Статията на Баал Сулам „Свобода на волята” започва с думите: „На скрижалите на завета е изсечено” – чети не „изсечено” (харут), а ”свобода” (херут), което означава – „освободили се от ангела на смъртта”

Какво е нужно на човека в този свят, когато все още не усеща висшите духовни светове, а просто, както всяко животно, се грижи за своя живот? В този случай най-важният въпрос за него е въпросът за живота и смъртта.

Не случайно е написано, че свобода означава освобождение от ангела на смъртта. А науката Кабала е средството за достигане на вечността и това е принципно важното за всеки.

В края на краищата цялото човечество подсъзнателно крие от себе си проблема за смъртта – тя няма решение, но принизява всички нас на ниво нисши същества.

А всичко, с което се занимаваме в този свят (култура, образование, работа), е за да се скрие неизбежността на смъртта. Ние с всички средства се стремим да я отделим, да не мислим за нея, все едно не съществува.

Но ако този въпрос застава пред човека той усеща своето пълно безсилие, та нали против смъртта нищо не може да се направи.

Ние можем да се справим с всичко, да постигнем всичко, освен едно – да станем вечни!

Затова всичко, с което се занимава човечеството подсъзнателно произлиза от тази мисъл. Ние сами не разбираме доколко по-различно бихме гледали на живота, ако не сме смъртни.

Цялото ни отношение към нашето съществуване, към реалността, към другите хора, към самите нас би било съвършено различно…

От урока по статията на Баал Сулам „Свобода  на волята”, 15.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава Шемот (Изход), п.40: Ние откриваме нашите очи, виждаме колелата на святата колесница отправящи се в своя път. И песенно звучене, сладко за слуха, Бина, прекрасно сърце, Малхут, издига се и се спуска, и се разтваря, и не изчезва… А Хохма се постига само чрез движение от линия към линия, в трите точки  – холам, шурук, хирик. И тогава се разнася звучене на песни, осветяване хохма, в ушите („ознаим”), в Бина, главно чрез средната линия, Тиферет, наричана „звучене”. А от нея се предава в Малхут.

Въпрос: Пеенето е високо духовно  действие, предизвикващо осветяването Хохма в „ушите”, тоест в светлината хасадим в Бина. Как това е свързано с нашата музика?

Отговор: На мен много ми харесват песните, които пишат Моти Мор и Аркадий Духин. Те се раждат от впечатленията в човека, който се намира на духовния път и се стреми към духовното и не е важно, че той още не  достига високите степени.

Баал Сулам пише, че даже обикновеният човек може интуитивно да поставя правилни названия и да свързва материалните клони с техния духовен корен.  Например, някога, един човек видял Маслиновата планина в Йерусалим. И помислил колко е подходяща за  засаждане на маслинови дървета, нарекъл я Маслиновата планина. Днес приемаме това название за свято.

Баал  Сулам обяснява , че така се облича духовното в материалното и се появява връзката корен с клони. Духовният корен въздейства на своя клон и така той „говори” от корена, сам незнаещ защо.

 Затова изучаващите Кабала, дори още ненамиращи се на висотата на духовното усещане и постижение, и непостигнали истинската природа на звуковете и дълбокия смисъл на думите, при все това създават правилни произведения. В тях има дълбочина и дълбоко впечатление, много повече от това, което те сами предполагат.

Всичко, което човек създава от връзката си с Източника, вече носи вътре духовна  искра.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Но какво конкретно съм длъжен да направя, когато чувствам „ожесточение в сърцето”?

Отговор: Без излишни емоции, опитай се да изясниш това състояние: кой прави това, защо, как Той те управлява, как  организира твоето обкръжение.

Не падай, а започни да властваш над ситуацията, в която се намираш, за да създадеш точката на контакта с Твореца. Също както Творецът ти е казал: ”Отидете при фараона, защото Аз ожесточих сърцето му!” така сега ти можеш да поискаш от Него. Именно сега е моментът, когато ти можеш да поискаш от него помощ. За целите на настоящето Той те изпрати при Фараона. Творецът никога не ще ти отговори в състояние, когато ти се чувстваш добре и всичко около теб сияе. Ти нищо не ще получиш в такива състояния! Защото в тях ти не се нуждаеш от Него.Ти можеш да благодариш на Твореца за Неговата доброта, но всичко това е само подлият егоизъм. Кога Творецът ще те чуе? Именно в лоши състояния (Вратата на сълзите, Шаар Адмаот). А иначе за какво Той сега съществува и за какво те е въвел в в такова състояние? Само в такива състояния ти действително се нуждаеш от Него!

