Въпрос: Помня че през цялото детството си мечтаех по-бързо да порасна и да стана самостоятелен. А когато станах възрастен, изведнъж започнах да ценя това, което имах, когато бях дете. Има ли такива моменти в периода на подготовката, които трябва особено много да ценим или трябва просто да преминем по бързо през нея?

Отговор: В духовното не става така, както в материалния живот, тъй като духовното е съвършенство на всяка една от степените. И в това се състои трудността – тъй като ти трябва на всяка степен да откриеш недостатък, за да можеш да напредваш.

Всяко духовно състояние е част от Безкрайността. Но тази част ти се разкрива, а всичко останало остава скрито и затова ти се струва, че едва ли не вече си в Безкрайността! На своето ниво ти получаваш пълните 10 сфирот.

И преди всичко, ти не жалееш за миналото. Макар и да има такова особено състояние, в което да жалеем за миналото, за да можем да си помогнем да напреднем. Но обикновено в миналото разкриваме доколко то ни е било нужно, за да преминем през него, колко съвършено е било висшето управление и колко малки сме били, не разбирайки, че още тогава сме се намирали в света на Безкрайността и не сме го виждали единствено поради отсъствие на развито желание, на органи за възприятие (келим).

От урока по статия от книгата „Шамати“, 28.07.2011

[49535]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение (от ScienceDaily): Изследване проведено (от проф. Рон Наамън от института Вейцман в Израел) заедно с учени в Германия, което наскоро се появи в „Наука”, показва, че биологичната молекула ДНК може да различава квантови състояния, познати като въртене. …Биологичните молекули реагирали силно с електрони, носители на едно от тези въртения, а с други почти не.

Коментар: Значимостта на тези резултати излиза извън границите на експерименталната физика. Проблемът тук е, че на квантово ниво свойството на квантова съгласуваност се изразява между частици, а частиците го запазват дори и ако се окажат на различни краища на галактиката. Ако въртенето на една частица се промени, то едновременно се променя и въртенето в другата, а това фактически превръща вселената в една свързана система.

[49353]

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човекът е създаден с желание за наслаждение, което се стреми да се напълни, чувства се незавършено, ако не е напълнено, и вижда в напълването смисъла на съществуването си. Освен това, то няма никакви усещания. Всички наши усещания идват само от наслажденията, които виждаме пред нас – от тях е построен нашият свят. Цялата наша реалност се състои от представящите ни се образи на всевъзможни наслаждения.

Ние виждаме около нас неживия, растителния, животинския свят, както и други хора, защото желанието ни се състои от 4 нива, на които чувстваме различните изображения на възможните наслаждения. Но ако не искаме да живеем сред тези илюзии, а искаме да видим истинския свят, трябва да го направим не с желанието да се наслаждаваме, а с желанието да отдаваме. Защото така откриваме нашите корени и връзката ни с тях – замисълът на творението, неговата програма и цел. А егоистичното ни желание ни отдалечава от всичко това – от истинското знание, усещане и цел.

Ние имаме една единствена възможност да се доближим до истинската картина – да направим скриване на картината, която ни показва нашият егоизъм. И не става въпрос да престанем да я виждаме напълно, а да не и отдаваме толкова голямо значение, както правим днес. Да търсим зад нея картината на корените, която възниква в същите наши желания, ако те променят посоката си от тях самите към отдаване.

Желанието е едно и също, но всичките му части: неживата, растителната, животинската и човешката трябва да бъдат пренесени в употреба на отдаването. И тогава ще видим корените на същата тази картина, която ни се представя в желанието ни за наслаждение заради самите себе си.

Това става за сметка на „светата сянка.“ Защото когато човек се стреми към такава сянка, той се опитва сам да я направи. Но скоро става ясно, че той не е способен на това и целият му опит за бягство от желанието за наслаждение, създадената сянка върху него: правенето на екран, съкращението, работата над него са невъзможни без външна помощ. За това е нужно чудо!

