Въпрос: Ако всичко, съществуващо в този свят се явява отпечатък на духовния свят, основан на любовта, то как в нашия свят може да съществува убийството?

Отговор: Всичко идва към нас от света на Безкрайността, от постоянното и съвършено състояние, от пълното сливане с Твореца. Но в творението всички тези съвършени корени се разкриват, съгласно неговото несъвършенство, показвайки ни доколко не съответстваме на висшето съвършенство.

Във висшия свят действа програма, която помага да разкриеш самия себе си и да разбереш какво ти е необходимо да допълниш, за да се издигнеш към корена. В корена всичко се случва в най-чист, поправен и съвършен вид. Но в нашия свят, поради разликата в стъпалата, в световете, това се разкрива в противоположната форма.

Ние разкриваме духовното действие, но виждаме колко то не е духовно, според степента, в която не съответстваме на висшето стъпало. Това се нарича: „Всеки съди, според собствената си непоправеност”. Виждам или извършвам някакви непристойни действия, защото самият аз съм лош. Ако поправя себе си ще видя, че тези действия са добри.

Вчера съм видял, че хора се убиват един друг?! Днес виждам, че си подаряват един на друг подаръци! В корена, действието не се е променило, но аз съм  допълнил себе си до корена и по тази причина съм променил своята гледна точка. Бих могъл да видя, как в духовния свят е унищожено егоистичното намерение, а виждам как в нашия свят стават истински убийства.

Висшият и нисшият свят се състоят от едни и същи елементи, но във висшия свят между тях има любов, а в нисшия – ненавист. В нисшия свят всичко се преобръща на обратно! Остават само детайлите, а всички видове връзки между тях се променят, защото в нашия свят тези връзки са напълно разбити и ни разделят ненавистта, отхвърлянето, пренебрежението към другите. Докато във висшия свят, ние сме свързани и безкрайно предани един на друг.

Както съществуваме с теб в този свят, така и във висшия свят съществуват духовните ти и аз, само че там сме съединени и се обичаме един друг, а тук сме разделени и се ненавиждаме. Разликата между световете се превръща в разлика на отношенията между мен и теб.

Висшите корени определят, че между нас нещо трябва да се случи – но какво и как да се случи, определяме сами, със своята непоправеност или поправеност: ще се ненавиждаме и ще се убиваме един друг или ще се обичаме и ще се прегръщаме.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 09.02.2011

[34925]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Много неща се появяват и изчезват от този свят според степента на техническото развитие, като се заменят с по-съвършени. Но сега започва друг процес и скоро всички тези автомобили и самолети ще изчезнат от нашите усещания и ще загубят важност.

Действат само силите: пряката и обратната светлина, заедно с желанието за наслаждение – и цялата тази картина някак ни се представя на екрана в задната част на мозъка.

Затова хората преминават към работа с клавиатурата на компютъра. Пита се, какво могат да произведат чрез нея: дрехи, дом? Те създават някакви изкуствени ценности: уважение, власт, научни знания – вещи, откъснати от телесните потребности: храна, секс, семейство. По такъв начин ние създаваме връзката между хората – тези усилия не са проявени в материала, защото е важно само да произведем обратната светлина и ако можем да я създадем играейки на клавиатурата, то това е достатъчно!

Формата на реалността, в която живеем, зависи от самите нас. Ако аз започна да виждам всичко в обратната светлина, то съединявайки клоните с корените ще видя духовните корени в представящият ми се свят. А след това ще започна да придавам на тези духовни корени още по-голяма важност, отколкото на материалните им клони. До такава степен, че материалните клони постепенно съвсем ще изчезнат от моето възприятие, тъй като аз все повече ще задействам духовните си усещания.

Аз използвам в материалния свят само това, което ми е нужно за поддържане на живота в своето тяло – а повече от това няма да ми е нужно. И така този свят ще започне да става все по-прозрачен. Но това зависи не от всеки човек поотделно, а от общото поправяне на света за сметка на всички души.

Ако нашите души се съединят, те ще създадат помежду си духовния свят! В тях вече има съвместно усещане за висшия свят и тогава те чувстват реалност, която е над материалната реалност и е милиарди пъти по-мощна от нея. Дори най-първата духовна степен е безкрайно по-голяма и пo-мощна от нашия свят.

