони: да или не, вик или неговото отсъствие.

И затова, просто не може да бъде, пребивавайки в получаващо желание, аз да почувствам в него желание да отдавам. Аз не разбирам и не чувствам това, което иска другия. В себе си мога да усетя само някаква форма с име „другия”, но да се прояви тя в моето желание?

От урок по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33737]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако сме егоисти, значи всяко желание за отдаване е илюзия?

Отговор: Абсолютна илюзия, абсолютна лъжа. Ако мисля за някого, то мисля за себе си, добавяйки към това псевдо-връзка с някой друг. Всъщност, няма нищо такова, няма никой друг. Всички мои усещания и впечатления остават в моето желание и само на това условие аз мога да правя разчет.

Въпрос: Тогава защо седим тук и защо се надяваме, че ще пожелаем да отдаваме? Как е могло в нас да се породи такова желание?

Отговор: Това става благодарение на това, че нашето желание е способно да усети себе си като такова в дълбочина, а на повърхността усеща себе си така, сякаш не е той, а някой друг.

Нищо не се е разбило, освен мислите, намеренията, представите за това, че всички сме раздробени и разделени. Самото желание не може да се разбие – разбило се е намерението, усещането за единство. И затова в нас възниква илюзия, сякаш единното желание, създадено от Твореца, е разделено, разбито, разсечено на много части. Илюзията е възникнала в самото желание.

В нас има вътрешни келим: „корен“, „душа“, „тяло“ – в тях аз усещам своето „Аз“. А също има външни келим: „одежди“ и „палати“ – аз тях не ги усещам като себе си. Разкъсайки дрехата на себе си, аз няма да закрещя от болка. Аз не усещам обкръжаващото пространство, макар това също да е мое желание. Просто в него са възникнали такива различия, такава нечувствителност.

Представете си: ако ти усещаш всички келим в техния истински вид, то цялата реалност би била за тебе като твоя собствена „плът“ и дори повече. Някой забива пирон на стената, а ти крещиш.

Нашият проблем е в отсъствието на намерение. Намерението се е повредило и сега ние не отнасяме към себе си „чуждите желания“. Всичко зависи от това, което разкрива човек. И нашата работа е само в това, да приобщим към себе си желанията. При това те самите остават неизменни, а цялата разлика е в намерението: заради получаване или заради отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 26.01.2011

[33734]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко се случва в човека. По духовния път той започва да вижда, че не съществуват никакви сили извън него. Силите на природата, силите на групата – всичко се намира в него, всичко се отнася към него. Тогава групата влиза вътре, силите на другарите се проявяват отвътре и той все по-ясно и по-ясно вижда, че всичко зависи от порядъка на неговите свойства.

Например седмичната глава на Тора („Мишпатим”) ни разказва за съдебните предписания. Тя забранява женитбата при определени обстоятелства, съвокупление с животно, да крадеш, да съдиш несправедливо и т.н. Всичко това се отнася към вътрешното „съдебно разбирателство”: човек трябва да строи правилни отношения със своето „животно”, със своя „крадец”, с „чуждата жена” в себе си. Всичко е вътре.

Изграждайки силите на своята душа, аз продължавам да виждам външния свят, но вече чувствам, че силите на външните обстоятелства се намират в мен самия. Аз стогам до това, усещайки все по-ясно, как се променя моето отношение и как то ми рисува истинската картина.  Започвам да виждам външния свят като копие, проекция на вътрешните си свойства. Аз и само аз, вътре в себе си, променяйки отношението на силите, свойствата и желанията, променям картината на света. И тогава се променя целият му облик.

Аз все по-ясно виждам, че тази картина се формира и очертава единствено от мен. И няма друга картина – аз я възприемам такава.

Човекът работи вътре – със своите желания, намерения, със своето отношение. Именно така кабалистите съветват да се отнасяме към всичко, което е в нас. Човек дели себе си на 613 части-желания и вижда, че вътрешният му свят, както и външният, се променят. Променя се отношението, променя се света.

