Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Цялата реалност се намира в човека

Казано е в книгата “Зоар“ (в седмичната глава “Тазриа“, стр. 40): “Всички светове – и висшите и низшите, се намират в човека. Всичико е създадено заради човека, и живее и се развива заради човека“.

Баал а-Сулам. Предисловие към Птиха, п.1

Когато виждаме пред себе си огромния свят, ние не го  виждаме в действителност, а само вътре в самите нас. Тоест в задната тилна част на нашия мозък, се намира едно подобие на камера, която рисува вътре в нас всичко, сякаш видимо за нас, а не това, което се намира извън нас.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата Зоар, п.34

[51349]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Всичко е приготвено предварително

Веднага след възникването на замисъла на творението, с това се е завършило цялото творение, защото от Твореца не се изискват действия, както се изискват от нас, а незабавно са се появили душите и световете, в своето окончателно съвършенство, които ще достигнат в края на своето поправяне, променяйки желанието да получават в желание да отдават, в пълно подобие на Твореца.

И това е, защото във вечността на Твореца минало, настояще и бъдеще се използват като едно съществуващо цяло. И затова няма никакво изкривено желание, отделено от Твореца, а подбието на свойствата, което трябва да се прояви за нас в Края на нашето поправяне, изначално се е появило във вечността на Твореца.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата Зоар. п.13

[51230]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата от тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Всичко е приготвено предварително

Всички усилия на Учителя трябва да бъдат насочени към това, да не привързва учениците към себе си, да ги направи самостоятелни, за да не виждат в никакъв случай него, а чрез него да виждат Твореца. Ученикът трябва да се учи да прилича не на Учителя, а на Твореца.

Цялото ни развитие е един вид подражание на Твореца. И доколкото нашите действия са подобни на тези на Твореца, дотолкова ние му доставяме наслаждение.

Баал а-Сулам. Тайната на поколението е – в раждането.

[51130]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници, Учител и ученик - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Всичко е приготвено предварително

Творецът се намира в сърцето на всеки, и на човек не му достига само знанието за това, защото знанието за това завършва всичко и довежда до съвършенство.

Баал а–Сулам. Писмо 32

Всичко е приготвено предварително и всяка душа вече пребивава в цялата си светлина, благо и вечност. А благодарение на падението в егоистичното тяло и възвръщането към своя корен, тя придобива възнаграждение във вид на пълно подобие с Твореца и истинно сливане с Него.

Баал а-Сулам. Писмо 25

[51050]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Ако човек иска не само да съществува в тази крехка част на действителността, а да се добере и до нейната вътрешна част – вечна и съвършена, то той има няколко средства: учител, група и книги.

Учителят ще ти обясни, че съществува такава възможност и че тя може да бъде осъществена с помощта на групата, в която всеки се стреми към усещане на истинската, съвършена реалност и книги, говорещи за тази съвършена реалност.

Ако се постараем да бъдем заедно, то всеки сякаш излиза от себе си, от своето зло, тъй като е длъжен да усети, че пребивава в другите. И тогава, ако се старае да бъде над себе си, в другите, в съединение с тях и чете за възприятие на реалността в отдаване, то по този начин се уподобява на своето бъдещо състояние, сякаш се намира вече там.

Според степента на стремежа си той предизвиква оттам втора сила, съществуваща в реалността, силата на отдаване – освен малката сила на получаване, дадена му от природата. Тогава към него идва силата на отдаване и извършва изменения в него. Тези промени човек може да усеща не като приход на силата на отдаване, а като допълнителна сила на получаване, дошла към него – което също е вярно. Но освен това, той достига същата тази сила на отдаване.

И така напредва човек – ту вляво, ту вдясно, но задвижван от същата тази сила на отдаване. Тъй като до тази сила на отдаване той трябва да достигне съвместно със силата на получаване. Тези две сили започват да се разкриват в човека като две линии – лява и дясна. И тогава човек напредва – ту в падение, ту в подем, той още не знае, какво именно е подем и кое е падение и ги определят за сега все още по сегашното си усещане.

