Баал а-Сулам. Изгнание и освобождение (конспект)
Хармония между религията и закона за развитието или сляпа съдба
„Сред тези народи няма да намериш ти покой и няма да има отдих за твоите крака”
„И замисленото от вас – няма да се случи онова, което казвате вие: „Ще бъдем като другите народи, като племената на другите страни”
Народът на Исраел не може да съществува в изгнание. Той няма да намери там покой, подобно на останалите народи, които се смесили с другите и се разтворили в тях без следа.
Не е такъв народът на Исраел. Няма да намери покой сред народите – докато не „пожелаете оттам Твореца”.
Ако си мислим, че това е случайност и съдба, тоест само едно лекарство – отново ще ни изпратят бедствия в такава степен, че да видим, че те не са случайни, а е Висшето управление.
Благодарение на приемането на науката кабала, нашето развитие е протекло по-бързо, от това на другите народи. И затова, на нас е възложено задължението да вървим напред и да поправяме себе си.
Но тъй като не сме продължили да се поправяме, а сме поискали да добавим също и себелюбие, страст към богатството и господство на силата, както е при другите народи, това довело до разрушаването на Първия Храм.
А тъй като науката кабала е забранила всичко това, ние сме я отхвърлили и сме приели нравите на съседите, за да се наслаждаваме на живота.
И силите на народа се разделили – някои последвали егоистичните царе и сановници, а други – кабалистите. И този разкол продължил до разрушаването на Храма.
А по време на Втория Храм, това разединяване станало още по-забележимо заради егоистичните ученици, които се разбунтували срещу задълженията на алтруистичното намерение лишма, тъй като не искали да излязат от егоизма.
И те създали съобщество – секта на садукеите, на богатите и знатни хора, утоляващи своите силни желания.
Те воювали с прушим (излезлите от егоизма), навлекли Римското царство на Исраел и не пожелали да сключат мир с окупаторите, както ги съветвали кабалистите. В резултат, Храмът бил разрушен, а народът на Исраел изпратен в изгнание.
Разликата между светските идеали и религиозните
Светският идеал произтича от човешката природа – извисява себе си, подобно на човешката природа.
Духовният идеал произтича от Твореца – извисява себе си над човешката природа.
Основа на светския идеал е признанието. Човекът действа, за да се прослави в очите на хората, дори ако те не знаят за него.
Духовният идеал е той да се прослави в очите на Твореца и затова човекът се извисява над човешката природа.
В изгнанието, докато съхраняваме намерението лишма, в нас остават сили. Но егоистите надделели и ние сме загубили целта на живота, променяйки я на егоистични цели.
Вместо да отдават икономическите излишъци за благото на обществото, те ги прахосвали за прелестите на живота.
Науката кабала, законът за естественото развитие и сляпата съдба вървят ръка за ръка. И затова, причината за всички наши несгоди в изгнанието се явява злоупотребата – ние сме злоупотребили с Тора. Ако бяхме съхранили духовната цел (обединение и лишма), с нас не би се случило нищо лошо.
Съгласуваността и единството между науката кабала и сляпата съдба и извършване на човешкия разчет.
Като следствие, ние сме длъжни да кажем на своите беди: „Достатъчно!”, и да направим човешки разчет също и на нашата земя – нямаме никаква надежда да се задържим на тази земя в качеството си на народ, докато не приемем работата с намерение лишма, а не заради себе си.
Ако не приведем себе си в ред, тогава ще бъдем принудени да направим много повече кръгообороти от другите народи. Защото природата на развитите е такава, че всеки, който разбира – не скланя глава и не познава компромиси, а държи на своето.
Това е психологичен закон, който виждаме в народа.
Макар да предполагат, че противоположната страна ще разбере опасността и ще приеме тяхното мнение, природата на развитите е такава, че няма да отстъпят един на друг заради опасността и няма да се откажат от реализирането на своите стремежи.
Затова, докато не извисим своята духовна цел над материалния живот, няма да имаме и материално възраждане.
Защото ние сме носители на идеята. В нас не могат да съществуват духовното и материалното. И макар да сме затънали в материята, няма да се откажем от идеята. И затова ни е необходима духовна цел.
[25856]
Filed under:
Баал Сулам
|
Add Comment/Ask Question→
Въпрос: Казано е: ”Грош по грош се събират в голяма собственост”. Всеки човек ли внася своя ”грош”? Или това е нашият общ ”грош” на пътя към целта?
Въпрос: Защо за егоизма е болезнено да се анулира?
Зоар, глава „Бешалах”, п.335: Храмът, построен от цар Шломо, това е Храм на покоя.
„Аз ви наказах с изгнание, но ако кажете, че Аз съм ви оставил, то не, Аз съм с вас” (Книгата Зоар, гл. ”Бехукотай”, п. 49).
„Всеки, който иска да построи здание, трябва да изкопае фундамент. И дълбочината на фундамента в земята, трябва да бъде според броя на етажите в зданието. 
Ние трябва да се постараем да построим такова постоянно състояние, все едно се намираме на вечен конгрес, под впечатлението на хиляди хора, събрали се на едно място.
Природата на човека е напълно егоистична. Затова той сам не може да я промени и се нуждае от външна сила, която да го промени. Тази сила може да бъде извикана единствено в групата, чрез изучаване на науката кабала.
RSS Feeder Subscription
E-mail Subscription