Въпрос: Когато злото надделява и всичко ни се струва мрачно, как да намерим сили да помолим Твореца за помощ?

Отговор: Човек дори и да намери сили в себе си да преодолее падението – то ще бъде егоистично преодоляване. То няма да помогне за поправянето.

Преодоляването и предвижването са възможни само със силите, получени от групата.

Та нали си паднал, защото Творецът ти е дал допълнително желание, голяма връзка с другите души.

По – голямото желание се добавя не в точката в сърцето, а за сметка на разкриването на неправилната връзка с другите души – разкрива се още една крачка напред, но тя е погрешна, и ти си длъжен да я поправиш.

Поправянето е възможно при условие, че ти пожелаеш да вземеш от тях въодушевление, осъзнаване на доброто, което носи съединение и да помолиш за сила да се съедините. Ето тогава поправянето ще бъде точно на място.

От урока по произведенията на Рабаш, 01.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Вътрешна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Тецаве” (Заповед), п.18: И когато светлината ”буцина” започнала да свети в буквата „йуд”, то от частите на сиянието се  разпространили три точки на буква „йуд”… а средната линия станала двойна…

И се разпространили тези четири точки, и образували дворец… А в двете букви „хей” има във всяка само четири точки, а не са всичките девет, както в „йуд” , за всяка от тях има само по едно свойство от „йуд”, в едно –тох, в друго- соф.

Баал Сулам обяснява, че в буква йуд се съдържа всичко, вътре в нейната точка, създадена от Твореца „от нищото”.

Светлината и тази точка, създадена „от нищото” са две абсолютни противоположности, кръгла светлина и същата кръгла тъмнина срещу него.

Как светлината, която действа вътре в желанието, предизвиква в него проява на всевъзможни форми? Защо светлината не въздейства на желанието равномерно, когато се намират едно срещу друго?

Тайната е в това, че светлината действа на желанието не просто като добро на зло или като светлина на тъмнина, защото тогава тази малка черна точка „еш ми айн” (създадена от нищото ), просто би станала голяма.

Но в светлината е замисълът на Твореца да наслади сътвореното, желанието на Твореца да даде на творението не само напълване, но и вътрешно съдържание, да направи творението подобно на Себе си.

Това е светлина, която носи в себе си две качества, когато действа на тъмната точка. И затова тази тъмна точка започва  не просто да се разширява, а да се развива и в страни, и в резултат се получават такива форми, които се наричат букви.

От урока по книгата Зоар, 31.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да се занимаваш истински с Тора”?

Отговор: Както пише Баал Сулам, това означава да се занимаваш с Кабала и да я реализираш върху себе си.

Светлината, която ни поправя се нарича Тора. Тя се намира срещу мен и осветява отдалеч моето решимо (моя информационен ген).

Аз съм се развивал във всички предишни поколения по веригата решимот и съм достигнал решимо, което се нарича „точка в сърцето”.

Тя се пробужда под въздействието на светлината и ми дава усещане за това, че има нещо по-висше от живота в тялото, с което съм живял преди.

  

Всичките ни действия произвеждат светлина, възвръщаща ни към източника. Така тя ни пробужда и отначало ни развива на животинско ниво. Но сега е дошло времето да стана човек.

Сам не мога да направя никакво действие, и затова се обръщам към системата души (кабалистичната група) и получавам от нея допълнително желание и допълнителна важност от Твореца: т. е  усещане за Неговата важност и за собствената ми нищожност.

Разликата между едното и другото, създава в мен добавено желание, което се нарича МАН (молитва).

Този МАН аз издигам нагоре.Всъщност, в това се заключава и цялата ми работа. Аз издигам МАН, т.е. желание да достигна Твореца 10 пъти повече, отколкото е било в началото, в моята точка в сърцето, което означава, че съм си свършил работата!

Всичко това все още  се нарича „подготовка”, „занимание” с Тора и още не е изучаване. Но светлината сега започва да ме осветява с по-голяма сила и това вече е Обкръжаваща светлина 2.