Всички те ти се дават само за това, за да хванеш Твореца за ръка. Ти си малък, стоиш до Него и го питаш: „Ти ли ожесточи сърцето му? Сега ми помогни! Аз се страхувам! Аз не искам! Аз не зная какво да правя! Смили се над мен!”.

А какво каза Твореца? – „Аз ожесточих сърцето му, защото искам да ти се разкрия. Аз искам ти да видиш Моето величие! Чрез Фараона Аз ставам велик!”.

Творецът може да бъде велик в очите ти само при условие, че ти се боиш от своето его – фараона – не знаеш какво да направиш с него и ставаш покорен. Тогава, ако Творецът може да отмени в теб тези състояния, ти започваш да уважаваш и цениш неговата сила и величие. Така ние ще познаем кой е Творецът.

Фараонът ни дава мярката за измерване величието и силата на Твореца. Да допуснем , че фараонът ти е добавил тежест 20 кг., а Творецът те е избавил от нея. Тогава ти оценяваш силата на Твореца с 20 кг. – точно обратно на фараона. В края на краищата в Твореца , в светлината, няма форма. Формата я дава твоето желание (кли). Така ти се повдигаш. Защото само такива състояния са за добро.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако аз дори и пет минути не мога да се съсредоточа върху урока по Зоар? Не знам къде да търся, всичко това, в себе си?

Отговор: Необходимо е, въпреки всичко, да търся къде в мен се намират всички тези свойства, за които разказва книгата Зоар.

Ако на болния биха му казали, че този текст разказва как да оздравее, как да се спаси от беди, от банкрут, проблеми, тогава той жадно би поглъщал този текст, стараейки се да разбере всяка дума.

Той би се старал да го разбере, дори на непознат език, ако се намираше в страх и търсеше в този текст спасение.

Но ние не чувстваме страх от липса на духовното… – и само обкръжението може да породи в нас тази необходимост.

И не е важно, че ти не знаеш къде, в себе си, да търсиш това. И въпреки всичко – търси! Все едно, че влизаш в някакво ново, тъмно, непознато място и нищо не виждаш.

Но у теб има фенерче, и всеки път, когато ти казват нещо, ти започваш да осветяваш около себе си с фенерчето …- и изведнъж ще намериш?!

Като възрастни, ние се учим, напълвайки разума си. Но чрез разума, не се развиват усещанията. А когато сме били деца, ние сме се развивали, слушайки и гледайки, без да разбираме, че чуваме и виждаме. Но именно поради това, в нас, са се развивали усещанията и разумът.

Разказвали са ми, казвали са ми „Виж!“ – а аз не съм разбирал. Посочвали са ми връзката между нещата, а аз не съм забелязвал тази връзка! Но именно поради усилията ми да разбера, аз съм се развивал от животно в човек.

Затова и сега, когато желая да развия, в себе си, нови органи на осезание и разум, аз по същиш начин чета и не разбирам за какво става въпрос. Но усилията ми развиват, в мен, нови способности и аз започвам да усещам, и да разбирам скритото от моито осезания и разбирания.

Висшият свят е сред нас. Tрябва само да продължим развитието си от човек в този свят към Него.

Старай се да рагледаш! Така се развиват органите на осезанието. А когато достигнеш усещанията, ще заработи и разума ти.

От урока по книгата Зоар, 11.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Участвал съм във виртуални конгреси и почувствах съединение, така че защо да оставям удобния си диван и да полагам усилие да дойда на конгреса, който ще бъде в началото на май в Ню Йорк?

Отговор: Невъзможно е да се съединя с другите «без да ставам от дивана». Живеем не във виртуален, а в материален свят, и този, който идва на материалните ни срещи разбира колко нужно е това за духовното ни придвижване.

Човек, който никога не се отделя от екрана на компютъра, не е в състояние да си представи какво означава съединение с другите хора.

