Въпрос: По какъв начин е свързано разкриването на истината с разкриването на системата на взаимна връзка между всички души?

Отговор: Това е едно и също. Взаимната връзка е и истината. Мрежата от нашите връзки се нарича „съсъд”, кли.

Творецът е отпечатал себе си в материала на желанието за наслаждение, поставил го е върху слоя на Своя отпечатък. Сега в мен има „плочка” с релефна рисунка.

Тази рисунка представлява преплитане на връзките между желанията, които Творецът напълва, ако те са поправени. В този случай, тяхната мрежа – всъщност е Той. Общата мрежа от тези точки се нарича „Малхут на света на Безкрайността”.

Творецът постепенно скрива Себе си, напуска системата от души и тогава става слизането на световете. Според степента на неговото изчезване, душите се чувстват все по-противоположни, преминавайки на обратната страна (ситра ахра), където връзката е нарушена, отслабена и придобива егоистичен характер.

В резултат, ние се оказваме в този свят и вместо взаимна връзка, вместо Твореца, който ни напълва, усещаме пустота, чувстваме се отделени един от друг.

В крайна сметка, аз винаги усещам Твореца – просто няма какво друго да усетя, защото съществува само Той. Но в настоящата ни реалност, аз Го възприемам съгласно сегашното си егоистично състояние.

Целият процес се състои в това да постигна истината, истинското състояние, сваляйки от себе си всички покрови. Разкривайки отново връзката между нас, в един момент ще видя, че тя не обединява хората, а душите, желанията. Именно в характера на тази връзка, в нейната същност, в мощта ѝ, пред нас се разкрива Творецът.

Няма друга реалност, освен всеобщата взаимна връзка. Тя изпълва всичко и ние сме устроени така, че не можем да усещаме нищо друго, освен нея. Ние сме вътре в нея.

От урок по статия на Рабаш, 03.11.2010

[25763]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо всеки път, когато мисля за обединението между нас, някаква сила ме отблъсква извън това?

Отговор: Това е „помощ против теб”.Има две сили, водещи човек към целта. Едната действа по посока на обединение, а другата е против него. Намирайки се между тях, човек има свобода на волята да избере правилното обкръжение и с негова помощ (влияние) да избере пътя към целта, вместо противоположния път.

Съответствено, двете сили му помагат от двете страни. Една сила го притегля в групата, а другата го отблъсква от нея (обкръжението), така че той непрекъснато се намира в баланс между тези две сили.

Той си мисли, че е бил отблъснат от обединението, но това не е така. Той получава силата да преодолее в точно съответствие с възможността да бъде подсилен в обкръжението, което е получил по-рано.

Човек никога не е воден към неуспех от Висшето, както е казано: „Човек е само издигнат в постигането на свойството на отдаване и никога не е спиран”. Даже ако пред човека има пречка сега, преди това е сигурно, че той ще може да я преодолее със своята свобода на избора.

Това е подобно на възпитанието на децата. Ние продължително и целенасочено им даваме упражнения, които са по-трудни, така че те да станат по-умни и по-силни.

От урока по книгата Зоар, 02.11.2010

[25689]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Още от времената на древния Вавилон са останали хора, принадлежащи към „Исра-ел” (яшар-кел – желанието към Твореца).

С течение на времето, техният брой става все повече, поради взаимното включване на душите една в друга. И затова, сега има много такива хора, търсещи духовно освобождение – изход от свойствата на егоистичното получаване – към отдаване.

И вътре във всеки от нас протича такава вътрешна борба между желанията „Исраел”, стремящи се да постигнат отдаване и любов, и всички останали мои желания, които засега не искат и да чуят за отдаване и съединение. Така човек през цялото време се колебае, чия страна да вземе, на коя власт да се подчини.

Ако желанието е наистина за отдаване, духовната искра, останала след разбиването, то човек няма да може да остане потопен в своя егоизъм, в своите желания „народите на света”. Духовните искри неизбежно изплуват оттам.