Тя ме осветява по-различно по „пряката линия”, със силата на моя стремеж. Усещането за важността на Твореца се нарича Кетер, а собствената ми нищожност- Малхут.

Това е, аз вече действам относно целта, като строя своите желания по правата на двете крайни точки Кетер и Малхут: Творецът е на върха, а аз съм долу. Горе е отдаване, а долу –получаване.

Затова светлината идва към мен вече в друга, пряка форма, и започва да организира моите свойства.

Тя ми показва, кое вътре в мен е по-важно, и кое не е, поставяйки всичко в ред. Това е Обкръжаваща светлина  2, която идва да създаде ред и, съгласно този ред, започва да ме променя.

Това означава, че аз вече „уча” Тора и  изучавам какви изменения се проявяват в мен, следствие на обкръжаващата светлина.

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС”, 31.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

С вас се намираме в система, която се нарича единствено творение, Душа, Адам. Тази система е създадена от Твореца. Ние сме съединени в нея с непрекъсната връзка, както органите на едно тяло. Нашата обща връзка, напълнила с живот тази система е светлина. Тя се нарича свят на Безкрайността, защото всичко в нея е безгранично и съвършено. В този свят на Безкрайност, където всичките му части са свързани с любов и напълнени с безгранична светлина, Творецът поставя смаляващ филтър и след това – още, и още, и всичко се губи за зрението.

Да кажем, съм нарисувал красива картинка, а след това съм наложил върху нея филм с мръсни и разхвърляни петна. А след това още един, и още един, и все по-силно се зацапва оригиналната картина и така: 125 слоя. Тези 125 слоя понижават свойствата на отдаване и любов, които ни свързват в системата със света на Безкрайността.

С вас се намираме в най-външния слой и въобще не чувстваме предишните. А в нашия слой системата за връзка е съвършено влошена. Вместо усещане за любов, което ни свързва  в света на Безкрайността, ние се ненавиждаме един друг, не чувстваме своята обща връзка, разделени, разединени, разбити.

От това последно състояние Творецът желае да ни върне към най-първото – светло и добро, за да може през всичките тези слоеве, всичките филтри, всичките светове (свят-олам, от думата олама-скриване) да се върнем обратно в Безкрайността. Затова Той ни вика и пробужда. Преди Той ни е развивал егоистически, за да ни научи повече да разбираме, повече да чувстваме и да управляваме живота си.

А когато  достигаме определена зрелост, Той  започва да ни придвижва и качествено. Вече не е достатъчно, така просто да се придвижваме, увеличавайки егоизма си.

Сега сме длъжни да се приближаваме към Него по свойства, като получаваме желания от този вид, а не просто да бъдат по-големи, както през цялата наша история. Затова нашият съвременен етап на развитие е толкова особен.

Ако ние се опитаме да сме подобни повече на вътрешния слой, където сме силно свързани един с друг, ние с това възбуждаме неговата светлина върху себе си и тя ни свети отдалеч като обкръжаваща светлина, О”М, а в нея ние се поправяме, за да се възцари между нас светлината на любовта и отдаването.

Откъс от урока по книгата „Шамати”, 28.05.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава това, Висшият да ми предава светлината Хасадим, свойствата на отдаване?

Отговор: Това означава, че вместо неприятности, страдания, тъмнина, зло, аз усещам добро, светлина, изобилие, любов добро отношение, милосърдие.

Защо всичко така се променя? Защото моето възприятие, моите желания започват да се изменят!

Моите желания се поправят и тази същата тъмнина изведнъж я възприемам като добро и разбирам, че отдаването – това е добро!

Това не е тъмнина, а напротив  – нов живот, за който преди не съм знаел и съм мислел, че е смърт! А се оказва, че това е земята на истинския живот.

Така се случва с човек, който се съединява с другите и желае  да се включи в тях, и прави всичко, което е по силите му,  но открива, че това не е по  неговите сили.

Тогава той моли Твореца да работи заедно с него и да му помага в отмяната пред обкръжението. Така, Творецът става негов партньор и тримата се съединяват заедно: човек, Творец и общество.

Тъй като човек не може да се включи в обществото без Твореца, той Го кани да участват заедно.

