В течение на цялата си история сме се развивали на степени: неживо, растително и животинско ниво. Това е максимумът, до който е достигнало  човечеството до този момент.

Такова е било развитието на егоистичното желание, усещането на света в петте ни материални сетива.

В него няма нищо неестествено – ние просто изпълняваме програмата, заложена в нас от природата, следвайки своите природни инстинкти и пробуждащите се в нас желания. Но какво по-нататък?

Сега разкриваме, че цялото това развитие е било само във вреда, а от друга страна разкриваме в себе си ново желание (духовно), с което до сега не сме се занимавали и не знаем към какво е отправено.

Но то изисква от нас напълване, иначе  оставаме опустошени и безсилни, без да знаем какво да правим със своя живот.

И тук идва на помощ науката Кабала, която обяснява, че това допълнително желание, което усещаме на повърхността на всички материални постижения, се отнася към човешкото ниво. Преди сме напълвали само своите животински потребности.

Разбира се, не сме били прости животни, а много развити, които обичат хубава музика, картини, вкусно да се нахранят и на меко да поспят. Но днес чувстваме потребност, която е над телесната.

А освен това, целият свят около нас става заплашителен. Мислехме, че с помощта на науката, технологическото развитие, самореализацията ще постигнем  хубав живот (от гледна точка на обикновения човек).

И въпреки, че нашето тяло в съвременния свят получава някакви блага, някакви килограми месо в хладилника и няколко хитри електроуреда, на човешко ниво, дори най-простото, ние усещаме голяма пустота и страдание – повече от преди.

Изглежда като че съм спал в карнавални дрехи и съм намерил себе си по – незащитен и гол в живота, без да знам какво да правя. Човечеството чувства себе си изгубено.

Всички опити да достигнем съвършенство (дори в материален план), сила и благоденствие, са довели само до големи проблеми.

Необходимо ни е някакво ново разбиране на висше ниво за живота и нас самите, иначе не можем да се придвижим далеч.

Затова идва науката Кабала и ни предлага решение.

От урока по статията на Баал Сулам  „Изгнание и освобождение”, 14.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да отдавам на другите, ако съм длъжен да усещам техните желания като свои собствени? Получава се, че аз ще отдавам на самия себе си?

Отговор: Не, аз все пак ще ги усещам именно като свои, но разликата между мен и тях си остава. Остава ненавистта, а над ненавистта – аз строя мост на любовта! Вътре в мен съществува желание към себе си и против тях. Върху него има екран и отразена светлина, желание да напълня тях, а не себе си.

И когато аз  напълня тези желания ще бъде с намерението за отдаване. Усещането към себе си  и тях против себе си, а също и желанията им като свои, се превръщат в духовен парцуф на моята душа.

Всички желания, намиращи се извън мен, сега влизат в „тялото” на моята душа, тъй като ги напълвам, за да ги отдам. И само тях мога да напълня, защото сам аз участвам в това като напълващ, като глава – ”рош на парцуфа”! А цялото ми тяло са чуждите желания. Ако трябва да нарисувам духовния парцуф, то неговата глава това съм аз в оригинал, а тялото са желанията на всички останали хора.

А иначе кого трябва да напълвам, за да отдам – самият себе си?! Аз привличам светлината, за да отдам чрез себе си на всички тях, тоест аз съм главата, която решава така да направи. И когато ги напълвам, аз ставам спрямо тях като Твореца. Затова усещам  как вътре в това тяло на душата, в техните желания, които са станали мои, се проявява Творецът! Този Творец съм аз! Това означава, че аз се сливам с Твореца. Разбира се тези желания принадлежат на другите хора, а аз ги напълвам, значи аз ставам подобен на Твореца.

Така именно е устроен духовният парцуф: в главата са неговите мисли, неговите желания и желанията на другите и решенията как да постъпим, но в тялото са желанията на другите, които са станали собствени („обичай ближния като себе си”). Затова той усеща в това тяло сливането с Твореца и своя нов свят.