Отначало те са паднали и са се смесили с това огромно егоистично желание, все едно са били хвърлени в този „бульон” и са просмукани от него, а след това биват извличани обратно, заедно с всичко, което са попили, желанието (авиют).

Тоест искрата (Г”Е) се връща на своето място, но заобиколена от желания, прилепнали към нея – те се наричат „АХАП де-алия”).

А докато „Исраел”, желанието към Твореца, е потопено в желанията на „народите на света”, то няма да намери покой и ще бъде избутвано от тях, като чуждо – за да се повдигне и извърши изправянето.

Съществуването във властта на тези желания – това се нарича изгнание. А подемът и изправянето – се наричат освобождение.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 02.11.2010

[25717]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Болшинството психиатри и психолози твърдят, че половото влечение не се избира и не подлежи на корекция. Всички опити за промяна на половата ориентация са безуспешни. Длъжен ли е хомосексуалистът да се опитва да промени половото си влечение в съответствие с изискванията на кабала? Има ли той избор?

Отговор: Кабала не изисква никакви промени в земния ни живот. Ако неговото намерение е да постигне „любов към ближния”, т.е. поправяне на егоизма, то земните действия ще бъдат правилни.

[25502]

Filed under: Въпрос-отговор, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако създадем виртуална духовна среда за деца във всички учебни групи в света, това ще окаже ли влияние на ускоряването на времето, както е казано: „Израел ускорява времето”?

Отговор: Това ни се струва нещо странично, но всъщност е най-важното.

Защото с примера за правилното възпитание, когато децата ще цъфтят като цветя, ще растат преуспяващи във всичко: във възпитанието, в поведението, във възможността за възприятие и самореализация, ще можем да покажем на света, какво е това „ново човечество”. И срещу този пример никой не ще може да устои.

Ще покажем, че такава система за възпитание може да се организира не само на едно място, а че има възможност това да се направи във виртуална форма на много места по целия свят. Т.е. да се създаде ново поколение от хора.

В сегашното поколение проблема е в това, че в него няма продължение, няма следващо поколение. Всички тези страдания, които родителите усещат, и дори тези хора, които нямат деца и семейства, се натрупват заедно.

А ако в близко бъдеще положим началото на такава верига със система за телевизионно обучение на основните езици, ще съумеем да укрепим обществените връзки между децата, да организираме особени детски лагери и много други, то никой не ще може да противопостави нещо по-добро на това. Тъй като държавната система за възпитание продължава да търпи крах.

Това е този коз, благодарение на който ние ще спечелим! Когато видят, че всяко дете, получаващо възпитание в такава мрежа, постига успех по всички предмети, отличава се с добро поведение, правилно отношение към живота, а също и нейното разбиране и е физически здраво, то несъмнено, с това всичко ще бъде казано.

Такава система не може да бъде копирана, а само може да се присъединят, тъй като нейната основа е всеобщото обединение, а копиране означава разединение и затова в отделно взета група или страна не дава такъв резултат.

Тъй като може да бъде организирана само на основата на принципите за единство: глобален свят, интегрална връзка, необходимост от обединение, всички хора да са като братя. Излиза, че светът ще бъде принуден да приеме нашата методика, която ще придобие систематична, научна форма.

Нашата мрежа трябва да бъде разнообразна, включваща в себе си деца от различни страни. И трябва да ни покажат, че всички те се учат по един първоизточник, по една методика, и че всички те са съединени заедно, представяйки новото човечество, с универсални ценности, което всъщност иска от нас еволюцията.

От беседи за възпитанието, 31.10.2010

[25758]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: От какво трябва да се предпазим в тези последни дни, оставащи до конгреса?

Отговор: Трябва да се пазим от странични мисли и да мислим само за системата на свързаност, която искаме да разкрием между нас – така, че всеки в дълбината на сърцето си да се почувства свързан с останалите.

И в този от нас, в който се разкрие тази вътрешна свързаност – веднага ще открие там истинската светлина, Твореца!