Ако започнем да я усещаме, то тя ще замъгли този свят. Тъй като и сега в него има множество дребни неща, които не забелязваме. Желанието за наслаждение няма да пропадне. Но когато цялото човечество започне да изгражда между всички обща система за отдаване, т.е. място за духовния свят – ние започваме да живеем в него да му предаваме цялата важност!

А нисшата, материалната плоскост, започваме да издигаме на нивото на духовното. Т.е. сега аз разглеждам материалното като част от духовното, тъй като виждам действащите сили зад всичко и не забелязвам никакъв материал, както е било по-рано. По отношение на мен той се превръща в сили – това означава, че светът Асия и всички останали светове се издигат до самият свят на Безкрайността.

Но това работи не по отношение на отделния човек, а по отношение на цялото човечество, което започва да се обединява помежду си в единна обща душа.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 08.02.2011

[34818]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Няма никакви машини, самолети, електричество, хляб, вода – аз създавам всички тези форми от своето желание за наслаждение и те ми се представят по този начин. Има само сила на получаването, сила на отдаването, екран и отразена светлина – съгласно това, как  могат да се облекат една в друга.

Естествените форми, съществуващи в природата, идват от пряката светлина, а изкуствените, създадени от човека – от отразената светлина. Всичко, което произвеждаме в този свят със своята работа, са форми на нашето желание за наслаждение, създадени със собствените ни усилия, с обратната светлина.

Аз вземам своето желание и започвам да моделирам от него автомобил – като от пластелин или от тесто. Това е моята реализация, моята форма, а материалът, който ми е даден свише е желанието за наслаждение. Цялата картина се променя само на нашия екран. Както човекът, който дотолкова е привикнал с екрана на компютъра, че вече не иска да погледне встрани. За него, екранът на компютъра е станал истинската реалност. Ако винаги съществувахме вътре в екрана, нямаше дори да подозираме, че освен него има още нещо.

През цялото време, на всички нива, работи един и същи механизъм, изграден върху пряката и обратната светлина. Но картината започва да се променя от това, че искаме да станем такива, каквато е вътрешната сила, управляваща цялата тази реалност. Няма да ни бъде достатъчно да съществуваме вътре в тази реалност – ще поискаме да се обединим със силата, която я движи отвътре. Ще я търсим, желаейки да сме заедно с нея!

И тогава, ще възприемаме реалността просто като материя, а не като наша неразривна част. Сега живеем вътре в материята, управлявана свише. Но аз искам да проникна вътре в молекулите и атомите, за да разкрия там духовната сила, висшия разум и замисъл, за да живея в него. Ние ще управляваме материала заедно с Нея! Тоест аз ще се издигна по-високо от материята, по-високо от неживото, растителното и животинското ниво.

Но, какво да прави човекът, който днес намазва с вакса своя любим автомобил – как да се съгласи, че целият този свят е блъф? Никаква застраховка няма да компенсира неговия автомобил, изчезващ в обратната светлина – и какво ще получи в замяна?

Нека да не се вълнува, защото ще почувства, че може да полети и без автомобила. За да се придвижва, няма да му трябват никакви спомагателни средства от неживото, растително и животинско ниво: нито камила, нито каруца, нито самолет. Той ще лети със своите сили – силите на човека! Майката-Бина ще му даде своите крила.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 08.02.2011

[34814]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Отгоре надолу към нас се разпространяват четири стадия на пряката светлина: „свят – година – душа” и съществуване на реалността. А всяко изкуствено изградено от нас добавяне ни е необходимо, за да постигнем висшето стъпало.

Ние изграждаме това свое допълнение до висшето – в неживата, растителната и животинската форма. На неживото ниво създаваме различни предмети, на растителното и животинското – променяме природата, а на човешкото – извършваме поправянето в самите себе си. Всичко е за това, по-късно да  съединим това заедно с правилното намерение и да постигнем висшата степен.

А на нея ние ще почувстваме себе си по-малко многочислени, отколкото сега – повече обединени, сплотени. Днес ние усещаме свят, пълен с безкрайни детайли – огромна Вселена, милиарди хора, безкрайно множество от произвеждани продукти и боклук.

Но когато се издигаме на следващото стъпало, то започваме да виждаме как светът се свива, намалява се по броя на детайлите – тъй като всички ние се съединяваме в един човек с едно сърце.

