Преди всичко, ние трябва да се включим в група и да намерим в нея независимото кли, шестото чувство.

Точно както шестият ден от седмицата се издига над останалите пет дни и ги подготвя за съботата. Така и ние трябва да подготвим всички свои чувства и над техния егоизъм да построим нов орган на чувствата, базиран на екрана и отразената светлина.

Човек се анулира, обединява се с другарите – и точно с това строи кли, чрез което може да възприема действителността.

В това кли той разкрива 613-те желания, построяването на душата. В това кли, в своята връзка с другите, човек открива мрежа, а в нея – всевъзможни желания и взаимоотношения.

Събирайки и подреждайки ги, той изведнъж вижда как те стават десетте сфирот, желанията на неговата душа. И в нея, в нейната структура, той започва да разкрива светлината, Твореца – в пряката и отразената, вътрешната и обкръжаващата светлина, в обратната и лицевата страна.

Човек продължава да развива това кли, този орган на чувствата, проверява го внимателно, вглъбява се в него, издига се по степените на самоотричането и взаимовръзката.

Това кли става все по-сложно, все по-съвършено, докато човек не реализира принципа на любовта към ближния както към себе си.

Тази любов строи и формира кли, съединява неговите части, благодарение на което човек разкрива различните видове връзки и ги построява във взаимно отдаване. И там, в това кли, в тези десет сфирот, той „рисува” образа на Твореца – всеобщата сила на отдаването.

Такава е нашата работа и ние винаги я вършим в обкръжение, което става група, душа и приема формата на Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 28.10.2010

[25147]

Filed under: Кабала | Add Comment/Ask Question→

Разумът е точно този инструмент, който свързва Твореца и творението, в степента на връзката между мен, като творение, и Него, като моя Творец. Разумът се намира помежду ни и не принадлежи нито на Него, нито на мен.

Да притежаваш разум – това значи да бъдеш действието, което се присъединява към Този, който действа, и чрез тази връзка между действие и Действащ, постигайки Неговите действия над мен, аз постигам Него.

Та нали Творецът се нарича „Бо-ре” (което означава „ела и виж”). Тоест аз никога не постигам Неговата същност, а само Неговото отношение към мен, както е казано: „По Твоите действия ще Те познаем”.

Аз изучавам това, което се случва вътре в мен, и търся Твореца зад тези действия – и така Го познавам. Т.е. аз трябва да разкрия корена на всяко свое свойство и състояние и да разбера, че „Няма никой друг, освен Него” и всичко изхожда от Твореца, добрият и творящият добро.

Ако аз разкривам, че всичко идва от Твореца и всичко е само за добро (независимо колко лошо ми се струва) – значи аз съм достигнал корена; и така във всяко едно състояние.

Както в материалните предмети можем да видим мисълта на майстора и да разберем за кого и защо е била създадена тази вещ – по същият начин можем да изследваме творението, в което е заложена цялата информация за Твореца.

Защото всичко, което е било в Неговия замисъл, в разума, Той е въплътил в материята. И чрез всевъзможните форми на материята ние можем да постигнем Неговият разум. Съединението на нашия разум с Неговия разум се нарича сливане на творението с Твореца.

Това значи, че светлината Хохма се облича вътре в светлината Хасадим в тази степен, в която ние сме изправили себе си, за да получаваме от Него светлина без всякакво препятствие и изкривяване от страна на егоизма си.

Ако ние измием своето егоистично желание със светлината Хасадим, то в него може да се облече светлината Хохма, разумът на Твореца. Тоест той влиза в поправените и чисти желания и ние постигаме Неговият разум.

От урока по статията „Съзидаващият разум“, 28.10.2010

[25214]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

От кабалистите, постигнали основите на творението, ние знаем, че Творецът е създал желанието за наслаждение.

Това желание е задължено да се уподоби на Твореца, да стане съсъд, който да се напълни със светлина, съгласно закона за подобието на свойствата.

Такава е единствената форма, която Творецът е установил и създал първоначално. Всички други форми съществуват само във възприятието на получаващите.

Единното творение, единното желание за получаване на наслаждение пребивава в подобие с висшата светлина, напълнено със светлина, единство и сливане.

На него му се струва, че е отделено от Твореца и се различава от него по свойства, разбито е, разделено на множество части и т.н.

Сега ние от своя страна сме длъжни да решим, какви действия са необходими, за да се върнем към единственото съществуващо истинско състояние – там където „Той и Неговото име са едно”, където светлината и съсъда, творението и Творецът са слети един с друг.

