От урок на Рабаш: Там, където недостига духовно величие – се появява възможността да се прилепят нечистите сили. Все едно човек да иска да стане сутринта за урок, а да е обладан от различни мисли и разчети: ”За какво да ставам? Какво ще науча? Каква ще ми е ползата от това?

Щом възникне недостатък на духовно величие, веднага идват такива мисли и превързват човека към леглото – така че да не може да стане… И затова ни е необходима съпровождаща сила, която няма да ни даде да паднем.

Имено такава съпровождаща сила липсва на всички групи, както и на всеки човек тръгнал по този път, точно поради това ние падаме един след друг. Както е казано: ”Хиляди идват да се учат, но само един достига светлината”. Тава означава, че отпадат 999….

Възможно е, те да не отпадат напълно, но вътрешно отслабват и се съгласяват да се мотаят и така и не достигат до целта на своя живот. Те не възразяват, че трябва да се търси отговор на въпроса за смисъла на живота, но се ”състаряват” и не намират в себе си сили за това. И всичко това е, защото не са си изградили поддръжка, такива ”перила”, които да ги поддържат, да не им дават да падат. Това е много важно.

С една дума сякаш сключваме съюз за взаимопомощ, между групите. Затова е толкова важно да се знае, какво се случва във всяка група и да си помагаме едни на други.

Както се казва, ”никой не е пророк в отечеството си”, и другарите от другите групи понякога могат да помогнат и да повлияят на човека повече, отколкото намиращите се редом. Тъй като близките приятели той може да подозира в някакъв личен интерес, да ги обвинява в користни интереси, да ги обвинява в користни намерения. А по отношение на други групи такива чувства не възникват в него. Той вижда, че хора от разни места започват да говорят за него, да показват колко е важен той за тях, а от друга страна, разбира, че трябва нещо да оправи в себе си. Както е казано: ”Стражи и пазачи си сложи на всички врати”.

Това е много важно. Тъй като обичайно, след всеки наш подем – няколко човека падат от този път, защото винаги след издигане следва опечаленото сърце. Трябва да се пазим!

От подготовка към урока., 18.03.2012

[72991]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: По време на последния конгрес в Израел изпитах небивало усещане за единство. Но една седмица след това бях в такова падение, каквото никога по-рано не съм изпитвал. Сега се страхувам от конгреси. Какво да правя?

Отговор: Това е много добре, просто чудесно. Наистина трябва да се страхуваш. Виждаме това и по изхода от Египет.

Представи си: теб те изхвърлят от обичайното място и ти бягаш в нощта, без да знаеш накъде. Теб те преследва конницата на Фараона. Изплашен, ти се хвърляш в Червено море и внезапно се случва чудото. Наистина, то не те радва особено. После народът възхвалява Твореца: ”Коня и ездача Той ги хвърли в морето”. Но трябва да се разбере, че човек преминава през радикални действия, сходни с раждането, и изпитва огромно напрежение, както плодът при раждането.

След това, след похода през пустинята на теб ти ”спускат” едва ли не хиляда закона: Какво може и какво не може, и какви наказания ще последват в случай, че не се изпълняват. С една дума, получаваш програмата на бъдещото си поправяне – още преди противостоенето на планината Синай: ”Ето какво ти предстои. Искаш или не, това е без значение. Вземай и престъпвай”.

Едва сега разбираш какво е това, да работиш за Твореца. До сега се мислеше за герой между нищожествата, а сега пред себе си виждаш списък до самото небе. И на всеки ред упътване: “в случай на не изпълнение – беди, нещастия, смърт…“

Не стига това, но още ти казват: “Е, ако цялостно не се обедините, то тук и ще бъдете погребани“.

И едва тогава с радост извличаме от всяко сърце точката Моисей, която ни дърпа (мошех) към Твореца, обединяваме тези точки и откриваме частица от връзката с Висшата сила. Това протича поетапно: Първо я разкрива точката Моисей, тогава останалите точки – мъдреци, старци, коени, левити, исраелити, жените, робите, децата – чакат в подножието на планината. “Ще направим и ще чуем“ – казват те. С други думи, всичките ни желания, които са готови да предадат, получават сила.

Това е днес, а утре ние веднага отливаме златния телец.