Но на всяко стъпало ни е необходимо да добавим своето усилие за нивата: неживо, растително, животинско и човешко. Погледнете доколко от всичко сме направили нещо в нашия свят: доколко ни е потрябвало да отгледаме растения, за да оцелеем, доколко да променим животинския свят и на човешко ниво – всички построени от нас градове и цялата обитаема среда.

Всичко това са поправяния, както и да ни изглеждат тези промени – лоши или добри. Ние ги добавяме на своето стъпало отдолу. Всички тези железца и боклук са ни необходими, поради недостатъка на нашето вътрешно поправяне! Докато не се поправим вътрешно, ще ни се наложи да правим външни поправяния, докато не достигнем до състояния, когато те вече не ще са ни нужни.

Започвайки от нашето поколение и по-нататък, ние виждаме, че по степента на развитие, ще се приспособяваме. Цялата наша грандиозна дейност и огромните заводи ще започне да се съкращава, да приема доста „деликатен” вид и да изчезва. Става по-просто, по-компактно, някак по-мощно – тоест „по-духовно”, по-малко основано на материал, а повече – на енергия.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 07.02.2011

[34738]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние сме желание, действие и съществува сила, която ни създава и ни влияе („Действащ”). Ние се явяваме нейното следствие – както всички наши свойства, така и преживяваните от нас усещания в тези свойства, с които тя ни е създала и които ни напълват.

И ние дори не сме прякото следствие, което явно би усещало създаващата го сила и нейното въздействие на всичките 4-ри стадия на постижението. Все още сме далече от такова пълно разкриване.

Но ние никога не можем да излезем извън границата на усещането, защото сами по себе си представляваме желание, което разкрива само това, което се разкрива вътре в него.

Поради това за нас е съвършено непостижима същността на нещата не само от духовното, но дори от веществения, материален свят като: електричество, хляб, вода, висша духовна светлина – всичко това са само усещания вътре в моето желание. Това е следствие, някакво въздействие, възбуждащо моето желание и напълващо го – аз чувствам резултата от действието на някаква сила в някакви свойства.

Тоест и аз самият – това е някакво следствие от някакво съчетание на сили, свойства, за които аз нищо не зная. Всичко, което се намира до мен и ме е създало, за мен е неизвестно. Аз само зная, че вече съществувам и някак усещам себе си: като някакво твърдо тяло, заемащо място в пространството.

Но всичко това са само моите усещания за себе си, съгласно свойствата, дадени ми от Твореца. А кой съм аз на практика? Може ли аз да имам някаква друга форма освен тази, която сега разкривам – това не зная и никога няма да узная. Аз – това съм желание за наслаждение така възприемащо себе си и постигам само материала и формата, която приема този материал, усещайки я като наслаждение или страдание.

А абстрактната форма и същността ние не постигаме и не страдаме по този повод, защото не се проявява вътре в материала.

Ние не знаем същността на най-близките до нас вещи: какво е това хляб или захар? На нас ни е известен само техния вкус. Аз гълтам сила, която ми се явява късче хляб и заема някакъв обем – така се представя в моите усещания. Тази сила запълва в мен някаква празна област и ми се струва, като че ли това е реален материал, защото материалът – това е желание, получаващо напълване.

Точно така ние после разкриваме духовната реалност – като някакви „вкусове”, давайки им имена. Ние постигаме Твореца по неговите действия и започваме да усещаме вкуса на сфирот, парцуфим – Зеир Анпин има един вкус, Малхут има друг… И така, постепенно постигаме всички вкусове, докато не вкусим колко е прекрасен Творецът. Да вкусиш цялата безкрайна светлина – това означава да я приемеш заради отдаване, да се насладиш от сливането, от напълването, от любовта.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 06.02.2011

[34630]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Отгоре надолу ни се изпращат всички управляващи ни въздействия: сили, материални ресурси (например: полезните изкопаеми и силите, за тяхната разработка).

Отдолу нагоре, освен действията, от нас излиза нашата реакция, допълнителните поправяния на неживо, растително, животинско и човешко ниво: машиностроенето, земеделието, животновъдството, хранителната промишленост и всичко останало. И в крайна сметка, вътрешните поправяния, извършени за сметка на изучаване на кабала.