Всичко сега е вътре в него и човек достига до истинската картина. Всеки път той моли за нови сили на отдаване, за да се добере до истинската форма, доколкото е възможно това.

И в него винаги има само едно средство, за да се качи на следващото стъпало – обкръжението: учителят, книгите и групата. Той строи от тях онова място, от което получава сили за промяната, формата на промяната – и се движи напред.

Така постепенно, благодарение на тази работа, цялото огромно наслаждение по части, „парче по парче” преминава под балдахина на свойството отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33744]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо авторите на „Зоар” на места пишат, използвайки земен език, което само ни обърква, сякаш говори за нашия свят, а на други места пишат на езика на Парцуфим и Сфирот?

Отговор: Езикът, създаден по времето на Адам аРишон, съдържа няколко Сгулот (чудесни качества). Защо те са Сгулот? Защото ние не разбираме какво е духовният свят. Не го постигаме и не можем да си го представим правилно. По никакъв начин не можем да видим никакви форми от него пред себе си.

От самото начало е ясно, че всички наши идеи, дори тези на този свят, са напълно грешни. Като слепи хора, всички ние се опитваме да напреднем опипвайки, без да знаем, до какво достигаме и какво се случва. Всичките ни спомени и въображаеми картини са неправилни и грешни.

Ние сме в толкова тъмно състояние, че никога не сме изпитвали вкуса на истината. Дори и слаб лъч светлина никога не е прониквал в тази смолиста тъмнина, за да освети поне малко някакви детайли от този свят, в който съществуваме, както и връзките между нас.

Затова се повдига въпросът: възможно ли е да говорим с тези творения изобщо? Това е дори по-зле от това да изкопаем от земята червеи и да се опитаме да им кажем за Тора. Това не е шега! Разликата между нас и духовния свят е много по-голяма от тази между нас, живите създания, и червея в земята, който също е живо създание.

Ти се различаваш от червея по нивото на твоето осъзнаване и осведоменост в същата тази тъмнина, където живеете и двамата. Но ти и човекът, който е в духовното, сте разделени от различно възприятие – пропаст, която дори не можем да си представим.

Адам аРишон е бил първият човек, разкрил факта, че освен нашето състояние има източник, духовен свят, истинска реалност, докато ние сме в пълна тъмнина като червеи в земята, които никога не са изпълзявали навън и не знаят, че съществува различен свят. Затова трябва да ни се даде поне края на въже, за което да можем да се хванем.

Така, тези, които са постигали духовното, започвайки с Адам аРишон, са измислили това, което изглежда като най-различни истории. Но това не са истории, а система, която ни свързва със света и с душите, постигнали духовното, с връзката между тях и светлината, която е в тях.

Сега нямаме никаква идея, какво е значението на никой от тези светове – нито за този свят, нито за душите, нито за връзката, нито за светлина – нищо! И все пак, те са начертали някаква връзка от състоянието, което ни е непознато, и ние нямаме никаква представа, какво е това връзка. Но те са го направили, за да ни свържат някак си с това състояние. И ако използваме връзката, следвайки техния съвет, тя постепенно ни повлиява.

Затова е напълно неудачно да питаме, защо са писали на такъв език или на друг: такъв, който е по прецизен или рационален, такъв, който е повече или по-малко ясен. Само можем да се объркаме от описанието, което изглежда по-земно и по-близо до нас. Има само една възможност да се приближим до „Зоар”: да се свържем помежду си възможно най-много. До степента, до която се обединим чрез усилия да бъдем над егоизма си, даваме възможност да се разкрият тези духовни състояния. Но докато не се разкрият, няма да разберем какви са те. Написано е „Видях обратен свят”. Ще видите, че духовният свят съвсем не е каквото сте си го представяли.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 24.01.2011

[33580]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→