Силата за постигане на духовното аз получавам от обкръжението и това е особена сила.

Ние идваме в науката Кабала с желание към духовното, но това желание е егоистично: да получим целия свят – и този, и бъдещия.

Това огромно желание тласка човека напред, но, когато той реши да се съедини с другарите, то е длъжен да анулира себе си и да повиши значимостта на другаря.

По този начин той повдига отношението към другаря на минимално духовно ниво: отменя себе си, иска да се съедини, приема другаря като важен.

Това е много неприятно, отблъскващо, но друг изход няма – ние сме задължени да се обединим. И тогава от другаря при мен пристига важността на целта – силата на подема.

 

Тази сила е духовна, защото, за да се обърна към него, аз съм анулирал себе си, а неговата значимост – повдигнал. И тогава аз получавам от него – независимо, че той е същия като мен – силата на подема, тъй като съм се отнесъл към него съгласно духовния принцип: значимостта на ближния!

И въпреки, че правя това от безизходност, защото егоистично искам да получа духовния свят, но от другаря получавам реална сила, издигаща ме над мен самия.

Действайки по този начин с другаря, аз се сдобивам с правилния подход към духовното. Макар, че другарите могат и да не обръщат внимание на това и дори да не знаят, че ме снабдяват с духовна сила.

Аз я получавам за сметка на това, че изпълнявам егоистично действие, анулирайки себе си относително тях напук на силата на отблъскване.

Това е много трудно, но ако ми се отдаде да се пречупя, аз получавам от тях сила за понататъшно придвижване.

В това се състои нашата работа и на това е посветен предстоящият Конгрес.

От лекцията в Деня на единството, 31.10.2010

[25865]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Зоар, глава „Бешалах“, стр. 332: Съществува заповед за съграждане на долен Храм в подобие на висшия Храм. Както е казано: „На мястото, което е подготвено от Теб, за обитаване там”.

Защото е необходимо да се съгради Храм долу и в него да се отправя ежедневна молитва – т.е. да се служи на Твореца. Тъй като молитвата – това е и служенето.

Долният Храм – означава в Малхут, където ние сме длъжни да създадем изправено желание (кли). Молитвата – е отправяне на молба (ман) за изправяне.

Връзката на висшето с низшото е произтекла от подема на Малхут в Бина, а след това от спускането на Бина в Малхут. Оттук се появяват и двата Храма. Малхут и Бина, намиращи се долу, – Долният Храм; а Малхут и Бина горе – Висшият Храм.

 

„Да се съгради Храм долу и да се отправя в него молитва” – значи да се съединят Бина и Малхут заедно, опитвайки се да създадем такова състояние в групата, в нашите желания.

Защото къде още мога да изразя своето състояние на отдаване? – Единствено във връзката между нас. Тогава, от осъзнаването на пълната си неспособност да направя каквото и да било, аз въздигам своята молитва и от това се строи Храмът отгоре.

Така трябва да правим „ежедневно” – т.е. в състояние на подем, когато имаме някакви сили, с цялата си енергия да се стараем да вършим тази работа.

От урока по Книгата Зоар, 03.11.2010

[25785]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво трябва да правим с „животинските” ни желания?  Да им се наслаждаваме или да ги ограничим?

Отговор: Не правете нищо с тях. Просто ги оставете. Пускайте ги да пасат трева, както подобава. Ако позволяват на човека в мен да действа според мисията му, тогаватой ще използва тази животинка част от себе си правилно когато е необходимо, а през останалото време ще ги остави.

Отделил съм се от „магарето” и същевременно върша своите дела. Човекът в мен трябва да изгради връзка с другите хора. Аз работя върху това да го издигна. Ще дойде момент, когато ще насоча вниманието си към животното в мен, но за сега просто му давам каквото е необходимо.

В крайна сметка, не бих давал на една крава пържоли и салати. Тя има своите пасища, и щастливо се храни там. Ако се отнасяме към нашето животинско тяло правилно, то няма да се нуждае от нищо излишно. А точно обратното, всичко излишно ще му вреди. Едно животно се нуждае само от нещата, които поддържат баланса с природата.