Науката Кабала отделя особено внимание на текущия етап – подготовката за подем към първата, най-ниска степен по стълбата.

Там душата учи човека, там ние винаги можем да потърсим помощ в книгите, да получим примери, да съберем опит, да се учим от минали състояния.

Целият проблем е точно тук, преди първата степен. Тук е нужна голямата подготовка, тук състоянията са неясни, а светът е противоположен на духовната реалност.

И затова ние трябва да използваме особените средства, които ни предоставя науката Кабала.

От урока по статията на Рабаш, 27.10.2010

[25038]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Съобщение: Списание Dow Jones Newswires. Председателят на Управлението по финансовите услуги на Великобритания А. Тернер: търговци, адвокати, рекламодатели, и голяма част от човечеството се занимават с безполезна работа.

Те не правят нищо за да живеем по-добре в този свят. Икономическият ръст не може да направи хората щастливи.

Има ниво на достатъчност, над което ръста на благосъстоянието не се усеща. Колкото по-богото е обществото, толкова повече хора се занимават с безполезна, и най-общо с разрушителна дейсност.

Реплика: Ще се надяваме, че и останалите, освен него ще го осъзнаят – и това ще ни помогне да изменим обществото и света. Кабала казва, че ние сме задължени да съблюдаваме законите на природата и да потребяваме точно толкова, колкото ни е необходимо за съществуване, а всичко над това – се връща към нас като бумеранг.

[25311]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

В света всичко е основано върху взаимодействието между две сили: привличане и отблъскване. Цялата материя е подчинена на тях – от галактиките до микрочастиците.

Начинът, по който тези две духовни сили се проявяват на нашето ниво е светлина и съсъд, Творец и творение.

Природата на Твореца е силата на отдаване, а природата на творенията – силата на получаване. Целта на творението е да придобие силата на Твореца и да постигне Неговото състояние. Това определя цялата програма: реда на развитие и неговите етапи.

Творецът ни е създал «без да пита» и ни е дал единствено желанието да получаваме. В него се включва искрата на желанието за отдаване и това изгражда верига от състояния, от които  разбираме какво  иска Творецът от нас. Като следствие, творението съзнателно се включва в процеса и способства за собственото си развитие.

Когато в мен се пробуди искрата на втората сила, започвам да осъзнавам случващото се, да се замислям и да задавам въпроси.

Пробудилата се точка е Творецът в мен. Тя ми дава възможност  да бъда самостоятелен – да се намирам между две желания. Аз ги съпоставям и търся възможност да се родя, за да мога сам да управлявам тези сили по пътя към целта.

В мен се появява свобода на избора и сега се замислям за смисъла на своя живот, а не доколко той удовлетворява егоизма ми.

И ето, тогава в полето на съзнанието ми попада силата на връзката между частите на творението. Затоплящата се вътре точка, започва да ме подтиква към единство.

Подсъзнателно, без да знаят защо, хората с точка в сърцето ги влече към това, да видят света цялостен. Без да попадат в мистика и модни течения като ню-ейдж, те искат да разгледат и да опознаят общата система на взаимовръзки между всички части на реалността.

Единната връзка, към която се стремят е духовния живот. Интегралното взаимодействие на клетките и органите поражда живот в общото тяло и то усеща себе си живо в тази степен, в която са свързани неговите части.

От урок по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25272]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да постигнем правилната връзка, за да може светлината да се разкрие между нас?

Отговор: Представете си, че пред нас има два прозореца – като на екрана на компютъра. На единия от тях е системата, в която сме идеално свързани един с друг. Тя се нарича „свят на Безкрайността”.

На другия прозорец е системата, която виждаме сега, и където между нас цари ненавист вместо любов. Тази система се нарича „този свят”.

Това са две различни системи. Светът на Безкрайността живее и съществува. Той се нарича 1-во (алеф) и 3-то (гимел) състояние на реалността. Това е единственото създадено от Твореца състояние, в което Той пребивава.

Всички останали състояния, от света на Безкрайността до нашия свят – това са 125 стъпала във връзката между нас, 125 състояния, по които ние можем постепенно да се издигаме.

Всички състояния, освен Безкрайността се наричат светове – покривания и скривания. Същият този свят на Безкрайността, само че още по-скрит, неясен, не напълно разпознаваем, се нарича свят Ацилут. Още по-замъглен е светът Брия и т.н.