Важно е да се помни: всичко това е постижимо за нас. Ние бягаме от егоизма и наистина ни е нужно това усещане за бягство. Ти идваш на конгреса навит до краен предел, страхувайки се да не би да не изпълниш задачата и да не постигнеш желаното. Страхуваш се от лишенията и задълженията, както при бягството от Египет.

От друга страна, се чувстваш задължен пред всички другари, гледаш към тях и отчаяно търсиш нашата обща точка за обединение.

И накрая, трябва да съберем всичките си сили за един единствен миг. Но заради този миг трябва по време на целия конгрес да сме под напрежение, като изпъната струна. Трябва да се напрягаме постояно в движение, в пространството, в обединение между всички нас. За това е казано: “Исраел, Тора и Творецът са едно“. Това е сравнимо със състоянието на великия първосвещеник в Светая Светих и в Съдния ден… Това трябва да се постигне за един единствен миг – и работата е приключена.

След това пътят ще бъде продължен, но вече заедно със светлината, възвръщаща ни към Източника.

Ето такива са условията: ти наистина бягаш, нямаш сили да се върнеш към предишния живот, задължен си да постигнеш желаното и при това, трябва да събереш всичките си сили заради един миг. Това твърдо те направлява, “заточва те“ към целта. Да се надяваме, че всичко ще се случи така.

В книгата „Зоар“ (Насо, п – 99) е казано:

И застанаха в подножието на планината. В подножието на планината им беше казано: “Ако приемете Тора – добре, а ако ли не – там, в изгнанието, ще бъде вашето погребение.“

Тоест ние, със своето егоистическо желание, ще видим “чудния“ животински живот. Ще се усетим в това “животинско погребение“, а някои няма да усетят и това. И тогава вместо вътрешни, душевно целеустремени, човешки сътресения, нас ни очакват животински, от които страда целият свят.

Така че, трябва най-сериозно да се подготвим за конгреса. Това вече веднъж го направихме, не трябва да отстъпваме. Това е много тесен мост и основното е да не се страхуваме.

От урока на тема “Съвети към конгреса в Арава“, 19, 02.2012

[70249]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свобода на волята“: Разлагането на пшеничното зърно в земята се превръща в негов растеж. Това разложено състояние се нарича „основа“. С други думи, същността на пшеницата е сменила своята предишна форма и е преминала в новия стадий на разложеното зърно, наречено „основа“ и лишено от всяка форма.

Защо „основа“ не се нарича пшеницата на предишния стадий? Защото тя още обладава собственна форма и не се явява корен на следващото състояние. Пшеничното зърно трябва да се разложи, да се превърне в „сила“, в потенциал на бъдещото състояние – и само от него може да израстне нов растеж. По такъв начин, по средата е необходимо състояние на разлагане.

Въпрос: В какво е смисъла на това разложение?

Отговор: Загубата на предишната форма – за да се приеме следващата. Иначе е невъзможно. Така Кетер се обръща в Малхут, която прораства в нов Кетер, отново и отново.

Въпрос: Към какво трябва да се стреми човек в своята работа: към загуба на сегашната форма или към получаване на нова?

Отговор: Към темп на придвижване. Към повишаване чистотата на смяна на състоянията. И всеки път да се стреме към нова форма. Нека по пътя към нея да лежи стадия на разлагане – все едно. Разбира, че това е необходимо.

Точно така ни се налага да спим, преди да минем в небитието. Нима не е жалко за изпуснатите часове от живота? Едновременно знаем, че без сън, хаосът на изминалия ден няма да се подреди в главата в чекмеджета и рафтове. Всичко, каквото съм преживял, трябва да мине през обработка, индексиране и складиране. Само тогава ще бъда готов за новата работа и новото възприятие.

Въпрос: Как да се ускори темпа?

Отговор: При помощ на обкръжението, което формира в мен правилно желание.

Въпрос: И винаги ли трябва да се стремя към следващо състояние?

Отговор: Винаги трябва да се стремим към единство на Израел, Тора и Творецът. Това е следващото състояние. Всеки път това единство, само на по-висока степен, все по-мощно, „сочно“, качествено. Аз, групата, и в нас – общата Сила на отдаване, Творецът.

От урока по статия „Свобода на волята“, 15.12.2011

[63230]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Знаеш ли защо почти всички наши взаимоотношения завършват с раздор? Или с конфликт, или с нежелателни резултати, или кавги? Ние не си допадаме.

