Принципът обичай ближния като себе си, обобщава и включва всички останали принципи. Изпълняваме принципа на страх и принципа на любов чрез обединение, анулирайки себе си пред групата, и чрез поръчителството, получавайки поправящата светлина. Светлината ни носи състоянието на страх, а след това и на любов.

Всички те се наричат „изпълняване на 613-те заповеди”. Става дума за поправяне на желанията. Всяко желание неутрализира своя егоизъм и придобива екран, намерението за отдаване.

Аз не виждам предварително стъпалата на стълбата. Аз сам ги изграждам чрез самоотричането, което ми позволява да се захвана за групата все по-силно и по-силно. Така в мен се формира едно кли, насочено към единствения Творец. За това е необходим принципът наречен „един съответства на един”.

Всички наши усилия и поправяния са насочени към изграждането на това обединение. Човек го различава, стремейки се към него и потискайки всичко останало. С кого се обединява той? С групата, която той оценява, използвайки само един критерий – целта. Той се присъединява единствено към тази точка на целта, която е заложена в групата, и към нищо останало с тези, които се намират около него. Прекланя се пред обединението, фокусирайки се на него.

Тогава той е един и се обединява с единната група, захвърляйки всичко останало в неговите желания, за да разкрие единствения Творец, добър и творящ добро – свойството на отдаване. Така, чрез любовта към ближния, човек придобива любов към Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 28.10.2010

[25156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Когато гледаме този свят, ние го съдим със своят разум, но как можем да постигнем разума на Твореца?

Отговор: Затова трябва да направим поправяния: да пречистим разума от всички егоистични глупости, които го напълват, пречейки ни да видим Твореца. Ако направим поправяне чрез светлината Хасадим, тогава се издигаме над егоистичното ни желание и ставаме готови да приемем светлината Хохма – разума на Твореца.

По същество търсим себе си, и на основата на това, опознаваме Твореца, който ни е създал. Написано е: „По Твоите действия ще Те позная”, но какви са Неговите действия? Това съм аз! Аз съм действието на Твореца! И аз трябва да разбера кой съм.

За да направя това, трябва да изляза извън моето ограничено егоистично виждане и да изградя група извън себе си. Ако започна да проверявам себе си относно групата, като желание относно светлината, то това слага началото на моето постижение на действията на Твореца. Това се случва до степента, до която съм способен да издържа и да го пожелая.

От урока по статията „Създаващ разум“, 28.10.2010

[25211]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Духовността е съвършенство – в нея нищо не се изменя. Но аз виждам промени в нея. Творецът ми изглежда далечен, близък и различен. Ако правилно различа всичко, тогава аз не просто изучавам външната страна на случващото се, а във всичко виждам „Добрия и Творящ добро”, разбирам че „Няма никой освен Него” и всичко се случва единствено вътре в мен.

Но ако всичко в мен се променя, аз трябва да възприема тези изменения като благоприятни за мен и трябва да разбера, че въпреки тях и основно на тях, аз трябва да съм способен да се придържам към моето неизменимо отношение към Твореца. Тогава се получава, че всички мои вътрешни изменения изграждат в мен образа на Твореца по обратен начин – от противопоставянето ми на себе си.

Решимот (духовни гени, записи) непрекъснато ще се изменят в мен, но над тях, с вяра над знанието, аз желая да взема решение, че „Творецът е добър и твори добро и на лоши и на добри” и „Няма никой освен Него”. Излиза, че всички промени се случват в мен, на фона на моите убеждения, че „няма никой освен Него, Добрия, Творящ добро”, обрисуват в мен образа на Твореца. В този случай моето отношение към реалността е правилно. Ако различа неизменимото отношение на Твореца (Добрия и Творящ добро) във всяка моя вътрешна промяна, така аз поправям тези изменения, изпълнявам ги.

Но за разлика от „обикновените хора”, аз не анулирам тези изменения сякаш те не съществуват. Напротив: приемайки и работейки с тях, от всички тези противоположни форми и несъществуващи в Твореца изменения, аз опознавам и разбирам Твореца.

От урока по Книгата Зоар, 17.10.2010

[23924]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Кабалистите са описали решението и много хора в света са съгласни с него – готови са да го изпълнят. Какво не ни достига?

Отговор: Не ни достига осъзнаване за неотложността на неговото изпълнение. Всичко, което се отнася към духовното, може да бъде реализирано само от състояние на безизходност, от крайна необходимост – или живот, или смърт.