Всичко това идва като наше добавяне отдолу и се обединява в една пирамида, за да се присъедини към намерението. На върха на пирамидата стои човекът със своите намерения. И тогава целият свят се присъединява към този човек, създал намерението.

Работата е в това, че човек желае да изгуби ограниченията, натрупващи се с времето, движението и пространството. В този източник на движеща сила, заставящ ни да търсим, с какво да допълним тази наша реалност. Ние трябва да разглеждаме времето, движението, пространството и съществуването на реалността – не като пречки, а като помощ!

И след като аз извърша действието, за да напълня себе си за сметка на времето, движението и пространството, изобретявайки за това всевъзможни способи и стигна до съществуването на реалността – аз съм задължен да я овладея, и затова в мен възниква потребността да достигна Твореца, въпросът за смисъла на живота, въпросът за източника.

Заключение: Всичко се спуска към нас във вид на пряката светлина (О”Я) свише. Ние трябва да облечем спускащата се към нас от висшата степен светлина (О”Я) в отразената отдолу светлина (О”М). Това е нашата добавка.

На неживото, растителното и животинското ниво, тя се изразява във вида на всички наши усилия в създаване на удобно обкръжение, в производство на изкуствени изделия и технологии. Затова в нашия свят заедно с човека се появяват толкова много изкуствени процеси и изделия, на които няма пряк аналог във висшия свят. На нивото „човек”, към което ние сега преминаваме, ние добавяме към висшето въздействие екран и намерение (О”М).

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 07.02.2011

[34735]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всяка клонка е свързана с корена си, т.е. всичко, което се намира долу, се управлява свише. Но нисшият свят има огромно количество детайли, които са образувани от нашата реакция долу. Тъй като ние трябва да издигнем Обратната светлина, длъжни сме да я създадем! Всяка степен трябва да се издигне към по-висшата.

На неживо, растително и животинско ниво, аз създавам своя „отразена светлина“ под формата на машини, фабрики, дрехи, битови прибори, детски вещи и т.н. Тази моя работа за сега ми се зачита за „отразена светлина“, на която трябва да направя поправяне.

А на степен „човек“ тези вещи няма вече да ми са нужни! Всички поправяния ще правя в намерението.

Добавянето, което създавам в този свят, се нарича мое поправяне. Това, което се е спуснало свише, ми е дадено като изходен материал: тялото ми, обкръжаващата ме природа. А всичко останало, добавям от себе си, за да се издигна от този свят, в света на Безкрайността!

И затова, отначало аз строя дом и всичко останало в нашия свят, докато не достигна в развитието си такава степен, когато започвам да работя с намеренията. И тогава нашият свят започва да придобива за мен други очертания. Аз започвам действително да се издигам от материалното производство към духовното.

Но докато всички хора не достигнат духовно поравяне, този свят ще съществува в нашите усещания, в нашето възприемане на реалността.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 07.02.2011

[34726]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да уравновесим чувствата и разума?

Отговор: А за какво ни е това? Да бъдем уравновесени – това не е хубаво. Макар и това да е нашият замисъл – да достигнем до равновесие и хармония, но за сега ние се намираме по пътя, не ни е нужно това да ни спира.

Ние учим, че Творецът е създал желание за получаване, което се явява творението, материята, единственото нещо, което съществува. Това желание се развива с помощта на светлината, която го е сътворила. Иначе казано, съществува особена сила, наречена „светлина”, „сила на отдаването”, „корен”, която е и създала желанието за получаване, силата за получаване.

Когато с помощта на светлината желанието за получаване започне да се развива, то преминава през четири стадия, всеки от които поражда следващия, напълва го и то продължава да се развива. И когато това желание стигне до четвъртия стадий на развитие, то започва да задава въпросите: кой съм аз, за какво живея, от къде съм?

И тези въпроси всъщност са въпроси за „корена”. И когато желанието започва да пита за това, то в него започва да се развива разум. Светлината въздейства така на желанието за получаване, че заради потребността от напълване то започва да търси как да достигне желаемото.

Ние виждаме това, изхождайки от това как сме устроени. Какво включваме в себе си? Положителни и отрицателни частици: позитрони и електрони, съставляващи атомите, които се съединяват в молекули. А молекулите на свой ред се съединяват съгласно тяхната валентност. Тоест, в крайна сметка, има две сили: сила на получаване и сила на отдаване.

