Въпрос: Съществува ли висш съд, който определя къде ще попадне човек след  смъртта си: в рая или в ада?

Отговор: Ние се намираме в строга система, укрепена с железни връзки. Това е програма, която обхваща цялото мироздание.

Със своето поведение, зависещо от свойствата на човека и неговото обкръжение, той оказва влияние върху системата и усеща нейната съответна реакция върху себе си.

Това се нарича съд и милосърдие. Според това, как човек въздейства на системата, така и тя реагира и му въздейства. В това се състои целият „висш съд”.

Затова е необходимо да се учим как да се държим така, че да й оказваме само положително въздействие.

Въпрос: Получава се, че рая и ада ние усещаме тук и сега, а не някъде след смъртта?

Отговор: Правилно! Няма друг рай и ад освен тези, които се намират тук, в този свят. Аз сам определям къде  се намирам: в рая или в ада. Ако постановя, че моето егоистично желание е адът, защото то добре ме пази под себе си и не ми позволява да достигна вечен живот, тогава аз ще се чувствам в ада.

Забележително е, вие че сте разбрал това! Следователно, сега ще се постараете да се откъснете от егоизма си, и да достигнете този рай – т.е наистина ще започнете да усещате себе си във вечния и съвършен свят. Ще почувствате, че живеете в рая и не се вълнувате за тялото си.

  [155081]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

[154827]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Началото е в поста Свят, който няма място

Въпрос: Как духовния свят е свързан с нашия живот? Има ли той отношение към нас?

Отговор: Духовния свят е свързан с нас, тъй като ни управлява. Той се намира на по-високото стъпало, където е мечтал да проникне Айнщайн и други физици. Но при тях не се получило нищо, защото това е невъзможно. Само кабалистите могат да го постигнат.

От този висш, духовен свят, ни въздейства сила, която ни управлява и ние се подчиняваме на нейното управление. В духовния свят има само две сили – сила на получаване и сила на отдаване, които по различни начини се свързват помежду си. Силата на получаване е желанието да привлечеш всичко към себе си, да погълнеш всичко, а силата на отдаване е желанието да отдаваш навън.

В нашия свят тези две сили пораждат всички явления, на всевъзможни нива, тъй като действат вътре в материята, желанието за получаване на наслаждение.

Действайки в материята, в желанието за наслаждение, тези две сили създават в тази материя всевъзможни нови свойства, усещания. Излиза, че тази материя, под въздействието на тези две сили получава нова форма, започва да бъде подобна на тях или противоположна. С този материал стават всевъзможни промени.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151281]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

[124176]

Filed under: Без категория, Ежедневен урок, Филми - Няма коментари→

Въпрос: Как да подготвим хората за правилно общуване на семинарите по интегрално възпитание и образование?

Отговор: Преди всичко, трябва да отработим всички условия за връзка между нас. Всеки трябва да разбира, че другите имат свое мнение и то може да е правилното.  За да разкрия сам, себе си и да почувствам мнението на останалите, да не допусна то да мине покрай мен и да не се затворя в себе си, аз трябва да пречупя себе си, да се принизя пред другите.

Тук трябва да има някаква определена техника, психологически подход. Някой говори, а аз в този момент се опитвам да изключа егоизма си. Играем на това. Отначало слушам, какво говори другият, а след това трябва да повторя всичко, каквото е казал той. Човекът може да говори глупости, но малко или много да е сврързано. А аз се тренирам в това, да го слушам.

Тъй като, може да не се чуваме един-друг. Как мога да се анулирам за да ви чувам тъкмо вас, без да ви поправям и без да влагам в себе си вашите думи, вече заедно със своите корекции и добавки, а включвайки се във вас? За целта, аз трябва да се принизя, да ви взема за еталон, и по такъв начин да се ориентирам.

Така се учим да се чуваме и да се самоотменяме един пред друг. Това първо. По-нататък преминаваме към втория етап, когато се тренираме да говорим по същество, а не безразборно.

Сега трябва да изразя някаква мисъл, която трябва да бъде много   конкретна, ясна, логична. При това я произнасям с уважение към останалите, с включване в тях, както се държат родителите по отношение на децата, т.е. от някакво по-високо ниво.