Както е станало на планината Синай: или ще се обедините, или ще бъдете погребани тук. Не е по силите на човека да се измъкне от себелюбието, докато не види, че няма друг изход.

Затова, вземането на каквото и да е решение по пътя, трябва да бъде предшествано от стоварващи се върху нас силни удари – страхове, тревоги, опасност да загубим всичко. Това се нарича „път на страданието”. Защото Творецът е всеобщият закон на природата и не знае какво е протекция и компромис.

А другата възможност е да се напредва с помощта на светлината, която разкрива ситуацията и ни показва истината. Тогава всеки поддържа всички и е готов да им помага, за да може групата да почувства необходимост и готовност да разкрие истинското състояние.

Ако вървим към него заедно, тогава то не ми се струва толкова ужасно, както в случая с бедствията. Защото страдайки, аз си оставам егоист и виждам пред себе си само заплахата. Но ако анулирам себе си пред групата, тогава ми е достатъчна и стотна част от страданията, за да ги възприема в пълната им мощ.

Скланяйки глава пред групата, аз увеличавам своята чувствителност към страданията. Сега страдам от това, че съм затънал в егоизма.

В групата ставам по-чувствителен и сега, ако ми демонстрират стотна част от моето его, аз изпитвам голямо страдание и съм готов да се избавя от него, защото съм усетил цялото му бреме.

Ето какво ми дават другарите – те споделят моя товар, както в притчата с царя, който трябвало да изпрати своето богатство в далечна страна. Поданиците му, които били егоисти, щели да разграбят неговото богатство и затова, той дал на всеки по една монета. Няма смисъл да откраднеш монета и така всеки я доставил там, където трябва.

Ако вървим заедно, смирявайки се един пред друг, тогава няма да бъде необходимо да преживяваме световна война. Достатъчно е, че влагаме сили и до нищо не се домогваме – това вече привлича страданията, които ще свършат своята работа.

Защото след година, аз както преди, няма да имам нищо. Как така? Какво става? Обединението усилва болката от безплодните усилия. Това ще бъде достатъчно, за да мога бягайки от нея, да се издигна по-високо, на духовното стъпало и да предам своята част от царското съкровище.

От урок по статия на Рабаш, 28.10.2010

[25144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как групата може да избегне състояния, които се наричат „общество на присмехулници”? Какво да правим ако сме попаднали в такова състояние?

Отговор: Невъзможно е да не паднем, да не станем „общество от присмехулници”. Доброто се строи над злото – над неговото осъзнаване и поправяне. „Аз създадох злото начало” – казва Твореца. С други думи, доброто не съществува в природата. А ако мислите, че Аз съм добър, то Аз се скривам от вас, а разкривам само обратната Си страна – само злото. Така че не търсете в света нищо добро, светът е зло.

Е, а що се отнася до нас, то задачата ни, цялата ни работа е призована да разкрие противоположността на злото – доброто (да преминем от обратната страна на лицевата, от ахораим на паним).

По тази причина трябва да бъдем готови за това, че всяко благо, с което някога ще се удостоим, изисква отначало да се прояви като зло. В живота ние крием, потискаме злото, бягаме от лошите усещания.

Егоистичната ни защитна сила постоянно ни рисува лъжливи картини – само за да се почувстваме добре, само да можем да компенсираме във възприятията реалното положение на нещата и да не усещаме истината, да не я обсъждаме.

Наистина, защо му е на егоизма да страда? Той изначално се опитва да предотврати тази възможност. Така майката вижда само доброто в своето дете, а в детето на съседката – само лошото.

А да създам в себе си обективно възприятие, независещо от егоизма ми, може само като приема мнението на групата вместо своето – чрез него аз мога правилно да се отнасям към себе си, към света, към Твореца.

Така аз получавам в ръцете „прибор”, с който мога да устремя обективен поглед във всички направления. Аз сформирах „шесто чувство” и то ми позволява да изработя отношение към всичко, независимо от природата си.

По-рано лежах в безсъзнание под тежестта на своето его, а сега осъзнавам вече това – онова, възвръщам се в действителността.

Да строим кли, поръчителство, единство с групата – значи да придобия „прибор”, средство, което позволява да се разкрие истинската реалност. Ще я позная съгласно нивото – но такава, каквато е в действителност.