Между светлината и желанията мигновено се установява съответствие. В този момент, когато усещаш макар и най-малко духовно желание – то незабавно получава форма. Съсъда не може да съществува безформен.

В духовното е невъзможно да се открие неработещ механизъм, който след това да трябва да включим и да пуснем да работи.

Баал Сулам пише, че в духовния свят „входът и вратата” се разкриват винаги едновременно – вратата се вижда само ако е отворена, т.е. откриват ни се в един миг и съсъда/желанието и светлината /Твореца в него.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 03.11.2010

[25805]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Мога ли точно да знам, кое властва над мен в даден момент – желанието за получаване или желанието за отдаване?

Отговор: Това зависи от това, към какво обкръжение се претегляш. Друг критерий за проверка не съществува.

Нашата отправна точка е желанието за наслаждение. С помощта на правилното обкръжение аз започвам да анализирам ситуацията и да проявявам своето егоистично намерение.

По-рано аз не забелязвах в себе си властта на злото начало, а сега смених критерия за проверка. Няма Творец пред мен, затова аз се проверявам чрез обкръжението си и според неговите ценности определям, кое начало властва в мен: доброто или злото.

Може би е така, защото целият аз горя от желание да достигна духовната цел, а моите роднини и близки приятели казват:”Хванали са те бесовете. Какво толкова си намерил там? Какво разгада? Това ще свърши зле, по-добре ела с нас, да се наслаждаваме на живота?

От тяхна гледна точка аз съм завладян от злото и преследвам целите на злото начало.

Всичко е относително и всеки сам определя за себе си, кой властва над него. Затова, ако искаш да погледнеш от позицията на Твореца, провери се чрез доброто обкръжение, с групата, вземи нейния еталон.

От урока по статията на Рабаш, 01.11.2010

[25540]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Искрата „Исра-ел” се разкрива на човек с това, че той стига до кабала. А иначе каква сила би го довела? Във всеки от учащите се съществува тази искра, иначе той не би учил.

Ние всички плуваме в полето на висшите сили – силите на желанието за получаване или на желанието за отдаване, от край до край, във всеки един миг, намирайки за себе си подходящата точка на равновесие.

Все едно всеки се намира в електромагнитно поле, като заредена частица, реагираща на неговото въздействие. Ако полето се промени, то премества човека/частицата от едно място на друго.

Така и ти си достигнал до кабала. В теб се е пробудило желанието, принадлежащо на тази общност от хора – и ти си се влял в нея. И затова се наричаш „Исра-ел” (направо към Твореца), съгласно тази искра.

И това желание за отдаване не може да се успокои, докато ти не го реализираш. Ти повече не си в състояние да живееш в собственото си вътрешно изгнание!

Сега на конгреса се събират 7000 човека – част от тях живеят в Израел, част – по целия свят. Но всеки от тях се намира в изгнание от духовния свят!

Тях всички ги обединява, като един духовен народ „Исра-ел”, същата тази искра, която не се отнася към материалното, а в духовното тя все още съществува само като точка – но, съгласно нейните цели, те вече се наричат „народ на Твореца”, по силата на бъдещото състояние.

Когато всичките тези хора се събират и съединяват искрите си заедно, всеки влага своята малка сила – и тогава всеки получава силата на всички, помагаща му да излезе в духовния свят.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 02.11.2010

[25702]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Сега, когато толкова много хора ще пристигнат на конгреса, ще съумее ли всеки от нас да достигне усещането за духовния свят?

Отговор: Това изцяло зависи от нас. Аз мисля, че ние се намираме в много добри напреднали състояния, в правилна подготовка. В последно време всеки ден има много резки подеми и падения. И аз много им се радвам.

Тези състояния са много добри, защото за правилното съединение ние трябва да разкрием както злото, така и доброто. И както злото, така и доброто се разкриват едно след друго, последователно.

И затова, всички състояния, през които преминаваме, това е подготовката, която човек извършва чрез възхищение и вълнение. Ние всички трябва да усетим не покой и статично състояние, а да се почувстваме като пред важно събитие, да преминем през вътрешните усещания.