На първото занятие ви гледах отдолу-нагоре, като еталон, а сега – обратно. Аз говоря някакви сериозни думи, логично изразявайки се, опитвайки се да ”вляза” във вас, за да ме разберете, да приемете това, за да улегнат думите ми във вас.

Всеки е длъжен да си приготви някаква реч, при това да е достатъчно логична, точна, засягаща работата или нещо друго – без значение. Важното е да го слушат. Ние винаги смятаме, че другият говори глупости. Но за каквито и глупости да говори, да предположим за раците, които вчера е ял в ресторанта – основното е, че аз попивам думите му и вървя след тях. А сега аз внасям своята глупост и я предлагам логично, ясно, за да усвоят всичко това останалите.

Така учим участниците в семинара, как моментално да се принизяват и да слушат другия и как моментално да се издигат и да влияят на другия. При това, всичко трябва да се прави от гледна точка на основната задача – по-пълна комуникация и взаимно разбиране, а не да си припомнят един на друг, някакви обиди и да не се плетат дребни интриги. Тъй като, сме задължени да сплетем в кръга общия си образ.

Поставете в средата на кръга, например, чиния и насочете всички към това, че в нея трябва да усетим себе си, като допълнение един към друг. Да допуснем, този другар е логистиката, другият е технологията, третият – монтажът и т.н. Важното е, че заедно усещаме себе си, намиращи се в една чиния.

След това се учим да си казваме един на друг само добри думи, при това максимално искрено. Играем на правилните, добри, доброжелателни хора, учим се да се отпускаме: ”О! Ето, вие се усмихнахте. А сега, изпейте ни, някаква песничка от далечното детството”.

Накарайте ги да са като децата, да се отпуснат, да се успокоят, да се откъснат от всичко негативно, което ги заобикаля, да разкажат пред всички нещо от детството или за първата си любов. Искаме да ги „измъкнем от фрака”, да ги привикнем към това, че помежду си могат да бъдат просто хора.

И само след това, като ги научим на всички условия за връзка, ние преминаваме към семинарите, на които започваме да изясняваме, защо ни е необходима интегралност. Защо, когато намерим между нас общия интеграл, този сбор е едно стъпало по-високо от нас и като кран, ни издига на следващото ниво за усещане и разбиране? Защо прекарваме всичко през нашите чувства, макар че не се признаваме в това и не го разбираме? Защо човекът е чувстващ елемент, а не строго логичен? Нашата логика само се облича в чувства и в това е нашата грешка.

Така, постепенно ние започваме да говорим, че трябва да се издигнем към новото ниво на усещания, към включването един в друг.

От ТВ програмата ”През времето”, 23.09.2013

[121930]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.1: Гледайки себе си, ние се чувстваме толкова порочни и нищожни, че никой не е така заклеймен, като нас. Когато гледаме Онзи, който ни е създал, излиза, че ние трябва да се намираме на върха на стълбата, която е достойна за прослава, като нищо друго. Тъй като от съвършен Създател трябва да произлизат и съвършени действия.

Наистина виждаме, че Природата е съвършена и всичко в нея е подредено много добре, по-добре, отколкото при нас. Отношението на човек към ближния се състои в това, да го принуждава, убива, граби, експлоатира, да го побеждава във всичко. И виждаме, че този подход е вреден. За нормален живот щеше да е по-добре, ако съществувахме на принципа на взаимната помощ и доброто, пазейки природата и себе си. Така учим и децата да не се бият, да не са алчни, а да играят заедно. Но става ясно, че децата не са способни на това, дори и възрастните не са. Излиза, че природата ни е несъвършена. Ето какво откриваме, гледайки самите себе си.

От друга страна, в природата всичко е изградено съвършено. Множество изследвания все по-добре ни обрисуват картината на хармоничното равновесие и взаимодействие. В крайна сметка, Природата е създала живота, което изисква координирани действия на сложни и деликатни механизми. Виждаме колко многолик и сложен е светът, колко мъдро е устроен. От къде се е появило всичко това? От някаква си мъничка ”точица”, създала Големия взрив?