Всеки свят е подобен на по-висшия и по-нисшия от него свят, във всички свои детайли и части. Разликата е само в това, доколко се разкрива светлината в него. Колкото по-малко светлина има, толкова по-мрачен е той. Така, както през деня виждаме всичко добре, всичко ни е ясно и разбираемо, а вечер е сумрачно и няма голяма разлика между тъмнината и светлината.

Тоест ние се намираме в същото състояние наречено „свят на Безкрайността”, само че от нас го скриват 125 стъпала-скривания. А на последното стъпало, където съществуваме в нашия свят, скриването е толкова голямо, че ние се смятаме за напълно откъснати от духовното.

Нямаме никакво усещане, че между нас и света на Безкрайността има някакви състояния и стъпала. Сякаш се намираме само тук и няма нищо повече.

Ние се намираме в този свят, в нашия „прозорец” на нашия „екран”. Но на същия „екран” съществува и друг „прозорец” – света на Безкрайността. Затова, ако се постараем да се отнасяме един към друг по правилен начин, както е в света на Безкрайността, така, сякаш се намираме в него, макар и още да не сме способни на това, по този начин уподобяваме себе си със света на Безкрайността, показвайки, че желаем да го постигнем.

Стремейки се към него, като деца, които искат да станат възрастни, ние привличаме от същия този свят на Безкрайността обкръжаващата светлина (О”М) – светлината, връщаща към източника, приближаваща ни към света на Безкрайността.

Същият принцип действа във всичко – ако се стремя да стигна до някакъв източник на енергия, със своя стремеж да се приближа към него, аз привличам по-голямо въздействие. Тук действат строгите закони на физиката и няма нищо фантастично или митично.

От урок по книгата „Зоар”, 29.10.2010

[25290]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Днес всички говорят за алтернативите, свързани с енергията и храната, търсят друга планета, на която може да съществува живот, друго възпитание и пр. Защото ежедневно се убеждаваме, че нашият егоистичен подход към света и обществото се е изчерпал и е показал своята пълна несъстоятелност и гибел.

Въпреки индивидуалния егоизъм и потребителското общество, ние откриваме, че светът е глобален и взаимосвързан, а ние не сме приспособени към него и не знаем как да продължим по-нататък.

Светът разкрива своята всеобща зависимост и ни принуждава да бъдем свързани с взаимност и добро, и затова постепенно, все повече осъзнаваме присъщия ни егоизъм като наш враг.

Но всички търсения, свързани с това как да излезем от егоизма, ни водят до методи за неговото намаляване, а това означава – до връщане на предишни нива на развитие. Всички методи предполагат потискане или намаляване на егоизма.

Но егоизмът на човека постоянно расте и неговото потискане е противоположно на природата – затова няма да можем да го намалим. Такъв подход е анти природен и е непонятно, как «алтернативниците» са го приели въобще.

И тук се появява истински алтернативната за целия наш егоистичен свят наука кабала. Именно с разкриването на егоизма като причина за цялото зло в света, кабала се разкрива и се предлага като метод за поправяне на егоизма и изграждане на нов свят.

Кабала действително е алтернатива, защото вместо егоистичен свят, предлага алтруистичен свят.

Тъй като в разкриващия се нов интегрален и глобален свят, ние по неволя сме задължени да спазваме както законите за връзка между хората, така и за равновесието на човека с природата. Ние сме длъжни да станем изцяло свързани помежду си  в системата „възлюби ближния като себе си”!

Кабала изучава цялостната система на мирозданието и обяснява, че поправяйки се, ние ще излекуваме не само себе си, но и цялата природа – нежива, растителна и животинска. Ще избавим всички от проблемите и болестите, защото всички страдания и болести са усещане за липсата на равновесие между нас и цялата природа.

Тъй като нашата природа е абсолютния егоизъм, то нямаме нито свободата да вземем решение, нито какво поведение да имаме и във всичко се подчиняваме на управлението на природата.

И само в едно човек може да стане свободен – да се издигне над егоистичното, зависимо управление. А това е възможно като създаде обкръжение. Защото в нашия егоизъм, мнението на обкръжението, за нас е по–важно от личното мнение.

Затова, кабала ни предлага да създадем общество, в което ще задължаваме всеки  „да играе на отдаване и любов“. Ние разбираме, че това е игра, но по този начин  задължаваме всеки да показва себе си такъв и навън.