Не, характерът няма нищо общо тук. И дори навиците също не са важни. Нито възрастта или възпитанието, нито социалните различия имат значение.

Не си допадаме по желанията. Всичко на всичко. Ти искаш едно, аз – друго. Ти – повече, аз – по-малко. Искаш зелено, а аз – червено. И като цяло не искам нищо, а ти искаш целия свят.

Не можем да имаме еднакви желания, защото сме различни. Израстваме по различен начин, различно усещаме, различно гледаме на света.

И тук сме изправени на кръстопътя на нашите светове, нашите собствени желания. Искам червено, а ти – зелено. Искам повече, а ти съвсем нищо. И какво да правим с теб? Сега?

Ти не можеш да поискаш червено, но затова пък може да не искаш зелено. Или можеш отначало да ми дадеш „червено“, а след това ще тръгнем да ти „доставим“ зелено.

Защото ако не го правим така, ще се караме. Ти ще добиваш своето, а аз – моето. И дори може да се разделим заради това и да се намразим. Но ние сме по-умни.

А може би днес нищо не искам. На мен ми е тъжно и самотно. Лошо и пусто. Тежко и непоносимо. Ти идваш и започваш да ми даваш, даваш, даваш.

А на мен не ми е нужно. Така, чуй желанието ми да бъда сама. То ще се изпълни и аз отново ще се върна. И с нас всичко ще бъде добре.

Още не разбираш? Щастие е, когато умеем да чуваме желанията на другите, а своите ги оставяме за по-късно. Но обезателно ще се върнем към тях, после. И заедно. Не, при нас, разбира се, може да има конфликти и раздори. Но само докато не изясним какво фактически всеки от нас иска.

Сега разбираш, че нашите различия във възрастта, характера, навиците, възпитанието нямат нищо общо?

Нека да живеем задружно и да се чуваме един  друг.

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Мнение по Ж. Ж. Русо (на проф. Йоси Йона): Безпрецедентното разрастване на разделението между свръхбогатите и крайно бедните няма нищо общо с борбата за преживяване или с борбата за ограничените ресурси.

В естествена среда човекът се ръководи непосредствено от чувството на състрадание, съчувствие, които го заставят да усеща другите в себе си.

С развитието на любовта към себе си човек не гледа на другите без да сравнява себе си с тях. И тази необходимост от  сравнение поощрява неравното разпределение на материалните ресурси между хората – тъй като привързаността към материални ресурси става критерият за измерване на собствените ценности и обществено признание. Материалният ресурс става критерият за измерване социалния статус на човек и дори на човешкото достойнство.

От тук следва, че причината за неравномерното разпределение на материалните ресурси е не в борбата за тях, в следствие на тяхната ограниченост, а в желанието на човек да получи признание от обществото, да напълни самолюбието си – чрез признанието на другите хора. Точно това желание лежи в основата на войните, кръвопролитията и несправедливостите, които характеризират човешката история.

[59016]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Олег Яалом

Като начало, ще формулирам някои положения, които ще се постарая да поясня и, доколкото е възможно, да обоснова.

Причините за днешната икономическа криза нямат отношение към икономиката, както и причините за бронхопневмонията не са свързани с високата температура на болния. Нормален лекар няма да лекува такъв болен с лекарства, понижаващи температурата. Разбира се, такива хапчета се използват, но само като съпътстващо средство, облекчаващо процеса на основното лечение, а не заменящо го.

Количеството на хората в света се подчинява на проста формула – колкото повече хора могат да намерят своето място в света, толкова повече ще бъдат те. И обратно. Раждаемостта, екологията, войните и епидемиите не са причини за промяната на числеността на хората на Земята, а само инструменти, които глобалните закони на мирозданието използват, за да регулират тази численост.

Къде е причината за такова бързо нарастване на числеността на човечеството през последните сто години, особено през ХХ век? Кабала постулира зависимостта на който и да е процес на изменения в света от промяната на нивото на егоизма, неговото повишаване или, обратно, снижаване. Звучи просто, но какво именно се е повишавало?

Желанието да ядеш или да спиш не може да расте безпределно, то има естествени ограничители. Даже желанието да бъдеш богат има предел, макар мнозина да не се замислят над това. Лесно може да се намери човек, който иска да има един милион долара и достатъчно много са тези, които мечтаят за милиард. Но колко хора сте виждали да искат трилион? Сто трилиона? От този пример се вижда, че даже на пръв поглед неизмеримите видове егоизъм имат своя предел, просто той не се вижда достатъчно ясно в обикновения живот, както да си натъпчеш стомаха, например.