Така или иначе, това сложно, хармонично многообразие, което виждаме, не може да не ни впечатли. Но когато погледнем човека, ”венеца на природата”, пред нас се открива само една наклонност – да разрушаваме всичко.

Това ни кара да се замислим, как е възможно това? Най-сложната и качествена част – и в същото време най-лошата?

Нищо и никаква си мравка или бръмбар не причинява зло на никого, действа съгласно законите на Природата и помага на другите в общата взаимосвързана система. В нея всеки живее само за да подсигури останалите, всеки си има своя ниша и честно ”отработва” своите взаимни връзки с хилядите останали създания. Всички те образуват съвършена мозайка, неразделно сплетените щрихи на общата картина. Махни само един детайл – и веднага всичко се изкривява, разрушава се цялостта.

А между другото, тъкмо с това се занимава човек като правило. Неговата дейност е противоположна на природното съвършенство. Всички животни и растения, всичко съществуващо е пропито от пълно съгласие, и главното – от взаимно напълване. Всички са взаимносвързани, взаимозависими и се нуждаят един от друг. Всичко в природата е изградено на основата на равновесието, където на нито едно ниво не може да се добави или отнеме каквото и да е – това е един ”пъзел”. Но идва човекът и го разрушава, и то по малко се приближава към катастрофа. Досега не сме осъзнавали, че цялата природа около нас е съвършена, а нещата, които ни се струват несъвършени, са свидетелство за ”кривото огледало” на нашето възприятие или за резултатите от нашата разрушителна дейност.

Човек не е способен да се включи в съвършенството, защото той е непоправен. Това е единственото създание, което е противоположно на Природата. А това означава, че ключът за поправянето на ситуацията се намира в нас самите.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 26.02.2013 

 [101422]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Становище: Възможно е да се изчислят и предвидят характеристиките в строежа на различните видове мрежи (технологични, Интернет, социални, биологични и пр.) на компромиса между популярност и сходство: възел, който се присъединява към мрежата, първоначално се опитва да се свърже с популярни и в същото време сходни на него възли, тоест най-простите структурни звена (във Facebook – това е личната страница). Популярни са тези възли от мрежата, които имат по-голям брой връзки с другите.

Тези две измерения (популярност и подобие) могат да бъдат комбинирани в едно пространство, създавайки карта, която ще предскаже потенциалните съединения в разрастващата се мрежа. Всеки нов възел, присъединяващ се към мрежата (нова уеб-страница или молекула белтък) може да се свърже към всеки съществуващ възел на мрежата, но има предпочитани съединения, което предполага, че изборът не е случаен, а е комбинация от вече съществуващи възли на принципа „парите при пари отиват“.

Възли с голям брой връзки получават дори повече връзки за сметка на колегите си с по-малък брой връзки. По този начин възлите от по-високо ниво се обединяват в агломерати и мрежата е хомогенна, тоест като цяло, е възможно разпределението на нивата в мрежата да се подчинява на силов закон.

Все пак, това равновесие е нестабилно, тъй като всяко отклонение в „предпочитана връзка“ унищожава агломерата или създава супер агломерати, което води до загуба в хомогенността на мрежата.

Затова популярността е само един от аспектите за създаване на „предпочитаната връзка“. Вторият аспект са приликите. Възлите, които си приличат, имат голям шанс за връзка, дори ако те не са популярни. В социалните мрежи – това е тенденцията да се общува с подобните по интереси.

Структурата на Вселената, Интернет, социалните мрежи и човешкият мозък са изключително сходни, което е следствие на асимптотичната еквивалентност на динамиката на еволюцията на тези много различни сложни системи.

Коментар: Човек е създаден на принципа на интегралните клетки на единната мрежа и всичко, което той създава, е следствие на този принцип, тъй като не може да си представи друга връзка.

[91983]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - Няма коментари→

Да поговорим за срама – едно много високо понятие  присъщо само за човека. Колкото и да предизвикваш срам сред представителите на неживата, растителна и животинска природа – реакция няма да има, защото в тях този корен не е заложен. Белези на срам се забелязват само на човешкото стъпало в нашия свят – и то, не при всички.