И когато аз подготвям своите желания по този начин, изведнъж усещам, че отдаването не е тъмнина, а живот!

Светлината ми влияе така, че изведнъж, подсъзнателно, започвам да избягвам получаването и да ценя отдаването, и в този миг се променя отношението към тях.

Като че ли в мен само се случва това вътрешно изменение и все още не разбирам, как светлината  работи с мен.

Отначало започвам да ценя и почитам свойството отдаване, като че ли отдалеч, но след това вече – така много го искам и се стремя към него, просто жадувам светлината да изпълни моето искане и да ме поправи…

От урока по статията „Въведение в коментарите „Сулам”, 26.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо духовната система е толкова сложна, че творението моли за едно, а  получава съвсем друго?

Отговор: Преди всичко – това не е вярно. Творецът и творението се разбират един с друг, работят заедно и между тях няма никакви спорове. Така е при условие, че те стават партньори.

Тогава творението получава това, за което моли, а Творецът преди това знае за какво моли творението и му дава всичко, което му е нужно, и няма никакви проблеми.

Проблемът възниква само при условие, че творението не моли съгласно реда на степените, а иска заради самонаслаждение и разбира се, вместо това се получава натоварване на сърцето и страдание – за да се види, че неговото състояние не е хубаво и посоката е грешна.

Затова само, когато няма правилна връзка между творението и Твореца, на   творението му се струва, че Творецът не го е разбрал, че не прави за него онова, което му е нужно, и то  предявява много претенции към Него.

„Къде е всичко това, което ми се полага?! Защо Ти не ме поправяш?! Защо не ме напълваш?!”

В момента, когато творението установи връзка с Твореца, то знае точно какви порции светлина получава и защо, къде трябва да работи с вяра над  знанието и къде – със собствени сили, и т. н.

Творецът е заинтересован от това човекът да Го открие и да върви заедно с Него. Но чрез какво човек се намира във връзка с Твореца? – Чрез вярата над знанието.

Творението желае да бъде във връзка с Твореца под махсома, вътре в получаващите желания, а Творецът му казва: „Не! Издигни се нагоре, в Бина, постигни свойството отдаване, и там ние ще се разберем ! Там  няма да имаш  никакви проблеми с Мен!”

Написано е: „Творецът е създал човека непосредствен, а хората са измислили многобройни сметки”. Многобройните сметки са вътре в желанието за наслаждение, тъй като в него има много всевъзможни желания.

Но ако всички тези желания  ги покриваш само с намерението за отдаване,  в теб няма многобройни сметки, а има само една, и един получател.

Откъс от урока по книгата Зоар, 25.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Зоар прилича на много обикновен разказ, в който през цялото време се разказва за едно и също нещо и в него има обяснения от различни нива и степени, с различни термини и ситуации.

И постоянно в нас възниква въпрос: защо през цялото време ни връща към едно и също? Колко пъти може да се чете за едно и също нещо?!

Но ние не разбираме, че ако човек, четейки, преминава вътрешно през тези състояния, то за него това съвсем не е едно и също, а всеки път е съвършено ново приключение!

И нека в него се разказва с едни и същи думи, тъй като реално няма нищо, освен десет сфирот и три линии, т.е. 4 букви АВАЯ, умножени по 3 линии са дванайсет части.

Но ако в нас се променя желанието и екрана, то постоянно ни се разкриват нови свойства: звуци, аромати, вкусове.

Всеки път цялата картина се променя от началото до края, и всеки ден преживяваме ново впечатление и усещане.

Затова, макар и да ни се струва: е, колко ли може да се повтаря?! (А текста на Зоар, който имаме, е само 5% от това, което е било в оригинала.)

Но за тези, които се стремят към духовни постижения, всяка страница и всяка дума е съвършено ново, никога не повтарящо се преживяване.

Да се надяваме, че всеки от нас ще може да усети Зоар по този начин.

От вечерния урок по книгата Зоар, 13.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В живота ми има достатъчно проблеми. Понякога дори си мисля: омръзна ми всичко, загубих всякакъв апетит.