Тогава какво расте? Възникват нови видове желания, които по-рано не ги е имало изобщо, възниква процес на рекомбинация на желанията, тяхното взаимно включване, преплитане и цялото това разнообразие не заменя старите желания, а ги отмества на втори план. С хода на историята пирамидата на желанията расте, напомняйки баница от многолистно тесто, която се приготвя от вселенския кулинар, изпичайки все нови и нови пластове.

И сега достигаме до интересен извод: голямото количество хора в обществото е необходимо, за да се обслужват тези допълнителни желания. Новите поколения трябва нещо да ядат, нещо да обличат и някъде да живеят. Но с развитието на технологиите 2-3% от населението на Земята могат да нахранят цялото човечество. Излиза, че тези допълнителни хора няма какво да правят.

На пръв поглед, какво лошо има в това? Нека им дадем безплатна храна, минимум дрехи и удобства и нека си живеят. Но обществото като система, която е изградена на егоистичен принцип, просто органично не може да приеме хора, които не участват в процесите на всеобщата покупко–продажба. То изтласква безполезния баласт на периферията на обществените отношения и постепенно, така или иначе, ги „утилизира”. Унищожаването на милион души за месец – два  в Африка през 90–те години или няколко милиона в Камбоджа – това са класически примери на такава утилизация. А още съществуват епидемии, екология и лоша реколта, спонтанно възникнал локален ядрен конфликт и т.н.

(още…)

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Главата на МВФ К. Лагард призова страните да “действат сега и да действат заедно“, за да продължат пътя към възстановяване на икономиката.

“Ние – съвсем не сме си непзнати хора, и сме свързани с обща съдба“, каза тя на ежегодната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон. “И тези неспокойни времена трябва да ни свържат все по-близо и по-близо един към друг“.

Г-жа Лагард заяви: съществува оздравителен път. Той е по-ограничен отколкото преди три години, но все пак път съществува, и ние имаме варианти. Нека разгоним облака и премахнем несигурността. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, и това изисква ясни и точни колективни действия. Ние всички сме заедно в това и никой не трябва да остава с някакви илюзии, че може да има де-интеграция“.

Сриването на пазара в четвъртък подбуди G20 да обяви задължение за “предприемането на всички необходими мерки за съхранение стабилността на банковата система  и финансовите пазара в съответствие с нуждите“.

По мнение на аналитиците, това заявление не убеди инвеститорите. “Заявлението на G20 снощи, може би понамали малко горчивото настроение на пазара, но на уверенията на министрите на финансите не им достига конкретната основа“, – каза Джейн Фоли от Рабобанк.

Пазарите функционират на базата на ежесекундна основа, докато политиците, както изглежда работят на месечен календар“, – каза по BBC Джереми Стретч от CIBC.

Реплика: Но е  недостатъчно, за да разберем, че кризата е в нашите глави, в нашия подход към света, а не в самото общество и света – че кризата е в нас. Все пак те трябва да достигнат до момента, когато ще видят нашите предложения и не само ще видят, а ще прозрат в тях единствения път за спасение – а именно своето поправяне, а не поправяне на природата или някой друг.

Човечеството трябва да разбере, че времето за “поправяне на природата по Мичурински е преминало (когато я обезобразявахме, под себе си по призива на селекционера Мичурин: “Ние не трябва да чакаме милости от природата, да си ги вземем от нея – това е нашата задача!“), а сега ние трябва да се изменим под нея!

Както хората, търсещи отговор на въпроса “за смисъла на живота“, намират кабала, ако желаят изцяло и точно да знаят отговора, така и тук, икономисти и прочие ще ни намерят, само чрез това ще бъдат заобиколени страданията и загубата на време.

[55830]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как става така, че сблъсъците във вашата страна започват да се разсейват?

Отговор: Разбирам вашата изненада. Аз вече писах в предишните публикации, че няма да има насилие в тази страна. Това е древна нация, изградена на принципа на братството. Даже това да бъде забравено и да не бъде взето предвид, няма да има насилие и братоубийствени войни. И даже да се появят агитатори зад граница, които да подстрекават насилие, сигурен съм, че те няма да бъдат посрещнати дружелюбно от хората тук.