Тъй като човешкото стъпало се подразделя на пет нива на развитие и само на последното от тях се появява достатъчно ”нараснало” желание – голям егоизъм, позволяващ ни да усещаме голям срам.

Всичко отнасящо се до предходните нива, Баал а-Сулам описва като жалони по пътя. Някои са готови да причиняват някакво зло пред лицето на останалите без да изпитват срам. Други пък малко се срамуват или се опасяват, и затова предпочитат да вредят скрито. Трети, наистина се срамуват, вече без страх, че ще бъдат наказани, но се примиряват със срама си и се оправдават за случващото с познатите на всички разчети: ”Така му се пада”, ”Аз имам право”, ”Всички така правят” и т.н.

И само хората притежаващи големи егоистични желания, познали големия срам, започват да работят с това свойство. С пробуждането на точката в сърцето те пристъпват към духовната работа и достигат вече до другия срам, който не лежи в плоскостта на нашия свят, а на много по-високо ниво.

В нашия свят аз се срамувам да получа незаслужено, незаплатеното от мен. С такава ”блага придобивка”  не мога да се примиря. Тъй като по правило, не е сложно да се изясни от кого идва благото и дали то ми се полага?

А с духовния свят имам проблем: не виждам от кого получавам даровете и затова не се срамувам. Отначало трябва да разкрия Даващия, Корена, от където идва всичко, а това изисква още много сметки. Например: ”Трябва ли да заслужим неговото благо?” ”Ако той Ме е създал, то се подразбира от само себе си, че трябва и да ме издържа?” Друг вариант: ”Аз не съм заслужил помощта, но от безизходност, ще платя по-късно… ” Накратко, в духовния свят, както и в нашия, ние вървим по стъпалата на срама.

Но всъщност срамът е основата на творението. Заради него Малхут на Безкрайността е направила съкращаване и е инициирала по-нататъшното развитие, за да се сравни в крайна сметка с Твореца. Срамът е източник, отправна точка, пробуждаща ни към подобие по свойства с Твореца, разплащайки се с Него да Му върнем дължимото и да престанем да получаваме повече подаръци, както преди.

Баал а-Сулам ни дава такъв пример: Богаташ среща на пазара приятел бедняк, води го в къщи и му предоставя всичките си блага. Беднякът чувства, че богаташът му помага от цялото си сърце, без да се скъпи, наслаждавайки се на това отдаване. Обаче, получавайки наготово това изобилие, в същото време беднякът косвено получава чувство за малоценност и срам, който го изгаря отвътре и става нетърпимо. Цялата работа е в разрива между получаване за себе си, от една страна и отдаването на богаташа, от другата страна. Законът е такъв: когато се чувствам получаващ, а не като даващ, това ме кара да изпитвам срам.

Това усещане е толкова голямо, че Малхут на Безкрайността се е решила на съкращаване и че ще получава блага от Твореца само според подобието по свойства, и само заради отдаването. И само в този случай тя ще почувства целесъобразността от получаването. При това, смисълът не е в неутрализирането на своя срам – напротив, тя започва да го цени. Благодарение на страданията, които той предизвиква, тя може да направи друг разчет, насочен към съответното отдаване към Твореца.

Срамът не предотвратява просто получаването, не те кара да съкращаваш своя егоизъм и да получаваш заради самото получаване, избягвайки страданията, но ми разрешава да премина към постоянно отдаване. И затова ценя срама. Казано е: че чувството е приготвено само за извисените души. В духовния свят на човек му е хубаво и полезно да го изпитва, понеже срамът става за него средство, помагащо за осъзнаване на необходимостта от отдаване, и желание за разкриването на Твореца. И тогава работата вече не е в егоизма и в срама като такива – просто посредством тях мога да се уподобя наистина на Твореца и да стана отдаващ. Нека си останат в мен предните фактори: получаващото желание и срама, но като необходими условия, над които мога да надстроя отношението си към Твореца и да вървя към сливане с Него.

Срамът се развива заедно с желанията и ги разширява, обогатявайки ги с множество детайли на възприятието. Това го забелязваме и с нашия свят: Творецът е създал единствено първичната точка на желанието, а всичко останало се е развило благодарение на празнотата – усещането за разлика между творението и Твореца.