А по рано не я виждах, защото съм бил подкупен и този „удар на егоизма” ми е заслепявал очите, затъкнал ми е ушите, извратил е цялата картина на света.

От урока по статия на Рабаш, 28.10.2010

[25153]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво представлява самото възприемане на реалността в Твореца?

Отговор: В Твореца няма възприемане на реалността, защото в Него има само едно свойство – желанието да отдава, отдаване. Самият Той е съвършената реалност.

А ние, възприемайки и рисувайки в себе си обкръжаващата действителност, постигаме  състояние, което е все по-близко до Неговото.

И затова, най-добрата форма на света се образува тогава, когато се поправим дотолкова, че да създадем или проектираме в себе си реалност, преставляваща по себе си единствено Твореца. Такова състояние ще постигнем.

Всички наши филми, всички картини и форми, чрез които преминаваме в нашите поправяния, ние постепенно, на етапи приближаваме към такава реалност, в която има само Творец, както е казано: „Той и Името Му са единни”, „Няма никой освен Него”.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[25134]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво значи да мислим за обединението по време на четенето на Зоар, за да може цялата група да премине през Крайното море, влизайки в духовния свят?

Отговор: Зоар разказва за това, което се случва от гледна точка на духовните съсъди/желания, т.е. за всевъзможните видове съединения – а не описва картината от гледна точка на светлината.

Има такива кабалистични книги, които дават описание от страна на светлината: как идват различните светлини и как се разпространяват. Все едно ни разказват за нещо, което е нарисувано на някаква картина.

Да се даде описание от страната на желанията, това значи да се обясни не онова, което е нарисувано, а по какъв начин може да бъде нарисувана тази картина. Какви бои трябва да се вземат, как да се смесят, как да се нанесат на платното, каква техника и каква четка да се използват.

Оказва се, че духовната картина не се създава просто така, на воля рисувайки всичко, което ми се прииска, все едно от страната на светлината.

Не, отначало трябва всичко да се оразмери, като с линийка, с помощта на разни чертежни „инструменти” (келим), всичко да се разчете. Защото тя идва от страна на желанията, на духовните съсъди, и преди всичко изисква тяхната старателна подготовка.

В такъв стил говори Зоар, цялата „практическа” кабала, идваща от страна на творението: каква да е нужната дълбочина на желанието (авиют), екраните, всевъзможните действия с тях – и какво ще се разкрие в резултат. Ние трябва да се възползваме от това описание и сами да нарисуваме тази картина, а не просто да и се наслаждаваме.

Ако вече се намирахме в такива състояния, бихме могли да се наслаждаваме на рисунката в друг вид – ние бихме могли да четем и да получим обяснение за картина, която вече сами виждаме.

Но на тоя етап ние не можем да се впечатлим от самата картина, ние идваме от страната на желанието и се учим да рисуваме тази картина – Зоар ни разказва стъпка по стъпка къде трябва да дойдем и ни дава в ръцете инструменти, с които трябва да създадем това платно.

Ние създаваме тази картина вътре в групата, в съединението между нас, и всичките имена, линии, всички обекти – означават единствено видовете съединения на желанията между самите себе си.

Когато ги съединиш заедно, когато създадеш дори съвсем начално, минимално съединение – ти вече ще достигнеш първата духовна степен и картината ще се разкрие. Главното, което трябва да разберем, е как действа всичко това, как трябва да се съедини всичко това, за да заработи системата!

Все едно си сглобявал кола, съединил си всички нейни части, включил си енергозахранването, налял си бензин, масло, вода, завършил си целия преглед, завъртял си стартера и двигателят е заработил! Ето такъв резултат трябва да достигнем!

От урока по Книгата Зоар, 27.10.2010

[25048]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Нашата работа се дели на части, които сякаш не са свързани една с друга – взаимоотношенията между хората, между човека и Твореца, между човека и другарите.

В съвършеното състояние, всички трябва да бъдат обединени помежду си – човекът с големия свят, човекът с групата, човекът с Твореца.

Цялата реалност трябва да бъде неразделно слята, за да няма някой, който има по-голямо или по-малко значение в сравнение с другите. Именно това е подобието на свойствата.

Но засега, ние все още не знаем как правилно да изградим всички тези видове взаимоотношения и каква значимост да придадем на всяко от тях. Винаги ще се объркваме и затова кабалистите ни обясняват, че най-надеждното средство е работата в група.