От урока по статията на Баал Сулам  „Даряването на Тора”, 27.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои тази методика, която искате да предадете на целия свят?

Отговор: Това е методика, която ни обяснява как правилно да бъде организирано човешкото общество. Сега то е разбито и чувства необходимост да се съедини. Но няма методика, чрез която може да се постигне това съединение.

Всички разбират, че нашият егоизъм ни разрушава, няма къде да отидем и не са останали никакви методи. В крайна сметка през целия изминат път в нашата история сме разбрали, че нищо не можем да направим с човешката природа. Всички изследвания доказват, че ние сме съвършени егоисти и всеки мисли само за себе си. Така не можем да се придвижим далеч. Егото непрекъснато расте, но ние живеем в свят, където всички сме длъжни да бъдем взаимосвързани. Природата ни притиска като в менгеме, а ние се стремим към обратното – максимално да се отделим от нея.

И няма никаква възможност да балансираме тези две сили, противоположни една на друга: нашето его, което ни отделя и природната сила, която ни притиска и спира всички заедно като в затвор. Ние се оказваме в ситуация на хора ненавиждащи се един друг, но стоящи в една стая. Ситуацията става непоносима и непонятна, какво да правим по-нататък?!

Човечеството постепенно разкрива това. А от другата страна се разкрива науката Кабала – методика, която предлага да се разреши това противоречие и да го доведе до съвършенство.

Това е възможно само с помощта на висшата сила, която не се намира в плоскостта на нашата реалност. Ще ви се стори нереално, защото силата за поправка на нашето състояние не е от този свят, но ние можем да я разкрием и използваме, както други природни сили, които не са ни били известни, но сме ги усвоили и ги използваме!

От урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора”, 28.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Егоизъм, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Обкръжение и учител са единствените фактори определящи бъдещето на човек. Във всеки миг той е длъжен да цени състоянието, в което се намира сякаш вече има всичко, от което се нуждае, и единствената ми отговорност е да се свърже с правилното обкръжение. А такова обкръжение е винаги някъде наблизо. Трябва само да съумем да го изберем. В това се състои нашият единствен свободен избор, тъй като всичко останало е следствие от това.

Затова не ми е нужно да се грижа за нищо, освен откъде да получавам „препитание”, с кого да съм във връзка, кой да ми влияе. Тоест не да мислим за себе си, а с какво обкръжение сме свързани. Ако човек иска да управлява своето развитие, живот и съдба, то той е длъжен да мисли само с кого е свързан.

Но не е характерно човек да мисли за това! Тъй като постоянно мислим за самите себе си: кой съм аз, какво ще се ми се случи и защо? В какво е смисълът на моя живот? Ние насочваме тези въпроси към себе си и те всички са правилни. Но как да им отговорим? С какво обвързваме тяхното разрешаване?

Кабалистите обясняват, че решението зависи само от обкръжението. И затова трябва да обърнем поглед на външните сили, които ни въздействат, тъй като тяхното влияние върху нас определя бъдещето ни.

Всъщност те не са външни, а по-скоро обхващат единна система от души, която е интегрална част от моето духовно тяло. Тук е станало разбиването на съсъдите и това трябва да поправим. Само тук можем да променим нещо, тъй като не сме способни да изменим другите си желания.

Това е все едно да се заровим в архив и да четем за стари, предрешени събития. Само на обкръжението аз мога някакси да повлияя. И е жалко да обръщаме внимание на нещо друго, освен на това.

От урока по статията на Баал Сулам „Свобода на волята”, 18.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не ни е известно колко още е нужно да се работи, за да видим новия поправен свят. Но резултатите от нашата работа могат да се видят по това доколко народа се пробужда. В резултат от него трябва да произтекат някакви качествени, по-големи изменения и хората да започнат да усещат духовната реалност. Затова ни е необходимо да достигнем обща мощност, която се нарича „шестотин хиляди души”.