Но с течение на времето той започва да усеща, какво представляват тези две линии и е длъжен да ги използва, да се намира по средата между тях. Така той ги „взема в ръцете си“ и започва да ги управлява и да ги стединява в средната линия.

Но цялата ни работа се заключава по същност в това, че се учим заедно, желаейки да се съединим един с друг в сърцата си, в стремежа си към единство – над всички противоречия и различия, тъй като те се отнасят само до животинското ни съществуване, което остава тук, в този свят, а ние искаме да се съединим над него, заедно в нашите желания, с точките в сърцата.

Ако четем Зоар с такова намерение, то книгата говори за поправените ни състояния, т.е. за това, как в нашето съединено състояние, разкриваме свойството отдаване или което е едно и също – Tвореца, светлината, духовния свят, висшия свят. Затова четейки Зоар всеки трябва да си представя това състояние.

От урока по книгата „Зоар“, 12.08.2011

[51054]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→

Ако искаме да напреднем в действителното възприемане на реалността, това е възможно само в нашите поправени свойства.

Защото в нашите сегашни свойства усещаме само тази реалност, в която се раждаме, живеем и умираме, и отново се раждаме, живеем и умираме – и това е всичко, което имаме.

Ако искаме да придобием друго, обратно възприемане на действителността, трябва също да придобием подходящите за това свойства: вместо получаващи – отдаващи, вместо поглъщане – отдаване. Защото постоянното ни желание да поглъщаме всичко „в себе си” е само половината от природата, а втората половина е отдаването „извън себе си”.

Затова цялата ни работа се състои в това да се стараем да достигнем втората половина от природата, да придобием втората сила, съществуваща в света. Това време се нарича период на подготовката. Сега се намираме в него, като се стараем с помощта на групата, ученето и всевъзможни средства да достигнем такова състояние, за да притежаваме също втората сила – отдаване. И тогава, използвайки тези две сили – получаване и отдаване заедно, ние ще узнаем цялата реалност, в която живеем.

Хората, които вече са получили тази втора сила на природата и заедно с нея са добили възприятие за цялата реалност, се наричат кабалисти. А самата тази наука се нарича „наука кабала” – „наука за получаване”, защото човекът придобива цялата реалност в цялост, а не само мъничка нейна част, която е способен да погълне в себе си, в своите сегашни свойства. И тогава, както казват кабалистите, човек достига такова състояние, че се издига над сегашното възприятие – във вечната, съвършена реалност.

От урок по книгата „Зоар”, 12.08.2011

[51058]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата от тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Всичко е приготвено предварително

Разкриването на Твореца не променя нашата реалност, а добавя към нея знание за висшата реалност.

Баал а-Сулам. Последното поколение. Част 2

Няма нищо по-естествено от контакта с Твореца, защото Той – е природата. И всеки има контакт с Твореца, защото Той изпълва всичко, но човек не го усеща. Затова разкриването на връъзката с Твореца добавя единствено знание. Както откриващият в дома си съкровище: и по-рано то е било у него, но именно това знание го прави богат.

Баал а-Сулам. Последното поколение. Част 2

[50941]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Съобщение (вестник Times): „Човешкият мозък създава своя собствена версия на реалността и светът, който виждаме около себе си, само ни се струва такъв”, смята водещият британският учен проф. Брюс Худ.

До голяма степен ние виждаме света  като наужким. Възприемаме само нищожна част от това, което се случва в действителност. Пред очите ни се създава впечатление за широка панорама, но реално виждаме не повече от размера на собствените си пръсти на разстояние една опъната ръка.

Останалото пространство го запълва въображаема реалност, доколкото мозъкът създава стабилни условия. Може и да помислите, че вие сте човек и капитан на своя кораб, но много процеси контролират хората около вас, както и вашата среда. Не можем да имаме доверие на собствения си мозък.