Тора ни разкрива, че Адам е изпитал прилив на егоистично желание, което се описва като появяването на Хава (Ева) редом с него. Той се е обединил с това желание, което се нарича „вкусил от дървото на познанието“, т.е. получил е напълване – и тогава се е усетил гол, лишен от одежди и се засрамил от това.

Творецът сам ни дава пример: Той е създал одежди за Адам и Хава. А по-нататък, като следствие, всички оджди ги обличаме вече самите ние. Техният корен – е в отразената светлина: ако пожелаем, то можем да вземаме от него пример и да формираме свои собствени одежди. И всичко това – е не просто, за да не се срамуваме, а за да се уподобим на Твореца и с това да Му доставим удоволствие.

Ние рядко използваме понятието срам. В нашите първоизточници това се среща епизодично. Но всъщност, ние винаги се опираме на това усещане за разкъсаната връзка между творението и Твореца. Срамът – с една дума е ”трегер”, лост, онази точка от която творението започва да се пробужда за уподобяване, сливане, както с примера за бедняка и богаташа.

От семинара, 17.06.2012

[80772]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение: „2% от хората мислят, 3% – мислят, че мислят, а 95% от хората по-добре да умрат, отколкото да мислят” – така Бърнард Шоу е разделил хората на “умни” и “посредствени”.

“95% от хората в света се нуждаят да им казват какво да правят и как да се държат” – актьорът и политик Арнолд Шварценегер. Към такова съотношение 5:95 се придържат всички мислители. Масата е готова във всичко да се подчинява на авторитета.

Експериментът на Милгрем: На изпитвания предлагали да стане “учител” и му представили двама души (актьори, които трябвало да изиграят роля, но “учителят” не знаел за това). Единият се представял като “учен”, изучаващ влиянието на физическата болка за взето решение. Вторият – като негов “ученик”, който трябва да отговаря на зададените от “учителя” въпроси. В случай на грешни отговори, той трябва да получава от “учителя” наказание с електрически ток чрез електроди на ръцете.

Настанили “учителя” пред стена с надписи: “слаб удар”, “среден удар” и “опасно – силен удар”. За всеки неправилен отговор, по заповед на “учителя”, “ученикът” увеличавал електрическия разряд с 15 волта, от 30 до максималните 450 волта.

Цялата апаратура изглеждала правдоподобно. На практика на “ученика” не се причинявала никаква болка, но той изразявал страдание, а “учителят” не знаел за това. И му се налагало да увеличава силата на електрическия удар, тъй като “ученикът” нарочно давал неверни отговори, а от “болката” викал, плакал, тропал с крака, искал да се прекрати мъчението. При напрежение повече от 300 волта, “ученикът” замлъкнал и повече не отговарял на въпросите. На “учителя” обяснили, че отсъствието на отговор трябва да се зачете като неправилно и да се продължи да се “наказва” по-нататък.

Резултат: Независимо от голямото съчувствие към “ученика”, повечето “учители” стигнали до въздействие 450 волта! След опитите “учителите” били в силен стрес, като се безпокояли за здравето на “жертвата” и дори се ядосвали на “учения”. И макар, “учителят” да можел във всеки момент да се откаже да се подчинява на “авторитет” и да не мъчи жив човек, болшинството предпочело да изпълнява указанията. При това, за този експеримент, те не получавали никакво възнаграждение. Авторитетът на “учения” наистина не бил така голям. Нямал никаква сила да застави да изпълняват заповедта. Единствените негови атрибути като ръководител били само бялата престилка и това, че сам се представял за шеф.

Извод: В съзнанието на човека е вкоренена необходимостта да се подчинява на авторитета, даже нарушавайки морала. Оттук е разбираема способността на правителството и лидерите да се сдобиват с послушанието на гражданите – авторитетите ни оказват много силно въздействие и контролират нашето поведение.

Експериментът на Зимбардо: Доброволци играят ролята на пазачи и затворници. Пазачите са задължени да създадат в затворниците чувство на тъга, страх, произвол, контрол – в съвкупност да предизвикат чувство за безсилие. У нас е цялата власт, у тях – никаква.