Затова, дайте му жизнените необходимости и „го оставете да пасе”. Ако главата ти се стреми към „небесата”, към духовни постижения, тогава твоето животно няма да изисква нищо допълнително от теб, и ти няма да избягаш през оградата. В крайна сметка, сега всичко излишно за теб се отнася към човешката степен.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2010

[25766]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Каква е разликата между личната радост и радостта на множеството?

Отговор: Радостта на множеството е положителна, полезна, лесно достижима, ако, разбира се, ние говорим за духовната радост, която се намира по-високо от времето и не изчезва, а само се увеличава.

Радостта на множеството означава, че аз напълвам всички останали и всеки от тях напълва другите и мен също, и така ние многократно усилваме напълването и радостта във всеки от нас.

Аз се радвам с радостта на другите, а те се радват с моята радост – и заедно ние умножаваме нашето въодушевление и достигаме 620 пъти по-мощна светлина в сравнение със светлината в началото на творението. Ние можем да получим всичко това, да се насладим и да му се радваме в нашия свят.

Благодарение на такова събитие като конгреса в съединението между нас ние можем да разкрием такава светлина, такава духовна мощ, такава радост, че тя да достигне нивото на безкрайността! И човек е длъжен да разкрие това в живота си.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 28.10.2010

[25755]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В какво се състои работата на хората, които ще дойдат на предстоящия конгрес?

Каква е нашата роля в обединяването, в глобалния свят, за да станем този народ, от който ще се излее мъдростта върху всички народи на света?

Отговор: Като пример за това може да послужи законът за съществуването на всеки жив организъм. Да кажем, рецепторите на нервната система се разполагат по цялото тяло. Точно така се разпространяват по целия организъм системата за кръвообращение, лимфата и други.

Ето и при нас, на конгреса има хора от целия свят. От една страна, всички те се отнасят към една система – системата на Израел. А от друга страна, всички те живеят в различни страни, разположени в различни ъгли на земното кълбо и се отнасят, като че ли към различни, чужди народи.

На всяко от местата на тяхното пребиваване въздействат различни духовни сили. Над цялото земно кълбо, на всяка негова част въздейства определена висша сила, наречена ”отговорна” за материк, страна или народ.

Ето защо човек, явяващ се част от системата на Израел, пребиваващ в някаква страна, народ или място в света се явява като наш представител в общата система.

Да вземем за пример нервната система, рецепторите на която са и в краката, и в ръката, и в областта на гърдите и корема. И ето, пребивават при нас тези, като че ли наши части, намиращи се в различни страни и ние се обединяваме заедно.

Излиза, че заедно пробуждаме нашата обща система, да кажем, нервната система на цялото тяло от тази обща душа, наречена Адам. И тогава чрез нашите другари, намиращи се в различни места на света, всички заедно, ние пробуждаме целия свят.

Ние ще видим, че след нашите конгреси започват пробуждания в такива места , за които по-рано не сме чували и при нас ще дойдат хора, за които по-рано не сме знаели.

Всеки от тях – това е сила, способна да пробуди милиарди хора. Наистина в духовния свят, ако контактът е постигнат, то светлината вече преминава към този духовен орган, към който се отнася душата на човека.

И така ние виждаме, че нашата обща душа се разпространява по целия свят и се намира в цялото човечество.

А откликът на тази обща душа, облечена в цялото човечество, е удивителен. Ние започваме да чувстваме, че това, фактически, интегрално, глобално човечество за първи път започва да разбира, че всички ние зависим един от друг.

По такъв начин, именно чрез подобен конгрес, когато се обединяваме заедно с нашите другари, общата система на Израел в целия свят, ние по този начин оживляваме цялата система на частните души, съединяващи се помежду си не според егоистични принципи, а по принципа Исра – Ел (стремящ се право към Твореца).

Това и се нарича правилно, вътрешно разпространение на науката кабала в целия свят.

Обединявайки се, ние по този начин изпълняваме своята роля като Израел по отношение на всички народи на света. И благодарение на това ние ще се удостоим с това, че като краен резултат всички ще се обединим заедно и Творецът ще пребивава в събранието на нашите души.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа”, 26.10.2010

[25643]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво се случва на конгреса?

Отговор: Там става много обикновено нещо. Представете си, че се намираме в някаква кутия.