Чудото е това, което не е в ръцете на самия човек и не е достъпно за него директно като очевидно средство. И постепенно той стига до решението, че самият корен, висшата сила, която той иска да разкрие, именно тя трябва да му помогне и да му донесе скриването.

Но тъй като човек моли за него, то то се присмята към сметката на човека, като че ли той е направил тази сянка. И така, той крие желанието си за наслаждение все повече и повече, което се нарича „не прави на ближния това, което не искаш да ти бъде сторено“ и придобива свойството Бина, отдаване заради самото отдаване (хафец хесед).

И когато свърши работата си и се издигне над всичките си егоистични желания – на планината Синай, той започва да работи, дори получава заради отдаването в „изпитването на любов към ближния си като към самия себе си.“ Постепенно всички желания се превръщат в отдаване – и така до пълното поправяне.

И всичко това се осъществява за сметка на скриването или така наречената ”скромност”. За сметка на тази работа, когато човек търси как да се скрие от желанието за наслаждение, да не го използва директно, егоистично и със сигурност да не да го използва инстинктивно, без да се замисли, а само след обстоен анализ и проверка. Това е първият етап от нашата работа.
Ако човекът в нас успява да се скрие от желанието за наслаждение в нас, то той се отделя от това желание и се повдига над екрана. И от този момент той е свързан с корена и прави изчисления над знанието. Така той върви и се развива.

От урока по статията от книгата ”Шамати”, 25.07.2011

[49209]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Трума (дарение)”, п. 432: …всички хора на света знаят, че ще умрат и ще се върнат в прахта и затова много се разкайват и се връщат при техния Господар, заради този страх. Страх ги е да прегрешат пред Него.

Въпрос: Какво е значението на „да умреш”?

Отговор: „Да умреш” или „да живееш” говори за желанието. Според „Зоар” „жив” означава отдаващ, а „мъртъв” означава получаващ.

В духовното няма живот или смърт. Ние говорим за живот или смърт в нашия свят, защото възприемаме само от формата на съществуване и виждаме, че тази форма сякаш изчезва от нас. Мислим си, че животът е тялото, когато то диша, а смъртта е, когато то спре да диша.

Но за човек, който започва да усеща духовното, това различие става много странно: как е възможно това да бъде индикаторът, според който определяме разликата между това, кое съществува и кое не, какво е живо и какво е мъртво? Това е, защото този човек започва да възприема различна форма на съществуване и земните понятия за живот и смърт изчезват от него.

Ако човек премине към по-важно възприятие, където отдаването се счита за живот, а получаването – за смърт, тогава той се издига над нивото на животно до нивото на човек и тогава за него „живот” означава съществуване на човешко ниво, а „смърт” – на животинско. Той не свързва живота и смъртта със съществуването на животинското тяло.

Тогава това животинско тяло изчезва от неговото усещане, губейки значението си за определяне на състоянието му – живот или смърт. Дори ако тялото умре, човек, по отношение на духовното, вече е на различно ниво на желание в усещането за живот и смърт и той е обединен с тях.

Затова този свят вече не е причина за това, човек да спира развитието на душата си.

От урок по книгата „Зоар”, 08.07.2011

[47531]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Казвате, че кабала е доказуема наука и че мъдреците, постигнали Висшите светове, са написали своите книги, основавайки се на собствения си опит, а не на абстрактни усещания. Как мога да бъда сигурен в това? Къде са доказателствата за техните постижения? Ако просто вярвам на техните думи, няма ли да изпадна в сляпа вяра?

Отговор: Само ако сами се издигнете – като тях – ще се убедите в тяхната правота. Но и преди това, когато започнете да изучавате тяхното отношение към реалността, ще видите доколко са учени, а не мистици.

Въпрос от английския блог: Трябва ли да разглеждаме външната действителност като непоправено желание? Какво е духовността – когато вече не възприемам тези желания като външни, а чувствам и се отнасям към тях като към свои собствени ли?

Отновор: Всичко в нас и извън нас – това сме ние. Само че в нас е нашето животинско, а извън нас е нашето духовно.