Всичко животинско и земно трябва временно да оставя настрани и да изясня за себе си главното: какви са сега отношенията ми с обкръжението?

Презирам го, нямам нищо общо с него, нека пропада в ада… Негативно обръщение към обкръжението, което е и моето зло начало.

То се е проявило от разбиването: някога сме били обединени, а днес напротив, намираме се в пълно разединение. Това откритие е изключително важно и точно то ми е нужно.

Аз не ги отхвърлям, а събирам тези отрицателни моменти, показващи колко ненавиждам другите. Колко е страхотно, че това се разкрива!

Да, ненавиждам ги и ги презирам, писнало ми е от тях, ние сме безкрайно отдалечени и това е забележително.

И ето, вървя срещу тях, прилагам старание, уча се и разпространявам, за да напипам някаква връзка, да отскоча където е възможно.

Ако чувствам, че днес не ми е възможно дори да гледам другарите си, то вземам каквато и да е механична работа, за да съм в полза, докато постепенно не върна в общия поток..

Всеки може да изпадне в такова състояние, от което сам не може да стане. И затова той трябва да получи поддръжка от своята група и от цялото световно кли, като загубил съзнание, нуждаещ се от помощ.

А групата трябва да яю разпознаете при такива случаи, когато веднага оказва на ”пострадалия” бърза професионална помощ, подобно на лекарите, спасявайки духовен живот.

С това ние не изтриваме „ злото в човека”, а му оказваме поддръжка, за да го пробудим и доведем до средната линия, която ще го изгради. И тогава цялото зло ще стане добро.

От 5-ти урок на конгреса „Зоар 2010”, Ню Йорк, 08.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо именно Зоар ме отвежда в непознати джунгли, където не разбирам какво ми се случва, помага ми да изключа материалния си разум?

Отговор: В теб просто няма избор! Ти попадаш в състояние, където твоята привична логика не работи.

И какво ще правиш? Точно обратно, ти започваш да виждаш, че ако продължиш да следваш своята предишна логика, то това може само да ти навреди.

Когато започнем да учим нещо ново, винаги е желателно да оставим всички предишни знания и като детето да започнем на чисто, като на бял лист.

А след това вече можем да съпоставим това знание и да търсим паралели.

Ние винаги така учим. Това се вижда и в съвременната наука, при изучаване законите на генетиката или квантовата физика.

На теб ти е нужно да придобиеш съвсем нов подход, тъй като не би могъл с принципа на Нютон да се подходи към теорията на относителността.

Но за теб няма откъде да се вземе нова логика, нея може да ти я даде само обкръжаващата светлина.

Затова при нас няма избор, само чакаме поправката свише.

От урока по „Предговор към книгата Зоар”, 16.02.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Буквите, това са форми на желанията. Творецът е създал само желание за наслаждение, което приема всевъзможни форми на получаване и отдаване.

Но формата за получаване няма никакви права на съществуване в духовното. А от отдаващите форми ни интересува формата подобна на Твореца, т. е формите на отдаване от Бина в Малхут.

Всичко има 27 букви: 9 в ЗАТ де Бина ( от алеф до тет ), 9 в Зеир Анпин (от йуд до цадик), 4 в Малхут (куф, рейш, шин и тав) и 5 крайни букви МАНЦЕПАХ в парса.

Затова, когато говорим за книга, думи и изречения, то става дума за материя на желанията за наслаждение, която през цялото време се променя, приема различни форми, като че ли се правят от тесто. Така нашето желание променя своите форми, стремейки се да наподоби Твореца.

А когато човек завършва повторението на цялата серия свойства от първите думи (Битие–Берешит) и до последните (Израел), минавайки всичките букви на Тора, това значи, че си получил всичките форми и напълно си станал подобен на Твореца и си достигнал края на поправянето.

Затова е казано: ”Напиши книгата Тора в сърцето си”. Сърцето е желанието, а „книгата Тора” са всички съществуващи форми на отдаване на Твореца към творението. Нужно е да ги запишем в своите желания и тогава ставаме подобни Нему.

От вечерния урок по книгата Зоар, 05.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→