Там са заключени нашите желания, всяко от които трябва да се съедини с желанията на другите, да се включи в тях. Да кажем, ако се намират в тази кутия общо 24 желания, тогава всяко от тях ще има мощност равна на 24.

Това е първото ниво на съединяването, първата духовна степен, когато всеки включва в себе си всички един път: 24 желания, всяко от които се състои от 24. Това е и поръчителството.

Ако сме достигнали такова състояние, то сме станали подобни на светлината нефеш, която ни напълва. Защо?

Достигнали сме състояние, в което всички са включени във всички, при което всеки губи себе си вътре във всички и всеки поглъща в себе си всички. Това е първото ниво на нашето подобие на светлината.

Аз съм анулирал себе си по отношение на останалите, придобил съм тяхното желание като свое. Това се нарича ”възлюби ближния като самия себе си”. И тогава ставам равен на светлината нефеш и тя ме напълва.

Сега, ако ние увеличаваме степента на нашето взаимно включване, довеждайки я до още по-голяма дълбочина, тогава включвам в себе си всички останали, всеки от които съдържа в себе си 24 желания (24Х24).

С други думи, аз преминавам от малка система на включване в по-вътрешна, по-качествена, по-сложна система. И тогава вместо светлината нефеш, мен вече ме напълва светлината руах. Аз се издигам на по-висока духовна степен.

И така, според мярката на нашето взаимно проникновение един в друг, ни се разкриват съвършено други форми на взаимовключване.

 

 

Ако за получаване на светлината нефеш това е било в плоскост (двумерно), то при напълване със светлината руах нашето взаимовключване придобива форма на тримерно пространство. И тук в мен е вече съвършено друго постижение – в дълбочина.

Постепенно нашето взаимопроникновение се превръща в многоизмерна система, напомняща по своята форма на пчелните пити.

На конгреса не идват, за да се учат – там идват, за да се включат душите им една в друга. Това става на вътрешно ниво и човек не знае как. Ти се намираш 3 дни сред огромно количество хора и тази връзка през цялото време работи вътре в теб.

От точка тя се превръща в линия, от линия – в квадрат, от квадрат – във всевъзможни други форми, докато не се образува кълбо – символ на съвършенството.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 27.10.2010

[25636]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Чувал съм, че някъде в Талмуда се говори за Исус (Исус Христос), основоположникът на християнството. Моля ви да укажете това място, и ако има, на руски език.

Отговор: На обичайното място е – в поясненията към „Пиркей Авот”.

Мишна 6:

„…Йеошуа бен Прахия е казвал: „Направи свой наставник, (даже този, който не е по-високо от теб), и си намери приятел, и съди за всеки човек, като намираш оправдаващи го обстоятелства.’’’’

Пояснение:… Нашите учители са казали са в Талмуда: „Нека винаги лявата ръка да отблъсква, а дясната да приближава.

Но не така е постъпил Йеошуа бен Прахия, отблъсквайки и с двете си ръце този човек – (Йешу Ханоцри – Исус от Назарет)’’ (вж., 1076, Сангедрин, от изд. Йерусалимския институт, публикацията на Талмуд под редакцията на А. Щайнзалц).

На това място в Талмуда се разказва, че Йеошуа бен Прахия е имал ученик, по име Йешу Ханоцри, който учителят изгонил за глупаво поведение. Виждайки, че учителят му не му прощава, Йешу се е отклонил от вярата в единния Б-г.

И въпреки, че Йеошуа Бен Прахия не е възнамерявал да изгони ученика си завинаги, а само да му даде време да се поправи, последствията от неговата суровост се оказали катастрофални.

По думите на същият източник, той след това много е съжалявал за своята жестока реакция и е смятал, че ако е бил намерил оправдание за Йешу Ханоцри, обвинявайки за греховете му самият себе си, и другарите на Йешу в обучението, е било могло да се избегне това, което се е случило.

Макар, че съгласно буквата на закона (вж. Санегрин, 29а), не следва да се търси оправдание за тези, които подбуждат евреите да напуснат пътя на юдаизма, – изхождайки от духа на този закон, от принципите за благочестие, и на такъв човек, неговият учител трябва да търси оправдание. (Любавическото Ребе)

(Трактат Авот. Издателство Шамир. Йерусалим. 1999г.)