В науката кабала има закон: духовния корен е длъжен да докосне материалните клони. Затова сме длъжни да реализираме връзка между тях – и във виртуална и в реална форма. Това е изискване в нашия свят.

Затова човек, който не идва на такава среща, то той и не участва в нея. На него само му се струва, че той е с всички, седейки пред екрана на телевизора, но това е заблуждение.

Веднъж в седмицата ние провеждаме виртуално събрание на приятелите, а веднъж на половин година провеждаме събрание «на живо», всички заедно на някой континент и тогава обезателно трябва да участваме в него.

Човек не може да се предвижва без да участва в конгреса, без да получи впечатление от него (решимо). Там става неговото присъединяване към останалите, и тази връзка остава. Сякаш той включва своя щепсел към духовната мрежа и остава включен!

Това не сме го измислили ние, така са практикували векове наред нашите велики Учители, и ако искаме да постигнем същото, ще трябва да ги следваме.

От урок по статията на Баал Сулам „Изгнание и освобождение”, 11.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Зоар, глава Шемат, п.40: Ние отваряме очи и виждаме: колелата на свята колесница се отправят в своя път.

И звуците на песните са сладки за слуха, Бина, прекрасни за сърцето, Малхут, повдигат се и се отпускат и се разнасят и не си отиват…

А Хохма се постига само с движение към линиите, от една към друга, в три точки  – холам, шурук, хирик.

И тогава се раздават различни песни, свистене хохма, в ушите (ознаим), в Бина, главно благодарение на средната линия, Тиферет, наречен „звучене”. А от нея се предава Малхут.

Въпрос: Пеенето е високо духовно действие, извикващо свистене Хохма в „ушите”, то е в света хасадим, Бина. Как това е свързано с нашата музика?

Отговор: На мене много ми харесват песните, които пишат моите ученици, Мати Мар и Аркадий Духин.

Те се раждат от впечатлението на човек, който се намира в духовен път и се стреми към духовното, и не е важно, че той още не е достигнал високи степени.

Баал Сулам пише, че дори простият човек може интуитивно да дава правилни названия и да свързва материалните клони с техните духовни корени.

Когато някакъв човек видял Маслинена гора, помислил, че тя е добра за правене на масло. Нарекъл я Маслинена гора. А ние приемаме това название като свято.

Духовният корен въздейства на своите клони и те така „говорят” от корена, без да знаят защо – това става от само себе си.

Затова, при изучаването на Кабала, дори да не се намираме на висотата на съвършеното духовно усещане и постижение, и да не е постигната истинската природа на звуците и дълбокия смисъл на думите, се създават правилни произведения.

В тях има дълбочина и дълбоко впечатление – много повече от това, което човек създава от своята връзка с Източника вече носи вътрешна, духовна искра.

Откъс от урока по книгата Зоар, 12.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Когато човек преминава в духовното такива състояния като „Нова година”, той с всяко ново състояние се доближава до окончателното, поправено състояние.

Ние не можем да достигнем до края на поправянето изведнъж. Постигаме го на части, стъпка по стъпка.

За това всяка година се възвръща състоянието от началото, „Началото на годината”. Така поправянията се натрупват и настъпва общото, крайно поправяне.

През цялото време ние като, че ли се връщаме към едно и също поправяне, отново и отново, подобно на въртящо се колело.

Също както при велосипеда, когато ни се струва, че колелото се върти около себе си, а в същност, благодарение на неговото завъртане, защото се променят външните условия, велосипедът (ние) се придвижваме напред – до постигане на окончателно поправяне.

Откъс от вечерния урока по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Съобщение: Изследване (статия в «Калкалист», книгата «Connected») показва, че всички свои решения (относно брак, кариера, вкусове и др.) хората вземат, защото така са постъпили техните приятели.

Но, всеки е убеден, че взема решение, основаващо се на собственото му мнение – по свое желание, а не под влияние на приятелите.

Отслабване, увеличение на теглото, щастие, депресия, развод, пушене, щедрост, пиянство, честота на правене на секс, дали да се гласува на избори, вероятност да се извърши самоубийство, език на тялото, музикални предпочитания и начин на живот – всичко това са предаващи се свойства, които се разпространяват вътре в обкръжението.

Нашата свободна воля е илюзия и ние нямаме действителен контрол над нищо. Хората по нищо не се отличават от ято птици или стадо биволи, и променят посоката си заедно с цялото стадо.