Ние трябва да разберем, че всички състояния, които преминаваме сега, са ни дадени свише, от всяко от тях има абсолютна необходимост. И въпреки тези състояния ние трябва да изпълняваме всичко, което ни е възложено.

Ако аз се подложа на въздействието на другарите, отменя себе, си все едно си затворя очите, и ми е абсолютно все едно какво искам аз, а единственото ,което искам, е да чувствам тяхното въздействие – това е благословия свише.

Струва ни се, че това е проста работа, но незабавно се появяват пречки, неспокойни мисли, в които няма нищо съществено. Но това се случва преднамерено и на нас ни предстои да ги преодолеем и да останем под въздействието на средата.

Хората, които могат да работят така, печелят много. Те не бягат от пречките, а поглъщат всяка от тях, над всяка пречка продължават с вяра над знанието, обяснявайки си, че случващото се сега на конгреса е по-важно за тях.

И премествайки се „там и обратно”: всеки път в тях има вход и изход от състоянията, изключват се от конгреса и се връщат обратно, както е казано: „От Цион ще излезе Тора” – от изходите (паденията) ще излезе светлината.

От такъв род изходи и входове (в духовните състояния), когато съществуват пречки и хората през цялото време анализират състоянията си, се появява Тора, т.е. в края на краищата в тях се появява Светлината.

Ако човек съумее да се държи така и заедно с това да пее и танцува, то няма нищо по-хубаво от това. И, ако той се държи така, то, несъмнено, ще почувства духовния свят. Човек изведнъж ще усети, че светът е вечен, че е всеобщ и взаимосвързан, и че самия той пребивава в потока на някаква особена висша сила.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа”, 26.10.2010

[25639]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В „Предисловието към Учението за Десетте Сфирот“ Баал Сулам пише, че човек е длъжен да се стреми да разбере изучаваното“. Това отнася ли се и за Зоар?

Отговор: Разбира се! Защото и в ТАС, и в Зоар ние нищо не разбираме. Но да разбереш – значи да се стремиш да познаеш. Да познаеш, а не да разбереш!

Разбирането идва после. Отначало трябва да познаеш – тоест да разкриеш висшия свят, да се съединиш в подобие на свойствата с него, както е казано: „И позна Адам Хава (Ева)”.

В духовното разумът ( светлината Хохма) идва в степента на поправеност на желанията, в светлината Хасадим, а не вследствие на превъзходната работа на клетките на главния мозък, паметта и електрическите импулси, преминаващи през мозъка.

Може да включиш електроди към мозъка на човека или да добавиш клетки на паметта – с това няма да подпомогнеш постижението!

За това е написано: „Не с ума се учат”. Всичко зависи от поправянията чрез светлината Хасадим – и тогава светлината Хохма ще има в какво да се облече.

Съединението между Хохма и Хасадим се нарича „И позна Адам Хава (Ева),своята жена”. Защото Адам – това е Хасадим, а Хава – Хохма, облечена в Хасадим.

Само съобразявайки се с този принцип, ние можем да напредваме. Затова, каквото и да изучаваме, Зоар или ТАС, трябва да мислим единствено за поправянето на желанието – мястото, в което ще се облече светлината Хохма.

Тогава действително ще станем умни – ще придобием вътрешна мъдрост, когато светлината Хохма, светлината на мъдростта, се облече във вътрешната светлина Хасадим.

А външната мъдрост, която притежават „ерусалимските кабалисти”, както ги нарича Баал Сулам, ние не уважаваме. Колкото и добре човек да научи наизуст всичко написано в книгите, – това само ще го обърка.

Това не означава, че не ни е необходимо да познаваме тези текстове, но сме длъжни да се стремим към тяхното разкриване, светлината Хохма в светлината Хасадим, а не към напълването на разума с информация от тези книги.

От урока по книгата Зоар, 01.11.2010

[25559]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→