Въпрос от английския блог: Как да помогна на другаря си, който може да види пагубността на егоизма и неговата разрушителна сила в света? Да кажем, че той вече разбира в какво е коренът на проблема, започва да контролира своите действия, старае се да не бъде егоист.

Но според степента на отдалечаване от егоизма, не вижда онези промени в света, които е очаквал. Заобикалящата го действителност не става по-добра. Как да помогна на онзи, който е започнал да се движи в правилната посока, но след това отново е паднал долу?

Отговор: Нашата работа е вътре в нас, в личното поправяне. Ако съм поправил себе си в нещо, в тази степен ще видя поправен света. Виж статията на Баал а-Сулам „Скриване и разкриване на Твореца”.

[48499]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Доколко е важно да се разбере, че цялата реалност се намира вътре в нас? Длъжни ли сме да се стараем да присъединим външните желания към вътрешните?

Отговор: В рамките на вашата работа с групата, вие по неволя ще започнете да усещате, че всички те и въобще всички се намират във вас.

Въпрос от английския блог: Може ли да се каже, че неживите части на физическия ни свят са вътрешната картина на бхина алеф в четирите нива на разпространение на пряката светлина?

Отговор: Да.

Въпрос от английския блог: Ако има его в получаващата част, значи то трябва да бъде и в съзидаващата част. Това означава, че Силата трябва да бъде между Небето и Земята, а не ”над” тях както ние си мислим.

Отговор: Нашето его и създава отдаването в своята поправена форма.

[48410]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Ако продължим да работим над вътрешното единство и съединение между нас, то и във външния свят ли ще се обичаме?

Отговор: Не само ние, но и целият свят. Тъй като всичко това е една система. И ако ние на нашето ниво сме по-високо, отколкото останалия свят – ще се постараем да приближим нашите части към съединение като по този начин ще приведем и материалните части, т.е. хората към обединение един с друг.

Тъй като не съществуват хора и не съществува съединение или разрив между нас. Това са същите тези души, само че те самите и връзките между тях ни се представят като такива от гледна точка, която се нарича „този свят“. Всичко, което виждаш – това са същите тези души, в същата тази мрежа, само че те така усещат себе си и мрежата от връзки между нас – като наш въображаем свят.

И затова ако се стремим да построим тази връзка, намирайки се заедно с тях вътре в обща система, но на по-високо ниво в осъзнаване и разбиране – разбира се, че това ще въздейства на всички останали хора.

От урока по  книгата Зоар, 14.07.2011

[48141]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Въведение в науката кабала”, п. 11: Сега можем да разберем истинската разлика между духовното и материалното: Всичко, което съдържа пълно желание за получаване, във всички негови аспекти, което е бхина далет, се счита „материално”. Това съществува във всички елементи на реалността преди нас в този свят. Обратно, всичко над това огромно желание за получаване се счита „духовно”. Това са световете АБЕА – над този свят – и цялата реалност в тях.

Там, където желанието за наслаждение, намерението за получаване за себе си, властва, където личната изгода съществува, където аз гледам на реалността, на себе си, на света и другите през егоистичната парадигма, през намерението за „какво мога да получа от това?”, което ми е вродено, там аз виждам материалния свят. Роден съм и съм израснал така и не мога да гледам на нищо по друг начин.

Аз различавам само това, което ми изглежда добро и полезно или опасно и вредно. Накратко, аз виждам само това, от което моето желание за наслаждение може да получи удоволствие или това, от което трябва да се пази, за да избегне страданието. Аз не забелязвам на кого мога да отдам, а виждам само от кого мога да получа. Тази представена пред мен картина се нарича „този свят”.

Ако променя своята парадигма, моето възприятие на реалността и поискам да гледам от гледна точка на това на кого и как мога да дам, тогава аз вече виждам бъдещия свят, над нашия свят. Тогава, разбира се, аз виждам други форми, различни взаимовръзки, които си представям в духовното – това се и нарича духовен свят.