Ние «се заразяваме» от разпространяващите се социални явления. И, ако можем да ги разберем правилно, можем да променим много неща в нашия живот, използвайки човешките отношения и връзките в социалните мрежи.

Реплика: Ето, че започва прозрението! – Виж статията на Баал Сулам «Свобода на волята».

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: След преминалия Песах се чувствам ужасно от осъзнаване на злото. Как да се справя с това? Какво да правя?

Отговор: Ние сме длъжни да опознаем своята природа. Човек е поработил през празниците, приложил е усилия в стремежа си да разкрие Твореца в себе си, да излезе от егоизма и сега му се разкрива част от големия егоизъм – за това се чувства безсилен, уморен, липсва интерес към висшето… Какво да се прави?

Да се радва – за това, че му се е разкрило злото и може „да скърца със зъби”, да се обърне към групата, към ученето, към Твореца, – когато няма нито сили, нито желания, когато очите се затварят, мозъкът не работи, всички чувства са затъмнени – точно сега!

Това е прекрасно! Именно това е състоянието, в което трябва да бъде „работника на Твореца”. Точно тогава може да се помоли за милост свише.

Това не означава да плачеш и да умоляваш Твореца, за да те съжали. Това няма да помогне! Ние се намираме в система, в която всичко е стриктно премерено – мислите, усещанията, силата и слабостта, които ни трябват в даден момент.

Длъжни сме да съберем всичко в едно и да разберем, че за това ожесточение на сърцето е казано: „Аз ожесточих неговото сърце!”.

Творецът ни хваща за ръка, приближава ни до Фараона и ни показва колко е ожесточил сърцето ни. Сега изборът е наш. С кого сме ние – с Моше(точката в сърцето) или с Фараона(сърце)? Ако стенем: „Аз съм уморен, повече не мога, всичко ми дотегна…”, тогава сме под властта на Фараона, негови роби сме.

Ако все пак хванем Твореца за ръката, Той ни предлага: „Да отидем до Фараона”. Това означава, че Творецът е до нас и сме задължени да го разпознаем. Тогава ще имаме сила да се противопоставим на Фараона.

Постарай се да се хванеш за Твореца! Опитай! Ще видиш колко близо е Той до тебе! Казано е: „Творецът е близък до разбитото сърце!”.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек смята, че има хубава работа, семейство, че всичко му е нормално в този живот и че не му е нужна Кабала, то как той ще стигне до духовното?

Отговор: Значи все още не е дошло неговото време. Ние разпространяваме знанията за Кабала за всички, и този, на когото те са нужни, ще се възползва от тях.

Но за да се устремим към духовното, съвсем не са ни нужни земните страдания. Човек разкрива духовното само при условие, че това е единственото което му липсва.

Думите „изгнание“ и „освобождение“ на иврит се различават само с буквата „алеф“ (буквата „а“, първата буква от азбуката – бел. бълг. прев.), обозначаваща Владелецът на света – на човек му липсва само Творецът, а за всичко останало той не прави сметка.

Той може да има неограничени възможности в този свят, но това въобще не се отнася към желанието да се разкрие Твореца.

Това желание е над материалният свят и не зависи от това, благополучен ли съм в него, или не.

Например, аз никога не съм имал материални проблеми, но потребността да разкрия духовното така ме изяждаше отвътре, че все едно нямах нищо в този живот.

Написано е, че в Египет евреите са построили прекрасните градове „Питом“ и „Рамзес“, и в материален аспект те са имали всичко необходимо, но е нямало с какво да оживят душата си!

И затова те застенали от тази работа, понеже не могли да достигнат духовното.

Поради това, инструментът за духовно разкриване е потребността само за разкриване на Твореца, за да властва в мен свойството на отдаването.

Ако единственото, което не стига на човек, е да стане отдаващ за всички, тогава той е готов за духовно освобождение.

Освобождението е тогава, когато аз ще мога да не мисля за себе си и да отдавам на всички останали.

Приближаваме се към празника на Деня на Независимостта и трябва да знаем това. Тъй като независимост може да има само от своя егоизъм.

А „свободен народ в своята страна“ – това е свободата от своето егоистично желание, в което ще властва свойството на отдаването. Тогава ще станем свободни!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→