Но когато те започнат да се съединяват, образуват такива клетки, които се явяват клетки на мисълта. Защото всеки атом, всяка молекула, започва да чувства потребност да усети себе си. И когато те се опитват да се съединят помежду си, то търсят как да запълнят себе си в съответствие от количеството на свободни електрони. И тогава излиза, че благодарение на този процес се формира разумът.

А след това, частиците започват да се съединяват сякаш механически. Нашият мозък – също е механичен, и в него няма нищо свише. Но той търси за себе си най-рационалните, кратки и добри пътища, как да достигне до желаното. И това се нарича раждане на разум вътре в желанието. Голямото желание ражда голям разум в съответствие с това, че той трябва да постигне повече неща, а малкото желание – малък.

Това е подобно на развитието на детето. В малкото дете има малки желания и малък разум, и колкото повече развиваме неговите желания, за да знае то как да разглоби и сглоби нещо, – разумът се развива. Така става в нас на развитие на неживото, растителното и животинското нива.

В желанието за отдаване мозъкът е съвършено друг. Там ние излизаме от себе си към общата памет, която се намира извън нас. Аз започвам да придобивам външно чувство, чувство на отдаване, с помощта на това, че искам да постигна „корена” и започвам да се присъединявам към желанията извън мен.

Външните желания се намират между хората и представляват общото желание, което всеки от тях придобива. Точно така човек придобива и външен разум извън всеки от нас. И тогава, както нашите желания, така и нашият разум  – са безгранични.

Аз не го ограничавам в рамките на своята индивидуалност, а наобратно, излизам в измерение, в което няма никакви ограничения. И това състояние се нарича свят на Безкрайността.

От лекцията в аудитория „Кабала за народа“, 25.01.2011

[34495]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какви възможности ни открива безграничният разум?

Отговор: Аз започвам да усещам творението в дълбочината на своята материя. Ако аз гледам на материята без да включвам мозъка, то виждам само как тя изглежда отвън. С помощта на разума аз мога да проникна вътре в материята и да видя все по-дълбоки и по-дълбоки нейни корени, докато стигна до замисъла на творението.

Аз преминавам през материята до самия корен, който я поражда, до Твореца, до замисъла на творението: защо се е родила материята, каква е нейната функция от началото на творението до настоящият момент. А, връщайки се обратно, стигам до края на творението, защото началото и краят се намират на едно и също място.

Излиза, че процесът, който аз преминавам, се явява придобиване на разум. Затова, получавайки 125-те духовни стъпала, аз получавам своя разум. Ето защо това получаване е с 620 пъти повече, отколкото придобивам вътре в желанието за получаване.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 25.01.2011

[34498]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: В неделната глава „Трума” (приношение) са използвани такива понятия като „облича се в тяло”, „облича се в земното кълбо в този свят”… Човек може да се обърка.

Отговор: Ясно е, че не става дума за това, което се отнася към лъжливата реалност на този илюзорен свят, който ние възприемаме в нашето желание. Защо илюзорен? Дадена ни е такава форма на несъзнателно състояние, когато ни се струва че ние съществуваме.

Има филми, където е показано, как всички спят дълбок, сомнамбулен сън и всичко се случва на сън. В такова състояние се намираме и ние днес, доколкото сме откъснати от истинската реалност. Нашата реалност е нещо като сън, затова е казано: „Бяхме като в сън”.

Струва ни се, че действително съществуваме, като този каруцар, който попаднал в рая и в компенсация за преживените страдания, получил тази реалност, която имал в земния си живот: жена, деца, дом, каруца, добър кон…

На човек му дават това, което не иска. Казано е в книгата Зоар, че в бъдещия свят човек го питат „какво си желал?”Разбира се, че никой никого не пита и нищо такова не се случва, а човек, в крайна сметка получава това, към което се е стремил.

Това се отнася и за нашата реалност. Сега съществуваме във въображаем свят, а когато самостоятелно започнем да строим истинската реалност, трябва да я построим така, както е написано в тази глава.

Ако постепенно в работата над своите желания превръщам егоистичното си желание в намерение, в намерение за отдаване, аз постигам ново кли, в което разкривам нова реалност. Аз строя Скиния и в процесът на това строителство разкривам духовния свят все повече и повече, дотогава, докато не го построя напълно.

От урока по неделната глава 04.02.2011

[34528]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→