Тази мощност трябва да се достигне и по размер, и по сила, тоест по количество хора, стремящи се към духовните цели. По силата на тяхното разбиране, във връзката между тях и важността, която те усещат в това.

Ако достигнем такава мощност в „шестотинте хиляди души” пред нас ще се открие Духовният свят. В това се състои целта на разпространение на Кабала – да се присъединят към това движение толкова хора, че да съумеят да достигнат „първата спирка” в Духовния свят.

Когато ние се съединим по между си с такава сила и в такова количество, така че количеството умножено по качеството да даде необходимата мощност (P = U x I – мощността е равна на напрежението умножено по силата на тока), тогава ще възникне духовният съсъд „Р”, в който може да се разкрие Твореца.

И тогава всеки, който участва в този общ съсъд ще почувства духовно разкриване. Това се нарича разкриване на Твореца от творението. Това зависи само от важността, която придаваме на духовното спрямо материалното.

Ние вече строим този общ съсъд за разкриване на Твореца, но докато не го завършим, няма да можем да го разкрием. Той ще се прояви в нашите усещания заедно с Твореца в него.

От урока по статията „Предговор към книгата Зоар “, 20.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

”Бейт Шаар аКаванот”: Духовното поправяне наречено „гръб в гръб” е поправка на получаващите желания, скрита от светлината Хасадим, което ги лишава от силата да привличат светлината Хохма, от която те се нуждаят съгласно своята природа.

С какво могат да се успокоят получаващите желания, които искат да се напълнят със светлината Хохма и не разбират нищо повече? Какво да направим, за да не ни пречат в работата? Не можем да унищожим желанията. Можем само да поправим начина на използването им като измененим нашето намерение. В това произтича духовното поправяне, което се нарича ”гръб в гръб” или „от обратната страна”.

Аз съм длъжен да покажа на получаващите желания, че в мен има възможност само да отдавам! И тогава те веднага ме оставят, като че изчезват, съкращавайки се. Обаче когато започнем да получаваме с намерение за отдаване, тези желания мигновено се появяват и започват да желаят за собствена изгода. Затова при прехода от Катнут („малко състояние”), Хафец Хесед, към Гадлут („голямо състояние”) е необходимо да се запасим със сили да се съпротивим на своя егоизъм.

От урока по книгата ”Бейт Шаар аКаванот”, 20.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има лично намерение в човека, има и групово намерение. Какво трябва да бъде груповото намерение по време на четене на книгата Зоар?

Отговор: Едно и също. Намерението на групата не може да бъде друго. Група е съвкупността от личности, която само усилва личното намерение на всеки човек.

Доколкото в моето намерение няма достатъчни сили, за да привлека светлината възвръщаща ни към източника, която ще ми разкрие всичко, което чета сега в Зоар, аз съм длъжен да се съединя с другите. Ако приятелите ми предаваха своите намерения и тези намерения се съединяваха в мен, в този момент щях да разкрия вътрешната същност на разказа, който се чете в книгата Зоар. На момента!

Целият проблем е в това, че те не желаят да обезпечат мен чрез своите намерения, както и аз не съм способен да им предам моите. Може би на думи е така, но в действителност това не ме вълнува толкова.

В това е цялата същност на обединението. Затова сам не мога нищо да разкрия, а във връзката с другите получавам тяхните намерения. В края на краищата ние не получаваме един от друг нищо друго освен намерения. Аз мога да се свържа с друг човек само в мрежата от намерения, когато съм готов да обезпеча всички с жизнена енергия, за да могат всички да заживеят в духовното. Мислейки по този начин, аз предавам намерението си на останалите. Съединявам се с другите в мрежата на един жив организъм, и тогава той започва да живее. Аз го оживявам. Тогава във всеки от моите другари има жизнена сила, защото в тях съществува възможност да предава по-нататък светлината.