Защото Творецът е разбил общото кли именно, за да може всяка част да работи над своите лични свойства по отношение на другите и дори, когато е откъсната от светлината, взаимоотношенията с ближния да заменят тези на творението с Твореца.

Това ни позволява да работим, постоянно проверявайки правилно ли действаме.

В крайна сметка, от всички трудове на кабалистите трябва да извлечем главния принцип: няма Творец, творение, човечество, а има само група. Преди всичко, ако аз виждам група, в която мога да реализирам закона за поръчителството, тогава съм длъжен да се обединя с другарите и да направя това.

Нашето обединение трябва да бъде такова, че между нас да не останат никакви различия и разстояния. Ние сме единни по пътя към целта, в усещането на общата взаимна връзка. И разбираме, че само в тази връзка между нас ще се разкрие духовния свят.

Тогава, към същността на нашата връзка, аз присъединявам Твореца – именно Той определя как трябва да се обединим, за да не бъдем сборище на присмехулници, а истинска група.

Ние не знаем какво е отдаването, но искаме от Твореца, Той да бъде за нас свидетел, пример и свързващо звено.

Тогава човекът, групата и Творецът стават едно цяло и всички ние работим, докато заедно не поискаме разкриването на Твореца помежду ни.

От урок по статия на Рабаш, 27.10.2010

[25035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Преди Конгреса много хора се оплакват, че всичко около тях внезапно се разпада: домашни уреди, мебели, предмети падат от ръцете им и се разбиват или се разсипват направо в ръцете им.

Създава се такова впечатление, че материалният свят започва да се разпада. Това действително ли е свързано с предстоящия Конгрес?

Отговор: Разбира се, че има напрежение, изясняване на целта, желание за нея, нейната стойност, съзнаването на цената, която трябва да заплатя за нея, съответстват ли моите другари на нея и прочее.

Но това е прекрасно време. Трябва да прочетете как хората са излезли от Египет: в страх, набързо, под ударите на Фараона (егоизма), в тъмнината.

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към другарите от миналото, които са били с нас и след това са ни напуснали? Може би сега имаме предлог да се свържем с тях и да ги поканим да се завърнат при нас?

Отговор: Конгресът е събиране на „точките в сърцата” от целия свят. Точно сега имаме невероятната възможност да създадем едно общо кли.

Много хора са били дълги години заедно с нас физически и виртуално, участвайки в работата на световната кабалистична група. Независимо от причините за тяхното временно отделяне, ние много ще се радваме да видим всеки от тях на Конгреса.

Всеки, който е бил с нас, който е стъпил на пътя на изучаваното на кабала, ни е драг и близък.

Ние ви чакаме! Ще се видим на Конгреса!

[25073]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Изходът от Египет се случва като чудо, защото светлината ГАР де-Хохма, идваща от парцуфа Атик, работи над природата на Второто съкращаване. Затова, тя ни позволява да преминем от състоянието „Египет”, което е управлявано от желанието за наслаждаване, към състояние, в което можем да решим за себе си, че желаем да сме под управлението на Бина. Това вече е началото на „пустинята Синай”.

Всъщност, това е знак, че сме излезли от Египет. Сами сме неспособни да излезем от управлението на нашия егоизъм; само тази огромна светлина създава път за нас, като ни издига над желанието за наслаждаване.  Тя помага на човек да се отдели от определени качества на неговото егоистично желание и от този момент нататък бяга от „Египет” – от свойствата, които го държат в намерението „заради себе си”, които го лишават от възможността да постигне „заради отдаване”. И това е невъзможно в Египет.

Когато ГАР де-Хохма се появи, тя работа като прожектор, който осветява желанията на човека така, че да види кои от тях са толкова лоши, че не може да избегне и да не ги докосва. Това се нарича „бягство” – човекът се издига над тях и вече е защитен от това да ги използва.

Светлината ГАР де-Хохма съкращава тези желания и те вече не се появяват по пътя на човека, тъй като са погребани в него. Разбира се, впоследствие, те ще се събудят отново, за да бъдат поправени, и тогава ще се появят всякакви проблеми, докато той не излезе от „Египет” напълно.

Но всичко това става благодарение на светлината ГАР де-Хохма, която осветява и изяснява нашите желания, позволявайки ни да се издигнем над тях, да ги поправим или да ги използваме частично.

От урок по книгата „Зоар“, 27.10.2010

[25057]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→