Но разбирам вашето объркване. Вместо да се чупят витрините на магазини, да се плячкосва, хората да се колят един друг “като всички останали”, в Израел, за да се обезвредят манипулаторите, учените, наред с представителите на обществото, решават проблемите си заедно около кръглата маса.

Въпрос: Какво правят кабалистите в този момент?

Отговор: Те разпространяват материали за истинската причина за кризата – егоистичната обвързаност между хората, вместо алтруистична, глобална, интегрална взаимовръзка, наречена “взаимно поръчителство”. И те наблюдават как протестиращите започват да работят за обединение, как изучават своите качества, като се опитват да се издигнат над тях. Най-доброто от всичко, което се случва, са опитите на хората да намерят взаимовръзката и взаимно разбиране помежду си.

Това е чудесен пример за целия свят, как е възможно да се опиташ да разрешиш въпросите на кризата (включително икономически и социални) в открита извънпарламентарна дискусия около кръглата маса заедно с всички представители на обществото.

[51420]

Filed under: Без категория, Въпрос-отговор, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Мнение (Х. Солан, бивш Генерален секретар на НАТО, президент на глобалния икономически център ESADE): Доколкото взаимозависимостта се разпространява върху всички нас, управлението на глобалните проблеми са призив към човечеството.

Тук се отнасят: изменение на климата, риск от използването на ядрената енергия, риск от разпространението на ядрени оръжия, икономически последствия от финансовата криза, епидемии, внезапно възникване на панически настроения, взаимозависимост, всеобща зависимост.

Нищо не може да бъде изолирано, „чуждестранни работи“ вече не съществуват – всичко стана национално, дори лично. Проблемите на другите хора сега са наши проблеми, вече няма да гледаме на тях с безразличие или да се надяваме да извлечем от тях лична изгода.

Трябва да изучим новите закони за власт в света: всичко се състои от общи блага или обща беда, а не от личен или национален интерес. Те не са изчезнали, но не можем да ги защитим извън международната система, способна да се справи с общите световни заплахи и да използва общите световни възможности.

Стара игра (с позиция на силите в защита на собствените интереси, без отчитане интересите на другите) ни принуждават към взаимен обмен на рискове, развиване на колективни методи, обмен на информация и стратегии, ефективно глобално управление.

Реплика: Милиони умни аналитици в света правят днес правилни изводи – светът може да бъде управляван, само ако отчитаме неговата пълна взаимосвързаност. Но как да я отчитаме? Кой е в състояние да поведе обществото и света към поправяне, към интегрално (взаимно свързано) състояние. Самият човек или групата от хора трябва да се намират в такова състояние, т.е. да бъдат поправени. Когато светът има нужда от такива водачи, той ще ги намери….

[50789]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо това силно желание, което е било в самото начало, постепенно изчезва? И ти продължаваш, преживявайки ту хубави, ту лоши усещания, но понякога чувстваш и пълна липса на усещания и безразличие?

Отговор: Това също е част от ”играта” и от скриването. Или човек скрива сам желанието си за наслаждение и действа извън него, или свише му създават скриване. И тогава това вече няма да е скриване на егоизма му, защото него човек трябва да го скрие сам. А свише от него скриват това, от което той трябва да скрива себе си!

И тогава се получава, че той губи връзка с висшето светене, това неголямо светене, което са му давали свише, и се чувства съвсем откъснат, сякаш в него няма нищо. Понякога той осъзнава, че е загубил всичко, а понякога даже и това не чувства и започва да живее като обикновено животно. Откъсването от висшия източник означава животинско съществуване.

Ако има усещане, че съществува нещо висше, това вече е пробуждане на човека в нас. А когато започваме да търсим нещо висше, човекът вътре в нас започва да расте като ”растение.” Когато започнем да извършваме активни действия – работа в група, с другарите, то можем да се издигнем от ”животинско ниво” на човешко стъпало. А когато вече реализираме формата на взаимно отдаване, означава че сме достигнали на по-дълбоко човешко стъпало.

От пълния отрив, който става заради това, че свише са скрили от човека висшия източник – той достига до това, че сам започва да скрива този висш източник от желанието си за наслаждение и израства като човек над това скриване.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 25.07.2011

[49202]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→