[25798]

Filed under: Въпрос-отговор, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Занятието с Кабала не изисква особени способности

Всеки човек, по време на занятието си с Тора, е длъжен да прилага усилия (но не в заучаването на страници) и да настройва разума и сърцето си на това, че да намери в нея светлината „ликът на Царя на живота” (светлината на поправянето, хасадим, а след това и светлината на напълването, хохма – двете заедно се наричат висшите светлини).

Има се в предвид, постигане на явното управление, наричано „светлината на лика”. Всеки човек е пригоден за това, както е казано: „Търсещите Ме, ще Ме намерят”. И само малко не достига на човека за това– единствено усилията (да достигнем свойството отдаване и любов).

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС, п.23.

[25794]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

В статиите си, Баал аСулам обикновно използва думата „религиозен” и „светски”, но не в общоприетия от нас смисъл.

„Религиозен” човек в термините на науката кабала не е традиционният термин, които означава някаква световна религия: юдаизъм, ислям, християнство или други всевъзможни вярвания.

За „религиозен” се смята онзи, който се намира в този свят, желае да поправи себе си и да се издигне в духовния свят, включително до света на Безкрайността, до подобието на Твореца.

В това се състои целта на съществуването на всеки човек в този свят, която Баал аСулам обяснява в статията „Същност и цел на религията ”.

Понякога обаче, той наистина има предвид традиционната религия, желаейки да обясни някои моменти. Затова необходимо е винаги да се изхожда от контекста, за да се тълкуват думите му.

„Светски” хора са тези, които не се занимават със собственото си поправяне, а правят всичко за да получат възнаграждение – в този или в бъдещия свят.

„Религиозен” е този, който се поправя до нивото на Твореца и за тази цел използва „Истинската Тора”, т.е. науката кабала. Както е казано: „Аз съм създал злото начало и Тора като средство за неговото поправяне”.

С други думи, първо е необходимо да разкрием егоистичното начало в себе си и само тогава ще ни потрябва „Тора” за неговото поравяне, защото целта е само в това.

И тогава нейната светлина, която разкриваш при правилно обучение, ще те върне към своя Източник – тоест злото начало ще се превърне в добро.

При това самото желание не се променя – променя се само неговото намерение: от „заради себе си” към „за благото на ближния”.

От урока по статията „Изгнание и освобождение”, 03.11.2010

[25807]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Книгата „Зоар” описва връзката между нас. Нищо повече не обяснява. Дори тук, в този свят, ние постоянно си изясняваме в каква връзка се намираме един с друг.

Не го осъзнаваме, но през цялото време сме заети само с това. Дори да не знаем каква е движещата сила на всички наши действия и мисли, всички те са продиктувани единствено от желанието все повече да напредваме във връзката помежду ни или в обратната на нея посока.

Известно е, че хората, които се обичат помежду си, понякога преднамерено се спречкват, за да усилят връзката. Но това не е важно, защото при всички случаи става изясняване на връзката – и нищо повече.

Вижте единствено с какво се занимаваме! Средства за връзки, СМИ, политика, икономика, семейство – всичко това е всъщност връзката между хората. И не е важно дали е отрицателна или положителна – ние действаме само в тази област.

Сякаш сме болни от това, тъй като целта на творението ни насочва само към връзката между нас. Или напредваме към нея по добрия път, следвайки правилната методика и знаейки какво правим, или вървим по пътя на страданията. Но при всички случаи напредваме само към връзката.

Затова, отваряйки „Зоар”, ние трябва да мислим само за това. „Зоар” говори само за напредналите форми на връзката между нас, за всевъзможните и видове.

И затова, четейки „Зоар”, аз трябва да мисля, че се намирам заедно с другите души, съединен с тях, усещайки връзката между нас, и че искам да разпозная същата картина, същата форма на връзка, за която разказва „Зоар”.

Защото ако се приближим към нея, веднага ще разкрием Твореца и висшия свят. Затова, ние трябва да се стремим към разкриването – това се нарича „да желая да изпитам онова, което изучавам”, да се съединя с него.

От урока по книгата „Зоар”, 03.11.2010

[25788]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→