Затворниците и пазачите бързо се приспособили към своите роли, започнали да възникват наистина опасни ситуации. Първата нощ затворниците разиграли бунт, а пазачите, чувствайки опасността от неподчинение от страна на затворниците, жестоко потушили този бунт.

Под този натиск затворниците започнали да се пречупват, а във всеки трети пазач се открили садистични наклонности. Те устройвали обиски с пълно разсъбличане, забранявали да се ползва тоалетна, оскърбявали, лишавали от сън и от храна. Загубвайки контрол над експеримента, ученият трябвало да го завърши по-рано от времето…

Реплика: Егоизмът иска да подчини на себе си всички и всичко, като не се съобразява с нищо и наистина е безграничен, ако не се бои от наказание. Това е цялата наша материя, нейното единствено свойство. Този извод кабала вече е “оповестила” преди 5773 години. Да се поправи това единствено свойство на човек може само привличайки върху него висшата сила на отдаване и любов, силата на връзка с Природата. При появата й в нас, можем да противостоим на нашите егоистични сили и да ги усмирим в себе си, като ги уравновесим с алтруистичните сили. По такъв начин ще създадем в човек и в обществото равновесна система. Това ни дава възможност да създадем интегрално общество. В противен случай, Природата безпощадно ще пристъпва срещу нас, както в посочените по-горе експерименти…

[78132]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №3

Основна статия на кабалистическата методика е ”Няма никой освен Него”. Тази статия е настройка за нашата точка в сърцето, на устрема ни към разкриването на Природата, на нейната висша и вечна хармония, на нейната интегралност, глобалност, където всичко е абсолютно взаимосвързано и представлява една обща целеустремена картина.

Обикновено в нашия свят ние не можем да обхванем всичко това в нашия частен егоизъм. Ние разделяме природата на множество науки (съществуват 184 науки). В природата това го няма. Ние не можем да изучаваме всичко едновременно. Ние разчупваме природата на дребни ”парченца” и изучаваме: биология, зоология, геология, астрономия, и т.н. – изобщо голямо количество науки.

Нашата индивидуалност, егоизмът ни – е много тесен, затова той може да възприема само конкретни неща, а да възприема цялата природа – схоластически, той не може. И затова не сме в състояние егоистически, с нашите петте материални сетивни органи да усетим цялата картина, интегралната сила. Тя не се усеща от нас не влиза в нашите сетивни органи.

За тази цел ние трябва да развием нов орган за усещане, който ще включва в себе си, всички досегашни сетивни органи но ще се отличава от тях с това, че ще може едновременно да се усеща абсолютно всичко, едновременно, заедно като едно цяло. Такава трябва да бъде настройката ни. Тоест вместо да се гледа наляво, надясно, нагоре, надолу, точно по определените координати, насочвайки своя егоизъм и фокусирайки се върху някакво явление, ние напротив, премахваме целият този фокус, целият си егоизъм, и се опитваме да видим природата такава, каквато е. В това се състои настройката.

За тази цел съществува групата и специалната методика. Настройвайки се по такъв начин, ние изведнъж започваме да усещаме, че премахвайки егоистическия фокус от света, ние започваме да гледаме на него открито, без да желаем да отмъкнем нещо от него, а излизайки от себе си в света, без ограниченията на тялото, с неговите пет сетивни органа, с разбирането ни, със своите ограничени възможности да възприемаме всичко съществуващо в природата. Тогава ние започваме да усещаме, че наистина сме обкръжени от огромна сила – обща, вечна, съвършена, която се нарича Природа или Творец.

Това няма никакво отношение към религията, към вярванията и мистиката. Това е само методика, която помага на човека да се преповдигне над тесногръдото отношение към света и да погледне на него без ограничението на времето и пространството, над предвижването, т.е. да преминем зад областта на нашето естество, за да не ме ограничава тялото.

А за да не ни ограничава тялото, ние се опитваме да се организираме в групи, където взаимната помощ между другарите ни дава възможност да излезем от себе си и да започнем да усещаме нещо извън нашето тяло, сякаш не съм в тяло.

И започвайки да се усещам извън тялото, ние получаваме представа за това, какво е да живееш извън тялото си.

От 3–я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73741]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→