Жизнената сила, светлината, се намира между нас. Ние можем да я разкрием според нашето намерение, отношението ни един към друг. Това е подобно на електромагнитно поле. Ти не можеш да го усетиш, ако в теб няма електрическа верига от проводници. Тогава вътре в тази верига, която се движи и върши работа в магнитното поле, започва да протича електрически ток. Металният проводник, преместен в магнитно поле провежда електрически ток и в него става движение на свободни електрони. Това са едни и същи явления.

От урока по книгата Зоар, 18.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Отначало се случи земетресение в Китай, след това падна самолет, а в последните два дни всички говорят само за вулканичното изригване в Исландия, закрил с облак вулканична пепел цяла Европа. Съществува усещане все едно се намираме на границата на глобална катастрофа?

Отговор: Цунамито, земетресението, изригването на вулкан са естествени природни явления. Но всичко, което се случва зависи от човека или по-точно от нашето подобие с Твореца. Тоест от равновесието ни с природата. Колкото по-егоистични ставаме, в толкова по-голяма степен нарушаваме равновесието на силите в света. Затова и усещаме лошото им въздействие в себе си и върху себе си.

Последствията от духовния дисбаланс, който създаваме е неизвестен. Нашата противоположност с природата, с Твореца, се разкрива на всички нива: неживо, растително, животинско и човешко. Изригване може да се случи навсякъде. Ние живеем върху горящ вулкан! Цялата планета е огнено кълбо, покрито само с тънка земна кора, а вътре е пламтящ вулкан.

Тези явления са малък намек за това, че не се грижим за своя дом – Земята. Човекът трябва да приведе силите на природата в равновесие. Как да направим това ни разкрива науката Кабала.

Но все още не желаем да осъзнаем, че произтичащото се явява следствие на нашите свойства и зависи от нас. Ако нашият дисбаланс с природата се усили ще възникнат по-големи и по-сериозни проблеми.

От урока по статията на Баал Сулам “Свобода на волята”, 19.09.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Криза, глобализация - 10 коментара →

Науката Кабала, която отменя смъртта, разкрива единственото действие, което можем да извършим.

Във всичко останало ние действаме принудително, и се намираме напълно под властта на природата. Но какво в действителност ние правим с нейна помощ?

Ние посвещаваме живота си на това да забравим смъртта, сякаш приемаме наркотици, за да затворим очите си за истината. Ние се намираме като в упоено състояние, в постоянна надпревара за пари, почести, власт – в игра.

Но Кабала дава на човечеството решение на този основен проблем и обяснява как да постигне вечно съществуване тук и сега. Как плавно да премине в допълнително измерение, неизчезвайки от този живот, а заедно с него.

Това е смисълът изсечен на скрижала на завета: ”Свобода от ангела на смъртта!” Тора казва: ”Виж какво ти предлагам – смърт или живот! Избери живота!”

Но тъй като тази възможност била скрита, хората се научили да забравят и нашето разпространение на Кабала трябва да включва обяснение на тази възможност – освен добър живот на земята да се постигне вечно съществуване. Когато тази възможност се осъзнае от масите, те ще предпочетат да не се крият от мисълта за смъртта.

Както показва практиката в духовното развитие на човека, само след първоначалното обучение, благодарение на въздействието на висшата светлина, човек започва да осъзнава (предчувства) възможността да усеща себе си вечен, до степента на подобие със свойството на Твореца – „отдаване” (хафец хесед)

Така човек вече влиза във вечността и усеща себе си съществуващ в безкрайното течение на живота. Това е достъпно за всеки човек.

От урока по статията на Баал Сулам „Свобода на волята” 15.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Михаел Лайтман, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

В науката Кабала ние действаме като учени. Откриваме нов свят, поправяме се, в процеса на това поправяне се учим и през цялото време растем.

Затова, никой не може да знае съществуващата степен предварително, преди да я достигне. Няма нищо такова, че пред нас всичко е открито – и ние вървим.

Нищо не е разкрито! Винаги идваме към нещо, което миг преди това е било непонятно и скрито.Така се придвижваме.

Откъс от  урока по книгата Зоар, 16.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→