Реплика: Кабала говори за това, че живеем във въображаем за нас свят, който рисуват нашите егоистични свойства. А ако придобием висши свойства, обратни на егоизма, то в тях ще усетим истинския свят, висшия, външния, вечния и ще започнем да съществуваме в придобитите свойства също вечно. (вж. раздел „Постигане на реалността“)

[49868]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Взаимните отношения с Твореца и взаимните отношения с другарите трябва да бъдат за нас едно цяло. В такъв случай защо те се различават в нашите възприятия? Защо външната реалност се раздробява в моите очи на близки и далечни, на непосредствено обкръжение, общество, човечество?… Защо хората се делят на групи: семейство и роднини, съседи и познати, общности и народи? За какво е тази прескачаница, външни детайли на възприятието?

Не стига това, че тях поне ги виждам, чувствам, но освен това има още и Творец…

Моята реалност се дели на две: едната част задържам като усещане, а за другата само чувам, независимо от това, че не съм уверен в нейното съществуване.

Наистина осезаемата действителност и реалността е скрита за сега от моите органи за усещане – това е едно цяло. Обаче на мен са ми предоставили възможността да играя, да се упражнявам, да тренирам в придобиването на нови усещания, ”да се заострям” като осъзнавам доброто и злото.

На мен са ми дали въображаема реалност, която сега възприемам като въображаема и другите като въображаеми – и на този виртуален полигон, благодарение на въображаемата игра, аз мога да се тренирам. Мога да извършвам тези или онези действия, независимо дали са добри или лоши, за да се уча на тях.

Имайки предвид как поетапно завършвам тази игра, в моите усещания се проявява истинската реалност, за сега скрита от очите ми. Тя се изявява в мярката на правилното ми включване в нея, без да си навредя. Така ние следим израстването на малкото дете, постепенно му предоставяме все по-голяма свобода в зависимост от това, как то възприема самостоятелното си развитие. Ние го пазим от всичко,за което виждаме, че не му достигат сили – разум, чувства, всичко, което още е не достатъчно развито в него.

В духовното се случва същото. Отгоре е спусната покривало – охрана, скриващо от нас огромния свят с безкрайните възможности, които ние можем да използваме за добро или зло. И ни се разкрива винаги само онова състояние, онази област, онези желания и онези напълвания, с които ние вече можем да работим, да се обучаваме с тяхна помощ и да напредваме в нашето развитие. Всъщност всичко зависи от самия човек.

И така, в разкрита ни днес реалност има две области: Взаимното отношение между хората и взаимните отношения на човека с Твореца. Всъщност това едно и също. Ако аз обгръщам със своето намерение всичко, то тогава напредвам правилно.

Тук трябва да се разбира, че става дума не за благотворителност и добри дела, както е прието да се разбира, а за поправка на душата, за разкриване на скрита от мен област, която се явява моя душа. И изначално трябва да осъществявам всичките си действия, които са явни и въображаеми в този свят, изключително като упражнения.

Моята действителност е мнима, нереална, тя съществува в моето възприятие само за да може посредством нея да достигна целта. И тогава тя ще изчезне. Тя се рисува само в моето въображение като имитация, като учебен тренажор.

Обаче ако се отнасям към този тренажор с цялата си сериозност, то аз напредвам към целта. Затова този свят е важен, както и духовният. Нещо повече, моите взаимни отношения с другите са по-важни, отколкото взаимните връзки с Твореца – та нали именно те ме водят към Него.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 06.07.2011

[49649]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква фраза мога да напиша пред себе си с големи букви, така че всеки път като се отвличам в мислите си, да мога да се върна към нея и наново да се съсредоточа?

Отговор: Представи си състояние, към което си струва постоянно да се стремиш и го опиши така, че тази фраза веднага да ти напомня, че само в егоизма си ти възприемаш реалността разделена, раздробена на противоположни части.

Веднага щом отхвърлиш от себе си този поглед през егоизма си, всичко става единно цяло. Ти сякаш гледаш на реалността през завеса с малки дупки и тя ти се струва съставена от отделни части. Ти махаш от очите си тази завеса и цялата реалност се оказва единна.

От урока по книгата “Зоар”, 28.07.2011

[49518]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→