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 20.06.2011

[45905]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Науката кабала ни разказва за устройството на цялото мироздание – как, в резултат на „Големия Взрив” е възникнала нашата Вселена.

За това говорят и учените-физици. Те потвърждават, че искрата на някаква висша енергия се е промъкнала в нашия свят от много високо ниво на световен ред и е породила в нашето пространство цялата материя, енергията и дори самото пространство – мястото на нашата Вселена, което по-рано не е съществувало.

Това звучи почти като нещо мистично: някаква искра от енергия от висшето измерение, изведнъж се е промъкнала в нашето измерение, изградила е пространството за нашата Вселена и е започнала там да се разпространява! Но така казват учените! А нали, някога учените са смятали, че нашата Вселена е съществувала вечно – „винаги”. Но сега, те се придържат към друго мнение, което е по-близо до знанието на кабалистите.

И наистина, искрата на Висшата светлина е проникнала през долната граница на висшия свят, която в науката кабала се нарича „махсом”, и се е „спуснала” (понижила е своето духовно ниво) в нашия свят. Тази искра се е промъкнала в нашия свят и е създала за него мястото му и неговата материя. От тази първична материя („стволовите клетки” на Вселената) се е развила неживата, растителната, животинската природа и човека.

За какво е било необходимо именно такова последователно причинно-следствено развитие?

За да може след неговото завършване, тоест след като в нашия свят се развие „човешкото” ниво на материята (желанието), да започнем да се издигаме „отдолу нагоре” със своите свойства, към своя корен във Висшия свят – там, откъдето сме излезли. Още преди хиляди години, кабалистите са предсказали, че този процес на нашия духовен подем, ще започне през 1995 година.

А кои сме „ние”? Хора. И как ще го направим? Само чрез все по-голямото обединяване помежду си.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44903]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да не грешим по духовния път?

Отговор: Честно казано, ние не грешим. Разкриваме непоправеното желание, което всъщност също не е непоправено, а трябва да ни даде контраста, разликата между двете противоположни състояния. Иначе няма да усетим самото състоянието.

Затова, при нас никога няма грешки, няма никакви неизправности. Но противоположното състояние е длъжно да се разкрие. Ние сме творения, и не сме способни да усетим самото явление. Можем да го усетим само измервайки го, оценявайки го, възприемайки го спрямо нещо друго. Трябва да има „аз” и „усещано от мен” – един обект в сравнение с друг.

Не можем да усетим явлението само по себе си – това е Творецът преди създаването на творението, когато за Него не може дори да се каже, че е Добър и Творящ добро. За кого е добър Той? На кого прави добро? Защото доброто може да се оцени само в сравнение с вече съществуващото зло.

Затова, не можем дори да говорим за същността на Твореца, както се опитват да разсъждават философите, тъй като нямаме нито способност да я възприемем, нито думи, за да я опишем.

Творението започва от това, че е противоположно на Твореца, макар и съвсем малко да е отдалечено от Него. И това „съвсем малко”, дава на творението собствен статус, усещане на едното срещу другото – на черното срещу бялото, „предимството на светлината – от тъмнината” – и тогава има за какво да се говори.

Дори не знаем как явлението може да съществува само по себе си. Нима можеш да създадеш някаква форма, която няма никакви различия, граници, характерни особености, оттенъци на цветовете – нищо? Не си способен да възприемеш нещо такова. Това е нещо, което не усещаме. Ако няма някакви оттенъци, различия, ние не възприемаме.

Защото нашите сетивни органи, като петте земни сетива, са изградени така, че някакво въздействие удря върху моите нервни окончания – и тогава получавам някакво впечатление: зрително, слухово, осезателно, вкусово, обонятелно.

Необходими са ми нервни окончания – трябва да има сблъсък, ударно взаимодействие между две противоположности – и тогава усещам. Няма ли удар – няма усещане. Кога започвам да усещам Твореца? Когато се осъществи удар (акаа), сблъсък между желанието и светлината.

От урока по статия на Рабаш, 24.06.2011

[46827]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→