Тези усилия ще призоват скритата сила на природата, която всъщност държи всички нейни части в равновесие, като живителна сила на организма. И тази сила ще промени в нас егоистичните намерения на отдаване и любов.

Така човек постига пълна връзка с всички части на природата: със себе си, с обществото, с цялата природа и нейната висша сила. Към това състояние, природата на подтиква чрез принуда, а ние можем да го постигнем осъзнато и леко.

[25140]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Можем да си представим нашия път във вид на компютърен екран, на който са отворени три прозореца, три документа.

Последният прозорец е скрит, не го виждам – това съм аз в окончателното поправено състояние, в единството и сливането с Твореца, в корена на моята душа.

Средният прозорец – това е моят път, моето напредване по 125-те степени.

Първият прозорец – този, който сега виждам пред себе си, е моето сегашно състояние.

Всичките три – това са състоянията на душата ми, които тя усеща, защото „всичко, което не постигаме, не можем да наречем по име”.

Кабалистите са изминали този път, усетили са всички тези състояния, от началото до края, и ни разказват за този процес, който са преминали.

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010

[25013]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Противници на изучаването на Кабала

Аз виждам, че основната причина за неуспеха на укрепването на юдейството в Израел (разкриването на Твореца) е в това, че пренебрегват светлината на Твореца (за поправянето на своята природа), пренебрегват я и в сърцето и в ума си.

Сега всички се обръщат към изпълнението на глупави надути действия (обичаите, които наричат заповеди), сякаш е възможно да се извърши заповедта само с тялото, без душата (без намерение за отдаване и любов към ближния).

Рав Кук. Писма 1, стр.160-161.

Тежко на тези, които се явяват причина за това, духът на Машиаха (силата за поправяне на нашия егоизъм) да изчезне и може би никога не ще успее да се завърне в света, защото те (с такова отношение към Кабала), правят Тора суха (като говорят само за механичните действия), без какъвто и да е примес на разум и знания (за целта на творението и човека в този свят), защото се ограничават само с изпълнението на тази част от Тора (изпълнението на обичаите) и не желаят да разберат науката Кабала, да познаят и изучат тайните на Тора и смисъла на заповедите ( отнасящи се до поправянето на егоизма на човека).

Тежко на тези, които със своите постъпки (отхвърлянето от Кабала) предизвикват глад, бедност, жестокост, унижения, убийства и грабежи в света.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар, п. 70.

[25041]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

Постигайки духовна степен, кабалистът се облича във форма, която се нарича „Авраам” или „Мойсей”, и „чува”, че те си говорят.

В „Зоар“ се срещат разкази за това, как разговарят хора, живеещи в различни векове, и се питаш как е възможно това? Но там става въпрос само за духовния свят и се говори не за хора, а за желания, носещи такива имена!

И твоето име също го има там –  душата ти също има корен! Но засега,  „Зоар“  не назовава твоето днешно име. А когато се издигнеш там и поправиш това състояние, ти ще получиш това име – ще го откриеш, ще трябва да разкриеш  корена на своята душа.

И когато постигнеш тази точка – своето главно, характерно духовно свойство, от тази точка ти ще се включиш в цялото останало кли в света на Безкрайността. Това ще означава, че ти си разкрил душата Адам Ришон и тя е станала твоя – изхождайки от твоята точка!

Твоят духовен съсъд със светлината вътре се нарича твое име. Само че, засега не го познаваш, защото не ти е познат твоят духовен ген, действащ вътре в теб, искрата, точката в сърцето – ти не знаеш откъде произхожда тя.

Тя те притегля към твоя корен, но какъв е този корен – не ти е известно: на кое място се намира той по духовната стълба, в какво състояние е, какво ще разкриеш в него, какво си и ти?

Това не означава, че си ограничен в този корен – ти ще отидеш още по-високо! Но вече от тази точка ти постигаш всичко. Затова, всяка душа е длъжна да постигне корена си и всеки има свой.

Има „праотци”, които се наричат главни стъпала, „поколения” – Авраам, Ицхак, Яков… Това не са корените на частни души, а основни свойства – така се наричат свойствата на Твореца.

Тогава, как всеки от нас има своя собствена коренна точка, която трябва да постигне и да се поправи в нея, а оттам да поправи и своята връзка с всички останали души? Именно това означава пълното лично поправяне, което всеки е длъжен да направи.

От урока по статията „600 хиляди души“, 27.10.2010

[25064]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→